И така, мили ни приятели, проследяващи гастрола на пътуващия цирк Майко Мила! в Сицилия! Ето ни и нас, пет наспали се жени - коя с помощта на късче вълшебен транквилант (Елисавета Първа и Красимира), коя с помощта на сицилианско вино и половин кило рикота - това няма значение.

Важното е, че на сутринта на 6 април, фантастичният апартамент на Джузепе Гарибалди 79 беше огласен... е, айде да не се изхвърляме и да казваме „звънко чуруликане“, защото поне три от нас имат гласове, които са минали покрай чуруликането и са завили в посока на гърления звук, който издават индийските тигри в размножителния период.

Но схващате мисълта ми – това бяха звуци на едни жени, които са си легнали по леглата щастливи, спали са и са се събудили свежи и готови НЕ ЗА РАБОТА, а за живот! Разбира се, тук малко ви излъгах, защото всяка от нас си носеше лаптопа и по седемнайсет-осемнайсет различни флашки – работохолизмът е трайно настанен в нашата циркова трупа и всяка обичаше да се уединява със сутрешното кафе и компютъра си, за да свърши туй-онуй.

Това обаче продължаваше максимум един час, защото след това някой се присещаше за какво, все пак, сме дошли в Сицилия, а именно – за да пътуваме, да ни отвлекат мафиоти, да ядем до пръсване и да гледаме красиви НЕЩА – а всичко това няма как да се случи, ако си седиш вкъщи и се дзвериш в лаптопи.

Затова и първата авантюристична изява на трупата ни започна сравнително бързо - само два часа след ставане, когато всички успяхме да се облечем що-годе прилично и да се натъпчем в колата, готови за подвизи. Планът включваше посещение на два града - Ното и Сиракуза, до които трябваше да се доберем с помощта на GPS-а, да се свети името Му.

И точно когато се качихме на магистралата, разисквайки на висок глас ВСИЧКИ ли имаме право да караме колата под наем или само хората, които са подписали документите за нея, срещу нас блесна полицейска кола и четирима полицаи в прекрасни униформи, които елегантно ни подканиха, ако обичаме, да отбием и да спрем.

Вероятно вече се досещате какво се случваше в колата – обърканото и радостно цвърчене се завърна в редиците ни, както следва:

ЕТО, ВИДЯХТЕ ЛИ ЗАЩО ТРЯБВА ДА КАРА САМО ТОЗИ, КОЙТО ТРЯБВА ДА КАРА!!!! (Елисавета Първа), ОХОХОХОХОО, ЕЛАТЕ, ПИЛЕНЦА, ПРИ БАТКО (Оля Идва), АБЕ, АЙДЕ ДА СЕ СНИМАМЕ С ТЕЗИ... (отваря отривисто вратата) СКУЗИ, СИНЬОРИИИИ!!! (Красимира).

Разбира се, след като ни провериха документите, ние също не им простихме - назскачахме от колата като скакалци и им съобщихме, че желаем да се снимаме с тях, а те, да ви кажем, въобще не се възпротивиха. Въобще, това бяха най-сговорчивите, учтиви и фотогенични полицаи, на които някога съм се натъквала, не че съм се натъквала на много.

След като си направихме десетки снимки във всякакви конфигурации, им пожелахме да са живи и здрави, а те ни поканиха на някакво вечерно увеселение, и така, с най-топли чувства, се разделихме и ние продължихме по пътя си.

Акостирахме в Ното малко след това и там започна едно разточително разхождане и ядене, за което сега ще ви разкажа по-подробно, защото си заслужава всяка буква.

Ното е прекрасно, историческо градче в най-добрите традиции на градчета със стари сгради, малки, бели площадчета, красиви покриви, прекрасни малки заведения с вкусна храна и магазинчета, от които да си купиш хиляди непотребни НЕЩА, които после да подредиш вкъщи и никога да не можеш да избършеш с парцал.

В началото на градчето имаше няколко спретнати сергии с местен мед от евкалипт, шоколади, хиляди видове поправки и ядки, както и ягоди по 1 евро пликчето, които ние изкупихме и изядохме с най-голям кеф.

И понеже вече бяхме много гладни, не ни трябваше много убеждаване, за да се настаним на една прекрасна и сенчеста маса в местно заведение, където, мисля, изядохме всичките им запаси от миди, патладжани, салами и талятели, снимахме се (ЕСТЕСТВЕНО!) с извънредно любезните ни camerieri и след като добре си напълнихме всичките осем стомаха, поехме на разтъпкваща разходка из това романтично местенце.

Пътят ни отведе към местната красива църква, откъдето имаше възможност да се качим доста нависоко и да погледнем града от птичи поглед.

Това, разбира се, става чрез катерене по малки и тесни стълби, които се характеризират с една доста противна черта, а именно – своята безкрайност.

Катериш се, катериш се, катериш се и на петия завой, зад който видиш още ДОСТА от същите малки стълбички,
започваш да разсъждаваш мрачно върху това колко е тленен човекът и колко е хубаво, че ПРИНЦИПНО имаме възможност да виждаме синьото небе и яркото слънце, ако разбира се, не си въдворен като тритон в един каменен тунел, изпълнен само и единствено със стълби и с едно люшкащо се въже, на което да се обесиш, когато тревогите ти станат непосилни.

Накрая, слава Богу, бяхме възнаградени – изкачването приключи и се озовахме на голяма тераса, от която Ното ни разкри цялата си сицилианска прелест.

Изкарахме там доволно количество време, за да се наситят очите ни на красотата, да се наснимаме колкото си искаме и да си помечтаем, че ще дойде ден, в който ще бъдем достолепни и малко неприятни оядени бабички с достатъчно пари, за да обикалят целогодишно по подобни места и да пуфтят от щастие пред красотата на тоя ми ти свят.

Тръгнахме отново надолу по противните стълбички, държейки се здраво за въжето, а след това минахме тържествено през целия град, накупихме си три килограма магнити, малко обици, евкалиптов мед, шоколад и изядохме мострите от лешници, щедро оставени от продавачите, на ВСИЧКИ пет сергии.

След това, като едни доволно преяли катерици, се разположихме в колата и тръгнахме в посока Сиракуза, но вие да не мислите, че така лесно се случва всичко при нас?

Съвсем не – само 7 минути след тръгването се оказа, че пътят ни минава край местното гробище, което ни се стори толкова примамливо, че моменталически паркирахме колата и се гмурнахме в един разкош от паметници, ангели, рози, нарциси и какви ли не изваяни фигури и красоти.

Не ни мислете за много извратени – това наистина беше едно изключително миротворно място, тихо и светло, пълно с цветя и фигури, направени от камък и мрамор, на което на човек му е много приятно да се разхожда (а сигурно и да лежи вовеки).

Въобще, поцъкахме малко завистливо на този подреден гробищен парк, в който човек може да изкара часове в спокойствие и съзерцание, да си почине (не в оня смисъл) и да си каже Божеее, дори и гробищата им са хубави! (сещайки се за нашите мракобесни парцели).

След като се наситихме на гледки на мемориали, паметници и специални помещения за семейно урнополагане, тръгнахме с едно спокойствие в душата, което, разбира се, трябваше спешно да бъде разтърсено от нещо и това НЕЩО дойде съвсем бързо под формата на крайпътен китайски магазин за КАКВО ЛИ НЕ.

Боже, каква радост, какво писукане настана в нашата малка циркова трупа!

ЕТО, ОТТУК ЩЕ КУПИМ ЗАРЯДНО ЗА КОЛА, И КАБЕЛИ ЗА ЗАРЯДНОТО, АААА, Я ВИЖ, ВИЖ, СУТИЕНИ ЗА 3 ЕВРО, БОЖЕЕЕ, КАКВИ НЕЛЕПИ ДРЕХИ, Я МЕ СНИМАЙ, СНИМАЙ МЕ С ТОВА, ХАХАХАХА!!! 

Както можете да предположите, изкарахме в магазина два часа, премерихме всичките налични дрехи с размер XL (доближаващи се до М), най-вече тези с дантела и пайети в яркозелен цвят, направихме си три гигабайта снимки и когато на горкия китаец вече започна да му трепери едната вежда от леко напрежение, се изнесохме, всяка награбила своята частица китайско щастие за 3-4 евро.

Така продължихме към Сиракуза и се озовахме там в началото на следобедната лека буря, която идваше откъм морето и която ни накара да се натъпчем (ЕСТЕСТВЕНО!) в едно фантастично заведение, което ни спечели с натруфена масичка с аперитиви и хапки, неразумно боцната пред заведението.

Срещу 10 евро собствениците ни поднесоха пълни чинии с панирани карфиоли, салами, сирена, филийки хрупкав хляб и какво ли още не, придружени от чаши с вино, коктейли и ароматно кафе.

Нахранихме се чудесно, защото тези мощни тела се поддържат гъвкави само с редовен прием на паниран карфиол, сирене и совиньон блан, след което нарамихме раниците и започнахме обиколката на Сиракуза.

Значи, ако някой ден имате път към Сицилия, непременно идете в Сиракуза – това е разкошен, стар и много красив град, в който, освен че е роден и е умрял Архимед, от всеки ъгъл дебне красиво магазинче, пълно с порцеланови риби, порцеланови изделия със съкрушително красиви рисунки, или заведения с джаз на живо, или пък ателиета за рокли и шапки по 300 евро.

Нашите мъже – моят и на Елисавета, разбира се, се сдобиха с подаръци от магазина за риби, а ние, след дългата обиколка и снимки на залеза, морето и по-красивите сгради, тоест – на всички сгради, някак елегантно и неусетно се озовахме в един козметичен магазин, където изкарахме още 40 минути в мазане на червила, сенки и всякакви помади, а след това съдбата ни изпрати в най-страхотното място в Сицилия – магазин Flying Tiger.

Това са международна верига магазини, в които продават неописуеми неща – от платнени торбички, през уреди за варене на яйца, очила във формата на кактуси, светещи часовници и какви ли не други красоти. Нали можете да се сетите какво се случи в този магазин и то 20 минути преди да затвори?

Трупата ни се разпръсна и се превърна в Специализиран Отряд за Бързо Намиране на Розови Очила във Формата на Сърца и Златни Слушалки с Бодли.

Бяха изкупени всички светещи часовници, всякакви платнени торбички и какви ли още не глупости, а когато изморени, но щастливи (това ми е останало от съчиненията по роден край едно време) се озовахме на централния площад с фонтан пред магазина, какво, мислите ни хрумна?

Не сме плували в него само по очила, не се шашкайте. Просто се изкатерихме по фонтана, накичихме се – всяка с каквато глупост си беше купила, и се започна една фотосесия, достойна за корицата на списание „ЖЕНИ, СКЪСАЛИ ВЕРИГАТА“ (ако няма такова списание, крайно време е да бъде направено).

След това цвърчащата ни трупа се запъти към колата, където Елисавета Втора спешно се преобу и преоблече в багажника, тъй като дъждът в Сиракуза я беше измокрил до кости.

Ето така предвидливите хора се предпазват от бронхопневмония - като си купуват пуловер и джинси за 8 евро от китайски крайпътен магазин. Винаги, когато минавате край такъв магазин, трябва да си купувате дрехи и да си ги държите в багажника против бронхопневмония.

След това натиснахме педала на газта (не всички едновременно, разбира се, това е художествен похват) и поехме към нашето домашно огнище – Катания, и по-точно – към рибния ресторант, който предния ден не можахме да посетим. Защото, нали се сещате вече – ВЕЧЕ БЯХМЕ ГЛАДНИ и гъвкавостта в телата ни падаше скорострелно.

Ако някой ни беше спрял на пътя в тоя момент и ни беше казал – а сега, госпожи, направете шпагат, мост и клекнете осем пъти, да не мислите, че щяхме да можем да изпълним съчетанието? Точно така, нямаше да можем, защото не бяхме поели необходимото количество хранителни вещества под формата на миди, хляб, патладжани и бяло вино. И щяхме много да се изложим!

Затова паркирахме час по-бързо до ресторанта и нахлухме в него с ясното изражение върху лицата ни на хора, които ИСКАТ МАСА. Опитните сервитьорите веднага разчетоха сигналите ни правилно и посочиха една маса в средата на ресторанта, а Красимира толкова се възторгна от гледката, че запрепуска като антилопа гну към нея и в радостта си събори бутилка зехтин от масата на една нищо неподозираща двойка. Инцидентът мина без последствия, в смисъл, че никой не се подхлъзна на зехтина и не си счупи опашката, а това е най-важното.

Веднъж озовали се върху стол, си поръчахме храна, която да възстанови живителните ни сили. На масата ни заприиждаха чинии с миди, стриди, хляб и всякакви други благини, след което се започна едно ядене и пиене, което няма нужда да ви описвам, защото вече сте запознати с маниера ни.

Само за стридите ще си позволя да изразя едно леко несъгласие с общоприетото мнение, че това е някакъв невиждан деликатес.

Вероятно нещо аз не съм в ред, но те са също толкова вкусни, колкото са и прахчетата против обезводняване – но са далеч по-скъпи от тях.

Съвършено спокойно може да си разтворите един хидратин алфа в чаша вода, да го разбъркате, да си го сипете, ако желаете – за повече автентичност, в една черупка от мида, и да го изпиете. Чувството ще е същото, пък ще ви излезе доста по-евтино!

Та, след като изпихме по няколко лигави стриди и изядохме осем чинии с миди, малката ни трупа се занесе в уютната си бърлога и след още чаша вино всяка от нас се циментира в леглото си – вече не ни трябваха ни транквиланти, ни нищо.

Бяхме толкова уморени и щастливи, че няма да преувелича, ако кажа, че всяка беше заспала, прегърнала очилата-кактуси и бурканчето евкалиптов мед.

Ето колко му трябва на човек, за да е щастлив, приятели, или поне на нас ни трябва толкова – по пет магнита и редовно хранене от осем пъти на ден!

Тук ще приключим с днешния пътепис, защото ние вече сме дълбоко заспали и сънуваме как ни спират италиански полицаи и ни черпят с патладжани, сушени домати и чинийки с лешници. А следващата седмица ще ви разкажа как отидохме до Палермо и какво ни се случи там, а то не е малко (само ще ви издам, че ме насра злосторна мафиотска чайка).

Ариведерчи! (и не яжте стриди)

Уважаеми, скъпи наши приятели. Пролетта започва, постите привършват и е време за пролетния ви гардероб.

Помните ли, че имате пролетен гардероб? Това е онзи гардероб, който изключва огромни плетени жилетки, дебели ватени якета, ушанки и ботуши за ловене на син кит. Той включва рокличките ви на фрезии, ръчно рисувани върху необработен лен, белите ви блузки и ... тесните ви панталони и поли, които... я ви станат... яне ле, бело гърло.

И докато се гледате в огледалото и се опитвате да напъхате крак в любимия си панталон oт 1994-та, когато имахте гадже на име Ищван и любимата ви група беше System of a Down, днес, към 2017-та година, се питате „Ще бъда ли пак фина като мушица за идущия сезон?“, а също и „Ще тичкам ли с тънки крачета и крехка талия по плажовете на Малдивите или с неудоволствие ще се разделя с вълнената ми рокля-покров, прикриваща неугледните ми, бледи меса, които са се разраснали с помощта на свинското и киселото зеле, които погълнах напоследък?”

Това са философски въпроси, над които ние с Красимира се терзаем от години. И всяка от нас си има собствен отговор на този въпрос.

Нека, ако нямате нищо против, ви върна назад във времето, в което бях млада, слаба, неопитна и без нито една стрия. Нямах гадже Ищван, но имах разкошен млад съпруг, който по невнимание сгреши да се обвърже с мен. В невинността си забременях и всичко беше прекрасно. Но нейде в дълбоките недра на ада, черен Сатана ме е проклел с тежка клетва – да кача 60 килограма.

Вече съм писала на тази тема, защото това е тема, която дълбоко ме травмира за дълги години напред. От чевръста, китна девойка с лека, грузинска стъпка, способна на троен рицбергер във въздуха на токчета, се превърнах във... Волния Уили. С една разлика – Волният Уили беше грамаден кит, който весело си плуваше във водата, а аз бях Грохналият, Измъчен, Клет Уили, който седи на дивана и плаче.

60 килограма, приятели, са много. Страшно много. Докато лежах с кошмарни болки в гърба, си спомних за всички момичета на диета, на които се бях подигравала. За всички жени на разделно хранене, на които се бях присмивала, и за всички нещастни приятелки, които страняха от торти и които съм гледала с насмешка. Моля ви за прошка.

Когато родих, стиснах зъби, съблякох се гола-голеничка, застанах пред огледалото и се погледнах. Нищо не беше останало от мен. Или може би беше останало, но беше вътре в слона, който ме беше погълнал и сега ме гледаше от огледалото.

След като хубаво се наревах (18 дни), реших да взема мерки и потърсих за пръв път в живота си диетолог. Викам си, за кризисни ситуации трябват спешни мерки.

И отидох в спортния център до нас. Забележете, че това беше в далечната 2004 година, когато нещата не бяха толкова интернетни. Та, когато ми казаха, че някой си Ипократис Пападимитракос ще ме чака, за да ме отслабне, да си призная, много се смях. Пападимитракос, хахаха!

Отидох в уречения ден и там ... го срещнах – мъжът, който вместо полата, свали от мен 50 килограма. Но всичко по реда си.

Първото, което ми се случи, беше, че Ипократис ме премери на кантар, записа си килограмите, записа си процентите на мазнините и след 3 дни получих клетата си диета.

Когато я погледнах, си казах: ГОСПОДИ, КАКВО Е ТОВА??? Как ще се оправя? Как ще живея с това миниатюрно количество храна? Кой ще ми готви леща? Какъв е тоя ад?

В диетата се бяха свили едни салатки, едни тараторчета, едни малки лещи, едни пилешки филенца и гъбени яхнийки, а моето мощно, плодовито тяло имаше нужда от много, много повече.

Но всъщност диетата ми дойде доста добре. След няколко дни свикнах и... започнах да свалям. Свалях и спортувах. Свалях и спортувах. По някое време спрях да спортувам, защото започнах работа, но режимът си остана. С помощта му свалих 50 кила, а после и още 10. А после и още 10, но това беше от нерви, затова няма да го приписваме на Ипократис (съжалявам, Ипократис).

С годините опитвах и други системи, тъй като родих още два пъти, а и от време на време си понапълнявах ей така, за кеф. Истинският ад беше диетата само на месо и нищо друго.

След 3 дни вече исках да коля и да беся. Навсякъде ми се привиждаха марули, сирене и домати, докато унило гризях бялата си риба на пара. В устата ми усещах постоянен металически вкус и се озлобох жестоко. Да се лишиш от всичко е най-големият ми кошмар.

Опитах и с вълшебен сироп, както и с разделно хранене, но не ми се получи, да ви кажа.

И някак с годините системата на Ипократис ми се стори най-удачна – балансирана, яде се всичко, съобразява се с вкусовите ми предпочитания (които, между другото, не са безкрайно претенциозни).

Връщах се още един два пъти при въпросния гръцки вълшебник за незначителни корекции от по 5-6 килограма и тази година реших пак да го пробвам. Оказа се, че той, видите ли, е направил цяла дигитална, онлайн система, която се използва страшно лесно.

Записвате се, попълвате въпросник и след пет-шест дни получавате режима си. Лесно, просто и диетично, особено за свръхзаети хора като мен. Има и една новост, която на мен не ми беше предоставена преди години, а именно - постоянна онлайн подкрепа от диетолога. Той ви помага да се справите с предизвикателствата на диетата, отговаря на свръх важните въпроси „може ли да заместя шепа леща със стрък булгур“ или „коя риба е по-мазна – скумрията или свинската пържола?“.

Този кеф преди го нямаше и аз бях принудена да отслабвам с тревога и изгаряща от съмнение в пълна самота. Сега ще можете да си споделяте, да се тревожите и да се оплаквате на точния човек - на вашия си личен диетолог.

И започнах. Не очаквам чудеса, а да свалям по 3-4 килограма месечно, здравословно хранене, разнообразие и увереността, че и така съм си добре, но нищо няма да ми стане да лъсна машината, наречена организъм, да я накарам да заработи по-добре, да я стимулирам с разнообразие и да започна да си я харесвам повече.

В началото си има чувство на лек глад, няма да ви лъжа, но това минава и става чудесно. А Ипократис дава и по един свободен ден всяка седмица!

Та, ако искате, пробвайте, особено като имате предвид, че Топформа (както сега се казва системата на Ипократис; надявам се, че самият той все още се казва Ипократис) предоставя на читателите ни код за отстъпка, който да ползвате и да споделяте.

Кодът е MAIKOMILA и с него получавате 10% отстъпка от цената на 3-месечния режим. А точно 3-месечният режим ще ви помогне да влезете във въпросния панталон от началото на статията и след това да го свалите на плажа и на всичко живо, включително и на клетите чайки, да им падне ченето от изумление.

Най-якото обаче е, че където и да сте, в който и да е град или държава по света, дори и вие, уважаеми приятели, които живеете в горите на Тасмания и искате да свалите пет кила, можете да поръчате своя напълно индивидуален 3-месечен режим директно оттук. А уважаемият Ипократис ще го сътвори лично за вас и ще ви го изпрати по мейл (ако в горите на Тасмания имате интернет, разбира се).

И за финал – няколко съвета и една тайна. Те не са от Ипократис. От мен са си.

1. Яжте миди. Ако можете. Задушени с доматки. С малко сметана, с черна маслина.

2. Ако ви стане много трудно и много ви се дояде нещо, кажете си “Ще го ям на 14-ти юли“. После си го сложете в календара и чакайте

3. Опитвайте се да се харесвате. Знам, че е трудно. Но се опитайте.

4. Бъдете мили със себе си.

5. Не приемайте свободния ден буквално, хахахаха. Той е свободен ден – не ден, в който изяждате 4 агнета, пълни с торта.

6. Храненето е в пъти по-важно от спорта що се отнася до отслабването. За някои това е добра новина, за други – не, но това е положението.

И тайната!!! Около Великден няма да пазя диетата (Ипократис, преживей го). Ще ям козунаци, яйца, ярешко с пресен чесън и салати до откат. Направете го и вие, но си поръчайте режима отсега, че да пристигне при вас точно след празниците, когато, гарантирам ви, ще се чувствате като тюфлек, пълен с тесто, жълтъци и агнешки плешки.

А аз след Великден ще обособя едно малко място, където ще ви съобщавам резултатите, прегрешенията, глупостите, тайните сандвичи с кайма и крайните резултати от моя режим, дори да са плачевни. Стискайте палци.

Поканени сте да ги четете и да ми се чудите на акъла, или пък заедно да направим една колективна диета, да си снимаме лещата, да обсъждаме тегобите си и да си разменяме коментари за свалени килограми.

Ще е жестоко (буквално!)