"Гърлото ми гори, очите ме болят, уморена съм, треса се и се срамувам... Това е истинско майчинство."
С това въведение една майка на три деца публикува в Instagram профила си whentheboughbreaksdoc нерафинирана снимка от всекидневния си живот.
Защото иска светът да е наясно с истинското лице на майчинството - съвсем далечно от светските филтрирани снимки, на които току-що минали през фризьор жени попиват с наслада страница от някоя детска книжка, докато държат в скута си сияещо от щастие и спокойствие 2-годишно.
И защото така изглежда една майка точно в момента преди да направи нещо толкова ужасно, като да се скрие ЗА ТРИ СЕКУНДИ от всичките си деца в някоя друга стая...
Ето и цялото послание на whentheboughbreaksdoc:
Преди да ми изпратите мили и окуражителни думи като "Справяш се страхотно, мамче" или "А опита ли се да...", искам да кажа следното (колкото и да обичам вашата подкрепа и напътствия):
Публикувам това не заради себе си, а заради обществото, създало чудовището, което ни казва, че трябва да бъдем съвършени, да изглеждаме перфектно и да публикуваме само хубавите моменти от майчинството.
Аз обаче се чувствам ужасно изолирана от образа, който обществото е създало за мен. И в моментите, в които искам да покажа, че се нуждая от помощ, се страхувам, че вместо да бъда разбрана, ще бъда съдена.
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
Мисля, че една от трудните страни на майчинството е, че дори да можеш да имаш прекрасни и запомнящи се дни с децата си, ти продължаваш да имаш моменти като тези, моменти, в които си задаваш въпроси за здравословното си състояние и способностите си, моменти, които те смазват.
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
Защо плача? Е, това може да е каша от много неща:
Липса на сън, заради растящи зъби, строг график, липса на време за себе си, безпокойство, депресия, взаимоотношения, пари, домакинство, хранене, бебета, близнаци... С какво НЕ трябва да се справят с майките? ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
В крайна сметка няма значение защо плача. Децата ми са живи и здрави (благодаря на Бога!) и би могло да има много по-страшни неща, заради които да плача. Но това не ме кара да се срамувам, че крещях на децата си. Не ме е срам, че изпитвам чувства, които ме поставят извън графа "нормални", според стандартите на обществото, че слагам близнаците в леглото по-рано или че се крия в някоя стая далеч от моя три годишен син, докато той гледа телевизия, просто защото се нуждая от секунда за себе си.
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
Моля ви, не ме съжалявайте, моля ви, бъдете мили с коментарите. Просто чувствам, че това е мой граждански дълг: да публикувам тази снимка и да кажа на всички жени, които някъде там плачат, че не са сами, че са нормални и че всичко ще бъде наред!
Още:
Паника вместо балсам за коса – или как новите известни майки ходят по земята
