Смъртта определя живота. В тайнството и незнанието как ще приключи земният ни път е вълшебството на същестуването ни. Как детето ни ще възприеме този естествен финал (и финал ли е наистина) зависи от личното ни (не)приемане. Нека сме наясно още в началото. Човешко е да изпитваме страх от смъртта. Защото не знаем какво е. Шегата, че никой не се е върнал от отвъдното, за да ни разкаже, е съвсем намясто. Няма единно мнение какво се случва с нас след това – прераждаме ли се? Ставаме ли духове? Има ли рай? Ами ад… Плащаме ли за грешките си?
Въпреки мъглявината, ако изпитваме поне донякъде спокойствие по темата, този наш вътрешен мир ще се предаде като вълна на следващото поколение. Детската болница на Orange County посвещава статия как да говорим за смъртта на близък човек от семейството или на домашно животно с децата си в зависимост от тяхната възраст. Насоките, които дават, се базират на съветите от семейния терапевт на болницата.
Какво е скръбта?
Скръбта е изключително болезнен процес, който включва различни аспекти: емоционални, физически, когнитивни и поведенчески реакции, казва Барбара Алън. Процесът по тъгуване обхваща множество негативни емоции: тъга, вина, укор към самия себе си, тревожност, страх, самота, гняв.
Важен аспект на скръбта е, че никой не я преживява по един и същи начин. Крайната цел е приемането, защото нищо не може да върне човека, когото сме загубили, добавя терапевтката.
Възприятията за смъртта и скръбта са дълбоко повлияни от културата, религията и духовността на едно семейство, но възрастта на детето също играе ключова роля в разбирането на концепцията за смъртта.
Деца до 2-годишна възраст
Какво да очаквате от тях?
Бебетата усещат емоциите в дома, но нямат езикови умения, за да изразят това, което чувстват.
Те се нуждаят от усещане за сигурност и спазване на обичайната рутина.
С напредването на възрастта, в случай че човек от семейството е починал, те често се чувстват изключение, тъй като нямат спомени за починалия близък.
Какво да направите?
Ако е възможно, създайте фотоалбум със снимки на починалия ви близък. Помолете членове на семейството и приятели да напишат истории как този човек е мислил за бебето и го е обичал.
Деца от 2 до 4 години
Какво да очаквате от тях?
Те смятат, че смъртта е обратима.
Възможно е да вярват, че могат да „пожелаят“ починалият човек или домашен любимец да се върне и да се питат дали и те самите ще умрат.
Затова е важно да използвате конкретни факти, когато говорите с деца на тази възраст. Например: „Вече не диша и не се движи“, „Не изпитва болка или тъга“, „Няма да се върне.“
Използвайте думите „смърт“ и „починал“. Изрази като „отиде на по-добро място“ или „отиде си“ могат да бъдат объркващи.
Те искат да знаят, че светът им няма да се промени и че обичайните неща ще бъдат подсигурени.
Могат да говорят за смъртта с всеки, включително с непознати, и да изразяват мисли, които възрастните не биха: „Майка ми почина и това е тъжно“, „Майка ми почина и няма да се върне.“ Всички тези фрази са приемливи и са техният начин да преработят случилото се.
Възможно е да изразяват скръбта си чрез игра, движение, изкуство или музика, тъй като речниковият им запас е ограничен.
Какво да направите?
Помогнете им да развият емоционален речник чрез книги и картинки, за да успяват по-добре да говорят за чувствата си.
Възможно е да регресират и временно да загубят умения, които вече са усвоили.
Давайте им възможност да правят избори, за да почувстват контрол върху живота си.
Осигурете им активна игра, тъй като децата в тази възраст често задържат емоциите в тялото си, а физическата активност помага да ги освободят.
Помогнете им да разширят емоционалния си речник, като използвате подходящи за възрастта книги и картинки, свързани с емоциите и смъртта.
Давайте им възможност за избори, за да чувстват, че имат контрол върху живота си.
Деца от 8 до 12 години
Какво да очаквате от тях?
Те разбират, че смъртта е необратима и започват да мислят как тя ще им се отрази в бъдеще.
Може да изпитват вина за смъртта на съответния човек, например заради това, че не са били мили към починалия или че са му били ядосани.
Започват да усещат, че светът не е безопасен.
Може да имат затруднения с концентрацията.
Може да се изолират от социални дейности.
Може да се привържат към други членове на семейството от страх, че и те ще умрат.
Какво да направите?
Работете за осигуряване на предсказуемост в живота им, като спазвате предишни рутинни дейности.
Използвайте директни изрази като „починал“ или „умрял“ и отговаряйте на въпросите им точно.
Слушайте внимателно и признавайте чувствата и преживяванията им, без да давате съвети, ако не бъдете питани.
Давайте им опция за избор, за да чувстват контрол над живота си.
Тийнейджъри от 13 до 18 години
Какво да очаквате от тях?
Те могат да разбират абстрактни концепции, свързани със смъртта.
Могат да изследват философски въпроси относно смисъла на живота, духовността или как да обяснят травматични събития.
Може да се отдръпнат от семейството и да търсят подкрепа от приятели или близки.
Може да прибегнат до употреба на наркотици или алкохол.
Възможни са затруднения с концентрацията и нарушения на съня.
Може да се чувстват неудобно да разговарят с възрастни.
Възможно е се объркат за ролите в семейството или да бъдат натоварени с очакването да поемат ролята на починалия близък.
Може да имат мисли за самоубийство или за самонараняване.
Какво да направите?
Поддържайте всекидневната рутина и бъдете гъвкави, когато е необходимо, за да им позволите да изразяват на скръбта си.
Давайте им възможност за избор, за да чувстват, че имат контрол над живота си.
Отговаряйте честно на въпросите им.
Не давайте съвети, освен ако не бъдете попитани, и приемайте чувствата и преживяванията им.
Ако е възможно, свържете ги с други възрастни в семейството или общността ви, които могат да им бъдат опора (треньори, учители, лели, чичовци).
Говорете им с отворени фрази като „Помогни ми да разбера как го възприемаш.“
Дайте си време
Всеки се нуждае от време, за да преживее скръбта, но ако тя започне значително да влияе на поведението или общото състояние на детето, родителите трябва да обмислят да се свържат със специалист за подкрепа.
Освен това, родителите трябва да бъдат внимателни и към себе си, тъй като вероятно и те също преживяват загубата. Не се колебайте да се обърнете към приятел, близък човек или специалист по психично здраве, ако имате нужда да говорите за чувствата си.
Майка от Колорадо остана шокирана, след като установи, че синовете ѝ вероятно са погълнали праха на починалия ѝ дядо, съобщава New York Post. Във видео, споделено в ТикТок, Моника Лонг описва интересната „закуска“ на синовете си. Децата играли с урната и праха на починалия си прадядо и може би са го изяли, възкликва майката.
Тя е самотен родител на три деца. Наложило ѝ се е да остави две от тях – на възраст 2 и 3 години – сами за кратко в началото на януари. Въпреки че била в банята само няколко минути, когато се върнала, заварила момчетата да си играят с нещо, което приличало на бяла пръст, съобщава People.
„Откъде се появи тази пръст?“
„През тези четири минути малките „дяволчета“ успели да размажат праха по лицата, телата си и по пода. „Запитах се: „Откъде се появи тази пръст?“ – спомня си Лонг, която почистила „бъркотията“ с прахосмукачка.
Дни по-късно тя открила празния контейнер, в който се съхранявал прахът на починалия ѝ дядо. И тогава осъзнала ужасяващата истина – „пръстта“ била от кремираните му останки.
„Децата бяха разсипали праха навсякъде по килима. Не знаех, че това е дядо и изчистих с прахосмукачката“, казва майката в ТикТок, докато държи урната с формата на кръст. Лонг подозира, че децата са яли от праха, защото е сварила едното дете с капачката в устата.
По отношение на това как децата са се добрали до праха, майката обяснила: „Урната беше на рафт, недостъпен за тях, но те са се покатерили дотам.“ Тя предполага, че малките „прахояди“ са успели да отворят капачката с уста.
„Имаме още от дядо“
Шокирана от ситуацията, майката не знаела дали да плаче, или да се смее. Според нея дядо ѝ би се забавлявал с цялата история. Лонг споделя, че той е починал през 2020 г. „Дядо беше ветеран от Виетнамската война и учител в продължение на много години“, припомня си тя. За щастие, това не били всички останки на покойния ѝ дядо – останалата част била погребана в гробище за ветерани в Тексас.
Кое е най-странното нещо, което са яли вашите деца?
