Мая Цанева е в Майко Мила! с разсъждения и спомени за неделята. Неделята е особен ден - хем е почивен, хем вече си с единия крак в новата седмица и задачите те натискат по главата с всичка сила. Но в нея има и хубави неща, а Мая ще ви напомни и за някои позабравени неделни навици от едно време...
******************
Много хора обичаме неделя, други съм чувала, че този ден от седмицата адски ги потиска. Последният ден от седмицата, този, в който дори Бог си почива, е особен. Той е кулминацията на много желания, илюзии, заблуди, задължения и време за тежки истини. И този ден винаги започва с култовото "неделя сутринта".
Да поговорим за „неделя сутринта“. Като дете на късния социализъм, за мен това беше комбинация от палачинки/мекички/пържени филийки и телевизионно мързелуване с „1000 и едно желания“.
В неделя ядяхме кралска закуска, така че никой не огладняваше до ранния следобед, и гледахме по пижами детски филми. Някъде около 14 часа осъзнавахме колко е кратко щастието – утре сме на училище и забравените домашни заплашително ни дебнат от захвърлената в ъгъла раница.
Горе-долу по това време и майка ми започваше да готви за първите поне три дни от седмицата и така неусетно идваше време за „Всяка неделя“.
Помните ли предаването?
Кеворк Кеворкян го свързвам с две неща: гладене и публицистика. Щом предаването започнеше, майка ми вадеше купчината с изпрани дрехи и започваше маратон с ютия, в който постепенно се включихме и ние. Мразя да гладя, но го правя!
Въпреки това прекъснах ужасната традиция за неделното вечерно гладене и се занимавам с това късно вечер в делничните дни, с фон кулинарно предаване или концерт.
Като тийнейджърка и студентка, и аз имах своите епични изпълнения в стил „неделя сутринта“. Те бяха малко, но достатъчни. Тъй като не обичам бира и шкембе, аз съм на айрян и препечени филии, и остатъци от каквото е останало от снощи.
Късното ставане от леглото ми беше любимо независимо дали бях снощна или с ведър поглед. Неделята беше ден за мързеливи кафета и разходки, за четене на книги, за писане на закъснели текстове… за всичко, което съм отлагала цяла седмица.
Неделята беше ден и за пътувания в посока София, за да стана отново столичанка.
Влакът и рейсът бяха пълни със студенти, които спяха, покосени от махмурлук, или четяха записки от лекциите си. Други се целуваха, събрани отново след уикенда при мама. Други тъгуваха по гаджето, или се караха с него, ей , така между две гари.
Всъщност, май съм виждала не една и две раздели, между две гари, в неделя.
Именно във времената на онези спокойни неделни дни открих неделите на другите.
Неделята на разделените семейства, на необвързаните или самотни жени и мъже, които сядат на кафе и торта още в 9,30 часа сутринта или се разхождат безметежно в късния следобед, когато семейните хора вече се изнервят понеделнишки, готвят и чистят усилено.
Неделята остава и денят, в който отсъстващите мама или татко плащат дълговете си към често пренебрегваното дете с преяждане с торта или пица, посещение на куклен театър и кино.
Ако отидете на кафе в неделя сутрин, ще видите, че компания ще ви правят местните пияници, много двойки „родител и дете“, както и единични почитатели на тортички и кроасани, които усилено цъкат по телефоните си или четат програмата за събития през деня.
Единици са хората, които работят нещо закъсняло, в последния момент преди понеделник.
Сега, ако в неделя сутрин съм навън, аз или компенсирам пропуснатото време със сина ми, или работя.
Неделята ми се промени радикално, когато наследникът се появи. Късно ставане?! От времената на кърменето, та досега, в събота и неделя той става още в 6,30 часа и е готов за… палачинките на татко.
Отдавна съм се простила с илюзията, че ще наспя през почивните дни. Дори и да сме „снощни“, айрянът и печените филийки отдавна не вървят в комбинация с късно ставане или още по-малко с безразборен мързел. Който мързелувал до 10 часа - мързелувал! Малкият човек е готов за предизвикателства навън и все някой трябва да изтегли късата клечка за неделни приключения.
Това всъщност е по-приятната част, защото следобед тъмните облаци на понеделника вече се сгъстяват. Но преди той да дойде, си имаме цялата неделя на разположение - дали я обичаме или мразим, няма значение - все пак, какво щеше да е понеделникът без "неделя сутринта"?
*По парчето "Неделя сутринта" на Ъпсурт
Тази неделя Музейко чака с нетърпение най-малките и любознателни посетители, тъй като е запазена за всички малки учени на възраст от 0 до 5 години, за които ще има специалната програма от творчески работилници, спортни дейности и образователни приказки.
"Денят на най-малките" е чудесна въможност за малките приключенци да допълнят и развият уменията си и да прекарат целия ден в изследвания и експерименти, без да подпалят хола ви и да намажат с конфитюр котката!
Разходката из експозициите на Музейко им дава възможност и за незабравим първи досег с интересния свят на науката чрез интерактивни игри. А на родителите - спокойствието, че поне за няколко часа интереса на детето няма да се върти около таблета, телефона или контактите вкъщи.
"Денят за най-малките" започва на 15 октомври от 10 часа и включва следните дейности:
Подробната програма за „Ден за най-малките (0-5 г.)“ в Музейко може да намерите тук.
Каролина Векаро ни изпрати преди време този разказ, очевидно вдъхновена от някоя неделя, за която е имала едни планове, пък то взело, че станало нещо друго - сто процента ви звучи познато! Защото всяка майка на две и повече деца, особено ако сред тях има и ученици, е запозната с кошмара на неделята - раници, чанти, написа ли си домашното??, прането изпрано ли е, кога ли ще изсъхне!!, боже, исках и да се боядисам.... и така, докато се усетиш, вече е станало понеделник и НИЩО не е свършено. Всички мразим неделите по една-единствена причина - защото след тях идват ПОНЕДЕЛНИЦИТЕ!
Неделя! Неделя...Неделя... повтарям си наум, докато в съзнанието ми изплуват величествени планове за релакс, творчество и евентуално секс.
Тези планове започват да шумолят в главата ми още в сряда, отлежават до петък и изплуват само най-есенциалните. Добавям свещи и вино от 20 лева за по-романтично, но всъщност ползвам само бутилката, дето запазих от едно събиране и наливам домашно от татковото.
Корковата тапа я няма, затова напъхвам салфетки в гърлото, което де факто пак играе ролята на тапа. Свещи винаги има у дома, защото често спира токът.
Домочадието е налягало по пода и цъка „Майнкрафт“. Съпругът зяпа тюториали за перфектната снимка, а аз още не съм решила какво да сготвя.
Лошото е, че е почти обяд, а в главата ми все още е празно. Оглеждам се наоколо, виждам нова дупка в панталона на малкия и се сещам, че и по останалите дрешки има по някоя друга дупка.
„Ще ги зашия още днес!!!“ – обещавам си и реченото си остава несторено до утре сутринта, когато ще видя, че прането е още влажно, а единствените чисти панталони ще се окажат тези с дупката, която си обещах да зашия вчера. Чувствам се виновна и безотговорна, но и някак скептична към тези потайни дупки из дрехите на децата.
Как се появяват те? Едни такива перфектно „издупчени“, кръгли и без мегдан за трикове с подлепващ плат за такива случаи. Да нямаме молци? Проверявам. Няма нищо. Споделям с майка си, а тя категорично отхвърля тази хипотеза понеже днешните дрехи не били направени от истинска вълна.
Пералнята е готова и трябва да пусна прането на плакнене. Оглеждам се наоколо. Раниците на децата стоят непокътнати в ъгъла. Подскачам като ужилена и започвам да ровя в тази на дъщеря ми. Твърде много учебници има вътре и ме залива вълна безпокойство, че домашното за утре ще е около тон, тон и нещо.
Питам я в очите за домашното, а тя небрежно отговаря, че има стихче – ама много кратко, има също десет думи по английски и едно кратичко есе. Мозъкът ми разцъква опции, като изключва релакса от неделния ми план. Остават творчество и секс.
Часът е 13:22. Значи, за да се побера във времето, с което разполагам, трябва да планирам всичко почасово. Няма да стане.
Малкият пее. Радвам се, че е преодолял бариерата на срама и става все по-уверен в себе си. Знам къде е проблемът... Зъбките му. Има, завалията, деминерализация на млечните предни зъбчета. Голям комплекс. Не съм виновна аз! Миех му ги собственоръчно, показвах и обяснявах защо трябва да се мият и прочие! И баща му е имал същия проблем като дете и това облекчава тревогата ми, както лед върху цицина.
Планирам да се изкъпя към 16:00 часа и да си навия косата с фиби. Така няма да се наложи да използвам сешоар и ще преспя с фибите, а на сутринта ще се радвам на чудни къдрици с естествен вид.
Докато се навивам, ще пишем домашното, а с малкия ще упражним графомоторните умения. Учителките в детската казват, че пише много грозно, а вниманието му е неустойчиво. Дали не се опитват да ми намекнат, че детето е с проблем?
Аз не мисля, че е проблем грознописът и ако кажа, че и голямата пише грозно, ще е в ущърб на родителския ми капацитет. Все пак работя в образователната система. Аз също пиша грозно, защото мисълта ми тече по-бързо, отколкото пише ръката ми. Ама защо да им го казвам?!
Точа блат за пица, защото децата пак са гладни, нищо че обядвахме в късния следобед при родителите ми. Дъщеря ми чете стихчето и почти е готова. Остават десетте думи по английски. Есето е написано.
Неделя....творчество и секс. Махам творчеството и остава секс, но първо децата трябва да заспят.
Включае и другата главна фигура за правене на секс. Чета в тишината „Стопанката на Господ“ и пътувам астрално до селската ни къща. Планирам лятото ни. Много релакс, творчество и секс! Доспива ми се и заспивам.
Времето никога не стига. Добре, че земното време не е като космическото, защото там цял един живот би минал за по-малко от седмица. Ще се родим, ще се огледаме и ще умрем.
Утре е понеделник. Нямам и прическа, но поне успях да изпера, да ям, да сготвя, да изкъпя децата и да им изрежа ноктите. Постижение велико!
