Преместили сте любимата играчка на детето в другия ъгъл на стаята. То я търси и не я намира, вижда, че е там и.... започва да плаче. Не намира любимата си дреха, започва да плаче. Натискате бутона на асансьора, а детето е искало то да го стигне първо... Все незначителни за вас ситуации, които обаче са големи емоционални черни дупки за детето. При някои деца с годините тези ситуации стават все по-редки. Но при други даже зачестяват. Какво може да стои зад емоционалните изблици на детето? И как да се справите с постоянния плач?
Всяко дете се бори да регулира емоциите си. Но ако ви се е паднало такова, което сякаш плаче за всичко, може би е добре да се замислите дали няма намесен и друг фактор. Децата, които са склонни да плачат дори за дребни неща, най-вероятно са силно чувствителни.
Добрата новина е, че това не е лошо нещо. „Силно чувствителните деца са склонни да бъдат по-състрадателни, нежни и творчески ориентирани личности“, отбелязва д-р Линда Дънлап, професор по психология. Като се има предвид това, силно чувствителните деца може да се нуждаят от допълнителни насоки, за да управляват емоциите си. Ето какво трябва да знаят родителите за детето, което плаче за всичко (или поне така изглежда).
Силно чувствителният човек (Highly Sensitive Person – HSP) се характеризира с чувствителност към сензорната обработка (sensory processing sensitivity – SPS). И двата термина са въведени от психолога Илейн Арън през 90-те години. Изчислено е, че до 20% от населението са силно чувствителни, със склонност да обработват външни и вътрешни стимули по-дълбоко от общото население. С други думи, тези хора могат да са силно чувствителни дори към самата чувствителност, ако разбирате какво искаме да кажем...
Ако детето ви плаче повече от обикновено, дори за дребни неща, може да му е генетично заложено да бъде чувствително. Проучване от 2015 г. установило, че разликите в темперамента на бебетата въз основа на мозъчната им активност могат да бъдат идентифицирани още на седеммесечна възраст.
С други думи, някои деца просто се раждат така.
Ето някои индикатори, че вашето дете е силно чувствително, според теста на д-р Арон:
Да бъдеш силно чувствителен ти дава възможност да изпитваш емоциите малко по-дълбоко. Способност, която може да бъде едновременно предизвикателство, но и голяма ценност. „Чувствителните деца могат да бъдат завладяни от собствените си чувства, но също така са много емпатични и това ги прави много добри приятели“, казва д-р Дънлап.
„Важно е да се отбележи, че дори деца, които обикновено не плачат толкова, могат да преминат през емоционални периоди. Което не означава непременно, че са силно чувствителни“, отбелязва Елизабет Пантли, авторка на поредицата No-Cry книги за родители. „Ако е имало скорошна промяна като например преместване или ново бебе в семейството, детето ви може да стане по-чувствително“, обяснява тя.
Ето какво още може да имате предвид при дете, което наскоро е започнало да плаче повече от обикновено:
Ако не сте сигурни какво се случва, една среща с педиатъра няма да навреди. Всичко от неоткрита ушна инфекция до леко забавяне на говора може да доведе до чувство на неудовлетвореност у детето, което може да отключи допълнителни сълзи. Имайте предвид, че високата чувствителност може лесно да се обърка с някои психични състояния и личностни черти от характера, но има ключови разлики. И разпознаването им може да ви помогне да разберете по-добре детето си.
Например, както силно чувствителните (HSP), така и интровертите могат да бъдат претоварени от външни стимули, но интровертите се влияят главно от социални ситуации. Те обикновено не се влияят от шум, яркост, дразнещо облекло и други сензорни стимули. В допълнение, силно чувствителните деца понякога биват неправилно диагностицирани с аутизъм, дефицит на вниманието / хиперактивност (ADHD) или разстройство на сензорната обработка (SPD). Въпреки че да бъдеш силно чувствителен може да се появи заедно с тези състояния, само̀ по себе си е по-скоро черта на характера, а не състояние, разстройство или диагноза.
Ако детето ви има постоянни пристъпи на плач, важно е да изключите други възможни причини за сълзите му и да посетите личния му лекар. Ако установите, че то плаче за всичко поради силно чувствителната си природа, има някои стратегии, които да ви помогнат. На първо място, разпознаването на признаците, че детето ви е силно чувствително, ще ви позволи да го научите на техники за овладяване на емоциите, за да направите живота му, а и вашия, малко по-лесен.
Избягвайте да използвате етикети като „прекалено чувствителен“, „срамежлив“ или „мълчалив“. А вместо това се съсредоточете върху положителните качества. Например можете да похвалите детето си колко е наблюдателно, да му благодарите, че разпознава, когато друго дете има лош ден, или да го помолите да посочи какво обича в себе си. Преосмислянето на силните му страни, вместо да се изтъкват негативите, може да помогне и на двама ви в ситуацията.
Например на парти за рожден ден сте, където всички деца щастливо ядат кексчета. Освен вашето. То плаче, защото е получило синьо, вместо розово кексче. Нищо ново, нали!? Инстинктивно може да ви се прииска да размените кексчетата, само и само да спре да плаче. Но има и друг подход. „Ако реагирате веднага, детето ви може да загуби увереност в способността си да решава собствените си проблеми“, казва д-р Дънлап.
Също така е добре да избягвате да му казвате да спре да плаче. Което вероятно само ще предизвика повече сълзи, казва Мишел Борба, авторка на The Big Book of Parenting Solutions. Вместо това му кажете на шега „Замръзни!“. „Това помага на детето да спре да плаче и да се стегне“, казва д-р Борба. След това му предложете да поеме дълбоко въздух и да го издиша през устата си като дракон.
Разсейването на детето, като го насочите към друга дейност, също е подходящо в подобни „кризисни“ ситуации. „Когато дъщеря ми беше в предучилищната, имах чувството, че плаче през цялото време“, казва Мелиса Моргенландер. „Един от нейните учители я посъветва, когато почувства, че ѝ потичат сълзи, да брои на глас до 10. Просто е, но работи – докато стигне до осем или девет, винаги започва да се усмихва.“ Методът с броенето е златен стандарт, съгласява се д-р Дънлап. „На 3 или 4-годишна възраст броенето все още изисква фокус и концентрация, така че каквото и да е разстроило детето ви, може вече да е забравило, докато стигне до 10.“
Вашите реакции и емоции, когато имате високо чувствително дете, са от голяма важност. Децата са особено добри в разчитането на емоциите на родителите и хората, които се грижат за тях. Ако сте напрегнати, това казва на детето ви, че каквото и да го разстройва, наистина е нещо, за което трябва да се притеснява. И това продуцира самото поведение, което се опитвате да промените.
Още не сме свършили, скрол надолу
Убедете детето си да ви каже какво точно го е направило нещастно в конкретния момент, за да можете да му помогнете да намери изход. Ако каже: „Тъжен съм, че Х. не иска да играе с мен“, попитайте го „Какво искаш да направиш, за да се почувстваш по-добре?“. Ако не може да ви отговори, напомнете му вие за неща, които го карат да се чувства добре – например поканете друго дете да играят или разгледайте заедно любима книга... С малко практика детето скоро ще започне да измислят свои собствени решения за излизане от ситуациите без никаква подкана от ваша страна.
Източник: Parents.com
Афективно-респираторните пристъпи или т. нар. захласване при децата е много драматичен за всички присъстващи момент. Добрата новина е, че не води до реална опасност за здравето. Все пак какво да правим, ако детето премине през подобна ситуация, обяснява д-р Веселина Никифорова.
Както показва и името „афективно-респираторен пристъп“ се проявява в състояние на афект, в който детето има проблем с поемането на въздух. Става въпрос за много силна емоционална реакция. Обикновено тези пристъпи настъпват от 6-месечна до 1-годишна възраст и в най-дългия случай могат да се задържат до 6-годишна възраст.
Обикновено всеки родител разбира в даден момент какво го е причинило, но първият път не е подготвен.
Важно е в такива моменти, колкото и ужасяващи да изглеждат, да се запази самообладание. Задача на родителя е да знае как да реагира, за да успокои детето, себе си, както и всички присъстващи.
Сините пристъпи настъпват, когато детето е стигнало предела на плач, който в повечето случаи е израз на гняв, може и на обида при по-големите деца. Тогава се наблюдава посиняване около устата.
При белите пристъпи децата задържат дъха си. Сърдечният ритъм може да се забави и тогава те пребледняват и започват да се потят. После чувстват умора. Тези пристъпи обикновено са вследствие от болка при падане.
На първо място родителят не трябва да изпада в паника, защото тя не е добър съветник при каквато и да е ситуация. Родителят трябва да съдейства, защото свързването с лекар или спешна помощ изисква време. Тези пристъпи обикновено протичат за не повече от една минута.
Ако детето има храна в устата, е важно тя да бъде извадена, за да не се задави. Нужно е да се намали вероятността да попадне в трахеята и белия дроб, което може да доведе до белодробни възпалителни последици. Присъстващите не трябва да бъркат навътре в гърлото, както е добил гражданственост израза „да вадим езика“.
Другото, което може да направим, е да плеснем пред лицето на детето, да го напръскаме със студена вода, да изместим центъра на вниманието му. Може и да му се духне в лицето. В случаи, при които детето много силно маха с ръце и крака, може да бъдат внимателно хванати, за да не се нарани в този момент, тъй като то не може да контролира движенията си. Вариант е и да бъде поставено на една страна, докато пристъпът премине.
След първи подобен случай родителите е важно да се свържат с лекар. Специалистът следва да прецени дали става въпрос за афективно-респираторен пристъп, както и дали е необходимо да се направят консултации с невролог, кардиолог и специалист по белодробни болести. Първият път е най-драматичен, тъй като родителите са неподготвени. Всеки следващ път е добре те да описват подробно състоянието на детето.
Пристъпът настъпва при много силен плач. Може да е израз на някакво недоволство, ако нещо сме отказали на детето. По време на това силно плачене, то изведнъж притихва. Остава дълго време с отворена уста, не издава звук и тогава идва и моментът на паника сред присъстващите.
Въпреки че изглежда страховито, захласването не е опасно. Тези вид пристъпи имат доброкачествен характер и при здраво дете няма последици и усложнения.
Когато не става въпрос за здравословен проблем, тези пристъпи са провокирани от неудовлетворено желание на детето. То може да изпита толкова силен афект, че да се разплаче до степен на „захласване“.
Това не означава, че трябва да задоволяваме всички детски желания. Налага се да обясним защо нещото не може да стане в момента. Ние сме и възпитатели и не може всяка трудност да води до подобна реакция.
Още не сме свършили, скрол надолу
Децата също така са много интуитивни и усещат, ако има сложни отношения в семейството. Понякога малкото иска да помогне във взаимоотношенията на възрастните и може в идеята да спре конфликта, да направи опит да обърне вниманието на всички присъстващи в скандала към себе си.
След такъв пристъп в никакъв случай не трябва да се караме на детето, че търси внимание по този начин. Много по-добре е да бъде гушнато, да му се покаже колко е обичано. Нужно е да се избегнат напрегнатите отношения от двете страни.
Когато един такъв пристъп продължи повече от една минута или дори след него се развие гърчова симптоматика – детето започва да трепери или извива назад главичката и ръцете, е задължително да се свържете със специалист.
При афективно-респираторните пристъпи има провокативен момент, докато при епилептичен пристъп няма. Детето може да си играе или да спи, когато това му се случва. Ако получи и гърч, тогава мислим за епилепсия. Ако тези пристъпи започват от 6-месечна възраст, изключително рядко се мисли за епилепсия, но ако започнат след втората година е задължително да се направи консултация с невролог и кардиолог.
Обикновено, ако се вземе анамнеза, афективно-респираторни пристъпи се проявяват при деца от нормално протекла бременност, с нормално протекъл следродилен период и нормално нервно-психическо развитие.
Освен тези неврологични страдания, много често едни такива чести пристъпи (не единични), могат да са предизвикани от анемия при децата. Тогава лесно се поставя диагноза. Взима се пълна кръвна картина, изследва се желязо, витамин B12 и тези състояние се подобряват с внасяне на липсващия компонент.
Настъпи ли захласване, трябва да сме наясно, че подобен пристъп може да се появи отново. Затова е важно да наблюдаваме всяка реакция на детето, за да дадем възможно най-пълна информация на специалистите. В лекарските среди се казва, че който добре разпитва, добре лекува. Ако насочим правилно родителите към това, което искаме да чуем за протичането на пристъпа, ще помогнем и на себе си да поставим точна диагноза, и на родителите да знаят как да се справят.
При необходимост възрастните могат да съдействат на детето да се справя по друг начин с емоционални ситуации като се допитат до психолог.
Плачът е универсалният език на новородените и чрез него те изразят своите нужди и чувства. Има изследвания, които показват, че бебетата прекарват между един и три часа на ден в крещене, скимтене и хлипане (разбира се, има и сладки малки чудовища, които минават с лекота средната стойност и имат капацитет да станат вокал на метъл банда). Този универсален език обаче най-често предизвиква объркване сред родителите. И причината е, че не всеки плач е еднакъв.
Науката отдавна се опитва да дешифрира тази комуникационна система, търсейки модели и динамика на поведението, които обясняват какво точно означава всеки тон. Изследване на болницата в Барсеона Hospital Clínic Barcelona-IDIBAPS и швейцарско-каталунския стартъп Zoundream AG отваря вратата към разбиране на плача на бебета и различните му интерпретации.
Изследването класифицира плача на здрави бебета според определени характеристики, базирани на акустика, поведение и неврофизиологични модели. Авторите твърдят, че техните открития ще помогнат за тълкуването на плача. Освен това риданията и свързаните с тях физиологични променливи може да функционират като клиничен биомаркер и да служат за оценка на здравословния статус на бебето.
„Въздействието върху родителите на детския плач може да варира. Има тревожност, депресия, безпомощност, гняв и чувство на неудовлетвореност. Всичко това се отразява негативно на връзката и възприятието на родителите за бебето“, заявяват авторите в статията си. Съответно знанието как да се тълкува плачът на новороденото може да бъде от ключово значение за гарантиране на общо благополучие.
Учените изследват тази тема в продължение на шест десетилетия. Развитието на изкуствения интелект през последните години обаче дава все по-надеждни и точни алгоритми за анализиране и интерпретиране на детския плач. „Клиничният ви опит [ако сте педиатър] казва, че новороденото плаче различно в зависимост от това какво му се случва. И като педиатър имате чувството, че можете да се научите да тълкувате този плач. Е, според нас това наистина е така“, обяснява Оскар Гарсия-Алгар, ръководител на отделението по неонатология в Hospital Clínic Barcelona-IDIBAPS и съавтор на изследването. Другият автор е Ана Лусия Палтриниери, която също работи в отделението по неонатология в клиниката.
Стартъпът за здравни технологии Zoundream AG е специализиран в анализирането на плач. През последните години компанията е събрала над 100 хил. часа рев на новородени. „Искахме да видим дали има различни модели на плач въз основа на различни променливи. Ако акустичните и физиологичните характеристики, свързани с плача, позволяват да го интерпретираме, това ще ни даде възможност да го използваме. И в домашна обстановка, и в контекста на здравеопазването, и в интензивно отделение с бебета, които имат някакъв вид заболяване. Досега плачът никога не е бил използван за измерване на клинична ситуация“, обяснява Гарсия-Алгар.
Още не сме свършили, скрол надолу
Изследването е проведено върху 38 здрави новородени. Когато те плачат спонтанно, са засичани силата на плача, израженията на лицето, движенията на тялото. Вземани са данни за електроенцефалограма и данни за насищане на мозъка с кислород. След това събраната информация е анализирана и обработена със системи с изкуствен интелект.
„Освен акустичните разлики успяхме да определим свързани променливи като сърдечен ритъм и индекс на насищане с кислород. Можем да ги измерваме и наблюдаваме. С тези параметри плачът отговаря на нещо конкретно. Проучванията са проведени върху здрави бебета, но сега събираме данни от недоносени бебета и такива, които имат някакво заболяване, за да видим дали моделите на плач се променят“, казва Гарсия-Алгар.
Учените са установили следните модели:
Авторите също така откриват модели на повишено безпокойство в електроенцефалограмите на бебетата, както и във физическите движения, изражението на лицето и мускулния тонус при глад. Тоест, когато кърмачетата са гладни, те са по-неспокойни. „Като цяло гладът при новородените може да предизвика различни изражения на лицето и движения на тялото, предназначени да привлекат вниманието на родителите или хората, които полагат грижа за тях. Тези изражения и движения показват нужда от храна. Такива например са рефлекс на търсене, сукателни движения, безпокойство, гърчене и извиване на гърба“, твърдят учените.
Изследването на електрическата активност на мозъка също разкрива повишена възбуда в контекста на страдание и дискомфорт. Бебето показва, че е неспокойно и има някакъв дискомфорт като увеличава двигателната активност и прави лицеви гримаси, размахва ръце и крака, извива гръб или стиска юмруци.
Начинът, по който бебетата плачат, когато трябва да се оригнат, е подобен на начина, по който плачат, когато са в беда, но е по-дрезгав. „Според нашите резултати в случаите, когато бебетата трябва да се оригнат, тези със стомашно-чревни проблеми произвеждат по-дълъг вик (в сравнение с останалите, които са гладни или в стрес) с по-променлива височина и интензивност, отразявайки нестабилността на гласните струни“, обясняват авторите.
Що се отнася до насищането с кислород, изследването идентифицира най-ниските нива в случаите, когато има стомашно-чревни проблеми, например рефлукс. Заключението е, че тези проблеми могат да попречат на правилното дишане и да намалят нивата на насищане с кислород.
Авторите признават, че тяхното изследване има ограничения. Най-големият проблем е малкият размер на извадката (само 38 бебета). Освен това може да има и промени в държанието на бебетата, причинени от факта, че трябва да носят шапка и да имат сензор на челата си, за да се съберат данните за електроенцефалограмата и за кислородното насищане на мозъка. Въпреки това изследователите твърдят, че техните резултати представляват „предварителна стъпка“ към разработването на ефективен инструмент за анализ на плача и казват, че измерването на неврофизиологичните модели на мозъка и поведението на бебетата потвърждава акустичните данни. „Потенциалното използване на акустиката на плача като биомаркер за оценка на благосъстоянието на бебето не трябва да се подценява“, казват авторите.
Според Гарсия-Алгар констатациите от проучването са само първите стъпки. „Ние сме в начална фаза. Анализираме характеристиките на плача и дали той съответства на физиологична ситуация“, подчертава той. „Плачът е форма на комуникация. И ако можем да интерпретираме това, което бебетата казват, ще е прекрасно. Така плачът ще се превърне в ценен инструмент“, добавя Гарсия-Алгар.
Сигурни сме, че е така. Все пак векове наред майките се ориентират именно по този начин за нуждите на бебета си. Но ако можеше плачът да не е толкова стресиращ за родителите, щеше да е чудно.
Учените твърдят, че са открили най-ефективния начин, по който човек може да обезвреди, разбирайте – успокои, плачещо бебе и да запази здравия си разум.
Няма да ви се получи, ако вземете бебето на ръце и седнете с него – така се установява в ново изследване. Защото в такива ситуации пулсът на бебето се покачва още повече и обикновено става още по-кисело.
Да, просто походете с тях напред-назад из стаята. Тази стратегия, казват учените, обикновено забавя пулса, съответно детето се успокоява и след това – да даде Господ – заспива.
По време на проучването станало ясно, че само след 5 минути разхождане насам-натам, почти половината майки, взели участие в експеримента, са успели да приспят плачещите си бебета.
Как обаче да го сложим в креватчето му, без да се взриви отново? Ето това е въпросът, не „да бъдеш или да не бъдеш“.
Учените имат стратегия и тук. Затова са учени - защото имат отговорите, които ние нямаме! Та според тях децата се будят, когато главите им се наклонят дори леко надолу в момента на поставяне в леглото. Най-голям успех при приспиване и опазване на детето заспало имали тези родители, които освен че ги разхождали, оставали с децата на ръце още 5 минути след заспиването им.
Значи да преговорим: ходиш, ходиш, ходиш – 5 минути, и след това седиш, седиш, седиш със заспало бебе на ръце – още 5 минути. Оставяш го в креватчето и „почваш да бегаш, бате“.
Всъщност от 13 ревящи и след това успокоени и приспани бебета, участвали в експеримента, 9 не се събуждат и след като са сложени в леглото.
Ами това е. Просто било. Явно тези от нас, които не са имали особен успех с приспиването на ревящите си бебета, не са знаели как точно да ходят и да седят правилно. Благодарим на науката!
Жанет Бодурова ни сподели, че дълго време се е чудила дали да ни пише. После, когато все пак се е престрашила, не е била сигурна дали да го направи анонимно, или не. Сега обаче е напълно наясно, че иска да сподели за преживяното с истинското си име с една-единствена цел – ако може да помогне на някого.
Не че това, което ѝ се е случило, е нещо особено, нещо необикновено, което не се е случвало на никой друг. Напротив, случва се на много жени, но рядко говорят за него. Следродилната депресия заради хормоналния дисбаланс, натрапчивите мисли, страхът са все неща, с които не една и две жени встъпват в майчинството.
Няма страшно. Просто говорете. И да ви се струва маловажно, и да звучите като мрънкачка. Вероятността така да си помогнете не е никак малка, защото все ще има кой да ви сподели, че може би някога е бил в същото положение.
А ако нещата изглеждат безнадеждно, потърсете специализирана помощ незабавно.
Колкото и да съм чела и каквото и да съм преглеждала по време на бременността си, все си казвах, че това е състояние на ума. Ако съм с акъла си, няма как да изпадна в такова състояние! Е, да, ама не!
Беше ме срам да си призная! Не съм стигала до крайни състояния, за да приемам антидепресанти, но никак не беше приятно.
Карах си аз една невероятна бременност, без никакви оплаквания – щастие и усмивки греят от мен. Ходя на фитнес, ходя в университета, уча, ходя по изпити и доста изненадващо за мен ги взимам с високи оценки. Общо взето, честно да си призная не я усетих много тази бременност.
Терминът ми беше на 19 май, но моето малко човече беше решило да си почака. Имах Бракстън-Хикс контракции, но нищо повече. На 24 май отидох на контролен преглед и ми казаха, че до ден-два ще родя. Но след като не родих до 26 май, ми дадоха час за 2 юни за предизвикване на раждането. На 27 май в 3:00 часа започнаха контракциите ми и три часа по-късно, в 6:18 сутринта, се появи моят син – Петър.
Не се шегувам! Наистина станах и се изкъпах! Аз такова раждане не съм си представяла – толкова бързо и безболезнено, като се има предвид, че ми е първо дете.
24 часа след това започна да се случва това, в което не вярвах! Понеже все още нямах кърма, а и бебо не можеше да суче, започнаха през главата ми да минават мисли, че не мога да си нахраня детето, че ако умре от глад, вината ще е моя, че ще бъда ужасен родител, че ако започна да го храня с адаптирано мляко, едва ли не винаги ще е болно и аз ще съм виновна.
И всичко това, разбира се, беше подкрепено с много рев, ама много. Просто си стоя и сълзите ми вървят, не мога да ги спра.
А през цялото време ми се обаждаха много хора да ми честитят, казвайки ми, че това е най-хубавото, че сега трябва да съм най-щастлива, че най-важното е, че сме живи и здрави и трябва да съм благодарна. Това е чудото на живота, най-голямото щастие!
Да, така е. Но никой не ти казва за вълната от хормони, които ще те залеят, за най-лошите мисли, които ще ти минават през главата, за това, че ще се чувстваш виновна за абсолютно всичко!
При мен трая може би месец-два и ме беше срам да кажа на когото и да е. В България никой не говори за проблеми от подобно естество, включително и аз. Не смеех да кажа на никого и си мълчах.
Докато накрая се престраших да споделя на една приятелка, която ми каза – извинявам се за циничните думи, но ще я цитирам дословно: „Жанет, надявах се ти да не изпадаш в такова състояние. Не съм ти казвала, за да не те плаша, но на мен хормоните ми е*аха майката!“
Може да звучи цинично и ужасно, но точно това трябваше да чуя, за да знам, че не съм сама, за да вляза отново в пътя и да се възстановя. Трябва да говорим за проблемите си!
Алекс Попова днес е в Майко Мила със страхотен, да не кажем СТРАХОВИТ, разказ за това чудо на чудесата “бебешки пубертет”. Някои деца ги тресе яко, други въобще не минават през тази фаза.
Ако сте от последните, вие сте истински щастливци и ще имате повече нервни клетки в запас. За другите – спокойно, тъкмо ще излезе от “бебешкия” и ще вземе да дойде същинският пубертет. Важно е забавлението никога да не спира.
До ден днешен се чудя какво толкова му се стряскат хората на пубертета – имам предвид онзи през който момчетата се сдобиват с очарователния мъх над горната си устна, а момичетата – с непреодолимо желание да си боядисват косата поне 6 пъти на седмица.
Вярно, вероятно е притеснително за отрицателно време да се превърнеш от на баба любимия внук в космат, миришещ на пот, дангалак с писклив глас и съмнителен вкус за дрехи. Или от малко момиченце с плитки и рокля на Елза в пъпчасала метълка с пиърсинг на носа и планове за татус на цял гръб.
Но този пубертет си е някак очакван и в реда на нещата, а и родителите ти старателно те подготвят за него през цялото ти детство. Горе долу откакто си проходил, у вас се подмятат реплики от сорта на “Колко бях сладка като дете, после в пубертета качих 28 кила и носа ми порасна като на дядо ти”, или окуражаващото “Радвай се на тая кожа сега, че после....” .
И така, добре информиран, крачиш неуверено към тая неизбежна участ ПУБЕРТЕТА, в очакване на пъпките, хормоните и отвратителния характер на по-големия ти брат.
Никой обаче не те подготвя за бебешкия пубертет.
Може би защото самият израз звучи малко помпозно и ако някоя майка случайно го употребява, неизбежно започваш да я гледаш, както гледаш веганките, антиваксърките и редовните консуматорки на годжи бери и конопено семе. Тъпо.
В следващия момент обаче се сблъскваш фронтално с него. От миловидно създание, което тъкмо се е научило да казва “моля” и предизвиква в теб неописуема гордост и чувството за изпълнен майчински дълг, детето ти се превръща в нещо средно между Мегз и Тити Папазов: създава излишни драми и обилно си поревава.
Така например напълно в реда на нещата е то да грее от радост, защото току-що сте взели лилаво балонче с еднорог, и после да избухне в нечуван, дори за родилно отделение, рев, защото всъщност е искало розово и вече не харесва лилаво, още по-малко пък еднорози. Това в рамките на около минута и половина.
Докато гледаш невярващо и се чудиш “къде сбърках”, то отново изглежда добронамерено и достатъчно мило, та да те заблуди, че бурята е отминала – до след още минута и половина.
Можете само да си представите как минава една типична делнична утрин с такова същество – тогава, когато нещата трябва да се случват бързо. Имате някъде около минута безгрижие след събуждането, докато не разбере, че днес е понеделник и трябва да ходи на градина.
Тежко́ ви, ако научи тази новина още в леглото. Тогава единственият начин да го изкарате от там е с помощта на Скалата – ако случайно живее у вас. Разбира се това е само в някои дни. В други то особено много обича да ходи на градина, обожава каките там, по-известни като лели по мое време, и изобщо не си спомня, че някога не му е харесвало.
Дори фазата събуждане да е минала гладко обаче, рано или късно ще стигнете до фазата обличане. Тук нямате правилен ход – може вечерта да сте избрали дрехите заедно, да сте преговорили многократно с какво желание ще ги облечете днес. Забравете.
Няма НО, казвам ви ЗАБРАВЕТЕ.
Нищо, приготвено за обличане преди повече от 5 минути, не се одобрява вече, затова веднъж облекли се, трябва да напуснете помещението с гардероба възможно най-бързо. В противен случай ви грози опасност от повторно преобличане, а тогава дори и будистки монах в нирвана би се напрегнал.
Също да знаете, че опитът ви да съчетаете нещо по цветове единствено ще доведе до огромни количества сълзи и реална опасност от дехидратация. Абсолютно противопоказно е и да вадите дрехите сама от гардероба.
Ще загубите ценни 10 минути, в които детето ви първо да възвърне нормалния си цвят след рязкото посиняване от рев, след което да започне да издава някакви членоразделни звуци, подобни на думи, и някак криво ляво да ви обясни, че не ВИЕ, а ТО САМО̀ е трябвало да извади дрехите.
Накрая ще станете печален свидетел на завръщането на дрехите по местата им в гардероба, само и само за да може ТО САМО̀ да ги извади отново. В случай че е зима, и дъщеря ви на финала е с клин под лятната рокля, а синът ви дори се е съгласил да си сложи чорапи, можете да си отдъхнете – минали сте тази фаза успешно.
Малко ме е страх да започна с етапа закуска, но ще трябва. За нея трябва да поемете въздух, да си наместите де що чакра имате и да плюете здраво през рамо (не по кухненския плот, ако може).
Ясно е, че детето ви иска торта с шоколадови бонбони и сладолед за закуска, а вие сте му приготвили здравословно ядене от последното издание на “Рецепти за здрави деца”. Това не е големият проблем.
Всъщност истинското предизвикателство е пробутването на хранителната добавка, която пиете в тоя момент – още повече ако е под формата на сироп в ТЪМЕН цвят.
Тъмните цветове според децата (както и зелените, плуващи в супата) са извор на всички злини и нечистотии в тоя свят и в никакъв случай не трябва да бъдат поемани. Единственият начин да му го пробутате е, ако евентуално таткото е вкъщи и е възседнал детето ви, вие му държите устата и пеете неуморно “Хей ръчички”, а съседът, ако е бил така добронамерен, че да се отзове, налива сатанинската течност.
После, разбира се, трябва да предвидите 20-ина минути за последвалата истерия, но това едва ли ще е проблем, като се има предвид че вече сте закъсняли с общо поне 40 минути.
Хубавото в цялата работа е, че минете ли етапа със сиропа, пробутването на здравословната закуска си е направо играчка. Нещо като след Толстой да прочетеш Паулу Коелю – почти не го забелязваш.
Виж обаче не може да се каже същото за последвалото миене на зъби. Отново ви обръщам внимание, че за детето в бебешки пубертет е от изключително значение да прави всичко САМО̀. Това означава, че макар и закъснели с 40 минути, вие трябва да стоите неподвижно и да наблюдавате мълчаливо как детето ви си мие зъбите за още около 10 минути. Това горните. После следват и долните.
И да не сте дръзнали да спестявате време и да вадите якета и обувки междувременно – внезапното поемане на паста за зъби в бронхите не е съвсем препоръчително за малки деца.
След зъбите обаче ще се усетите, че ако продължите така, е възможно да изпуснете и обяда в детската градина, затова напълно съзнавайки евентуалните рискове, се заемате да обувате детето САМА. Последиците не закъсняват – напускате жилището с оглушителен рев, с което и бележите края на поредната делнична утрин в условия на бебешки пубертет.
Има ужасно много стереотипи за момчетата и за момичетата. Като започнем от цветовете, които УЖ им прилягат (розово за момчета не може - защо?!), минем през играчките, с които се предполага, че трябва да играят, филмчетата, които трябва да гледат, и героите, на които искат да подражават, и свършим с това кой как се представя в училище.
Стереотипите не са важни. Те са покрай нас, само за да бъдат разбивани.
Но истината е, че има някои неща, които се случват предимно при момчетата и други - при момичетата.
Вече сме си говорили за някои неща, които майките на момичета тийнейджърки знаят от първа ръка, а сега минаваме набързо през няколко момента, които са до болка познати на майките, които отглеждат само момчета.
Ако сте майка на момче, знаете какво е да сте единствената жена вкъщи.
Понякога може да е супер (може би в дългосрочен план), друг път хич не можеш да им разбереш “момчешките” игри и занимания – но човек се учи, докато е жив.
Момчетата растат, а с това расте и количеството храна, което поглъщат. Ще има моменти, в които изхранването изглежда невъзможно. Просто понякога са толкова гладни, че не може да им се смогне.
Понякога плачат даже повече от момичетата.
И това е добре, както пише и Лора Ламбърт в mom.com, защото е важно за емоционалното им израстване.
Така че, когато се стигне до рев, да не го обръщаме на “Ти си мъж, не плачи!”, защото след години ще му се налага да може да си изрази емоциите, а ще знае, че НЕ ТРЯБВА, защото е МЪЖ.
Това важи и за майките на момичета, разбира се, но момчетата доста ги бива в разхвърлянето на миниатюрни Лего мини из цялата къща. А това боли. Доста.
Извиняваме се за тази точка на всички мъже, които успяват да се прицелят качествено всеки път. Но борбата на този фронт е безмислостно жестока и често я губим.
Желанието на момчетата да се сборят с някого е по-силно от всичко на света. Игрите тип “ела да пробвам тоя суплекс върху тебе” са силно застъпени.
Ако има как да си ги прилагат едно на друго (в случай че отглеждате повече от едно момче) - супер. Ако няма - пригответе се за много кеч мания.
И не само. Животът на момчетата е пълен с много видео игри. Fortnite, World of Warcraft, Minecraft и какъвто крафт още се сетите.
Тази точка важи и за момичетата, разбира се. Децата са си играчи - в пълния смисъл.
Понякога ще мълчат нарочно, понякога просто защото са си такива. И в двата случая ще се измъчвате какво му е на това дете.
Много често нищо му няма. И много често просто нищо не си мисли и не анализира света. Просто са си такива.
Ще ви се иска да хванете един чук и да ги разбиете, защото няма нищо по-ужасно за майката на момче от това да трябва да го вкарва в някакви рамки, защото обществото ги е постлало на пътя на “истинския мъж”.
В топ 10 на най-ужасните и досадни неща на света е бебе, на което му растат зъби и по повода то милото плаче и се тръшка, вероятно защото избиването на тия пусти бивни не е най-лежерното нещо на света. И представете си едно такова ревящо човече плюс седмици без нормален сън, плюс съседи, които се оплакват какви родителите сте вие, че не можете да го накарате да спре да плаче. Пленително. И в тази ситуация на една млада майка не ѝ остава нищо друго освен да напише писмо да съседа, който държи бебето да бъде изключено от копчето или поне да му се намали звукът.
Два през нощта е. Седя в леглото и кърмя 4-месечния си син, докато въртя в главата си какво бих ви казала, ако ви срещна на стълбите в блока. Изпитвам известни затруднения да разсъждавам трезво, защото вече втора седмица се будя на всеки час през нощта.
Нищо чудно, че безсънието е използвано като вид мъчение. Когато мине тази фаза, най-вероятно ще мога да оцелея във всякаква ситуация.
Миналата нощ беше най-тежката. Вие решихте да блъскате по тавана в 3:30, все едно щеше да помогне. А тази сутрин със съпруга ми получихме имейл от агенцията, която менажира блока ни. Оплакали сте им се, че не може да спите от бебето ни. Предложили сте да го преместим в другата стая в апартамента, за да не се чува и да спите необезпокоявани.
Докато четях имейла, в мен се надигна смесица от емоции - срамът бързо прерасна във вина, после в раздразнение, гняв и накрая ярост - как си позволявате? Освен че ви съветвам детето ви да спи в една и съща стая с вас поне до шестия месец, за да намалите риска от синдром на внезапната детска смърт, ще ви попитам откъде накъде да местим детето в неговата стая по-рано, само за да ви осигурим по-спокоен сън? Защо вие не спите в другата си свободна стая в апартамента, като ви притеснява толкова много? Или пък да си вземете някакви хубави тапи за уши например?
Със съпруга ми сме напълно наясно колко е ужасно да ти се наруши сънят. Искрено съжаляваме за вас. Но истината е, че на момченцето ни му растат зъби, така че за съжаление няма какво да направим.
Не можем да му намалим звука. Не можем да го вразумим. Той е бебе. Бебетата плачат. Много. Можем да се постараем да се чувства сигурен, защитен и обичан. И в един момент сънят му ще се подобри.
А дотогава, моля, бъдете търпеливи и ни влезте в положението. Имах тежко раждане, с което едва сега започнах да свиквам, и не съм спала като хората от 4 месеца. И сега, заради вашето оплакване, на всичкото отгоре, се притеснявам и за шума, който вдигаме, когато единственото, върху което трябва да се фокусирам, е бебето.
Още едно нещо, за което да се притеснявам, а аз, като чисто нова майка, която се опитва да я кара ден за ден, просто нямам сили за това.
Когато очакваш бебе еднорог, а то се окаже КИБОРГ е един от най-четените текстове в "Майко Мила!", в който Биляна Ангелова разказа за 72-часовото безсъние на бебето си (и своето, разбира се) с надеждата някой да сподели мъдри съвети.
И ето ги днес - не от кого да е, а от педиатъра д-р Робърт Бъкнам и съавтора му Гари Езо. Двама са сред водещите световни експерти по хранене и сън на бебето и автори на книгата Да станем мъдри родители: бебето от 0 до 6 месеца, чието ново, актуализирано издание очаква своите будуващи по цяла нощ читателки (за да приспи сладко бебетата им).
Книгата е нещо повече от наръчник за оцеляване през първата половин година на новороденото. В нея ще намерите практически съвети за естествено синхронизиране на времето за хранене, времето за сън и времето за бодърстване на бебето с живота на цялото семейство. Това означава, че ако сте последователни, ще имате добре работещ план, който отговаря на нуждите на новороденото, но и на вашите.
Ето любезно предоставен от издателство "Изток Запад" откъс от книгата на тема ЗАЩО НЕ СПИ БЕБЕТО, а в нея ще откриете още:
-- как реагира новороденото на здравословния режим и какво става при липсата на такъв;
-- каква е еволюцията на концепциите за хранене и защо родителски насоченото хранене дава отлични резултати;
-- как да се справим с коликите, рефлукса и други проблеми и кои са необходимите бебешки аксесоари.
Това е малко плашещо! Вашето бебе се събужда по-рано в дневните си спанета, плаче, все едно нещо го боли, а вие не знаете от какво е. Първо пипате челото му, за да видите дали няма температура. Ушите и носът са следващите. Да няма зачервяване е добра новина, така че оглеждате устата му дали не му расте ново зъбче. Не, и там няма нищо. Времето за оглед приключи. Правите предположение, че е нещо, свързано със спането.
Не бързайте толкова обаче! Внезапният и необясним плач има причина и като родител, вие трябва да разберете каква е тя. Ако все още нямате навика веднъж на ден да оглеждате своето бебе от главата до петите, включително пръстите на ръцете и на краката, си го създайте.
Търсете следа от ухапване от буболечка като зачервяване на кожата например. Има и състояние, макар и рядко описвано, наречено синдром на турникета – един-единствен косъм, обикновено на мама, или влакно от килим или одеяло, където бебето играе, се увива някак си около пръст на ръката или на крака на бебето. Едва забележим, той обаче се затяга и може да спре циркулацията на кръв в пръста, причинявайки оток, възпаление и болка.
Проблемът често се пропуска, защото бебето е с чорапки или ританки. Това може да не е обяснението на внезапния плач на бебето ви или на това защо се буди по-рано, но е предупреждение за необходимостта от оглеждане на бебето веднъж на ден от глава до пети.
Важно е да отбележим, че симптомите на рефлукса може да не са налице при раждането и може да не се проявят през първите няколко седмици. По статистически данни в Съединените щати 3–5% от всички новородени имат симптоми за от лек до тежък рефлукс през първите няколко месеца. Рефлуксът е резултат от незрял клапан на сфинктера там, където хранопроводът се свързва със стомаха. Когато работи правилно, клапанът се отваря, за да можем да преглътнем, да се оригнем или да повърнем, и се затваря веднага след това.
Рефлуксът възниква, когато сфинктерът остане отпуснат или се отпуска периодично, позволявайки на храната, смесена със стомашна киселина, да се върне в хранопровода и гърлото, причинявайки болка. При възрастните това се нарича киселини.
Ако бебето ви страда от рефлукс, смятайте, че това ще е така през целия ден, а не само докато спи. Ние имаме един малък приятел на име Мика, който е пример за това.
След като навърши три седмици, Мика започна да проявява симптоми на лек рефлукс. За да противодействат на състоянието, родителите на Мика започнаха да правят две неща: те държаха Мика изправен известно време след всяко хранене и повдигнаха креватчето му откъм главата с два сантиметра, за да се предотврати връщането на стомашните киселини в хранопровода на бебето, докато то спи. Тъй като това беше случай на лек рефлукс, тези решения проработиха. При по-тежки случаи вероятно ще бъде необходимо вземането на лекарство.
Когато търсят решение за затрудненията с дневния сън, родителите често пренебрегват качеството на времето, което предшества този сън. Не забравяйте, че всичко е свързано. Будуването се отразява на дневния сън, така както дневният сън се отразява на будуването.
Прекалено уморените и превъзбудени бебета се борят със съня чрез плач.
Ако при вашето бебе редовно става така, намалете времето за будуване с 15 минути – това може да помогне. Също така обмислете и видовете дейности, с които занимавате своето бебе.
Имате ли твърде много посетители, които постоянно забавляват бебето? Да не би бебето да е седяло с шумните приятели на татко, докато са гледали спорт? Или пък мама през цялото време е трябвало да ходи някъде? Когато бебето е в постоянно движение, влиза и излиза отнякъде, новите гледки и звуци и липсата на предсказуемост също работят срещу това бебето да има добър дневен сън.
Кратката дрямка на столчето в колата не може да замести пълноценния спокоен дневен сън в детското креватче. Едно спане на столчето в автомобила няма да причини проблеми, но не трябва това да бъде норма, особено през първите шест месеца от живота на вашето бебе.
Естествената светлина е важна, за да могат бебетата да регулират циркадния си часовник. Това е вътрешният часовник, биологичната система за отчитане на времето, която регулира ежедневните дейности като циклите сън и будуване. Препоръчваме ви веднага щом бебето се събуди сутринта, да го занесете в стая, изпълнена с дневна светлина (като не е нужно то да бъде слагано на пряка слънчева светлина). Естествената светлина заедно с първото хранене за деня ще помогне да се установи неговият циркаден ритъм и да се поддържа последователен.
Това е една от най-пренебрегваните причини за внезапната поява на по-ранно събуждане на бебето и една от най-лесните за отстраняване. Докато новородените бебета могат да спят където и да е и при каквито и да било условия, „чувствителността към светлината“ започва да се променя след тримесечна възраст.
Сутрешното слънце е от едната страна на къщата, но следобедното е от другата. В зависимост от изложението, което има стаята на бебето, слънчевата светлина може да влияе върху неговия дневен сън. Подобно на повечето възрастни, бебетата са склонни да спят по-добре и по-дълго, ако стаята е затъмнена. Щори или завеси са едно просто решение.
Всички тези забавни подаръци за бебето, които мама и татко нямат търпение да използват, може да са проблем. Защо? Новородените не могат да оценят тези красоти заради зрението си. Препоръчваме ви, преди бебето да навърши четири месеца, да държите тези движещи се дрънкулки в кутиите им, а когато ги извадите, ги сложете над мястото за игра, а не над креватчето. Движещите се играчки са интересни, но когато се въведат прекалено рано и се задвижат точно преди бебето да заспи, може да превъзбуждат бебето. Някои бебета не могат да се справят на неврологично ниво със стимулацията, създадена от движението и звука.
Дори проблясването на светлината на работещия телевизор може да окаже влияние върху бебето. Мама например гледа новини в тъмната стая, докато кърми, и вижда, че бебето ѝ се унася. Тя си мисли, че то сигурно е уморено. Бебчо обаче се изключва на неврологично ниво – механизъм, чрез който тялото му се предпазва.
Трийсет минути по-късно Бебчо се събужда и мама смята, че той има проблеми със съня. А всъщност това е проблем от свръхстимулацията.
Това състояние се създава, когато се пресекат два елемента. Вътрешният часовник на бебето го придвижва от дълбок сън до активен сън близо до времето, когато всеки ден се появяват познати звуци. Докъм четвъртия си месец бебето развива способността да свързва определени звуци с определени дейности и хора. След като направи тази връзка, познатият звук може да задейства режим за събуждане. Някои бебета ще заспят отново. Други обаче ще се преборят със съня, за да се присъединят към следващото голямо приключение.
Този звук би могъл да е от спирачките на училищни автобуси или от отварянето на гаражната врата. И двата сигнализират за нечие пристигане – на забавния батко или кака или на любящия татко. Няма какво да направите за спирачките на училищния автобус. Татко пък може да паркира колата далеч и да влиза по-тихо. Всеки дом има свои собствени звуци, които стават част от подсъзнанието на бебето. Особено ако звукът предшества някакво удоволствие. Тогава сякаш в главата на бебето звънва камбана и изведнъж то е готово за купона!
Какво означава това? Просто, че има някаква причина, но тя е толкова уникална, че не се повтаря при други бебета.
Едновременно е невероятно и полезно да се осъзнае, че най-простите неща могат да бъдат пренебрегнати, когато търсим решение за нощния или дневния сън. Една майка ни разказа, че търсенето на проблема приключило, когато влязла в стаята на бебето, след като то заспало, и седнала там. Не знаела какво търси, но открила нещо, за което дори не подозирала. Само 35 минути след като детето заспало, лъч ярка слънчева светлина паднал върху лицето му.
В този случай неизвестният фактор бил свързан с въртенето на Земята, в резултат на което се променя ъгълът, под който падат слънчевите лъчи. При проследяване на слънчевата светлина към източника ѝ майката открила, че лъчите на слънцето се отразявали от парче метал върху покрива на съседите. Отразяването на слънцето продължавало само десет минути, но било достатъчно да събуди бебето. Майката закачила хавлиена кърпа в ъгъла на прозореца и това решило проблема.
По темата:
След като мина през най-екстремното си приключение - бременност с близнаци, пътешественичката Диляна Георгиева отново е тук с вдъхновяващ разказ за първата година на своите бебета Йоан и Габриела, които се раждат на Бъдни вечер, 2017-а, ей така за изненада на всички! Една година по-късно продължават да изненадват. Все по-приятно...
С бебетата Йоан и Габриела се прибираме от болницата през един хладен, но слънчев януарски ден. С мъжа ми Слав сме горди и щастливи родители на близнаци. Животът е прекрасен.
Натоварваме двата дребнички вързопа в колата, като единият от тях започва да плаче и не спира през целия път. Прибираме се, разтоварваме ги на дивана и ги гледаме стреснато. Започваме да поизтрезняваме от радостното опиянение, в което сме изпаднали.
А сега? Какво ще правим с двете новодошли бебета? Как ще се грижим за тях, кой ще ни казва какво искат и как точно ще се случва съвместният ни живот?
За щастие, към наплашения ни екип се присъединява силна бойна единица в лицето на майката на Слав, която с извънземни сили успява да ни предпази от полудяване и тежка депресия, като обгрижва нас и бебетата.
Началото
Много неща може да не помня ясно, но първата нощ я помня. Бебетата заспиват в кошарата до нас и със Слав решаваме, че и ние ще спим. Хахаха! Оказва се, че някои новородени бебета са доста шумни, дори когато спят. Затварям очи и веднага след това се облещвам. От кошарата започват да се чуват странни звуци, наподобяващи нещо средно между блееща козичка и грухтящо прасенце. Скачам изплашена, но то бебето хем издава ужасяващи звуци, хем спи.
Било нормално, ни казва после педиатърът. За няколко месеца щяло да мине...
Да си призная, други ясни спомени от първите 3 месеца на Йоан и Габриела нямам. Прекарвам ги в полубудно състояние. Понеже е зима и навън така или иначе е мрачно, тотално губя представа кога е ден и кога - нощ. Все едно живея в тъмна пещера. Околният свят изчезва и на моменти съм убедена, че никога не е съществувал. Грижата за мен самата се свежда до измиване на зъбите веднъж дневно (не винаги) и смяна на една развлечена тениска с друга, по която няма ако или повърнато мляко. Торбичките под очите ми стигат до бузите.
Бебешкият плач е почти непрекъснат. Като се укроти едното бебе, напълно в реда на нещата е другото да се събуди от 13 минутната си дрямка и да се активира с нови сили. В редките моменти в които никой, в тово число и моя милост, не плаче, аз, Слав и майка му изпитваме известна доза неловкост, понеже сме позабравили що е то тишина и редно ли е да я има.
Имам си нова най-близка приятелка и това е помпата за кърма. Тя виси на гърдите ми през 2 часа и половина, ден и нощ. Първо стартирам с ръчна помпа, но след това минавам на механична, за да може поне ръката ми да отпочива периодично. Цедя кърма, замразявам, размразявам, надписвам, топля, разливам, всичко лепне, храня. Задрямвам, някой плаче. Гушкам, успокоявам, потича мляко, цедя, замразявам.
Други нощни изживявания
Нощите са свързани с регулярно хранене на бебета. Със Слав се провъзгласяваме за господарите на шишетата, тъй като бебетата така и не засукват. След няколко безсънни нощи, нивото ни на концентрация обаче спада драстично.
В ролята си на организатор на процеса по хранене и мастър шеф, примъквам бебетата в леглото. Едното ще храня аз, другото настанявам до Слав. Връчвам му пълно шише с мляко, което той взима с готовност. Веднага след това заспива и в просъница започва да движи бутилката в предполагаемата посока към лицето на бебето, така че евентуално шишето да пропадне в отворена уста.
Хващам ръката му и я местя, защото биберонът попада или в очите, или под брадичката на бебето. Или пък директно се забива във възглавницата. Намествам ръката му, но не бива да се разсейвам, защото всеки момент може да я отпусне. В такъв случай се изисква незабавна реакция от моя страна, за да я върна в малката уста, преди тя да нададе вой.
Когато среднощната закуска приключи, в продължение на 10 минути обикалям из стаята, залитайки от умора, за да чуя така заветното оригване, чиято важност, признавам си, дълбоко съм подценявала в немайчинския си период.
То това оригването е голяма работа, направо животоспасяваща. Не чуя ли оригване, изпадам в луда паника, че бебето може да повърне, да се задуши и аз нищо да не разбера, понеже ще съм заспала. Бебетата се оригват и заспиват, а аз спокойно се насочвам към моята приятелка помпата, защото гърдите ми ще експлоадират всеки момент.
Е, вече не ми остава нищо друго освен ведро да се насладя на оставащия час и половина до следващото хранене.
Почти навън
Във всички книги и статии, с които съм се запознала, пише, че новородените трябва да дишат свеж въздух, но в никакъв случай да не се извеждат на минусови температури. Решаваме първото им извеждане да е на балкона. Опаковаме ги с 4 ката дрехи, увиваме ги с дебели вълнени пелени и напъхваме половината им лица в шапки.
Изнасяме победоносно бебетата на терасата, като си представяме колко очаровани ще останат те. Часът е някъде между 2 и 4 следобед. На мен ми става топло, хм, май не е толкова студено. Като по команда започва рев в моите ръце и в тези на Слав. По-скоро са крясъци, на които и маймуна-викач би завидяла и веднага би се преселила по нашите географски ширини, за да почерпи от този талант. Със сигурност събуждаме къде що има човек, отпуснал се в сладка следобедна дрямка в квартала.
Сама, но не съвсем
След първия месец обитателите на нашата пещера рязко намаляват. Майката на Слав си заминава, а той тръгва на работа. Ето ме на̀— въоръжена с шишета, храна, памперси, люлеещи се шезлонги, биберони, одеялца за гушкане и две бебета.
Най-трудно е, когато и двамата плачат заедно. Често подобна ситуация ескалира, защото те се нахъсват и надплакват един друг. В най-лошия вариант плачещите ставаме трима. Има и случаи, в които Йоан, понеже е извънредно гръмогласен, узурпира позицията на водещ вокал. Габи млъква и го гледа с възхищение, а очарованият ѝ поглед говори: “Ех, как бих искала и аз да мога като него!”
Първоначално ме плаши и едновременното хранене на бебетата. Не си представям чисто физически как жонглирам с тях и с две шишета. Да, обаче аз съм гениална и намирам различни работещи решения за всичко. Смея да твърдя, че надминавам и най-смелите си очаквания в тази област. До такава степен развивам изкуството на едновременното хранене, че бих могла да напиша дисертация по темата.
Първите дни, като всеки лаик, държа бутилката на едното бебе, полегнало в шезлонга, докато другото бебе е в мен и се храни от шише, подпряно на брадичката ми. В последствие делегирам правата за хранене на различни други обитатели на дома ни - плюшения бял едряга от Big Hero 6, който ние кръстихме Пенчо; зеления женски бухал - Бухлата; възглавницата за кърмене, която не кръстих и още ми е гузно, защото тя много ми съдейства, макар и не чрез оригиналното си предназначение. Всеки от тези самоотвержени помощници придържа по някакъв собствен начин бутилката на едното бебе, докато аз храня другото.
На вашето внимание - близнаци
Да разхождаш близнаци в София е почти като да си съдържател на атракционен парк. Хората се спират и им се радват, приказват им, поздравяват ме, благославят ни, пожелават ни здраве, щастие и сила. Говоря за всякакви, най-различни хора. Дядото, който храни гълъбите в парка Заимов, продавачката от плод и зеленчука, забързаната група млади хора, отиващи на обяд, изрусената тийнейджърка с тежък черен грим, малките деца, възкликващи екзалтирано: “Две бебета!”, бабата, която продава розови домати на улицата, колоездачът, който пожелала на Слав още една двойка близнаци, случайни жени и мъже - всички те се радват на нашите бебета.
В началото се чувствам малко неловко, че Йоан и Габи обират толкова овации и събуждат спонтанно умиление у напълно непознати хора. После свиквам и ми става хубаво и горделиво. Като видя насреща си човек, чиято усмивка се разлива по лицето му, щом ни зърне, знам, че предстои кратка и хубава среща.
След третия месец бебетата и ние изведнъж излизаме от пещерата и започваме да се виждаме и да се откриваме. Вече не е мрачно и тъмно.
Наистина навън
Когато стават на 6 месеца лятото буквално и преносно нахлува с бясна скорост в дома ни. Малките вързопчета вече са малки човечета, които се смеят, докосват и прегръщат. Имаме си чудесни летни вечери навън, в които ние пием вино, а те спят в количката. Вече познават вкуса на морската вода и този на пясъка. А, и на един жълт фас, намерен на плажа.
Месеците се изнизват неусетно, макар и някои дни да ми се виждат безкрайни и да съм сигурна, че точно ей сега ще полудея. Има вечери, в които Слав се прибира, а аз напълно отказвам да си комуникираме, защото ми е много по-важно да си сипя чаша вино и да я изпия в тишина.
Но през повечето време всичко си е супер и малките ни човечета се променят всеки ден.
Имат си собствени особености и характери
Йоан има гъдел навсякъде и със смеха си оглася цялата къща. Габи, като чуе музика, започва да се клати и да танцува. Сутрин в продължение на половин час ги слушам как се смеят в тяхната стая и си приказват разни там бебешки неща от леглата. Пълзят из къщата и бутат важно столовете из кухнята, изправени на краката си. Могат да гледат как върти пералнята в продължение на половин час и после да тупат с ръце по един празен кашон още половин. Йоан си има меч, с който кръстосва победоносно, а Габи не понася чорапи и на секундата ги разкарва от малките си крачета. Всяка минута им е запълнена, не искат да почиват. Прекалено много имат да откриват.
А ние със Слав само гледаме и се дивим на всичко, което се случва. Два чифта очи, които ни гледат влюбено: едните - сини, другите - маслинки. Два детски смяха ни разтапят: единият - звънче, другият - силен и заразителен. Два чифта ръчички ни прегръщат: едните - по-едри, момчешки, другите още по бебешки пухкави, момичешки.
И когато вечер сме грохнали от умора, все си казваме какво голямо щастие си имаме.
Оригиналният текст е в medium.com
Още:
Деси, майка на близнаци и тв водеща, на която още ѝ се ходи по въже
