Таня Димитрова се превръща в истински майстор на късия разказ след като прекара един "мързелив ден вкъщи" - и преоткри приложенията на армираната лепенка:

За армираната “гафер” лепенка (duct tape) казват, че е като Силата в Междузвездни войни: има тъмна и светла страна и държи всичко във Вселената да не се разпадне.

Вижте няколко приложения, за които със сигурност не сте се сещали.

Ето и едно от личен опит:

Болна съм (кашлица, температура и т.н.) и решавам днес да не ходим никъде с дъщеря ми (на 1.5 гoдини). Предвиждам мързелив ден вкъщи. Изпращаме баща ѝ на работа и аз отивам да пусна едно пране.

Пералнята ни е на малко странно място - на неостъкления балкон в един шкаф, който се отоплява с малка електрическа печка, за да не замръзне през зимата.

Излизам на балкона, както съм си по пижама, въпреки че е 1 градус - все пак само за минутка, колкото да пусна програмата. Пускам, обръщам се и гледам детето ми маха от вътрешната страна на балконската врата.

Дръжката до главата ѝ е обърната надолу. Тя я е дръпнала и ме е заключила. Fuck. Няма как да я отключа отвън.

“Мами…”, започвам преговорите. “Мами, бутни дръжката нагоре! Бутай, мамо, тук, тук!”

Смее се. Мисли, че се закачам.

ОК, няма страшно. За късмет съм с iWatch, който е свързан с телефона ми. Набирам мъжа ми.

“Детето ме заключи на балкона!”

“Идвам ей сега”, ми вика той. Работи наблизо.

Обаче докато дойде, студено! Аз съм по пижама на 1 градус. Вадя електрическата печка от шкафа с пералнята и клякам над нея като неандерталец около лагерен огън.

Пристига мъжът ми и ми звъни по часовника.

“Не мога да вляза. Заключила си с горното резе.”

То се отваря само отвътре. FUCK.

“Трябва да разбиеш стъклото на балконската врата,” вика.

“С КВО? Да го ритам ли?”

“Виж кутията с инструментите в другия шкаф на балкона!”

Намирам чук. Дъщеря ми продължава да ми се усмихва отвътре и да ми чука по вратата. Треперя от студ и кашлям зверски.

“А детето? Не мога да ѝ строша стъклото на главата?”

“Виж в кутията има лепенка.”

“За кво ми е тая лепенка??”

“Облепи стъклото!”, светва ме мъжът ми.

Почвам да лепя. Детето почва да реве, понеже вече не ме вижда. Но не се мърда от вратата.

Облепих цялото външно стъкло (те нали са две). И почвам да го млатя с чука. Ама с тъпата страна. Удрям. Нищо. УДРЯМ. Нищо. Детето реве. Аз треперя и кашлям.

Обръщам чука с острото. УДРЯМ. Прас! Пропука се. Намерих някакви ръкавици при инструментите, за да не се нарежа. Започвам да го тегля. Свалям външното стъкло.

Облепям вътрешното. И пак. Удрям! Детето реве. Аз ѝ крещя:

“Махни се! Бягай от тук!”

Тя само реве по силно. Удрям! Пука се! Малки стъкълца се пръсват по целия под на стаята. Но големите парчета си остават залепени и висят над главата на ревящото дете държани единствено от гафера.

Промушвам ръка, отварям балконската врата, влизам, гушвам я и едва стигам да отключа входната врата преди да припадна от изтощение на дивана.

А ако нямах лепенка? Какво щях да правя?

Още:

Може би най-невероятното нещо на бащинството е, че то помага на един мъж да види жена си в нова светлина.  Това споделя пред fatherly.com Кевин Макдонъл, който, разбира се, още преди да стане баща е знаел, че съпругата му е невероятна. После обаче става свидетел на ситуации, в които тя проявява толкова сила, чувство за хумор и търпение, че буквално му отвява главата. И така, защо един мъж започва да се прекланя пред това чудо на природата – жената: 

Тя превъзмогна болката при раждането само с "няколко" ругатни 

Изследванията установиха, че жена ми има понижен брой тромбоцити, което означаваше, че не могат да ѝ поставят епидурална упойка по време на раждането. И тъй като тя не искаше друга вид анестезия, избра да ражда без упойка. Помислих си, че полудява и се опитах да я убедя да не го прави. С наближаването на момента, виждах че тя беше притеснена. Но когато влезе в родилната зала, изръмжа и скръцна със зъби, изпищя, проплака и, както се случва, малко се изпусна... Не можех да си представя болката, която преживя по време на 7-часовото раждане, но тя така ѝ не поиска допълнителни лекарства. Крещеше толкова много и толкова силно „мамка му“, което, имайки предвид колко мила и свенлива е, предизвика неистов смях в акушерките. Знаех, че раждането ще извади нещо ново от нея, но това беше извън най-смелите ми очаквания!

Остана близо два дни будна след раждането

Всичко до тук звучи много изтощително, нали? Знаех, че ще ми трябват няколко дни на дивана, за да се възстановя. Не и на жена ми. Ако в болницата успяваше да поспи за малко, когато се прибрахме вкъщи, тя беше топка от енергия. Не знам дали това е адреналин или някаква магия, но тя остана будна, внимателна и оптимистична през първите 24 часа с всичките новости като кърмене, повиване и бебешки плач. Това беше невероятно. Оттогава тя е абсолютен шампион, когато става въпрос да се върши нещо в непрекъснато лишено от сън състояние.

Направи всичко по силите си, за да успокои дъщеря ни по време на коликите

Нашето бебе наистина имаше болезнени колики. Няколко нощи подред просто викаше, викаше и викаше. Но въпреки че това късаше сърцето на жена ми, тя беше направо скала. Заедно се опитахме да успокоим малката с масаж и други пинизи, но тя не спираше да плаче с часове. Съпругата ми я люшкаше, успокояваше и шепнеше през цялото време и въпреки че беше видимо разочарована от ситуацията, никога не се оплака и се опитваше да ѝ помогне по всякакви начини.

Нищо не може да я спре да кърми

Бяхме навън един ден и се набутахме сред тълпата в метрото. Всички влакове се движеха със закъснение и не можехме да намерим друг начин да се приберем вкъщи. Дъщеря ни беше гладна и много раздразнена. Когато най-после се качихме във влака, съпругата ми, която, както казах, е много срамежлива, събра сили и започна да кърми във влака, който беше пълен с всякакви хора – някои съдници на кърменето на публично място, други поддръжници. Тя обаче се съсредоточи върху своята задачата и не обърна внимание на никого. Бях много впечатлен от това, че за нея имаше само едно важно нещо в този момент!

Когато бебето за първи път я наака, тя се разсмя

Жена ми е доста гнуслива. Тя мрази кръвта и не е фен на онези хорър филми, пълни с всякакви гнусотии и затова не  не мислех, че ще се справя със сменянето на пелени твърде добре. Имахме няколко случая, в които бебето аха да се изпусне върху нея и това очевидно я поразтърси малко. Но когато това наистина се случи за пръв път, тя се нацупи за момент, а после избухна в смях и просто поиска бебешки мокри кърпички. Знам, че е глупаво, но аз я гледах как се смее на цялото това нещо, от което тръпки я побиваха, и си помислих „Е, няма такава жена!“

Хали Бери има забележителна актьорска кариера, но изглежда е можела да избере всякакъв друг път, включително  този на професионален спортист.

Да, това е тя - холивудската богиня, която на 14 август навърши някакви си 52 години и на тази възраст продължава да може да прави това:

Кадрите са от следвания от 2,8 милиона фенове Instagram профил на Хали Бери, където тя редовно описва начините, по които една 52-годишна майка на две деца може да се докара до този умопобъркващо добър външен вид.

Харесваме я именно защото е жена, чието мото е СИЛАТА Е КРАСОТА!

Пак да повторим - това е 52-годишна красота, която се дължи не наливане със смутита от зеленолистни зеленчуци, а на изтощителни фитнес, йога и бокс тренировки.

Е, и на малко тежък домакински труд, както се вижда:

Извън шегата, ако хвърлите око на поредицата на Бери "Fitness Friday", наистина ще се убедите, че става въпрос за здраво бъхтене, което се отблагодарява на лицето и тялото ѝ ето така:

"Само това ми оставаше...", ще кажете сега, но не бихте си го позволили пред инструктора...

"Вярвам, че истинската красота е в доброто здраве", казва Холи Бери и ни успокоява,  че животът на 50 продължава и извън залата.

И за всички, стигнали до края на статията, ето и един бонус от Майко Мила! - Красимира и Елисавета на доста по-малко години от Хали Бери, опитвайки се да правят това, което Хали Бери прави, и във вид, който... ъъъъъ.... абе, важна е вътрешната красота!

Българската асоциация по хемофилия за трета поредна година организира велопоход „Заедно“ в подкрепа на хората с хемофилия. Той ще се проведе на 21 април от 11:00 до 13:00 часа в четири града в страната – София, Пловдив, Варна и Бургас.

Всяка година по случай Световния ден на хемофилията – 17 април – асоциацията организира различни инициативи, с които информира обществеността за характера на заболяването и подкрепя хората с вродени нарушения в кръвосъсирването и техните близки, а през 2018 кампанията е под надслов „Споделянето е сила“.

Хемофилията е рядко срещано вродено кръвно заболяване, при което кръвта на засегнатия не се съсирва или се съсирва много бавно. Болният от хемофилия не кърви по-бързо или по-интензивно в сравнение със здравия човек, а по–продължително. В следствие на това се получават външни и вътрешни кръвоизливи, като противно на общото мнение, тези които се случват вътре в тялото, могат да бъдат много по-опасни и дори в някои случаи фатални за страдащите от това заболяване.

Защо точно велопоход? Колоезденето е едно от двете препоръчителни спортни занимания за хората с хемофилия (другото е плуването). Целта на велопохода и кампанията „Споделянето е сила“ е хората да започнат да споделят целенасочено и ефективно знания, умения, ресурси и подкрепа, за да подобрят заедно качеството на живот на страдащите от хемофилия.

Днес сме решили да посветим деня на талантливи българи, които правят чудеса в света на анимацията. Започваме с един жесток, страхотен български проект, наречен "Златната ябълка" - може би много от вас са чували за него, а може и да не са, и сега ще се запознаят за първи път с приказните му герои. На гости в Майко Мила! е Яна Александрова, която от десет години живее в Шотландия и отскоро преподава театър на децата от българското училище в Единбург. Яна се опитва да разкаже на децата, по интересен начин, що е то България, и се оказва, че проектът "Златната ябълка" е чудесен начин да им разкаже за българската митология. По-долу ще се запознаете обстойно с идеята на сериала, кой стои зад проекта и защо е важно всички ние, по един или друг начин, да подкрепим реализацията на "Златната ябълка".

**********************************

“Вярвате ли във феи? Пляскайте с ръце тогава, за да ви чуе Бамка-Камбанка!”

Това е призивът на Питър Пан към всички деца по света с вярата си да спасят една малка, умираща фея.

Днес ми се иска да отправя подобен призив в български вариант:

Вярвате ли в самодиви?

И в змейове, и в таласъми, и в кукерска магия? Харесвате ли истории за чудни страни? Ако отговорът е "Да!", то нека ви разкажа една приказка - тази за създаването на анимационния сериал "Златната ябълка".

В приказката, разбира се, има чудна страна - България, както и змейове - изключителните хора, които стоят зад "Студио Змей".

Ако не сте попадали досега на този проект, нека ви кажа накратко за какво иде реч, този път без приказни елементи.

Преди няколко години в главата на младия аниматор Димитър Петров - възпитаник на University of Westminster и по това време работещ в Cartoon Network - се завърта една доста смела идея.

Димитър иска да създаде съвременен, висококачествен, конкурентноспособен анимационен сериал, базиран на българската митология и фолклор; сериал, който и деца и възрастни да гледат с интерес, както примерно се гледа "Самурай Джак", и то не само в България, ами и по света.

Пълна лудост!

Ние, с нашата митология, с наша анимация да се мерим с разни международни хитове? Както се казва, обаче, луд умора нема! Проектът набира постепенно екип от талантливи сътрудници и след обстойни проучвания и разговори с фолклористи става ясно, че ние не само сме имали коскоджамити митология, за голяма част от която самите ние почти нищо не знаем, ами в нея дори са заложени разни важни уроци и поуки, които съвременният човек има голяма нужда да му се припомнят.

Лека-полека, с помощта на тези проучвания, се заражда една вълнуваща и доста епична история.

Действието на "Златната Ябълка" се развива в свят, в който съжителстват хора и магически създания - къде мирно, къде не чак толкова мирно. Всъщност, напоследък дори в мирните кътчета назрява война. Историята проследява изпълненото с приключения пътешествие на четирима герои - Вихра, която е наполовина змей, самодивата Тина-Пакостина и братята кукери Бран и Влад - които трябва да достигнат до легендарна златна ябълка, която расте само веднъж на сто години и изпълнява желания.

Въпреки първоначалното недоверие между двамата кукери и техните магически спътници, по пътя конфликтът им постепенно прераства в приятелство. Заедно с тях може би и ние ще си припомним някои позабравени истини за доброто и злото, за това как да работим заедно и да живеем в хармония.

И така, въоръжен с интригуващ сюжет и послания, екипът на проекта запрята ръкави.

Студиото за дизайн и анимация "Студио Змей" е сформирано през 2014 година и се посвещава на работа върху "Златната Ябълка".

Който не е виждал какво са свършили до момента, веднага да посети всичките им сайтове, Facebook страницата и YouTube каналитe - трейлър на сериала и късометражен филм „Легенда за първия кукер“, за да се нагледа на фантастичната визия и анимация и да се наслуша на страхотната музика!

Ама, то като истинско, бе! И нищо чудно - екипът си знае работата, много от тях имат опит в международни компании, включително Walt Disney Animation Studios, Cartoon Network, Adult Swim и Warner Bros, а музиката, написана от Георги Стрезов, е просто феноменална!

Дотук - добре! Обаче...

Лесно е да се досети човек какво е основното предизвикателство, пред което е изправен проектът - нуждата от финансиране. Още преди години се провежда кампания за набиране на средства в Кickstarter, чиято цел е да помогне за създаването на краткия филм "Легенда за първия кукер", който е нещо като предистория на събитията от "Златната Ябълка". И пак казвам - ако не сте го гледали, веднага да го гледате ето тук:

Кампанията е успешна, филмът е факт, приет е страхотно, книжката по него печели награда, проличава си високото качество и отдадеността на екипа... Да, обаче това не е достатъчно.

Все пак, целта на "Студио Змей" е създаването на цял сериал и разпространението му в България и чужбина.

Интерес има! Има даже предварителни договори за разпространение с Франция и САЩ. БНТ обещава да покрие 20% от финансирането на пилотния епизод, но "Студио Змей" трябва да осигури останалите 80%.

Всички потенциални инвеститори настояват преди всичко да видят този ми ти завършен пилотен епизод. За да може това да се случи, въпреки подкрепата на някои институции и инвеститори, се налага стартирането на втора кампания за споделено финансиране, този път в сайта Indiegogo, която тече в момента и ще приключи в близките няколко дни!

Там може да се намери най-подробна и изчерпателна информация за проекта, страхотните подаръци, които могат да получат дарителите, както и описание на това как ще бъдат използвани набраните средства и какво ще се случи, ако крайната цел на кампанията не бъде достигната.

И за да изпреваря въпроса - не, не съм седнала да пиша с цел да ви искам пари от името на "Златната ябълка". Искам само да ви призова да се запознаете с проекта и да го следите, защото вярвам, че почти всеки, който научи достатъчно за него, ще поиска да направи всичко възможно, за да може той да се случи - независимо дали със средства или просто с разгласяване на информацията и стискане на палци.

Сумата, необходима за пилотния епизод, за представите на българина изглежда много голяма, но бързо сравнение с подобни проекти в други държави веднага показва, че предвиденият бюджет е всъщност напълно разумен, ако не и скромен.

Едно от нещата, които будят у мен голямо уважение към екипа, е с каква прозрачност, изчерпателност и търпение са готови да обяснят на всеки, който е малко недоверчив, защо им трябват толкова пари и какво точно ще се прави с тях. Готови са и да разкажат в подробности как точно протича процесът по създаването на един такъв сериал и причините да са замесени толкова много хора, време и средства.

Истината е, че ако всяко семейство, което би гледало с удоволствие "Златната Ябълка", дари съвсем по мъничко, парите ще се съберат лесно. Но, разбира се, не всеки има възможност да дари дори малка сума.

Освен директните дарения обаче, има и нещо друго, което според мен е много важно. Всяко споделяне на линка на кампанията, на трейлъра или на статии като тази, всеки разговор с приятел и гледане на "Легенда за първия кукер", са като пляскането на детски ръчички в "Питър Пан" - те показват вярата ни в този проект и помагат за него да се чуе по света.

Тогава може би и големите инвеститори ще повярват, че за този сериал ще има публика и фенове, че всички ние го искаме.

Защо е важно за всички нас "Златната ябълка" да се случи?

От десет години живея в Шотландия и отскоро преподавам театър на децата от българското училище в Единбург. Заедно с родителите им и учителките от училището се опитваме да ги научим що е това България и защо е толкова яко място.

Същото се опитвам да обясня и на тукашните си приятели от други народности. Онзи ден запознах някои от тези приятели със "Златната ябълка". Реакцията беше невероятна и много ме ентусиазира и развълнува (даже ги записах на видео, което смятам да сглобя и да пусна в Youtube, за да го видят всички).

Толкова много възгласи

"Уау, това е толкова яко!"

по отношение на нещо българско не бях чувала никога от тях, нито пък бях виждала толкова бързо да се поражда интерес към музиката и културата ни. Един от тях беше извадил телефона си и вече даряваше за кампанията преди още да бяхме приключили с гледането на клипчетата.

Този сериал е нещо, с което не просто можем да се гордеем, но по което можем да "зарибим" хора от други държави и най вече, НАЙ-ВЕЧЕ собствените си деца, които ще могат да се хвалят, че са от страната на Вихра, Бран, Влад и Тина.

Той е начин да повишим престижа на България и да предадем безценни културни ценности на новото поколение - и то без да им е скучно. Всичко в проекта е прекрасно - от прекрасната митология до прекрасната музика, прекрасния сюжет, прекрасните поуки и прекрасните анимация и дизайн. Всичко е на световно ниво.

Ако трябва да избера едно единствено нещо, с което да представя България пред света и пред децата си един ден, без колебание бих избрала "Златната ябълка", защото вярвам, че този сериал ще преобърне поговорката от

"Хубава работа, ама българска" на "Хубава работа - българска!".

Благодаря безкрайно за вниманието!