Ето ни обратно любимата на всички отслабващи тема - нисковъглехидратната диета. Кой ли не говори за нея, кой ли не я практикува - в един или друг вид и с разнообразен успех. Нека обаче да си говорим истината - НВД е чудесен режим за едни, и ужасен за други, колкото и да не им се иска на почитателите на НВД да го признаят. Днес обаче ще цитираме още 1-2 проучвания, които показват, че това е така и ще поговорим защо единственото сигурно в диетите е, че те работят, когато водят до енергиен дефицит.

В предната част говорихме за изследванията, които показват, че можем да отслабваме, докато консумираме повече въглехидрати, както и да надебеляваме, като приемаме почти НИКАКВИ въглехидрати (о, ужас!) Установихме, че е малко прибързано да се кълнем в нисковъглехидратните диети и е по-добре малко да изчакаме със заричането колко перфектни са те.

Време е обаче и да разберем защо това е така.

За съжаление, няма много изследвания, които позволяват да се сравнят нисковъглехидратните диети с алтернативни подходи, в условията на фиксиран белтъчен прием (тоест, при еднакъв прием на протеин във всички от изследваните подходи). Като се добави и човешкият фактор, изпитването на хранителни режими става изключително неблагодарна мисия!

При големите рандомизирани контролирани проучвания участниците биват инструктирани как да спазват определен режим за определен период от време. Скоро след това нещата бързо излизат от контрол и колкото повече време минава, толкова повече реалната диета се отличава от предписаната такава.

За този тип интервенции може да се каже, че изследват не толкова случващото се с човешкото тяло на определен хранителен режим, колкото случващото се с човешкото поведение след предписването на определен хранителен режим.

Така стигаме до супер стриктно контролираните изпитвания, където хората се подлагат на близък до затворнически режим и само дето не им изливат предписаните диети с фунии в гърлата. Поради факта, че тези експерименти са супер скъпи, брутално трудоемки и леко нехуманни, те са една малка шепа и са проведени с една още по-малка шепа участници.

Резултатите от един такъв експеримент са публикувани през 2015 година под авторството на Хол et al.

Кратък и малоброен, но изключително добре проектиран и контролиран, този опит демонстрира, че 30% енергиен дефицит води до по-голямо отслабване при ограничени мазнини (7,7% от калориите), отколкото при ограничени въглехидрати (29% от калориите).

Разликата в отслабването е незначителна. Значителното в случая е друго, а именно – загуба на мазнини е възможна и без въглехидратна рестрикция и при сравнително високи нива на инсулин.

Още на следващата година Хол et al. правят ново, още по-добро изследване, в което 17 мъже с наднормено тегло са затворени в лабораторията в продължение на 8 седмици.

По време на третата фаза на изследването участниците губят много тегло под формата на вода, което е очаквано, предвид естеството на диетата. Енергоразходът не нараства според очакванията. Наблюдава се значителен спад в темпа на загуба на мазнини – под кетогенния протокол участниците губят същото количество мастна тъкан, но за 2 пъти по-дълго време.

Заключенията от публикацията говорят сами за себе си:

„Въпреки бързия, значителен и траен спад в секрецията на инсулин и респираторния коефициент, наблюдаваме забавена загуба на мазнини. Данните не подкрепят предсказаните от въглехидратно-инсулиновия модел по-висок енергоразход и по-голяма загуба на мазнини.“

Масово се изповядва разбирането, че някъде има една универсално работеща и просто перфектна диета. Някои вярват, че са я открили, други са на мнение, че е въпрос на време да бъде открита.

По света съществува пъстро многообразие от традиционни диети, които поддържат или са поддържали спазващите ги общности в перфектно здраве и телесна композиция.

По-дългосрочните рандомизирани изпитвания, при които условията са по-близки до реалния живот, също не звучат окуражаващо по адрес на който и да било хранителен режим.

При тях най-съществената загуба на тегло се наблюдава в краткосрочен план (до 6 месеца), като в този времеви хоризонт обикновено се откроява предимството на диетите от нисковъглехидратен тип.

Здравето обаче не е краткосрочна цел, а затлъстяването и наднорменото тегло спадат към групата на така наречените “хронични” проблеми. Малкото проучвания, продължили повече от една година, не демонстрират превъзходство на която и да е диета.

В тях, с напредване на времето, се наблюдава постепенно регресиране към изходните килограми, следващо доста сходен тренд, независимо от режима.

Това е поредният индикатор, че нито една диета не е по-лесна за спазване за другите в дългосрочен план.

Проблемът пред науката и хората отдавна не е в откриването на универсалния механизъм за отслабване. Този механизъм е един и същ при всички работещи протоколи и се нарича „енергиен дефицит“. Въпросът е как да накараме хората да се придържат към този механизъм, без да залитаме в неетичните и лъжовни крайности на борещите се за надмощие диетични култове.

Личните истории за успех не дават отговор на този въпрос. Сега повече от всякога имаме нужда от много по-малко мнения и анекдоти и от доста повече данни.

За всеки човек, който е отслабнал с нисковъглехидратна диета и се е похвалил с това, има поне още десет души, които не са. Те не се хвалят, а ако случайно попитат защо не им е проработила диетата, получават отговор, че не са я спазвали по „правилния“ начин.

Науката все още не знае защо определени личности се радват на по-голям успех с диетата си от други. Нямаме достатъчно проучвания, които се фокусират върху индивидуалните различия между участниците и ключовите фактори, оказващи ефект върху постоянството.

Нямаме достатъчно научно базирана информация относно това как да адаптираме подхода си спрямо особеностите на отделния човек. Коронясването на която и да е диета като „перфектна“ е обратното на продуктивно, ако искаме някой ден да стигнем до тази информация.

Също така, тази статия не казва, че нисковъглехидратните диети не работят. Те работят също толкова прекрасно, колкото и всички останали диети, стига да бъдат спазвани.

Има хора, за които НВД работят по-добре, отколкото за други. Но има хора, в чиито културно, кулинарно и кой-знае-още-как обусловени индивидуални особености, НВД не се вписва добре и не е устойчив модел на хранене.

Тази статия не насърчава към злоупотреба с въглехидрати. Различните хора имат различна потребност от енергия под формата на въглехидрати, като тази потребност се диктува предимно, но не само, от телесната им композиция, както и естеството на тренировъчна и нетренировъчна активност, която упражняват.

Тази статия не насърчава към нискомазнинен или друг алтернативен на НВД модел на хранене. Данните от последните десетилетия на миналия век ясно показаха, че препоръките за редуциране на мазнините не произвеждат желания ефект, могат да бъдат тълкувани погрешно и водят до залитане в противоположната крайност.

Тази статия е за онези от вас, които не страдат от предубеждения или са готови да преразгледат съществуващите си такива, така че да живеят и дишат малко по-спокойно - особено ако им се дояде картоф, филия хляб, или, не дай си Боже, и двете!

Тази статия е дълга над 3000 думи. За да изпитате удоволствие от нея, е добре живо да се интересувате от хранене и да имате известна представа от изследователски методи и йерархия на научните сведения.

Тази статия не промотира определен начин на хранене. Повечето статии, които ви казват как трябва или как не трябва да се храните, не са добър източник на информация.

Тази статия оспорва съвършенството на нисковъглехидратните диети, налагани в определени кръгове като единственият правилен път към добро здраве и визия.

За инсулина могат да се разкажат много вълнуващи истории, но най-важно за нашите цели е да опознаем светлината, в която (си) го представят поддръжниците на нисковъглехидратното хранене.

Това тълкуване е известно в научната литература като въглехидратно-инсулинова хипотеза (или въглехидратно-инсулинов модел) и най-опростено би могло да се представи по следния начин:

„Приемът на въглехидрати предизвиква отделяне на инсулин, който потиска изгарянето на мазнини. Редовният прием на въглехидрати предизвиква редовно отделяне на инсулин, което ни прави дебели и болни.“

И както една лъжа, повторена сто пъти, става истина, така безконечното предъвкване на настоящата хипотеза ни е накарало да се чувстваме комфортно с нея и на никого не му трепва панкреасът при нейното оповестяване в публичното пространство. А така не трябва.

Инсулинът има пикове и спадове. Независимо какъв дял от менюто ви заемат въглехидратите, можем да предположим, че има периоди от деня, в които не ядете. Това са моментите, в които обвиняемият инсулин спира да упражнява своето действие и тялото съвсем ефективно изгаря мазнини. За целта не е необходимо да правите каквото и да било, достатъчно е единствено да сте здрави.

Макар и инсулинът да е един от основните хормони, регулиращи складирането на мазнини, тялото е оборудвано с механизми, които му позволяват да пълнее дори в негово отсъствие. Ако някой се съмнява в истинността на това твърдение, може да премине на режим от 10 пакетчета масло на ден и след два месеца да се дотъркаля, за да докладва какво се е случило.

Богатите на въглехидрати храни далеч не са единствените провокатори на инсулинова секреция. Белтъчините също имат свойството да стимулират отделянето на инсулин, като се предполага, че главните виновници за този ефект са аминокиселините левцин, изолевцин, валин, треонин и лизин.

По темата с инсулина можете да прочетете много от Джеймс Кригер и Стефан Гиене.

Нисковъглехидратната диета превъзхожда ли останалите хранителни режими и ако да – защо не татуират този факт на челото на дипломираните диетолози?

Употребата на множествено число „нисковъглехидратни диети“ е съвсем преднамерена. Освен че на пазара на „маркови“ режими има един куп взаимноотричащи се НВД, в науката също отсъства единна дефиниция за „нисковъглехидратнаТА диета“. Това може да бъде сериозна пречка пред обективното им разискване.

От една страна, така се освобождава място за шикалкавене от страна на нисковъглехидратните поддръжници, за които всяко неудобно проучване не е тествало „правилната“ НВД.

От друга – имаме сериозна вариация в белтъчния прием при различните НВД протоколи, а протеинът, както ще узнаете, е ключов фактор в битката между диетите. Но за него след малко.

През 2005 година Дансингер et al. сравняват ефекта от 4 популярни диети и заключават, че всички те произвеждат сходен ефект от гледна точка на загуба на тегло и рискови фактори за сърдечносъдови заболявания. Нещо повече: около 50% от хората, на които се пада да спазват двата най-рестриктивни режима (Аткинс – нисковъхлехидратен и Орниш – нискомазнинен), напускат експеримента преждевременно. Онези участници, които се придържат най-стриктно към предписаната си диета, без значение каква е тя, свалят най-голям процент от телесното си тегло. И това откритие не е някаква екзотика.

През 2009 контролирано проучване със случаен подбор на Сакс et al. подлага над 800 души с наднормено тегло на 4 различни диети. Два от режимите са дефинирани като нисковъглехидратни, въпреки че по-крайните привърженици на НВД едва ли биха ги припознали като такива – с 35% и 45% от калориите под формата на въглехидрати.

Независимо от разликите в композицията на изпитаните режими и наличието на два високовъглехидратни протокола (65% и 55% калории от въглехидрати), всички участници се радват на съпоставимо отслабване и подобряване на рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания и диабет.

Това кара учените да заключат, че едни и същи благоприятни метаболитни промени са постижими с разнообразие от подходи. Факт, позволяващ адаптиране на диетата към личните и културни предпочитания на диетиращия, за да се гарантира по-добрата ѝ устойчивост във времето.

През 2013 година е публикуван систематичният обзор на У et al., обхващащ интервенциите с цел отслабване и поддържане на постигнатото тегло в дългосрочен план. Изводът от него е повече от красноречив: „…разликата в отслабването е едва 1-2 кг или по-малко, което е от скромно клинично значение. Това означава, че хората с наднормено тегло и затлъстяване са свободни да избират между множество режими въз основа на личните си предпочитания.“

Според един обзор на Шолер и Букхолз от 2005 година, който е достатъчно недвусмислен в заключенията си, преимуществото на нисковъглехидратните режими трябва да се търси не в намаления прием на въглехидрати, а в завишената консумация на протеин.

Последното е причина за по-пълно и трайно засищане и създава предпоставки за по-стриктното и продължително придържане към намаления калориен внос. Трябва да знаете, че само 5% по-голям белтъчен прием при НВД се асоциира с трикратно по-голяма загуба на мазнини.

Сигурно вече се чудите защо съветите за отслабване не гласят „Яж повече протеин!“, а „Яж по-малко въглехидрати!“.

В следващата част ще разберем дали и защо можем да отслабваме, като не консумираме почти никакви въглехидрати, и защо инсулинът е важен?

Ралица Найденова днес е гост на Майко Мила!, за да ни разкаже за нейната борба с килограмите. Тя, досущ като нас и още хиляди хора по тая планета, обича да яде. И е отгледана от баба, която обича деца, които ядат! И все пак някакси се е поддържала в чудна форма докато не дошъл денят, в който... какво? РОДИЛА ДЕТЕ. Както е модерно да се казва - "взЕми тия 15 кила отгоре!". Та сега Ралица ще ни разкаже как се е справила с тях, без да претендира, че нейният начин е единственият работещ. Но не пречи да прочетете и да се мотивирате!

******************************************

Най-трудно е да се откажеш от навиците си. На теория всички искат да са слаби и да не пушат. На практика, както казва Марк Твен: „Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти“.

Отказах цигарите преди 14 години. Един ден спря да ми се пуши (а дърпах по 2 кутии на ден) и така до днес. Едно от най-хубавите неща, които съм правила, е, че спрях да пуша. Няма да разказвам за тази битка сега. Споменавам я, защото беше много по-лека от битката с ножа и вилицата — тя е за цял живот. Не можеш просто така да се откажеш от храненето. Писнало ми е да следя килограмите, да мисля какво, кога и колко да ям, да се грижа за менюто на домочадието… А иначе обичам храната, да я ям и да я приготвям. И да ми е вкусно.

Всяка жена е дебела в собствените си представи. Дори най-слабата. Знаете как е… Винаги има едни 3-4 килограма за сваляне до идеалното тегло. Тези 3-4 килограма изобщо не са интересни. Мисълта ми е за свалянето на много килограми. Не с глад, а с ядене. Защото с глад и баба може. Временно. През по-голямата част от живота си се борим с килограмите, сваляме и качваме. Повече качваме.

Отгледана съм от баба с баници, мекици, палачинки, кускус и пържени филии, обилно поръсени със захар и дебело намазани с домашен конфитюр. Баба беше като всички други баби. Съблюдаваше максимата: „Едно дете е здраво и щастливо, когато е добре охранено“. Не съм от онези фиданки, които се задоволяват с минимално количество храна. Не съм и от онези, чийто метаболизъм се движи със скоростта на светлината.

Единственото ми преимущество е, че съм относително висока и конструкцията ми носи на килограми. Причината да не се търкалям е не толкова че спортувам, колкото че навреме промених отношението си към храната.

Цял живот съм тежала 60 килограма при ръст 175 см. Преди десет години с първата си бременност качих 33 килограма! Не толкова с ядене, колкото с обездвижване. Лежах близо 7 месеца за задържане. Заприличах на кит и бях ужасена от външния си вид.

Коремът ми се движеше два часа пред мен, задникът изоставаше с три. Както пее Силвия Кацарова: „Минавааа, големият кораб минава… “. Мислех, че никога повече няма да изглеждам нормално. 40 дни след раждането се осмелих да се кача за първи път на кантара.

Теглото ми беше минус 18 кг. Свалени от стреса покрай новороденото, заради който редовно забравях да ям. Естествено, не бяха 18 кг мазнини, а най-вече задържани течности. Успокоих се и реших, че останалите ще изчезнат скоро и неусетно. Разбира се, нищо подобно не се случи.

Онези 15 килограма бяха борба всеки ден през следващата година. Побвах какви ли не хранителни извращения — Дюкан, разделно хранене, тотално неядене, само сладолед, само кафе, само мазнини, само протеини, само въглехидрати, само алкохол, фотосинтеза, пълен пост, само сурови плодове и зеленчуци.

Мразя диетите. Всички ги мразят. Започнах да се интересувам от процесите в тялото, от това как реагира то при прием на определени хранителни вещества, как реагира при глад.

Разбрах какво е гликимичен индекс, какво прави инсулинът, за какво е отговорен лептинът, и т.н. И тогава, за първи път през живота си, трайно промених хранителните си навици.

Ограничих тестаците и захарта. И свалих пустите 15 кг (е, останаха един 3-4 пожелателни за сваляне, но за тях няма да говорим). И после започна битката за запазването на това оптимално тегло.

Допреди близо три години, когато забременях отново. Качих само някакви си 8 килограма без бебето. Мислех, че този път ще е лесно. Да, ама не. Две години свалях 8 килограма. Как ги свалях ли… Ами чаках.

22 месеца след раждането чаках килограмите да си отидат сами. На същия принцип както онези 18. Да, ама не. Едно е тялото на 30 и съвсем друго на 40 години.

Викам си - може нещо щитовидната да прави проблем. Проверих. За момента работи добре. Не ядях много, но и не спях. Колко да спиш, като имаш малко дете… Не знаех, че без сън няма отслабване. После се примирих. Закъде ще отслабвам, кво ще му се занимавам, нали вече не съм първа младост, плюс-минус някой друг килограм, чудо голямо!! Ще си остана една щастлива дебела. Скрила съм слабите дънки дълбоко в гардероба, но усещам как ме гледат и ми се подиграват.

И така, само си мечтаех безцелно до дата 26 октомври 2017 г., когато направих квантов скок в главата си и реших, че е време за действие. Край с оправданията и инертността.

Отидох на истински диетолог. Лекар, който цял живот с това се е занимавал. Той ми изготви хранителен режим. И то не с цел отслабване. Режимът е базран на петкратно хранене и спазване на онези прости правила за добра форма, които са написани във всеки женски сайт. Лиших се само от две неща — захарта и глутена. Сега е модерно да се изключи приемът на захар и глутен. И е още по-модерно да се подиграваме на всички, които по една или друга причина са ги отказали.

Простата истина е, че организмът ни няма никаква нужда от рафинираната захар. Но мозъкът има. Добрата новина е, че може да бъде надхитрен. Когато захарта се замени с мазнини, а приемът на въглехидрати се сведе до минимум. И не, от мазнините не се дебелее.

Според последните проучвания за изграждането на нов навик са необходими около 40 дни. 43 дни по-късно за първи път от близо три години насам обувах дънки. Подлите слаби дънки ми ставаха. Тежах с два килограма по-малко отколкото когато забременях. Това беше лесната част от битката. Предстои трудната — килограмите да си останат толкова.

Първата седмица от режима беше меко казано неприятна. Трябва да мислиш кога и какво да ядеш, да го приготвиш, а преди това да го купиш. Досада… После стана рутина. Спрях да го мисля. Истината е, че не ми липсва нищо. Чудесно си живея без захар и без тестени изделия. Те не ми носят удоволствие, само излишни килограми.

И не казвам, че до края на живота си няма да вкуся пица или торта, просто вече знам, че мога да се чувствам добре и без тях. Отношението ми е различно. Моментният отказ и лишенията не са решение. Ако гладуваш с мисълта „ох, само да свърши тая мъка и ще си си хапна хубавичко“, каузата е обречена на провал.

Единствената успешна стратегия е в цялостната и трайна промяна на нагласата към храната и най-вече към нас самите. Килограми се свалят трудно и с постоянство, а 80% от успеха е свързан с начина на хранене. И с лишения, които в даден момент престават да бъдат лишения, защото вече не ти липсват. Ограниченията са ограничения, само ако ги приемеш за такива.

Защо пиша всичко това… Защото искам да ви кажа да не отлагате. Не чакайте да дойде новата година, за да се разделите с онова, което ви тежи. Буквално и преносно. Не се страхувайте да се променяте. Всяка промяна е прераждане… и после ти е по-леко.

Знаете, че в Майко Мила, наред със смешните неща, говорим доста и за сериозните. Следродилната депресия и изтощението са теми, по които неведнъж сме пускали текстове - само преди два дни публикувахме откровения разказ на жена, която все още се бори с това състояние – Депресията не пита кога ни е удобно да дойде. Днес ще ви запознаем с един изключителен текст, даващ отговор на въпроса, който хиляди жени си задават в продължение на години след раждане - защо се чувствам толкова зле? Австралийският лекар д-р Сералак ще ви отведе в дълбините на това какво ни коства да станем майки - от биологична и психо-физична гледна точка, защо в днешно време жените страдат самотни и не споделят, какви мерки да предприемем, за да си върнем жизнеността отпреди бременността и какво да правим, за да се поддържаме здрави. Запазете този текст и го препрочитайте всеки път, когато се почувствате зле - ние така правим. Разбира се, би било още по-добре и тук да си имаме някой като доктор Оскар, който да превърне здравето на майките в толкова лична цел. Дотогава можем просто да четем и да се опитваме да поправим нещата, които са се повредили в процеса на превръщането ни в "идеални" майки. Приятно четене!

*****************************

Помислете хубаво над това, което ще прочетете сега: ако сте родили дете през последното десетилетиe, може все още да страдате от някои последствия – летаргия, нарушения в паметта, ниски нива на енергия, наред с доста други симптоми.

Според д-р Оскар Сералак, семеен лекар в провинциалните части на Австралия, това не се случва само защото да си родител е тежко – просто от физическа гледна точка растежът на бебето в матката коства наистина много.

Плацентата подава близо 7 грама мазнини на ден към растящото бебе в края на бременността, като в същото време пренася от майката и желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен, плюс омега 3 мазнини (като докозахексаеновата киселина) и специфични аминокиселини от протеини.

По време на бременността мозъкът на майката се свива със средно 5%, тъй като поддържа растежа на бебето (голяма част от мозъка са мазнини) и се препрограмира за родителството.

Д-р Сералак е прекарал по-голямата част от кариерата си в изследване на този синдром, който нарича „следродилно изтощение“, докато наблюдава от първа ръка трудностите и неуспехите – хормонални, здравословни и емоционални - на жени, които се опитват да се изправят на крака след появата на бебето.

Лекарят диагностицира проблема за първи път, когато при него идва пациентка на име Сюзън - майка на пет деца, толкова изтощена и изчерпана, все едно „работи на празни обороти“. След доста продължителен преглед, по време на който докторът взима всякакви кръвни проби и препоръчва на пациентката да потърси професионална помощ от психолог и диетолог, тя поглежда часовника и изхвърча от кабинета. Той повече не я вижда, докато един ден не я докарали в спешното отделение с пневмония, която била толкова напреднала, че се наложило вливане на антибиотици венозно.

Жената останала в стационара по-малко от ден и настояла да бъде изписана въпреки неговите лекарски нареждания. Този образ се запечатва в ума на доктора – една жена, която изтръгва сама иглата на системата от вените си и бяга от реанимацията, за да се върне при семейството си – това е образът на майката, която жертва абсолютно всички свои нужди в полза на децата си.

Доктор Сералак обяснява, че така нареченото свиване на мозъка представлява препрогамиране:

„Това помага на жените да развият нещо като „бебешки радар“, чрез който майката усеща интуитивно нуждите на детето си - дали му е студено или е гладно, или дали плаче нощем“, обяснява той.

Тази хипер бдителност е много опасна за майката, когато тя самата има нужда от помощ и грижи.

Когато съпругата на доктора ражда третото им дете, той установява, че тя е пълна развалина и „вече не е същата“.

Звучи ли ви познато?

„Майката получава помощ и подкрепа отвсякъде преди раждането на бебето“, казва докторът, „но след това цялото внимание бива насочвано към бебето. Майката остава на заден план. Тя всъщност бавно изчезва в сянката на новата си роля.“

Както при всяко друго нещо, знанието е сила. С този материал д-р Сералак очертава точно какво трябва да направите, за да разсеете мъглата в мислите, да възстановите енергията си и да се изправите пак на крака.

Разкажете какво се случва с майката, физиологично и емоционално, докато бебето расте в нея?

Днес много бъдещи майки всъщност са изтощени от самото зачеване и бременността. Природата така е проектирала този процес, че развиващият се плод да вземе всичко необходимо от майката. Това, което гарантира, че този процес ще се случи безопасно, е плацентата. Тя е с огромна площ, а причината за това се крие в мозъка на плода и огромната му потребност от енергия и мазнини (под формата на специфични мастни киселини като DHA, описана по-горе).

Към края на бременността до 7 грама мазнина преминават през плацентата всеки ден, за да нахранят и спомогнат за растежа на бебето (много повече отколкото при всяко друг животно!). В допълнение, 60% от цялата енергия, която преминава в бебето чрез плацентата, се използва за хранене на мозъка (при приматите, включително и горилите, това число е около 20%).

Плацентата обслужва две основни цели: растежа на бебето И майката. По време на бременността майката доставя всичко необходимо за бебето, поради което много бременни и родилки страдат от недостиг на желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен. Намаляват и запасите им от омега 3 мазнини и аминокиселини от протеини.

Плацентата също така настройва и синхронизира майката към бебето ѝ, както и бебето към майката и в това няма нищо случайно. Плацентата се развива по същото време, когато и ендокринна система на плода (жлезите, които ще произвеждат хормони в хипоталамуса или висшия център на вегетативната нервна система на бебето), като хормоните, произведени от плацентата, много наподобяват тези, произведени от хипоталамуса – отново неслучайно.

Много красив пример за това се случва по време на раждането. Това, което предизвиква родилните болки (контракциите на матката) е окситоцинът, познат също и като „хормон на любовта“. Когато бебето е притиснато в родовия канал, от хипоталамуса му се отделя окситоцин, който се абсорбира в кръвта на майката, причинявайки още повече контракции. Все едно бебето помага на майка си за собственото си раждане! След като бебето се роди, в неговия организъм и в този на майката има огромни количества окситоцин, като един своеобразен облак от любов, който на запад наричат „бебешки балон“.

Това трябва да бъде поощрявано и уважавано, болничният персонал, бащите и близките на родилката трябва да осъзнават важността на този следродилен момент, когато се изгражда връзката между майката и бебето. Кърменето, което започва от този момент, поддържа тази връзка силна. Така го е създала природата, затова колкото повече се отдалечаваме от тези порядки с интервенции като раждането със секцио или решението бебето да не е кърмено, толкова повече се очакват усложненията и трудностите след раждането за майката и за бебето.

Част от функцията на плацентата е и да препрогамира майката. Представете си го все едно майката получава „актуализация на софтуера“, при която някои части от мозъка се подсилват, а други - заглушават. Общото свиване на мозъка по време на бременност е около 5%, но това не значи, че мозъкът става по-малък, а по-скоро, че се модифицира, за да усвои новите умения да бъдеш майка.

Това не се обсъжда в обществото ни и сякаш е омаловажено, затова ми се струва, че майките имат нужда от подкрепа и признание в този нов етап от живота. Част от тази актуализация е придобиването на „бебешки радар“, чрез който майките усещат интуитивно от какво се нуждае бебето, дали му е студено, гладно или плаче нощем.

Тази хипербдителност очевидно е жизненоважна за оцеляването на бебето, но ако майката се намира в неподкрепяща среда, това може да доведе до

проблеми със съня, съмнения, несигурност, ниско самочувствие и чувство на безполезност

Краен пример за това какви вреди могат да бъдат нанесени е описаният по-горе случай на майката, която изтръгва от ръката си венозна система и бяга от спешно отделение с пневмония, защото трябва да се върне при децата си – без никаква подкрепа и помощ, препрограмираният ѝ мозък ѝ нарежда да се погрижи за децата си дори с цената на собственото си здраве.

Наблюдавали сте определен синдром при майките, който наричате Следродилно изтощение – какво точно представлява?

Това е често срещания феномен на умора и изтощение в комбинация с чувството, наречено „бебешки мозък“.

„Бебешки мозък“ е термин, който обобщава симптоми като липса на концентрация, лоша памет и емоционална нестабилност. Емоционална нестабилност е налице, когато чувствата и емоциите на един човек се променят от една крайност до друга много по-често, отколкото в предишни периоди, или както се казва - „плач без причина“.

Често всичко това е съпроводено с чувство на изолация, ранимост и самомнение, че „не съм достатъчно добра“. Много майки изпитват това, което е разбираемо и не е изненада, като се има предвид колко изискваща е ролята на майката, от която се очаква не само да отгледа, но и възпита детето.

Наред с описаните симптоми, успях да установя и характерен биохимичен „отпечатък“, който отчасти е причина, отчасти резултат от следродилното изтощение.

Според Вас колко жени страдат от това състояние? Колко време продължава?

По мое мнение близо 50% от майките страдат от някаква форма на следродилно изтощение – вероятно и повече, но предвид основната мисия на клиниката ни, наблюденията ми може да са малко неточни. Майки, който се чувстват „страхотно“, не идват в моя кабинет.

Следродилното изтощение, според мен, може да засегне една майка от раждането на детето ѝ докато то навърши 7 години (или дори по-дълго).

Има много голямо припокриване между следродилното изтощение и депресията от гледна точка на симптоми и биохимични данни. Някои жени изпадат в следродилната депресия, след като са прекарали крайно следродилно изтощение.

В Австралия най-високата честота на проявяване на следродилно изтощение е четири години след раждането на детето, а не в първите 6 месеца от раждането, когато се смята, че е най-честото проявление на депресията.

Това показва, че следродилната депресия се получава заради натрупани фактори от бременността, раждането и периода след раждането. Същото е и със следродителното изтощение, макар че много майки, които страдат от такъв вид изтощение, не са в депресия, както е възможно и обратното – някои майки да страдат само от депресия, без следродилно изтощение.

Какви са симптомите?

Изпитвате умора и изтощение

Събуждате се уморени

Заспивате несъзнателно

Свръхбдителност (усещане, все едно „радарът“ ви е винаги включен), което често се свързва с безпокойство или напрегнатост. Често чувам описанието „като опъната струна“ от устата на преуморени майки!

Усещане за вина и срам като майка и загуба на самочувствие. Това често се свързва с чувство на изолация и боязън, понякога дори до страх да се социализират или да излязат от вкъщи

Раздразнение, несигурност, усещане за неуспех, опасение, че не се справят. Често чувам майки да казват: „Нямам време за себе си.“

Както вече беше споменато, разсеяност или „бебешки мозък“

Загуба на либидото.

Какви са причините?

Причината не е само една.

1. Живеем в общество на постоянен стрес и действително не знаем как да си почиваме или да изключваме. Това оказва силно влияние върху хормоните, имунната система, мозъчната структура и храносмилателната система.

2. Жените раждат в по-късен етап от живота си. В Австралия средната възраст на майките, които раждат първо дете, е 30,9 години.

3. Обществено прието е жените да са уморени, когато станат майки, тъй като от тях се очаква да преминат в майчинството непосредствено от своята кариера, натоварена обществена програма и хронично недоспиване.

4. Обществото не позволява на майките напълно да се възстановят след раждането преди да забременеят отново. Не е рядкост майка да роди две или повече деца от различни бременности в една и съща календарна година. С методите за асистирана репродукция по-често се раждат и близнаци, което влияе още повече на изтощението на майката.

5. Съществуват изследвания, според които нарушенията в съня около грижите за новороденото бебе до неговата първа година са около 700 часа пропуснат сън! Това, обаче, обикновено се смята за нормално от семейството и обществото.

6. Храната ни не е достатъчно питателна. Необходимо е двойно количество храна, за да компенсира ниската хранителна стойност.

7. Макар и да няма още достатъчно изследвания на темата, педполага се, че характерни за начина на живот през 21 век аспекти също допринасят за следродилното изтощение. Това включва замърсяванията в околната среда, например мръсният въздух, тежките метали, хлорираната вода, „електросмогът“ и други.

8. Наложило се е схващането, че майката трябва „да бъде и да може всичко“ и в резултат от това много майки се затварят в себе си и не дават гласност на болката си, като и не търсят информация или подкрепа. По целия свят векове наред майките са били подпомагани от групи за взаимопомощ, съставени от хора от различни поколения, което, за жалост, липсва в нашата пост-индустриална култура.

9. Епигенетичните промени (или наследствените изменения, които се случват между поколенията) в проявлението на гените ни са много сложни, но обясняват отчасти високия процент на алергични и автоимунни заболявания, които виждаме в обществото.

Накратко, не може да правим същото, което са правили родителите или бабите и дядовците ни и да очакваме същото добро здраве. Едва ли не, трябва да надскочим себе си, за да сме толкова здрави, колкото нашите родители, а какво остава за по-здрави.

Откъде да започнат възстановяването си жените?

В нашата клиника говорим за четирите колони на здравето: Сън, Цел, Активност и Захранване. На английски тези думи образуват съкращението SPAN, подобно на английската дума за продължителност на живота – life span, като целта на тази игра на думи е да подчертае, че докато общата продължителност на живота ни се удължава, годините на добро здраве (годините на независим живот) намаляват.

Създали сме програма за поддържане и на четирите стълба чрез хранително насищане, възстановяване и личностно израстване. При приключването на всяко ниво, изследваме заедно с майката всеки стълб в дълбочина и надграждаме върху усвоеното при предишните нива. Стремим се да не заливаме с твърде много информация майките, но за да се възстанови жизнеността ѝ е важно да се надгражда непрекъснато.

Опитите да се научи една майка на нови хранителни навици, кои пластмаси да избягва, да познава пестицидите, да знае кои почистващи препарати и козметика могат да влошават умората и хормоналните нарушения може да е изключително натоварващо за нея, особено ако в този момент се бори с липсата на концентрация от т. нар. „бебешки мозък“. Въпреки това обаче тази информация е от съществено значение за фазата на възстановяване, за да даде на майката знанията да продължи да поддържа здравословен начин на живот не само за себе си, но за цялото семейство.

Ние сме въвели 3-степенна програма като насока в помощ на майките.

ЗАХРАНВАНЕ и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на микроелементи и макроелементи

1. Консултирайте се с добър диетолог и си направете обстоен анализ на състояние на микроелементите, витамини и минерали в организма ви: често откриваме дефицит или нарушени нива на желязо, витамин В12, витамин С, цинк, витамин Д, магнезий и мед.

2. Препоръчвам приема на DHA (омега 3 есенциални мастни киселини), това е изключително важно за възстановяването на нервната система и мозъка. Такива киселини могат да се намерят в редица добавки и риба или водорасли.

3. Изследвайте се за непоносимост към определени храни или алергии, тй като често те се появяват или засилват по време на бременност.

4. Един от първте съвети за здравословно хранене е да се отървете от „картонените хидрати“, така наречените кухи въглехидрати, от които не се повишава теглото, и да се фокусирате върху богатите на въглехидрати питателни храни.

5. Потърсете помощ, подкрепа, съдействие! Помощта никога няма да е излишна и бавачката със сигурност ще струва по-евтино от развода.

6. Физически упражнения, терапии, които помагат да се отпуснете са много полезни в тази част на възстановителната програма. Горещо препоръчвам възстановителна йога и акупунктура.

7. Изследвайте хормоните си.

8. Консултирайте се с психолог или ментор, потърсете помощ за емоционалното си възстановяване.

9. Даваме конкретни препоръки за подобряване на цялостната енергия, качеството на съня и физическата активност, които са еднакво важни при общото възстановяване.

10. Хормоналният баланс е изключително важен. Изумително е, че често, след като са решени проблемите около хранителния режим и здравословния сън, хормоналното здраве също се подобрява. За изследване на хормоните смятам за най-полезно използването на въпросници и тестове със слюнка. Най-обстойният хормонален скрининг се прави чрез анализ на урина, но той е по-скъп, изисква повече време за тълкуване на резултатите и отнема повече време.

Кръвните тестове за хормони не са много полезни, заради вариациите в стойностите им денем и нощем и заради натрупването на глобулин в кръвта, което може да доведе до неточен резултат.

„Чистият“ хормон, който се съдържа в слюнката, е това, което всъщност се използва от организма. Предвид това, кръвните тестове, които биха били от полза, са тези, които изследват тироид - стимулиращ хормон на щитовидната жлеза, DHEA - дехидроепиандростерон сулфат е стероиден хормон,който се произвежда в кората на надбъбрека и е с много ниска андрогенна активност, и тестостеронът. По отношение на терапията е важно да се вземат предвид характеристиките на стила на живот, физическата активност, съня и нивата на стрес.

Всъщност най-важното е да се проследи дали опитите за релаксация са действително ефективни и дали тялото наистина си почива. Може да звучи странно, но много от нас не знаят как да си почиват наистина и на практика вместо да релаксираме, ние се стресираме. Възстановителна йога, акупунктура, лечение чрез звуци и техники за намаляване на стреса са пример за дейности, които могат да помогнат за активната почивка.

11. След оценка и решение на проблемите около начина на живот, описани по-горе, следващият аспект от хормоналното здраве е индивидуално лечение чрез билки и добавки като Ashwaganda или индийски женшен, Rhodiola (Розов златовръх), Hypericum (Жълт кантарион) и Phosphyltidyl Serine (Фосфатидил-серин).

Големият проблем около билките е качеството – установих, че само качествените билки вършат работа, затова много внимавам с марките!

Понякога се налага и директното приемане на хормонални заместители, особено при тиреоидна дисфункция.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ е втората стъпка от програмата ни, която включва:

Оптимизиране на съня

Оптимизиране на физическата активност и упражненията

Образоване за здравословния дом и храна

Възстановителни и оптимизиращи отношения

При възстановителната част от програмата следваме същите принципи за Сън, Цел, Активност и Захранване, но навлизаме в по-голяма дълбочина, тъй като майките вече се чустват по-добре, мисля по-ясно и се справят с повече от гледна точка на домакинство, готвене и „време за себе си“.

Образоването на тема здравословен дом и кухня обикновено започва с източници като Здрав дом, здраво семейство (Healthy Home, Healthy Family) с автор Никол Бийлсма и Environmental Working Group.

Най-добрата активност са физическите упражнения, те са забавни и социални и е по-лесно за една майка да свикне да прави упражнения.

Препоръчваме да продължите консултациите с психолог или ментор, според мен това е от съществена важност за възстановяването и за майката да направи преоценка на смисъла на живота си, за да намери правилния баланс между семейството и личностното ѝ израстване и подкрепа.

Горещо насърчаваме това и обръщаме все повече внимание на този аспект в терапията, която провеждаме в клиниката. Това хвърля светлина и върху отношенията с партньора, семейните връзки и приятелите, които може да са били пренебрегвани и дори загубени, което е довело до още по-малка подкрепа за майката. Основната връзка между майката и другия родител (ако такъв присъства), без значение дали това е биологичен баща, пастрок или втора майка, често се нуждае от допълнително внимание. Има психолози и терапевти, които специализират в изграждане и възстановяване именно на такива връзки.

Умората е най-честият симптом на следродилната депресия. Жизнеността и неизчерпаемата енергия са резултат от синхрона в работата на всички системи на тялото. Дълбоката хронична умора е резултат от липса на такъв синхрон. Мисля, че комбинираното разрешаване на проблема с дефицита от микро и макроелементи е добро начало за справяне с този проблем.

Най-важниите микроелементи за начало включват желязо и витамин В12, цинк, витамин С и витамин D. Макроелементите трябва да включват увеличаващ се прием на здравословни мазнини и качествени протеини, като яйца, риба и месо, както и висококачествените въглехидрати, които се съдържат в „надземните“ зеленчуци, например броколи и зеле.

Сънят е главоблъсканица за много майки, тъй като те са преуморени, твърде стресирани и заети, за да спят. Хигиената на съня е важна част от целия процес, тъй като какво правите един час преди лягане прави огромна разлика за качеството на съня ви. Това включва да се заобиколите с мека жълта или оранжева светлина, успокояваща среда и релаксираща музика и, доколкото децата ви позволят, да третирате спалнята си като „храм“. Всъщност, ако има само една стая в дома ви, която винаги трябва да е подредена, това е спалнята ви.

След угасване на светлините, помещението трябва да е хладно, тихо и възможно най-тъмно. Използването на компютър, телевизия и всякакво емоционално натоварване ще влоши качеството на съня ви и трябва да се избягва, особено в часа преди лягане.

Според вкуса ви можете да приемате добавки за подобряване на съня, които съдържат мелатонин и магнезий под формата на хапчета, чай или соли за вана.

Ако проблемът е в „изключването“, използвайте техники за релаксация и успокояване, като например binaural beats – това е аудио вълна или звук, при който две различни вълни от чист тон, и двете с честоти по-ниски от 1500 Hz, с разлика по-малко от 40 Hz между тях, се възпроизвеждат дихотично (в двете уши се подават различни звукови сигнали), които ще помогнат да заспите по-бързо.

ЛИЧНОСТНО ИЗРАСТВАНЕ е третата стъпка от програмата, която представлява разбиране и възприемане на майчинството и себеоткриването през този процес.

Планирам да публикувам книга по-късно тази година, която отчасти представлява ръководство за майки в трите етапи на програмата. В книгата ще има и четвърта част, която обяснява какво представлява следродилното изтощение и как ние, като общество, сме стигнали до това да имаме изтощени, дистанцирани и изолирани майки. Към книгата ще има и уебсайт, на който ще има много въпросници с онлайн анализ на резултата и генриране на протокол. Уебсайтът ще съдържа всякакви секции за съпорт, блогове и като цяло информацията, която бихте търсили в подобен източник на онлайн взаимопомощ.

Защо за този проблем се говори едва сега? Това съвременен проблем ли е или едва сега е признат за такъв? Жените изпитвали ли са това и в миналото?

Определено е много по-често срещано днес. Повечето от така наречените примитивни култури или първите хора на света са имали много характерни традиции, с които да гарантират, че майката ще се възстанови напълно след раждане. Днес не се говори много за това. Такива практики се наричат следродилни. От Китай до Индия, от Аборигенска Австралия до Америките, в продължение на векове са практикувани традиции на захранване, духовно пречистване и защита и е осигурявана допълнителна социална подкрепа.

В традиционната китайска култура има традиция, наречена месец на "Зоу Ю Зи", в който майката не напуска къщата в продължение на 30 дни, не посреща гости и няма други задължения освен кърменето на бебето. Специални топли храни за възстановяване се дават на майката, като не ѝ се разрешава да се охлажда или дори да се къпе през това време.

Древните култури са осъзнали това, което западното общество, за съжаление, не е:

за да бъде едно общество здраво и успешно, майките трябва да бъдат здрави и подкрепяни – във всеки смисъл на думата.

МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!

—-
Оскар Сералак завършва Медицинското училище в Оукланд, Нова Зеландия, през 1996, преди да се премести за постоянно в Австралия през 1998. След като приключва задължителния си стаж, работи в няколко болници и общностни центрове в сферата на спешната медицина, психиатрията, здравните проблеми на мъжете аборигени и пристрастяванията. През 2003 се мести в Нимбин, Нов Южен Уелс, и започва работа в алтернативна общност, която го запознава с диетологията, хербамедиката и домашното раждане. Създава свое семейство и има три деца в Нимбин, след което се мести в Мълъмбимби през 2011, където основава Mullumbimby Integrative Medical Centre. Там той се задълбочава върху диетологията и енвироменталната медицина с фокус върху подкрепата за възстановяване на жените в следродилния период. Доскоро той е член на управителния съвет на ACNEM (Australasian College of Nutritional and Environmental Medicine), понастоящем е редактор на списанието на колежа.

Текстът на английски език може да намерите тук: Postnatal Depletion—Even 10 Years Later