В моментът, в който видеозона потвърди, че си бременна с момче, започваш да се настройваш да си майка на бъдещ мъж. Част от това да отглеждаш момче значи, че в някакъв момент от ранното си детство то ще ти каже, че иска да се ожени за теб - разбира се, като порасне. Някъде около този съдбовен момент ще осъзнаеш, че някой ден (ама по-късно, след много, много години, нали така, майки на момчета?) ако синът ти е хетеросксуален, друга жена ще е по-занимателна за него от теб. Ти винаги ще си майка му, няма спор в това, просто някой ден - с или без брак, синчето ти ще те превърна в нечия све-кър-ва.
Сега си мислиш как ти няма да си „такава“ свекърва, ти ще си „готино свеки“, ще сте „приятелки със снахата“.
Всъщност интернет е пълен с оплаквания от свекървите – и за да си сигурна, че ти няма да си от „онези“ свекърви, трябва да вземеш мерки отсега, трябва да си обещаеш да направиш каквото е нужно, за да не се превърнеш в „свекървище“.
Задължително е да избягваш да правиш следните неща, които са част от длъжностната характеристика на „свекървището“, описана от стотици злощастни снахи.
Как да разпознаете ако се превръщате в „свекървище“?
Има само една първа дама!
Когато синът ви се обвърже с жена, с която иска да прекара живота си, тя трябва да е на първо място. Още отсега започвайте да се подготвяте за този емоционален процес и се упражнявайте да не съскате и злобеете, когато синът ви предпочете жена си пред вас. Освен това, от чисто еволюционна гледна точка синовете е по-добре да обичат повече жена си, защото тя ще е майка на децата му.
Карате децата да пазят тайни от сина и снахата
Пенсиите трябва да се изплащат срещу уведомление за съгласие, че „родителите на детето/децата определят правилата“. Наскоро четохме как една клета майчица минава през ада, защото свекърва ѝ смята, че „захранвала внуците по неправилния начин и ги съсипала“. Хора може да заживяват на Марс, но у нас все още ще спорим със свекървата дали дадената тайно бисквита на 2-годишното дете е вредна.
Опитвате се да сте арбитър в семейните спорове между снахата и сина
Свекърви, тъщи, изобщо трето лице, което и да е, не знае всички подробности от семейния живот на двойката и затова не трябва да се намесва. Това е като информираното съгласие – можете да спорите за ползите и вредите от аспирина, само ако сте се подписала да участвате в експеримент с аспирин. Отстрани няма как да знаете. Особено ако семейната терапия е базирана на „леля Любка от съседната къща ми каза“ или „той не правеше така вкъщи, ти с какво го провокира“. Ами, „вкъщи“ той е бил ваш син, не мъж. Оставете горкия мъж и горката жена сами да се изпокарат и сдобрят!
Преподреждате дома на сина и снаха си!
ОЧЕВИДНО е, че чашите за кафе трябва да стоят в шкафа над мивката. Всеки идиот знае, че така се подреждат чиниите. Дори и 3-годишно дете ше простре дрехите по друг начин. АМА ТОВА НЕ Е ВАШАТА КУХНЯ, скъпа свекърво, затова къде стоят чашите за кафе не е ваша работа и ваше решение. Доброто намерение да помогнете с къщната работа, като сгънете гащите на сина си и и тръгнете да ги прибирате в чекмеджето, точно до гащите за цикъл, дантелените прашки и сутиена с огромните подплънки, направо си е повод за семеен раздор. Не искате семейството да се разведе, защото сте сгънала прането, ОТНОВО, нали, а, свеки, не искате това, нали????
Купувате бельо на сина си
Освен ако синът ви не е на 9 примерно, нали. Да купувате бельо на 30+-годишният си син е малко извратено. Това са дрехите, които жена му ще съблича понякога и, освен на него, трябва да се харесват и на нея. Дори от идеята как той се съблича, жена му казва, че новите боксерки са много секси, а той отговаря: „Мама ми ги избра и каза да ѝ кажеш какво мисли?“, ни побиват тръпки.
„На мама момчето, той е винаги е прав!“
Това автоматично значи, че снахичката, горкана, винаги греши, не може едно нещо да свърши както трябва, голяма смотла е и очевидно не ѝ стига акълът. В най-лошия случай синът ви ще избере смотаната си, глуповата женичка, и повече няма да го видите - едва ли това искате!
Влизате, без да чукате
Ами да, има и такива свекърви, съдейки по форумите. Дали е баня или спалня, на вратата в чужда къща се чука, госпожо. И у вас да сте, ако делите дом с младото семейство, пак ви препоръчваме да почукате ясно и отчетливо и да се ослушвате за отговор, преди да причините емоционална травма на себе си, сина си и снаха си. Както когато вие сте била дете и ви е било неудобно от идеята да видите вашите родители голи, така и сега - не поставяйте детето си в тази ситуация. Едно-две почуквания спестяват пари за психотерапевт.
Давате непоискани съвети
По тази тема сме писали цяла публикация.
Отбивате се без да се обадите
Имаме една приятелка, която си купи апартамент на същата улица, на която живее синът ѝ. Репликата, която свекървата дочула един път, когато пак се отбила без да се обади, била: „Ето я, пак се довлече.“ Все си мислим, че в първите седем години тази тема с възпитанието обхваща и да попиташ „Удобно ли е (пак) да дойда у вас (без причина и да вися там около 9 часа)?“, но явно някои бивши деца и настоящи свекърви са акселерирали и са пропуснали първите 7.
„Това не се готви така!“
Тази реплика успешно се замества и с „не се прави така“, „не се говори така“, „не се държи бебе така“, „не се храни дете така“, „не се ражда така“ и изобщо „НЕ ТАКА!“ Ако се усетите как ръсите чубрица върху палачинките, които снаха ви току-що е изпържила, хванете някоя вилица и си я забийте сама в окото. Малко неща на този свят са толкова дразнещи и пагубни за човешки род, колкото думите: „Мама готви по-вкусно.“ Световни войни са избухвали и за по-малко.
Очаквате синът ви да се застъпи на ваша страна в караница с жена му
Заради такъв случай според нас е измислена репликата „доливам масло в огъня“. Това е ситуация със 100% загуба, без значение чия страна ще заеме синът ви. Най-добре не се дръжте като нацупена пикла и не очаквайте синът ви да избира между жена си и майка си в спор дали на Созопол комарите са по-големи от тези във Варна.
Сравнявате се непрекъснато с родителите на снаха си
Може доматите на тъща му да са по-горчиви тази година или внуците да боледуват по-често, когато са при другите баба и дядо, но, за Бога, не натяквайте това на сина си и снаха си. Всяко сравнение на социалния ви статус, професията ви, образованието, размерът на имуществото, доходите и т.н. води до горчиво усещане или у сина ви, или у жена му, защото с такова неспирно натякване единият от тях се чувства прецакан да се сроди с такова смотано семейство.
Не знаем защо свекървите се държат така - сигурно и тъщите не им отстъпват. Би трябвало да са по-разумните, по-зрелите и по-мъдрите от възрастта, а не обратното. Вместо това обаче понякога те се държат като нацупени, егоистични, властолюбиви примадони, които се борят за вниманието на сина си и го поставят в неловки ситуации, в които той трябва да се извинява за поведението или думите на майка си.
Не се превръщайте в една от тях. Останете си готина мама, не свекървище.
И запомнете:
Мъже! Сега, когато живеете с жена си, а не с майка си, избирайте внимателно как да постъпите и какво да кажете, когато се окажете в ситуация между майка ви и жена ви. Майка ви е с ограничен достъп до живота ви, жена ви е нон-стоп до вас и може да превърне живота ви в сбъднат кошмар. Помнете: щастливата жена означава спокоен и щастлив дом.
Свекърви! Ясно е, че някаква фльорца се е наместила на вашето изконно първо място на Първа дама в сърцето на малкия ви рицар, но - за Бога! Вземете си куче или котка или дочакайте внуците, върху които да излеете цялата си любов и грижа!
Жени, снахи, майки! Колкото и да ви е трудно да го признаете и асимилирате, но това е пакетна сделка. Това е мъжът, който сте избрали за живота си, той има точно тази си майка и понякога просто трябва да преглътнете, и да си налеете чаша студено вино. Не забравяйте, че той е с вас непрекъснато, докато майка му – не.
Много родители са получавали този електронен шамар от Общината, злокобният имейл, от който лъха на предстоящ разговор с началството, дълбочинно гмуркане в интернет за целодневни занимални, обаждане в банката, за да калкулираме дали след частната ясла все още ще можем да си позволим три хранения дневно и изобщо - все непоискани емоции.
След като минат тиковете и гневът от поредния имейл от държавата, която много иска да имаме деца, но забравя, че не ги раждаме навършили 18 години и готови за пазара на труда, сядаме да мислим какво да го правим това дете. За това дете, за което няма място в ясла или детска градина в нашата и близките общини (защото, според Общината, ВИНАГИ има незаети яслени места, но те са в ясла на ооло 248 км от дома ви).
Мислихме, мислихме и ето какво измислихме в помощ на всички майки, като алтернатива на държавната ясла или детска градина. Нито една от алтернативите не включва рушвет, строителство на нова ясла зад блока и вадене на фалшиви документи на детето.
Обикновено яслата е студеният душ, който маркира непреходния момент между „вземи тези няколко месеца/година от работа, да си гледаш бебенцето, да се гушкате и да си гукате“ и „отпуската свърши, девойко, айде, марш обратно на работа“.
Какви са алтернативите?
Връщате се на работа на пълен работен ден. Наемате детегледачка за 50 часа седмично (ще видите, че това е минимум) и уикендите се превръщат в свещено семейно време. Очакваните нерви включват търсене на подходяща детегледачка, срещи с непознати кандидати, изпомпване на кърма в офиса, бързане от и за офиса.
Уговаряте се да работите на непълен работен ден. Тук веднага ви обръщаме внимание, че това ще има незабавно отражение върху финансите ви. От гледна точка на детегледачка, разликата между това да наемете помощ за няколко часа или уж “половин ден” и цената за цял работен ден няма да е толкова огромна в дългосрочен план.
Очакваните нерви включват най-вече стиковане на графика ви между работата и детегледачката, бързането от и за работното място и това, че винаги трябва да имате план Б, в случай, че не можете да се освободите от работа в уречения час. Ще трябва да сте адски стриктна със себе си. Има огромен риск да работите вечер от вкъщи, за да наваксвате в работата – което на практика значи, че ще работите повече за по-малко пари. На теория ще прекарвате повече време с детето, но на практика ... да бъдем реалисти.
Напускате работа и оставате у дома да гледате детето или децата (или вашият партньор го прави). Това е огромно финансово хапче за преглъщане, ако досега сте разчитали на две заплати (както са повечето българско семейство). Всъщност доста хора вземат това решение и се справят, поне за избраното от тях известно време, докато детето или децата тръгнат на детска градина или училище.
Организирате насрещни работни графици с партньора ви. Това е изненадваща и нова идея, за която чухме от приятели в чуждестранни корпорации, която ни се струва интересна. Ако работата ви позволява, разбира се, нагласете работните си графици така, че единият от вас да ходи на работа от 6 сутринта до 14 часа, а другия от 12 на обяд до 8 вечерта.
Това ни се струва най-възможно като алтернатива на стандартния работен ден, като изключваме обичайната обедна почивка. В този случай ще се налага да мислите за детегледачка само за около два часа на обед – ако имате отзивчиви съседи, с които можете да направите такава уговорка, работният ви живот е спасен. Лошото на този вариант е, че ще жертвате времето, което прекарвате с партньора си, и ще се виждате само през уикендите. В дългосрочен план може би това не е най-подходящата алтернатива, ако не сте абсолютно убедени, че връзката ви ще удържи.
Записвате детето или децата в частна ясла. Не сме запознати с ценовата гама на тази услуга извън София, но за територията на София град цената за целодневна занималня (тип ясла) започват от около 400+ лв. месечно (ако заплатите таксата за цяла година наведнъж). Можете да калкулирате дали наемането на детегледачка ще е по-възможно за семейството ви, като ориентировъчно (отново за София), тези услуги за почасово гледане между 8 и 18 часа се заплаща по минимум 4 лева на час, а при плътна заетост за цял месец, от 9 до 17 часа, детегледачката ще ви струва между 450 и 850 лева месечно.
Искате помощ от роднините. Ако успеете да си нагласите работния график така, че в някаква част от седмицата да работите от вкъщи, за останалото време можете да помолите близки или роднини да помогнат с гледането на детето или децата. Това, освен че помага на вас, е ужасно полезно и за децата – социализират се, учат се на различни взаимоотношения, а и определено ви спестява средства (въпреки че дори и да не плащате на час, ще се погрижите за разходите за времето, през което гледат децата ви).
Кооперирате се с колежка или приятелка. Има вариант, при който вие да гледате вашето и на колежка/приятелка детето, след което се разменяте и тя гледа вашето. Има и често срещана схема, при която две майки наемат една детегледачка за двете деца. Удобното е, че двете майки-колежки са с почти еднакво работно време и месторабота, познават се и децата се сприятеляват, което улеснява и майките, и детегледачката. Да не говорим, че финансово е по-изгодно!
Вземате бебето/детето с вас на работа. Тази идея я оставяме по-скоро като въпросителна към майките в България, които наистина имат възможност да вземат бебето или детето си с тях на работа. Има ли ви, къде сте, как изглежда шефът ви, какво работите, как е усещането?
Комуналните ясли и занимални стават все по-популярни. Родителските кооперативи за отглеждане на деца представляват малки кооперативни центрове, в които участват няколко родители, които се обединяват, за да осигуряват на своите деца качествена програма за ранно обучение. Потърсете в Гугъл кооперативно гледане на деца и ще намерите доста такива групи у нас.
Ако работата ви позволява, работете с партньора си от вкъщи. От опит знаем, че комбинацията „работя от вкъщи + гледам дете = 0 свършена работа и 0 отгледано дете“, затова, ако има кой да ви помага през това време, или партньорът ви също да работи от вкъщи, за да разделите работните графици, би било чудесно.
Ако сте двама, можете да разделите грижите по детето на две – преди следобедния сън и след това, за да може всеки от вас да работи на спокойствие в останалата половина.
Плюсът на тази алтернатива е, че спестявате времето, загубено в задръствания, разходите за транспорт и изгубеното семейно общуване.
Минусите са, че по средата на конферентния ви разговор детето може да нахлуе при вас и да се опита да ви сдъвче слушалките, докато мълчаливо се опитвате да му крещите да излезне веднага (както се случи преди няколко месеца с един клет журналист, двете му деца и съпругата му).
Споделете и вашите идеи как да изчислим алгоритъм работещи родители минус държавна ясла и детска градина, но без да хитрувате с баби, тъщи и свекърви.
Извън шегата - наистина жалко е, че родителите на едно или повече човечета, вместо да се радват на увеличеното си семейство и спокойно да гледат в бъдещето, изпитват усещането, че детето или децата им са бреме за държавната система.
Диляна Данчева очевидно е математичка - шегобийка, която си пада по логически задачи с абсурден характер. Ние, все пак, ви ги пускаме тук, за да разсъждавате напоително над най-правилния отговор и ако го откриете - непременно да ни го споделите!
Задачи за родители:
I. Х. е отчаян ентусиаст и има три деца: Ани е на 2, Гошко е на 6, а Мими е на 12.
Ани плаче, защото не иска на ясла, Гошко се тръшка, че няма да тръгне за градина без синьото камионче с червените гуми, а Мими не може да си намери училищната раница с учебниците.
Въпроси:
За начинаещи: Съставете уравнение, в което излизате навреме и всички са доволни, като:
За напреднали: Ани има пъпка и май е варицела, а камиончето на Гошко е изхвърлено предната вечер през прозореца от каката Мими.
II. Y има две „породени“деца – Лили и Нина. Лили е на 3, а Нина на 4 и половина. И двете момичета много обичат да помагат на мама в домакинството, като особено много участват, ако активностите са свързани с вода, например миене на пода с минерална вода и шампоан (прерастващо в купон тип пързалка); пране на канапето, щото е било изцапано с филия с масло и конфитюр (тук помага и кучето, в резултат на което и самото то е за къпане); самостоятелно пускане на чинии, книжки и играчки за миене в миялната машина с помощта на половин шише веро, една опаковка течен сапун и вода за уста (каналът се запушва от разкиснатата хартия).
Въпроси:
За начинаещи:
За напреднали: Докато Y мие децата и кучето във ваната и всички са вир вода, се прибира таткото с колеги да гледат мача от Шампионска лига:
За шестица или нагоре - въпрос с три звездички:
В този момент пристига свекървата, имала рожден ден и искала да го празнува с любимия си син.
Каните я с усмивка, раздавате тортата на останалите гости и си сипвате. След третото голямо не помните много. Ако “да”, колко дълго може да устоите на натякванията на свекървата, че сте алкохоличка и лека жена с много мокра фланелка, преди да я замерите с нещо тежко?
Гергана Мицева е днес в Майко Мила, защото седемгодишният ѝ син си е хванал гадже и тя вече започва да се чувства като свекърва! А когато малкият започва да ги сменя като носни кърпички, понякога неочаквано и за самите момичета - някои от тях дори не знаят, че са му гаджета, Гергана разбира, че оттук нататък - все така ще е! Честито!
Дори и в дебелите книги да имаше подробно упътване с точните дати за събития, които една майка трябва да преглътне, не мисля, че бих могла да се подготвя психически за тях.
„На шест години и пет месеца пуснете сина си сам до магазина. На 7г. и 3м. ще установите, че друго дете не харесва вашето. На 7г. и 4м. ще чуете за първи път „Няма пък!“ и „Предпочитам да вечерям сам“. На 8г. и 2м. ще му звъннете по телефона и ще чуете „Сега бързам, мамо, не мога да говоря!“.
На 8г. и 9м. ще чуете за първи път шокиращият за вас сигнал заето. Неприемливо е в този случай да кажете: „Ама как така заето? Нали този телефон аз съм му го купила и аз го плащам? С кого разговаря, който да е по-важен от майка му?“
За момичета извадете по шест до осем месеца от посочените дати.
Дори една такава книга не би могла да ме подготви и за събитията от романтично естество, за които е тази история.
Мия чинии. Всяка моя история започва така, но това е само с цел да се самоизтъкна, а и защото е вярно. Просто миенето на чинии не изисква упражняването на мозъчна дейност, а слуховият ми и говорен апарат са изцяло на разположение на детето и събитията около него.
Та, мия чинии. Синът ми, седемгодишен по това време, подскача нервно из вкъщи и снове от терасата към кухнята и обратно.
"Излизай да играеш!" – чета му мислите аз.
"Е, добре" – снизходително се съгласява той с изражение на дългогодишен покер играч.
Излиза с уговорката да играе на паркинга, без да напуска стандартния периметър на майчински поглед с леко далекогледство. Долу виждам да се розовее момиченцето на съседката.
Съседи отскоро са ни млада жена и двете ѝ деца – момиченца на две и пет години, от ромски произход, спретнати, чисти, и винаги облечени в розово, за да опровергаят момчешките си подстрижки. Благодарение на недискретната вентилация в банята, ми се е налагало многократно да проверявам дали в къщи не се е вмъкнала цяла тумба крадци, но винаги се оказва, че съседката пере детски дрешки, под съпровода на уютна детска глъч и кикотене.
Винаги усмихнати, когато ги срещахме навън, и с неизменните дъвки и близалки, правещи усмивките им още по-лъщящи.
Когато надниквам от терасата, синът ми вече е назначен за “Ти ще си таткото!”, а петгодишната госпожица се разпорежда подобаващо, като всяка по-отракана съпруга.
Тика в ръцете му една розова кукла, а той, типичен мъж, пристъпя неловко от крак на крак, мига на парцали, и чака подробни упътвания за това какво и как да прави с бебето.
Влязла напълно в ролята си на свекърва, ги подслушвам още няколко минути, преди да се върна към чиниите. Нали съм си деликатна, давам им половин час, преди да надникна отново.
Паркингът – празен, децата – изчезнали, а куклата - захвърлена на една пейка.
“Кога се запознаха, кога се взеха, кога изостави майка си заради нея!” - възмущавам се, чакайки съседката да ми отвори вратата.
"Моят да е при вас?" – стандартен поздрав между съседи.
"А, не. Аз пратих моята до магазина. Дали не е отишъл с нея?" – гледа ме притеснено, докато бърше мокрите си ръце.
Обръщам се, само за да ги видя двамата, ухилени до ушите и омазани до същите със сладко, да се връщат от магазина. Малката ми се усмихва лъчезарно с блестящата си усмивка, мечта на всеки зъболекар.
"Мамо, пък ние сме гаджета" – обявява той гордо, а тя ме гледа предизвикателно, вече иззад гърба му. Местя поглед към него.
"А ти знаеш ли какво е “гадже”?
Не. Но ние сме гаджета. Нали? – поглежда въпросително не нея, а мен.
Обмислям набързо всички варианти и решавам, че съседска снаха, която мога да подкупвам със сладко, е съвсем приемлив вариант. Вярно, че го отвлече, но пък това сигурно е единственият случай, в който похитителят е върнал похитеният на майка му, че му купува и близалка.
Добре. Марш навън, че имам да мия чинии!
Един ден съседите ни неусетно напускат квартирата си и живота ни. И докато аз тъгувам по загубената първа любов на сина ми, той дори не забелязва. Сменя няколко „гаджета“, опитвайки различни тактики – директни комплименти, сближаване с бабата на момичето, съвместни интереси на детската площадка.
Предвид възрастта и съответната незаинтересованост на седемгодишните момиченца, най-успешен се оказва подходът, при който
той има гадже, а то дори не подозира за него.
Засега това устройва всички ни, особено мен. Когато навърши мъжко пълнолетие на 35 години, да прави каквото иска!
А ти, сине мой, когато четеш тези редове през 2042 година, вероятно вече ще си ми довел снаха, която не харесвам. Няма да съм харесала и нито една преди нея. Но се надявам да не си разбрал.
Надявам се и нейната майка да си трае, че не те одобрява. Ако пък сте усетили загрижеността ни, простете ни, моля!
А сега, извинявай, но имам да мия малко чинии.
