Последните дни са като сън, в който ни прожектират холивудски сценарий. Пандемията от коронавирус нахлу в живота ни и го промени толкова рязко, че всяка реакция, колкото и крайна да ни се струва, е нормална в ненормалната ситуация. Потърсихме мнението на специалист, за да ни посъветва как да се справим с предизвикателствата, които тепърва предстоят, и да се запазим емоционално стабилни, доколкото е възможно.
Психотерапевтът Рада Наследникова дава някои полезни насоки за овладяване на личния ни емоционален свят.
Нормален ритъм в ненормална ситуация
Трябва да знаем, че нормалното е статистическа категория. В момента е нормално всичко да е разбъркано, защото случващото се е нещо изключително нетипично. Първото и най-важно от всичко е да си признаем, че е съвсем нормално да изпитваме всевъзможни чувства. Нека се опитаме да не се чувстваме виновни, ако ни е страх или ако сме ядосани, тъй като ситуацията на объркване провокира различни емоции.
Често се чуват призивите “Успокойте се!”, Не се паникьосвайте!” Но човек има право да изпитва всякакви емоции, дори и много интензивна тревожност, свързана предишни преживявания, или заради очакването за предстоящи загуби и промени в начина на живот.
Хубаво е да успяваме да мислим за реакциите си. Защото в такива моменти паниката се изразява по-скоро в реакцията – например паническото грабене по магазините.
Освен паническите реакции на другата крайност са тоталното отричане и конспиративните теории. Последните запълват местата с незнание и несигурност в ума ни с псевдознание и сигурност. Това е начин за справяне с неопределеността на ситуацията, но не е функционален.
Нека се стараем страхът ни да не се проявява в гняв към други хора или към близките ни, нека не ставаме по-агресивни - това също може да е реакция на тревогите. Появи се новина, че в квартал Лозенец в София има хора, които се опитват да тровят домашни любимци от страх, че може да разпространяват коронавируса. Това е пример за паническа реакция, която вреди.
Как се справяме?
Важният въпрос остава кое е функционалното, кое може да ни помогне да преминем през тази криза. На първо място това е запазването на капацитета ни да мислим, което е пряко свързано с наличието на хигиена на информацията. На второ място е важно да не осъждаме чувствата на другите, защото не знаем какво е преживявал даден човек или какви са страховете му в момента. Лесно е да се обвиняваме един друг, че изпитваме неподходящи чувства, но не е продуктивно.
Хубаво е да полагаме усилие да се фокусираме върху тук и сега и да се възползваме максимално градивно от стоенете вкъщи. Тоест, да не стесняваме интересите си само и единствено в ровене около страховете ни, ами да можем да гледаме филм, да четем книга, да се радваме на близките си. Трябва да се концентрираме върху нещата, които можем да направим: да си носим маските, да си мием ръцете, да мием пода, да дезинфекцираме, така смиламе тревогите си през това да правим каквото трябва.
Разбира се, има хора, които се чувстват много самотни в този момент. Добре е да търсят свързаност – дори и през социалните мрежи, да правят неща, които им доставят удоволствие, да звъннат на някого, да поговорят, да няма социална изолация. Ако човек не може да се концентрира, не може да мисли, чувства, че се разпада, е добре да потърси професионална помощ. Има групи във Фейсбук с доброволни психотерапевти, има Българско психоаналитично общество, Българска асоциация по психотерапия – може да се свържат с тях и да говорят с квалифициран специалист.
Шегата с разводите
Действително е предзвикателство да се опазят отношенията в такава ситуация. Хората на шега казват, че проблемът е в близостта, но не е само тя, а идеята за затвореност и голямата тревога, която започва да населява това затворено пространство. Добре е да се опитаме да не прехвърляме към близките си тревогите си, гнева си, безсилието, а да разбираме и техните чувства и това, че вероятно и те се усещат зле. Добре е да може да се уважава личното пространство било като време, като място в жилището, като разпределение на задълженията. Така по-лесно ще намерим път един към друг и ще се справим заедно. Съществува риск, ако има дълбоки конфликти, които са тлеели с години, в момента да избуят, защото няма кой къде да се скрие.
Децата
Много е важно как се говори с тийнейджърите, за да не се създава у тях усещане за катастрофичност. В тази възраст и без това има тенденция нещата да се преживяват в крайности. Но е редно да се търси балансът между спазване на предписанията и мрачната идея, че светът свършва и бъдещето е обречено. Тийнейджърите биха могли да го преживеят особено драматично и трябва да имаме предвид емоциите им в момент като този. Нека общуваме максимално с децата си - това ще ни държи в реалността.
Бъдещето
Най-важното нещо в момента е да знаем, че това е една временна мобилизация и всичко в крайна сметка ще отмине. Папата имаше прекрасно изказване в посока на това да мислим, че когато всичко свърши, отново ще можем да се радваме на нещата, които имаме, ще можем да срещнем близките и приятелите си, ще можем да се прегърнем. Нека запазим капацитета си да мечтаем и представата си за бъдещето, за да не затънем в катастрофа.
Попаднахме на тази чудна извадка, която е събрала някои адови ситуации, в които невинните ни отрочета непреднамерено ни поставят. И понеже сигурно на всеки му се е случвало, особено във възрастта, в която все още няма изграден филтър на пътя мисъл-уста, споделяме с вас 11 ситуации, които ще ви накарат отново да си припомните смразяващия трепет на срама, макар и от втора ръка. И не пропускайте и Мамо, защо имаш брада под корема? - още един култов текст, събрал чудни детски изказвания и въпроси, от които ни иде да потънем в земята - от срам и смях едновременно!
*******************
Децата казват най-смешните неща – повечето им умотворения са безобидни, но някои могат да ни накарат да потънем вдън земя. Преди време един потребител в мрежата Reddit публикува въпроса „Родители в Reddit, кое е най-смущаващото положение, в което са ви поставяли децата ви?“. И, съвсем очаквано, сайтът не ни разочарова, а извади някои ужасно комични отговори. Ето някои от най-забавните истории, а за цялата върволица – вижте оригиналната публикация.
-----------
„Всяка сутрин в занималнята на дъщеря ми всички се събираха в кръгче за начало на деня. И така, един ден закъснявахме и влязохме по средата на това своеобразно въведение. Дъщеря ми каза: „Закъсняхме, защото мама имаше разстройство“!
—jaimmster
----------
„Когато сестра ми беше бременна с племенника ми, запази името на бебето в тайна от моята 4-годишна по това време племенница. Докато се грижех за нея един ден, я убедих, че родителите ѝ планират да кръстят новото бебе Братле. Тя гордо съобщаваше това на всички в детската градина, на случайни непознати, както и на всеки, който искаше да чуе. Сестра ми още не ми е простила за тоя номер.“
—ajw7373
----------
„В автобуса 5-годишното ми дете сложи ръката си на рамото на човека от предната седалка и каза на всеослушание: „Тоя мъж е бая дебел“.
—error_flynne
----------
Обръщам си погледа след пет секунди невнимание в магазина и що да видя – дъщеря ми решила да се отърси от всички дрехи – и пелени, и всичко. Разбрах чак когато една мила дама ме потупа по рамото и ми прошепна:
„Извинете, детето Ви танцува голо сред картофите.“
—WeeAngryPanda
----------
Когато бях на 5 или 6, бяхме на пикник, организиран от фирмата, в която работеше баща ми. Представиха ме на началника му, а аз отсякох: „Татко каза, че си кучи син“. Колегите на тате ме черпиха сладолед цял следобед“.
—agreeswithfishpal
----------
„Ти си смешен малък мъж, но имаш хубава шапка“ – каза 4-годишното ми на човек с хипофизарен нанизъм (състояние, характерно с пропорционално изоставане в растежа), който носеше каубойска шапка на летището. От срам исках просто да продължа да вървя и да оставя детето там, когато мъжът отговори: „Благодаря, ти също си смешен малък мъж“! Беше страхотен и накрая бяхме усмихнати, вместо унизени.“
—Scrappy_Larue
----------
„Бях в спешното с 3-годишния ми син, защото беше глътнал габърче. Пишкаше ми се и го взех със себе си в малката тоалетна до чакалнята. Тъкмо изпразвам резервоара, а той крещи с пълно гърло: „ТАТЕ, ПИШКАТА ТИ Е ТОООЛКОВА ГОЛЯМА!“. ВСИЧКИ в препълнената чакалня чуха и се смутиха. Искаше ми се да умра от срам.“
—IrnBruFiend
----------
„За първи път канехме на гости една двойка от църквата, за да гледаме мач на Беърс (американски футбол). По това време синът ми беше на 3 или 4 и назоваваше отборите по цвят. Тоя ден играеха Фалкънс и Беърс. Малко след като играта започна, малкият идва и тихичко ме пита: „Кои са Беърс?“, аз му казах, че са белите, а той изкрещя:
„Да, викаме за белите, защото мразим черните, нали, тате?“.
Трябваше с неудобство да обясня, че днес Фалкънс са облечени в черно и днес не им симпатизираме, защото играят срещу Беърс. Всички се смяха, но имаше някои укорителни погледи.“
—tyzik
----------
„Като бях на около 4, трябва да съм имала някаква инфекция или сърбеж там долу. Една сутрин, по време на закуска, колега на баща ми дойде да го вземе за работа. Казах му: „Здрасти, Дон, вагината ме боли“! Той учтиво ме игнорира, но аз продължавах да го повтарям отново и отново. „Дон, чуваш ли ме? Вагината ме боли!“. Аз вероятно просто съм искала да ме забележат, но родителите ми искаха да умрат. Горкият човек – правеше всичко възможно да не ми обръща внимание, но хич не му помагах.“
—dogcatsnake
----------
„Дъщеря ми сега е на 8, но като беше на 2, я научих да казва „внимание“, вместо „виж“. Случваше се да сме в магазина или нещо такова и тя да сочи нещо, крещейки: „ВНИМАНИЕ, татко!“.
—Donny_Do_Nothing
----------
„В тоалетните на местния супермаркет сме. Майката Природа зове. 4-годишният ми син е вътре с мен... И в един момент изхвърча от тоалетната, за да съобщи на баба си и останалата част от супермаркета, че „от дупето на мама виси връвчица“.
—cait_lol
Кажете сега - кое изказване на детето ви последно ви накара да приискате да се скриете вовеки?
