Има ли смисъл от витамини на таблетки, особено след определена възраст?
Проучвания, цитирани от Guardian, показват, че хората, които вземат мултивитамини, не живеят по-дълго, а някои дори умират малко по-рано – според едно изследване от миналата година рискът от смърт е бил с 4% по-висок.
Британското издание Guardian обаче отново повдига въпроса
„По много причини се нуждаем от добавки с напредването на възрастта“, казва Клер Петит, диетоложка, занимаваща се основно с жени и женско здраве. Тя работи във Великобритания и Сингапур. „Не е нещо драстично, не е като изведнъж да трябва да ни пуснат на системи“, обяснява тя. „Но с остаряването тялото ни просто не функционира толкова добре и има някои хранителни вещества – като витамин B12 и калций – които усвояваме много по-неефективно.“ Хормоналните промени са друга напълно основателна причина за прием на добавки, казва още тя.
Петит обаче уточнява: „Няма универсално правило. Не е задължително, щом навлизаш в перименопауза, автоматично да имаш дефицит на всичко.“
Преди да се обмисли приемът на каквито и да било добавки, най-добре е да се направи трезва и обективна оценка на хранителните навици. „Може да имаме нездравословни модели на хранене, особено в средната възраст, когато невинаги поставяме себе си на първо място.“
Социалните представи за идеалното тяло и „здравословното“ хранене често насърчават крайности – като например да се пропускат хранения в полза на модерно зелено смути или напълно да се изключат млечните продукти.
„Понякога тези модни диети водят до липса на баланс в храненето.“
Според Никола Лъдлам-Рейн, специалистка по диетология и авторка на книгата How Not to Eat Ultra-Processed, напомня, че от съществена важност е приемът на достатъчно протеин: „Около 1,6 грама на килограм идеално тегло дневно, разпределени равномерно през деня.“ Под „идеално тегло“ се има предвид теглото, което човек би имал при индекс на телесна маса между 18 и 25. Ако сте много активни, до 2 грама на килограм е напълно подходящо, казва тя, „в комбинация с тренировки за съпротивление [с ластици, пружини, топка и пр., бел. ред.] два до три пъти седмично – за здрави кости и запазване на мускулната маса.“
Осигуряването на достатъчно фибри също е от основно значение, допълва тя, „защото ако се грижите за червата си, те ще подкрепят почти всяка функция в тялото – от имунитета до настроението.“ Освен това фибрите подпомагат „добрите“ чревни бактерии да разграждат храната и да произвеждат повече хранителни вещества.
Телата ни обикновено ни подсказват, когато не получават необходимото. „Мисля, че сме загубили умението да обръщаме внимание на сигналите. Просто сме прекалено заети“, казва Петит.
„Важно е да забелязваме промените – например умора, мускулна слабост или косопад – всички те могат да сочат към недостиг на различни микроелементи.“
Начинът на живот, приеманите лекарства и хранителните навици също могат да дадат насоки. „Ако сте вегани, може да имате нужда от добавка с витамин B12“, казва Лъдлам-Рейн. „Ако пък приемате инхибитор на протонната помпа (за намаляване на стомашната киселина) или метформин (при диабет тип 2 или инсулинова резистентност), тези лекарства могат да намалят усвояването на някои вещества.“
Лесно е неволно да се понижи приемът на калций, ако се премине към органични растителни млека. „Те не са обогатени с калций и йод“, обяснява Лъдлам-Рейн.
„Калцият е жизненоважен за здравето на костите, а йодът – за функцията на щитовидната жлеза. Така че бих посъветвала жените в менопауза да избират млечни продукти – или ферментирали като кефир, или пък обогатени растителни алтернативи.“
По време на перименопаузата жените могат да имат по-обилно менструално кървене, което може да доведе до недостиг на желязо. Друг важен въпрос, на който Петит обръща внимание, е дали имате проблеми с храносмилателната система – „като целиакия или други състояния, които влияят върху усвояването на хранителните вещества.“
Сериозните дефицити обикновено могат да се потвърдят с кръвен тест. „Консултирайте се с диетолог или лекар, направете си кръвни изследвания, за да получите ясни доказателства черно на бяло“, съветва Петит.
„Най-често срещаната добавка, от която една жена би имала нужда, е витамин D – той е жизненоважен за здравето на костите, имунната система, мускулите и дори за хормоните“, казва Петит. Общата препоръка е да се приема през есента и зимата, но ако имате по-тъмна кожа, използвате висок фактор слънцезащитен крем или сте плътно облечени, когато излизате навън, добре е да го приемате целогодишно, допълва Лъдлам-Рейн.
Петит казва, че напоследък получава много въпроси за магнезия. „Той отдавна се използва за отпускане на мускулите, например при крампи. Здравето на мускулите е важно и за нервната проводимост, така че магнезият е част от нервната ни система. Той е важен и за мозъчната функция, съня и справянето със стреса.“
„Проблемът, който често виждам, е, че хората започват всички тези добавки наведнъж“, казва Петит. Тя препоръчва всяка да се въвежда поотделно за четири до шест седмици, а идеално – за три месеца, „в зависимост от това какво се опитвате да промените. Не можете непременно да очаквате промяна в психичното си здраве от днес за утре с добавка.“
Праховете с фибри и пробиотиците (живи микроорганизми) станаха популярни, тъй като здравните съвети все повече се фокусират върху червата, но Петит смята, че трябва да даваме приоритет на включването им в храната.
„Храните, които съдържат фибри, дават много повече. Ако ядете много плодове и зеленчуци, получавате всички микроелементи, антиоксиданти, противовъзпалителни вещества и фитохимикали (растителни химикали), които са полезни за организма.“
Колагенът, казва Петит, е „наистина модерен“. Повечето доказателства за него са свързани със здравето на ставите и костите, което е важно по време на перименопауза и с напредване на възрастта. Все повече се рекламира и като стимулант за мозъка, но тя уточнява, че за това още няма достатъчно данни. „Можете да опитате и да видите дали има ефект при вас.“
Лъдлам-Рейн ще навърши 40 и е започнала да приема колаген за кожата си. „Това е много безопасна добавка и малко допълнителен прием на протеин.“
„Креатинът е на мода не само във фитнеса“, казва тя. Известен е с това, че осигурява енергиен тласък на мускулите. Това е една от най-изследваните добавки и разбирането на ползите ѝ за мозъка и когнитивните функции става все по-интересна област. Освен ако нямате бъбречно заболяване (в този случай първо се консултирайте с лекар), тя казва: „Приемът на три до пет грама дневно е безопасен, така че защо да не опитате за четири седмици и да видите как ще реагира тялото ви?“
Според нея е полезно да се пробва дори ако технически нямате дефицит, „защото използваме запасите от креатин, особено ако тренираме. Изследванията вече са доста солидни и показват, че когато приемате добавка, дори със здравословна и балансирана диета, може да получите и други ползи.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Не трябва да приемате повече от нужното, съветват специалистите. Лъдлам-Рейн казва:
„Ако имате здравословни проблеми или приемате други предписани лекарства или добавки, винаги се консултирайте с фармацевт или лекар, защото може да има взаимодействия.“
Петит предупреждава да не се гледа на добавките като на лесно и бързо решение. „Често се възприемат като нещо, с което можем да поемем контрол веднага, а промяната на начина на живот, смяната на работа, защото е твърде стресираща, разводът, ако не сте щастливи в брака си – това са наистина големи неща, които изискват време. А всъщност е много по-лесно да кажеш: „Добре, ще си купя тази добавка, тя ще ми помогне да спя и да намаля стреса.“
Лъдлам-Рейн призовава да не забравяме основите на здравето: храната, физическата активност, нивата на стрес, съня и социалните връзки. И да помним, че трябва първо да се справим с тези неща, преди да обмисляме вземане на добавка.
Източник: Guardian
Уморени, болнави, но незнаещи причината. Много жени се чувстват така, а се оказва, че не е лесно да намерят точния специалист, който да ги насочи какво да правят при подобни симптоми. Оказва се, че не са много лекарите, които знаят какво да посъветват пациентките си, когато са в перименопауза.
Споделен опит дава Кейти Елиът – редакторка в Scary Mommy, майка на две деца от Марбълхед, Масачузетс.
При последния ми годишен преглед при личния лекар споделих как се чувствам: гадно. На 45 години съм и бях сигурна, че това, което чувствам, е нещо различно от обикновените симптоми на ПМС (предменструален синдром). Бях уморена, мрачна, всичко ме болеше и ми беше дошло до гуша от това състояние.
Очаквах, че ще получа богата информация от лекарката ми, защото сме на една и съща възраст, а и тя има две деца. Помислих си, че ще разполага с всички най-нови професионални знания и опит от първа ръка за перименопаузата.
Вместо това просто ме попита дали пропускам менструация. Не, макар че понякога цикълът ми се разминава с няколко дни – казах аз. А след това сви рамене и каза, че заради медицинската ми история и риска от рак на гърдата трябва да отложим хормонозаместителната терапия (ХЗТ). Единственото, което можеше да предложи, беше да си направя кръвни изследвания.
Резултатите, които ми съобщи по телефона няколко дни по-късно, показаха, че холестеролът ми е повишен, а всичко останало е в норма.
Толкова ли нездравословно живея? Мислех си, че се храня чудесно! Приготвям повечето си ястия от нулата и постоянно ходя пеша!
Лекарката ми препоръча да се упражнявам повече и да увелича приема на растителна храна… Ами аз това правя!
Попитах за диетолог, но очевидно застраховката ми нямаше да го покрие. Най-доброто, което можехме да направим, беше да повторим някои изследвания след шест месеца. И това беше всичко.
Разговорът приключи, а нищо не беше решено. Чувствах се все едно са ме оставили на изчакване, чудейки се дали съм добре, или не, без да имам представа накъде да продължа.
Е, сега вече го разбирам. От това, което научих през изминалите месеци, ми стана ясно, че повечето лекари получават не минават през кой знае какво обучение за менопаузата.
Объркана какво да правя по-нататък и без отговори от моя лекар, се обърнах към интернет и социалните медии, където само се обърках още повече.
Трябва ли да ям по-малко захар, да пия по-малко кофеин, да ям повече протеини, да приемам куп витамини, да работя върху кортизола си, да правя повече кардио, да правя по-малко кардио, да вдигам повече тежести или какво? Бях изгубена и се опитвах да разбера всичко сама.
Знаех, че има лекари, които могат да ми помогнат, но не знаех къде да ги намеря. Живея в Бостън, град с едни от най-добрите здравни грижи в страната. Уж би трябвало да е ясно на кого да се обадя, но не бях сигурна къде да отида. Започнах да преглеждам списъка с лекари на уебсайта на Северноамериканското дружество по менопауза, но там имаше стотици страници.
Бях претоварена и се отказах да търся от разочарование. По-късно влязох на страницата на местната група за майки във Facebook. Тогава попаднах на пост от майка със същите симптоми като мен – промени в настроението, умора, цялостно усещане за гадост – и научих, че е намерила местна лекарка, която е обърнала внимание на притесненията ѝ.
Други майки също бяха отишли при нея и я описваха като човек, който е изслушал притесненията им и е предложил решения. Вдъхнових се.
Върнах се на уебсайта на NAMS и намерих лекарката, спомената в групата, като сертифициран специалист по менопауза. Свързах се с нея и успях да си запиша час след два месеца. Междувременно се задълбочих онлайн в опознаването на периода на перименопаузата и започнах да следя д-р Мери Клер Хавър, д-р Росио Салас-Вален и д-р Рейчъл С. Рубин.
Още не сме свършили, скрол надолу
В края на краищата отидох на първия си преглед в края на юни тази година при д-р Мери Х. Маккафри, която е специализирана по темата „Менопауза“.
Бях притеснена, но когато влязох в кабинета, се почувствах различно. Регистрираха ме и бързо накараха медицинската сестра да ми направи изследвания, а след това ме върнаха обратно в чакалнята, вместо да ме карат да седя в стаята сама по бельо.
Когато лекарката беше готова, ме покани в кабинета си и не ме помоли веднага да скоча на магарето. Просто разговаряхме. В продължение на един час тя изслуша историята ми и потвърди притесненията ми. Прегледа последните ми изследвания и процедури, а след това извади празен лист хартия и записа в нагледен вид какво се случва с тялото ми. Написа бележки и точки върху кои симптоми ще се съсредоточим първо, като имаше и стъпки за действие.
Тръгнах си с чувството, че съм изслушана и облекчена. Д-р Маккафри ми предписа прогестерон, SSRI и тренировки с тежести и каза, че съпругът ми трябва да си направи вазектомия, защото тялото ми не се справя добре с противозачатъчните.
Даде ми направление за клиника за високорискови заболявания на гърдата, защото сестра ми имаше рак на гърдата миналата година, без да има фамилна анамнеза (предишният ми лекар каза да се придържам към мамографиите). Каза ми да си запиша час за след три месеца. Тя щеше да прегледа как се чувствам и при нужда да коригираме и обсъдим по-нататъшното лечение.
В крайна сметка преживяването на перименопаузата (а по-късно и на менопаузата) при всеки е различно, а повечето лекари не са обучени за тези периоди. Това, което научих от целия този опит, е, че ако не чувствате, че лекарят ви ви слуша, намерете друг лекар.
Да, допълнително усилие е, но можете да го направите. Говорете с приятелки, особено ако познавате по-възрастни жени, които може би са в напреднала менопауза. Някъде има някого, с когото ще се почувствате чути.
Източник: Scary Mommy
Преди менопаузата жените минават през преходен период, който се нарича перименопауза.
„Перименопаузата е времето преди менопаузата, в което се минава от фертилни към постфертилни години“, казва за Parents д-р Маш Сейбъл, международен експерт по женско здраве и менопауза.
По време на перименопаузата се губи балансът на репродуктивните хормони (основно естроген) в женското тяло. В резултат на това може да се наблюдава нередовен месечен цикъл, горещи вълни, напълняване и други симптоми.
Обикновено започва в 30-те или 40-те години на жената. Обичайно трае между 1 и 3 години, но може да продължи и 10 години, казва д-р Сейбъл.
Периодът приключва, когато яйчниците вече не произвеждат яйцеклетки и жената не е имала менструален цикъл през последните 12 месеца. Това е сигнал, че менопаузата официално е започнала.
Според д-р Сайбъл в САЩ средната възраст за старт на менопаузата е 51 години. Между 5% и 10% от жените са в менопауза на 45-годишна възраст, а една на 100 влиза в този период на 40 години.
Преди началото на менопаузата повечето жени вече са изпитвали симптомите на перименопаузата в продължение на няколко години.
Някои жени имат много силни симптоми, които се отразяват на живота им, докато други едва забелязват промените.
Ето някои сигнали, които може да означават, че жената е в перименопауза:
Това са нормалните симптоми на перименопаузата, но съветът на специалиста е да се посети гинеколог, когато жената ги забележи.
„Необходимо е да изключите други състояния с подобни симптоми. Този момент е добър, за да се направи по-обстоен преглед“, смята д-р Сейбъл.
Трябва да потърсим гинеколога си при тежко вагинално кървене, продължителен цикъл (над 7 дни), зацапване, кръв или съсиреци.
Трябва да се изключат миомни възли, хормонален дисбаланс и някои видове рак.
„По-трудно е да се забременее в този период, но категорично може да се случи“, казва д-р Сейбъл.
Жените, които се опитват да заченат, трябва да заложат на фертилно лечение.
А тези, които не желаят това, може да използват различни форми на контрацепция, докато не се влезе официално в менопаузата (12 месеца без цикъл).
Много жени нямат нужда от допълнителна помощ, за да се справят със симптомите на перименопауза, но други биха се чувствали по-добре с лека намеса.
Най-разпространените опции са хормонална терапия, медикаменти и промени в начина на живот.
Хормонално лечение
Тъй като много от симптомите възникват заради спад в нивата на естрогена, хормоналната терапия би могла да е полезна за облекчаването им.
Лекарите могат да препоръчат прием на естроген под формата на хапче, гел, вагинален пръстен, крем или пластири.
Но е добре да обърнете специално внимание на нивата на прогестерона, които може да се окажат доста ниски в този период. И ако естрогенът е висок, а прогестеронът нисък – тъкмо този дисбаланс създава най-големите проблеми.
Прегледайте щателно щитовидните си хормони, за които не е достатъчно да са просто в норма, а трябва да са оптимални.
Промени в начина на живот
Според д-р Сейбъл ето какво може да се помогне на жената, за да се чувства по-добре в този период:
Без значение кой метод ще изберете е важно да знаете, че симптомите може да се променят с времето.
„Може и да откриете нещо, което работи. Но не забравяйте, че сте в преходен период. Пубертетът не приключва за минута, същото е и с перименопаузата“, казва д-р Сейбъл.
