Вотът за народни представители приключи. Каквото (не) избрахме, (не) избрахме. И докато още разтърсваме глави, опитвайки се да се осъзнаем, и да видим ясно каква я надробихме този път, поглеждаме към анализа на Национална мрежа за децата (НМД). Неправителствената организация синтезира посланията на различните партии, насочени към децата – има ли ги въобще, излизат ли от очертанията на популизма, и дали темата за децата не се ползва само за привличане на вниманието.
Според последни данни на НСИ децата са 17% от населението на страната.
Политиките за тях обаче остават фрагментирани и без ясна визия. Нито една политическа партия не предлага цялостен координиран подход към детските политики, а теми като превенция на насилието, детско участие и правосъдие за деца са слабо засегнати или напълно отсъстват.
Правата на детето като цяло липсват от предизборните програми на политическите партии. Единственото изключение е програмата на ПП-ДБ, отбелязват от НМД.
Националната стратегия за детето, която липсва вече седма година, в противоречие със законодателството на България, не се споменава в нито една от програмите.
Нито една политическа партия не засяга и проблема със събирането на данни, като в това число се включват и данни за насилието над деца и създаване на единна информационна система за деца. Никоя от партиите, които се борят за влизане в Народното събрание, не отговаря на въпроса кой е отговорен за детските политики, но и не планира създаването на координирана политика за децата.
Ще има ли Национална детска болница? Темата се появява в програмите на ПБ и ПП-ДБ, но в нито една от тях няма ясен отговор на въпроса как ще се гарантира качествена, съвременна, високотехнологична детска болница.
В програмите си партиите включват повече мерки за превенция. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ предлагат масов неонатален и генетичен скрининг за новородените. Безплатни лекарства предлагат програмите на БСП и ПП-ДБ. ДПС-НН предвиждат мерки, специфично насочени към недоносените деца. Ранната детска интервенция и скрининг, който да насочва към нея, се появяват в програмите на ПП-ДБ.
Според анализа на НМД за пръв път в програмите на политическите партии се говори за детското психично здраве и превенция на зависимостите. За ПП-ДБ пътят е през съвместни програми с училището, за ГЕРБ-СДС – през дигитална технология за превенция на зависимости, за ДПС-НН – национални кампании.
Въпреки амбициозните заявки за генетични изследвания и безплатни лекарства обаче, програмите за 2026 г. не изясняват как ще бъдат набавени липсващи кадри в педиатрията.
„Обещанието за „педиатър за всяко дете“ (ПП-ДБ) или „медицинско лице във всяко училище“ (ДПС-НН) е трудно изпълнимо без радикална реформа в специализациите и заплащането на медицинските сестри, където в момента има системен дефицит.“
Липсата на места в яслите и градините остава основна точка на напрежение, като партиите се разделят между подход на държавни инвестиции и подход, включващ публично-частно партньорство, пишат в своя доклад от Национална мрежа за децата.
ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС включват в програмите си строителство на нови детски заведения до пълно решаване на проблема с достъпа в големите градове. Програмата на ПП-ДБ изрично настоява за продължаване на финансовите компенсации за родителите на неприети деца и подкрепа на детски кооперативи и корпоративни детски центрове, докато ГЕРБ-СДС се фокусират върху модернизация на съществуващите дворове и кабинети.
Програмата на ДПС-НН залага безплатни ясли и градини или равностойни ваучери или компенсации като преходна мярка. „Прогресивна България“ предлага квалификация на учителите за „съвременни иновативни методи“.
Остава нерешен обаче въпросът за статута на яслите. В България те все още са по-скоро „здравни“ заведения (към МЗ), отколкото „образователни“ (към МОН).
ПП-ДБ и ПБ правят опит за интегриране на услугите, определен от НМД като „плах“, но липсва смела политическа заявка за цялостно прехвърляне на яслите към образователната система. Проблемът с големите групи деца се адресира само с обещания за намаляване на съотношението дете – възрастен, но няма ясен график кога и как ще бъде постигнато това.
Редом със здравеопазването, образованието е другото звено, което има нужда не просто от подкрепа, а и от различен подход. Къде обаче е мястото му в партийните програми? Различните политически сили предлагат концептуално различен подход в обучението, анализират от НМД.
Въпреки че акцентират върху необходимостта зазубрянето да бъде заменено с развитие на умения, ГЕРБ-СДС вижда решението във въвеждане на нови, „олекотени“ учебни програми, а ПП-ДБ – в дефиниране на качество на образованието и оценка на училищата спрямо напредъка на децата. „Прогресивна България“ се съсредоточава върху функционалната грамотност и критичното мислене, без яснота обаче как ще бъдат постигнати те.
БСП говори единствено за финансови параметри – увеличаване на дела от БВП за образование и ограничаване на финансирането от държавния бюджет до държавните училища.
ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ПБ обещават учителските заплати да останат на нива от 125% от средната работна заплата.
Много от мерките в образованието са насочени към „средния“ или „елитния“ ученик, докато подкрепата за децата с езикови бариери или в риск от отпадане остава на ниво „образователни медиатори“.
Справянето с насилието над деца практически отсъства от програмите на политическите партии. Говори се за „агресия“, решението за която според „Прогресивна България“ е спорта. ДПС-НН предлага сурови наказания в Наказателния кодекс за блудство, но в програмата изцяло липсват мерки за предотвратяване на насилие над деца, включително сексуално насилие.
В програмите на всички политически партии липсва темата за системата на закрила на детето. Нито една политическа партия не адресира факта, че работещите на първа линия с деца в риск и деца, жертви на насилие в отделите „Закрила на детето“, са свръхнатоварени, с ниска квалификация, а повече от половината от тях нямат образование в областта на социалната подкрепа, психология, право или други.
По отношение на безопасността на децата онлайн ПБ, ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС предлагат развитие на дигитална грамотност. ДПС-НН – наказания за сексуална принуда в киберпространството, ПП-ДБ – финансиране за дейностите за безопасен интернет.
Още не сме свършили, скрол надолу
Всички разглеждани програми акцентират върху подкрепа на семействата с деца, но не е ясно каква е връзката между отделните мерки и кой ще я прилага.
В програмата на ПП-ДБ е налице практически политика в подкрепа на младежта, но тя е изцяло под темата за спорта.
От програмите на политическите партии липсват децата в конфликт със закона и децата със зависимости. Единственото изключение е програмата на ПП-ДБ, която предвижда реформа на системата на детско правосъдие, насочено към превенция, осигуряване на ефективна защита и хуманни корективни мерки.
Останалите партии или напълно игнорират децата в конфликт със закона, или ги разглеждат през призмата на Наказателния кодекс, като например предложенията на ДПС-НН за по-тежки наказания за блудство, които засягат и непълнолетни.
Насърчаването на детското участие не е част от нито една предизборна програма. Децата са разглеждани по-скоро като обекти на ограмотяване и бъдещи, а не настоящи граждани.
„Голямата политическа сцена все още остава затворена за гласа на 17-те процента от населението, които не са гласоподаватели, но са най-силно засегнати от решенията на Народното събрание“, обобщават от Национална мрежа за децата.
Съветът на Европа обяви публично образуването на дело срещу България заради липсата на места в детските градини (Eurochild срещу България - № 221/2023 г.) Жалбата е подадена на 14 февруари от Национална мрежа за децата.
Инициираното дело е заради проблемите пред грижите за децата в ранна детска възраст и липсата на Национална стратегия за детето. То е заведено пред Европейския комитет за социални права за установяване на нарушения на ревизираната Европейска социална харта.
Основните проблеми, изведени в жалбата на Мрежата за правна помощ на Национална мрежа за децата и Eurochild, се отнасят до:
В жалбата е застъпено, че липсва цялостна правна уредба и държавна визия за образованието и грижите в ранна детска възраст, както и че проблемът се задълбочава поради неприетата вече 4 години Национална стратегия за детето, която следва да определи единни стандарти и мерки за ранно детско образование и развитие в помощ на родителите и децата на България.
„Прибегнахме до тази крайна мярка, защото виждаме отказ от страна на българските държавни институции и политическите партии да поставят проблемите на децата и семействата във фокуса на своята ежедневна работа. Все по-често децата се използват като пропаганда в изборите.
А продължаваме да имаме медицински модел на грижа, който датира от преди повече от 60 години. Той не отговаря на съвременните стандарти за ранно образование и грижа. България е единствената държава в ЕС, където за децата от 0 до 3 г. се грижат медицински сестри, чиято средна възраст е над 70 години, и нямаме специалисти по ранно детско развитие. Четвърта година сме без национален стратегически документ за децата. Това е в нарушение на вътрешното ни законодателство“, казва Георги Богданов, изпълнителен директор на НМД.
Национална мрежа за децата представи десетото издание на мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“
„Бележник“ е независим доклад, който оценява напредъка на държавните политики за деца. Той включва и конкретни препоръки за бъдещата работа на държавата и институциите.
Автори на Бележник 2021 са 39 експерти от гражданските организации и 7 външни оценители. Чрез проведените анкети във формирането на оценките и препоръките се включиха и 700 деца, млади хора, родители и професионалисти, както и децата „рапортьори“ от Националния Юрочайлд форум.
Среден 3,09. е общата оценка за работата на държавата и институциите през 2020 година. Същата е средната оценка и за изминалото десетилетие.
Ето какви са оценките по области и основните изводи от доклада:
Среден 3,06
Продължават да липсват координирани усилия за насърчаване на участието на децата във формирането на политики и взимането на решения, които ги засягат. То остава на училищно ниво и е водено в голяма степен от възрастните.
Среден 3,19
Без Национална стратегия за детето продължават да липсват интегрирани политики и цялостна визия за преодоляване на детската бедност, като делът на бедните трайно се увеличава. Задълбочават се демографските проблеми, свързани с миграцията и разслоението на обществото. Социалната подкрепа е неефективна.
Среден 3,12
Пандемията и свързаните с нея ограничения създадоха трудности за семействата и децата в алтернативна и резидентна грижа. Децата в институции и децата бежанци бяха изолирани за дълги периоди почти напълно от света, което затрудни процесите на закрила и извеждане в приемна грижа и осиновяване.
Среден 3,07
Продължава тенденцията за увеличаване на случаите на деца жертви на насилие и липсата на превенция. Все още няма достатъчно достъпни услуги за пострадали от насилие деца. Ситуацията на дистанционно обучение постави в още по-голям риск децата и отвори въпроси за киберсигурността и тормоза в дигитална среда.
Среден 3,10
2020 г. не отбеляза напредък в реформата на съществуващата система на правораздаване спрямо децата. Министерството на правосъдието не посочва планове по придвижване на Закона за възпитателните мерки спрямо непълнолетни, нито дава надежда за скорошна отмяна на остарелия Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Среден 3,22
Проблемите с недостига на специалисти и липсата на координация между системите остават нерешени. Няма развитие по приемането на Националната стратегия за ранно детско развитие. Мерките, свързани с епидемиологичната ситуация, влошиха съществено грижата в родилните и неонатологичните отделения. Няма развитие и в областта на ранното детско обучение и грижа.
Среден 3,09
Една от водещите теми през годината беше създаването на Национална гражданска инициатива „За истинска детска болница“ и поетият от правителството ангажимент да построи съвременна детска болница. До края на 2020 г. обаче перспективите за реализация на изцяло нов, отговарящ на всички изисквания проект, остават минимални. В същото време качеството на здравните грижи и достъпът до тях беше силно ограничен, а физическото и психичното здраве на децата се влоши като резултат от дългата изолация и дистанционното обучение.
Добър 3,71
В началото на пандемията система успя за сравнително кратко време да организира неприсъствената форма на обучение, но до края на годината останаха проблемите с липсата на цялостен обхват на всички групи ученици, недостига на електронни устройства и интернет връзка, липсата на достатъчна подкрепа за децата със специални потребности и децата от маргинализирани групи. Здравното и сексуалното образование останаха на заден план.
Среден 2,75
Възможностите за спорт и структурирано оползотворяване на свободното време за деца бяха практически блокирани през по-голямата част от календарната година. Правителството не положи никакви усилия за компенсиране на липсата на извънкласни занимания и спортни тренировки. За сметка на това публичното говорене беше насочено към децата като вирусоносители, което допълнително влоши психологическото напрежение върху тях и даде повод за повече ограничения.
Пандемията направи още по-видими пропуските и липсата на координация между отделните системи. Децата не бяха приоритетна група за подкрепа в нито един момент. Влошените икономически и социални условия повишиха риска от изоставяне на деца.
Пълното затваряне на детските заведения доведе до сериозни затруднения за хиляди родители. Неприсъственото обучение повиши риска от отпадане от образованието на деца от маргинализираните групи и силно затрудни децата с увреждания.
Детското здраве и достъпът до здравни грижи бяха сериозно компрометирани, възникнаха рискове за детското психично здраве. Част от противоепидемичните мерки бяха въведени без отчитане на негативните ефекти върху здравето на децата. Затварянето и социалната изолация доведоха и до съществено увеличаване на нивата на домашно насилие.
За първи път в рамките на Бележник беше направен анализ на финансовите инвестиции на българската държава в децата за последните четири години. Между 2017 и 2020 г. разходите за децата и семействата увеличават дела си в БВП от 4,1% на 4,7%, отбелязва анализът. Ръстът се дължи изцяло на нарастване на средствата за образование, като средствата, предназначени за здравеопазване, дори са намалили дела си в БВП с 0,1 процентен пункт.
Ако за всяко дете се отделяха по равно средства, през 2017 г. това биха били 3344 лева на дете, което се равнява на 3,95% от БВП, или 7,60% от всички публични разходи. През 2021 това биха били 4 718 лева на дете, което се равнява на 4,7% от прогнозния БВП и 11,7% от очакваните общи публични разходи.
Пълният финансов доклад ще бъде представен скоро.
Резултатите от оценките през годините сочат, че все още липсва цялостна визия за благосъстоянието на децата в България. Нещо повече, през последните четири години се наблюдава влошаване на ситуацията във всички области, засягащи политиките за деца, и сериозно отстъпление от поетите ангажименти за гарантиране на правата им.
Държавата получи оценка Средн 3,31 в осмото по ред издание на годишния доклад Бележник 2019: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата. То беше представено днес в София и в още седем града в страната - Варна, Шумен, Враца, Стара Загора, Перник, Пазарджик и Сливен. Докладът се изработва от Национална мрежа за децата – обединение на 152 граждански организации от цялата страна, които работят за и с деца и семейства.
Бележник 2019, който прави преглед на основните политики, насочени към благосъстоянието на децата в България,
отбелязва лек напредък в грижите за децата, който се отразява и в по-високата обща оценка на държавата. 3,31 е най-високата оценка до момента през осемте години, в които се изработва докладът. Миналата година държавата получи най-ниската оценка от момента на изготвяне на доклада – Среден 2,88.
Автори на доклада са 30 експерти, които ежедневно са на терен и работят директно с деца и семейства в цяла България. За трета поредна година докладът включва и мнението на над 460 деца, млади хора, родители и професионалисти.
По време на събитието бе показано и видео с мнението на деца от младежка мрежа „Мегафон“, които отправиха препоръки към министрите на здравеопазването, образованието, правосъдието и труда и социалната политика. Те също така написаха лични послания към министрите в истински „Ученически книжки“. Тези бележници, попълнени от децата, ще бъдат връчени на съответните министри, с които Национална мрежа за децата поиска срещи, за да представи годишния доклад.
Какво ни казват оценките в Бележник 2019?
За първи път през 2019 г. Бележникът има нов формат и модел в представянето на напредъка в политиките за деца. Гарантирането на детските права е представено в 8 ключови теми плюс извеждането на водеща тема, свързана с правата на децата с увреждания. Ето основните препоръки по нея:
-- Да се работи активно в посока изграждане на достъпна среда във всяко детско и учебно заведение, както и в обществените сгради, посещавани от деца с увреждания, като средствата за това се предвидят в бюджета на съответните институции;
-- Да се направи обективна оценка на промените в наредбата за ТЕЛК с цел да не ощетява децата с множество увреждания. Да се въведе подробна индивидуална оценка на всеки случай, която да отчита
всички аспекти на подкрепа – здравни, образователни и социални потребности на децата с увреждания и семействата им;
-- При планирането на социални, здравни и образователни услуги да се взема предвид както равномерното териториално разпределение, така и демографски и статистически данни за децата, нуждаещи
се от услуги;
-- Да се създават приоритетно услуги, които своевременно и ефективно да подкрепят децата в семействата им, включително с услуги в дома. Да се предоставят услуги, които осигуряват на родителите в моментите на криза цялостна подкрепа – психологическа, социална, здравна, юридическа и др., с цел
прекъсване на процеса на изоставяне на деца;
-- В процесите по реформиране на законодателството и реализиране на промените за подкрепа на децата с увреждания и техните семействата, да се търси диалог с представители на организациите, работещи в сферата, както и да се създадат механизми за обратна връзка от семействата, които получават подкрепа.
Ето какви оценки получи държавата през 2019 г. по различните предмети:
Оценката: Среден 3,00
Високите равнища на бедност и неравенство продължават да са сериозно предизвикателство, като особено обезпокоително е влиянието на тези фактори върху всички аспекти от живота на децата (включително като се ограничават възможностите им за спорт и дейности в свободното време, което допълнително намалява шанса им за социално включване). Необходими са целенасочени усилия за преодоляване на системното и трайно социално изключване на децата и осъзнат интегриран подход за подкрепа на родителите, казват авторите на Бележник 2019.
2. Закрила на детето от всички форми на насилие
Оценка: Среден 3,00
Въпреки развитията в сферата на закрилата на детето от всички форми на насилие през 2018 г. (приетите промени в Наказателния кодекс относно криминализирането на домашното насилие и усилията за промени в Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, и за взаимодействие при кризисна интервенция) продължава да липсва единна, мултидисциплинарна и координирана политика за борба с насилието над деца. Липсва единна статистика, която да информира политиките и мерките, които следва да се предприемат. Съществуващите данни все пак показват увеличаване на случаите на пострадали от престъпления деца и случаите на агресия в училищата.
3. Ранно детско развитие
Оценка: Добър 3,50
Предоставянето на универсални и интегрирани услуги за ранно детско развитие все още е недостатъчно. Предприети са действия за разработване на Национална стратегия за ранно детско развитие, чрез която се очаква да бъдат адресирани проблемите. Те съществуват във всички системи, които имат отношение към насърчаването на ранното детско развитие – здравната, образователната и социалната. Предизвикателство са липсата на координация между отделните системи и на семейноориентиран подход, липса на политика за свободното време и културните занимания на децата и на адекватни политики и мерки, насочени към децата с увреждания и забавяне в развитието.
4. Детско здраве
Оценка: Добър 3,50
Оценката се дължи основно на постигнати резултати в намаляването на нивата на детска смъртност и достигането на заложените цели. Като показател тя достига 6,4 на 1 000 живородени деца до 1 година за 2017 г., но в сравнение със средните нива в ЕС (за 2016 г. коефициентът е 3,69%), продължава да бъде висок. Тревожен е фактът, че има области в страната, в които коефициентът на детска смъртност е много висок, без да се забелязват конкретно насочени мерки за подобряване на ситуацията. Има нужда от общи усилия и концентриране на вниманието върху наболели теми и прилагането на комплексен подход спрямо здравните нужди на децата: изграждането на обединена детска болница, която да осигурява комплексно лечение и рехабилитация на децата; иницииране на конкретни действия за грижа за психичното здраве на децата и младежите; повече внимание към задържане на здравните специалисти, които работят с деца; целенасочени усилия към промоция на здравословното хранене и поведение на децата.
5. Образование
Оценка: Добър 4,00
Този напредък може да се обясни с категоричното поставяне на образованието като приоритет на правителството през последните години и широкото публично говорене по темата. Все още обаче видимият напредък в образованието е по-скоро на фона на проблемите в социалната сфера, а не е ефект от устойчиви дългосрочни политики и структурни промени.
Усилията на държавата по отношение на обхвата на всички деца в задължително образование и значителното увеличение на учителските заплати са стъпки в правилната посока, но ако те не бъдат обвързани с трайни реформи, ще имат краткосрочно въздействие.
6. Семейна среда и алтернативна грижа
Оценка: 3,50
Закриването на специализирани институции за деца продължи, като през 2018 г. официално беше спряно настаняването на деца без увреждания до 3-годишна възраст в Домовете за медико-социални грижи за деца. През годината активно се работи по два нови съществени законопроекта – Закона за социалните услуги и Закона за хората с увреждания. Предприеха се и някои нормативни промени, които да разширят и развият социалните услуги, предоставяни в общността. Въпреки това, броят на децата, които живеят разделени от родните си семейства, остава относително постоянен през годините. Макар въпросът да става все по-актуален, не се предприеха конкретни мерки за повишаване на качеството на живот на децата в Центровете за настаняване от семеен тип. Не се наблюдават развития в приемната грижа, осиновяването, както и в закрилата и интеграцията на децата бежанци.
7. Правосъдие за деца
Оценка: Среден 2,50
Това е най-ниската оценка, достигана в областта от първото издание на доклада до момента. Макар и броят на специализираните помещения за изслушване на деца в страната да нараства с всяка изминала година, това не е довело до реални положителни промени в ситуацията на децата, жертви на насилие или престъпления. Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, продължи да бъде въведена само частично в българското законодателство. Като цяло липсва каквото и да е разбиране относно нуждата правните процедури да бъдат адаптирани към децата, които участват в тях, така че да бъдат гарантирани техните права.
8. Детско участие
Оценка: Добър 3,50
За поредна година отчитаме, че участието на децата буксува и стои на нивото на колективния и по-скоро „институционализиран“ подход. Дори и при него, във форми като съвети и парламенти, мнението на децата не се търси, те имат ограничен контрол върху това, за какво могат да се изказват и рядко получават обратна връзка.
Огромна пречка продължава да бъде и това, че отсъства достъпна за децата информация по отношение на решенията, които се взимат или ще се взимат за тях на национално, както и на регионално и общинско ниво.
Необходимо е въвеждане на механизми и процедури за отчитане мнението на децата в различните сектори. Образованието и по-специално училищата, вече имат изградени практики; социалните услуги (макар и най-вече поради усилията на НПО) са също на прав път, но в сферите на детското правосъдие и здравеопазване, все още предстоят много стъпки.
Не на последно място, продължава да отсъства системен подход към обучението на специалисти, работещи с деца, както и на служители в администрацията – не само по отношение на правото на децата на мнение, но и на правата на децата като цяло (доколкото детското участие, извън цялостен, основан на правата на децата подход, трудно може да постигне своето предназначение).
Още:
