В поредния епизод от видео поредицата ни „Майко Мила, БЕБЕТО!“ д-р Бояна Петкова – педиатър и лекар с опит в лечението на детски заболявания и проследяване развитието на децата – засяга ключови теми, от които обществото обикновено настръхва полюсно и сън не спи!
Ако гледате епизода, ще разберете защо е важно да се спазва ваксинационният календар и как работи имунитетът. Ще научите как организмът разбира дали нещо е заплаха за него.
Д-р Бояна Петкова обяснява смисъла на ваксините, а именно – да заобиколим разболяването. Може ли да правим варицела парти на детето, или по-скоро това би се получило зловещо? Ще ви стане ясно (от очевидно сигурен източник) дали може, или съвсем не може да се ваксинират бременните. Ако може – за какво.
В епизода акцентираме и върху рисковете от употребата на антибиотици като бонбонки. Ще чуете и за стрептококите и защо понякога малко след като е приключило с приема на антибиотика, детето пак се тръшва.
Кое по медицински показатели е висока температура (освен че дори на родителите им става зле) и как да действаме при фебрилен гърч.
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Благодарение на вирусите и инфекциите, които децата „носят“ от градината, родителите направо сме половин лекари. Или поне така се заблуждаваме. Затова е добре да се консултираме с истински специалисти, които не просто си мислят, че разбират медицината. За една от най-разпространите „чуми“ – стрептококовата инфекция – си говорим с педиатъра д-р Лора Бучукова.
Какво представляват стрептококите и какви видове съществуват?
Стрептококите са грам положителни бактерии. Могат да се разделят на групи по различни признаци.
Какви са симптомите при стрептококова инфекция в детския организъм?
Streptococcus pyogenes е главният представител на група А и е най-честият причинител на стрептококови инфекции. Той е причинителят и на една от най-често срещаните в детските заведения инфекции – скарлатината. Среща се предимно при деца на възраст от 1 до 9 години. Протича с ангина, температура и дребно-петнист обрив.
Характерна първоначална изява е и повръщането. Гърлото е силно зачервено, езикът е първоначално обложен с бял налеп, след което става ярко червен (малинов език). Бузите са червени, характерна е бледостта около устата. Появява се ситен ярко червен обрив по шията, тялото и крайниците.
Други инфекции, които причиняват стрептококите, са възпалителни процеси на респираторния тракт – ринити, ларингити, бронхити, стрептококова пневмония, стрептококова ангина, възпаление на средното ухо (otitis media), остеомиелит – възпаление на костта и костния мозък, стрептококов менингит, стрептококов сепсис и възпалителни заболявания на кожата.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какво е лечението при децата и защо обикновено без антибиотик не минава?
Тъй като това е бактериална инфекция, обичайното лечение е антибиотично. Добре е да се направи изследване с антибиограма, за да се назначи антибиотик, към който стрептококът е чувствителен. Поради сериозността на гореизброените заболявания антибиотикът може да бъде избегнат само при носителство без клинична изява, например в гърлен секрет. Според съвременните препоръки носителството не е показано за антибиотично лечение.
Как може да навредят стрептококите на детския организъм, ако не се вземат мерки навреме?
След преболедуване от инфекция със стрептокок от група А не се изгражда имунитет. По тази причина е възможно често боледуване и при липса на лечение са възможни усложнения под формата на нефрити – възпаление на бъбреците, артрити – възпаление на ставите, които са късни усложнения и могат да доведат до трайни последствия.
Другите видове стрептококи могат да доведат до ранни усложнения под формата на системни инфекции – сепсис, менингит остеомиелит, които протичат много тежко.
Има ли някакъв вид превенция, чрез който ако не да са защитени напълно, поне по-рядко децата да боледуват от такъв тип инфекция?
В имунизационния календар е включена стрептококова ваксина, която е срещу Стрептококус пневмоние – един от видовете стрептококи, причиняващ чести инфекции на горните дихателни пътища при децата, отити и пневмонии. Ваксината включва 15 различни типа на бактерията, но, за съжаление, те са много повече и по тази причина дори и при ваксинираните деца, ние я откриваме често в носен секрет, секрет от ухо или храчки. Все пак ваксинираните деца боледуват много по-леко.
Близостта между хората има не само физическо проявление. А и тялото си е лично, така че дали и колко да бъде докосвано и обгръщано е въпрос, по който е необходимо съгласие. Това важи дори и за малките деца, които имат пълното право да откажат да бъдат нагушквани и нацелувани, независимо че някой възрастен ги намира за много сладички и иска да ги намачка от любов. Децата обаче не са померани. Испанската медия El País ни напомня това със статията на Алехандра Мелус, която е автор и експерт по емоционална интелигентост.
Проявите на привързаност, които са социално приети като поздрав или норма на учтивост, се различават значително от една култура до друга. Например, докато в Испания хората се поздравяват с ръкостискане или две целувки, или с прегръдка между приятели и роднини, в Китай поздравът включва ръкостискане, придружено от поклон от кръста до главата.
В Мароко, в зависимост от емоционалната връзка с човека, поздравът може да бъде с поставяне на дясната ръка върху сърцето като по-официална форма или с три целувки, когато става дума за близък роднина или приятел. Тези навици са придобити в социалния и културен контекст на всеки човек чрез най-близката среда, в резултат на наблюдение на възрастните, които служат за пример, чрез имитация и повторение.
От няколко години насам, и особено след пандемията, нормите за учтивост, свързани с повече физически контакт – като целувките и прегръдките – започнаха да се променят. Това не се дължи само на желанието да се избегнат заразни болести, а и е от хигиенни съображения.
Има деца, които са се родили в период, когато не се позволяваха посещения в болниците – майките раждаха сами и не можеха да приемат роднини нито в болничното заведение, нито у дома, за да запознаят семейството с бебето, защото всеки трябваше да остане изолиран. Затова много деца израснаха с нови норми и навици на учтивост, като например поздрав само с думи, вместо с целувки и физически контакт, възприемайки тези жестове като нещо запазено единствено за най-близките роднини и приятели, на които самите те дават разрешение за подобна близост.
В такива случаи именно детето трябва да реши дали иска да изрази форма на привързаност към възрастни или връстници, като по този начин дава своето съгласие.
Този въпрос придобива все по-голямо значение. До такава степен, че дори педиатри в Испания разговарят с децата по време на прегледи по тази тема, обяснявайки им, че тялото им е неприкосновено и именно те трябва да определят границите и да дават съгласие за всеки физически контакт.
Д-р Мар Лопес, педиатърка и писателка, твърди, че децата не трябва да бъдат принуждавани да раздават целувки, дори и на своите баба и дядо, защото това ги кара да се съмняват в собствените си усещания и желания.
„Ако искаме да израснат като тийнейджъри и възрастни, които умеят да поставят граници, трябва да насърчаваме идеята за съгласието още от детството“, казва Лопес. В своята книга El monstruo de los abrazos. Mi cuerpo es solo mío тя разглежда по достъпен и практичен начин необходимостта децата да се учат да поставят граници още от ранна възраст и да уважават границите на другите, разбирайки, че това, че са деца, не означава, че принадлежат на някого – дори и на собствените си роднини.
Според доклада Сексуално насилие над непълнолетни: сериозен, структурен и нарастващ проблем от 2024 г., изготвен от експерти от различни испански университети, между 70% и 85% от случаите на насилие над деца и юноши се извършват от хора от обкръжението, на които имат доверие. Тоест, от най-близкия доверен кръг около детето. Затова това обкръжение не представлява гаранция за сигурност, нито оправдание за налагане на близост.
Още не сме свършили, скрол надолу
– Това, че едно дете е възпитано, не означава, че трябва да задоволява емоционалната нужда на възрастен или на друг човек. Детето трябва единствено да използва основните норми на учтивост – за поздрав, сбогуване, благодарност или извинение – и то на словесно ниво.
– Физическият контакт трябва винаги да бъде доброволен и спонтанен, никога насилствен, наложен или изискван, а да зависи изцяло от волята на детето.
– Важно е децата да се учат да поставят граници още от момента, в който започнат да взаимодействат със света – като използват думата „не“, когато е необходимо, без да се страхуват от отхвърляне или социална изолация, защото не отговарят на чуждите очаквания, желания или нужди. Така се развиват умението им за съгласие, самоуважението им и способността им да не зависят от външно одобрение.
– Възрастният трябва да се научи да уважава това, че детето не му принадлежи, като осъзнае, че най-важното е то да може да изразява себе си такова, каквото е, чувствайки се защитено и в безопасност. Да се научим да не съдим поведението му ще му помогне да се усеща в среда на доверие и сигурност в семейството, като по този начин се засилва стабилната емоционална връзка.
– Емпатията е ключов инструмент, който позволява да разберем как се чувства детето и да уважаваме неговия ритъм и решенията му. Дете, отглеждано с емпатия, израства като съпричастен тийнейджър и възрастен.
Източник: El País
Няма родител, който да не се притеснява за здравето на децата си. За щастие, в повечето случаи болестите, с които се срещаме, докато сме малки, минават и заминават (с някоя и друга нервна клетка на родителите). Знаем обаче, че когато детето е болно, всичко ни се струва много страшно и сериозно.
Подготвихме този текст с бърза и лесна информация за най-разпространените заболявания при децата, за да се опитаме да внесем малко спокойствие в родителските души. Защото когато знаем с какво си имаме работа, сме много по-подготвени да се справим с него.
Какво ще разберете от този текст:
„Физиологично във възрастта до 7 години децата боледуват по-често. Нормално е. Това е периодът, в който се сблъскват за първи път с множеството заобикалящи ни патогенни микроорганизми“, казва д-р Боряна Христова, педиатър в Болница Здравето. И допълва, че обикновено родителите първи забелязват, че нещо с детето им „не е наред“. Хремата, кашлицата, температурата или пък загубата на апетит са само малка част от симптомите, а те имат своите специфики.
Въпреки това, подчертава д-р Христова, тези симптоми са част от естествения процес на развитие на имунната система и невинаги са повод за сериозна тревога. Правилното поведение за овладяването им изисква избягването на самолечение. Важна е консултацията със специалист, който да прецени състоянието на детето и при необходимост да назначи съответното лечение.
Един от най-важните показатели за здравословното състояние на детето е количеството приета храна и течности, както и редовното уриниране. Особено при бебета, количеството на мляко, било то кърма или адаптирано, трябва да бъде в нормалния диапазон за възрастта и теглото. Намаляването на приема на храна и течности под 50% от обичайното, особено в комбинация със задух – както се среща често при бронхиолит, е тревожен знак и изисква незабавен преглед от лекар, а най-добре от наблюдаващия педиатър на детето.
Сезонните заболявания като грип и вирусни инфекции могат да доведат до подобни симптоми, но е важно да се следи и за други признаци – кашлица, висока температура, умора и летаргичност (по-слаба активност на децата, по-малко желание за игра), както и за проблеми с дишането.
Грипът и настинката са често срещани при децата особено в есенно-зимния сезон. И двете се причиняват от вируси, но различни.
Грипът започва внезапно с висока температура, силни мускулни болки, отпадналост и кашлица. Изисква специфично лечение с противогрипен препарат, което е добре да се започне до 48 часа от първите симптоми – в противен случай ефектът му намалява.
Настинката се развива постепенно с кихане, хрема и лека кашлица, често без висока температура. Ако детето има затруднено дишане или отказва храна, се препоръчва консултация с лекар, а най-добре с наблюдаващия го педиатър.
Вирусните инфекции като ротавирус и норовирус (обикновено е причина за стомашно-чревни вируси през зимата) могат да доведат до диария, повръщане и коремни болки. Особено важно е да се следи детето за признаци на дехидратация – сухи устни, липса на уриниране за повече от 6 часа, летаргичност, сънливост и липса на нормалната двигателна активност.
При стомашните вируси е наложително да се осигури достатъчен прием на течности, като от полза могат да бъдат и някои разтвори за рехидратация.
Друг сериозен проблем при малките деца, болни от стомашно-чревен вирус, е повръщането.
Повръщането е често срещан симптом и може да бъде причинено от различни фактори, включително вируси, хранителни непоносимости, инфекции или дори силен стрес. Родителите трябва да бъдат внимателни към честотата и продължителността на повръщането, тъй като повтарящите се епизоди могат да доведат до дехидратация. А тя, особено при по-малките деца, настъпва много бързо.
Нека разгледаме малко по-подробно какви могат да са причините за повръщането, освен обичайните заподозрени – стомашно-чревните вируси.
Внезапна поява на повръщане може да бъде свързана с непоносимост към храни или алергии.
Понякога инфекциите на дихателните пътища като бронхиолит или развиваща се пневмония могат да предизвикат повръщане поради раздразнени дихателни пътища при продуктивна кашлица.
Тонзилитът е възпаление на сливиците. При него често повръщането е съпътстващ симптом, тъй като децата имат един постоянно активиращ се рефлекс за гадене. Това е вид фарингиален рефлекс от гърлото, който много наподобява гаденето, когато някой постави шпатула в дъното на езика при изследване на гърло или при по-дълбоко почистване на езика с четка за зъби.
При случай на тонзилит обаче подутите и възпалени сливици дразнят гърлото и могат да предизвикат повръщане точно заради този рефлекс.
Коремна болка в долен десен коремен етаж и повръщане често говорят именно за тази диагноза.
Коремните болки са често срещани при децата. Но ако са придружени от висока температура, апатия и въпросната болка долу вдясно, трябва да се помисли за възможно развитие на остър апендицит и да се извърши незабавен медицински преглед, по възможност директно от детски хирург.
Шарките – варицела, морбили, рубеола, са често срещани сред децата и се проявяват с разпространение на обрив по кожата, повишена телесна температура и понякога дихателни проблеми. Признаците на шарка обикновено включват поява на мехури или петна по кожата, които могат да се разпространят по цялото тяло.
Бронхиолитът е респираторно заболяване, което засяга предимно бебетата и малките деца. Характеризира се със затруднено дишане, хрипове и упорита кашлица. Намаленият прием на храна и течности под 50% от обичайното е сериозен червен флаг, особено при бебета. Родителите трябва да следят внимателно за признаци на дихателни затруднения, като например ускорено дишане или изразено усилие при дишане, и да потърсят медицинска помощ при съмнение.
Круп – известен още като ларинготрахеобронхит, представлява възпаление на горните дихателни пътища и се проявява с лаеща кашлица и затруднено дишане.
Стридорът, който често съпътства круп, е свирещ звук при дишане и е знак за стеснени дихателни пътища в горните отдели на дихателната система. Леките случаи могат да се лекуват в домашни условия с овлажнен въздух и почивка, но при тежки затруднения с дишането е необходимо незабавно посещение в болница.
Тонзилит – възпаление на сливиците, и среден отит – възпаление на средното ухо, са често срещани инфекции при децата, които могат да причинят болки в гърлото, ушите и висока температура.
Външният отит – възпаление на външното ухо, особено след плуване, е характерен за летните месеци и се проявява с болка и възпаление на ухото. Лечението често включва антибиотични капки или антибиотици през устата при по-тежките случаи.
Уроинфекциите могат да се проявят с болка при уриниране, висока температура и често уриниране. Рецидивиращите инфекции изискват задълбочено изследване за подлежащи бъбречни или урогенитални структурни проблеми. Затова е хубаво в такива случаи да се извършва ехографско изследване на коремните органи, в частност на урогениталния тракт. Ранното откриване и лечение на тези състояния е от ключово значение за избягване на по-сериозни усложнения.
Текстът е създаден с подкрепата на Болница Здравето.
Дежурен педиатър 24/7 в Болница Здравето
В Болница Здравето ви очаква дежурен (не спешен) педиатричен кабинет – 24/7. Кабинетът се обслужва от екип от опитни специалисти и специализанти по детски болести. Болницата разполага и с дневен стационар, в който се извършват всички необходими процедури за проследяване на състоянието на детето, както и манипулационна (за прилагане на медикаменти – мускулно или венозно). При нужда може да бъде предложена и хоспитализация.
Научете повече на www.zdraveto.com.
Кашлицата на бебето естествено притеснява родителите. Това, което препоръчват специалистите, е първо да се вслушаме дали бебето има хрипове, дали хълца или пък е с „лаеща“ кашлица. От Parents са подготвили материал, в който да става ясно кое е нормално за бебето и кои симптоми са повод за притеснение.
И за това има основателна причина. Кашлицата е начинът на организма да се защити. При бебето тя има за цел да поддържа дихателните пътища чисти, да освободи гърлото от храчки, постназална хрема (носна слуз, която се стича в задната част на гърлото) или дори при заседнало парче храна, обяснява д-р Хауърд Балби, завеждащ на детско отделение по инфекциозни болести в Медицинския център на окръг Насау, Ню Йорк, САЩ.
И ето тук стават трудни: кашлицата на бебето може да означава различни неща, а вие няма как да го питате какво не е наред. Тоест вие можете да си го питате, ако държите, обаче отговорът – какъвто и да е той – няма да ви свърши работа.
Затова преди всичко запазете спокойствие и се вслушайте внимателно в звука на кашлицата.
Когато нещо дразни белите дробове или гърлото ни, естественият отговор е да кашляме.
Въпреки това има моменти, в които определено не трябва да чакате, за да потърсите личния лекар на детето или спешна помощ. Ако бебето ви е на възраст под 3 месеца и кашлицата е придружена от висока температура или признаци на затруднено дишане, не се бавете и намерете специалист.
За да можете по-успешно да наблюдавате дишането на детето си, свалете дрешката му и го разгледайте, докато то е легнало възможно най-удобно. Ето за какво трябва да следите:
Опитайте рутинната процедура „много течности и много почивка“.
Можете да пробвате по-естествени средства за лечение на кашлица като мед (за деца над една година), капки с физиологичен разтвор. Парацетамолът е добър вариант за намаляване на температурата.
Ако температурата на детето ви е 38°C или по-висока и то изглежда отпуснато, обадете се на вашия лекар. Незабавно потърсете специалист и ако бебето ви е на 4 месеца или по-малко и има някакви признаци на температура; дори леката може да е сериозен проблем при бебетата.
Крупът обикновено се причинява от вирусна инфекция и кара лигавицата на трахеята да набъбне и да затвори дихателните пътища, което води до затруднено дишане. При круп кашлицата е лаеща.
Най-красноречивите симптоми на круп: лаеща кашлица посред нощ (звукът е труден за объркване) и затруднено дишане. Кашлицата се появява, когато детето вдишва (а не при издишване).
Крупът обикновено засяга деца под 5-годишна възраст и често започва с обикновена настинка или подсмърчане по-рано през деня. Крупът обикновено преминава за три или четири дни. Ако това не се случи, обадете се на вашия лекар.
Първо се опитайте да успокоите детето. След това можете да направите няколко неща.
Вариант 1: Вкарайте детето в банята. Пуснете душа, затворете вратата и оставете детето да вдиша въздуха от парата.
Вариант 2: Ако вечерта е мека, изведете го навън. Влажният въздух би трябвало да улесни дишането му.
Вариант 3: накарайте детето да вдишва хладната струя от овлажнителя за въздух (ако имате такъв).
Вариант 4: Хладният въздух от хладилника или фризера също може да бъде полезен.
Обикновено при бебетата случаите на COVID-19 са леки или безсимптомни, но те могат да развият и широк спектър от странични ефекти, включително суха или влажна кашлица. Симптомите обикновено се появяват в рамките на 2 до 14 дни от излагането на вируса и често наподобяват настинка или грип.
Кашлицата е суха и продължителна, въпреки че е възможно и да е влажна. Някои бебета стигат и до лаеща кашлица, която наподобява круп.
Симптомите варират в широки граници. Освен кашлица, бебетата могат да имат повишена температура, хрема, задух, липса на апетит, промени в поведението, повръщане, диария или други симптоми. В редки случаи COVID-19 може да доведе до тежко заболяване, което изисква хоспитализация.
Свържете се с вашия лекар, ако подозирате, че бебето ви е с COVID-19. Може да бъдете посъветвани да направите тест на детето. Ако има COVID, изолирайте го (и неговия основен болногледач) от другите членове на домакинството. Потърсете медицинска помощ при тревожни симптоми като затруднения в дишането или храненето, посинели устни, дехидратация или трудно събуждане.
Според Американските центровете за контрол и превенция на заболяванията бронхиолитът се характеризира с възпаление на малките дихателни пътища в белите дробове. Много неща могат да причинят свиване на дихателните пътища, включително фактори на околната среда като например прах. Но огромното мнозинство от случаите на бронхиолит при бебета на възраст под 1 година се причиняват от респираторния синцитиален вирус (RSV).
RSV обикновено предизвиква настинка при децата над 3 години, но може да проникне в белите дробове на бебетата и да бъде потенциално животозастрашаващ, предупреждава д-р Дейвид Рубин, началник на педиатрията в болница „Сейнт Барнабас“ в Бронкс, Ню Йорк. То може да доведе и до хриптяща кашлица при бебетата.
С хрипове.
Бронхиолитът се появява след обикновена настинка, в която има кашлица и хрема. Бронхиолитът обикновено се наблюдава през есента и зимата и може да бъде придружен от лека повишена температура и загуба на апетит.
Можете да лекувате бронхиолита у дома, след като дишането на бебето ви е под контрол. Давайте му много течности, много почивка и му правете инхалации. Винаги следете честотата на дишане на детето. Ако тя стане твърде висока – 50 или повече вдишвания в минута – детето ви определено е в респираторен дистрес. Обадете се на 112.
Тази животозастрашаваща бактериална инфекция е била водеща причина за заболяване и смърт при бебетата до създаването на ваксината DTaP през 60-те години на миналия век, която на практика я е ликвидирала в САЩ. Въпреки това коклюшът се завръща и през последните години има огнища на заболяването.
Силно, бързо свиркане в гръдната област.
В повечето случаи на коклюш бебето няма симптоми на настинка или температура. Признаците на магарешката кашлица включват:
Ако подозирате, че бебето ви страда от магарешка кашлица, незабавно се обадете на лекаря си. Вероятността да ви хоспитализират е голяма, за да може бебето да получава кислород по време на кашличните пристъпи.
На детето, както и на всеки член на вашето домакинство, ще бъде предписан антибиотик, за да се предотврати разпространението на заболяването. След първоначалния пристъп магарешката кашлица ще трябва да премине, но това може да отнеме месеци.
Пневмонията е вирусна или бактериална инфекция на белите дробове, причинена от редица заболявания, включително обикновена настинка. Кашлицата, индикираща пневмония, най-вероятно ще бъде влажна и слузеста.
Влажна и слузеста.
Бебето с пневмония е много уморено. Има и „продуктивна“, мокра кашлица.
Лечението зависи от това дали причината е вирусна, или бактериална. Бактериалната пневмония обикновено е по-опасна и най-често се причинява от Streptococcus pneumoniae.
Тъй като астмата води до стесняване на дихателните пътища, кашлицата на бебето с астма ще е с хрипове. Лекарите като цяло са съгласни, че астмата не е често срещана при деца под 2 години, освен ако бебето не е имало пристъпи на екзема и в семейството има алергии и астма. Докато не бъде поставена точна диагноза астма, стягането на дихателните пътища на бебето, което води до хрипове, се нарича реактивно заболяване на дихателните пътища.
С хрипове.
В случай на тежки симптоми на астма бебето ви ще страда от ретракции (всмукване и отпускане на гръдния кош и диафрагмата). Бебето може да прояви и други симптоми като учестено дишане, задъхване, затруднено хранене или сучене и умора.
Какъвто и да е случаят, винаги е най-добре да се обадите на вашия лекар, когато чуете, че бебето ви има хрипове. Дори и без окончателна диагноза астма, лекарите често използват медикаменти за астма, за да лекуват пристъпите на хрипове. Може да ви предпишат течна форма на албутерол за отваряне на дихателните пътища.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако пристъпите на астма са много тежки, албутеролът се прилага чрез инхалатор.
Ако бебето има сериозна кашлица, която се влошава след ден-два, и дишането му се затруднява, незабавно се обадете на педиатъра си. Както и при бронхиолита, следете за честотата на дишане на детето. Ако тя стане твърде висока – 50 или повече вдишвания в минута – се обадете на 112.
Малки играчки и парчета храна са най-честите причини за задавяне. Ако бебето започне внезапно да се задъхва или да кашля, докато се храни или играе, погледнете в устата му за чужд предмет. Ако има такъв, обикновено могат да го изкашлят сами. Опит за кашляне без никакъв шум може да означава пълно запушване и е необходима спешна медицинска помощ.
Малка, упорита кашлица или задъхване.
Тъй като бебетата винаги пъхат неща в устата си, е възможно да пропуснете предмет, който е заседнал в продължение на дни. Симптомите на бебешка кашлица от чужд предмет включват:
Ако предметът е блокирал напълно дихателните пътища на бебето, то ще прояви следните симптоми:
Ако подозирате, че гърлото е напълно блокирано, обърнете бебето и незабавно го ударете пет пъти в гърба между лопатките. Ако не успеете да изтласкате чуждия предмет, обадете се на 112.
В случай на частично заседнал предмет се опитайте да помогнете на бебето да го изкашля, като наклоните главата му надолу и го потупате няколко пъти леко по гърба. Ако подозирате, че бебето ви е погълнало чужд предмет, но не изглежда да може да го изкашля, ще се наложи да му бъде направена рентгенова снимка на гръдния кош.
Ако наистина е заседнало парче храна, лекарят ще ви насочи към специалист, който може да извърши бронхоскопия. По време на процедурата детето се поставя под обща анестезия, а малка оптична тръба с пинсета в края се спуска по дихателните пътища и изважда чуждото тяло.
Лятото е в разгара си, а това означава, че летните вируси дебнат отвсякъде, за да ни скапят почивката. Повръщането и диарията сякаш вървят ръка за ръка с морето и децата, но на нас никак не ни се иска думата „почивка“ да се превръща в синоним на „повръщане“. Ето защо си поговорихме с педиатърката д-р Лора Бучукова, която ни разказа какви са видовете „летни вируси“, какво можем да очакваме от тях, как да действаме, ако ги прихванем, и как да опитаме да се предпазим.
Ротавирусните инфекции са много чести в детска възраст. Източник на заразата са болни и здрави вирусоносители, като последните могат да са заразни до 50 дни. Механизмът на предаване е фекално-орален, фактори на предаване са замърсени хранителни продукти, вода, ръце. Имунитетът не е траен, което означава, че може да се боледува повторно.
Заболяването започва внезапно с висока температура, болки в корема, гадене, повръщане и диария – изхожданията са без мирис и примеси, рядко може да има слуз. Опасността е от бързо развиващата се дехидратация поради невъзможността да се приемат течности през устата заради повръщането.
Лечението се състои от адекватна рехидратация, пробиотици и диета. Срещано усложнение е лактазната непоносимост, която се изявява в чести, воднисти, кисело миришещи и шуплести изхождания, поради което при кърмачета на изкуствено хранене се използват безлактозни формули в диетата.
Позволените храни са ориз, картофи, моркови, препечен хляб, солети, от плодовете – банан и препечена ябълка. Диетата е от първостепенно значение за справяне с инфекцията.
Важно е да се знае какви са симптомите на обезводняване и кога да се потърси лекарска помощ – вероятността за дехидратация е висока при многократни повръщания и изхождания, както и при висока температура.
Тревожни симптоми са:
Освен тези симптоми, тревожен признак, налагащ консултация с лекар, е и невъзможността да се дават течности през устата поради задържане на повръщането.
Поради високата честота на ротавирусните инфекции в детска възраст е създадена и въведена в употреба ваксина, която в България е все още в препоръчителния списък, но като цена се поема от здравните власти.
Ентеровирусите са от групата Коксаки и ЕСНО. Източник на заразата са болните, но има и здрави заразоносители. Вирусите се изолират от носоглътката и от изпражненията, където могат да се задържат до 5 месеца, откриват се и в хранителни продукти, канални и речни води, както и в плувни басейни.
Предаването става по въздушно-капков и фекално-орален път. След преболедуване остава траен имунитет, но като се има предвид, че в групата се включват 68 различни типа, става ясно, че е възможно многократно боледуване през живота на човек.
Заболяванията, които могат да предизвикат са различни. От херпангина до коксакивирусната инфекция.
Както вече казахме, честа изява на ентеровирусите, е херпангината. Проявява се с висока температура до 40 градуса, болки в гърлото и безапетитие, още на втория ден по гърлото се забелязват мехурчета, които се пукат и оформят афти.
Летният грип протича отново с температура, болки по мускулите, главоболие, болки в корема и повръщане, зачервява се лицето и конюнктивите, установява се и зачервено гърло.
Има и стомашно-чревна форма, която протича с температура, повръщане и
разстройство.
Най-характерният представител на ентеровирусите е коксакивирусната инфекция или т. нар болест уста–ръка–крак. Протича с температура и поява на обрив с мехурчета по лигавицата и около устата, по ръце и длани и по крака и стъпала. Тази група вируси могат да предизвикат и по-сериозни инфекции като серозен менингит и енцефалит, но са значително по-редки.
Аденовирусите засягат предимно горни дихателни пътища, очите и лимфните възли. Единствен източник е болният човек. Основен е въздушно-капковият механизъм на предаване, но е възможен и фекално-оралният. Възможно е и заразяване с инструменти при очни манипулации.
Клиничната картина може да е разнообразна – най-често протича със зачервени и оточни очи, зачервено и болезнено гърло с поява на налепи по сливиците и обилен секрет от носа. Обичайно се увеличават лимфни възли от страната на зачервеното око. При малките деца може да се изяви и с бронхит, честа спастична пристъпна кашлица, по-рядко може да се изяви и пневмония.
Лечението на последните две групи може да се обобщи като симптоматично – антипиретици и лекарства, повлияващи изявилите се симптоми, може да се използват и препарати, подпомагащи имунитета, витамини.
Антибиотици са необходими само при насложена бактериална инфекция, което задължително се установява от лекар.
От всичко казано дотук стават ясни и начините за предпазване от летните вируси – добрата лична хигиена е най-добрата превенция. Важно е честото миене на ръцете, миенето на плодовете и зеленчуците, които консумираме, а при останалите групи храни е важна добрата термична обработка и съхранението в хладилник. Избягване на контакт с болни, доколкото е възможно, и не на последно място – прилагането на ваксина, когато е възможно.
Всички обичаме лятото и слънцето, но жегите идват и със своите опасности, които не са за подценяване. Често се шегуваме, че сме „слънчасали“, когато се държим неадектвано, но истината е, че никой не трябва да бъде оставен да слънчаса. Особено пък малките деца. Педиатърката д-р Лора Бучукова ни посочва разликата между прегряване и топлинен удар, какви са симптомите и как да дейстаме, ако се случи.
През лятото има дни с много високи температури. В тези дни най-много зачестяват случаите на прегряване, слънчев или топлинен удар. Децата са най-уязвими, което е свързано с редица особености на детския организъм – засилена обмяна на веществата, по-високо водно съдържание и несъвършена терморегулация.
Прегряването обикновено се получава в резултат от висока температура на околната среда, излагане на директна слънчева светлина, понижен прием на течности, неподходящо облекло, здравословно състояние и др. Независимо какви са причините, довели до прегряването, е необходимо бързо да се вземат мерки, тъй като то може да премине в топлинен удар.
Те свидетелстват за изчерпване на компенсаторните механизми на организма. Ако не се вземат мерки за охлаждане на детето, се развива топлинен удар. Ако усетите един или няколко от посочените по-горе симптоми трябва незабавно да вземете мерки за охлаждане на детето. Важно е мерките да не бъдат драстични! (Тоест, не го поливаме с ледена вода например, бел.ред.)
Слънчевият удар всъщност е топлинен удар, който се получава в резултат от продължителен престой на слънце. При него се спира отделянето на пот вследствие на дехидратация, повишава се значително температурата, кожата е дифузно зачервена.
Човешкият организъм е способен да се освобождава от излишната топлина през кожата и чрез процеса на изпотяване, обаче ако са налице фактори като много висока температура и/или влажност, продължително излагане на силно слънце, висока физическа активност и неподходящо облекло, тялото не успява да се справи с натрупващата се топлина чрез естествените си защитни механизми.
Причина за топлинния удар може да бъде и дехидратирането (липсата на достатъчно влага в клетките), което води до неспособност на тялото да се изпотява с нужната скорост. Това пък от своя страна води до повишаване на температурата в него.
Ако състоянието на детето се влошава, трябва задължително да се обърнете за лечение към специалист! Това е необходимо, ако то е с висока телесна температура между 39 и 41 градуса, от неспокойно започва да става отпуснато и сънливо и ако не е възможно да приема течности през устата. Това вече са симптоми на топлинен удар – най-тежката форма на хипертермия (прегряване на тялото), която изисква спешни мерки.
Още не сме свършили, скрол надолу
До пристигане на лекарския екип или посещението при лекар трябва да се направят опити за сваляне на температурата със същите методи като при прегряването.
Продължителната кашлица при децата често изправя косите на родителите, особено когато излизат данни за висок процент на случаи на коклюш. Тази болест, позната в миналото като „100-дневната кашлица“ или „магарешка кашлица“ заради изразителния звук, който наподобява рев на магаре, се е лекувала някога и с „магарешко мляко“. Поне такива са митовете за заболяването.
В наши дни има много по-удачни методи като например ваксината, която в България се прилага от най-ранна възраст.
Тя е важна, защото тази болест протича тежко предимно при малки деца. Затова у нас ваксинирането започва още на 2-месечна възраст. Прави се трикратно до 6-месечна възраст. След това има реимунизация, когато детето навърши година и половина – две. Следва реимунизация на 6 години. По новия имунизационен календар има такава и на 12 години.
Все пак лекарите успокояват, че не всяка продължителна кашлица може да е причинена от коклюш, а често симптоматиката е вследствие на мръсния въздух, който е характерен предимно за големите градове.
Броят наистина е внушителен, особено ако се сравни с данните от миналата година, когато случаите са били едва 4–5 за същия период.
„При разгърната клинична картина коклюшът не може да се сбърка с друг вид заболяване. Кашлицата при него е пристъпна, продължителна. Децата почервеняват, не могат да си поемат въздух. Имат сълзи в очите и накрая, поемайки си въздух, се чува един характерен звук. Него лекарите наричат реприз – дълбоко вдишване, което минава през стеснените дихателни пътища.
След това се успокояват. Дали за кратко, или за дълго – зависи от тежестта на инфекцията и от организма. Тези кашлични пристъпи се наблюдават много пъти през деня. Оттам идва и тежестта на заболяването“, обяснява общопрактикуващият лекар д-р Веселина Никифорова.
Тя уточнява, че тази симптоматика е по-характерна за неимунизираните деца и възрастни, а не за имунизираните, при които клиничната картина протича много по-леко.
„Инкубационният период на коклюша е между 7 и 10 дни. Зависи пак от имунитета на човека. След това започва т.нар. катарален период, който протича с кихане, кашляне, хрема. Може да се появи и температура до 37,2 градуса или малко по-висока. Следва периодът с описаните репризи и накрая настъпва оздравителният период“, допълва лекарката.
Като при всички болести пациентът е зара̀зен дни, преди да започнат симптомите по време на инкубационния период, но най-заразен е по време на катаралния и когато кашлицата е силна и разпръсква във въздуха причинителя на коклюша т.нар. Bordetella pertussis. Това е начинът, по който се разпространява инфекцията – с кихане, кашляне, пипане на секрети от очите.
„Най-вероятно е да се разболеят неимунизираните деца и тези с незавършен имунизационен курс. Това са децата под 6-месечна възраст и, за съжаление, при тях заболяването протича най-тежко“, казва д-р Никифорова.
Специалистът предупреждава, че съвсем не е изключено малкото дете въобще да няма кашлица, а клиничната картина да се прояви с продължителен задух. „При такава проява на симптоми трябва да не се изключва и коклюшът особено в настоящата епидемична обстановка“, допълва д-р Никифорова.
По думите ѝ, усложненията, които дава коклюшът, са пневмонии и енцефалити. Ако ваксината причинява някакъв дискомфорт при малък процент от децата като зачервяване на мястото на поставянето, безпокойство или температура, то при неимунизираните деца се вижда колко тежко протича коклюшът и до каква степен може да увреди организма.
„Заради силната кашлица децата спират да ядат, което допълнително утежнява клиничната картина и протичането на самото заболяване“, допълва специалистът.
„Когато протичането е тежко, заболяването задължително се лекува в болница. Както стана ясно, малките деца с коклюш не се хранят и повръщат от кашлицата. Така освен клиничната картина на дихателните пътища, боледуването води и до обезводняване на детския организъм, което при едно до 6-месечно бебе е изключително тежко състояние. То може да свали до 1 кг, което е голям процент за неговия организъм“, казва д-р Никифорова. Тя прави уточнението, че деца в такава крехка възраст задължително се лекуват в болница, тъй като може да се наложи и подаване на кислород.
Още не сме свършили, скрол надолу
Смята се, че антитела от майката преминават в новороденото в първите месеци от раждането на детето и докато започне неговата ваксинопрофилактика, то се счита за предпазено от заразяване.
„Много възрастни са носители на коклюш, но имат по-леки симптоми, защото с времето или са имунизирани, или са се срещали с този вирус. Те дори могат да не са наясно, че разпространяват причинителя на коклюша в семейството. Но това е особено драматично, ако там се появи нов малък човек“, уточнява д-р Никифорова.
Затова и специалистът приканва възрастните да се ваксинират. Ваксината, която съдържа профилактика срещу коклюш, е налична в аптеките в момента. Хубаво е да се прави през 10 години, след като човек навърши 25-годишна възраст.
„В момента през 10 години личните лекари правят ваксина за тетанус и дифтерия, но нищо не пречи да се прави ваксината за дифтерия, тетанус и коклюш“, допълва лекарката.
Повечето от нейните пациенти ваксинират децата си и съвсем малък процент не го правят. Д-р Никифорова разяснява на всички родители срещу какво защитават децата си.
„Разказвам подробно как протича болестта, защото, за щастие, много от болестите ги виждаме рядко именно благодарение на ваксините. Така е и с коклюша. Изключително малък брой на заразени има през годините. Като всяко заболяване и коклюшът има цикличност и сега сме в епидемичен взрив. Но когато 95% от населението е ваксинирано, вероятността да избухват такива епидемии, се свеждат до минимум“, завършва тя.
Текстът е създаден с подкрепата на Zano Inspire.
Днес говорим с педиатърката д-р Теа Александрова и ѝ задаваме вашите въпроси. Д-р Александрова беше така добра да ни отдели време, за да отговори изключително подробно на всичко, което я попитахме за сополите – този враг на народа, кашлиците – тия проклети дразнители, вирусите, бактериите, закаляването, имуностимулантите и какво ли още не.
Изключително сме благодарни на лекари като д-р Теа Александрова, защото внимателното им отношение и умението да обясняват на родителите с усмивка и спокойствие е абсолютно незаменимо, особено когато човек е притеснен заради боледуващото си дете.
Още полезни съвети от д-р Александрова можете да откриете в нейната Instagram страница @mamadoc.bg.
– Първият и най-важен въпрос, вълнуващ всички родители на по-малки деца, е какво правим с този сопол? Кога той е страшен, заразен и опасен и кога е нормална реакция на организма към околната среда?
– Всяко семейство намира правилния индивидуален подход за своето дете – с проба-грешка в морето от капки за нос, бабини съвети, естествени или алтернативни методи – или докато не свърши есенно-зимният сезон и нещата отминат сами.
Децата в яслена и училищна възраст нормално боледуват 6–8 пъти през есенно-зимния сезон. Макар да ви се струва, че детето „постоянно“ е с хрема или кашля, или е болно, е важно да проследите дали има поне няколко дни/седмици в здраво състояние. Това дава насоки за лекарите как да процедират с вас. Наличието или липсата на температура е изключително важно за оценка на тежестта.
Самолечението с антибиотици и антибиотични капки води до резистентност и невъзможност СЕРИОЗНИ инфекции да се лекуват ефективно в бъдеще. В повечето случаи хремата НЕ налага антибиотично лечение. При рецидивираща и трудна за повлияване хрема е уместно да се изследва носен секрет. В случай, че се докаже бактериален причинител, лечението трябва да става след антибиограма, ако изобщо се налага. В повечето случаи причинителят се повтаря и можем да използваме резултата от антибиограмата и за бъдещи боледувания като референция.
Прекалено дългото лечение с различни капки и безразборната им смяна води до допълнително дразнене на така или иначе раздразнена носна лигавица. Същото важи и за аспираторите за нос. В тези случаи по-малкото е повече – оставете носа да си почине, може пък да отминат сами нещата. Ако хремата продължава повече от 10 дни без подобрение, се насочете към УНГ специалист.
– Вярно ли е, че по цвета на сопола можем да преценим дали е вследствие на вирусна, или на бактериална инфекция?
– Цветът и характеристиката на секретите може да ни дадат насока за типа и причината на хремата, а оттам и за правилното целенасочено лечение.
Назалната конгестия, запушен нос с оскъдни секрети, ще ни подскаже за нуждата от лечение с деконгестант. В повечето случаи така започват и респираторните вируси – с бистри, воднисти секрети, които постепенно се сгъстяват, стават слузни, белезникави, после може да станат жълти към зелени, докато постепенно не изчезнат. Жълтите към зелени секрети показват, че в процеса са се включили имуннните клетки – левкоцитите, и те ефективно се борят с инфекцията.
Наличието на зеленикави, „тролски“, гноевидни секрети подсказва за бактериален причинител и е уместно да се изследва носен секрет. Но само по себе си наличието на бактерия невинаги налага локално антибитоично лечение.
Носната лигавица е населена с полезни бактерии. При „носителство“ на определена бактерия, то тя е част от нормалната флора на лигавицата. Тя не причинява болест и детето си живее в баланс с нея. При спад в имунитета (в хода на друг вирус или заболяване) е възможно тя да надделее и да се получи прекомерно разрастване на бактерията. Тогава се наблюдава и жълто-зелената секреция от носа. Но това носителство не налага лечение – при възстановяване на имунитета отново ще настъпи баланс в организма и ще се възстанови хармонията на носа.
Макар и неприятна и досадна за родителите и за децата, хремата по принцип не е сериозно заболяване и в повечето случаи не води до сериозни последствия за здравето на детето – особено ако говорим за острата хрема.
Има някои алармиращи белези, които да ви подскажат, че е уместно да се насочите за преоценка на състоянието на детето от вашия личен лекар или за консултация с УНГ специалист:
– Какво да правим с кашлицата, която започва заради хрема?
– Възрастта под 3 месеца е рискова дори и за една „обикновена“ хрема. Затова педиатрите използваме термина „сополит“, тъй като дори обикновената хрема при по-тесните дихателни пътища при кърмачето може да доведе до по-сериозно състояние – кашлица поради стичане на секретите към назофаринкса в легнало положение. Най-вече рискът е от затруднено дишане и нарушено хранене, което може бързо да доведе до дехидратация.
Използвайте аспиратора за нос най-вече преди лягане за сън или преди хранене (за кърмачетата). По-честата и агресивната му употреба може да раздразни лигавицата и да засили секрецията.
Чистият въздух и подходящата температура (19–22 градуса) и влажност (35–55%) на помещенията са ключови за по-бързото отминаване на хремата.
Използвайте овлажнител за въздуха. Сухият въздух влошава кашлицата на детето. Обмислете да вземете овлажнител за въздуха, като го включвате най-вече нощем, тъй като обикновено тогава се обостря кашлицата.
Промивки на носа с физиологичен разтвор – често именно секретите в носа са причината за кашлицата, особено в легнало положение секретите се стичат назад и давят детето. Малките не могат ефективно да „издухват“, затова на помощ идват промивките на носа. Не са препоръчителни твърде чести и агресивни аспирации на носа, тъй като освен че засилват секрецията, могат да доведат и до разраняване на лигавицата. Промивките на носа обикновено сутрин и преди лягане за сън.
Стимулирайте детето да приема много течности, по възможност по-топли, които да разводнят секретите в гърлото и да олеснят тяхното отделяне. Чай с мед и лимон облекчават болките в гърлото, предоставят локална дезинфекция и втечняват гъстите секрети. Идеята е да държите гърлото постоянно овлажнено, тъй като тогава по-малко се дразни кашличният рефлекс.
Инхалации с физиологичен разтвор или вдишването на водни пари (от топла баня или сварен чай) – всичко това спомага овлажняването на лигавица на назофаринкса и облекчаването на дразнещата кашлица от наличните секрети.
Свежият, хладен въздух овладява кашличния пристъп, затова проветрявайте често вкъщи, а по възможност излезте от града и отидете някъде, където въздухът е по-чист.
– Какви са най-разпространените респираторни заболявания или състояния при децата? Какво могат да направят родителите, за да ги облекчат? Има ли някаква профилактика?
– Профилактиката на респираторните заболявания е чистият свеж въздух. В големите градове с голямо замърсяване на въздуха има отчетливо по-голяма честота на алергичните респираторни заболявания като алергична астма, алергичен ринит. Важно е да не се влиза в затворен цикъл от сиропи, капки, антибиотици, при положение че има няколко лесни, ефективни и естествени начина да облекчим състоянието и без тях.
Вече споменах за овлажнителя за въздух, промивките с физиологичен разтвор, приемането на течности. Но искам още веднъж да отбележа, че свежият хладен въздух овладява кашличния пристъп, затова проветрявайте често вкъщи, а по възможност излезте от града, където въздухът е по-чист. При начални признаци на разболяване – хрема или кашлица, най-доброто решение е да направите хубава разходка в планината, при условие че детето е в кондиция за това.
Важно е родителите да могат да разпознават белезите на затруднено дишане, за да могат да реагират своевременно. Учестенено дишане, хлътване на кожата между ребрата или в югуларната ямка, сънливост, посиняване около устата – всичко това са алармиращи белези, които трябва да насочат родителите да потърсят лекарска помощ.
При ларингита обикновено първата помощ се изразява в извеждането на детето на студен влажен въздух или пред отворената врата на фризера, както и прилагането на инхалация с физиологичен разтвор – много често в рамките на 30 минути състоянието се овладява. В противен случай е редно да се насочат за преоценка на състоянието в неотложно звено.
– Какво е вашето професионално мнение относно тестването на всички деца в една група в детската градина или в един клас в училище за заболяване като скарлатина например? Приемът на антибиотици от здравите носители на бактериите би ли спрял рецидивиращото проявление на скарлатината в групата?
– Международните препоръки са да не се изследват здравите деца и близки, контактни на скарлатина, освен при поява на симптоми. Пиогенният стрептокок (причинителят на скарлатината) при някои хората е част от нормалната флора на носоглътката и гърлото, което означава, че имунитетът поддържа добър баланс с тази бактерия и не допуска тя да се размножи прекомерно, нито пък да причини заболяване – това означава, че не се налага да се лекува.
Важно е също така родителите да правят разлика между скарлатина (заболяване с характерен обрив и симптоми от гърлото) и стрептококов тонзилит (ангина причинена от съответната бактерия) – те се причиняват от една и съща бактерия, но продължителността на лечението и проследяването на пациента е различно. Дали едно дете ще развие стрептококов тонзилит, или скарлатина зависи от индивидуалния му имунен отговор.
– Какви превантивни мерки могат да вземат родителите, за да не се стига до респираторни инфекции?
– Трудно е да се избегнат респираторните инфекции особено в есенно-зимния сезон, особено в големите градове с изразено замърсяване на въздуха. Опитът по време на пандемията с Covid-19 показа, че самоизолацията спира или поне намалява разпространението на респираторните вируси.
Някои детски заведения имат много строга политика по отношение на допускането на болни деца в колектива, при други положението е по-свободно.
Ясно е, че в колектива свободно се обменя целият коктейл от респираторни и чревни вируси. При видимо болно дете обаче е важно то да остане изолирано по две основни причини:
След тежко боледуване с антибиотично или болнично лечение съветваме децата да не се събират в колектива поне 10–14 дни, именно за да се даде достатъчно време да се възстанови организмът и естествените защитни сили. Разбира се, при налични логистични възможности за това.
Не забравяйте, щом сте избрали да задържите детето от ясла, защото ви се струва болно, то това означава, че то също НЕ БИВА да посещава молове, детски площадки, пълни с други деца, детски клубове, рождени дни, ресторанти и подобни. Не ознавача, че трябва да останете заключени вкъщи, напротив, времето, прекарано навън и на свеж въздух, само може да помогне за по-бързо оздравяване, но нека то да не е в компанията на много други деца извън домакинството. Особено в есенно-зимния сезон, когато са по-чести респираторните инфекции, определено е по-добре да изберем разходка в парка, пред разходка в мола. Честото миене на ръце, от своя страна, трябва да е от първите навици, които да възпитаме у децата.
– Има ли такова нещо като „настинка“?
– „Настинка“ в западната литература се среща с термина common cold – тоест най-честия за сезона вирус, който причинява общи симптоми като хрема, кашлица, неразположение, температура. В нашата народопсихология е заложено, че детето ще се разболее, ако се „простуди“. Истината е че няма твърде студено време, има неподходящо облекло. Всъщност студеният влажен въздух през зимните месеци спомага за облекчаване на повечето респираторни оплаквания като хрема и суха кашлица. Обикновено именно някой респираторен вирус е причината за развитие на симптомите на т. нар. „настинка“. При някои хора имунната система ще се справи с този вирус за един ден, при други – за една седмица.
– Можем ли да разграничим вирусна от бактериална инфекция на база симптоми? Какво е редно да правим в единия и в другия вариант?
– Бактериалните инфекции обикновено протичат с гнойни наслагвания в определена зона на тялото – гнойни ангини, гнойни отити (възпаление на средното ухо), гноен конюнктивит, назофарингит, пневмонии или пък с уринарни инфекции. Тоест при бактериалната инфекция често се отграничава конкретен „фокус“ на инфекцията за разлика от вирусите, при които имаме едно обща неразположеност на организма без толкова ясно изразен фокус на инфекцията.
Можем да подозираме за бактериална инфекция при температура над 38,5 над 72 часа. Бактериалните инфекции НАЛАГАТ антиобиотично лечение и трудно биха могли да отминат без такова. Задължително антибиотикът трябва да е назначен от лекар, за да може той да е подходящ за съответното заболяване. Няма такова нещо като „силен“ и „слаб“ антибиотик, има подходящ и неподходящ.
Антибиотикът не е магическа пръчица за внезапно излекуване, трябва да изчакаме поне 24–48 часа от първия прием, преди да видим ефекта му, като температурата няма внезапно да изчезне. Очакваме да видим постепенно разреждане на фебрилните пикове и поддържане на по-ниски стойности на температурата. Проявете търпение след започване на антибиотик.
Вирусните инфекции представляват около 80% от острите заболявания в детската възраст. Протичат с най-разноородни симптоми – хрема, кашлица, температура, мускулни болки, обриви, афти и подобни. Вирусите живеят в клетките на нашия организъм и ги използват да се размножават и именно затова е толкова трудно да се създаде специфично противовирусно лекарство, което да атакува самия вирус.
При задържане на температура над 38 градуса повече от 48 часа е уместен преглед от лекар и изследване на възапалителна активност, както и допълнителни изследвания за преоценка на нуждата от антиобиотично лечение. Децата под 6 месеца, особено кърмачета под 3 месеца, е необходимо да бъдат проследявани много стриктно и да се вземат навременни мерки за правилно лечение, за да не се задълбочи инфекцията с усложнения като обезводняване или затруднено дишане например.
– Когато се наложи лечение с антибиотик, как да подкрепим организма на детето по време на лечението и след това?
– На първо място е важно внимателно да бъде преценена нужда от антибиотично лечение от лекуващия лекар на детето. Както казах, в детска възраст по-голяма част от причините за остро заболяване са вирусните инфекции – а те не налагат изобщо антибиотично лечение. Те отминават на фона на симптоматично лечение за 5–7 дни. Антибиотик е показан само при данни за бактериална инфекция, признаци за наслагване на бактериална инфекция над вирусната или пък усложняване на една инфекция. Разбира се, има деца с придружаващи заболявания, които са със специални индикации за провеждане на антибиотично лечение.
Задължително е по време на антибиотичното лечение да се приема пробиотик. Заедно с „вредните“ патогенни бактерии антибиотиците унищожават и нормалните бактериални обитатели на човешкото тяло. Отнема около 120 дни за възстановяване на нормалната флора на стомашно-чревния тракт след прием на антибиотик.
Изключително важно е да дадем шанс на организма достатъчно време да укрепне и да се възстанови след прекарана тежка инфекция, наложила антибиотично лечение. Не бързайте да събирате децата в колективи – детска градина, детски рождени дни, детски кътове и т.н. Дайте шанс на имунната система да се възстанови, тъй като на фона на един изчерпан имунен отговор сблъсъкът с нова инфекция може да протече доста тежко.
Какви изследвания бихте препоръчали при чести кожни проблеми и с какво биха могли да са свързани те в детска възраст?
Уместно е тези деца да се проследят от дерматолог, който може да даде конкретни насоки дали тези обриви са с алергична основа или на базата на дразнещи фактори на околната среда. Имайте предвид, че детската кожа е много чувствителна и често обривите са неспецифичен белег и могат да се появят включително в хода на претопляне, някои вирусни инфекции и др. Важно е да могат родителите да отграничат дали този обрив създава дискомфорт на детето, или просто представлява временен козметичен дефект.
Какви са Вашите наблюдения относно премахването на трета сливица? В кои случаи може да се пристъпи към това? След премахване децата намаляват ли боледуването, или просто не боледуват толкова сериозно?
Уместно е тези деца да бъдат проследени от УНГ специалист, който може да даде конкретни насоки за нуждата от премахването на трета сливица. Всяко дете има налична трета сливица и с напредване на годините тя постепенно намалява и почти изчезва. Има някои деца, при които тя е прекомерно увеличена и пречи на ноздреното дишане. Те дишат основно през устата, хъркат нощем, предразположени са към чести назофарингити, задна хрема, инфекции на средното ухо, включително може да се доведе до промяна във формата на небцето и лицето поради дълготрайното дишане през устата. Има основание да се мисли за увеличена трета сливица при често боледуващи деца и те да бъдат проследени от УНГ специалист.
Още не сме свършили, скрол надолу
– Колко често могат да се правят инхалации, при какви болести и/или състояния, с какъв препарат? Какви са вашите препоръки? Има ли респираторни заболявания, при които НЕ се препоръчват инхалации?
– Инхалации могат да се правят според клиничното състояние и нуждата на детето буквално през 20 минути, ако това се налага. В най-общия случай се правят инхалации с обикновен физиологичен разтвор като един безвреден начин да се подпомогне овлажняване на лигавицата и улесняване за очистването на секретите и други полепнали алергени или патогени при суха или влажна кашлица в хода на някое респираторно заболяване. Разбира се, има други заболявания като астма, бронхиолит, ларингит например, които налагат лечение със специфични инхалаторни медикаменти с конкретно действие – бронходилататори, инхалаторни кортикостероиди и т.н.
Почти няма противопоказания за провеждане на инхалации с физиологичен разтвор, тъй като това се доближава до естественото вдишване на овлажнен въздух от околната среда. Ако говорим за бронходилататори например – те се прилагат само при определени индикации – астматичен пристъп или спазъм на бронхите в хода на вирусна инфекция (бронхиолит).
Митът, че с инхалациите подпомагаме вируса „да слезе надолу“ е неоправдан, ако инхалациите се прилагат с правилните индикации. Дали един респираторен вирус, или патоген ще причини инфекция на горните дихателни пътища (хрема и трахеална кашлица), или на долните дихателни пътища (бронхит, бронхиолит, пневмония) зависи от характеристиката и вида на самия вирус, както и от реактивността на имунната система и респираторния епител на детето. Един и същи вирус може да причини обикновена хрема при едно дете и бронхиолит с нужда от хоспитализация при друго с по-реактивни и чувствителни бронхи.
– И още един, свързан с инхалациите, въпрос: как да почистваме инхалатора, така че да сме сигурни в безопасността му?
– Има няколко препоръчителни стъпки при почистването на вашия инхалатор. Препоръчително е да почиствате частите на инхалатора веднага след всяка инхалация. Почиствайки ги редовно, ще предотвратите засъхването на остатъчно количество течност по частите на инхалатора. Така ще гарантирате ефикасно лечение и нисък риск от инфекции. За почистване на компресора и адаптера използвайте сухa и мека кърпа. Разглобете частите на устройството. Отстранете разпрашителя от горната част на инхалаторната чашка. Почистете всички части с топла вода и ги подсушете. След почистване го поставете обратно, като следвате обозначителните линии. Оставете частите да изсъхнат. След почистване прибирайте инхалатора и неговите аксесоари в чантичката му за бъдеща употреба.
– Какви са вашите препоръки за имуностимулиращи добавки за деца?
– Имуностимулантите са добро средство за подпомагане на имунитета при деца, които боледуват често и тежко или пък имат затруднения в храненето – злояди деца, или водят по-застоял начин на живот с недобро качество на въздуха – често в големите градове. Относно имуностимулантите като хранителни добавки е препоръчително да се придържаме към естествените съставки, за да се доближим максимално до натуралните нужди на детския организъм.
Имуностимулаторите са разнообразни по функция. Част от тях също подпомагат действието на имунните клетки, друга част затрудняват деленето или придвижването на вирусите. Много успешно действа комбинация от имунистимуланти и витамини (C, D), тъй като функционират по различен и взаимнодопълващ се механизъм.
За жалост, няма панацея, която да гарантира здрави деца. Винаги казвам, че най-добрите имуностимуланти са редовната физическа активност, времето, прекарано сред природата, пълноценното хранене и здравият сън. Всеки родител открива най-добрия баланс за здравословен живот на своето дете. При избор на имуностимулант е важно да се търсят естествени съставки, поднесени в удобна и вкусна форма, която децата да приемат с удоволствие.
Хранителните добавки се препоръчват при определени състояния. На пазара се предлага толкова разнообразна палитра от продукти, че всеки може да открие нещо за своите нужди. По принцип те са подходящи повече за профилактика и превенция и определено не заместват конвенционалното лечение при тежки инфекции и състояния. Най-вече се препоръчват хранителни добавки при деца, които са злояди или имат определени хранителни нарушения, които им пречат да си набавят необходимите съставки за нормалното функциониране на организма.
Определено не бива да се втълпява на родителите, че е задължително детето да приема хранителни добавки, за да е здраво. С годините родителите откриват, че определени съставки или продукти влияят добре на техните деца, но едновременно с това отминава и времето на честото боледуване, което е във възрастта 2–4 години.
– Да поговорим за закаляването. Какво всъщност е то и препоръчвате ли смяна на климата за каляване на децата?
– Закаляването представлява системно и повтарящо се въздействие върху детския организъм чрез редица външни физически фактори – студ, топлина, слънце, с цел да се намали тежестта на прекарването на вирусни инфекции. Закаляването укрепва здравето, подобрява терморегулационните механизми и увеличава устойчивостта на организма на различни по вид външни въздействия.
Закаляване представлява включително да извеждаме децата навън при студено време, прекарване повече време сред природата дори в зимните месеци, поддържане на по-хладка температура вкъщи и къпането с не толкова гореща вода. Именно системната подготовка на организма да се справя в такива условия, прави и имунитета по-уствойчив при сблъсък с различни патогени. Това отново не гарантира 100% липса на боледуване, но дава добра основа за по-леко прекарване на инфекциите.
Всички сме чували за таласотерапията – лечение с море. Това е подходящо за деца с респираторния заболявания – солен и влажен въздух се отразява благоприятно. Различни области в Бъгария като Сандански например също за известни със своя санаториум за лечение на деца с респираторни заболявания. Планината, от своя страна, се отразява благоприятно не само на физическото здраве, но и на психиката на децата. Въздухът в близост до водопади е наситен с отрицателни йони, които действат като естествени „дезинфектанти“ на въздуха, така че там можем да се радваме на наистина МНОГО чист въдух.
Zano Inspire е компресорен тип инхалатор, разработен да предоставя ефективна аерозолна терапия с медикаменти за лечение на астма, алергии и други респираторни заболявания. Той е изключително ефективен – произвежда оптимален размер на частиците за ефективна терапия и има малко остатъчно количество; компактен е – събира се в човешка длан; и освен това е много тих. Подходящ е и за малки, и за големи, защото комплектът съдържа маски за възрасте и за дете. Освен това може да бъде персонализиран с 16 различни цветни стикера, което помага на децата да възприемат правенето на инхалация като игра, а не като част от досадно и „страшно“ лечение.
Чудите се какви прегледи и имунизации трябва да има бебето ви през първата една година от живота му? Събрали сме ги в този текст.
Здравните грижи за бебетата в България започват още от първото поемане на въздух в родилната зала. Детските прегледи и имунизации са безплатни и са грижа на държавата. Първият подробен преглед в родилната зала са първите минути, през които на бебето му се случват неща, каквито се случват и на възрастните. Препоръчва се прегледът да бъде направен, когато бебето е будно и спокойно. Въпреки старанието на медиците, такъв преглед не е много приятен за детето, което току що се е появило в нов свят и всяко докосване му носи стрес. Съответно то може да заплаче силно. Този плач на негодувание ще го чувате редовно по време на прегледите през следващите месеци.
След като бъде измерена дължина и теглото, после се мери обиколка на глава и гръден кош. След 12-ия час новороденото се ваксинира против хепатит В. Денонощие след раждането се слага и ваксина против туберкулоза. На децата, родени извън стационар (нещо, което рядко се случва у нас, но все пак се среща), задължително се прави ваксинация против тетанус. По преценка на лекар се провежда и ваксинация против полиомиелит.
До пълнолетието му бебето ще подлежи на безплатни прегледи, изследвания и имунизации. За целта то трябва да бъде записано при общопрактикуващ лекар дни, след като е напуснало родилия дом. С него родителите ще се съветват за различни въпроси по развитието на детето им. Педиатърът пък трябва да ги уведомява кога са се явят за прегледи и изследвания.
Първите дни след раждането той прави обстоен преглед на бебето. В първия месец на детето се прави редовно измерване на ръста и теглото, следи се как наддава, отново се мерят обиколка на главата и гръден кош. Педиатърът ще опипва черепа и фонтанелата през следващите месеци, за да се види как се втвърдява. Ще види как засуква бебето и дали го държите правилно. Възможно е да се направи „пробно хранене“, ако теглото не се движи според приетите норми за тази възраст. Педиатърът ще направи оценка на психическото развитие и изследване за луксация на тазобедрените стави. В този първи месец се прави втората имунизация против хепатит В.
Измерването на ръста и теглото, обиколка на глава и гръден кош се правят всеки месец до навършването на година. Прави се и задължителната оценка на психическото развитие.
През втория месец идва ред на първата част от имунизацията против Стрептококус пневмоние. Втората част е в третия месец, а третата - в 4-ия месец. През втория, третия и четвъртия месец бебето подлежи още на имунизация против дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце отново на три приема.
През шестия месец се прави трети прием на имунизацията срещу хепатит В. Педиатърът прави обща оценка на зрението и на слуха на бебето, след което назначава и изследване на кръв (хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити, хематокрит), както и изследване на урина (седимент), албумин в урината. Тези изследвания на кръв и урина ще се повторят при навършване на една година. Те дават пълна картина за организма и биха сигнализирали за нередности, които да бъдат уловени навреме.
На седем месеца на детето се прави проверка за белег след БЦЖ имунизацията. На децата без белег се прави проба Манту и отрицателните се имунизират с БЦЖ.
И така неусетно изминават 12 месеца. Бебето ви вече общува, вероятно ви нарича „мама“ и често вече е проходило. Първият рожден ден на бебето със сигурност ще е много вълнуващ и натоварен, но не трябва да забравяте, че на една година детето трябва да се подложи на обстоен медицински преглед. Бебето трябва да бъде прегледано от ортопед, невролог, детски хирург, офталмолог, отоларинголог, детски зъболекар.
Трябва да премине през ултразвуково изследване на коремните органи (комплекс), бъбречна ехография, ултразвуково изследване на тазобедрените стави, ехокардиография, невросонография, аудиологичен скрининг.
При навършване на една година на бебето трябва да се предпише общ тест за кръв и урина.
След една година бебето, освен ако преди това не е имало такава нужда, се остъргва за ентеробиоза и се дават изпражнения за яйца на хелминти. Впоследствие тези тестове ще се правят ежегодно при посещение на детска градина. Не са приятни, но са важни и няма как да минете без тях.
На тази възраст на бебето се дава туберкулинов тест или тест на Манту. От тази възраст тестът на Манту трябва да се провежда по график. За него следи личният лекар и той ви напомня кога е време за тест.
Изглежда много, но всъщност не е така. Въобще няма да усетите как са минали прегледите. И честно казано, ако не си записвате, ще забравите.
Сега можете спокойно да отидете на пътешествие във втората година от живота. През нея профилактичните прегледи се извършват по-рядко - веднъж на тримесечие. А това наистина е повод за радост!
И още нещо - отнасяйте се с уважение към педиатъра си. Защото за съжаление те са изчезващ вид. Тук сме обяснили защо.
