Забързаното всекидневие и конкурентната среда са причина много хора да страдат от бърнаут. Този начин на живот не подминава и децата. Специалисти обръщат внимание на нова тенденция сред подрастващите – Синдромът на забързаното дете.
Може би си спомняте Алекс П. Кийтън, тийнейджърът, който бърза да порасне и да завладее света, изигран от Майкъл Джей Фокс в ситкома от 80-те години „Семейни връзки“ (Family Ties). Сред по-новите примери за деца, които сякаш са пораснали преждевременно, са Мани Делгадо от „Модерно семейство“ (Modern Family) и даже едногодишният Стюи Грифин от „Семейният тип“ (Family Guy).
Въпреки че тези образи са забавни и измислени, те подчертават реален проблем в съвременните общества, в които децата са принудени да се държат повече като минивъзрастни, отколкото като деца. В много случаи родителите ги подтикват да постигат резултати, надхвърлящи възрастта им, въпреки че може би дори не знаем, че оказваме натиск върху тези, които обичаме най-много.
Изследванията показват, че този синдром може да доведе до депресия, тревожност и лошо представяне в училище. А според Санам Хафиз, докторка по психология, невропсихоложка от Ню Йорк и директорка на Comprehend the Mind, това всъщност е „епидемия“.
Синдромът на забързаното дете се проявява, когато децата са принудени да действат извън нивото на своята зрялост.
„Децата са принудени да пораснат твърде рано, като поемат грижите, отговорностите и стреса на живота на възрастните“, казва д-р Хафиз. Това се случва във всички сфери на живота им, включително училище, извънкласни дейности и спорт, и дори в социалното общуване.
Д-р Томас Приоло, психиатър в Университетския медицински център в Джърси Шор, споделя за Parents, че някои примери, които могат да доведат до отключването на такъв синдром. Например:
Терминът „Синдром на забързаното дете“ е въведен от детския психолог д-р Дейвид Елкинд през 80-те години на миналия век, но явлението е съществува много преди това.
Както отбелязва д-р Хафиз, в историята е имало моменти, когато децата са били принудени да поемат отговорностите на много възрастни, например по време на война.
„Съвременната версия на синдрома е може би по-структурирана поради конкурентните образователни системи и изискванията за обществен успех“, казва д-р Хафиз.
Според нея още в предучилищна възраст, а понякога и в по-ранна, децата проявяват признаците на синдрома на забързаното дете. „Някои родители записват децата на няколко занятия – от езикови уроци до спорт – вярвайки, че е желателно да получат подобно предимство“, казва д-р Хафиз.
Но ако родителите наблягат на ранните постижения и на създаването на предпоставки за бъдещ успех, те могат да направят лоша услуга на детето си. Всичко това може да му донесе стрес и прегаряне, а всъщност детето и родителите трябва да се съсредоточат върху развитието на социалние и емоционалните му умения, особено чрез имитативна игра.
„Вероятно родителите имат най-добри намерения, като целта им е да отгледат способно дете. Понякога обаче тези изисквания са контрапродуктивни и ще окажат отрицателно въздействие върху растежа и развитието на детето“, смята д-р Приоло.
Всички трябва да се успокоим (любимата ни фраза!). В крайна сметка повечето от нас не искат да карат децата си да порастват преждевременно. Върху родителите и възпитателите се оказва и много голям натиск, за да дадат на децата всички предимства в живота.
Нашата работа е да дадем на децата си възможно най-добрия живот. Това означава да им помогнем да постигнат успех в училище, в спорта, в обществото и в бъдещите си начинания. Но понякога родителите, без да искат, стигат твърде далеч.
„Въпреки че може да разбираме необходимостта „децата да бъдат деца“, нашите собствени несъзнателни тревоги ни водят към по-взискателен родителски стил“, казва д-р Приоло.
Още не сме свършили, скрол надолу
От постоянно нарастващата конкуренция в образованието до по-добрата информираност за това, което правят връстниците благодарение на социалните медии, родителите могат да изпитват чувството, че не правят достатъчно.
„Културните норми, наблягащи на постиженията и успеха, могат да накарат родителите да вярват, че липсата на ранен успех ще възпрепятства шансовете на децата им за бъдещи възможности“, казва д-р Хафиз.
Според д-р Приоло избягването на Синдрома на забързаното дете се състои в осигуряването на подкрепяща и грижовна среда за децата, в която времето за почивка се цени, чувствата им се потвърждават и се позволява допускането на грешки. „Преобладаващият фактор за успеха на децата винаги се е въртял около подкрепящата среда, състояща се от изисквания, съобразени с възрастта им“, казва той.
За тази цел, вместо седмицата от понеделник до събота да е изпълнена със структурирани дейности, младият развиващ се мозък би имал голяма полза от неструктурирана игра.
„Въпреки че родителите може да имат чувството, че това е „нищоправене“, така прекараното време позволява на детето безопасна среда за усвояване, обработване и прилагане на нова информация“, споделя д-р Приоло.
Предоставянето на избор на децата да преследват интересите си също е от ключово значение. Д-р Приоло казва, че когато е подходящо за възрастта, децата трябва да си поставят значими за тях цели, а родителите следва да ги подкрепят. „Важно е родителите да показват признателност и положително отношение, дори когато има грешки или неуспехи“, казва той.
Дори и най-добронамерените родители могат да попаднат в капана на твърде бързото развитие на децата. Ето някои признаци, че детето ви се чувства прекалено притиснато да порасне:
„Детето може да изпитва затруднения при съобщаването на тези симптоми“, казва д-р Приоло, като добавя, че е добре родителите внимателно да го наблюдават и контролират.
А д-р Хафиз съветва: „Ранното разпознаване на тези признаци може да ви помогне да забавите темпото.“
Източник: Parents.com
