Детето променя отношенията в двойката, а с психиатъра д-р Владимир Сотиров дълбаем към отговорите на въпросите защо и как. В една съвсем нова и различна ситуация изведнъж усещането може да е като да имаш съвсем нов и различен партньор. Защото той проявява непроявени до този момент характеристики.
Ще разберете и какво правим със секса – правим ли го? Както и защо е важно мъжът да бъде овластен със задачи, свързани с детето, а не да е изолиран встрани. Ще се запитаме какви са очакванията ни към децата и до какво води натоварването им с отговорността, че заради тях сме заедно.
Какво да правим, ако имаме нужда от помощ – индивидуална и обща?
Д-р Сотиров извежда ползите от семейната терапия, която обаче невинаги е в посока партньорите да останат заедно. Как, ако стигнат до раздяла, да кажат на детето си по начин, който да го предпази от травматични последствия?
Гледайте епизода тук:
Д-р Владимир Сотиров е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1995 г. От 1996 г. до 2002 е работил в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ – Нови Искър. Има специалност по психиатрия от 2001 г.
Още не сме свършили, скрол надолу
Допълнителни специализации по когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. През периода 2001 – 2005 г. е ръководител на демонстрационен проект към Националната програма за психично здраве. Д-р Сотиров е член на Българската психиатрична асоциация и бивш председател на Софийското психиатрично общество.
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Вече сме говорили колко е необходимо сексуалното образование и как ако темата за секса се превърне в като табу, това може да породи насилие, основано на пола. Да, всички знаем, че е важно, но е факт, че част от подрастващите се учат за любовта и секса в движение, и най-вече от филмите за възрастни. Попаднахме на интересен материал от El País с испански психолог, който обяснява как въздейства порното на тийновете. Според експерта да гледаш порно и да се учиш от него как се прави секс е все едно да гледаш „Бързи и яростни“ и да се учиш от филма как се шофира.
Седем от всеки десет тийнейджъри в Испания гледат порно редовно, а 53,8% от младежите на възраст между 12 и 15 години твърдят, че са гледали за първи път между 6 и 12 години, според данни на Save the Children. И тези данни показват, че потреблението на порно започва твърде рано. Луис Мигел Реал е на 33 години, психолог, експерт по лечение на зависимости, обяснява, че „за съжаление, в наши дни потребяването на порно в много ранна възраст става все по-често срещано (макар и да не е желателно)“.
„С интернет на мобилния телефон още от 10–12-годишна възраст е много лесно децата да попаднат на порнография, преди да разберат добре какво всъщност гледат“, добавя още той. Психологът твърди, че в началото тийнейджърите не я търсят с похотливо любопитство, типично за възрастните. „Много често става дума за чисто любопитство или за линк, пратен от съученик“. „Но тогава се посява семето“, добавя той. Ето какво разказва още в интервюто:
Какво въздействие оказва върху мозъка гледането на порно в толкова ранна възраст?
Голямо и доста отрицателно. Все едно да се учиш да шофираш, като гледаш „Бързи и яростни“. Дава ти изкривена представа за секса – нереалистични тела, механични движения, пълна липса на нежност или емоционална връзка и сюжет, съсредоточен почти изцяло върху мъжкото удоволствие.
Мозъкът на тийнейджъра все още е в процес на изграждане – буквално. В този етап се изграждат убежденията за света, за връзките, за собствената идентичност… Ако порнографията се превърне в първия „урок“ по сексуално образование, се затвърждават много проблематични идеи: че съгласието на партньорите не е задължително, че жените са за да задоволяват (почти винаги в ролята на робини), че сексуалното удоволствие е просто представление.
Порното носи бърза и лесна награда. Какво става, ако свикнеш да получаваш визуално удоволствие без усилие, без връзка, без чакане?
Когато настъпи реалният секс с истински човек, мозъкът ти казва „уф“. Защото порното е вдигнало летвата изкуствено и е създало нереалистични очаквания. Истинските връзки изглеждат скучни или много мудни в сравнение с порнографията. Освен това много тийнейджъри се опитват да имитират някои от рисковите практики, които виждат в порното – шамари, задушаване, анален секс без съгласие, или се съсредоточават изцяло върху собственото си удоволствие, без изобщо да мислят за другия човек. Резултатът? Тревожност, сексуално неудовлетворение, проблеми с ерекцията при момчета на по 20 години. Един вид коктейл „Молотов“, който не се забелязва веднага, но избухва няколко години по-късно.
Пристрастяването към порното води ли до психични разстройства?
Да. На първо място може да се появи тревожност, свързана с представянето. Ако мозъкът ти свикне с идеята, че „истинският“ секс трябва да изглежда като порното, идва драмата: „Ами ако не я накарам да крещи като в онова видео?“, „Ами ако не издържа толкова дълго?“, „Ами ако тялото ми не изглежда така?“. Тези „ами ако“ са гориво за тревожността.
След това може да се появи и емоционално откъсване. Порното се фокусира върху бърза, интензивна стимулация без нужда от емоционална връзка. Ако свикнеш да се възбуждаш само по този начин, после една милувка, поглед или целувка ще ти се струват недостатъчни. Това води до празнота, неудовлетвореност, отчуждение от партньора… Всичко това те съсипва емоционално и се отразява негативно на бъдещите ти връзки.
Има също вина и срам, особено при хора, израснали в среда с табута или религиозна вина, които чувстват, че гледането на порно ги прави лоши хора. То не само поражда тревожност, а и подкопава самочувствието.
Освен това хората често се изолират социално, ако порното се превърне в основен или единствен източник на удовлетворение. Започват да пренебрегват реалния живот – срещи, връзки, приятели...
И накрая, както всяко поведение, стимулиращо системата за възнаграждение в мозъка, порнографията също води до развитие на толеранс. Тоест, с времето ти трябва все повече стимул, повече съдържание, нещо по-грубо, за да постигнеш същия ефект. А когато го няма, се появява неудържима нужда – онази спешна, неспокойна нужда, която е като умствен сърбеж. Каква е причината? Тревожност, раздразнителност, безсъние и силно желание да се гледа порно възможно най-скоро, за да се облекчи временно дискомфортът.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какво е първото, което трябва да направят родителите, ако мислят, че детето им има проблем с порнографията?
Първото нещо е да не създават драма. Да не крещят, да не шпионират телефона му и да не блокират всичко сякаш е престъпник. Това само поражда повече срам, повече прикриване и повече дистанция. Трябва да се разбере, че достъпът до порно днес е лесен, мигновен и в много случаи – неизбежен.
Това, от което имат нужда децата, не е наказание, а контекст. Ключът е да се говори, но откровено. Не с осъдителен тон от типа „това е ужасно“, а по-скоро с отношението на някой, който обсъжда реалността. Нещо като: „Да, порното е навсякъде и разбирам, че си любопитен, но бих искал да чуя какво мислиш ти за това“. Целта не е да им четем морал, а да отворим пространство за разговор. Да слушаме, вместо да съдим.
Как трябва да им се обясни разликата между сексуалното желание и това, което продава порното?
Трябва да им се обясни, че едно е сексуалното желание – което е нормално, здравословно и част от порастването, а съвсем друго е порнографията, която не е сексуално образование. Това е фантазия, като екшън филм, която изкривява реалността и ти оставя представа за секса, която няма нищо общо със случващото се между двама души, които се обичат и уважават.
Защо според Вас тийнейджърите гледат порно?
Понякога порното не е просто любопитство, а е начин за бягство от фрустрация, скука или несигурност.
Затова е важно да помогнем на децата да разберат какво чувстват и да им дадем инструменти да управляват тези емоции, без да се крият зад екрана.
Разбира се, трябва да се поставят и граници, но без домът да се превръща в затвор. И най-вече – да им се предложат други начини за учене за сексуалността: книги, профили в социалните мрежи на сексолози, разговори с родител, дори и да е неудобно. Те все някога ще правят секс, рано или късно, харесва ли ни, или не. Ако не се включим ние, цялото им „знание“ ще дойде от Pornhub. И после се чудим защо е такова положението...
Източник: El País
Според проучването на Motherly от 2023, озаглавено „Състоянието на майчинството“, проведено сред 10 000 майки – цели 62% от тях споделят, че искат да правят повече секс след появата на децата, но при 53% от проблем е липсата на време. Разочараващо, нали!? Да намерите време или енергия за интимност, и то с с малки деца вкъщи, може да ви изглежда невъзможно. Защото да правиш секс преди появата на децата определено е по-малко сложно, отколкото след това.
И има логика. Като родители вече имате много повече задачи за вършене всеки ден, което намалява потенциалното време, в което бихте могли да правите секс. Между привидно безкрайния списък от неща, които трябва да свършите покрай децата и дома, и чувството на тотално изтощение, да се опитвате да спите достатъчно всяка вечер, като същевременно се опитвате да намерите малко време за грижа за себе си... Ще видите как сексът лесно може да бъде пренебрегнат в полза на по-спешните задачи.
Колкото и да се стараете, сексуалният ви живот ще има своите върхове и спадове, а най-трудното време за интимност между вас ще са първите години след появата на децата.
Важно е да говорите с партньора си за това как искате да изглежда сексуалният ви живот, за да сте сигурни, че и двамата сте на една и съща страница. А и за да се държите взаимно отговорни за целите, свързани със спалнята. Ако искате да правите повече секс след децата, но се затруднявате да намерите време, ето три стратегии, които могат да ви помогнат:
Проучването „Състоянието на майчинството“ също установило, че жените дават приоритет на съня пред секса, но като правите секс по-рано вечерта, пак си лягате навреме. Колкото по-късно е, толкова по-лесно е да кажете „не“ на секса, заради притеснението дали ще се наспите, или факта, че сте тотално изтощени. Като правите секс точно след като заспят децата, хем ще имате интимност с партньора си, хем ще можете да облечете пижамата по-рано, което е печеливша ситуация за всички. Можете също така да се разберете за определен времеви прозорец, доколко късно вечер сте съгласни да правите секс, за да знаете и двамата кога да започнете с интимността, така че всеки да си осигури нужното количество сън.
Може да звучи определено несекси да планирате кога ще правите секс. Но ако всичко останало в живота ви трябва да е планирано по график, има голяма вероятност сексът да го няма, ако и той не е записан в календара.
Все пак планираният секс е по-добър от никакъв секс, нали? Приятелка ми каза веднъж, че тя и съпругът ѝ винаги правят секс в сряда и се пошегуваха, че няма как да пропуснат да почетат деня, както трябва. Ако някой от тях не е в настроение за секс, пак си създавали момент на физическа близост – било то чрез целувки, масаж или просто да се гушнат и да си поговорят. Измислете забавна кодова дума, която можете да запишете в семейния календар, така че и двамата с партньора ви да знаете какво предстои. Може би трябва да „обърнете възглавниците“ в петък, „подредите чекмеджето с чорапи“ или „купите още лют сос“ в неделя. Така малката ви тайна какво наистина означава кодовата фраза е нещо, на което двамата ще се смеете заедно, гледайки календара.
Ако вие и вашият партньор работите от вкъщи, възползвайте се от това да сте сами без децата си. Може да ви се струва малко „незаконно“ да избягате до спалнята по време на работния ден (което също може да направи нещата и малко по-вълнуващи), но можете лесно да ползвате обедната си почивка, за да задоволите нуждите си, и да хапнете обяда на бюрото си по-късно през деня, без да се чувствате виновни. Правенето на секс, след като сте вече родители, невинаги е маратон – така че понякога дори само бърза 15-минутна среща може да свърши работа. Така ще имате време да се настроите, ще разчупите работния ден, и няма да изгубите повече време, отколкото бихте отделили за кафе с колега в офиса.
Още не сме свършили, скрол надолу
Най-важното нещо, което трябва да запомните е, че сексуалният ви живот след децата ще се променя през годините. Напълно нормално е да има периоди, в които интимността между вас изглежда почти невъзможна. Ако сексът като родители в момента просто не се случва – дайте си време. Рим не е бил построен за един ден, и същото важи за сексуалния ви живот след децата.
Източник: Motherly
Сексът вече не е табу, въпреки че, както сме констатирали, никой не го прави толкова, колкото си мислите. Половото обучение далеч не се свежда до прашасалото присъствие на книгата „Мъжът и жената интимно“ в библиотеката ни, но разговорът по темата все още запецва.
Аз лично, вместо час по религия, бих гласувала с всичките си крайници и полови белези за въвеждане на час по здравно и сексуално образование в училище. Казусът редица пъти изприщи родители, почитатели на теорията за щъркела и белия чаршаф при сватба. Само че никой не чака да намери любовта на живота си, за да прави секс за първи път, нито е добре да научава за него „на сцената“.
Как се говори с децата за онова толкова важно нещо, от което пулсът ни се ускорява? Как да Я и ГО наричаме (вагината вагина ли е, а пенисът член ли е)? Отговори потърсихме от Иванина Анчева, доктор по психология и психодрама асистент.
Иванина Анчева. Снимка: Личен архив
Тя работи като психолог в Центъра за обществена подкрепа „Светулка“, управляван от Сдружение SOS Детски селища – България. Автор е на „Пътеводител в света на половото възпитание и култура“, издаден от Сдружение SOS Детски селища – България в началото на 2023 г.
„Пътеводител в света на половото възпитание и култура“
Иванина Анчева е част от екипа на Мобилен център за половото възпитание и култура, заедно със социалния работник Надежда Попова. През последните две години Мобилният център за полово възпитание и култура обучава редица родители, над 500 деца на различна възраст, над 40 доброволци студенти и над 50 специалисти от различни сфери, които работят с деца.
Как бихте дефинирали сексуалното образование?
Включва в себе си знание за различни аспекти от нашата сексуалност – спецификата на нашата анатомия и промените, които се случват през пубертета; отношение към нашето тяло; репродукция и семейно планиране, изграждане на интимни, емоционални и сексуални отношения; ценности и ценностна система.
Сексуалното образование не учи на това „как да правим секс“, а включва много и различни аспекти, свързани с нашето тяло, сексуалното общуване, интимност, партньорство и най-вече изграждане на ценности и ценностна система.
Защо е необходимо да го има като задължително обучение?
Проблемът е, че вкъщи не се говори за това. Родителите нямат опит нито как да образоват децата си, нито как да ги възпитават, защото самите те, когато са били малки, не са имали такова възпитание и образование. Да, би било чудесно всичко да започва от вкъщи, а в училище само да се надгражда, но уви. А източниците на информация днес са много, но невинаги информацията е надеждна, вярна и представена по добър начин.
Наличието на адекватно и навременно сексуално образование, освен че е превенция на сексуално насилие, но и ще обезпечи един по-осъзнат и безпроблемен сексуален и интимен живот на възрастния.
От кой клас е добре да започне сексуалното образование и какво би включвало то?
Ако говорим за образование, може би около 6-7-годишна възраст или дори малко по-късно. Но ако говорим за възпитание – със сигурност от раждането на бебето. В наръчника, който написах, има тренинги за деца от 4 г. до 14 г. Разпределени са в три възрастови групи: 4–6; 7–11 и 12–14 години. Има три теми, които са адаптирани за съответната възраст и са свързани с тялото, ценностите и откъде идват бебетата.
Добре ли е да ползваме „заместители“, или да караме с точните научни названия?
Важно е да се изгради отношение на уважение към тялото още от най-ранна възраст. Това може да стане, като използваме официалните названия – вулва (съвкупността от клитор, малки и големи срамни устни и влагалищен отвор) за външния женски полов орган, вагина/влагалище за вътрешния, тестиси и пенис за мъжкия полов орган. Няма как да уважаваме нещо, за което дори и нямаме название, нали?
Необходимо е да отстояваме собствените си граници, но и да се съобразяваме с тези на другите. Проблемът тук е на възрастните, защото за тях тези думи звучат страшно или срамно.
Но замислете се какво послание даваме на детето, ако наричаме половия му орган „пеперудка, ягодка, кренвиршче или буба“ – нещо, което хвърчи или се яде?
А и ако детето от малко знае правилното название на половите си органи, то на един по-късен етап ще е наясно, че другите думи, които чува, са цинични и обидни. Знаете ли, че огромен процент от възрастните не правят разлика между вулва и вагина? Това е доста притеснително.
Има ли страна, в която сексуалното образование е приложено по начин, който бихте ни дали като добър пример?
Швеция е една от първите страни, които въвеждат сексуалното образование като предмет в училище пре 1955 г. А през 2018 г. има задължително сексуално образование в училищата в редица страни: Албания, Австрия, Белгия, Чехия, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Нидерландия, Швеция, Украйна. Интересно е, че фокусът на сексуалното образование се променя през годините – нежелана бременност, превенция на ХИВ/СПИН, превенция на сексуално насилие, сексизъм, хомофобия и онлайн тормоз.
Но да видим как стои въпросът със сексуалното образование в България. Всъщност през годините са правени опити от различни организации да се въведе сексуално образование в училище. В периода 1987 – 1991 г. екип от млади специалисти – лекари, сексолози и психолози – започва да развива иновативен подход чрез разработване и въвеждане на първите две национални здравнообразователни програми, насочени към развитие на знания, нагласи и умения за сексуално и репродуктивно здраве, създадени в рамките на Националната програма по СПИН към Медицинската академия и Министерството на здравеопазването (МЗ).
За съжаление, към момента в България няма единен и централизиран подход за полово възпитание и култура и има висока степен на дезинформация.
От национално представително проучване през 2020 г. на Алфа Рисърч става ясно, че 76% от анкетираните смятат, че е важно в училище да бъдат въведени часове по здравно и сексуално образование. (Цялото проучване на Алфа Рисърч, направено по поръчка на Българския фонд за жените вижте ТУК.) България е номер 1 в европейската класация за бременност при момичета между 14 и 19 години и само 7% от сексуално активните 15-годишни момичета използват някакъв контрацептив. Но всички виждаме колко е силен отпорът в обществото ни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Откъде децата черпят информация за секса и доколко тя е достоверна?
За съжаление, нивото на сексуална култура в България е ниско, но не само при тийнейджърите. В обществото ни съществуват огромно количество дезинформация, срам и предразсъдъци.
Има страхотна разлика между децата, с които вкъщи е говорено по темата за полово възпитание, и другите, с които не е. Първите са спокойни и уверени, когато говорят на тази тема. Там почти не се забелязва притеснение. Но при децата, с които никога не е говорено има огромен срам, притеснение и дори нежелание да се повдига тази тема.
Заедно с това виждаме любопитство. В обратните връзки след нашите тренинги четем: „Беше ми много интересно, но и ме беше много срам. Искам пак да дойдете и да говорим на тази тема. Научих много нови неща.“
Основно децата получават информация в интернет или обсъждат различни неща помежду си. Но както всички знаем, първо трябва да имаме изградена критичност и базови знания, за да може да пресяваме и избираме коя от информацията в интернет е полезна и коя – не.
Иванина Анчева с „Пътеводител в света на половото възпитание и култура“. Снимка: Личен архив
Как поколението родители, което е отгледано в среда на табу и забрана, да се отпусне да разговаря свободно за секс със своите деца? Има ли техники, книги, практики, терапии, които биха помогнали?
Трудно е, съгласна съм, но не е невъзможно. На пазара има вече достатъчно книжки, които могат родителите да купят за децата си и просто да ги оставят на видно място вкъщи. Може всеки сам да се замисли какви са неговите притеснения и трудности в тази тема и да ги обсъди с партньора/ката си. Не на последно място, може да се потърси подкрепа и консултация със специалист. Обикновено прибягваме до услугите на психотерапевт или сексолог, когато вече има проблем, а това не е задължително. Мобилният центъра за полово възпитание и култура във Велико Търново организира и обучение за родители.
Има ли място за порното в секса? Възможно ли е гледането на порно да увреди човека?
Всяко нещо, с което се прекалява, има своите последствия. При порното това е един силен стимул, който би могъл да ни донесе бърза възбуда, но и да повлияе на сексуалния отговор в бъдеще. Тук говоря за пълнолетни и възрастни хора, които прекаляват с гледането на порно. Резултатите може да са нарушена ерекция или изобщо липса на такава при реален контакт. Относно тийнейджърите – там пораженията може да са по-големи. Важно е да следим какво гледат децата в интернет.
Със сигурност не е окей порното да е първият досег на едно дете до темата, свързана с пола и сексуалността. Но когато не говорим с децата си вкъщи на тази тема, когато с тях никой не говори и в училище – това е резултатът.
Самозадоволяването е съвсем естествен акт. Как един родител да реагира адекватно, ако без да иска хване тийнейджъра у дома да се докосва? Трябва ли да говори с него/нея, или да остави нещата без коментар?
Тук ми се иска първо да обърнем внимание на детското самозадоволяване или генитални игри. Понякога може да го наблюдаваме при деца в ниска възраст между 3–5 години. Знам, че за доста родители това е доста стряскащо, но то е нормална част от развитието на децата. Важно е детето да не се фиксира в тази дейност. Реакцията тук на родителя трябва да е свързана със слагане на граници меко, но категорично.
А при тийнейджърите, там вече си е напълно нормално и очаквано. Един такъв разговор би бил неудобен и за двете страни, а и всъщност родителят няма какво да обяснява. По-скоро е важно разговорът в тази възраст да е насочен към други теми – първо влюбване, първа целувка, първи сексуален полов контакт. Важно е тийнейджърите да бъдат подготвени какво е цикъл и полюция, преди да им се случат. Особено при момчетата за полюция не се говори и те често са изплашени и засрамени. Препоръчвам през пубертета родителят от същия пол да говори с тийнейджъра, ако има такава възможност, разбира се.
Може донякъде да звучи странно, но приятелството и емоционалната близост се оказват ключови за възбуждане и на сексуалния апетит към партньора. От друга страна, това е съвсем логично. Отговорът за трайните интимни отношения е свързан с нагласата към любимия човек – ако го познавате в дълбочина, ако реагирате на желанията и отказите му с внимание, то сексът с него се превръща в дълбока връзка, не просто в пипане на друго тяло.
Терапевтката Тери Гаспард ни превежда по пътя на страстта, като дава конкретен пример с една двойка. Как се връща страстта – отговор в статията ѝ за Gottman Institute.
Повечето им разговори са свързани с работата, домакинските задължения, заниманията на децата и досадните аспекти на застиналия им брак. Кендра описва ситуацията така: „Обичам Джейсън, но страстта просто вече я няма.“
Когато изрича тази шокираща истина, Джейсън отвръща: „Мислех, че сме добре, наистина. Въпреки че вече рядко правим секс, просто ми се струваше, че преминаваме през някакъв етап. Когато си легна вечер, вече нямам никаква останала енергия.“
Вероятно Кендра и Джейсън са били страстни един към друг в първите години на брака. През последните няколко обаче сексуалният им живот е занемарен. Освен това, двамата рядко изкарват време заедно без децата.
Според експертите най-честата причина двойките да губят страстта един към друг и да спират да бъдат интимни сексуално, е развиващият се с времето модел на преследвач и преследван. Д-р Сю Джонсън определя този модел на търсене и отдръпване като Protest Polka. Тя обяснява, че когато единият партньор стане критичен и агресивен, другият често започва да се държи отбранително и дистанцирано.
Изследванията на д-р Джон Готман върху хиляди двойки разкриват, че партньорите, които попадат в този модел през първите няколко години от брака си, са с над 80% шанс да се разведат в рамките на четири до пет години.
Добрата сексуална връзка се основава на емоционална интимност и близост. С други думи, ако искате да подобрите физическата си връзка, първо трябва да работите върху емоционалната. Фокусирайте се върху удовлетворяването на нуждите на партньора си и изразявайте собствените си нужди по любящ и уважителен начин.
В книгата The Science of Trust („Науката за доверието“) д-р Готман обяснява, че двойките, които искат да възродят страстта и любовта си, трябва да се обръщат един към друг. Практикуването на емоционална хармоничност помага на партньорите да останат свързани дори когато имат разногласия. Това означава да се обръщат един към друг с емпатия, вместо с отбранителност. И двамата трябва да изразяват чувствата си в контекста на позитивните нужди, вместо да се фокусират върху това, което не искат.
Според д-р Готман изразяването на позитивна нужда е ключът към успешна комуникация както за слушателя, така и за говорещия, защото позволява да поискаш нещо без критика и обвинения. Той допълва: „Изисква се промяна на мисленето – вместо да се фокусираме какво не е наред, обръщаме внимание какво може да направи партньорът, за да подобри ситуацията. Така говорещият всъщност казва: „Ето как се чувствам и какво имам нужда ти да ми дадеш.“
В началната фаза на брака много двойки едва намират време да си поемат дъх от вълнението на влюбването. За съжаление, това блажено състояние не трае вечно. Учените са открили, че окситоцинът (хормонът на привързаността), който се освобождава по време на първоначалната фаза на увлечението, кара партньорите да изпитват еуфория и привличане при физически допир. Той всъщност действа като наркотик, от който получаваме незабавно възнаграждение – и това ни свързва с любимия човек.
Хващането за ръце, прегръдките и нежният допир са чудесни начини да изразите любовта си. Физическата привързаност създава основата за сексуален контакт, фокусиран върху удоволствието. Сексуалният терапевт и педагог д-р Майкъл Стисма препоръчва да удвоите времето, което отделяте за целувки, прегръдки и чувствен допир, ако искате да подобрите брака си.
Още не сме свършили, скрол надолу
Сексуалното привличане е трудно да се поддържа във времето. Например Кендра и Джейсън са изгубили страстта си, защото не желаят да се откажат от контрола и да покажат уязвимост. В резултат на това избягват секса и рядко се докосват. Според сексуалния терапевт Лори Уотсън „повечето сексуални проблеми произтичат от междуличностни конфликти в брака“.
Увеличаването на физическата и емоционалната свързаност може да ви помогне да запазите дълбока и значима връзка. Добрата новина е, че когато позволите на партньора си да ви повлияе, можете да възпламените искрата, която някога сте споделяли. В действителност, д-р Готман ни напомня, че приятелството е лепилото, което държи един брак: „Двойките, които се познават интимно и които са наясно с предпочитанията, личностните особености, надеждите и мечтите си, са двойките, които успяват.“
Източник: gottman.com
Ванеса Марин, лицензиран психотерапевт и експерт по секс и взаимоотношения, провела проучване сред около 70 000 души колко често правят секс. Оказва се, че не е толкова често, колкото си мислим. Но има ли това значение? Ще прочетете в статията.
За някои двойки сексът не се променя с годините (имат късмет). Но за повечето сексуалната динамика намалява и се променя с течение на времето. И най-общо казано, двойките не правят секс толкова често, колкото във фазата на „медения месец“.
В действителност никой не прави толкова много секс, колкото си мислите. И определено правенето на секс през цялото време не е индикатор за щастлива връзка. Ванеса Марин, лицензиран психотерапевт и експерт по секса и връзките, провела проучване сред около 70 000 души. От респондентите 75% попадат в три различни категории на честота на сексуална интимност с партньора си:
„Двойките с деца правят малко по-малко секс от двойките, които нямат деца. Струва ми се обаче, че повечето хора биха си помислили, че разликата е драстична. А не е“, отбелязва Марин.
В проучването повечето респонденти съобщават, че според тях другите двойки правят секс два до три пъти седмично, въпреки че само приблизително 25% от участниците в проучването посочват такива числа. Те не само смятат, че това е норма, но също така вярват, че е това е здравословната бройка, към която трябва да се стремят всички двойки.
Още не сме свършили, скрол надолу
Марин смята обаче, че двойките не бива да се фокусират върху честотата. „Наистина не мисля, че има някакво конкретно количество секс, което да е „здравословно“ за двойката“, казва тя.
„Колко секс трябва да правим, е грешният въпрос. Защото в крайна сметка качеството на секса е много по-важно от количеството.“ Когато мислим, че всички останали правят страхотен секс, сме склонни да се опитваме да правим същото. Но Марин предупреждава, че принуждаването към секс, когато интимността всъщност не ви удовлетворява, намалява желанието с течение на времето.
„За съжаление, много хора, особено жени, ако ги помолим да ни разкажат за секса, който правят, ще опишат по-скоро рутинен секс. Скучен. Правят едни и същи неща отново и отново. Много от жените ще кажат, че го правят по-скоро заради партньора си. Дори не изпитват оргазъм“, раказва тя.
„Ако се съсредоточим върху качеството, тогава идва голямата разлика.“ Фокусирането върху качеството означава да си зададете няколко ключови въпроса:
„След като двойките се съсредоточат повече върху качеството на секса, който правят, количеството си идва само̀ на мястото. И вече не се тревожат толкова много върху „колко“, след като правят хубав секс. Което се отразява истински добре и на двамата“, казва тя.
Марин също е събрала данни за удовлетвореността на двойките от собствения им сексуален живот. Сред групите няма разлика при двойките, които са били интимни два до три пъти седмично, спрямо тези, които са били веднъж седмично, или два–три пъти месечно. Накратко, изводът е, че повечето секс не означава по-щастлива връзка. „Като секс терапевт съм работила с двойки, които правят секс няколко пъти на ден и се чувстват откъснати, нещастни и неудовлетворени. Работила съм и с двойки, които правят секс няколко пъти в годината, и са наистина доволни и щастливи", казва тя.
„Сексът е нещо, за което трябва да положим усилия. Трябва да отделим време, да се отворим за свързване с партньора си. Но отново, няма магическо число, към което да се стремите, за да сте ок като двойка.“ По принцип, ако сте доволни от сексуалния си живот – чудесно. Не налагайте никакви критерии. Ако обаче не сте доволни, може би е време да включите секс терапевт във връзката си. Особено ако с партньора си сте се опитвали промяна, но без особен успех.
„Ако ви е трудно да говорите за секс, ако сексуалният ви живот не е такъв, какъвто бихте искали да бъде. Ако се чувствате любопитни какъв би могъл да бъде – терапията е отговорът“, казва Марин. Но бъдете спокойни – докато с партньора ви сте доволни от навиците ви в спалнята, няма какво да променяте.
Източник: Scary Mommy
Раждането на детето в семейството променя всичко. Ама наистина ВСИЧКО. Жената става майка, мъжът вече е “тате”, отговорността е огромна, грижите са непрестанни, емоциите бушуват, ежедневието е ново, непознато, понятието за време вече не е това, което сте си мислили, че е до момента, а двойката, която сте били, изхвърча през прозореца.
Появата на дете (или деца) в семейството е радост и променя динамиката. Хубаво събитие, което често носи след себе си не толкова положителни промени.
Това, което най-често започва да страда, е интимността между партньорите в двойката. До сега сте били двама, цялото време е било за вас, а сексът се е случвал, когато си пожелаете. Но как се променят нещата след появата на детето? Отговори ни дава психотерапевтката Цветелина Чобанова.
Да, естествено е да се промени. Особено след появата на първото дете е необходимо известно време, докато родителите се пренастроят за новата ситуация. Това е още един човек в къщата с различни нужди от нашите. С поява на следващото дете, макар да има опитност, също ще бъде необходимо двойката да си даде време да се пренастрои и намести семейната система. Това ще зависи и от разликата в годините между двете деца.
Всяка една промяна води до друга, няма как да очакваме, че ще има ново и значимо събитие, каквото е появата на детето и ще се запази по старому нашият начин на живот. Всеки един от родителите ще има по-малко лично свободно време. Вниманието, което ще бъде необходимо на детето, задоволяване на физическите и емоционалните му нужди, които в началото на жизнения си път то не може да задолови самостоятелно. Всичко това променя динамиката между партньорите.
След това се появява още едно същество, което има потребност от храна, грижа, топлина, гушкане, но само как да си ги осигури? Има нужда от нас. Така остава по-малко енергия за нас самите, за партньора. След първата година, година и половина от появата на детето /от психологическа гледна точка времето не е конкретно, точно и строго понятие за всички хора/ може лека полека да си спомним, че ние не сме само родители, а сме и партньори, любими както и самостоятелни същества. Да се върнем обратно към света и да отместим фокуса си от детето.
Да разгледаме дали сексуалните или интимните взаимоотношения между нас са се променили. В интимността се включва сексуалността, но има и много повече аспекти. Там е дома на споделеността, разговорите, доверието помежду ни, уязвимостта, цялата палитра от емоции, способността ни да си казваме истини, автентичността.
Интимността между двамата партньори може да съществува непрестанно. А тя е спойващия елемент и прелюдия към събуждане на сексуалното ни желание. За да я има е важно да отделяме време, да я търсим, развиваме и отглеждаме във връзката си.
Всичко може да разглеждаме като преди и след. Преди и след събирането ни да живеем заедно, преди и след сватбата, преди и след 30-те, преди и след първото, второто, третото дете. Преди и след домашните любимци. Преди и след кариерното ни развитие. Преди и след лятото.
Дори преди и след като отидем на фризьор, ако помислите. Ние по-лесно мислим в категории и сравнения, но дали те описват точното състояние на действителността, едва ли. По скоро ограничават и слагат тесни рамки на широката житейска действителност. Едно дете не може да бъде причината, но може да бъде повода, за да не погледнем истината какво се случва с нашите взаимоотношения. Може да е повода да си позволим да се отдалечим. Да кажем на другия – „нямам време за теб, защото сега обръщам внимание на детето си“. Но дали това е истината?
Може би първо обвързването и след това появата на детето са важни моменти да си зададем въпроси като – как разбирам аз семейството, какви са здравословните взаимоотношенията в него, какво е било в моето рождено семейство и какви са били взаимоотношенията между моите родители, какъв е примера, в който съм израснал. Дали искам този модел да го променя по моите вярвания, ценности, мечти или ще се движа от миналото.
Влизаме заедно с нашите родители, понякога баби и дядовци, ако те са били активни участници в отглеждането ни. По същия начин пристъпва партньора през вратата на нашата връзка. И така още от началото ние не сме двама, а няколко човека, макар и невидими. Как ще изградим нашата връзка обаче в нашите ръце, наше решение и избор. Като целта не е да променяме другия, а себе си и от там връзката си.
По време на бременността, в тялото на жената, започва увеличаване на хормона пролактин. След раждането той отговаря за секрецията на млечната жлеза и производството му се стимулира от сукането. Пролактинът е хормонът, който подпомага процеса на грижа и привързване между майката и детето. Хормоните, които се грижат за сексуалното либидо са тестостерон и допамин. Но когато имаме повишени нива на пролактин в тялото, нивата на тези два хормона намаляват и понижава нашето либидо.
Природата прави така, че за определен период и двамата родителя да са повече фокусирани върху детето и отглеждането му, отколкото към своите сексуални нужди. Това е естественият ритъм на живота. След периода на активно кърмене, тялото на жената възстановява своя хормонален баланс и либидото се възвръща. Тук отварям голяма скоба, че е възможно да има чисто физически или здравословни причини за липса на либидо. Тогава е добре да се отиде на лекар и да се изследва хормоналния баланс или сексуалната дисфункция. Да потърсим помощ от квалифицирани специалисти.
Индивидуално е за всеки мъж, както и за всяка жена. Но бих описала някои причини, като съвсем не твърдя, че ще изброя всички.
Още не сме свършили, скрол надолу
За да бъдем сексуален обект за другия, има нужда от малко потайнство, малко несигурност, непредвидимост, загадъчност и любопитство към нас. Партньорът не ни е даденост. Това, че сме семейство и имаме деца не означава, че другият е наша собственост или, както казваме, „в кърпа ми е вързан“. Да бъдем заедно е избор. Избор, който непрестанно правим. Всеки ден. Да се стремя да виждам човека до себе си с различни очи днес, утре, означава да искам да виждам, да търся, да съм любопитен, да се възхищавам, да оценявам това , което е той, да му го казвам понякога, но и да развивам себе си. Той не е фикусът в стаята. Аз не съм тенджерата на котлона.
Директно и откровено. Като споделим как ни кара да се чувстваме тази липса. Не като обвиняваме другия, а като поемем отговорност какво преживяваме ние, какво се случва вътре в нас. В психотерапевтичния метод, под който практикувам, разглеждаме пирамида на потребностите в двойката. Сексуалната потребност е на върха й. За мен това има двояко значение – без основи не можем да имаме здрава конструкция и да сложим последната, върховата част. Но без последната потребност също не можем да имаме завършена форма, нямаме важна част, нямаме връх. Знаем, че пирамидите са използвани в древността за храмове, защото имат свещена форма. Така и двойката символизира тази форма на завършеност – можем ли да изградим тази свещеност, можем ли да сме храм.
Да поговорим. Как ще знае партньорът ни, че имаме желание за секс, ако не му го кажем? Никой не може да се досеща ние от какво имаме нужда. Това се случва, само когато сме малки бебета. Тогава е периодът, в който мама знае или се опитва да отгатне кога и от какво имаме нужда. След това порастваме, придобиваме знания за себе си, научаваме се да говорим и е добре да започнем да казваме какво искаме, какво харесваме, от какво имаме нужда. Ако чакаме другите да сетят за нашите нужди, това е „характеров белег, травма“. Едно необгрижено дете, което изпитва цял живот другите – „ако ме обичаш, ще се сетиш, ще знаеш от какво имам нужда в момента“. Само че ние вече не сме деца. Хубаво е да не го забравяме и да поемем отговорността за нас, която идва с това порастване. Отговорността за щастието ни и удовлетворението в двойката.
Има една много готина рубрика в scarymommy.com – „Попитай MWLTF“ („Попитай майката, която обича да прави секс“). Всичко е много анонимно, заради което и искрено. В нея разни хора питат, а колумнистката Пенелопе – писателка и обучаващ се специалист по психично здраве, разнищва наболели въпроси за майчинството, секса, романтиката, интимността и приятелството.
А темата, която ни направи впечатление и решихме да споделим с вас, е как се променят отношенията в семейството покрай появата на децата и последвалата промяна във финансовата независимост на единия от партньорите.
Когато се запознахме със съпруга ми, бяхме повече или по-малко равностойни по отношение на приходите ни. Аз работех като консултант на свободна практика. Той работеше в областта на технологиите и имаше работа от 9 до 5, като всеки от нас получаваше приблизително еднаква месечна заплата.
Продължих да работя и след раждането на първото ни дете, но година след появата на второто светът беше обхванат от глобална пандемия и грижата за децата, която винаги е била предизвикателство, стана невъзможна.
Тъй като на неговата работа разчитахме за здравните ни осигуровки и придобивки, беше логично да спра да работя, докато нещата се нормализират. Което означаваше, че за повече от две години той стана единственият работещ в домакинството.
Вече и двете ми деца са на училище, а аз започнах да възстановявам кариерата, която изоставих.
Като цяло съпругът ми е съпричастен и ме подкрепя. Той оценява професионалната жертва, която направих за семейството ни, и ми го казва.
Също така казва, че няма нищо против да се придържам към работа на половин работен ден, при положение че основно аз се грижа за децата. Казва и че няма против да работя, колкото искам, и че можем да коригираме разходите си в съответствие с това.
Сами разбирате, че е страхотен човек. Което прави това, което ще ви кажа, още по-странно.
По някаква причина по времето, когато спрях да работя и той стана основният „издържащ семейството“, установих, че вече не искам да правя секс с него.
Сексуалният ни живот винаги е бил динамичен и задоволителен, дори по време на бременността и след раждането на първото ни дете.
Една приятелка предположи, че може би съм депресирана и депресията причинява спад в либидото. Но не мисля, че това е причината.
Струваше ми се, че нещо специфично свързано с връзката ни. Макар че все още не разбирам каква е причината.
Възможно ли е да се чувствам инфантилизирана от тази нова икономическа зависимост от съпруга ми, или дори да му се сърдя за това? Може би. Предполагам, че въпросът, който ме интересува най-много, е защо усещам, че професионалният ми живот и либидото ми са голямо, объркващо тресавище, в което затъвам? Адски съм объркана.
Скъпа „Адскиобъркана“,
Латинският термин „либидо“ буквално означава сексуално желание или похот и думата обикновено се използва така, както Вие самата го използвате – за да опишете общия интерес на човека към сексуална активност.
Но ето какво: когато Зигмунд Фройд превръща тази дума в крайъгълен камък на психоаналитичната теория, той я разширява, за да я отнесе към цялата инстинктивна психическа енергия, прилагана в съзнателна дейност.
Мислете за него като за енергията, която ни кара да търсим секс. Да, но също така и за нещото, което ни помага да станем от леглото сутрин, да продължим по пътя на кариерата, да напишем роман, да се заемем с ново хоби или да преследваме друга страст или занимание в света.
Говоря от опит. След като децата ми се родиха, реших да си взема няколко години почивка, за да се съсредоточа върху грижите за тях. Това имаше финансов смисъл за мен и за тогавашния ми съпруг и не съжалявам изобщо. Няколкото години обаче се превърнаха не просто в няколко, а в цели шест.
Още не сме свършили, скрол надолу
В края на този период любовният ми живот беше толкова вълнуващ, колкото бинго вечер в пенсионерския клуб. След това една съвкупност от случайни обстоятелства се вплетоха, за да съживят затъващата ми кариера.
Трябваше да си купя нови дрехи и да си оформя веждите. Трябваше да пътувам, да се срещам с нови хора и да си спомням как да говоря за неща, различни от упътване как се ходи до тоалетна.
Нищо от това не беше свързано точно със секса, но каквото ще да е, бях шокирана, че съм по-възбудена, отколкото бях от десетилетие. Очевидно е, че не такъв е опитът на всяка работеща жена, но това беше моят опит. И подозирам, че обратното може да е в сила за Вас.
Тъй като Вие и съпругът Ви сте започнали връзката си със сходни нива на ангажираност към професионалния и личния живот, логично е внезапната промяна в тази динамика да дестабилизира потока на сексуална енергия във връзката Ви.
Въпреки това, което ни казва попкултурата, не е необходимо всички да правим секс през цялото време, за да бъдем здрави, щастливи и добре приспособени.
Либидото естествено е на приливи и отливи. Но ако приливът започне да се превръща в застой, тогава може би е време да помислите за пренасочване на част от психическата си енергия от семейния уют към света, за да видите как това ще промени нещата.
Фактът, че намирате съпруга си за съпричастен и подкрепящ, подсказва, че това, което изпитвате, може би не е белег за проблем във връзката ви, а нещо като либиден житейски преход. Преходите могат да бъдат трудни и страшни. Но те могат да донесат и възможности за по-дълбока интимност и израстване.
Източник: scarymommy.com
Когато обсъждаме благосъстоянието на хората, сексуалното здраве не е баш първото нещо, което ни хрумва (но би било забавно третият въпрос във всеки разговор да е „Кога прави секс за последен път“). Дори в най-отворените и сексуално позитивни общества продължават да съществуват много табута, свързани със секса.
„Сексуалността е много важна част от здравето, но е изцяло заобиколена от фалшиви вярвания, които затрудняват воденето на здравословен сексуален живот“, заявява клиничният психолог и сексолог Мирен Ларасабал. Проблемът, продължава тя, е, че голяма част от информацията, която се приема за даденост, няма научна обосновка и се предава от поколение на поколение под формата на „митове“, които в крайна сметка вредят на интимните отношения.
Усещането, че изоставаме от всички останали. Мисълта, че удоволствието и желанието трябва да дойдат едновременно или че сексът трябва да бъде спонтанен и не може да бъде програмиран. Това са някои от вярванията, които експертите смятат, че трябва да бъдат развенчани, за да се подобри сексуалното здраве на техните пациенти.
Един от най-често срещаните митове е схващането, че всички останали, особено когато сме в дълготрайна връзка, правят повече секс от нас. Ларасабал обяснява, че това е проблем, който обсъжда с много от своите пациенти. И то въпреки факта, че няма „норматив за сексуална честота“, която да е стандарт.
„Да се сравняваш с другите е голяма грешка. Първо, защото най-важното е да намерим подходящия за нас ритъм, който може да варира в зависимост от редица фактори. И второ, защото е невъзможно да знаем със сигурност какво се случва в личния живот на хората. Нито трябва да ни интересува.“
Няколко проучвания сочат, че средният брой сексуални отношения е намалял през последните години, особено сред хората на възраст от 18 до 24 години. „За съжаление живеем в контекст, който дава приоритет на количеството пред качеството. Чувстваме необходимостта да се насладим на възможностите си до краен предел и ако това не се случи, се разочароваме“, казва Естела Буендия, основател на Сексологичния център „Боробил“ в Билбао. Тя дава за пример по-млади двойки, защото те често подозират, че не правят достатъчно секс за възрастта си. „Това не е нещо, което може или трябва да бъде количествено определено. Подходящо е всичко, което кара всеки индивид да се чувства добре“, обяснява Буендия.
Въпреки че точните причини, довели до намаляване на честотата на сексуалните контакти, не са известни, терапевтите са съгласни, че забързаният начин на живот може да бъде една от причините. По тази причина те отхвърлят мита, според който сексът винаги трябва да е спонтанен и не може да бъде програмиран. „Сексът никога не е спонтанен. Дори когато си мислим, че е така“, казва Буендия. „Просто не става, ако единият не подбуди другия, за да се случат нещата.“
След като митът за спонтанността е развенчан, терапевтите насърчават хората, които имат проблеми с намирането на време, да планират сексуални срещи. „Планираме всички важни неща в живота си. Определяме графици за ходене на фитнес. Планираме пътуване или излизане с приятели и реално нямаме проблем с това. Тогава защо сексът трябва да е различен?“, пита Силберио Саес. Той преподава на бъдещи магистри по сексология в университета „Камило Хосе Села“ в Мадрид.
Освобождаването на място за секс в графика е полезно за подобряване на качеството на срещите. Вместо да правим секс, когато сме много уморени или бързаме, определянето на специфично време позволява да се насладим максимално на изживяването. „Антиеротично е да имаме негативно отношение към планирането или към освобождаването от задължения“, настоява Ларасабал. Освен това фактът, че някой секс е планиран, не го прави задължителен. „Когато дойде моментът, трябва да се чувстваме свободни да кажем, че точно сега не сме в настроение“, добавя тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Сексуалните терапевти често установяват, че пациентите, които се оплакват от липса или рядкост на сексуални отношения, имат погрешна представа какво всъщност е сексът. „Сексуалните контакти далеч надхвърлят коитуса“, казва сексологът Соня Гарсия. „Много по-здравословно е да мислим за сексуалната активност като за меню, в което има много ястия, и проникването е едно от тях.“
Коитоцентризмът, обяснява експертът, е причината да има разлика между мъжете и жените, когато става дума за оргазми при хетеросексуални контакти. Ето защо сексолозите не са съгласни определението „любовна игра“ да се отнася до всички практики, свързани с фазата преди проникването. „Когато говорим за еротичната игра, която е сбор от ласки, докосване и стимулиране на гениталиите като за „предхождаща фаза“, омаловажаваме нейното значение. Сякаш целият този контакт е прелюдия към нещо. Но в действителност еротичната игра е чиста сексуалност, също като проникването“, казва Ларасабал.
„Това е може би най-старият мит от всички, и е най-труден за изкореняване. Но не, мъжете не го искат повече от жените. Това, което те са имали в повече, е разрешение да изразяват своята сексуалност. А жените обикновено са имали по-потисната сексуалност“, обяснява Гарсия. Всъщност, въпреки че има данни, които показват, че мъжете мастурбират повече от жените, вариациите в желанието са много сходни между двете групи.
„Любопитно е как има жени, които са повярвали на тази история. И то въпреки че тя ясно се основава на историческия сексизъм, който позволява на мъжете да изразяват своята сексуалност, докато жените трябва да бъдат покорни“, обяснява Саес. Но той казва още, че тази динамика се отразява негативно и на мъжете. „Те изпитват натиск да започнат сексуалните контакти. И изпитват срам, когато нямат желание“, казва той.
Често срещана грешка по време на сексуални контакти, която освен всичко друго кара жените да се чувстват неудобно, е да схващането, че липсата на достатъчно лубрикант означава, че не се забавляват. „Възбудата е само един от многото влияещи фактори. Дали вагината е влажна, или не зависи също от фазата на менструалния цикъл и от възрастта. Нормално е жените в менопауза да изпитват по-голяма вагинална сухота,“ казва Ларасабал.
Д-р Емили Нагоски обяснява в книгата си Come as You Are: The Surprising New Science that Will Transform Your Sex Life, че идеята, че физиологията може да докаже дали някой харесва нещо сексуално, е „древна заблуда“, чиито корени са в мита, че за една жена зачеването е приятната част от секса.
Въпреки това най-вероятното обяснение за несъответствието между възбудата и недостатъчната навлажненост е така наречената „хипотеза за подготовката“. Тя е изказана преди повече от десетилетие от изследователи от университета в Летбридж, Канада. Теорията е потвърдена с проучване, публикувано през 2020 г. от същите изследователи.
Тази хипотеза предполага, че женските полови органи реагират повече или по-малко на всеки стимул, свързан със секса, за да се подготвят за сексуална активност и че навлажняването служи за предотвратяване на нараняване, без непременно да показва или насърчава сексуален интерес и мотивация. „Жената може да е много влажна във всеки един момент, но да не изпитва сексуална възбуда. И обратното, може да е много възбудена и да бъде суха“, заключава Ларасабал.
Автор: Клара Анджела Брашиа/ Източник: El Paìs.
Имаме едно малко въпросче – колко от вас ги е „боляло глава“, когато не ви се прави секс. Ама наистина. Или са си намирали други оправдания, защото по една или друга причина не желаят да обърнат внимание на партньора си. А сега си представете колко тежко е положението на героинята в следващата ни история. Защото тя не търси оправдания, тя просто фалшифицира собствената си смърт.
Изследователите от Museum für Naturkunde (Музей по естествена история) в Берлин са направили фундаментално откритие за сексуалния живот на европейската обикновена жаба. За да поясним – тази, която виждаме по улици и дворове, когато завали дъжд, или тази, която чуваме, когато сме близо до някой водоем. С една дума – жаба.
Та въпросните изследователи са открили, че тази жаба се преструва на умряла, за да избегне нежелано мъжко внимание.
Стигне ли се до опити за размножаване при този вид земноводни, мъжките се конкурират за вниманието на женската. Обаче го правят по доста тъп начин – буквално се вкопчват в нея. И понякога се стига до летален изход, защото нещастната жаба е смазана от ентусиазираните мъжки. Така, де – не ти стига един мъж, ами още няколко да ти висят на гърба, пфу!
„Досега се смяташе, че женските жаби не могат да избират или да се защитават срещу тази мъжка принуда“, казва д-р Каролин Дитрих от Музея по естествена история. Според нея „женските в тези гъсти струпвания за размножаване не са пасивни, както се смяташе досега“.
Дитрих и нейният съавтор – д-р Марк-Оливър Рьодел, публикуват за откритието си в сп. Royal Society Open Science. Те разказват и за експеримента си, в който са поставили всяка мъжка жаба в кутия с две женски: една голяма и една малка. И са записали на видео поведението им при чифтосване.
54 женски жаби са били подложени на мъжки ласки. Според резултатите 83% от женските жаби, хванати от мъжки, се опитват да завъртят тялото си. Викове за освобождаване – например сумтене и скърцане, са били издавани от 48% от женските. А освен това всички те също са въртели тялото си.
Тонична неподвижност – вдървяване с протегнати крайници в поза, приличаща на такава при смърт – се наблюдава при 33% от всички женски жаби. Екипът добавя, че обикновено този елемент се появява заедно с въртенето и викането. А освен това по-малките екземпляри по-често използват и трите тактики заедно. Комбинацията обаче позволява на поне някои женски да избягат от лапите на мъжките – 25 са се спасили успешно от репродуктивни дейности.
Макар и необичайна, тоничната неподвижност е била наблюдавана и преди. „Попаднах на книга, написана през 1758 г. от Рьозел фон Розенхоф, описваща това поведение“, казва Дитрих. Според нея преструването „аз съм умряла“ може да е реакция на стрес, защото по-малките жаби са по-млади и съответно имат по-малко опит в репродукцията.
Изследователите обаче признават, че поведението може да има и други цели. Според тях женските завъртания могат да са начин да се тества силата и издръжливостта на мъжкия – черти, които биха могли да увеличат шансовете за оцеляване на вида. Защото ако мъжкият може да отблъсне съперниците, то той ще предотврати образуването на „топка за чифтосване“.
„В реалния свят често наблюдаваме образуването на такива топки за чифтосване. Обаче има и повече случаи на спасяване на женските с гмуркане и скриване“, казва Дитрих.
Е, в човешкия случай гмуркането и скриването не е отговор. Това да се правиш на умряла – също. Така че, ако решите, придържайте се към главобола. Поне е изпитано решение. И не е толкова стресиращо за всички, както инсценирането на смърт.
