Този текст идва при вас с подкрепата на Jolly Kids – място, където децата учат с удоволствие английски език (без дори да подозират, че го правят). Бяхме скептични към най-новото им предложение – онлайн уроци за деца до 7 години, но се оказа, че сме грешали. Вижте защо!
Помните ли усещането от последните 12 години, когато на българските политици им се налагаше да се виждат с колеги от чужбина? Срам, срам, срам и тук-таме – по някой конграчулейшънс.
Не че английският им беше най-големият кусур, но на фона на всичко останало, си беше като черешката на тортата. А опитите на една жена вицепремиер да изнесе реч на конференция помните ли? По-добре, че не помните, а ако помните – пожелаваме ви веднага да забравите.
Въобще, голям зор беше с този английски и човек почва да се чуди толкова ли никой не е ходил на Алианс навремето, не са ли учили за Хъмпти Дъмпти, или поне да пеят английската азбука!
Както и да е, проблемите на вицепремиерите не ни засягат толкова много, защото нито сме вицепремиери, нито имаме такива проблеми с английския.
ОБАЧЕ! Я си представете някой ден детето ви да стане вицепремиер и да почне да срича ДИЪР КОЛИГС, ИН ДЪ БЕГИНИНГ ЪВ МАЙ ШОРТ ИНТЕРВЕНШЪН... и всички да му се смеят, да чукат на дърво и да викат "Тцтцтцтцт, това не е ли синът/дъщерята на ..." (тук всеки да си сложи името), „Да не дава Господ!!“
Представяте ли си го? Каква майка сте вие, ако оставите детето си да се излага така? Разбира се, това е абсолютно невъзможно. Да го оставите да се излага, имаме предвид, не това за вицепремиерството – то, дето се вика, кой не е станал вицепремиер, та нашите деца.
Но да се излагат – абсурд! Та те ще знаят ПОНЕ три чужди езика – два от Тик-Ток и трети – чуждия език на чатовете, нали се сещате – ддз, нз, ко пр, и други подобни.
Или по-добре да не е точно така, какво ще кажете? Искаме ли едно поколение от деца, които говорят английски от Тик-Ток, или искаме едно поколение, което може свободно да превключва от български на английски без да се запъва, да гледа оцъклено и най-вече без да звучи като превод на Google Translate?
Надявам се, че на всички ни е ясно, че да говориш английски вече дори не е задължително, а си е по подразбиране. Вероятно Валери Божинов би казал, че английският е като българския, ама на английски – и би бил съвършено прав.
Точно такъв си е – абсолютно задължителен език, който всеки трябва да знае за отскок, а след това вече да надгражда с всякакви други езици, шведски, исландски, каквото там го влече.
Защото на фона на толкова много деца, които имат баща чилиец и майка естонка (например), и проговарят едновременно на три езика, тези, които са си с обикновени български родители и живеят в България, автоматично изостават с две обиколки.
Ако детето ви няма предимството да е с поне един чуждоезичен родител, то вероятно сте като мен – майка на едно дете, което е записано на английски в детската градина, както и в занималнята на предучилищната.
Ниво на английски към момента:
„Мамо, аз вече го знам половината английски“.
Аз: „Ами кажи нещо на английски тогава?“
Той: „КРОКОДАЙЛС!!“
Аз: "Готов си за Европарламента!"
Както сами разбирате, налагаше се нещо да предприема, за да надградим влечугите и да минем и на други животни, а след това той да успее да ги вкара в цяло изречение.
За съжаление, малките деца не са най-добрата аудитория за уроци в стандартния им вид и така, докато се чудех какво да правя, за да го въведа в света на английския език, дойде пандемията и отнякъде ми попадна предложение да пробвам онлайн уроци по английски за деца в Jolly Kids.
Първоначално си казах – пълен абсурд! Някой да му задържи вниманието 30 минути, докато му преподава, това просто няма как да стане! След това обаче се самоопровергах – какво пък толкова, дай да пробваме и ако не става – не става (с идеята, че, разбира се, няма да стане).
И така, казах му, че ще има урок по английски, защото иначе ще продава билетчета на метрото цял живот, отворих лаптопа в уречения ден и час, и седнахме заедно. Аз отстрани, за да не се виждам и да плаша преподавателката. Вълнувах се точно толкова, колкото и детето. Той си навиваше блузата на единия пръст, аз правех същото отстрани.
Опасявах се да не би да е скучно, да не би да е неразбираемо и да трябва да го ръчкам тайно в продължение на 30 минути, за да стои пред лаптопа и да мучи ЙЕС и НОУ.
Честно казано, въобще не знаех какво да очаквам – освен това на екрана да се появи учителка с купчина учебници, тетрадки и тебешири.
За моя изненада там се появи мис Деби – весела, позитивна и най-вече въобще неговореща български преподавателка. В тоя момент си казах – ще го бъде!
Не знам дали някога сте учили език с преподавател, който не говори български, но аз имам опит с това и мога да се закълна, че е най-добрият метод. Буквално нямаш избор и се налага да проговориш чуждия език, защото е малко вероятно преподавателят да започне да учи български от теб.
Мис Деби успя доста бързо да омае повелителя на крокодилите, дори го предразположи да отговори с три думи, вместо с една, и докато се усетя, вече играеха на някаква игра, в която търсеха предмети с определен цвят в стаята. Пяха песен, говориха си и, за мое пълно удивление, детето ми се забавляваше ужасно много и най-важното – отговаряше на английски.
Разбира се, накрая получи и много похвали, беше му казано, че се справя great и дори и аз леко му завидях, защото навремето никой не ми казваше, че се справям грейт и то ми и личи.
Урокът продължи 30 минути, които минаха абсолютно неусетно, и първите думи на сина ми след това бяха „Кога пак ще имам урок?“.
Трябваше да се самоощипя, за да повярвам на това, което чувах. Не бях се и надявала на по-добър развой на събитията. Казах си, че може би ще успеем да постигнем едно задоволително ниво на английски, което да му позволи да общува и чете без затруднения и дори почувствах някакъв оптимизъм за бъдещето.
А най-якото е, че всичко това се случи у дома, по весел и готин начин, без напрежение и вадене на двоен лист, без пуфтене, разсейване и криене под масата.
Знам, че много от вас гледат скептично на идеята детето ви да учи английски онлайн и аз напълно ви разбирам. И аз така гледах, но се оказа, че съм в грешка. Може би грешката е още по-дълбока и идва от спомените ни за това как ние сме учили цял живот – с досада, по един безкрайно скучен и неефективен начин.
Оказва се обаче, че имало и други начини и те са напълно естествени за децата ни – през игри, приказки, песни и въобще – чрез забавление. Звучи почти еретично – да учиш през забавление, брррр. Анатема!
Можете сами да се убедите с един безплатен пробен урок по английски в Jolly Kids и да наблюдавате кротко отстрани как се чувства детето ви. Ще имате щастието да видите с очите си как то се забавлява, докато буквално неусетно научава нови думи и изрази.
Компания в това ще му прави някоя от трите преподавателки – мис Деби, мис Невена или мис Рейчъл. Много е вероятно дори малко да му завидите – благородно, разбира се, но като си спомните часовете по английски в училище... абе, ще му завидите.
Но зарежете това. Важното е, че едно такова дете няма шанс да срича и да се запъва на английски, каквото и да работи някой ден.
Дори и билетчета да продава, ще може да ги продава на два езика, а вие ще бъдете спокойни, че детето ви няма да се излага като ония хора от началото на текста. А това въобще не е малко.
P. S. Или пък има друг вариант – не само, че ще се излага, а ще се излага на два езика. И това също не е малко. Някои и това не могат!
Министерство на образованието публикува официална информация как ще се провежда обучението на учениците в първата седмица след междусрочната ваканция - от 7 до 11 февруари.
Всички ученици в областите Разград, Силистра, Търговище и Шумен ще започнат присъствено втория учебен срок в понеделник. Те ще влязат в клас след изследване с познатите вече щадящи тестове. Без тестване могат да са на училище децата със „зелен сертификат“ – документ за ваксиниране, преболедуване, наличие на антитела или отрицателен резултат от лабораторно изследване.
В цялата страна при същите условия – тестване или „зелен сертификат“, продължава присъственото обучение на всички деца от началните класове – от 1. до 4. клас.
В областите Бургас и Стара Загора всички ученици от 5. до 12. клас ще имат занятия в електронна среда през следващата седмица.
В останалите 22 области вторият срок ще започне онлайн за отделни випуски от прогимназиалния и гимназиалния етап. В областите Добрич, Кърджали и Хасково някои класове ще учат от вкъщи само в отделни общини. Останалите ще се в клас.
Ето подробна информация за всяка област:
Режимът на обучение – присъствено или от разстояние, се определя на локално равнище със заповед на Регионалната здравна инспекция. Министерството на образованието и науката издава заповеди за организация на занятията в електронна среда там, където присъственото обучение е временно прекратено от здравните власти.
Според националния план за справяне с пандемията едни и същи ученици не могат да учат онлайн повече от една седмица без прекъсване.
Дали частичното обучение от разстояние в повечето области в страната ще продължи и след 13 февруари т.г., ще се решава от РЗИ на локално равнище според епидемичната ситуация и заетостта на интензивните болнични легла, съобщават от МОН.
Учениците от 5-и, 6-и, 8-и, 9-и и 11 клас в София град и област Бургас ще учат онлайн една седмица от понеделник (24 януари), предава dnews.bg. Изключение има само в бургаската община Руен, където учениците ще продължат да ходят присъствено на училище.
Министърът на образованието и науката Николай Денков издаде заповеди за организиране на онлайн занятия след нареждане от Регионалните здравни инспекции (РЗИ) за ротационно обучение в двете области.
Другите седем випуска ще останат в училище при наличие на „зелен сертификат“ или след тестване веднъж седмично. За децата от 1-ви до 4 клас присъственото обучение е ключово важно за изграждане на навици за учене и усвояването на базови знания. За седмокласниците, десетокласниците и дванадесетокласниците предстоят важни изпити – национално външно оценяване и матури.
Обучението в електронна среда ще продължи до 28 януари т.г. включително. След това всички ученици и учители ще излязат в почивка. Неучебните дни ще са общо пет. Учебните занятия да се възстановят от 7 февруари – присъствено или онлайн в зависимост от указанията на здравните власти.
Частичното преминаване към онлайн обучение в София и в Бургас се налага заради по-високия процент на диагностицираните с Covid-19. Към днешна дата болните ученици в столицата са 3,09%, което е почти двойно повече, отколкото средните стойности за страната – 1,71%. Болните учители са 5,68% а непедагогическите специалисти – 3,03% при средно 4,4% и 2,6% за страната.
В Бургас 4,27% от преподавателите и 2,75% от непедагогическия персонал са положителни за вируса. Заразените ученици са 1,99%.
По-висок е делът и на карантинираните ученици в София - 3,52% и в Бургас - 3,95% спрямо средния процент за страната - 2,83%. В Бургас карантинираните преподаватели са 4,69%, а в София – 5,28% при средни данни за страната 4,43%. Непедагогическите специалисти под карантина в Бургас са 3,36%, а в София 2,92% – при 2,78% за страната.
До края на днешния ден Министерството на образованието и науката очаква заповеди за въвеждане на ротация в училищата и от други Регионални здравни инспекции в страната. Въз основа на тях министърът на образованието и науката ще разпореди онлайн обучение в съответните области.
Нови противоепидемични мерки се въвеждат в София, тъй като градът вече е в етап 3 по заетост на интензивните легла, реши Областният съвет по здравеопазване.
София-град от днес преминава в трети етап по заети интензивни легла. Част от мерките ще влязат в сила от 24 януари, други - от 00:00 часа на 27 януари.
Считано от 00.00 часа на 27 януари се въвеждат:
Общо пет ще бъдат неучебните дни в края на първия и в началото на втория срок. Един от тях е междусрочната ваканция.
Няма да се провеждат занятия от 31 януари до 4 февруари 2022 г. Заедно със съботите и неделите преди и след посочената работна седмица учениците няма да влизат в училищата общо девет календарни дни. Те ще се върнат в клас на 7 февруари, пише dnews.bg.
В зависимост от инструкциите на здравните власти вторият срок ще започне присъствено или от разстояние в електронна среда, съобщават от МОН.
Мина първият ден от внезапното и скорострелно развило се онлайн обучение на децата в някои градове на България. Сигурни сме, че почти навсякъде то е било придружено от комични ситуации, може би някъде е имало и отчаяние, гняв и примирение. Този текст ни беше изпратен от една майка и ви го подаряваме, защото е смешен и показателен за начина, по който се развива образованието в последните две години.
Сряда. 13 ч. МАЙСТОРЪТ СИ ИЗНЕСЕ ДИСАГИТЕ, МАШИНИТЕ И СИ ВДИГНА ЧУКАЛАТА. С мъжа ми му казахме леко кисело, че няма да ни липсва идването му в 8.01 ч. всяка сутрин.
Сряда 14:30 ч. Захващаме се да чистим. За миг ми минава мисълта да оставя стаята на детето за утре, но някакво шесто чувство ме кара да я изчистя и нея.
Сряда 17:30 ч. Във вайбър групата на класа е публикувано съобщение от БТА как учениците до 4-и клас ще преминат онлайн от другата седмица със скоба "за да имат родителите време да създадат нужната организация". Викам си: Брей, че съобразително Министерство!
Сряда 21:30. Сядаме да вечеряме. Мъжът ми е сефтосал новата баня, но сме толкова пребити от умора, че нямаме време да се зарадваме.
Сряда 22:15 ч. вече полуспейки, минавам през хола, а по новините казват нещо като "…. учениците ще преминат онлайн без изключение за 1-4 кл.". Съзнанието ми някак го регистрира, но не го възприема - НАЛИ В ГРУПАТА ПИСАХА, ЧЕ ОТ ДРУГАТА СЕДМИЦА.
Четвъртък 03 ч. Събуждам се от глад (от умора вечерта съм яла само салата) и умът ми започва да работи. Обсъждам няколко важни въпроса със себе си, ставам до тоалетна, наслаждавам се на празния, чист и подреден коридор и се сещам, че ПО НОВИНИТЕ КАЗАХА: "БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ ЗА 1-4 клас"… Бързо, трябва да се обадя на баща ми, който утре в 7.45 ще закара детето в у-ще да му кажа ДА НЕ Я КАРА. Навън е светло, но е заради пълнолунието - сещам се, че е ТРИ ЧАСЪТ ПРЕЗ НОЩТА. Лягам си и си мисля, че детето ми е оправно - дядо му като го хвърли пред у-ще и си замине, то ще си дойде до вкъщи самичко… После се сещам, че старият ми компютър няма работещ звук, но пък новият си има всичко.
Добре, вече мога да заспя…
Четвъртък 8 без 10. Събуждам се миг преди да чуя щракване на ключ в ключалката, скачам, баща ми оставя багажа на дъщеря ни в коридора, а в следващия момент я чувам и нея, ревяща: "Мама и тате сигурно спят, а аз ще закъснея за часаааа".
Четвъртък 8:07. Опитваме се да влезем в онлайн класната стая, аз разчиствам последните кошове с играчки от пода на детската стая и направо гласно се поздравявам, че съм почистила стаята още снощи. Детето реве, че закъснява за час.
Четвъртък 8: 15 ч. Свързвам се с учителката по вайбър и разбирам, че онлайн часовете започват от 8.30.
Четвъртък 9: 20 ч. Дъщеря ни вече се смее от нейната стая и в междучасието след скоковете на въже по физическо разказва на приятелите си как е отишла до у-ще сутринта, как не е имало никой, как охраната много сърдито й е казала, че са онлайн, как после е тичала до вкъщи, за да успее за първия час…
Десет и двайсет сутринта е, а аз имам чувството, че половината ден е минал. Служебната поща е пълна с вечерни писма за преминаване на онлайн работа, за специална организация за достъп до сградата (имам материали там, които са ми необходими за работа от къщи и ТРЯБВА ДА СИ ГИ ВЗЕМА)… нямаме нищо за обяд и трябва да сготвя, а трябва да се отиде и до у-ще да се вземат някакви учебници…
Добре, че детето ни се оправя самó и ще иде да си ги вземе!
Налейте ми чаша розе СЕГА, моля! Това е само първият ден от онлайн обучението!
От 21 октомври (четвъртък) всички ученици в общини с повече от 750 болни от COVID-19 на 100 000 ще се обучават онлайн, пише на официалния сайт на Министерство на образованието и науката. Към момента това са София град, както и общини в областите Видин, Габрово, Кюстендил, Монтана и Перник.
Министърът на образованието и науката е издал заповед, която съответства на разпорежданията на министъра на здравеопазването от 19 октомври.
В информацията се съобщава още, че от МОН са предложили на МЗ да удължи с два дни присъственото обучение за предучилищните групи и класовете от 1 до 4 в столицата и в споменатите общини с висока заболяемост.
Аргументът е, че родителите на малките ученици имат нужда от време, за да организират грижата за децата си вкъщи по време на занятията от дистанция. До 16 часа не е получено съгласие от МЗ. По тази причина министър Денков издава заповедта за онлайн обучение от утре за всички ученици в София град и засегнатите общини.
От утре (четвъртък, 21 октомври) затварят училищата в общините, където заболеваемостта за 14 дни е 750 на 100 хиляди.
Това е т.нар. тъмночервена зона, в която попада почти цялата страна. В София средната заболеваемост е 814 души на 100 хиляди, което означава, че и столичните училища преминават на дистанционно обучение.
Детските градини нямат да бъдат затваряни. Тази мярка ще важи докато заболеваемостта не падне под 750 на 100 хиляди.
Това потвърди в интервю за bTV служебният министър на здравеопазването Стойчо Кацаров, като направи уточнение, че е нанесена корекция в заповедта за зеления сертификат от вчера. То засяга децата и изискването на зелен сертификат. На вчерашната пресконференция беше обявено, че зелен сертификат ще се изисква за децата над 12-годишна възраст. След консултации с юристи обаче, в заповедта е записано 18 години, така че зелен сертификат за непълнолетни лица няма да бъде изискван.
Продължаваме размишленията си за пазаруването, подкрепени от новия ни партньор в удобното, лесно и приятно онлайн пазаруване – Gastronom.bg, който в следващите 2 седмици дава на всички отстъпка с промокод MaikoMila5%.
Да се вдигна и да ида до магазина за картофи, или да си трая и да ям каквото има в хладилника, пък утре ще видим? Една от дилемите на хората в днешни дни е именно тази – раздвоението между мързела и отговорността. Тя е особено силна и в случаите, в които сме излезли за мляко, пък се върнем с портокали, шунка и щипки, но не и с кисело мляко!
Не ви се е случвало? Вие сте от друга планета!
На нашата планета има два типа хора от гледна точка на пазаруването – тези, които чинно пазаруват всеки ден/седмица от магазина, и тези, които пазаруват хранителни продукти онлайн. Допитахме се и до двете групи, за да видим какво ще кажат в своя защита. Шегуваме се – просто искахме да видим защо едните правят едно, пък другите – друго.
И така, попитахме 100 човека защо пазаруват във физически магазин, и те ни отговориха „Момент, отвориха каса 6, само да минем, и ще си поговорим с вас!“ Казахме си – ей, поне това с касите го няма онлайн, но ги изчакахме – всичките 100!, и ето какво разбрахме.
Да ходиш до магазина било като да ходиш на разходка, твърдят хората, които ходят до магазина. Освен това можеш да пипнеш доматите, краставиците и авокадото и да си избереш най-хубавите – буквално можеш да си наредиш салатата още в магазина. „Но вие не го правете, изглежда странно, а и няма какво да обясните, ако ви хванат да режете краставици в средата на супермаркета“, предупредиха ни те.
Освен това има и някакво вълнение – може да си купиш и други неща освен задължителните, например бормашина или шушляково яке, сподели тази група от хора, след което 77 човека си взеха покупките и си заминаха, а 23 се върнаха обратно, защото бяха забравили да вземат кашкавал, компот и леща.
Записахме си чинно и след това се обърнахме към други 100 човека, пазаруващи хранителни продукти онлайн. Приеха въпросите ни радушно, но малко разсеяно, тъй като цялото им внимание беше насочено към консерва риба тон на промоция. Някак си успяхме да ги върнем към нас и най-вече към въпроса ЗАЩО? Какво защо, попитаха 56 от тях?
Както и да е, разбрахме се и с тях, и ето какво научихме за онлайн пазаруването на хранителни продукти.
Първо, казаха хората, пазаруващи онлайн, то е много лесно! Влизаш, поръчваш и забравяш, но все пак не трябва да забравяш чак толкова и да заминеш за Копривщица, защото някой трябва да посрещне доставчика и да си вземе хляба и яйцата. Но това не било голям проблем – все пак не ходим в Копривщица всяка вечер.
Второ, в онлайн магазина за хранителни продукти също било много интересно. Имало например много промоции, от тоалетна хартия до дезодоранти и пилешки бутчета, а след това и доставката често била безплатна. А кой не иска да му докарат до вратата дезодоранта и пилешкото бутче, попита една госпожа на средна възрастн и всички се съгласиха с нея. Всеки иска, то е ясно.
Трето, можело да си избереш часа на доставка и да си гледаш сериали, докато си чакаш пържолите. Или да се изкъпеш, или нещо друго, според интересите. И въобще, то било истински рай, особено за заетите и мързеливите, което, честно казано, ни се стори логично.
Та така с пазаруването. Едни го правят в магазин, други – в онлайн магазин, а трети разчитат някой друг да го е направил вместо тях, но за това няма сега да разказваме. Въобще, може и така, и онака, а може и комбинация от двете.
Само един въпрос ни мъчи – ако си поръчаме продуктите онлайн с час на доставка 20 часа и после в 24 часа се сетим, че не сме си взели шоколад, ще идем ли до магазина, или ще чакаме до утре?? За един мързел питаме!
Как най-често пазарувате – на място в хранителен магазин или онлайн? В скорошна анкета се опитахме да разберем навиците и нагласите за пазаруване на хранителни продукти, а днес ви представяме резултатите от нея, а с тях представяме и новия ни партньор в удобното, лесно и приятно онлайн пазаруване – Gastronom.bg, които в следващите 2 седмици дават на всички отстъпка с промокод MaikoMila5%.
Човек и добре да живее, трябва да се върне вкъщи и да направи вечеря – в най-добрия случай само за себе си, в останалите случаи – за всеки според вкусовете му. Един не яде домати, друг – пиле, и така нататък, сещате се в каква въртележка изпада най-често майката, която трябва да сготви за скъпото домочадие.
Най-интересно идва обаче, когато въпросната майка – или баща, баба или леля, отвори хладилника, и в него открие всичко друго, но не и това, което ѝ трябва. Случвало ли ви се е да искате да си опържите яйца, но да имате само шунка? Или детето да иска спагети, но да има само круши? И на нас ни се е случвало и сме си казвали – еее, как не купих спагети, докато бях в магазина, и след това започваме да си мислим колко удобно би било някой ето сега да ни ги донесе тия спагети направо вкъщи, но не – никой не ни ги носи, защото такива вълшебства стават само в приказките.
Много е вероятно и вие многократно да сте изпадали в такава неудобна ситуация – неудобна предимно защото детето крещи НЯМА ДА ЯМ САНДВИЧ, ИСКАМ СПАГЕТИ СЕГА!!! и вие се чудите да запалите колата и да идете до Пазарджик за спагети, или просто да се гръмнете – та в тези моменти човек започва да се чуди защо не прави като една негова приятелка, която казва, че пазарува и онлайн и е адски, ама „адски доволна, маци, защото ти носят всичко вкъщи и реално просто си получаваш продуктите в кухнята“. Затова решихме да проверим колко от вас са като нас – искат да пазаруват хранителни продукти онлайн, ама нямат желание, и колко са като нашата приятелка.
Наскоро ви споделихме една анкета по този повод и ви помолихме да я попълните чистосърдечно, а след като вие го направихте (за което ви благодарим), е време да ви оповестим и резултатите. Никой няма да се изненада много от това, че почти всички хора (92%) пазаруват най-често млечни продукти, яйца (много яйца!!), плодове и зеленчуци, а 70% взимат и месо или риба. Най-често това става в големи хранителни вериги, а онлайн хранителни продукти пазаруват 7.9% от хората, участвали в анкетата. 6% от отговорилите признават, че пазаруват хранителни продукти онлайн поне веднъж седмично, а 3.3% - и по-често.
Както всички могат да се досетят, най-често посочваните причини за онлайн пазаруването на хранителни продукти включват доставката до дома в удобен час и пестенето на време. Плащането пък става най-често при завършване на поръчката – с карта, и по-рядко при доставка. Дотук добре, но да видим и какви са притесненията, свързани с купуването на хранителни продукти онлайн.
Разбира се, качеството на храната предизвиква най-много мислене – ще е свежа ли тази салата, портокалите дали няма да са презрели и рибата дали е прясна?
Липсата на удобен час за доставка е една от причините, посочена от вас като нещо, което би ги възпряло от пазаруване онлайн. Гъвкавото време за доставка (16%) пък може да е основната причина, която да промени нагласите им и те все пак да се престрашат да купят тези въпросни много яйца, млечни продукти и зеленчуци от онлайн хранителен магазин.
В заключение – всички пазаруваме много и всички се опитваме да го направим по най-лесния начин – набързо всяка вечер или един път седмично по-мащабно. Може би обаче не си даваме сметка, че онлайн пазаруването спестява много от физическите усилия на пазаруването, като в същото време ни позволява да планираме на спокойствие (а не в полу-истерия пред кашона с картофи в 7.45 вечерта).
И още нещо – ако се притеснявате ще дойдат ли яйцата цели – ами, не се притеснявайте. Идват. И ни нас – час по час поръчваме яйца и някой просто трябва да ни спре интернета вече!
Сигурно няма майка, която да не се е умилявала поне веднъж пред гледката на мънички детски маратонки с размерите на пакетче масло. Може би само майките на три и повече деца не се размекват, защото са купили толкова много маратонки, джапанки и сандали, че са претръпнали към цялата тази история.
За останалите обаче, детските обувки изначално са източник на много радост и мечти, насочени към малките крачета, които ще се учат да правят първите си крачки, ще се спъват, падат и стават, и така няколко години.
След тези първи трепети започва и лекото учудване при откритието, че маратонката, която е ставала на малкия крак преди 2 седмици, вече му стиска. Започва се едно купуване на нови обувки през кратки интервали, докато накрая у клетата майка не се настани едно отчаяние заради постоянно растящите крака и нуждата те непрекъснато да бъдат обувани.
„Баба ти все с нови маратонки е ходила!!“, си казват наум някои, но дори и те съвестно отиват в магазина и вземат сандали следващ номер, за да може кракът на детето да се развива добре, да няма мазоли и въобще да е ортопедично издържан, а не повреден заради това, че майката е стисната.
Така, докато се усетите, детето вече е извъртяло пет чифта маратонки 19-ти номер, 3 чифта 21-ви и така нататък до 33-ти, по което време то вече върви на собствен ход, тича, ходи на ръце, премята се и въобще е като един непрестанно въртящ се пумпал с огромни крака, който спокойно прави по 10-12 000 крачки на ден.
Майката, разбира се, също прави не по 10 000, а по един милион крачки на ден и непрестанно мисли откъде да намери следващия чифт обувки, защото то и това не е лесно. Всеки, който е търсил детски обувки, знае, че или няма номера, или няма цветове, или има и от двете, но на непоносими цени – и тогава идва ден, в който майките откриват eMAG и тяхната категория за детски обувки.
Първоначално може и да се шокирате при вида на над 2000 модела детски обувки и малко дори да ви се завие свят, но когато се опомните, ще изпитате облекчение. Защото преди всичко това изобилие слага край на издирването и на обикалянето, а и защото можете на едно място да намерите каквото ви трябва – от розови кожени маратонки с велкро лепенки до обувки за футбол. От вечните класики на спортните обувки до последен крясък на детската мода.
По някои от моделите със сигурност ще ви изтекат очите и ще ви се иска да ги има и в 39-ти номер, но да знаете – няма ги. Само до 22-ри са.
Не сте фенове на изкуствените материи? Сред многото намалени модели има повече от достатъчно, направени от естествени материали – просто трябва да си отделите малко време, за да ги разгледате. Със светлоотразители, със скрити връзки, с велкро, без закопчаване, зелени, лилави, бели, с принт – каквито и да са изискванията ви, няма как да не ги видите изпълнени.
Един жокер – използвайте филтрите на платформата, които са много функционални. След това няма какво повече да ви обясняваме – влизайте онлайн и почвайте да си избирате. Ако сте много търпеливи, даже може да викнете детето и заедно да пазарувате – с надеждата, че като си ги е харесало само, току виж ще си ги пази повече. А черешката е, че ако случайно размерът не му стане, връщането е изключително лесно и безплатно.
Преди време приятел, който е в чужбина от доста години, ми сподели, че се опитал да се свърже с тамошната българска общност. Не че нещо толкова го гризяла носталгията, колкото му станало неудобно от самия него си – сума ти години да живее в тая страна, пък с нито един българин не си бил общувал, не бил обсъждал политика и футбол, още по-малко пък - пил ракия. Затова решил да навакса този социален пропуск, включил се в мейлинг листата на общността и зачакал да потече задоволителна комуникация.
И тя потекла – толкова мътна и бурна, че след седмица се отписал, сменил си мейла и оттогава няма желание нито да се свързва, нито да чува за нея, ако ще тя, общността, да пристигне с погача със сол и да му изпее Излел е Дельо хайдутин с мек, ненатрапчив акцент.
Разбираш ли, вика, включвам се аз, готов да се запозная с някакви готини хора, а вместо това директно попадам на публичен побой. Някакъв нещастен човечец, някъде от България, имал неблагоразумието да попита какви са изискванията за емиграция и да поиска съвет – все неща, които вече живеещата там свръхкомпетентна общност така или иначе обсъждала и много добре знаела.
И общността какво, мислите, направила? Дали му казала „Хай, Гошо, добре дошъл и успех с емигрирането!“? Или поне строго, но справедливо го упътила с „Темата вече е обсъждана, Гошо, потърси назад!“, а?
Хахаха, абе, това е българска онлайн общност, бе, алооо! Ще ги пита той ТЯХ нещо, което ТЕ вече знаят!! Да не би той да иска да е КАТО ТЯХ и да прави същите неща, които и ТЕ правят?? Това ли е мръсната му, долна, задна мисъл, а??
Затова човечецът чул, че тва, дето си го представя, въобще да го забрави. Всяка жаба да си знае гьола, всеки влак си има пътници и прочие ценни зоо-транспортни житейски упътвания.
Абе, ТИ къде си тръгнал, бе! На четиресе години??? Никога няма да ти дадат виза!! Абе, ти знаеш ли НИЕ откъде сме тръгнали и НИЕ как сме се справяли??? Я си стой където си, тука никой няма да те вземе. А и с тоя английски – хахаха, пълен абсурд!!! Аре, чао! Гудбай!
И всичко това, вика моя приятел, се случва в продължение на няколко дни - мен ме заболя главата, изпитвах онова чувство, дето те е срам заради някой друг, и накрая просто напуснах така наречената общност преди да съм се запознал с нея - и никога няма да се върна.
Ми, разбирам го. Имам удоволствието да наблюдавам как се развива културата (с извинение) на общуване в българския интернет вече над 15 години, и все още не мога да си дам обяснение на проблема с виртуалното общуване, особено анонимното такова.
Опитвала съм се да го обоснова с десетките години невъзможност свободно да се изказва лично мнение. С вицовете, последвани от викане във военното окръжие и отправяне на заплахи. Със страха от изразяване, с вечното поучаване и постоянното присъствие на някакъв по-висш (или по-скоро - имащ се за такъв) фактор - учител, родител, университетски преподавател, някоя леля или просто самопровъзгласил се разпоредител, който ти натяква и подчертава дебело какво може и не може да мислиш, пишеш, говориш и чувстваш. Ако въобще нещо ти се позволи да можеш!
И изведнъж - сайтове, блогове, форуми и социални мрежи.
ФЕЙСБУК!
Милиони необятни възможности да кажеш ти колко си умен, а другите – колко са тъпи, ограничени и прости. Че ваксините съдържат чипове и отрови, а вирус няма. Отворете сега произволен сайт и прочетете коментарите под произволна новина за ваксините – ми то там е събрана цялата съвременна митология.
Там са сатанистите и адренохромът, там са самолетите, които ни пръскат със свински грип и бълхи, там са софиянците и селяните... и кой ли още не. И всички са тъпанари, бе! Освен това най-накрая, разгеле, може да се каже свободно, че тоя е ебати нещастното говедо! Че оная е курва. Че един е дебел, а друг е педал, а трети е дебел педал, пък жена му - курва!
Че кучетата трябва да се избият. И всички са тъпи! И не могат да пеят, да пишат, да танцуват и въобще – кво си въобразяват. Я, марш, всеки да си седи в дупката и да си чопли в усамотение, докато не стане умен и социално приемлив.
Вече се общува в генерализирани статуси. На принципа – думам ти, дъще, сещай се, снахо. Щото не върви да кажеш на някой, че е гъз. Някакси е неудобно, като е лично, а и само се губи време и нерви. Пък и той, не дай си боже, ще вземе да ти отговори, ще се завърже спор, ще трябва да се говори. Затова се пишат хапливи обръщения към масите, пускат се като бутилка в океана и който си я улови – да си я тълкува, да си се обижда на спокойствие и да пише свой статус колко е огорчен. То и аз не правя изключение, разбира се – и съм се огорчавала, и съм огорчавала.
А коментарите под криминални новини? Чели ли сте ги? Тук, като пребият жена, я обявяват за курва. Разпоретина. Кой знае как му е съсипала живота на тоя мъж и той вече от немай-къде я е треснал с чука по главата! Абе, кво ни занимавате с тия проститутки, бе. Нещастници!
Когато такова нещо стане в Австралия, хората наричат жертвата poor little soul, а престъплението - disgraceful. Хаха, дисгрейсфул, разбирате ли. Ми ние дори нямаме толкова благозвучна дума на български.
И преди да сте си помислили, че сме нещо уникални, ще се наложи да ви разочаровам – тук поне все още никой не се е самоубил (или поне аз не знам), нито му се е провалил кой знае колко животът заради онлайн хейт или public shaming (но не е късно!).
По света това вече се е случвало - през 2013 година италиански прокурори разследваха случай, в който 13-годишно момиче се е самоубило заради канонада от обиди във Фейсбук от нейни съученици. Оттогава сигурно има и много други подобни истории, ако някой се интересува или желае да вземе идея назаем. А докато всичко още е невинно и в кръга на (тъпата) шега, можем спокойно да си го обясним с тоя популярен виц:
Американски форум: питаш нещо и ти отговарят;
Руски форум: питаш нещо и теб те питат;
Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп!!!
