Сексът вече не е табу, въпреки че, както сме констатирали, никой не го прави толкова, колкото си мислите. Половото обучение далеч не се свежда до прашасалото присъствие на книгата „Мъжът и жената интимно“ в библиотеката ни, но разговорът по темата все още запецва.
Аз лично, вместо час по религия, бих гласувала с всичките си крайници и полови белези за въвеждане на час по здравно и сексуално образование в училище. Казусът редица пъти изприщи родители, почитатели на теорията за щъркела и белия чаршаф при сватба. Само че никой не чака да намери любовта на живота си, за да прави секс за първи път, нито е добре да научава за него „на сцената“.
Как се говори с децата за онова толкова важно нещо, от което пулсът ни се ускорява? Как да Я и ГО наричаме (вагината вагина ли е, а пенисът член ли е)? Отговори потърсихме от Иванина Анчева, доктор по психология и психодрама асистент.
Иванина Анчева. Снимка: Личен архив
Тя работи като психолог в Центъра за обществена подкрепа „Светулка“, управляван от Сдружение SOS Детски селища – България. Автор е на „Пътеводител в света на половото възпитание и култура“, издаден от Сдружение SOS Детски селища – България в началото на 2023 г.
„Пътеводител в света на половото възпитание и култура“
Иванина Анчева е част от екипа на Мобилен център за половото възпитание и култура, заедно със социалния работник Надежда Попова. През последните две години Мобилният център за полово възпитание и култура обучава редица родители, над 500 деца на различна възраст, над 40 доброволци студенти и над 50 специалисти от различни сфери, които работят с деца.
Как бихте дефинирали сексуалното образование?
Включва в себе си знание за различни аспекти от нашата сексуалност – спецификата на нашата анатомия и промените, които се случват през пубертета; отношение към нашето тяло; репродукция и семейно планиране, изграждане на интимни, емоционални и сексуални отношения; ценности и ценностна система.
Сексуалното образование не учи на това „как да правим секс“, а включва много и различни аспекти, свързани с нашето тяло, сексуалното общуване, интимност, партньорство и най-вече изграждане на ценности и ценностна система.
Защо е необходимо да го има като задължително обучение?
Проблемът е, че вкъщи не се говори за това. Родителите нямат опит нито как да образоват децата си, нито как да ги възпитават, защото самите те, когато са били малки, не са имали такова възпитание и образование. Да, би било чудесно всичко да започва от вкъщи, а в училище само да се надгражда, но уви. А източниците на информация днес са много, но невинаги информацията е надеждна, вярна и представена по добър начин.
Наличието на адекватно и навременно сексуално образование, освен че е превенция на сексуално насилие, но и ще обезпечи един по-осъзнат и безпроблемен сексуален и интимен живот на възрастния.
От кой клас е добре да започне сексуалното образование и какво би включвало то?
Ако говорим за образование, може би около 6-7-годишна възраст или дори малко по-късно. Но ако говорим за възпитание – със сигурност от раждането на бебето. В наръчника, който написах, има тренинги за деца от 4 г. до 14 г. Разпределени са в три възрастови групи: 4–6; 7–11 и 12–14 години. Има три теми, които са адаптирани за съответната възраст и са свързани с тялото, ценностите и откъде идват бебетата.
Добре ли е да ползваме „заместители“, или да караме с точните научни названия?
Важно е да се изгради отношение на уважение към тялото още от най-ранна възраст. Това може да стане, като използваме официалните названия – вулва (съвкупността от клитор, малки и големи срамни устни и влагалищен отвор) за външния женски полов орган, вагина/влагалище за вътрешния, тестиси и пенис за мъжкия полов орган. Няма как да уважаваме нещо, за което дори и нямаме название, нали?
Необходимо е да отстояваме собствените си граници, но и да се съобразяваме с тези на другите. Проблемът тук е на възрастните, защото за тях тези думи звучат страшно или срамно.
Но замислете се какво послание даваме на детето, ако наричаме половия му орган „пеперудка, ягодка, кренвиршче или буба“ – нещо, което хвърчи или се яде?
А и ако детето от малко знае правилното название на половите си органи, то на един по-късен етап ще е наясно, че другите думи, които чува, са цинични и обидни. Знаете ли, че огромен процент от възрастните не правят разлика между вулва и вагина? Това е доста притеснително.
Има ли страна, в която сексуалното образование е приложено по начин, който бихте ни дали като добър пример?
Швеция е една от първите страни, които въвеждат сексуалното образование като предмет в училище пре 1955 г. А през 2018 г. има задължително сексуално образование в училищата в редица страни: Албания, Австрия, Белгия, Чехия, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Нидерландия, Швеция, Украйна. Интересно е, че фокусът на сексуалното образование се променя през годините – нежелана бременност, превенция на ХИВ/СПИН, превенция на сексуално насилие, сексизъм, хомофобия и онлайн тормоз.
Но да видим как стои въпросът със сексуалното образование в България. Всъщност през годините са правени опити от различни организации да се въведе сексуално образование в училище. В периода 1987 – 1991 г. екип от млади специалисти – лекари, сексолози и психолози – започва да развива иновативен подход чрез разработване и въвеждане на първите две национални здравнообразователни програми, насочени към развитие на знания, нагласи и умения за сексуално и репродуктивно здраве, създадени в рамките на Националната програма по СПИН към Медицинската академия и Министерството на здравеопазването (МЗ).
За съжаление, към момента в България няма единен и централизиран подход за полово възпитание и култура и има висока степен на дезинформация.
От национално представително проучване през 2020 г. на Алфа Рисърч става ясно, че 76% от анкетираните смятат, че е важно в училище да бъдат въведени часове по здравно и сексуално образование. (Цялото проучване на Алфа Рисърч, направено по поръчка на Българския фонд за жените вижте ТУК.) България е номер 1 в европейската класация за бременност при момичета между 14 и 19 години и само 7% от сексуално активните 15-годишни момичета използват някакъв контрацептив. Но всички виждаме колко е силен отпорът в обществото ни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Откъде децата черпят информация за секса и доколко тя е достоверна?
За съжаление, нивото на сексуална култура в България е ниско, но не само при тийнейджърите. В обществото ни съществуват огромно количество дезинформация, срам и предразсъдъци.
Има страхотна разлика между децата, с които вкъщи е говорено по темата за полово възпитание, и другите, с които не е. Първите са спокойни и уверени, когато говорят на тази тема. Там почти не се забелязва притеснение. Но при децата, с които никога не е говорено има огромен срам, притеснение и дори нежелание да се повдига тази тема.
Заедно с това виждаме любопитство. В обратните връзки след нашите тренинги четем: „Беше ми много интересно, но и ме беше много срам. Искам пак да дойдете и да говорим на тази тема. Научих много нови неща.“
Основно децата получават информация в интернет или обсъждат различни неща помежду си. Но както всички знаем, първо трябва да имаме изградена критичност и базови знания, за да може да пресяваме и избираме коя от информацията в интернет е полезна и коя – не.
Иванина Анчева с „Пътеводител в света на половото възпитание и култура“. Снимка: Личен архив
Как поколението родители, което е отгледано в среда на табу и забрана, да се отпусне да разговаря свободно за секс със своите деца? Има ли техники, книги, практики, терапии, които биха помогнали?
Трудно е, съгласна съм, но не е невъзможно. На пазара има вече достатъчно книжки, които могат родителите да купят за децата си и просто да ги оставят на видно място вкъщи. Може всеки сам да се замисли какви са неговите притеснения и трудности в тази тема и да ги обсъди с партньора/ката си. Не на последно място, може да се потърси подкрепа и консултация със специалист. Обикновено прибягваме до услугите на психотерапевт или сексолог, когато вече има проблем, а това не е задължително. Мобилният центъра за полово възпитание и култура във Велико Търново организира и обучение за родители.
Има ли място за порното в секса? Възможно ли е гледането на порно да увреди човека?
Всяко нещо, с което се прекалява, има своите последствия. При порното това е един силен стимул, който би могъл да ни донесе бърза възбуда, но и да повлияе на сексуалния отговор в бъдеще. Тук говоря за пълнолетни и възрастни хора, които прекаляват с гледането на порно. Резултатите може да са нарушена ерекция или изобщо липса на такава при реален контакт. Относно тийнейджърите – там пораженията може да са по-големи. Важно е да следим какво гледат децата в интернет.
Със сигурност не е окей порното да е първият досег на едно дете до темата, свързана с пола и сексуалността. Но когато не говорим с децата си вкъщи на тази тема, когато с тях никой не говори и в училище – това е резултатът.
Самозадоволяването е съвсем естествен акт. Как един родител да реагира адекватно, ако без да иска хване тийнейджъра у дома да се докосва? Трябва ли да говори с него/нея, или да остави нещата без коментар?
Тук ми се иска първо да обърнем внимание на детското самозадоволяване или генитални игри. Понякога може да го наблюдаваме при деца в ниска възраст между 3–5 години. Знам, че за доста родители това е доста стряскащо, но то е нормална част от развитието на децата. Важно е детето да не се фиксира в тази дейност. Реакцията тук на родителя трябва да е свързана със слагане на граници меко, но категорично.
А при тийнейджърите, там вече си е напълно нормално и очаквано. Един такъв разговор би бил неудобен и за двете страни, а и всъщност родителят няма какво да обяснява. По-скоро е важно разговорът в тази възраст да е насочен към други теми – първо влюбване, първа целувка, първи сексуален полов контакт. Важно е тийнейджърите да бъдат подготвени какво е цикъл и полюция, преди да им се случат. Особено при момчетата за полюция не се говори и те често са изплашени и засрамени. Препоръчвам през пубертета родителят от същия пол да говори с тийнейджъра, ако има такава възможност, разбира се.
Когато споделя на познати, че моята дъщеря нарича половите си органи с истинските им имена, откакто се е научила да говори, някои малко се смущават. Тя сега е на 6 години и от своя страна се чуди защо повечето възрастни се изчервяват, като чуят думата „вулва“.
Познати понякога ме питат: „Ама не им ли е рано на децата за тези неща?“. Защо да им е рано да знаят как се казват частите на тялото им?
Още докато се учеше да яде, аз ѝ разказвах, че по хранопровода храната стига до стомаха ѝ. И също че кръвта носи кислород до всички части на тялото.
Частите от анатомията могат да бъдат описани и наречени просто с научните си имена: тестиси, скротум, пенис, вулва, вагина, клитор, яйчници, матка, уретра, пикочен мехур. За децата тези думи не носят никакъв емоционален багаж.
Истината е, че ако ние чувстваме срам при чуването им, това вероятно е понеже ние самите сме израснали в дом, където информация за сексуалността е била табу, а „секс“ е била мръсна дума.
Когато усетя такова колебание у други родители, винаги ги питам те какво виждат като приемлива алтернатива. С други думи: техните деца какво мият вечер, като отидат в банята?
При момчетата може би е малко по-лесно – „пенис“ е сравнително широко разпространено научно название.
Но родителите на момичета обикновено са много затруднени и измислят (или наследяват) абсурдни названия като „чони“, „чучка“, „пипи“, „пишона“. А много изцяло избягват названието и ги пращат да си мият „дупето“, което, разбира се, не е достатъчно.
(Правилният отговор, впрочем, е „вулва“, а НЕ „вагина“. Вагината се намира вътре в тялото и не трябва да се мие нито при момичетата, нито при жените. Това, което се мие вечер, е вулвата, или външните полови органи на женското тяло.)
Покрай измислените думи, които родителите използват, или изцяло покрай липсата на имена децата веднага забелязват, че има един регион между краката им, за който по-добре да не се говори директно. Че тази част от тялото е табу – нещо, за което не се говори с мама и тати открито. Или се говори само с единия родител, ама насаме, като се отбягва смутено погледа му и обикновено с алтернативни имена за нещата.
А истината е, че ако започнем с научните имена, още докато са съвсем малки – например „сега мием пениса/вулвата“, когато детето стане на възраст да ни пита „Защо аз имам пенис, а тя има вулва?“, вече ще можем съвсем спокойно и уверено да отговорим.
Тук на помощ идва току-що излязлата книжката „Наука за тялото – първа книжка с фактите за живота“. „Ненатрапчиво, премерено, наричайки нещата с истинските им имена“ – така д-р Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП), описва езика, на който е написана книгата преди повече от 20 години.
Автор е Мег Хиклинг – вече пенсионирана медицинска сестра, която е образовала няколко поколения канадски деца и родители в течение на дългогодишната си кариера в сферата на здравното и сексуалното образование. Илюстрациите са красиви и подходящи за възрастовата група от 4 до 8 години.
Чувам реакцията. Един мит сред родителите е, че ако почнем да говорим с децата си за секс, когато са малки, те ще започнат да правят секс прекалено рано. Според всички научни изследвания истината е точно обратната – сексуалното образование води до отлагане на началото на сексуална активност и по-широка употреба на контрацепция. Държавите с най-застъпено сексуално образование имат най-нисък процент ранни и нежелани бременности и аборти.
В тази книжка, а и във всички разговори с моето дете, винаги се подчертава, че сексът е нещо, което само възрастните правят. (Децата обикновено си отдъхват при това.) И никога, ама НИКОГА няма нужда да прави секс или изобщо да допуска някого да има контакт с интимните ѝ части.
Още не сме свършили, скрол надолу
Твърди ли някой, че не трябва да учим децата на правилата за движение по пътищата, иначе току-виж скочили зад волана още докато са в първи клас? Очевидно това не е така. Децата имат нужда да познават цветовете на светофарите, пешеходната пътека и как да се пазят да не бъдат сгазени от хора, нарушаващи правилата за движение.
По същия начин трябва да познават тялото си, да могат да наричат всичките си органи с правилните имена и да знаят как да отстояват границите на тялото си срещу хора, които биха нарушили суверенитета им. Урокът, че никой няма право да ни докосва без наше съгласие, е важен до края на живота.
Авторката Мег Хиклинг споделя следната история в една от другите си книги. Момиченце в начално училище един ден пита майка си: „Мамо, какво става, ако някой си вкара пишлето в дупето на друг?“.
Майката отговорила възмутено, че това е мръсно, неморално и само пропаднали хора правят такива неща. Години по-късно се оказало, че треньорът на детето сексуално е злоупотребявал с нея и други деца в продължение на години. Сигналът, който детето се е опитало да подаде, е бил изтълкуван неправилно и темата е била заметена. Историяте е достигнала до Хиклинг от каещата се впоследствие майка.
Хиклинг допълва, че статистиката в криминологията показва, че педофил никога не би посегнал на дете, което нарича интимните си части с анатомичните им имена. И това е така, понеже знае, че темата за това дете не е табу и то със сигурност ще го издаде на някого.
Вместо срам и мълчание, можем да подарим на децата си научно знание и увереност в собствените им тела. И дори да се позабавляваме по пътя. Моята дъщеря един ден, явно след много мислене, заяви: „Мамо, сетих се защо приятелката ми казва „пипи“ вместо „вулва“! Ами понеже е по-кратка дума – само с 4 букви!“ Като се замисля, и аз не се сещам за друга добра причина.
Когато обсъждаме благосъстоянието на хората, сексуалното здраве не е баш първото нещо, което ни хрумва (но би било забавно третият въпрос във всеки разговор да е „Кога прави секс за последен път“). Дори в най-отворените и сексуално позитивни общества продължават да съществуват много табута, свързани със секса.
„Сексуалността е много важна част от здравето, но е изцяло заобиколена от фалшиви вярвания, които затрудняват воденето на здравословен сексуален живот“, заявява клиничният психолог и сексолог Мирен Ларасабал. Проблемът, продължава тя, е, че голяма част от информацията, която се приема за даденост, няма научна обосновка и се предава от поколение на поколение под формата на „митове“, които в крайна сметка вредят на интимните отношения.
Усещането, че изоставаме от всички останали. Мисълта, че удоволствието и желанието трябва да дойдат едновременно или че сексът трябва да бъде спонтанен и не може да бъде програмиран. Това са някои от вярванията, които експертите смятат, че трябва да бъдат развенчани, за да се подобри сексуалното здраве на техните пациенти.
Един от най-често срещаните митове е схващането, че всички останали, особено когато сме в дълготрайна връзка, правят повече секс от нас. Ларасабал обяснява, че това е проблем, който обсъжда с много от своите пациенти. И то въпреки факта, че няма „норматив за сексуална честота“, която да е стандарт.
„Да се сравняваш с другите е голяма грешка. Първо, защото най-важното е да намерим подходящия за нас ритъм, който може да варира в зависимост от редица фактори. И второ, защото е невъзможно да знаем със сигурност какво се случва в личния живот на хората. Нито трябва да ни интересува.“
Няколко проучвания сочат, че средният брой сексуални отношения е намалял през последните години, особено сред хората на възраст от 18 до 24 години. „За съжаление живеем в контекст, който дава приоритет на количеството пред качеството. Чувстваме необходимостта да се насладим на възможностите си до краен предел и ако това не се случи, се разочароваме“, казва Естела Буендия, основател на Сексологичния център „Боробил“ в Билбао. Тя дава за пример по-млади двойки, защото те често подозират, че не правят достатъчно секс за възрастта си. „Това не е нещо, което може или трябва да бъде количествено определено. Подходящо е всичко, което кара всеки индивид да се чувства добре“, обяснява Буендия.
Въпреки че точните причини, довели до намаляване на честотата на сексуалните контакти, не са известни, терапевтите са съгласни, че забързаният начин на живот може да бъде една от причините. По тази причина те отхвърлят мита, според който сексът винаги трябва да е спонтанен и не може да бъде програмиран. „Сексът никога не е спонтанен. Дори когато си мислим, че е така“, казва Буендия. „Просто не става, ако единият не подбуди другия, за да се случат нещата.“
След като митът за спонтанността е развенчан, терапевтите насърчават хората, които имат проблеми с намирането на време, да планират сексуални срещи. „Планираме всички важни неща в живота си. Определяме графици за ходене на фитнес. Планираме пътуване или излизане с приятели и реално нямаме проблем с това. Тогава защо сексът трябва да е различен?“, пита Силберио Саес. Той преподава на бъдещи магистри по сексология в университета „Камило Хосе Села“ в Мадрид.
Освобождаването на място за секс в графика е полезно за подобряване на качеството на срещите. Вместо да правим секс, когато сме много уморени или бързаме, определянето на специфично време позволява да се насладим максимално на изживяването. „Антиеротично е да имаме негативно отношение към планирането или към освобождаването от задължения“, настоява Ларасабал. Освен това фактът, че някой секс е планиран, не го прави задължителен. „Когато дойде моментът, трябва да се чувстваме свободни да кажем, че точно сега не сме в настроение“, добавя тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Сексуалните терапевти често установяват, че пациентите, които се оплакват от липса или рядкост на сексуални отношения, имат погрешна представа какво всъщност е сексът. „Сексуалните контакти далеч надхвърлят коитуса“, казва сексологът Соня Гарсия. „Много по-здравословно е да мислим за сексуалната активност като за меню, в което има много ястия, и проникването е едно от тях.“
Коитоцентризмът, обяснява експертът, е причината да има разлика между мъжете и жените, когато става дума за оргазми при хетеросексуални контакти. Ето защо сексолозите не са съгласни определението „любовна игра“ да се отнася до всички практики, свързани с фазата преди проникването. „Когато говорим за еротичната игра, която е сбор от ласки, докосване и стимулиране на гениталиите като за „предхождаща фаза“, омаловажаваме нейното значение. Сякаш целият този контакт е прелюдия към нещо. Но в действителност еротичната игра е чиста сексуалност, също като проникването“, казва Ларасабал.
„Това е може би най-старият мит от всички, и е най-труден за изкореняване. Но не, мъжете не го искат повече от жените. Това, което те са имали в повече, е разрешение да изразяват своята сексуалност. А жените обикновено са имали по-потисната сексуалност“, обяснява Гарсия. Всъщност, въпреки че има данни, които показват, че мъжете мастурбират повече от жените, вариациите в желанието са много сходни между двете групи.
„Любопитно е как има жени, които са повярвали на тази история. И то въпреки че тя ясно се основава на историческия сексизъм, който позволява на мъжете да изразяват своята сексуалност, докато жените трябва да бъдат покорни“, обяснява Саес. Но той казва още, че тази динамика се отразява негативно и на мъжете. „Те изпитват натиск да започнат сексуалните контакти. И изпитват срам, когато нямат желание“, казва той.
Често срещана грешка по време на сексуални контакти, която освен всичко друго кара жените да се чувстват неудобно, е да схващането, че липсата на достатъчно лубрикант означава, че не се забавляват. „Възбудата е само един от многото влияещи фактори. Дали вагината е влажна, или не зависи също от фазата на менструалния цикъл и от възрастта. Нормално е жените в менопауза да изпитват по-голяма вагинална сухота,“ казва Ларасабал.
Д-р Емили Нагоски обяснява в книгата си Come as You Are: The Surprising New Science that Will Transform Your Sex Life, че идеята, че физиологията може да докаже дали някой харесва нещо сексуално, е „древна заблуда“, чиито корени са в мита, че за една жена зачеването е приятната част от секса.
Въпреки това най-вероятното обяснение за несъответствието между възбудата и недостатъчната навлажненост е така наречената „хипотеза за подготовката“. Тя е изказана преди повече от десетилетие от изследователи от университета в Летбридж, Канада. Теорията е потвърдена с проучване, публикувано през 2020 г. от същите изследователи.
Тази хипотеза предполага, че женските полови органи реагират повече или по-малко на всеки стимул, свързан със секса, за да се подготвят за сексуална активност и че навлажняването служи за предотвратяване на нараняване, без непременно да показва или насърчава сексуален интерес и мотивация. „Жената може да е много влажна във всеки един момент, но да не изпитва сексуална възбуда. И обратното, може да е много възбудена и да бъде суха“, заключава Ларасабал.
Автор: Клара Анджела Брашиа/ Източник: El Paìs.
След като думата „джендър“ си затвърди измисленото ѝ значение като „трети-четвърти-петдесети пол“, въпрос на време беше част от съдържанието на учебника по Биология за 9. клас да предизвика тревожност - специално в частта си, касаеща сексуалното образование.
Възмутени родители наскоро попитаха как и защо е одобрен урок 28 на тема "Оплождане и индивидуално развитие", където в графа "Детство" е посочено "откриване на възможността за доставяне на удоволствие при докосване на външните полови органи", а в графа „Юношество” - „Възможно е осъзнаване на сексуално влечение към същия пол”. За зрялата възраст пък е записано „изграждане на трайни връзки с партньор от другия или от същия пол”.
Източник: Actualno.com
Ясно е, че ненавистта към хомосексуалността вече е факт, а учебникът по биология е разgлеждан едва ли не като проводник на низки страсти. И вместо да настояваме да разберем защо учебниците за 9. клас са толкова скъпи (първа част на учебника по Биология* струва 19 лв., втора – 12 лв., а пълен комплект учебници са над 200 лв. ), фокусът бе изместен върху беглия урок за сексуалността и половете. Издателство "Анубис" излязоха с позиция, че с възражението срещу текстовете в учебника се "подценява способностите на 16-годишните ученици да правят собствена преценка на прочетеното, както и тяхната информираност за процесите в сексуалното развитие на човека."
Темата бе (да го наречем бурно, а не широко) дискутирана в редица родителски групи във Facebook и, разбира се, стигна и до създадената от нас Положението е “Майко Мила“ (в която всички са добре дошли).
И тъй като вместо конспиративни теории, видяхме само разумни родителски позиции по въпросния УРОК 28, искаме да споделим с вас някои от тях, като контрапункт на създалата се истерия. И, разбира се, очакваме още гледни точки за това кога е удачно да бъде въведено сексуалното образование, и също - вие как и кога поднасяте темата за секса вкъщи, пред децата!
— Много страшно! Децата ще разберат за... (оглеждам се притеснено и прошепвам) СЕКСА. И за това, че да опознаваш тялото си и да имаш влечение към същия пол е нормално. Едва в девети клас! Само не отваряйте учебника по география, че там пише нещо още по-страшно - че земята не е плоска. (Tsvetelina Takova-Shopova)
— Доста семпло е написано, не виждам къде е драмата. Ако до девети клас родителите не са „светнали“ децата за тези невероятни открития – положението е зле. (Анна Панова)
— Чак в 9-ти клас?! Още в 5-и, 6-и повечето ги знаят тия работи. (Alina Tutor)
— Даже по-отрано е хубаво да свикват с тази мисъл. И не обезателно от учебник, а и от родителите да идва информацията, защото всеки най-добре познава своето си дете и знае как да му я поднесе по правилен начин. (Masha Pavlova)
— Децата не научават това от учебниците - все са виждали гей паради, прегърнати мъже, жени, все са питали и са получавали отговори. Това че го има в учебника показва просто, че барем науката не хихика, не игнорира и не проявява неуважение. (Роси Бехова)
— Моите деца са на 7 и на 9 и съм ги обяснила тези неща. Накратко, разбира се. (Svetozara Petkova)
— Мисля, че в никакъв случай не бива да разчитам на българската образователна система да подготви децата ми за тази част от живота и то чак в 9-и клас. Твърде закъсняло е и твърде оскъдно като информация. В този вид може да се поднесе и "смели" още във втори клас, а девети да се говори – грамотно, а не така наивитетно - за предпазването и емоционалните аспекти на сексуалното общуване и прочее. Затова мисля, че на първо място трябва да обясня на децата си какво е сексът (вече е отметнато с голямото дете) и как да се предпазват от болести, предавани по полов път. Това, че има хора с влечение към същия пол и двете деца го знаят отдавна, защото вкъщи говорим свободно и без предубеждение по темата. Нищо повече не може да им даде учебникът за 9 клас. (Irina Nikolova)
— Това е малко като в онзи виц за майката, която отива да говори с дъщеря си (тийнейдкърка) за секса. И момичето като разбира за какво ще си говорят ѝ казва: "добре, мамо, какво искаш да знаеш?" Извън шегата, според мен наличието на тези изречения е стъпка в правилната посока. Макар реално да не е кой знае какво като информация. Ако тези две-три напълно неутрални изречения предизвикват такава буря от негатизивъм, представям си какво би било, ако на темата е отделено адекватно време и внимание. (Toten Licht)
— За мен продължава да е напълно неразбираемо защо родители реагират така остро на такава информация, при това поднесена в телеграфски стил... В Германия първите часове по сексуално възпитание се провеждат в четвърти клас. Обяснява се що е това вагина, пенис, осеменяване и полово предавани болести. Децата се прибират вкъщи с глави, пълни с въпроси и питат. Такива разговори не бива да са табу. (Tsvetelina Petkova)
— В реакциите на обществото, виждам много по-сериозен проблем - тоталната липса на каквото и да било сексуално образование по принцип. Никой не може да му убеди, че думички като "чурка" за мъжки полов орган и "миминка" за женски (и двете думи съм ги чувала лично от родители на сравнително големи деца - 6-7 годишни) не са вредни за разбирането на сексуалните взаимоотношения на човешкия вид. Да не говорим, че често родителите толкова много ги е срам да говорят за тези неща, че тотално избягват темата. Аз повече бих се притеснила ако детето ми в девети клас разбере, че на "чурката" се казва пенис и няма нищо срамно да изречеш думата вагина на глас, отколкото да прочете този учебник. (Sofia Kratchanova)
— Бонус: Мисля, че на тази възраст децата много отдавна знаят кои от съучениците им са гей и е добре да има нещо, което да казва, че това е ок, защото има малки градчета и общности, в които може да се стигне до насилие. Гей не се става от учебник, от новините, дори от експеримент, защото е доказано, че всяко трето момиче май и всяко четвърто момче (хетеросексуални) са правили експерименти сексуални със своя пол. Но има нещо, което децата могат да станат много: прости и зли. (Letiashtata Kozzila Erato)
∗ Става дума конкретно за Биология и здравно образование за 9. клас за профилирано и професионално образование с интензивно изучаване на чужд език на издателство "Анубис"
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България e лидер по бременност на тийнейджърки заради липса на сексуално образование
Жената, която отговаря за секса на нацията
Научи ме да казвам съвършеното НЕ
Вероятно се е случвало на всички родители - седите си на дивана с децата, гледате някакъв детски филм и те изведнъж, ей така от нищото, се обръщат и ви питат:
"А бебетата откъде идват?"
От една страна, важно е като родител да сте откровени и да "проведете онзи разговор", от друга, обаче, понякога просто не му е времето или мястото. Много родители, също така, се притесняват да наричат онези органи с истинските им имена - по темата Елисавета дори написа прекрасния си текст Диалози за вагината.
Няма страшно, не се паникьосвайте, събрахме окуражаваща колекция от отговори на други нещастни родители. Ето ги и тях:
"Попитах майка откъде идват бебетата, а тя ми каза да си пусна Animal Planet."
**********
"Дъщеря ми иска да ѝ купя кукла, която да сложи в корема ми, защото така идват бебетата. Някой слага бебе-кукла в корема на мама, то поседява малко там и после го вадят."
**********
"Племенникът ми попита откъде е дошъл. Посочих майка му и казах, че е дошъл от едно място в тялото на мама, на което е тъмно. Той попита дали това не е сърцето."
**********
"Бях бавачка на едно бебе. По-голямата ѝ сестра, на 5-6 годинки, ме попита как се появяват бебетата. Понеже не знаех какво да кажа, се втренчих в нея и я гледах без да кажа нищо, докато не излезе от стаята."
**********
"Като малко момче попитах баща ми как се появяват бебетата и той каза, че имало специално бобче, което се продавало в хипермаркетите, мама го изяждала и след 9 месеца ме повърнала...Вярвах в това до 11-годишна възраст, когато случайно гледах едни филм..."
**********
"Майка ми каза, че бебетата идват от "яйце, което се намира вътре в теб". Месеци наред разказвах на хората наоколо, че в себе си имам кокоше яйце..."
**********
"Когато дъщеря ми попита откъде идват бебетата, не исках да я лъжа, но не и не ми се обясняваше много, затова ѝ казах, че идват от мъжете с брада. Още се смея на тази история!"
**********
"Баща ми каза, че бебетата се излюпвали от зелките. Прекарах цялото лято, ровейки в зелето в градината на баба, докато един ден майка се ядоса и ми обясни истината."
**********
"Аз пък си мислех, че бебетата идват от гърдите на жените. Един път видях жена с големи гърди и я питах момче или момиче има вътре."
**********
"Малкият брат на приятелката ми попита откъде идват бебетата и тя му отговорила, че драконите ги носят. Много се впечатлил, като гледал "Да си отгледаш дракон."
**********
"Ако малкото ми дете ме попита откъде идват бебетата, смятам да му обясня с научни термини от учебника по биология за 9 клас. Сигурно още на първото изречение ще се откаже да ме слуша."
**********
"Според 4-годишния ми племенник бебетата идват от детското меню в МакДоналдс."
**********
"Щъркелите ги носят."
**********
"Дядо Коледа ги носи, след като си поръчаш сестричка или братче."
**********
"Поръчваш ги онлайн, от Амазон или eBay."
**********
"Когато дъщеря ми (на 5) ме попита откъде идват бебетата, казах: "Там, долу, има една специална част на жените." Тя с изумление си посочи краката..."
**********
А вашето дете зададе ли ви вече този сакрален въпрос и по-важното - какво му отговорихте?
