Ако ви се иска да не се губите в превода и междукултурният обмен да е нещо съвсем осезаемо, а не хвърковата фраза, може да кандидатсвате за приемно семейство на ученик от САЩ. Американският съвет за международно образование в България търси семейства доброволци, които биха приели в дома си ученик на възраст между 17 и 19 години. Детето ще остане в българския дом през учебната 2021/2022 г. и ще посещава българско училище.

Основните изисквания са семейството да живее на територията на София и да може да осигури храна и настаняване в самостоятелна или споделена с друго дете стая за госта си. Всъщност идеята е детето да не е точно “на гости”, а да стане неизменна част от домакинството и да участва във всички негови дейности и ангажименти.

Американските ученици ще минат интензивен курс на обучение по български, но е добре в семейството да има поне базови познания по английски език, за да има по-нормално социализиране за детето.

Срокът за кандидатстване е до 30 юли, като всеки, заявил желание да покани в дома си ученик от САЩ, трябва да попълни определени апликационни документи. Тях може да получите, след като пишете на bg@americancouncils.org или звъннете на телефон 0877 333 013. Там ще отговорят и на всички допълнителни въпроси.

Сигурни сме, че ще чуваме за успехите на Лиана Апостолова все по-често, затова ви обръщаме внимание да запомните името ѝ. Как се помни и как се забравя, и въобще какво се случва в мозъка ни, е сферата, в която д-р Апостолова е най-силна. 

Тя е професор по неврология, радиология и молекулярна генетика към Университета в Индиана, САЩ, и задълбочено се занимава с болестта Алцхаймер. Толкова задълбочено, че един ден като нищо ще четем “Лиана Апостолова” и “Нобелова награда” в едно изречение. 

Преди това ви я представяме в Майко Мила, за да разкаже малко повече за това обществено значимо заболяване и за работата си.

В момента Лиана има клиничен кабинет в Университета на Индиана, където приема, диагностицира и проследява пациенти два пъти седмично, а през останалото време се занимава с наука.

Прави го вече 20 години, а в момента оглавява мащабен проект в 25 университета в САЩ, който изследва ранната форма на Алцхаймер, засягаща хора до 65 години. 

Под нейно ръководство са 19 клинични екипа, които набират болните и събират данните, и още 13 научно-изследователски отбора, които анализират тези данни. 

Междувременно Лиана е ръководител и на няколко други клинични проучвания с конвенционални пациенти с Алцхаймер в напреднала възраст. Преподава на студенти по медицина и специализанти по неврология и психиатрия. 

Намери време да говори и с нас, за което от сърце благодарим.

Кажете ни какво въобще е болестта Алцхаймер?

Това е невродегенеративно заболяване и най-честата форма на деменция в света. Деменцията е общ синдром на когнитивни нарушения, които се появяват най-често в напреднала възраст. Не е умственото изоставане, при което има недоразвитие на определени когнитивни способности в детска възраст. 

95% от хората, които развиват болестта, са над 65-годишни, като след тази възраст рискът се повишава експоненциално. Само 3 до 5% развиват болестта по-рано в живота си. 

Казвате, че Алцхаймер е най-честата форма на деменция, но какво го различава от останалите видове деменция?

Алцхаймер се причинява от натрупване на два протеина в мозъка – амилоид и тау. Счита се, че амилоидът е основната причина, а тау се натрупва впоследствие. 

Докато сме млади, имаме активна система за изчистване на амилоида, но при повечето болни от Алцхаймер с възрастта механизмите за прочистване на този токсичен продукт се забавят. Това е механизмът на заболяването в късна възраст.

Редките генетични форми на Алцхаймер се дължат на мутации, които причиняват свръхпродукция на амилоид. И при хората с Даун, при които има три копия на хромозомата, на която е генът на амилоида, се стига до свръхпродукция. Всички хора с Даун за съжаление развиват Алцхаймер на около 30–40-годишна възраст. 

Причинява ли Алцхаймер неизбежно смърт?

Заболяването е изключително разпространено в цял свят и е в топ 6 на причините на смърт след инсултите, раковите, белодробните и сърдечните заболявания; а сега Covid-19. 

Смъртта настъпва не защото хората губят възможността да помнят, да планират, да се ориентират, а защото се залежават. 

Когато загубят способностите си за амбулация и са приковани в болничното легло, те стават много податливи на инфекциии на пикочните пътища, пневмонии, сепсис – и тези инфекции ги побеждават. 

Наследява ли се болестта?

При класическата форма говорим за наследяване на риск за болестта, тъй като тя не се предава само с един-единствен ген. При Алцхаймер в късна възраст роля играят много гени, които, в зависимост от комбинацията, наследена от родителите ни, предопределят нашия индивидуален риск. 

Болестта по майчина линия носи малко повече риск от тази по бащина линия. Но дори и двамата родители да имат Алцхаймер, това не значи, че децата им непременно ще развият болестта. 

Обяснете ни защо се занимавате специфично с Алцхаймер при по-млади хора?

Причините за болестта и за по-бързата ѝ прогресия сред по-младите не са ясни. И понеже тези болни са едва 3-5% от всички хора с Алцхаймер, заболяването в по-ранна възраст не беше систематично проучвано досега. 

В един институт могат да се съберат приблизително 50-60 болни, но с мрежа от клинични бази из всички щати можем да съберем 700-1000 и тогава имаме възможности за сериозна наука и силна статистика. Това ни е целта – да направим проследяване на болните и да изучим подробно болестта. 

Срещаме се с пациентите веднъж на 12 месеца за детайлни изследвания – събираме клинични данни, психологични изследвания, ДНК, кръв, ликвор, образна диагностика – ЯМР и ПЕТ с контрастни материали, които се свързват с двата протеина на Алцхаймер и демонстрират натрупванията. 

Идеята е след като придобием представа какво се случва с тези болни в рамките на първите 24 месеца, да ги включим в терапевтични проучвания на нови медикаменти. 

Какво ви прави впечатление по време на проучването с по-младите хора, страдащи от Алцхаймер?

Поради малкото случаи на младата форма на болестта, лекарите не са подготвени достатъчно и не диагностицират болните навреме. На повечето пациенти им се казва, че им няма нищо, че е стрес или депресия. 

Ако пациентът е жена, обикновено ѝ казват, че е в менопауза. Така болните ходят недиагностицирани, влошават се, губят функции, без да разбират защо.  

Много биват уволнени на възраст, на която нямат достатъчно спестявания. И много се грижат за деца в училище или в колеж, когато губят доходите си. Семействата им не разбират какво става и ги обвиняват. 

Важно е колегите да разберат основните разлики между нормалното старческо отслабване на паметта и деградацията на паметта от Алцхаймер. 

Да не можеш да намериш думи или да си спомниш името на приятел моментно не е Алцхаймер, а си е нормално стареене на мозъка. 

Моментът, в който влезеш в една стая и си кажеш „За какво дойдох тук?“ и информацията се възстановява след минута-две, не е Алцхаймер.   

При Алцхаймер информацията се забравя напълно и не се възстановява. Не се формират спомени. Затова и възрастните хора с Алцхаймер могат безкрайно много пъти да питат едно и също нещо – например „Кога ще дойде синът ни да ни види?“, и да не помнят не само отговора, но и че са питали. 

Други тревожни промени са, че се губят, плащат сметки по два-три пъти или забравят да ги платят систематично, купуват едно и също нещо по няколко пъти и пр.

Какво бихте посъветвали хората с близки и роднини, болни от Алцхаймер?

Ако се грижите за такъв болен човек, не бива да му се ядосвате и да го обвинявате, защото той не е виновен. Конфронтацията не помага. 

Ако например болният си е внушил, че сестра му е жива, а тя отдавна е починала, няма нужда да се конфронтираме с него, по-добре е да се съгласим или да подминем разговора. Важно е да има спокойна динамика при тази болест, а и при всяка друга. 

Семейството има нужда от образование, да се запознае с литература, от която да разбере как да се справи с проявите на болестта и какво го очаква. Има много какво да се научи от книгите, от групите за подкрепа, от професионалистите и експертите. 

Аз бих препоръчала Гражданското Сдружение Алцхаймер България на всички, които имат близки с Алцхаймер.

24-годишната Камил Шриър, бакалавър по биохимия и биология, наскоро бе коронясана за новата Мис Вирджиния, след като демонстрира талантите си на сцената под формата на научен експеримент, разказва Bored Panda.

Докато обичайните „таланти“ в конкурсите за красота често се изразяват в пеене или фокуси, тип изкарване на заек от шапка, Камил излезе на сцената в лабораторно облекло и очила, за да демонстрира опит с разлагане на водороден пероксид.

Той завърши с експлозия на синя и оранжева пяна. Това е точно онази популярна реакция "Слонска паста за зъби", която може би децата ви вече са се опитвали да направят вкъщи, само че на Камил ѝ се получи много по-мащабно, грандиозно и, разбира се, професионално. Вижте:

Watch #VCUPharmacy student Camille Schrier wow the judges for Miss Virginia with her talent performance — the catalytic decomposition of hydrogen peroxide!

PS: she won. Next pageant: #MissAmerica #FuturePharmacist pic.twitter.com/MzqgZBUygl

— VCU School of Pharmacy (@VCUPharmacy) June 26, 2019

Новата Мис Вирджиния казва, че неотдавнашните промени в критериите на конкурса оценяват много по-високо истинските таланти, което я е мотивирало да се включи в него.

Една от най-съществените промени в състезанието е, че конкурентките в "Мис Америка" вече ще имат повече време, за да демонстрират своите постижения и цели, като фокусът върху науката и социалното въздействие е добре дошъл. Вместо традиционните вечерни рокли, кандидатките за титлата "Мис Америка" могат да избират дрехи, които изразяват тяхната същност.

Това прави Камил Шриър, която ще представлява щата Вирджиния в националния конкурс, много силна кандидатка за короната.

Тя има бакалавърски степени от Virginia Tech в областта на биохимията и биологията, и в момента прави докторантура по фармация в Университета на Вирджиния.

Камил разказва, че е решила да направи научния експеримент на сцената на конкурса, за да привлече повече момичета към науката, технологиите, инженерството и математиката - области, в които все още доминират мъжете.

По темата:

Преди повече от 10 години фотожурналистката Тара Тодрас-Уайтхил започва да прави серия от портрети на жени, които говорят открито по една от най-горещо дискутираните теми днес в САЩ - абортите.

Проектът I Had An Abortion включва 17 жени, които споделят своите лични истории. Целта му е да постави началото на диалог, който да помогне за разбирането на причините, поради които е важно жените да имат право на този избор.

"Мисля, че разговорът по темата стига до крайности", казва Тара пред BuzzFeed News. "Когато става дума за абортите, хората просто крещят един на друг и никога не чуват какво казва другата страна."

I Had An Abortion се опитва да промени това, призовавайки още повече жени да споделят своите лични истории. Тъй като темата е по-актуална от всякога, Тара отново напомни за проекта си, а ние ви представяме седем от героините в него.

Източник: BoredPanda

По темата:

В „Майко мила!“ уважаваме правото на всяка жена сама да реши дали да кърми един месец, с години, или да не го прави – независимо от причините (лични или физиологични).

Когато обаче става въпрос за глобални инициативи като Международната резолюция за насърчаване на кърменето, следим изкъсо конфликтите около тях. И вярваме, че е правилно да се включим в критиките срещу опитите добрите намерения, свързани със здравето на децата в глобален план, да бъдат блокирани.

Очакваше се резолюцията за насърчаване на кърменето да бъде одобрена бързо и лесно от стотиците правителствени делегати, които се събраха тази пролет в Женева за Световната здравна асамблея на ООН. Американската делегация обаче е използвала непочтени методи, включително заплахи, за да се опита да промени решението на форума, съобщи вчера The New York Times.

В публикацията си изданието критикува администрацията на Тръмп, че притиска други страни да гласуват против международна резолюция за кърменето заради лобистки интереси на производителите на заместители на млякото за бебета.

Въз основа на десетилетия изследвания, в резолюцията се казва, че майчиното мляко е най-здравословно за децата и всяка страна трябва да се стреми да ограничи заблуждаващия маркетинг на заместващи го продукти.

Загрижената за интересите на производителите на храни за кърмачета делегация на САЩ се е опитала да промени текст на резолюцията, който призова правителствата да "защитават, насърчават и подкрепят кърменето". Според публикацията на The New York Times оспорван е бил и текст, който призова политиците да ограничат популяризирането на хранителни продукти, които според много специалисти могат да имат вредно въздействие върху малките деца.

Според дипломати и правителствени служители, участвали в дискусиите, но пожелали анонимност, когато делегацията на САЩ не е успяла да премахне въпросните текстове, тя е отправила заплахи към представители на други страни, като най-атакувана е била Еквадор. Вашингтон е предупредил Кито, че ако откаже да отхвърли резолюцията, срещу страната ще бъдат отприщени наказателни търговски мерки и ще бъде оттеглена военната помощ за потъналия в насилие Северен Еквадор, твърдят източниците на The New York Times.

В последствие поне десетина държави, повечето от които бедни страни в Африка и Латинска Америка, са отказали да подкрепят резолюцията, заявявайки, че се „страхуват от отмъщение“, според официални лица от Уругвай, Мексико и самите Съединените щати.

"Бяхме удивени, ужасени и обезсърчени", заявява Пати Ръндал, директор на британската застъпническа група Baby Milk Action, която е присъствала на срещите на Асамблеята и е част от хората, които взимат решения в Световната здравна организация от края на 80-те години. "Това, което се случи, е равносилно на изнудване, САЩ се опитват да отхвърлят почти 40-годишния консенсус относно най-добрия начин за защита на здравето на децата", казва тя.

В крайна сметка усилията на американците са били неуспешни, тъй като руските делегати са заявили, че решението за въвеждане на резолюция за насърчаване на кърменето е въпрос на принцип, срещу което американците не са възразили чрез заплаха.

Окончателната резолюция е запазила по-голямата част от оригиналната си формулировка, въпреки че американските преговарящи са променили някои фрази. Сред тях са премахването на "неподходящо насърчаване на храни за кърмачета и малки деца" и добавянето на "основано на доказателства" към препоръките, свързани с храненето на кърмачета и малки деца.

Кърмата не просто осигурява на новородените основни хранителни вещества, както и хормони и антитела, които ги предпазват от инфекциозни заболявания. Според проучване на The Lancet от 2016 г. универсалното кърмене може да предотврати 800 000 смъртни случая на деца годишно в цял свят, както и да спечели 300 милиарда долара от спестени разходи за здравеопазване.

Това са глобално известни факти, а не клюки от детските площадки, така че мистър Тръмп няма извинения да ги е пропуснал. Как бихте окачествили на този фон заплахите на неговата администрация към страните, които искат да подкрепят кърменето?

Дебора Епщайн е професор по право и един от директорите на Клиниката по домашно насилие в Юридическия център на Университета в Джорджтаун. Кит Грюел е преживяла домашно насилие и е защитник на жертвите на такова насилие. Тя участва в документалния филм "Скрито насилие", разкриващо ужасяващия живот на жертвите на домашно насилие в САЩ. Следващият текст е написан от тях по повод обвинението срещу съпругата на Омар Матийн, който през 2016 година уби 49 души в нощен клуб във Флорида. Текстът е оригинално публикуван в New York Times.

*******************************

Тази седмица се очаква да започнат свидетелските показания по федералното обвинение срещу Нуур Салман, чийто съпруг Омар Матийн уби 49 души в нощен клуб „Пулс“ в Орландо, Флорида, през 2016 г. Салман е обвинена в съучастие и съдействие на съпруга си (който бе убит при престрелка с полицията), както и в „оказване на материална подкрепа“ на Ислямска държава и възпрепятстване на правосъдието.

С толкова малко налични факти би било безотговорно да се спекулира за възможната роля на Нуур Салман в това ужасяващо събитие. Но ето какво знаем: преди Матийн да реши да извърши масово убийство, той многократно е малтретирал съпругата си физически и емоционално.

Тя дава показания, че я е удрял, душил, заплашвал с убийство, насилвал я е сексуално и я оставял в изолация в дома им. Адвокатите ѝ твърдят, че живее в постоянен страх от него.

Малко вероятно е Нуур Салман да бъде последната жертва на домашно насилие, която е предмет на наказателно преследване заради нещо, което нейният партньор-насилник е извършил.

Това се дължи на комбинация от фактори: първо – силната връзка между домашното насилие и масовите стрелби; и второ – честотата, с която извършителите на подобни престъпления упражняват принудителен контрол над интимните си партньори, като ги принуждават да правят редица незаконни неща.

Тъй като това е толкова обичайно, а контролът е толкова обширен, трябва сериозно да се замислим под каква правна отговорност сме подготвени да подведем на жертвите при такива обстоятелства.

Връзката между насилието над партньорите и масовите стрелби е станала почти неизбежна.

Сред многото примери са и тези:

Девин Патрик Кели, който през ноември уби 26 души от Първа баптистка църква в Съдърланд Спрингс, Тексас, е бил съден за домашно насилие;

Джеймс Ходжкинсън, който стреля срещу членовете на Конгреса, докато играеха бейзбол през юни, e бил арестуван за побой и домашно насилие срещу приемната си дъщеря и нейни приятели;

Мохамед Лахуайей Бухлел, който уби 84 души с камион в Ница, Франция, през юли 2016 г., бил известен на властите за нападение над съпругата си.

Каква е възката между домашното насилие и масовото насилие?

Мъжете (защото те обикновено са мъже), които извършват злоупотреба от личен характер, често използват насилие, за да всяват и поддържат атмосфера на страх у жените, които живеят с тях. Нападателят при масова стрелба прави същото – сее страх, както сред тези, които са на прицел, така и сред обществото.

Това не означава, че всички, които упражняват домашно насилие, ще станат масови убийци.

Малка част от хората, които малтретират членове на семейството си, извършват и масови убийства. Връзката обаче е от решаващо значение. Всъщност експертите се позовават на особено опасни вътрешни отношения, известни като „личен тероризъм“.

Когато домашното насилие следва модела на личен тероризъм, извършителят обикновено се стреми да контролира всеки аспект от живота на жертвата: нейните финанси, начинът, по който се облича, контактите с приятелите и семейството, дори позицията, в която спи.

След като един насилник си е присвоил "правото" да ограничава и управлява всекидневието на партньора си, той няма нужда да прибягва до редовна физическа вреда.

Но когато жертвата се опита да се противопостави на „правилата“, вероятно ще последва побой. Физическото насилие е неговото средство за управление – тактиката, която използва, когато другите не успяват да преотстъпят контрола, който той изисква да държи.

Прокурорите твърдят, че Нуур Салман е имала финансови споразумения с Омар Матийн преди атаката и му е помогнала да разработи фалшива история за прикритие.

ФБР казва, че Салман признава, че се е включила в разузнавателна обиколка до клуба, заедно с Матийн. Но тя отрича, че е знаела предварително за атаката. Все пак процесът все още не е започнал и нищо не е доказано.

Но една жена, живееща във връзка, чиито граници са определяни с принудителен контрол, упражняван чрез заплахата от насилие, реално не може да бъде обект на същата наказателна отговорност, като лице, чийто живот се характеризира със свободен избор.

Американската система за наказателно правосъдие отдавна признава връзката между принудата и съдебната вина, под формата на защита за хора, извършили престъпление по принуда. Макар и рядко използвана, тя снема от лицето наказателната отговорност за действията му, ако то има силно обоснован страх от тежко телесно нараняване при отказ от извършване на деянието и ако няма възможност да избяга от заплахата.

Тази защита изглежда особено важна в контекста на домашното насилие – може би най-вече когато извършителят е толкова нестабилен психически, че е способен на масово убийство.

В такива случаи отказът на жертвата да се съобрази с исканията на нейния партньор може да доведе до собствената ѝ смърт.

Според анализ на статистиката на ФБР, проведен от групата за контрол на оръжията „Всеки град за безопасност на оръжията“, в 57 процента от престрелките с повече от четири жертви, от 2008 до 2012 г., извършителят е убил настоящ или бивш семеен партньор, интимен партньор или друг член на семейството.

Когато се случват ужасяващи актове на насилие, имаме импулс да подведем някого – който и да е – под отговорност. И когато извършителят на масовата стрелба умира на сцената, тази необходимост остава неразрешена.

Но колкото и нетърпима да е ситуацията, пътят към прогреса не трябва да включва обвиняването на жените, които също заслужават място в дългия списък на жертвите на насилника.