Раждането трябва да е най-прекрасният момент за една жена. Или поне така го рекламират в сантиментални постове в социалните мрежи. Истината е, че всичко зависи от това на какъв екип ще попаднеш в болницата.
В следващия материал ви споделяме историята на наша читателка, поискала анонимност. Покрай темата, повдигната от нея, поговорихме с две психоложки за крехката психика на бременните и липсата на психологическа подкрепа в болниците у нас. Какво може да се подобри, така че да намалим случаите на следродилна депресия?
Преслава Биковска е психолог, семеен и брачен консултант и сертифициран терапевт в ментализационно-базирана терапия. Съоснователка е на семеен център „С теб“ и създателка на платформата за перинатално психично здраве и детско развитие „Първите 1000 дни с теб“. Работи като психолог в Болница „Вита“, където оказва психологична подкрепа на хоспитализираните пациенти, техните близки и медицинцките специалисти.
Марика Бабева е психолог, специалист по психоемоционална с фокус бременност и раждане. Марика преминава обучение за дули към Dona International, членува и в Асоциация на българските дули. Дулите извън столицата, по нейни думи, нямат достъп до родилните отделения, поради което се е записала да учи за акушерка.
„Не, няма значение в каква поза лежиш, колко ритмично дишаш или през колко минути са контракциите. Поне нямаше за мен. Това, което все още помня – четири години по-късно, не е раждането на детето ми, този уж съкровен момент, а думите на една акушерка – уморена, огорчена и очевидно отвратена от работата си: „Заради такива като теб се пенсионирам“ и „Сега викаш, ама като го правеше не“.
Явно съм от онези „лошите родилки“ – шумните, дето не напъват по график, ами си позволяват волности. Сигурно заслужаваме шамари. Аз лично поемам вината за всички, които са докарали акушерката от „Майчин дом“ до пенсия. Особено заради наглостта ми да родя на 31-ви декември и да им разваля празничните планове.
Физически шамар не получих. Само емоционален – тежък и мокър като парцал в лицето. Но историята не свършва с „честито, имате здраво бебе“.
След раждането продължи – този път с подмятания: „Каква майка ще си ти, не можеш да го вдигнеш това бебе!“. А имаше и още по-грозни реплики, които се опитвам да изтрия от главата си и няма да ви споделя.
Пет дни в болницата се превърнаха в пет години. Страх, срам и тъга, събрани в стая, която би трябвало да носи само любов. Подкрепа? Няма. Психолог? Няма. Свиждания на семейство? Няма – заради COVID. Само ехото от обидите.
И днес, като ме питат защо нямам второ дете, отговорът е прост: защото не искам да минавам пак през унижението, вината и самотата. А дали, ако имаше психолог там, щях да искам второ дете днес?“
Преслава Биковска: В началото на бременността притесненията са повече дали бебето се развива добре, докато към края тревогите по-често се свързват с предстоящото раждане. Но през цялото време в жената присъстват и по-дълбоки вътрешни колебания – дали ще бъде добра майка, ще се справи ли с грижите за детето, как ще се промени животът ѝ след раждането, как ще се отрази това на връзката с партньора и на професионалния ѝ път. Именно заради това е важно тя да има достъп до подкрепа през целия перинатален период (бел. ред. периодът преди и след раждането – от 28 седмица на бременността, до 7 дни след раждането), а не само в критични моменти.
Марика Бабева: Психоемоционалната подкрепа в перинаталния период бива често пренебрегвана. Фокусът на здравната система е основно медицински и е насочен към физическото състояние на жената, докато вътрешният ѝ свят остава неразбран, неглижиран или дори осъждан. „Важното е да сте живи и здрави“, звучи познато тази реплика, нали? Вероятно много жени в България са я чували. Със сигурност животът и здравето са важни, но нима само те са? Майките често се чувстват неразбрани, изтощени, объркани или дори отчаяни.
Вместо подкрепа срещат тишина или съвет „да се стегнат“.
Според Световната здравна организация една от пет жени преживява психично разтройство по време или след бременността, включително депресия, тревожност или психоза. Въпреки това в много страни, включително в България, няма изградена система за психоемоционална грижа за бъдещи и настоящи майки.
Марика Бабева: Това не е прищявка на по-чувствителните. Психоемоционалната подкрепа е целенасочена съпричастна грижа, която признава вътрешния свят на жената като толкова важен, колкото и нейното физическо здраве. Тази подкрепа дава пространство на емоциите – страхове, радост, съмнения, гняв, вина, изненада, тъга и всичко, което жената преживява, без да бъде осъждана. Присъствие на човек, който умее да чува, без да поправя, без да съветва веднага, без да я омаловажава, и нежна грижа за психиката, без да е задължително формална терапия. Самата терапия може да се случи в разговор с лекар, акушерка, психолог, дула, в женски кръг, в група за споделяне или чрез подкрепа от патньора. Всъщност психоемоционалната подкрепа не обещава „да се чувстваш добре на всяка цена“, тя дава усещането, че жената е разбрана, чута и видяна.
Когато такава подкрепа липсва, жената не просто остава сама. Тя започва да се съмнява в себе си, често защото никой не ѝ казва, че това, което чувства, е нормално, и че има право да го чувства.
Марика Бабева: Анкета, която проведох през пролетта на 2025 г. (бел. ред. очаква се докладът да бъде споделен), повдигна въпроса за липсата на психологическа подкрепа в болницата и последиците от това. Анкетирани бяха майки от цялата страна, като въпросите бяха свързани с нагласи, нужди, източници на информация и подкрепа, емоционално състояние и преживявания.
Някои от резултатите, които получихме, бяха тревожни. Близо 70% от анкетираните съобщават, че не са получили грижа, свързана с емоционалното им състояние по време на бременността, чувствали са се самотни, уплашени и объркани по време на раждането, съжаляват, че не са настоявали за придружител в болницата. Някои от жените споделят за вербално насилие към тях. Над 60% от участничките съобщават за тревожност и депресивни състояния след раждането, но едва 5% са потърсили професионална помощ.
Тези данни категорично показват, че има липсващ елемент в грижата за жените в перинаталния период.
Марика Бабева: Жените, чиито емоции са пренебрегвани, често преживяват страх, който ги парализира, и това пряко влияе върху родилния процес. Така се стига и до неуважително отношение, като се взимат решения без реално информирано съгласие и диалог, както и до чувство за вина и срам, когато са критикувани по време на престоя в болница. Всичко това влияе както на раждането, така и на възстановителния период, когато се повишава рискът от посттравматично стресово разстройство, следродилна депресия, затруднения при свързването с бебето и при откликването на нуждите му.
Последствията на физическо ниво най-често се изразяват в продължително възстановяване, хронична умора, повишена болка и напрежение в тялото, основно предизвикани от пренебрегнати емоции. Психически се наблюдава повишен риск от следродилна депресия, тревожност, паник атаки, занижено самочувствие и усещане за неадекватност, трудност да се изгради връзка с бебето, чувство за изолация.
Марика Бабева: Ролята на специалистите е да разпознават емоционалните сигнали и да не ги подминават, да говорят разбираемо, без сложна терминология, да работят в екип – лекари, акушерки, психолози, терапевти, дули, консултанти – ВСИЧКИ ОКОЛО ЖЕНАТА, а не НАД нея. Здравната система от своя страна може да въведе рутинен психоемоционален скрининг по време на бременността и след раждането, да обучи здравните работници по темата, да осигури достъпност до тази подкрепа.
Още не сме свършили, скрол надолу
Преслава Биковска: Акушерките действително са в много близък контакт с родилките и много често успяват да осигурят емоционална подкрепа, но техният ресурс е ограничен. Те имат други основни отговорности, свързани с високоспециализирана медицинска грижа. Идеалната система за подкрепа би действала на няколко нива едновременно – индивидуално, семейно и на ниво здравна грижа.
Психологична подкрепа трябва да има както за пациентите, така и за медицинските екипи, защото работата им е високорискова и с високи нива на стрес, което ги застрашава от професионално прегаряне. Когато човек е прегорял в професионалната си роля, страдат здравето, мисленето, емпатията, взаимоотношенията с другите. Мое непубликувано изследване върху преживяванията на медицинските специалисти показва, че по-високите нива на професионално прегаряне са свързани с намалена сензитивност към преживяванията на пациентите и намалена способност за разбиране на чуждата гледна точка.
Преслава Биковска: Бях много впечатлена от начина, по който е организирана психологичната грижа в една от водещите клиники за недоносени деца в Германия – Клиника „Карл Густав Карус“ в Дрезден. Такава грижа е осигурена за всяка жена с високорискова бременност, разработени са курсове за бъдещи и настоящи родители за усвояване на практически умения в грижата за детето, а семейството като единица е поставено в центъра на грижата. Мултидисциплинарен екип специалисти, сред които неонатолог, психолог, консултант по кърмене и др., проследява дългосрочно всяко семейство с преждевременно родено бебе, включително с високоспециализирани инструменти за наблюдение на взаимодействието родител – дете и с конкретизирана обратна връзка и подкрепа към родителите спрямо техните нужди.
Грижата за психичното здраве все още е стигматизирана – особено когато става дума за майките. Онзи розов слон, който сякаш не се вижда през розовите очила на майчинството. Обществото гледа на майчинството като време на безгранична радост и „почивка“, поради което и налага образа на щастливата майка навсякъде. Но когато реалността не отговаря на очакванията, които са имали преди раждането, жените се чувстват виновни и изолирани. Питаме се как ли се чувстват майките в България. Ама наистина!
Следродилната депресия в България е етикетирана като тема табу. Въпреки множеството призиви, дори и в световен мащаб, да се говори по темата, у нас сякаш всичко е добре заровено в задния двор. Много майки, дори вече и бащи, имат нужда от подкрепа след появата на бебе в семейството. Вместо разбиране обаче често чуват от лели, вуйни, съседки и дори продавачки в квартални магазинчета (които никой не е питал за съвет): „Какво се оплакваш – нали това искаше?“ или „Баба ти пет деца е отгледала на полето, ти за едно мрънкаш.“
През 2025 г. статистиката за жени, засегнати от следродилна депресия, в световен план се движи по официални данни в диапазона между 15 и 20% за различните страни. Според Световната здравна организация (СЗО) около 13% от жените, които току-що са родили, изпитват депресия. В развиващите се страни този процент е още по-висок – 19,8%.
Проучване преди и по време на COVID пандемията показва логичното увеличаване на проблема заради изолацията и страха, породени от вируса. Преди пандемията честотата на депресия при бременни е била около 20,7%, а следродилната – 17%, докато по време на пандемията данните показват: 29% при бременните и цели 26% от майките са изпитвали симптоми на тревожност или депресия след раждането.
В България няма официални статистически данни какъв процент от жените страдат от следродилната депресия. А Momfident иска да промени това.
Momfident e приложение, създадено с цел 24-часова психологическа подкрепа, като използва иновативен инструмент с изкуствен интелект с постоянен достъп до научно базирани данни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Проектът е вдъхновен от сблъсъка с тревожността и вината след раждането на една от неговите основателки – Женя Димитрова. Заедно с доц. д-р Стоянка Черкезова, социален учен в Института за изследване на населението и човека към БАН, и с психолози създават приложението и обединяват усилията си, за да проучат как се чувстват майките на деца между 0 и 3 години в България. Но и за да им помогнат да се справят психически в този период.
Можете да споделите напълно анонимно как се чувствахте след раждането тук: https://momfident.io/survey. Така ще помогнете на специалистите да разберат какво наистина преживяват майките у нас и от какво имат нужда, за да се чувстват добре. Както и ще помогнете платформата да бъде обучена по-прецизно, за да е още по-полезна.
Всеки участвал в анкетата ще получи безплатен тримесечен достъп до бета версията на приложението Momfident.
За розовия слон в стаята трябва да се говори. Той си има име и ако успеем да го назовем, ще знаем как да се справим с това, което ни тежи. Затова данните са важни. Утре ще помогнат на някого, който се намира в тежка ситуация.
Ако сте родила наскоро или сте имала дете в последните 10-20 години, значи този текст е за вас. В него ще разберете всичко, което може би не е наред със следродилното ви тяло и как да пробвате да го “поправите”. Имайте предвид, че е много възможно все още да страдате от следродилно изтощение, дори и да сте родила преди 10 години!
И така, от какво имате нужда:
Очен преглед
Ако често виждате заглавия или снимки с текст „Еди-коя си в топ форма веднага след раждането“, ви съветваме да отмествате поглед веднага. Подобни заглавия са страшно модерни, но истината е, че са много вредни за очите, мозъка, сърцето, душата и тялото ви. На кого наистина, ама НАИСТИНА, му пука колко време е отнело на някоя знаменитост с персонален фитнес инструктор, готвач, достъп до скъпи лекарства и денонощни бавачки, за да си върне тялото отпреди бременността?
Ким Кардашян ли мие чиниите в кухнята ви сега? Може би Хайди Клум в момента върти баница със сирене у вас? Ако не, тогава какво значение имат тези хора за вас и тялото ви? Тялото, което е износило бебето ви, е това, което виждате, като погледнете надолу или когато се видите в огледалото.
Звездните истории на някоя певица или актриса няма изведнъж да заменят тялото ви с нейното, нито оттам ще изскочи личен треньор, или дебела банкова сметка, дори и едно бананово смути няма да изскочи! Вместо това ви съветваме да вземете черен маркер и да рисувате мъжки полови органи върху всички такива списания и снимки. Гарантираме, че ще се почувствате по-добре.
Какво да направим за стриите
Знаете ли какво помага изключително много на стриите? Горещата вана. С чаша чудесна напитка в ръка. Най-добре тъмно червена, с вкус на леко ферментирало грозде, ако ни разбирате. Да намажете цялото си тяло, и стриите също, с лосион след ваната, върши чудеса. Няма да ги заличи, но ви гарантираме, че ще се почувствате добре.
Гърдите ви също имат нужда от внимание
След раждането гърдите ви сигурно са променили формата си, може да са по-увиснали или различни една от друга, обаче знаете ли как се оправя това? Като си купите адски удобен сутиен, който ви е по мярка и ви харесва. Не става дума за онзи средновековен уред за изтезания с банелите и повдигащата чашка с подплънка. Става дума да намерите най-възрастната продавачка в магазин за бельо, която да ви избере удобен, подчертаваме УДОБЕН, сутиен. Твърде разкошна сте, за да носите някаква суетна гадост, от която ви болят гърдите, кръстът и гърбът.
Да не забравяме и дупето
Може би сте качили килограми през бременността и дупето ви да е станало по-различно. Да е станало задник например. От опит знаем, че най-добрата терапия за този проблем е периодично да го пошляпвате и да припявате на хората вкъщи „I don’t think you’re ready for this jelly“.
Там-доли-ето ви има нужда от грижа
Когато всички рани, разрези и шевове задравеят и сте готова отново да се отдадете на сексуални преживявания, е възможно да забележите, че вагината ви се усеща по-различно и може да ви е малко по-трудно да се възбудите. Има лек, не се плашете! Лекарството се нарича хотелска стая! Приема се в комбинация със сироп Детегледачка. Добавете за всеки случай и средно скъпа бутилка вино, плюс масаж на гърба.
Ако тази терапия не подейства, със сигурност да видите партньора си как пуска прахосмукачка, размразява фризера и подрежда чиниите от сушилката, без да сте го молили за това, ще ви подейства възбуждащо от раз! Да не ви прекъсва, докато гледате любимия си сериал и вместо това мълчаливо да ви донесе студена напитка също води до чудеса за вашата вагина.
Косата също иска внимание
След раждането е възможно да ви падат кичури коса заради хормоналните промени. Може и да не падат кичури, а просто да я усещате адски суха и чуплива. Изпитаната рецепта за този проблем е да отидете на фризьор. Вземете детегледачка или оставете детето на близки и отидете при любимия си фризьор, където на спокойствие се отдайте на подстригване, дълбоко подхранваща маска и напитка. Каквото и да решите да направите с косата си, започнете с изхвърляне на ластика, с който няколко месеца (и дори в момента) овързвахте косата си на опашка.
Гардеробът ви също има нужди
Тялото ви след бременност и раждане е различно от това преди месеци. Може да се изненадате, но дори е възможно някои стари дрехи да не ви стават... Ха! Най-доброто решение е да си купите нови дрешки, които ви стават. Дарете останалия гардероб. Ако никога повече не влезете в дрехи с размера, който сте била преди да забременеете, не тъжете – това е напълно нормално и е окей. Може да отслабнете или да не отслабнете, може да качите още кила или пък да си останете същата. Ако сте физически здрава в настоящото ви тегло, значи всичко е наред. За начало ви съветваме да закупите за новото си след-родилно тяло един сладък и адски удобен зимен пуловер, от който да ви става топло и уютно като го облечете, и към него да прибавите и чифт нови обеци.
Мозъкът ви определено има нужда да поработите над него
Струва ли ви се понякога, че сте като в мъгла или че мисловно сте спрели, след като сте родили, дори ако децата ви всъщност вече са тийнейджъри? Това е напълно нормално, защото майките мислят за толкова много неща и за толкова много други хора едновременно. Терапията, която препоръчваме, е да отделите време за себе си, за любим филм, или книга, или да си минете нивото на Candy Crush Saga.
Стомахът си иска своето
На сляпо ще предположим, че в момента правите нещо изключително глупаво с тялото си, като например да го подлагате на диета. Ако искате да намалите малко калориите, няма проблем, но искрено ви молим да не правите откровени глупости, като да гладувате или да приемате само лимонов сок и канела. Яжте храната, която обичате. Яжте джънка, който толкова, толкова много обичате, който не е полезен като варено на водна баня брюкселско зеле. Яжте зеленчуци и пийте вода, и излезте се разходете до пицарията, от която иначе бихте поръчали.
