Кърменето е едно от първите и най-лични решения, които една майка взема за своето бебе. То може да помогне на тялото на бебето да се бори с инфекциите и да намали рисковете от астма, ушни инфекции, затлъстяване и др. Според изследванията кърмещите майки могат да намалят шансове за развитие на рак на гърдата и яйчниците. Но знаете ли, че кърменето също така може да повлияе на здравето на зъбите? И то и на тези на бебето, и на тези на майката.
Изследванията сочат, че кърменето може да помогне за изграждането на по-добра захапка на бебето. Проучванията са установили, че бебетата, които са били кърмени изключително през първите шест месеца, са по-малко склонни да имат проблеми с подравняването на зъбите, отколкото тези, които са изключително кърмени за по-кратък период от време или въобще не са кърмени.
Но най-доброто нещо, което трябва да направи една майка, която е загрижена за зъбите на детето си, е да го заведе на зъболекар и да се увери, че млечните зъби излизат в точното време и място.
Да предположим обаче, че повече от зъбите вече са излезли, но някои от тях бързо се развалят. Това е голям проблем, защото малкото дете (а и не само то) често изпитва ужас от зъболекар. Но без лечение на болните зъби проблемите само се увеличават.
Кариесите се появяват, когато течности и храни, които съдържат захар (мляко и сок например) останат в устата на детето в продължение на много часове. Бактериите обичат захарта и я използват, за да произвеждат киселини, които много бързо и агресивно разрушават детските зъби.
Отговорът на горния въпрос е да - възможно е да се образуват кариеси заради лактозата, която е основна съставка в кърмата. Майчиното мляко също като адаптираното мляко съдържа захар. Ето защо независимо дали е хранено с кърма или с шише, е важно да се грижите за зъбите на бебето от самото начало. Но иначе имуноглонулините, които са в кърмата на мама, предпазват от микроорганизмите, които правят кариеси. Кърмата също така набавя фосфор и калций, от който се нуждаят здравите зъби.
Друга причина за развитието на кариес на предните зъбки при децата в кърмаческа възраст и ранните детски години се явява късата юздичка на горната устна. Тя често е незабележима и майката може да не знае, че бебето има такава анатомична особеност. При този случай се получава комбинация от задържане на остатъци храна под горната устна и невъзможност за почистване на горните зъбки от езика. Така се създава идеална среда за развитие на бактериална плака и разяждане на зъбния емайл.
Често се казва, че кърменето през нощта ще доведе до кариес, точно както се казва, че оставянето на бебето да спи с бутилка мляко може да доведе до изкривена захапка. Обаче не е установена връзка между кърменето през нощта и кариесите.
Много майки се колебаят дали да не спрат кърменето, след като бебето вече има зъби. Всички специалисти обаче са категорични, че кърменето се спира, когато е най-доброто за вас и бебето, а не защото има пораснали зъби. Кърмата съдържа калций и вашето бебе се нуждае от него за растежа и развитието на зъбите и костите си.
Освен това е ненужно да се обвинява кърменето за наличие на кариес - с каквото и мляко да храните бебето, то ще съдържа захар. А срещата на захарта от храните с бактериите по зъбите ще предизвика кариеси. По-вероятно е бебето да се сдобие с кариеси, ако с часове смуче шише с адаптирано мляко, сокове или други сладки неща.
Продължителното кърменето обаче има пряк ефект върху първичния зъбен кариес. Данните показват, че децата, кърмени повече от 12 месеца, имат повече зъбен кариес в сравнение с деца, кърмени по-малко от 12 месеца. Повече подробности за дългото кърмене има тук.
Някои бебета имат по-податлив на разрушаване зъбен емайл. Там няма как да се намесите, но можете да почиствате зъбките. Няколко дни след раждането започнете да изтривате венците на бебето с чиста, влажна марля или кърпа всеки ден. Давайте вода след кърмене - две глътки вода могат да премахнат кърмата от зъбите.
Щом изникне първият зъб, започнете да миете зъбите два пъти на ден. Използвайте флуоридна паста за зъби в количество не по-голямо от размер на оризово зърно. Ако хигиената на устата се превърне във всекидневие, бебето ще свикне и като порасне ще му е приятно да мие зъбките си.
Доказано е, че някои вредни навици на майката преди раждането може да се отразят на зъбите на бебето ѝ. Например тютюнопушенето по време на бременност.
Счита се, че някои храни, които поема кърмачката, също пречат на здравите зъби на бебето. Това са риби с високо съдържание на живак, алкохол, кофеин, силно преработени храни. Има храни, които се считат за полезни срещу образуване на кариес – авокадо, малини и ягоди. Морковите също помагат за здрави зъбки.
Ако вие сте се сдобили с карис, докато сте кърмили, не отлагайте стоматологичната помощ. Още повече, ако майката има кариеси и използва една лъжичка с бебето, тя ще му предаде бактерии и това ще доведе до кариеси и при него. Ако се налага стоматологична процедура, която изисква лекарства, докато кърмите, консултирайте се със своя зъболекар, личен лекар и педиатър, за да се уверите, че е безопасна за бебето. Важно е да знаете, че има антибиотици, които може да взимате и те няма да навредят на бебето.
Кърмещите майки често се сблъскват и с друг проблем на устната кухина - гингивит. Ако не бъдат уловени навреме от специалист подобни пародонтални заболявания могат да доведат до загуба на зъби. Тоест не отлагайте посещенията при стоматолог.
Още повече стресът при майките често води до стискане или търкане на челюсти една в друга насън. Ако това скърцане със зъби (бруксизъм) продължава дълго може да ви изкриви захапката и да изпили зъбите. А това не е за подценяване.
Всъщност е наистина важно майката да се грижи и за себе си. Обикновено в началото на майчинството тя се поставя на заден план и отлага всяко нещо, свързано с нея самата. Нека няма “после ще си измия зъбите” или “после ще ида на зъболекар”. Вашето здраве е ключово, за да може да се грижите за здравето на бебето.
Алекс Попова днес е в Майко Мила със страхотен, да не кажем СТРАХОВИТ, разказ за това чудо на чудесата “бебешки пубертет”. Някои деца ги тресе яко, други въобще не минават през тази фаза.
Ако сте от последните, вие сте истински щастливци и ще имате повече нервни клетки в запас. За другите – спокойно, тъкмо ще излезе от “бебешкия” и ще вземе да дойде същинският пубертет. Важно е забавлението никога да не спира.
До ден днешен се чудя какво толкова му се стряскат хората на пубертета – имам предвид онзи през който момчетата се сдобиват с очарователния мъх над горната си устна, а момичетата – с непреодолимо желание да си боядисват косата поне 6 пъти на седмица.
Вярно, вероятно е притеснително за отрицателно време да се превърнеш от на баба любимия внук в космат, миришещ на пот, дангалак с писклив глас и съмнителен вкус за дрехи. Или от малко момиченце с плитки и рокля на Елза в пъпчасала метълка с пиърсинг на носа и планове за татус на цял гръб.
Но този пубертет си е някак очакван и в реда на нещата, а и родителите ти старателно те подготвят за него през цялото ти детство. Горе долу откакто си проходил, у вас се подмятат реплики от сорта на “Колко бях сладка като дете, после в пубертета качих 28 кила и носа ми порасна като на дядо ти”, или окуражаващото “Радвай се на тая кожа сега, че после....” .
И така, добре информиран, крачиш неуверено към тая неизбежна участ ПУБЕРТЕТА, в очакване на пъпките, хормоните и отвратителния характер на по-големия ти брат.
Никой обаче не те подготвя за бебешкия пубертет.
Може би защото самият израз звучи малко помпозно и ако някоя майка случайно го употребява, неизбежно започваш да я гледаш, както гледаш веганките, антиваксърките и редовните консуматорки на годжи бери и конопено семе. Тъпо.
В следващия момент обаче се сблъскваш фронтално с него. От миловидно създание, което тъкмо се е научило да казва “моля” и предизвиква в теб неописуема гордост и чувството за изпълнен майчински дълг, детето ти се превръща в нещо средно между Мегз и Тити Папазов: създава излишни драми и обилно си поревава.
Така например напълно в реда на нещата е то да грее от радост, защото току-що сте взели лилаво балонче с еднорог, и после да избухне в нечуван, дори за родилно отделение, рев, защото всъщност е искало розово и вече не харесва лилаво, още по-малко пък еднорози. Това в рамките на около минута и половина.
Докато гледаш невярващо и се чудиш “къде сбърках”, то отново изглежда добронамерено и достатъчно мило, та да те заблуди, че бурята е отминала – до след още минута и половина.
Можете само да си представите как минава една типична делнична утрин с такова същество – тогава, когато нещата трябва да се случват бързо. Имате някъде около минута безгрижие след събуждането, докато не разбере, че днес е понеделник и трябва да ходи на градина.
Тежко́ ви, ако научи тази новина още в леглото. Тогава единственият начин да го изкарате от там е с помощта на Скалата – ако случайно живее у вас. Разбира се това е само в някои дни. В други то особено много обича да ходи на градина, обожава каките там, по-известни като лели по мое време, и изобщо не си спомня, че някога не му е харесвало.
Дори фазата събуждане да е минала гладко обаче, рано или късно ще стигнете до фазата обличане. Тук нямате правилен ход – може вечерта да сте избрали дрехите заедно, да сте преговорили многократно с какво желание ще ги облечете днес. Забравете.
Няма НО, казвам ви ЗАБРАВЕТЕ.
Нищо, приготвено за обличане преди повече от 5 минути, не се одобрява вече, затова веднъж облекли се, трябва да напуснете помещението с гардероба възможно най-бързо. В противен случай ви грози опасност от повторно преобличане, а тогава дори и будистки монах в нирвана би се напрегнал.
Също да знаете, че опитът ви да съчетаете нещо по цветове единствено ще доведе до огромни количества сълзи и реална опасност от дехидратация. Абсолютно противопоказно е и да вадите дрехите сама от гардероба.
Ще загубите ценни 10 минути, в които детето ви първо да възвърне нормалния си цвят след рязкото посиняване от рев, след което да започне да издава някакви членоразделни звуци, подобни на думи, и някак криво ляво да ви обясни, че не ВИЕ, а ТО САМО̀ е трябвало да извади дрехите.
Накрая ще станете печален свидетел на завръщането на дрехите по местата им в гардероба, само и само за да може ТО САМО̀ да ги извади отново. В случай че е зима, и дъщеря ви на финала е с клин под лятната рокля, а синът ви дори се е съгласил да си сложи чорапи, можете да си отдъхнете – минали сте тази фаза успешно.
Малко ме е страх да започна с етапа закуска, но ще трябва. За нея трябва да поемете въздух, да си наместите де що чакра имате и да плюете здраво през рамо (не по кухненския плот, ако може).
Ясно е, че детето ви иска торта с шоколадови бонбони и сладолед за закуска, а вие сте му приготвили здравословно ядене от последното издание на “Рецепти за здрави деца”. Това не е големият проблем.
Всъщност истинското предизвикателство е пробутването на хранителната добавка, която пиете в тоя момент – още повече ако е под формата на сироп в ТЪМЕН цвят.
Тъмните цветове според децата (както и зелените, плуващи в супата) са извор на всички злини и нечистотии в тоя свят и в никакъв случай не трябва да бъдат поемани. Единственият начин да му го пробутате е, ако евентуално таткото е вкъщи и е възседнал детето ви, вие му държите устата и пеете неуморно “Хей ръчички”, а съседът, ако е бил така добронамерен, че да се отзове, налива сатанинската течност.
После, разбира се, трябва да предвидите 20-ина минути за последвалата истерия, но това едва ли ще е проблем, като се има предвид че вече сте закъсняли с общо поне 40 минути.
Хубавото в цялата работа е, че минете ли етапа със сиропа, пробутването на здравословната закуска си е направо играчка. Нещо като след Толстой да прочетеш Паулу Коелю – почти не го забелязваш.
Виж обаче не може да се каже същото за последвалото миене на зъби. Отново ви обръщам внимание, че за детето в бебешки пубертет е от изключително значение да прави всичко САМО̀. Това означава, че макар и закъснели с 40 минути, вие трябва да стоите неподвижно и да наблюдавате мълчаливо как детето ви си мие зъбите за още около 10 минути. Това горните. После следват и долните.
И да не сте дръзнали да спестявате време и да вадите якета и обувки междувременно – внезапното поемане на паста за зъби в бронхите не е съвсем препоръчително за малки деца.
След зъбите обаче ще се усетите, че ако продължите така, е възможно да изпуснете и обяда в детската градина, затова напълно съзнавайки евентуалните рискове, се заемате да обувате детето САМА. Последиците не закъсняват – напускате жилището с оглушителен рев, с което и бележите края на поредната делнична утрин в условия на бебешки пубертет.
