Габи Хинслиф търси отговора на въпроса: Може ли мъжете да имат всичко? Да са едновременно добри бащи и да работят? И то в контекста на надигащото се недоволство сред бащите във Великобритания за увеличаване на отпуска по бащинство, който както в България, е две седмици.
Разбира се, че това е абсурден въпрос – предубеждение, от което жените изкараха години в опити да се измъкнат. Майките дълго и упорито работиха, за да оборят мита, че би трябвало сам човек да успява да съчетае работа, деца, щастлива връзка и пълноценен живот, без да се задъха или – по-важното, без да има нужда от помощ.
И до известна степен успяхме, съдейки по проучване на 5000 британски бащи, публикувано от благотворителната организация Working Families. То установява, че три четвърти от тях сега казват, че наистина искат да споделят родителските задължения, наравно с жените си.
Един от всеки петима мъже казва, че когато е поискал отпуск по семейни причини, са го попитали къде е жена му.
Другите пречки, за които мъжете съобщават – като оспорване дали кризата в семейството наистина е толкова спешна, или страх, че шефът ще ги гледа с по-малко уважение заради искането – са добре познати на повечето работещи майки.
Но никога не са ме питали защо не мога просто да оставя съпруга ми да свърши всичко, по начин, който намеква, че с мен трябва да има нещо нередно, ако не го направя.
Борбата на работещите бащи е както същата, така и леко различна от тази на работещите майки, и в това се крие нотка на раздразнение между двата лагера, които реално водят една и съща битка. Стериотипът, че майките са родители по подразбиране, тези, които просто трябва да оставят всичко, ако детето е болно или се обадят от училището, е токсичен и за двата пола, защото подкопава кариерите на жените и също така опитите на мъжете да бъдат добри бащи.
Въпреки това може да е трудно да се видят приликите на работното място, когато се борите един с друг у дома, в състезание за това кой е по-изморен или чий ред е да вземе детето.
„Къде беше ти, когато ние вършехме тежката работа?“ – мислят си жените, щом чуят онзи тип мъж, който казва колко много се гордее, че е „истински отдаден“ на децата.
Пандемията напълно нормализира работата от вкъщи и всичко е просто въпрос на използване на законните права, за които жените някога са се борили като тигри. Когато част от новите депутати от Лейбъристката партия започнаха активно да се застъпват за по-добре платен бащински отпуск и открито го използваха сами, те не спечелиха симпатии сред колежките си, които са били на тези барикади с години, въпреки че бащите, които се включваха, винаги бяха последният елемент от пъзела за равенство.
Урокът от въвеждането на споделен родителски отпуск – което означава, че двойките на теория могат да разделят до 50 седмици отпуск помежду си през първата година на детето –е, че много бащи не се чувстват удобно да използват новите права, които им се предоставят, защото все още усещат натиск да бъдат основният източник на доходи.
Правителството вече е обещало преглед на закона в по-широк обхват, а това лято междупартийният комитет за равенство на Камарата на общините аргументира в доклад, че по-щедро платеният бащински отпуск трябва да бъде приоритет (в момента много мъже са ограничени до законовия минимум, замразен под половината от националната минимална заплата).
Едно от решенията, предложено на конференцията Equal Parenting в Лондон, където беше обсъдено изследването на Working Families, беше кампания за мъжете да „родителстват на глас“, като вземат пълния си отпуск и открито отбелязват в офисните си календари взимането на децата от детската градина, вместо да се преструват, че тръгват по-рано за някаква мистериозно важна среща. Ако не друго, това може да отвори разговор за стреса, който някои мъже изглежда трупат в себе си.
Подробно проучване на нагласите на британските мъже към мъжествеността, публикувано от YouGov, рисува обнадеждаваща картина по много начини, отбелязвайки, че противно на популярното вярване, не всички млади мъже са ядосани женомразци, радикализирани онлайн. (Само 13% от поколението Z сега имат положително мнение за известния инфлуенсър Андрю Тейт, въпреки че може би 13% са твърде много.)
Но това предполага изненадваща нотка на горчивина сред мъжете между 30-те и 40-те им години, когато най-вероятно имат малки деца.
Те са възрастовата група, която най-често твърди, че на жените им е по-лесно в обществото от на мъжете, или че женските придобивки през последните десетилетия са били за сметка на мъжете. Въпреки че това все още са редки виждания, подкрепяни от по-малко от една четвърт от анкетираните, YouGov установява широко разпространено убеждение сред поколенията, че животът е бил по-добър за мъжете преди 25 години.
Може би това са просто гласовете на романтично изоставените, белязани от години отхвърляне в приложения за запознанства мъже. Милениалите (групата на 30 и 40-годишните) са и възрастовата група, която най-често твърди, че жените се интересуват само от мъже с висок статус. А дали поне един от тях не е чувал от жена си упрека, че не поема достатъчно от грижите за децата – което, честно казано, някои все още не правят, ако се съди по статистиката, показваща, че мъжете отделят само две трети от времето, което жените влагат в неплатена грижа за децата – и страха от провал в офиса?
Още не сме свършили, скрол надолу
Проучването на Working Families определено предполага, че много млади бащи се чувстват разкъсани, до степен, до която техните собствени бащи може би не са били. Те се тревожат за пропускането на важни моменти в живота на децата си, но също така и за това да не бъдат бреме за колегите си, ако вземат отпуск.
Една трета не са взели толкова бащински отпуск, колкото биха искали, а почти две трети редовно се чувстват зле на работа заради поставянето на семейните ангажименти на първо място. Почти осем от десет смятат, че резултатните напрежения натоварват тях, партньора им или благосъстоянието на детето им.
Източник: The Guardian
Предлагаме ви един много искрен текст, публикуван в Scary Mommy и написан от Алиса Кенеди Джоунс, която описва какво е да живееш с мъж в менопауза и изобщо какво е това нещо и има ли то почва у нас.
Гледах невярващо мъжа ми и го попитах: „Ти си в какво?!“
„В менопауза съм“, отвърна ми той жално.
„Не може да си в менопауза“, казах му подигравателно.
„Защо не?“ – усетих как започва да се дразни.
„Защото… това е нещо женско. И го живеех в последните 10 години. Най-сетне приключи.“
Замаях се от ужасната жестокост на биологията и вселената. Оказа се, че докторът му е препоръчал хормонална терапия.
Тъкмо се бяхме върнали от едно ужасно пътуване до Испания. Беше истинско изпитание за връзката ни.
Нека ви опиша картинката. Намирате се на най-романтичното пътешествие из Малага, чакали сте години за него, спестявали сте години наред, купили сте си специално бельо, стаята ви е с изглед към морето, а около вас няма деца, за които трябва да се грижите. И сте с мъжа си, който не иска да прави секс с вас. Той просто ви обръща гръб в леглото и започва да хърка на секундата.
Докато отсреща, на един сенчест балкон, има двойка с 10 години по-млада от вас, която страстно прави любов и не мисли за нищо друго. Самотата започва да ви задушава. Казвате си, че той е просто уморен от полета. Такова пътешествие би уморило всеки 60-годишен човек.
Преди 2 години преминах през много трудна фаза във връзката си. Мъжът ми, който ме желаеше страстно от 25-годишен, изведнъж реши да спре да прави секс с мен. Започна преди онова пътуване в Испания, но Испания беше кулминацията. Не бяхме правили секс от 2 години. А това беше мъж със сериозен сексуален апетит. Представете си колко бях объркана.
Веднага реших, че трябва да оправя нещата и започнах да го разпитвам: „Какво става?“, „Какво усещаш?“, „Кажи ми какво има?“, „През какво преминаваш?“, „В мен ли е проблемът? Дебела ли съм? Стара ли съм? Не те ли привличам вече? Или си привлечен от някой друг?“.
Или ще си намеря нов партньор на 52, или ще приема, че това е новото нормално и вече сме двойка, която не прави секс. Всичко това беше непоносимо не само заради липсата на секс и интимност, но и поради факта, че най-сетне бях излязла от менопаузата и за първи път, откакто бях на 12, хормоните ми не бушуваха. Чувствах се страхотно и бях готова за подвизи!
И тогава реших, че единственото, което е под моя контрол в тази ситуация, съм самата аз. Престанах да търся външна валидация. Не питах мъжа си как изглеждам. Питах се сама себе си в огледалото и даже си отговарях: „Изглеждам страхотно!“.
И започнах да формулирам своята сексуалност като нещо, което идва отвътре. Нямах нужда да бъда валидирана от мъж, макар да сме програмирани да търсим одобрението на човека до нас. Мъжът ми отиде да си направи изследвания на тестостерона, а аз осъзнах, че вината изобщо не е в мен. А в хормоните му.
И след това започва да спада. Разбира се, мъжете не искат да говорят за това. Стигмата е огромна. Симптоми като намалено либидо, умора, промени в настроението, еректилна дисфункция и физически промени, често биват бъркани с някакво депресивно състояние, а това може да доведе до грешно лечение.
Още не сме свършили, скрол надолу
Още по-лошото е, че според проучване на New England Research Institutes едва 5% от мъжете с ниски нива на тестостерон получават лечение. Това е така, защото повечето мъже се съгласяват ужасно трудно да отидат на лекар дори веднъж годишно.
Оказва се, че има няколко опции за лечение и всяко си има предимства и недостатъци. Има терапия със заместител на тестостерон, гелове, инжекции, дори орални медикаменти. Мъжът ми не можеше да се подложи на терапията, защото е имал рак, така че избрахме плана с промяна на начина на живот: строг режим на спане, вегетарианска диета, повече ядки, семена, прием на полезни мазнини като авокадо, зехтин и соеви продукти, както и тренировки – за сила, издръжливост и плуване.
Резултатите не дойдоха веднага, но след сваляне на малко килограми, с подобрения сън, с осъзнаване на случващото се и с новопридобито самочувствие, нивата на тестостерона му се покачиха. Важно да се отбележи, че това може да не проработи за всеки или да е съвсем различно.
Беше ранна вечер, тъкмо бяхме вечеряли, бях облечена в домашните си дрехи. Но това, което се случи, беше наелектризиращо. И си мисля, че го почувствахме така, защото и двамата бяхме положили усилия, за да се върнем един към друг. Аз бях започнала да се харесвам и ценя, както се беше случило и със самия него. А това е страшно секси. Бях гледала и всички епизоди на „Бриджъртън“, което помогна да си представя мъжа ми в ролята на секси хергоц.
И заживяхме дълго и щастливо…
Двете вълшебни думи „обичам те“ обикновено са кулминацията на интензивни и очевидно успешни отношения. И говорят за желание за сериозно обвързване с партньор. Проучване показва, че противно на клишето, че са дървета, мъжете по-бързо от жените признават любовта си.
Проучването е на университетa „Абърти“ в шотландския град Дънди. За целта са анкетирани 3109 предимно хетеросексуални души в седем държави на три континента – Великобритания, Полша, Франция, Австралия, Чили, Колумбия и Бразилия.
Резултатите показват, че на мъжете са им необходими средно 108 дни, за да признаят любовта си. Жените пък се нуждаят от 14 дни повече – тоест средно 122 дни. Което също така означава, че на тях им отнема две седмици да отговорят на признанието на дърветата от мъжки пол.
Разбира се, има и такива индивиди – около 20% – които декларират любовта си още в първите два месеца. А има и екстремни любовчии – около 0,5%, готови с признанието след по-малко от седмица. Явно това са хора, които вярват в любовта от пръв поглед.
На другия край на скалата са екстремно бавните типажи. Около 8,8% от хората чакат над седем месеца. А 0,4% от изследваните чакат над година.
Още не сме свършили, скрол надолу
Проучването изследва и момента, в който мъжете и жените за първи път си мислят да кажат „обичам те“. И при тези резултати мъжете са по-бързи. Те се замислят да признаят любовта си за първи път малко под 70 дни след запознанството. Жените се нуждаят средно от седем дни повече.
Изследователският екип е проучил и въпроса защо мъжете са по-бързи. Според тях видовете привързаност играят основна роля. При тревожен тип привързаност страхът от загуба доминира и мъжът се опитва да укрепи връзката чрез признание в любов и по този начин да успокои страховете си. Така нареченият отбягващ тип привързаност (който се нуждае от по-малко време, за да възприеме една връзка като близка и интимна), от друга страна, казва „Обичам те“ бързо, за да напредне по-бързо в интимните отношения.
Друго възможно обяснение е еволюцията. „Мъжете често поемат инициативата в насърчаването на романтичните връзки, така че да не пропуснат потенциално благоприятна възможност за „чифтосване“, твърдят изследователите. Тоест мъжете просто се опитват да вкарат жените в леглото по-бързо (което всички ние подозирахме).
Източник: Playboy.de
Когато се окажеш малцинство в къща, пълна с мъже, със сигурност се научаваш кога да говориш, как да говориш, но най-вече – как и кога да мълчиш. Специален поздрав за всички мъжки майки.
Дойде моментът да споделя със света, от който често бягам, какъв е животът с мъже вкъщи. Броят им не е задължително да е голям, за да се постигне определен ефект. Като цяло ми прави впечатление, че майките, които разполагат с поне две момчета + едно, което им е баща и от време на време набор, просто си личат от поне 100 метра.
Това излъчване от майки на момчета се чете като „От един отбор сме, миличка“. От други хора като „Аман от побъркани“, „Горката“, „Има нещо странно тука“. А трети просто се правят, че не ни забелязват, но аз знам, че всъщност се страхуват, защото не знаят какво да очакват. А това е страшно. Знам го, защото, хора, това е нашето ежедневие! Всеки ден има по нещо ново, което трае точно толкова, колкото е нужно да те уплаши, повали, изправи и накрая да го приемеш за поредното нормално, което, когато му е времето, ще мине. Ще мине. Ще мине. Да, ще мине и това.
В текстовете си обичам да пиша за общи неща у хората. Деля родители на групи според някакъв критерий, децата ги наблюдавам в половите, идейните, мисловните, характеровите различия и всичко това е много интересно и като резултат от опита ми като майка на два броя героя.
От време на време изливам наблюденията си на лист хартия и да ви кажа, ако не ги подкрепя с примери от реалния живот, то просто се губи смисъла на наблюдението.
Ето защо сега на практика ще ви споделя какво е да живееш с мъже. Какво наблюдавам и какви уроци научих до момента.
Всяка емоция, състояние на духа, трудност или скука могат да се преодолеят с една-единствена битка в края на деня. Опитвала съм толкова пъти да водя членоразделен разговор, в който да валидирам емоцията на детето, да му дам съвет, да помислим заедно за решението, че накрая почнах да бъркам собствените си емоции. А файда от изговореното с пяна на уста – никаква.
Не се ли изпотрепят, не ще се умирят. И тука визирам цялото мъжко съсловие вкъщи. В битките, хора, годините нямат значение. Възрастта на тримата се обединява и дели по равно в токмаци, които разменят, без да се замислят тоя отсреща на колко години е. Ако оцелее, оцелее. Негова си работа.
Какво научих: възрастта не е от значение! Винаги може да станеш за резил! И ако този начин за изкарване на напрежение не е моят, не значи, че не е техният.
Всяко казано от мен изречение сутрин преди 7:00, вечер след 19:00 и 48 часа през уикенда, е излишно!
Аз чувам собствената си любов, въплътена в нежни думи, които биха стоплили и сибирска лисица. Те чуват: Бла-бла-бла, дрън-дрън, разбираш ли, мамче? Бла-дрън, окей ли си така? Дрън-бла, обичам те!
Какво научих: разговорите да са на сит стомах и без излишни приказки. С годините се научих да сбивам информацията в няколко думи. Например преди 3–4 години бих се изразила така: „Виж сега, това, което правиш в момента... Защо, бе, защо го правиш? Нарочно ли е? То не може да не е нарочно това, ти сериозно ли? Офффф, не знам, айде дай, че закъсняхме. Пак ли забрави как се обуват обувки? Колко удобно, обувай се, че няма да те чакам цял ден тука. Еййй, писна ми.“
И към днешна дата:
- изричам името с равен и плътен глас;
- отправям сериозен поглед, който провокира замислянето „Оп, нещо съм направил“
- и назовавам, какво виждам: „Дрехи за пране на земята!“ (Даже сега се ъпдейтвам и старая да казвам „дрехи на пода“, защото е по-кратко.) Целта е след 2–3 години да се разбираме само с поглед, без излишни приказки, защото те просто всички са такива!
На всеки въпрос, който съм задавала в очакване на детайли, съм получила точно нито един отговор. Само базово инфо от типа: „Да, всичко е наред“; „Не, нищо ново“; „Не, нищо интересно“.
Най-любим ми е този вариант: „Кое беше най-интересното нещо от деня ти днес?“
Отговор: „Нищо интересно“.
Реалността от деня: театър, конфликт с дете, забравена домашна или собствената му глава, говорещо куче до училище, нов съученик от планетата Марс. Искам да кажа, че няма значение какво е станало през деня, защото НИЩО няма да бъде отразено като съществено.
Какво научих: не бързам да задавам въпроси. Изчаквам, улавям момента и споделям нещо от моя ден. Ако реши някой да последва примера, прави го. Ако не – това е. Влагам усилия в друго. Например в това да НЕ питам повече. Понякога се получава и интересни неща излизат.
Пак пример: „О, да, днес видях една умряла муха“. В същия ден е имал и състезание. Нооо интересното за нас невинаги е интересно и за тях.
Това сред по-голямата част от населението на Земята се случва, да речем, три или четири пъти дневно, но в къща с повече момчета, това е един неспирен процес. Цикъл с прекъсване само по време на сън, и то невинаги. Най-скърцащата врата вкъщи е тази на хладилника и на шкафа с храна. Най-често посещаваното пространство не е детската стая, а хладилника.
Обмислям да спра да го наричам „хладилник“. Вече е обидно. Той си е направо стая – при толкова материал вътре и време, което се прекарва пред и във него (най-малкият все е още е с размери, позволяващи обиколка на рафтовете и излиза, когато му стане студено; а преди време получи съвет от брат си да слага зимно яке и да не бърза да излиза).
Така, тук няма да влизам в подробности, но искам да кажа, че колкото и да са на брой, те никога няма да са достатъчни!
Какво научих: да стискам до безкрай!
Още не сме свършили, скрол надолу
Тук спрях да се надявам, че тихите и творчески занимания, ще пребъдат в този дом. Единствените игри, в които съм се радвала на тишина, са криеница и шах. Всяка друга е неизбежно дръзка, шумна и върви с поне две синини, няколко натъртвания, непрестанни обвинения, че баща им не играе честно и поне 18 други драми, свързани с физическо натъртване (нали разбирате, че не е еднаква опасността и болката, която изпитват те и аз).
Аз например падам и ставам в движение. Болка изпитвам само в главата, защото е шумно. Те се удрят, падат и стават след три дни. Шумът не спира. Имам чувството, че им облекчава болката. Т.е. ако не е шумно ще падат и стават след две седмици.
Какво научих: какво е ПАС, как да падам и ставам в движение, как да не чувам шума (до известна степен), да играя шах, как да се крия по три часа в раклата.
Тука, хора, искам да ви кажа, че ежесекундно бивам провокирана. Не само защото съм жена, а защото съм и зодия Дева. Толкова често ме вадят от зодиакалната ми кожа, че просто някой ден ще се събудя друга зодия и ако е Скорпион (ха дано), тежко им!
Като съвременна жена с чести пристъпа на тревога, защото организацията ми пропада, аз вярвам, че Вселената има план за мен. Сега, не ми е ясно само защо оставя цялото човечеството на самотек, че да ме учи мен да пускам контрола чрез ежедневни ситуации. В тях, разбира се са хора, които обичам и очевидно не мога да очистя, а и да можех – една Дева не би постъпила така нездравословно. Ще го следя този вселенски план.
Какво научих: че два са изходите от вселенския план:
1. Ще пребъда в друга зодия.
2. Ще се науча, че не е нужно да организирам постоянно. (Един вид съм човек с известни ограничения – по-скоро неизвестни, докато не си ги позволя първо аз.)
Ами, това е засега, хора и майки на момчета! Скоро ще се включа пак с нови наблюдения и уроци. Бъдете здрави и се отпуснете, защото всичко е наред, колкото и да е шумно.
Една препоръка: оперирайте се от „срам“ и от „какво ще кажат хората“.
С обич,
Диди
мъжка майка
Забелязвали ли сте, че хората говорят с по-емоционални думи на дъщерите си, отколкото на синовете? Оказва се, че родителите не говорят на момчето си по същия начин, по който биха говорили на момиче.
Има проучвания, които доказват, че използването на стереотипни послания към момчетата може да им нанесе травма. Така се случва и с момичетата, когато се употребяват сексистки, закостенели модели при общуването с тях, пише mom.com.
Изследване на Университета Емори, цитирано преди време от The New York Times в техен материал за общуването със синовете ни, показва, че бащите се усмихват и пеят много повече на момичетата си.
Освен това използват и доста по-аналитичен език и са склоннни по-често да обръщат внимание и да зачитат емоции като тъга и притеснение при момичетата, отколкото при момчетата.
Лексиката използвана при синовете е обвързана повече с постижения, победа и гордост.
Според учените начинът, по който се говори на децата от бащите им, може да повлияе на работата им в училище. Показателен пример според тях е традиционно по-доброто представяне на момичетата в клас.
Оказва се обаче, че не само бащите използват различен подход и подбор на думи при дъщерите и синовете. Правят го и майките.
И двата пола говорят различно на момчетата и момичетата, когато се е наложило да тичат в спешното заради някакво нараняване.
Родителите са склонни 4 пъти по-често да предупреждават момичетата си да бъдат по-внимателни, отколкото момчетата.
Дългогодишно изследване, протекло в продължение на повече от 3 десетилетия, на Харвардския медицински факултет, водено от д-р Едуард Троник, показва, че несъзнателно майките общуват повече с малките си момчета, отколкото с момиченцата, защото първите имали по-голяма нужда от подкрепа, за да контролират емоциите си.
Обикновено, когато момче падне и се удари, му се казва да стане, да се изтупа и да продължи. Рядко това се случва с момичетата. Там обикновено има целувка и прегръдка.
Би следвало същото да се случва и с момчетата, но се наблюдава някакво несъзнателно емоционално ограничаване.
Според някои изследователите това вероятно се прави с цел да ги подготвим за битка (буквално и метафорично). Според харвардската психоложка Сюзан Дейвид обаче стабилните момчета/мъже не се създават по този начин.
“Изследванията посочват, че хората, които потискат чувствата си, са по-малко устойчиви не достатъчно емоционално здрави”, казва тя.
За да променим културата на говорене на момчетата, може би трябва да им позволим да изпитват всички емоции, без да ги осъждаме. Трябва да ги научим, че чувствата не са добри или лоши и не са нещо, от което трябва да се страхуваме или да се притесняваме.
След ценните методически указания на Красимира под формата на 10 прости правила за успешно протестиране, една независима наблюдателка на протестите и по съвместимост читателка на МАЙКО МИЛА ни изпрати ей този музикален поздрав:
А към него и следния много ценен текст, с който не държим да кажем нищо повече освен: ВСЕКИ САМ СИ ПРЕЦЕНЯ*!
Като ходите на протестите, оглеждайте се за мъже. Аз винаги се оглеждам. Вижте ги как се презентират, знаят ли как да се държат пред хора, могат ли да са твърди, но не агресивни, имат ли остроумна тениска, или забавен плакат... Защото то протестите – ден до пладне, но, виж, късметът може да ти излезе за цял живот. Моят вече е излязъл, но пак гледам, сравнявам, преценям** си сама – така е в свободните граждански общества.
Защото реално ние протестираме за един по-добър външен свят, но всъщност искаме някой да ни държи краката все на топло между две бедра, да му се занимава с глупостите ни, да лежи до нас на хавлията, да ни изненадва и да ни радва с мълчанието си. Затова на протеста е добре човек да си даде сметка какво ще го прави този хубав външен свят, ако вкъщи му е грозно или самотно.
Представете си например една България с много хубави улици, чудесна социална политика, мултикултурно общество, мода и градоустройство, а пък у вас – празно, няма с кого да се разходиш по правите улици. Затова се оглеждаме по протестите. Като на барче. И на барче така се ходи. Искаш да те видят, да те чуят, да им покажеш две-три хватки около щъркелите на бара и да си отидеш у дома с усещане за добре изпълнен дълг, па да се наспиш спокойно.
И, разбира се, най-голяма фантазия – всички на протеста да се слеете в едно като светоусещане и да постигнете Новия ред на нещата, само защото сте физически заедно и имате желание за нов, вълнуващ контакт с реалността. Което е архитипната генгбенг фантазия.
Та, мисълта ми е – оглеждайте се. Човек не знае откъде ще му излезе късметът. Все пак младите и красивите са навън и от куртоазия поне трябва да бъдат оценени техните качества. А ако този, когото сте харесвали или с когото живеете от години, звучи досущ като редови таксиджия анализатор, дайте си сметка за тролската му същност, включете на дълги и направо сканирайте потоците от хора, квадрант по квадрант. Такъв livestream тиндър нямаме често и вместо суайпване, можете да пляскате по лява или дясна буза. На гъза.
*знаем как се пише.
**и тя знае.
Британската актриса и модел Джамила Джамил публикува в Туитър няколко корици на известни списания с популярни мъже и жени над 50-те, обръщайки внимание как изглеждат едните и как другите, пише Bright Side.
Актрисата избира за анализ корицата на Men’s Journal с 50-годишния Джош Бролин на нея,
Tatler с 51-годишната Никол Кидман,
Time с 57-годишния Джордж Клуни, който е на 47, когато е правена снимката,
InStyle с 51-годишната Сандра Бълок.
Джамила отбелязва, че мъжете изглеждат на колкото са години, а жените – доста по-млади благодарение на грим и Фотошоп.
“Това е пример как Фотошоп се използва срещу жените. Вижте разликата: мъжете, които остаряват са секси на HD, жените в повечето случаи не трябва да се осмеляват да остаряват. Мъжете могат да празнуват неизбежното, ние трябва да се страхуваме от него”, пише Джамила.
Горните примери не са единствените. В почти всяка фотосесия жените над 50 ни изненадват с неестествено гладка кожа и вид, на който биха могли да завидят повечето 30-годишни дами. Бръчките на мъжете обаче, никога не се махат на Фотошоп и даже се набляга на промените, които идват с възрастта.
Ето например една от последните снимки на 58-годишната Джулиан Мур.
А ето как изглежда извън фотосесиите. Няма нищо страшно, което трябва да се оправя с Фотошоп!
Колин Фърт също е на 58, но никой не се опитва да го направи по-млад на снимките.
Бръчките на 54-годишния Брад Пит също не са скрити.
Обаче 54-годишната Моника Белучи има перфектна кожа на корицата на Esquire.
Лицето на 63-годишния Уилем Дефо е във фокуса на фотосесиите му.
Лицето на 60-годишната Мадона едва се вижда на корицата на Vogue.
Защо караме жените да се срамуват от възрастта и бръчките си? Всяка от тези бръчки е уникална. Никой не смята, че мъжките лица трябва да бъдат ретуширани толкова много.
Ето например колко неестествено би изглеждало лицето на Джордж Клуни след ретуширане. Неестествено е, защото сме научени да приемаме факта, че е човек, пише един от последователите на Джамила в Туитър.
Джамила Джамил споделя, че тази тема е много лична за нея. Тя си спомня как като момиче се е възхищавала на снимките на актриси и модели в модните аписания. Искало ѝ се да достигне този недостижим идеал толкова много, че започнала да изтощава организма си с множество диети. Днес ѝ е ясно, че всички тези жени изглеждат много различно от начина, по който са изобразени на кориците на списания.
На 1 ноември е хубаво да се сещаме за всички будители, които са озарили човешката история с откритията и гениалността си.
Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов... и още много просветни дейци и революционери мъже.
Без техния гений, смелост и милосърдност светът и България нямаше да са такива, каквито ги познаваме.
Райна Княгиня – революционер и… първата българска акушерка! Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание.
Снимка: Уикипедия
В деня на обявяването на въстанието, тя го развява редом с Бенковски. Майка на петима синове.
Тук е мястото да споменем и две други българки – Донка Ушлинова или както е била известна – Донка Комитката, която се е била в три войни, и нейната етърва Сребра Апостолова.
Родена през 1885 г. в село Смилево, Битолско, днешна Република Северна Македония, страховитата Донка не само е била революционер и четник, но и професионален войник в Българската армия.
Още една емблематична жена, останала в паметта ни и като съпруга на Петко Каравелов.
Снимка: Уикипедия
Но тя е много повече: учителка, писателка и преводачка, учредителка на Българския женски сьюз, председателка на българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите.
Стефан Стамболов като политически противник на съпруга ѝ я осъжда на смърт чрез обесване.
Тогава докторът по право Константин Стоилов я спасява от бесилката с блестящата си защита. След потушаването на Илинденското въстания Екатерина застава начело на женски комитет за освобождаване на девойки боркини от турските затвори.
Цялата история на Следосвобожденска България в края на 19. и началото на 20. век минава през тази забележителна жена.
Тя става съпруга на Фердинанд след смъртта на първата му жена Мария-Луиза. И въпреки че бракът между двамата е напълно формален, доведените деца на Фердинанд, а и цяла България, се привързват страшно към състрадателната Елеонора.
Основната ѝ дейност като съпруга на монарха била благотворителността, а един от големите ѝ жестове е запазването на Боянската църква, която е планирана за разрушаване, за да се построи нов храм.
Царицата успява да издейства нов парцел и го дарява на боянчани, като така Боянската църква остава непокътната. По време на войните Елеонора организира курсове за милосърдни сестри, а самата тя също излиза на фронта като самарянка. Тя е и основен дарител на Българския червен кръст.
Мария Кюри или Мария Саломеа Склодовска, физичка и химичка, пионер в областта на радиологията.
Първата жена с две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната. Майка на две дъщери.
От първата церемония по връчването на Нобеловата награда през 1901 г. тя е присъждана на 881 души, от които едва 48 са жени.
Американска физичка и математичка, допринесла за космическата програма на САЩ в ранните години на приложение на електронните изчислителни машини в NASA.
Снимка: NASA
През 1959 г. Джонсън пресмята траекторията на космическия полет на Алън Шепърд, първия американец в космоса. Тя изчислява и „прозореца“ на кацането му за мисията му през 1961 г. с Мъркюри.
Джонсън е известна с прецизността на компютърната навигация, с която изчислява траекторията на програмата „Мъркюри“ и на полета на Аполо 11 до Луната през 1969 г. Майка на три дъщери.
Унгарка, родена е в Будапеща. Юдит е една от най-известните жени в света на шахмата.
Снимка: Creative Commons
Получава титлата гросмайстор през 1991 г., когато е едва на 15 години. С това тя става най-младият гросмайстор в света. Побеждавала е световните шампиони Спарски, Карпов, Гари Каспаров, Ананд и Веселин Топалов.
От 1989 г. печели световната титла за жени по шах всяка година. Майка на дъщеря и син.
Сестра Хуана е поетеса, философ, математик и мистик, основоположничка на борбата за правата на жените.
Илюстрация: Wikimedia Commons
Макар че в онова време феминистко движение не е имало, Хуана Инес е силен поддръжник за женските права, нещо, което днес назоваваме именно феминизъм. В нейните „Редондияс“ (Redondillas) тя защитава правото на жените да бъдат уважавани човешки същества.
Хуана Инес е дете чудо и започва да пише на 3 години, на 8 съчинява религиозно съчинение, на 12 вече е изучила латински, а на 13 е приета в двора на вицекраля.
Там е свикана специална комисия от 40 учени, която да установи дали необикновената ѝ ранна образованост „се дължи на положен труд или на откровение свише“.
Сестра Хуана е била изключително красива и начетена, с което печели влиятелното внимание на високите класи. Все пак на 19 години тя напуска бляскавия дворцов живот и постъпва в манастир, за да избегне женитбата, която би я лишила от литературни и научни занимания. Там тя превръща килията си в културно средище и продължава да пише.
Автор на една от най-продаваните книжни поредици – „Хари Потър“. Обемът на продажбите на поредицата е толкова голям, че заглавието е определено като инструмент за възраждане на четенето сред децата.
Снимка: Wikimedia Commons
Джоан Роулинг пише първата книга за младия магьосник като самотна майка, докато едва свързва двата края. Днес е един от най-успешните писатели в света.
Пакистански политик, министър-председателка на Пакистан в периодите 1988–1990 и 1993–1996 г. Тя е първата жена, избрана да ръководи ислямска държава.
Снимка: Wikimedia Commons
Беназир Бхуто помага на Пакистан да се върне от диктатура към демокрация през 1977 г. Тя се стреми към социалните реформи, по-специално помощ за жените и бедните. Майка на един син и две дъщери.
Става известна с отказа си на 1 декември 1955 г. да се подчини на искането на автобусен шофьор да освободи мястото си на бял мъж.
Снимка: Wikimedia Commons
Последвалото ѝ арестуване за гражданско неподчинение води до т.нар. автобусен бойкот в Монтгомъри – едно от най-големите и успешни масови движения против расовата сегрегация, ръководено от Мартин Лутър Кинг.
Тази година Мистър Свят не ни избяга от полезрението, а напротив - трайно се настани пред очите ни тоз хубав конкурс, пълен само с хубави хора. Буквално. Особено впечатляващо симпатични са във фотосесията, заснета от Дейвид Рио, за която позират всеки по национален костюм. И точно нея ви споделяме приятно развълнувани. Българин с потури няма. Както искате го разбирайте.
С подкрепата на BILKA
Нека почнем открито и директно, защото така е най-добре да се започва.
Има два вида целулит: такъв, който се вижда, и такъв, който не се вижда, но го имаш.
Ако си мислите, че имате нужда да се отървете от целулита, всъщност имате нужда от приятен човек до себе си и страхотни приятели, с които да общувате пълноценно и да преживявате забавни моменти.
За да разберем дали целулитът е градска легенда, или е неоспорим факт, ще ви представим няколко обективни факта относно целулита и как да знаем какво да направим с него.
Думата „целулит“ за първи път се използва през 1920 в реклама на СПА процедури. Започва да набира популярност през 1960 покрай списание Vogue, където се обръща внимание на целулита като „нещо грозно“ и от което „жените трябва да се отърват“.
Целулитът са „дупки“ и неравности по кожата, най-вече по бедрата, задните части и корема, и най-вече при жените. Това е. Според различни проучвания се среща при 80–90% от жените и 10% от мъжете основно поради факта, че при мъжете съединителната тъкан е структурирана по-различно от тази на жените. Мъжете имат по-дебела кожа и складират повече мазнините между органите (висцерално).
Повечето хора си представят, че мастните клетки просто са набухани под кожата и между органите и си стоят там, за да показват колко сме дебели. Не е така. Условно можем да кажем, че мастните клетки са натъпкани в „кутийки“ от съединителна тъкан. Представете си пчелна пита. Разликата между мъжете и жените е, че при жените „кутийките“ са доста по-големи, а при мъжете – по-малки. Дори да им се появи целулит, мъжете имат по-дебела кожа и шансът да си проличи е доста по-нисък.
Всъщност проблем с целулита е точно НИКАКЪВ! Няма мерило за целулит. Ако се вижда – значи имаш. Ако не се вижда – значи имаш, но не се вижда.
Колкото повече мазнини имате, толкова повече ще ви личи целулитът. Колкото по-немощни, неразвити и нетонизирани мускули имате – толкова повече ще ви личи целулитът.
Мускулите придават приятната заоблена форма на различните части на тялото, опъват кожата и прилежащата ѝ съединителна тъкан и… „изравняват“ дупките. Съответно колкото повече мазнини имаме, толкова повече материал имаме да стои „на дупки“. Колкото по-малко мазнини имаме, толкова по-малко мастна тъкан имаме, която да „седи на дупки“.
При различните хора съществува известни разлики в здравината и в структурата на съединителната тъкан. Има изследвания, доказващи генетична предразположеност на някои хора да развият целулит.
Изследванията обаче показват, че редовната физическа активност и адекватното хранене неутрализират тази предразположеност.
Започнете да тренирате с тежести. Качете малко сила и малко мускули. Хранете се умно. Не гладувайте! Свалете мазнини с подходящо хранене! Пийте достатъчно вода!
Когато няма стимул и градивен материал да поддържа активните тъкани (най-вече мускулите) – т.е. тези тъкани, които изразходват най-много енергия в организма, тялото започва полека-лека да ги катаболизира – т.е. да ги разгражда.
Когато изядем част от тъканите, които изразходват най-много енергия, енергийните нужди на тялото намаляват, за да поддържа своите процеси – т.е. пада енергията, която изразходваме в покой, или с други думи забавя ни се метаболизмът.
Това, което се увеличава много, когато гладуваме, е гладът и още повече желанието за junk. В този момент е супер лесно да качим мазнини, защото се поглеждаме в огледалото и установяваме, че сме по-увиснали и по-отпуснати отпреди. Решаваме отново да минем на диета и… повтаряме цикъла, в който губим още мускули и качваме още мазнини.
Краткосрочно достигаме до skinny-fat фигурата. Дългосрочно крачим смело към откровено затлъстяване. Това значи да имаш нормално тегло или дори да се водиш слабичка (слабичък), да изглеждаш нормално (или добре) в дрехи и да изглеждаш мек/а и отпуснат/а без дрехи.
Ако имате много мазнини и почти никакви мускули, мазнините трябва да бъдат използвани за енергия – да бъдат изгорени. Мускулите са пещи за мазнини. Ако нямате, трябва да качите мускули. Първо, ще трябва да изградите мускулна тъкан. Това ще отнеме време. Може да качите размери. Осъзнайте това и бъдете постоянни.
Като качите мускули, ще ви бъде много по-лесно да свалите мазнини. Оттам ще свалите размери, но вече ще сте изградили приятните извивки и стегнатите мускули, които изглеждат добре. Пък ако все още смятате, че сте прекалено мускулеста – винаги може да свалите мускули с глад и кардио.
Но да се върнем на качването на мускули за сваляне на мазнини. Дайте си сметка, ако сте инвестирали 10 години, за да сваляте мускули и да качвате мазнини, нереалистично е да очаквате впечатляващи резултати за 3–4 месеца.
Антицелулитната козметика е приятел в този неравен бой. Как действа:
Но за да има добър резултат, трябва да я съчетаете със здравословен начин на живот – балансирано хранене, упражнения и достатъчна хидратация. Употреба на кремове и гелове с активни вещества като кофеин, ретинол, растителни екстракти може да намали видимите неравности. Изисква се време и постоянство.
Рим не е бил построен за един ден, а даже и от време на време е бил разрушаван.
Успех!
С подкрепата на BILKA
Bilka – българската марка, която повече от 30 години съчетава силата на природата с достиженията на науката.
Когато целта ви е „красива и стегната кожа“, можете да се доверите на Bilka Upgrape GRAPE ENERGY – антицелулитен гел с кофеин, ментол и натурални билкови екстракти. Разработен да действа точно там, където кожата има най-голяма нужда – бедра, ханш, корем, той видимо заглажда „портокаловата кожа“, подобрява микроциркулацията и придава усещане за стегнатост и свежест още след първите нанасяния. Сега в нова, модерна и свежа опаковка.
Какво го прави различен?
Гелът съдържа мощен коктейл от кофеин, екстракти от див кестен, бръшлян, зелен чай и бяло грозде – съставки, които синергично подобряват кръвообращението и засилват елиминирането на излишни течности и мазнини. А ментолът придава незабавно усещане за лекота и охлаждане – идеален старт и финал на деня. Нанасяйте с леки масажни движения сутрин и вечер. Красивата кожа не е лукс, а резултат от правилна грижа.
