Технологията за редактиране на гени, позната като CRISPR, може да премахне синдрома на Даун, твърдят японски учени, цитирани от New York Post. 

Синдромът на Даун, който води до редица различия в развитието, засяга едно на всеки 700 новородени в Съединените щати (в България годишно се раждат около 100 деца със синдрома по данни на Сдружението на родители на деца със синдром на Даун, бел. ред.).

Той се причинява от

наличието на допълнително копие на хромозома 21.

Обикновено човек има 46 хромозоми (23 двойки) – по две копия от всяка. При синдром на Даун вместо 2 копия от 21-ва хромозома, има 3 копия (т.е. общо 47 хромозоми). Тази допълнителна хромозома предизвиква свръхактивност на клетките, нарушава различни процеси в организма и може да се прояви чрез характерни физически белези, затруднения в ученето и здравословни проблеми.

Ново изследване на Университета Миe в Япония допуска, че чрез използване на технологията за модифициране на ДНК CRISPR е възможно да се премахне излишната хромозома в засегнатите клетки и поведението им да се доближи до типичния начин на функциониране.

CRISPR-Cas9 е система за редактиране на гени

Тя използва ензим за разпознаване на специфични ДНК последователности. След като ензимът открие съответстващото място, той прерязва ДНК нишките.

Рьотаро Хашизуме и колегите му разработили CRISPR молекули, насочени единствено към допълнителната хромозома. Това т. нар. алел специфично редактиране, което насочва режещия ензим точно към желаното място.

Когато учените приложили метода върху клетки, развивани в лаборатория, премахването на допълнителното копие нормализирало експресията на гените. Това подсказва, че генетичното бреме е било отстранено.

Те също така установили, че след премахването на допълнителната хромозома, гените, свързани с развитието на нервната система, били по-активни, а тези, свързани с метаболизма – по-малко. Това потвърждава предишни изследвания, според които излишните копия на хромозома 21 нарушават развитието на мозъка по време на ранното развитие на плода.

Изследователите тествали своите CRISPR насочващи молекули и върху кожни фибробласти (клетки в съединителната тъкан) – зрели, нестволови клетки, взети от хора със синдром на Даун. В тези напълно развити клетки методът на редактиране в редица случаи успешно премахнал допълнителната хромозома.

След редакцията коригираните клетки растели по-бързо и имали по-кратко време за удвояване в сравнение с нелекуваните клетки. Това подсказва, че премахването на допълнителната хромозома може да облекчи биологичното натоварване, забавящо клетъчния растеж.

CRISPR може да повлияе и на здрави хромозоми

Затова изследователите усъвършенстват своята програма така, че да се прикрепя единствено към излишното копие на хромозома 21. Тази работа доказва, че вместо да прави малки корекции, CRISPR може да елиминира цяла хромозома. Учените публикували своите открития в списание PNAS Nexus.

Хашизуме и неговият екип се надяват, че работата им може да се използва за създаване на регенеративни терапии и лечения, които атакуват генетичния излишък в самия му източник.

Учените ще продължат да анализират рисковете от промените в ДНК и да наблюдават как функционират модифицираните клетки с времето, както и тяхната приложимост в реални условия.

Хората със синдром на Даун често се сблъскват с редица здравословни проблеми,

включително забавяне в развитието и интелектуални затруднения. Около половината от тях се раждат с вроден сърдечен порок – най-често атриовентрикуларен септален дефект – тоест „дупка“ между двете камери на сърцето.

Те са също по-податливи на проблеми с храносмилането, имунната система, теглото. Част от тях имат сънна апнея, възможни са епилептични припадъци, както и нарушения на слуха и зрението или дентални проблеми. При хората със синдром на Даун има по-висок риск от развиване на левкемия, гръбначни проблеми и заболявания на щитовидната жлеза.

Освен това с напредването на възрастта те са изложени на значително по-висок риск от развитие на деменция, свързана с Алцхаймер – от три до пет пъти по-голям в сравнение с общото население.

Учените все още се опитват да установят точната причина, но се смята, че допълнителното копие на хромозома 21 води до свръхпроизводство на амилоид прекурсорен протеин. Този излишък предизвиква натрупване на амилоид-бета плаки в мозъка – характерен белег на болестта на Алцхаймер.

Въпреки това елиминирането на синдрома на Даун се оказва противоречива тема.

Исландия неведнъж е попадала в новините заради факта, че почти е премахнала това състояние в своето население от малко под 400 000 души. Главно защото почти всички жени там избират аборт, когато пренаталните изследвания покажат положителен резултат. 

„Когато започнем да слушаме какво самите хора със синдром на Даун имат да кажат по този въпрос… Те го намират за обезпокоително… И чуваме същите истории и от техните семейства“, заявява пред ABC News Australia Астридур Стефансдотир, лекарка и професорка по приложна етика в университет в Исландия.


Източник: New York Post

Днес Явор Костов ни е на гости, за да ни разкаже какво е да си баща на дете със Синдром на Даун и да ви каже, че не само не е страшно, а дори е весело, хубаво и променящо живота към по-добро.
Казвам се Явор, баща съм на три деца, едното от които е със Синдром на Даун. Ангел в момента е на осем години, а когато се роди, първите думи на педиатърката в клиниката бяха "Вие сте млади и интелигентни хора, ще си родите друго, здраво дете. Да побързаме с документите за оставяне в дом".
Може би поднесена от човек с неоспорим професионален авторитет, подобна прогноза и съвет често спомагат някое дете с увреждания да бъде поверено на грижите на държавата. В нашия случай това не проработи и макар доста шокирани, си взехме бебето и се прибрахме.
Децата със СД са със забавено умствено развитие, възможни са и вродени вътрешни увреждания, НО изобщо не са верни приказките, че детето никога няма да ви познава, че няма да говори и други прокоби, които чухме преди осем години.

Ангел е жизнерадостен, палав, в деветдесет процента е като останалите деца. Разликите са в затруднения говор, трудността да се съсредоточава и ужасната му своенравност. Не може да бъде оставян без надзор. Ако реши, ще седне на осовата линия на шосето и ще гледа колите, защото така е пожелал. Докато си е вкъщи, смята, че няма нищо нередно в това да изхвърля играчки през терасата, да натика цял шкаф чисти дрехи в пералнята или да къса страниците на книгите. Дори в момента се опитва да уцели полилея с една кукла.

Подобно поведение, обаче си позволява единствено вкъщи. В детската градина държи всяка играчка да си е на мястото. Терапевтката обяснява поведението му с факта, че той приема градината за институция, а като се прибере си почива и си вилнее на воля.
Естествено, това ни затруднява, но никой не очакваше, че ще е лесно. Все пак СД позволява социална адаптация и макар децата със СД да са различни, са далеч от най-тежките увреждания, които наистина подлагат на сериозно изпитание близките им.
Още преди да навърши две години, Ангел започна да посещава детски център за деца със специални образователни потребности (СОП) към "Майчин Дом" в град Бургас. Много добре се интегрира и посещаваше центъра с желание. След това предприехме много трудна за нас стъпка - да го запишем в масова детска градина, за да е максимално близо до деца в норма и да дърпа по-бързо напред. Признавам си, не вярвах, че ще се получи, бях по-скоро против. Тук е мястото да сваля шапка на жена ми - страхотен боец, по-силна е отколкото си мисли, пребори се с моето черногледство и се оказа права.
ОДЗ "Звънче" отвори гостоприемно врати и много повече! Тук се случиха някои неща, които ме карат да се надявам,че все още има надежда за всички нас. Възпитателите се оказаха две страхотни дами, които напълно интегрираха Ангел в групата. Децата го обожават, а той обожава градината и децата. Още със стъпването ни вътре 4-5 мъничка го заообикалят, едвам успявам да го съблека и те го грабват за ръка и изчезват да играят. От две-три седмици подарява всеки ден цвете на едно момиченце, което пък си чака подаръка на вратата, грейва и за ръка влизат навътре.
Окуражени от този опит, на есен ще го запишем първокласник в нормално училище. Дано и там е толкова добре приет и обичан.
С детето ще се отнасят така, както ти с него. Златно правило за родители на различни деца. Както вече споменах, Ангел има двама братя. Атанас завърши гимназия тази година, а другият е на пет години и се казва Лъчезар. Ангел и Лъчко са заедно непрекъснато. Ритаме топка, на плаж или в парка. Да, това дете не е точно като другите деца, но си има приятел едно момченце с което играят, карат се и се смеят.  Явно не е толкова извънземен. Самите ние като родители се стараем всичко да е по братски, да няма привилегировани. Мисля, че помага.
Често родителите на деца с проблеми се капсулират и развиват свръхпротекция към детето - нещо, което ние много се стараем да избягваме. Ангел достатъчно добре осъзнава постъпките си, за да не получава постоянни индулгенции. Специално държахме да си получава и поощренията и наградите в детската градина. По този въпрос само любимата му баба не е съгласна и на село той е цар -показва само с пръстче и тя пърха около него. Обмислям покупката на сребърно звънче.
 Понякога съм срещал неразбиране от възрастните, но никой не си е позволил да покаже лошо отношение към детето ми. Може би това, че съм 1.90м. и над 100 кила помага, не знам. Иска ми се да не е така, но и да е така, не ме притеснява. Вярвам, че хората трябва да се отнасят с детето ми, както аз с него.
Изобщо не искам да представя нещата в изцяло розов оттенък - имаше шок, депресия, много сълзи, сърдечна операция на шест месеца, безкрайни консултации с различни специалисти и много борба, но минахме и все още вървим заедно по пътя.
Станахме по-угрижени, по-силни, но и за момент не съжалявам, че отговорът ми на думите на педиатърката от родилното преди осем години беше "Не знаех,че в тази клиника пиете от девет сутринта, само така си обяснявам думите Ви." Не съжалявам, че го има. Той е невероятно искрен, не лъже, любвеобвилен е до сълзи, винаги прегръща хората и когато се връщам от дълго отсъствие, е способен да ме чака пред вратата с часове, ако майка му му съобщи, че си идвам. Заради него станах по-добър човек, научих, че да си щастлив е по-важно от това да си професор, запознах се с невероятни хора. Така че... He'll never walk alone.
cross