Какво представлява алергичният ринит и има ли спасение от него – за това говори д-р Кирил Пеев, специалист УНГ болести в УМБАЛ „Св. Анна“ – София. От епизода ще разберете, че засилената употреба на изкуствени вещества води до алергия към естествените.
И още:
Ще чуете дали е добре да се дезинфекцираме при всеки досег с околната среда, или можем да си спестим шишето дезинфектант дневно.
Д-р Пеев обяснява и как да различим хрема от алергичен ринит и друг вид хрема. Отговаряме си и на въпроса има ли наследствена предразположеност към алергиите? Даже и за сливиците го питаме – да ги махаме или да си стоят?
Добре ли е да се пръскаме със спрей за нос всекидневно и какъв спрей помага при алергични състояния? Ами ако става дума за бременна жена – какви капки и спрейове за нос може да ползва и какви да избягва, защото може да се развие пристрастеност?
От специалиста ще разберете дори кой конкретно спрей помага при алергия и други състояния с хрема заради съставките му, една от които е наричана „природен антихистамин“. Накратко, говорим си има ли измъкване от болестта на 21. век: АЛЕРГИЯТА. (Само на вас казваме – да, има.)
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Течащият нос е ежедневие и притеснение за много родители. В повечето случаи става дума за т.нар. остри инфекции, които продължават от седмица до 10 дни. Ако не се вземат навременни и адекватни мерки обаче, продължителността им скача в пъти, се казва във Фейсбук страницата на Военномедицинска академия.
От какво се предопределя податливостта към инфекции при учениците, особено при по-малките и каква е превенцията разказва доц. Дончо Дончев от екипа на клиника „Ушни, носни и гърлени болести” на ВМА.
Основен фактор е промяната в ежедневието на децата, която настъпва след като започне учебната година. Те се събират на едно място, намират се в тесен контакт помежду си, прекарват продължително време в затворени пространства. Всичко това създава условия за предаване на всякакви инфекции на горните дихателни пътища.
Трябва да отчетем, че в момента доминира една основна заплаха от т.нар. респираторни вируси – коронавирусната инфекция. Въпреки всичко, не бива да забравяме, че като се съберат децата, има и други зарази, които могат да си предадат. Тези неща са неизбежни. Хубавата новина е, че покрай пандемията и възрастните, и децата свикнаха да спазват някакви противоепидемични мерки – да си мият ръцете често, да носят предпазни маски, когато се налага и т.н.
Хремата е състояние на дискомфорт, което пречи на децата. За колко време това състояние преминава, какви могат да бъдат усложненията от продължителната хрема и как се разпространява тази инфекция?
Когато говорим за т.нар. остра хрема от неблагоприятни температурни условия, предаването на вируси или бактерии, които засягат горните дихателни пътища и преди всичко лигавицата на носната кухина, можем да споменем една крилата фраза: хремата с лечение минава за 7 дни, докато без лечение се влачи седмица. В момента на пазара има доста средства, с които можем да облекчим това състояние.
По отношение на учениците – носното дишане е много важно за доброто функциониране на главния мозък. Когато човек диша през устата, въздухът нито се овлажнява, нито се затопля, а кръвта се насища непълноценно с кислород. Децата стават по-разсеяни, по-трудно се концентрират, по-нервни са, а сънят им е по-неспокоен.
Знаем, че хремата се лекува с капки за нос. По какъв начин и за колко време трябва да се използват? Да кажем за това, че не бива да се прекалява с този период... За острата хрема има все повече, все по-нови и по-малко дразнещи спрейове и капки, особено за пациентите в детска възраст. Но те не трябва да се употребяват повече от седмица, дори 5 дни са достатъчни. Ако се прилагат системно и по предписание, те ще окажат своя ефект върху запушването на носа и намаляването на секретите.
Трябва да знаем, че продължителното им използване може да бъде и нож с две остриета и да увреди носната лигавица. Затова не трябва да се прекалява с тях, а ако хремата е много честа и продължава повече от седмица, въпреки това лечение, задължително трябва да се потърси специалист.
Най-добрата превенция е закаляването. За съжаление, не всички деца имат възможност да спортуват – по различни причини. Важна профилактична мярка е правилното и балансирано хранене, както и честото проветрябване на затворените пространства.
Полезно е при по-малките деца, които са предразположени към хрема, да провеждат един вид домашна физиотерапия – да се овлажнява носоглътката по естествен начин чрез инхалатори, за 5 до 10 минути вечер. Това ще допринесе за втечняване на секретите и отстраняването им от носоглътката.
Кой не е знае за епичния детски сопол? Кой не е чувал за него? В родителския фолклор песни се пеят и горко се плаче. Защото когато дойде той, СОПОЛЪТ, животът ти се променя завинаги. Извън драматичните краски безобидните (но за сметка на това чести) градински боледувания на децата са още една писта, по която да се шегуваме с родителските си “неволи”. Днес с челен опит в борбата със СОПОЛА влиза Алекс Попова, а ние четем и само кимаме с глава.
Някога чудили ли сте се как е възможно един детски нос да произведе такова количество сопол? Такава необятна шир от жълто-зелена слуз и цялата натикана в това миниатюрно копче, по-известно като носа на детето ви.
Освен вас, със сигурност се чудят и дробовете ви, които отчаяно се опитват да изсмучат цялото това чудо през някаква нелепа смучалка, направена по-скоро за пиене на коктейли. И докато вместо тях сърбате сополи и лицето ви рязко започва да наподобява това на бял бродник, в мозъкa ви нахлува една-едничка мисъл – ето от какво вероятно е страдал Пришълецът, та от него нонстоп капеше нещо. Градински сопол.
Сега като се замисля, ми става малко неудобно от горката извънземна животинка. Тя вероятно се е насадила в кораба на Сигорни Уивър с едничката цел да си намери Виброцил, Назик или, дай боже, ГОТОВ Коларгол, а то гледай какво стана. После хората сме били разбиращи.
Колкото разбиращи сме били към приятелките си, сдобили се с едно-две деца преди нас, докато те вече са водили епична битка със Сопола, а ние предимно с махмурлука си. Недоумението, което изпитваме през ергенския си живот към приятелките си майки, е всеизвестно.
Първо, какво ТОЛКОВА чак правят по цял ден, второ какво пък ТОЛКОВА мрънкат, като само обикалят парковете, и трето, какво пък ТОЛКОВА чак се превъзнасят по тия сополи. Защото когато сте способни да погълнете 12 шота B52 след три-четири големи уискита и на другия ден да отидете на работа, сополите трудно представляват проблем.
Това просто е нещо, което, ако се осмели да се всели във вас предвид процентното съдържание на кръв в алкохола ви, панически изчезва малко след това, когато сте започнали да го къпете с ракия и през носа си. Разумен, медицински издържан съвет за лечение от приятелите ви.
Няколко години и едно, две, три деца по-късно нещата изглеждат малко промененени. Сополът заема основно място в живота ви и всъщност трудно водите разговор, без да вмъкнете и темата за него.
Избори. Сопол. Новата ни космическа програма. И Северна Македония. Сопол. Трансграничният въглероден данък. Сопол.
Изчели сте де-що има литература по въпроса с лигавиците и техните секрети, както и с обилното възпроизводство на носни изтечения. Наясно сте с всички капки, спрейове, хапченца, хомеопатия и шамански церове за нос, а думата “ксилометазолин” изстрелвате по-бързо от собственото си име.
Знанията ви могат да ударят в земята всеки УНГ специалист, раждал се някога, а когато сте в аптека, се държите като преподавател на изпит. На способността ви да различавате различни нюанси носен секрет би завидял и служител на Оргахим, а сополиво дете на детската площадка идентифицирате от километри.
Наред с компетентността ви по сополознание обаче, във вас бавно нараства и страхопочитанието. Ако преди настинките ви са били удобен повод да се проснете на дивана и да изгледате наново всички серии на “Приятели”, сега изпитвате тих ужас при всяко подсмръкване на детето ви.
Просто защото подозирате, че това, което расте по детските градини, не е нещо обикновено, а някаква сатанинска твар, оцеляла векове наред през всички потопи, световни войни, ядрени атаки, извънземни инвазии и кремчето “Малеби”. Че и през Фандъкова, която най-подло се опита да стесни естествения ѝ хабитат до 3-4 детски градини за цяла София.
В случай че го прихванете от детето си, хремата ви е гарантирана до към 2028-а. През това време личният ви лекар щедро ще ви е предписал към 73 антибиотика, които вие, дай боже, няма да сте изпили.
Първите дни от заразяването много наподобяват прегазване от валяк, а ако случайно ушите ви все още функционират, то със сигурност можете да се разделите с леда в узото си за година-две. Цветовете, които изтичат от носа ви, спокойно могат да ви класират за фен на Прайда и поне в липса на толерантност никой няма да ви обвинява в този и без това нелек период.
В случай че го прихване мъжът ви… Я по-добре се разведете преди това. Ще спестите доста мъка на човека.
Вижте, за детето си не се притеснявайте, то ще го изкара най-леко от всички ви. Най-много да се наложи да му натикате някоя носна кърпичка в джоба за завършването. На гимназията.
Колко е досадно да носиш очила, които постоянно се запотяват от маската? От 1 до 100 може би 5000. Проблемът е, че не можем да се лишим нито от едното, нито от другото в момента, а замъглените стъкла могат да доведат до много неприятни последици.
Един доктор, на когото му се налага да се справя с това от години, има малък трик как хем очилата чисти, хем маската на място.
Д-р Даниел Хайферман, специализант по неврохирургия, споделя наскоро туит, който става абсолютен хит:
“Ако и вие се чудите как да се оправите със замъглените очила и с маската на носа, трябва да знаете, че една обикновена лепенка за рани вършо чудеса. Научил съм го в операционната. Чувствайте се свободни да споделяте, това може да спаси животи!”
Какво прави лепенката? Като тиксо залепва маската за кожата и по този начин дъхът не излиза отгоре, замъглявайки очилата.
Няколко дни след това велико “откритие” д-р Хайферман си прави труда и да отговори на въпроси от хората, които са попаднали на неговия трик. Като добавя и уточнението, че е добре памучната част на лепенката да попадне точно върху гърбицата на носа и да бъде с едната си половина върху маската, а с другата върху кожата. Така носът не се раздразва от лепенката.
За Health д-р Хайферман добавя още, че ползва този трик от много години, въпреки че не носи очила. В операционната обаче му се налага да носи специални хирургичени лупи, които се замъгляват по същия начин.
Според други лекари като офталмолога д-р Ранди Маклафлин този трик не просто спира замъгляването на очилата, но може да спре и разпространението на инфекции към очите.
“Напоследък идват все повече хора с оплаквания за възпалени клепачи и ечемици, което се дължи на замъгляването на очилата. Хората с подобни проблеми, той съветва да правят топли компреси на очите си или да измият клепачите си с бебешки шампоан.
Според друг лекар, д-р Ричард Уаткинс този трик работи, но не и в дългосрочен план, защото би раздразнил кожата. Д-р Хайферман обаче заявява, че действа по този начин през цялото време и не е имал никакви оплаквания. Освен това е доволен, че по някакъв начин помага на хората да носят маските си, и то по правилния начин.
Днешният ни текст засяга проблем, с който се сблъскваме за първи път - липсата на обоняние. Първоначално изглежда като нещо невинно и дребно, но след като прочетете текста на Сабина Хадживасилева, ще разберете колко много неща изчезват от живота ти, когато загубиш обонянието си... Миризмата на бебето, уханието на вкусна храна, натоварването да мислиш непрекъснато за собствената си миризма. Да загубиш обонянието си завинаги е истински недъг, с който - щеш-не щеш, трябва да свикнеш да живееш!
Здравейте! Аз нямам обоняние! Чувствам се като някакъв специален екземпляр - рядко се среща такова нещо, като липса на обоняние, а може би просто рядко се говори за това.
Не знам защо. Всъщност загубата на обоняние е един от недъзите, с които може да се живее - не е като да загубиш очите си, да не чуваш или да не можеш да вървиш... Но пак не си човек на 100%.
Ще ви разкажа моята история и искам да ви уверя, че не съм спряла да се боря с този си мой недъг. Но мисля, че след толкова години най-доброто лечение е именно да го приема и да живея с него без да се притеснявам.
Преди мноооого, много години - вече станаха 12, се разболях. Типичната зимна простуда с много сополи, кашлица и всичко останало. (Зимата също мирише, нали се сещате?) Тогава тя продължи доста по-дълго от обичайните настинки. Не обърнах голямо внимание, както винаги, понеже аз не съм любител на медикаментите и се надявах и това да мине от само себе си.
Да, мина.
По това време бях студентка в чужбина. За да си изкарвам парите, работех като барманка в една дискотека. Тогава още се пушеше вътре...
Та една вечер на работа, докато сновях напред-назад зад бара, всички мои колеги започнаха да си стискат носовете и да махат с ръце пред тях. Оказа се, че някой е изхвърлил запален фас в кофата за боклук и тя дими, и разнася зверска миризма на изпържени салфетки, лимети и други глупости, които, в съчетание с малко огън, наистина могат да задушат някого.
Аз стоях до въпросния кош за боклук и съвсем нормално си вършех работата. Въздухът за мен беше чист и не разбирах какво им пречи на всички останали.
„Не усещаш ли тази смрад???”, попитаха ме колегите и аз казах - „НЕ!!”
Помислих, че се дължи на настинката и не обърнах много внимание.
След време реших да си купя нов парфюм. Влязох в парфюмерията и я, ИЗНЕНАДА - мирише ми на НИЩО.
Тук една малка вметка - когато бях малка, майка ми имаше една приятелка, която нямаше обоняние. Двете бяха много близки. Приятелката все караше майка ми да я мирише, защото се притесняваше да не издава незнайни и нечовешки миризми. Освен това се пръскаше през половин час с дезодорант. На мен това ми беше много смешно - докато не се случи и на мен.
Та, разбрах, че имам проблем и реших да се възползвам от лекарите в чужбина, за да намеря изход от ситуацията. Бях сигурна, че е нещо временно и ще мине много бързо.
В болницата, в която ме прегледаха, казаха, че имам изкривяване на хрущяла, което най-вероятно е причина за липсата на обоняние. Трябва да се направи операция, тогава дори и хъркането и невъзможността да дишам нормално ще изчезнат. В чужбина ме подложиха на купища изследвания - такива, за които тук в БГ още не съм чувала - от ЯМР, през видео наблюдение на синусите с камера (нещо ужасно болезнено и неприятно) до наблюдение на мозъка за реакции при различни миризми.
Затвориха ме в една специална клетка, в която на всеки 10 минути се пускаше различна миризма и наблюдаваха как реагира мозъкът ми. Поднасяха ми всякакви миризми под носа - от смляно кафе до фекалии и следяха с камери как реагирам - не аз външно, а клетките в мозъка.
Нямаше реакция.
Лекарите така се амбицираха, че решиха да правят и допълнителни изследвания, които не влизаха в разходите от здравната каса.
Накрая ми направиха операцията на носа - изправяне на хрущял. Когато се събудих от операцията, ми идваше да избия всички около себе си. Бях с подут нос и посинели очи и бузи, не можех изобщо да дишам и да говоря.
Сега искам да благодаря на всички около себе си. След месец възстановяване започнах да спя нормално и да дишам през носа, спрях да хъркам и можех да си поема дълбоко дъх, не се изморявах толкова много. Олекна ми.
Но от обонянието нямаше и следа.
Изследванията продължиха, но без резултат. Лекарите казаха, че има специални клетки, които запаметяват и превеждат информацията за дадена миризма към мозъка. Тези клетки при мен не съществуват. За съжаление, не могат да се възстановят по никакъв начин. Мозъкът има една база данни за определени аромати, но не приема нова.
Препоръчаха ми тренировки на носа. С етерични масла, с току-що смляно кафе - това е най-силната миризма за един мозък, с лимон, с роза, със спирт... Всяка сутрин и вечер трябваше да правя тренировки и да “помирисвам” определени неща. Нямаше ефект.
Така. Тук идва един момент, в който човек трябва да вземе решение за себе си - ще го преживея ли или няма?
Много е трудно - да не усещаш миризмата на току-що откъсната ягода, мириса на ракетите, изстреляни в зарята по Нова година, ароматът на палачинките с ванилия, миризмата на близкия, на детето...
Трудно е да не знаеш и какви са миризмите на неща, които не си изпробвал до сега - мирисът на бебе!
Боже, как ми се иска да знам как мирише това бебе и защо всички въздишат така блажено когато се допрат до него... Убийствената миризма от памперса - да, тя не е от приятните, но, повярвайте ми, бих дала мило и драго да я усетя!
Реших да живея с това. Трудно е, но казват, че когато човек загуби едно от сетивата си, другите се засилват.
Вярно е - слухът ми е толкова силен, че чувам съседите през 2 етажа. Чувам и как телефонът на съседа над нас вибрира, защото се е включила алармата.
Но всички ми мирише на... НИЩО.
Трудно е да се живее с това, защото се оказва, че за възприемането на много вкусове е виновно именно обонянието. Когато то се загуби и синусите престанат да изпълняват своята функция, вкусовите рецептори се ограничават само до тези, свързани с езика - солено, сладко, горчиво, лютиво.
Друго няма. Ако ми завържете очите и ми дадете да опитам някаква храна (може и да не е храна) - няма да мога да ви кажа какво е. Досещате се, че оттук се губят още много неща - липса на апетит, защото всичко има един и същ вкус, липса на желание да готвиш - защото не знаеш какво си направил и не можеш да експериментираш с различни подправки или да си позволиш за малко да се отклониш от дадена рецепта...
Не знаеш кога млякото е вкиснало, винаги трябва да мислиш да изключиш котлона или печката, защото може да се самозапалиш и да си умреш в собственоръчно направения пожар или дим...
Другото, което пречи, е психическото натоварване от вечното притеснение на какво “ухая” - слагането на парфюм по 3 пъти на ден, къпане поне по 2 пъти на ден, дезодорант... Откакто загубих обонянието си, се научих да чета мимиката на хората - нещо също много полезно.
Имала съм случаи, когато съм се качвала в претъпкан автобус и съм вдигала ръка да се хвана за лоста. Забелязвала съм мимическа реакция на човека до мен или срещу мен и вместо да изчакам 4-те спирки, слизам на следващата - от притеснение, че аз съм причината за тази реакция.
Близките ми твърдят, че не е така - и сигурно не е, при тази хигиенна грижа, която полагам за себе си. Но все пак може и да го казват просто защото са ми близки! Съмнение има винаги.
Много дълго време не споделях недъга си с други хора. Имала съм много ситуации, в които е трябвало да помириша или опитам нещо и да си кажа мнението – ами... преструвала съм се, казвала съм това, което са искали да чуят от мен, отново научена от това как да разчитам мимиката на хората.
Сега вече не се срамувам - мога да ви кажа, че направих всичко по силите си да се преборя с това и все още търся методи - алтернативни, хомеопатия, акупунктура.... щом след 12 години изследвания лекарите, включително и такива от чужбина, казват, че все още няма медикаменти или по-напреднали начини за лечение (което според тях дори не е възможно), не съм сигурна дали някога ще се “излекувам”.
Но знам, че успях да се преборя с този проблем до степен да не ми тежи.
