Преди дни дирекция „Образование“ към Столичната община изпрати писмо на районните кметове, за да напомни на детските градини, че нямат законово основание да затварят през лятото. Като се позовават на Закона за предучилищното образование и Наредба №5 от 2016 г., в които е описано, че работното време на детските градини е 12 месеца в годината и няма предвидена ваканция.
Практиката в последните години беше да има дежурни детски градини във всеки район, за да приемат децата от затворилите. По този начин определени градини затваряха в един от месеците юни, юли или август за планов ремонт или друго основание като например натрупан отпуск на персонала. Но общината в своя документ уточнява, че от директора на детската градина зависи да изготви график през годината, така че персоналът да е взел своите отпуски, но и да не се прекъсва учебният процес. Допустимо е единствено директорът да затвори детската градина за основен ремонт. В тази връзка от общината са категорични, че ще следят за злоупотреби и „фалшиви“ основни ремонти. От общината посочват детските градини в район „Изгрев“ като добър пример, тъй като не затварят през лятото.
Това писмо нажежи обстановката. След провела се работна среща с участието на общински съветници от комисията по образование в Столичния общински съвет и директори на над 120 детски градини в София стана ясно, че много от директорите са против да работят без почивка през лятото.
Според Антонина Кенова, граждански активист в сферата на образованието и създател на „Трайна образователна национална инициатива“, крайно време е законът да се спазва. „Както е описано в Закона за предучилищното образование работното време на детските градини е 12 месеца в годината, а това означава, че те могат да работят със сборни групи още от юни, но не могат да затварят и да изпращат децата в т.нар. дежурни градини. Детските градини трябва да работят през лятото, освен ако няма планиран основен ремонт на сградата. Но напомням, че пребоядисването на коридора или стаите не се води основен ремонт.“
Пламена Николова, образователен експерт от фондация Risе България, е на мнение, че това е грешен ход на общината и се хаби ресурс. „Действително има злоупотреби и натиск върху родителите да не водят децата си през лятото, както и да се укрива информация за дежурни градини, но това се случва обикновено в едни и същи градини. И вместо да се справи с тази лоша практика, общината наказва добре организираните райони. Също така държа дебело да подчертая, че последните публикации и интервюта по темата оставят впечатлението, че градините затварят за три месеца от юни до септември и отварят в началото на учебната година, а това никога не е било така.“
Тя напомня, че градините винаги са затваряли за един от двата месеца – юли или август, с изключение на случаи на ремонтни дейности. „Ако има изключения и нарушения в гарантирането на дежурни градини в тези случаи, или ако в един район за юли или август са затворили всички градини, общината е отговорна да контролира процеса и да гарантира, че ще има подсигурен вариант за работещите родители. И това би следвало вече да се е случило, защото всяка година директорите се събират на срещи през пролетта, за да определят този график на дежурене. Ако пък в даден район е наложително градините да работят и през двата месеца поради малкия си брой, то нека се вземе разумно решение за този конкретен случай, а не едно универсално за цяла София, която е достатъчно голяма и разнообразна, за да не сработи то; както и да се осигури заместващ персонал“, казва още Пламена по темата.
Столичният общински съвет гласува да бъдат отделени 310 хил. лв. от общинския бюджет за изпълнение на програмата „Учим се заедно“. Чрез нея студенти ще помагат на персонала в общинските детски градини през юли и август, за да може служителите в градините да не бъдат ощетявани откъм почивка.
„Чисто организационно няма логика цяла градина да работи за минимален брой деца през август. Ако има такива нужди по райони и в конкретни квартали, в които има една детска градина, и децата се разпределят към съседни райони, нека тези данни се предоставят. Вече на тяхна база да се направи планиране за този район. В този смисъл е неадекватно такава реорганизация да се прави през април. Би трябвало още през зимата да е планирано. Защото съвестно и добре планиращите градини вече са предвидили какво и как ще правят през лятото. И те вероятно са уведомили и родителите. А в момента се създаде хаос и паника от рязката промяна“, казва Пламена Николова.
„Няма как да се работи изцяло без сборни групи през лятото“, смята тя, като допълва, че другият проблем е заявяването за присъствие месеци по-рано.
„Често родителите се застраховат и пишат максимално дни присъствие, а след това плановете им се променят и децата не отиват в заявените дни. Това означава храна на боклука, непредвидимо прекъсване или връщане обратно в отпуск на учителите, несигурност точно колко групи трябва да работят, дори ден за ден в дадена седмица“, обяснява Пламена. Според нея малко са присъстващите деца през август, дори при наличието на дежурни градини, каквато е практиката до момента.
„Едва ли се събират повече от 50 деца в една детска градина през летните месеци, освен в районите, където детските градини просто са много малко. Но тук се връщаме към проблема с недостига на градини по райони, който е първопричината. Не разбирам и аргумента, че като всички градини работят през юли, това значи, че няма да има сборни групи и всички групи ще са отворени за потенциално присъстващите 2, 3 или 5 деца“, казва още тя.
„Когато лекарят ни е в отпуск един месец през лятото, отиваме при друг или чакаме нашият да се върне, ако държим на него и случаят го позволява. Не очакваме да работи без прекъсване като поточна линия, защото това е трудна и отговорна работа с хора и води до лесно прегаряне. Учителите в училище също използват ваканциите на децата за почивка, а такива има и през годината, макар и кратки, за разлика от детската градина, която е целогодишна услуга“, казва Пламена Николова.
И допълва, че за нея е важно учителите да имат възможност качествено да се отделят от процеса и да си починат, за да са налични и адекватни през цялото останало време от годината. „Те нямат възможност за хоумофис или работа от разстояние за разлика от много други професии особено след пандемията. Не бива да се допуска противопоставяне между учителските и родителските нужди. Разбира се, че работещите родители, за да продължат да са такива, имат нужда от алтернатива и през лятото, защото малцина имат 60 дни отпуск или възможност да вземат пълен месец наведнъж. Затова и решението е заместващ персонал и разнообразни възможности за занимания през лятото за всички деца.“
Все пак Пламена казва, че е важно да се дава възможност на родителите да прекарват време с децата си, а не просто да имат къде да ги оставят, докато работят цяло лято. Такива са и практиките в повечето европейски държави, където грижата е не само негарантирана и платена, но може да е по-скъпа в периода извън учебната година. В същото време общините се стараят да създадат възможности и да дофинансират родителската издръжка за малките деца под формата на различни ваучери или компенсации за такси. Все повече родители избират дистанционните възможности за работа не само заради гъвкавостта, а и за да имат опция да не са физически свързани с работно място, което освен всичко друго позволява и да се пътува по-често. Това също поставя въпрос за реалния обем на нуждите на големите градове през лятото от напълно отворени детски градини.
Пламена ни споделя каква е организацията през лятото в други държави. Обикновено те просто затварят планирано за 3 седмици през август и хората си организират почивката тогава. „Такава е организацията в Исландия например. Друг добър пример е от финландската столица Хелзинки, където само някои детски центрове остават отворени през лятото, като както децата, така и персоналът сменят мястото, което посещават или в което работят.
За децата това може да е стрес, но също така може да е и интересно ново преживяване. Друг важен детайл е, че през лятото децата и учителите прекарват много време навън в различни дейности, свързани с природата и хубавото време – нещо, което не се коментира у нас. Какво всъщност правят децата през лятото и дали посещаването на детска градина през август не означава просто стоене в стаята, колкото да мине денят, и липса на условия за игра през горещите летни дни?“, казва Пламена.
И все пак, дори в непрестанен режим на работа, има сборни групи във всяка детска градина и някои деца страдат от тази промяна, както и от смяната на обстановката, на учителя и на останалите в групата деца. Според психолога Теодора Генова практиката на сборните групи или преместването на децата в напълно различна детска градина не е препоръчителна. „При най-малките това може да доведе до сериозно емоционално сътресение и повишена тревожност. Не е изключение това да се наблюдава и при по-големите деца – някои от тях просто не се адаптират толкова бързо и също могат да страдат от такава промяна. В крайна сметка в образователната ни система съществуват достатъчно предизвикателства и едно допълнително преместване и смяна на средата по-скоро би причинило вреди, отколкото ползи.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Тя подчертава, че възрастта на детето и дали вече е преминало през първоначалния адаптационен период са ключови фактори. „Нека не забравяме, че по-големите деца са имали повече житейски опит, чрез който са се научили, че се налага да се адаптират към различни ситуации. За по-малките обаче всичко е много по-ново, непознато и често плашещо. Не на последно място значение имат и различните педагогически подходи, които се прилагат в отделните детски заведения.“
„Лято“ се римува с „коктейл“! Добре де, няма никаква рима тук, но пък може и да се получи, ако изпиете няколко коктейла. Средата на август е, слънцето отдавна ни е напекло и трябва да полеем подобаващо и разхлаждащо оставащите летни дни. Защото после ще има да мечтаем за тях цяяяла година.
Ето защо днес ви предлагаме няколко летни коктейла, които може да си спретнете у дома, на вилата или където пожелаете. Вървят страхотно с приятна компания, отговорна консумация и баби и дядовци, които да се занимават с децата.
P.S. Приготвили сме и нещо специално за всички майки, които кърмят (не сме ви забравили!)
Продукти:
Приготвяне:
Смесете всички съставки в шейкър или блендер и разклатете/разбийте. Ако правите коктейла в блендер не слагайте леда вътре, защото ще се разбие на скреж. Добавете го в чашата, когато коктейлът е готов. Гарнирайте чашата с ананас.
Продукти:
Приготвяне:
Отмерете 45 мл бял ром и налейте във висока чаша, повторете същото с 30 мл прясно изцеден сок от лайм. Смесете с 20 г бяла захар и с листата от мента. Допълнете чашата с лед и газирана вода, почти до ръба. Сервирайте със стръкче мента и 2 дълги сламки.
Продукти:
Приготвяне:
Измийте старателно всички плодове. Разрежете портокала на две, изцедете сока на едната половина, а другата нарежете на едри кубчета, като не го белите. Нарежете всички плодове на еднакви по големина кубчета и ги прехвърлете в голяма кана с вместимост минимум 1,5 литра.
В каната към плодовете добавете изцедения портокалов сок и захарта, след което добавете коняка, а накрая и пръчката канела. Разбъркайте добре до разтопяване на захарта. Добре е да оставите каната за два часа в хладилник, за да се смесят вкусовете.
Накрая добавете бялото вино. Сангрията се съхранява в хладилник, важно е да бъде много студена, за да бъде истински освежаваща. Когато сервирате сангрия, слагайте в чашите и парченца плод, тъй като те поемат вкуса и аромата на виното.
Продукти:
Приготвяне:
Това е за всички майки, които кърмят или не консумират алкохол по друга причина. Няма никакъв проблем да се насладите на един вкусен и освежаващ безалкохолен коктейл.
Във висока чаша добавете кафявата захар и лайма. Започнете да намачквате с помощта на преса за коктейли, ако не разполагате с такава, използвайте дръжкатa на кухненски нож или дървена точилка. Добавете и малините и листата от мента и продължете да смесвате продуктите за още 1 минута, докато се комбинират добре. Допълнете чашата с лед и добавете газирана вода. Разбъркайте добре и се насладете!
С подкрепата на IKAROV
Не е лесно да си жена и да трябва да отидеш на плаж. Ако някой е заблуден и си мисли, че просто си обличаме банския, обуваме джапанките и тръгваме… Е, греши. Защото плажът и жената са една история за любов, омраза, срам, завист и толкова, ама толкова много очаквания. И то погрешни очаквания.
Достатъчно обезкосмени? С достатъчно плосък корем и с достатъчно малко целулит и стрии? Дали мъжете се вторачват в „онази грозна бенка“ или в „онези 3 килограма, които не успях да сваля“? Дали изобщо на някого му пука чак толкова, че да ни обследва под лупа, докато лежим на пясъка и се топим в морето?
Няма и beach body, защото реално погледнато всяко тяло може и има правото да бъде на плажа. Без срам, без да си подръпваме тениската и да внимаваме как сядаме на шезлонга, за да изглеждаме грациозно.
Плажът означава почивка, свобода, възможност да захвърлиш дрехите, работата, проблемите и просто да съществуваш в този конкретен миг, в който слънцето гали кожата ти приятно, морските вълни се гонят, а ти изпитваш спокойствие, щастие и увереност.
Защото хипопотамите, слоновете и всички останали приятно закръглени животни може и да не ходят на плаж, но ние ходим. И сме хора – всеки със своята история, ген, житейски преживявания, травми, болки и радости. И не е нужно да се натоварваме допълнително с очаквания как трябва да изглеждаме на плажа. Вместо просто да се радваме, че сме стигнали до този плаж. Че усещаме пясъка под краката си, а очите ни попиват синята шир пред нас.
Ето защо това лято (а и всяко следващо) си сложете банския, който пазехте за времената, в които ще сте свалили „онези 3 килограма“.
И запомнете – всяко body е beach body. Защото най-важното условие е да имаш тяло, с което да отидеш на плажа. И да си му благодарна, че те е закарало дотам. Без значение как изглежда и какво е преживяло. Важното е, че е тук и работи само и единствено за теб. Всичко останало да ходи да си живее в джунглата.
С подкрепата на IKAROV
IKAROV Натурално масло за бързо почерняване с какао и кокос
100% натурален и 75% биобленд от масла, помагащ за бързо придобиване на наситен и дълготраен тен.
Подхранва кожата с антиоксиданти и витамини, подсилвайки нейната защита и регенерация по време на слънчеви бани.
Подобрява влагозадържането по време на излагане на слънце, равномерното потъмняване и дълготрайно запазване на тена.
Попива добре, успокоява, намалява зачервявания по кожата и оставя прекрасно сатенено усещане върху нея.
Прилага се преди слънцепредпазния продукт, за да увеличи защитата на кожата както от слънчевите лъчи, така и от самите УВ-филтри, които често я дехидратират и изтощават.
100% биоразградимият състав е напълно безопасен за околната среда и водата.
Август = диня. Толкова е просто уравнението за настоящия летен месец, който ни предоставя изобилие от сладкия плод, който можем да хапваме за закуска, обяд и вечеря. Голям плюс е, че повечето деца също налитат на сладката и сочна диня и поне не се чудим как да им натъпчем в устата някой плод и как да ги хидратираме в жегите.
Иначе е ясно как се яде диня – почукваш, избираш, режеш, внимаваш да не глътнеш много семки, омазваш се целия, но си щастлив. И ти е вкуснооо.
Обаче ние ще ви изненадаме (или може би не) и ще ви предложим още няколко интересни начина да се омазвате с диня през август. Ето няколко вкусни рецепти с диня, след които буквално ще си облизвате пръстите.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
В стъклена купичка разбийте енергично зехтина и балсамовия оцет. Нарежете динята на резени, отстранете кората и отделете само най-сладката част. Нарежете на кубчета от по 2 см и отстранете семките. В голяма купа смесете кубчетата диня, нарязания на тънки полумесеци лук и други зеленчуци по ваш избор – краставици, домати, маслини. Добавете нарязаните на едро листа мента, както и зеленолистните зеленчуци. Сложете и натрошеното сирене. Полейте с дресинга и внимателно разбъркайте.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Сложете нарязаната на парчета диня в блендер и добавете допълнителен вкус по ваше желание. Също така може да добавите и подсладител – сироп от агаве, оризов сироп или др. Пасирайте. Разпределете сместа във формички за близалки. Замразете за 3–4 часа. Извадете близалките на стайна температура 5 минути преди консумация, за да може да излязат от формичките по-лесно.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Динята се почиства от кората и семките. Пасира се и се прецежда. Кората на лайма се настъргва и се смесва със сока от лимоните и лайма, с меда и със семенцата от шушулката ванилия. Към тази смес се добавят пюрираната диня и газираната вода и се разбърква добре. Лимонадата се сервира в чаши с лед.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Пасирайте динята, доматите, една краставица, една чушка и малко чесън до гладка смес. Добавете сока от лайм, зехтина, ментата и кориандъра. Комбинирайте останалата чушка, краставицата и халапеньото в купа за смесване. Оставете в хладилника за поне час, за да се съчетаят ароматите. Ако е необходимо, подправете с допълнителна сол.
Истории за дракони в Китай и за котки не с девет, а с десет живота, са сред филмите, на които можете да заведете децата този месец. Има и достатъчно сюжети за възрастните, сред които нов римейк на „Гарванът“, пореден хорър от франчайза „Пришълецът“, а режисьорът на „Шесто чувство“ М. Найт Шаямалан ще ни държи в напрежение като проследи какво става, ако родител отиде с тийнейджъра си на поп концерт.
Ето и някои от премиерните заглавия през август.
В древен Китай ни пренася „Пазителя на дракони“. Режисьорите Салвадор Симо и Ли Джианпин вдъхват нов живот на фентъзи романа на австралийската авторка Карол Уилкинсън.
Страната, както знаем, се прекланя пред драконите, но точно в този мрачен период те са преследвани от хората и затваряни в тъмници. Пинг е сираче, живеещо в робство. То много добре разбира съдбата на драконите и освобождава последния жив представител на вида.
Двамата герои израстват заедно, докато са преследвани от армията на императора и докато се опитват да спасят последното драконово яйце, откраднато от зъл магьосник. История за приятелството на фона на екшън сцени, борба между доброто и злото и живописни анимационни пейзажи изглеждат добро предложение за забава с децата.
„Пазителя на дракони“ излиза на 2 август.
Любовта може да няма сладникъв вкус, а да излезе доста солено за някой от партньорите. „Никога повече“ е екранизация на едноименния роман на Колийн Хувър и засяга темата за домашното насилие.
Лили Блум (Блейк Лайвли) се опитва да се спаси от сложното си минало, като бяга в Бостън, където иска да започне собствен бизнес. Запознава се с чаровния лекар Райл Кинсейд (Джъстин Балдони, който е и режисьор на филма). Любовта между двамата върви с пълна сила, но докато се задълбочават отношенията им, Лили усеща сенките от личната ѝ семейна травма.
Филмът е суров и автентичен поглед за реалната сила на домашното насилие, лекотата, с която човек може да се оплете в чувствата си, и противоречието, което изпитва, докато осъзнае ситуацията, в която се намира.
„Никога повече“ излиза на 9 август.
Майсторът на съспенса М. Найт Шаямалан се завръща с нова порция игра на нерви в „Капанът“. Главната роля е поверена на Джош Хартнет, който влиза в образа на баща, придружаващ дъщеря си в тийнейджърска възраст на концерт на поп звездата Лейди Рейвън. Между другото, Рейвън се играе от дъщерята на режисьора – Салека, която е написала и няколко песни за филма.
Оказва, че двамата герои са попаднали в центъра на мрачно събитие. Концертът всъщност е капан, за да бъде хванат сериен убиец. Всеки, който е гледал филмите на Шаямалан, е наясно, че той за пореден път ще се опита да обърка зрителя, предоставяйки неочакван финал. Понякога това се оказва трудно, дори за режисьор като него, заснел „Шесто чувство“, „Неуязвимият“, „На парчета“, „Стъкления“, „В капана на времето“.
Дали тук се е справил, ще стане ясно на 9 август, когато е премиерата на „Капанът“.
Поредна доза ужаси нахлува с новия „Пришълецът: Ромул“. Това е самостоятелна част от поредицата, чието действие се развива между събитията на „Пришълецът“ (1979) и „Пришълците“ (1986).
Въпреки че отдаването на почит на предишните филми е част от намеренията на режисьора и съсценарист Федерико Алварес, той отбеляза, че е искал новата част да се отдели и да „направи нещо свое“, като „модернизира“ поредицата за съвременната публика, пише Variety.
„Запазихме много от съвършените елементи на тези оригинални филми недокоснати, защото нямаше нужда да ги подобряваме, но включихме и много нови неща. Именно това прави филма модерен и нов“, казва той.
Режисьорът коментира и решението си да избере по-млад актьорски състав в сравнение с предишните продукции: „По правило в хоръра колкото по-млади са хората, толкова по-трудно е да ги гледаме как умират.“
И няма как да не се съгласим, че ако на екрана умира 80-годишен мъж, човек ще си каже, че все пак е живял добре, но ако във филма умре 12-годишно дете, сърцебиенето ни е в кърпа вързано.
Пришълецът: Ромул“ се очаква да излезе по кината на 16 август.
Римейкът на готическата история на отмъщението идва 30 години след първоначалната версия от 1994 г. с Брандън Лий – синът на Брус Лий, който загива трагично при инцидент по време на снимките. Продукцията е адаптация на комикса на Джеймс О'Бар от 1989 г. с няколко продължения в киното, като последното е от 2005 г. – The Crow: Wicked Prayer.
Още не сме свършили, скрол надолу
Този път в ролята на Ерик Дрейвън влиза Бил Скарсгард от любимата ни артистична фамилия с баща Стелан Скарсгард и братя актьори Александър, Густаф и Валтър Скарсгард. Неговата партньорка Шели Уебстър е изиграна от Тахила Барнет, позната като FKA Twigs.
Филмът е за лица над 18 години, а историята е добре позната. Двамата влюбени Ерик и Шели биват убити, но духът на Ерик се връща да отмъсти за стореното. Това, което се знае за новата версия, е, че този път ще бъде отделено достатъчно време на връзката на главните персонажи, за да може тяхната смърт да се усети много по-драматично от зрителите.
Премиерата на „Гарванът“ е на 23 август.
Зоуи Кравиц влиза в киното за първи път като режисьор. Наоми Аки е в ролята на сервитьорката Фрида, която на галавечеря е заинтригувана от богатия Слейтър Кинг (Чанинг Тейтъм). Тя не успява да откаже примамливото предложение на милиардера да се присъедини към него и приятелите му на частен остров.
Но дали поговорката „Много хубаво не е на хубаво“ не важи и тук с пълна сила? Кравиц използва добре познатото правило за постигане на повече напрежение, като затваря персонажите в ограниченото пространство на острова, където всеки влиза доброволно, но излизането се оказва трудно, да не кажем невъзможно.
„Мигни два пъти“ излиза на 23 август.
Всеизвестна истина е, че котките имат девет живота. Но разглезеният котарак Бекет не оценява щастливата звезда, под която е роден. Загубил и последния си, девети живот, героят моли за още един шанс. Като получава позволение да се завърне на Земята, но с цял набор от различни форми, Бекет ще се наложи да преоткрие най-добрата си версия.
Филмът на Кристофър Дженкинс и Марк Коетсиер е чувствителен разказ за възможността някой да промени себе си, дори когато е изхвърлен от зоната на комфорт.
Филмът излиза на 30 август
– Какво е да си женен?
– Да се питате всеки ден какво ще вечеряте, докато един от двама ви умре.
Дотам ни докарва често онзи вечен въпрос, на който дори най-великите умове и философи не могат да отговорят – „Какво ще ядем?“. А когато в картинката са забъркани и няколко деца, всяко със своите „гурме“ предпочитания… нещата наистина си отиват към умиране.
Едното не яде картофи, другото ги яде, но само на пюре, а третото пък ги предпочита пържени и изсипани на пода, за да си ги събира оттам заедно с трохите от вчерашната вечеря и космите на кучето. И ти пак стоиш пред печката, навън е 48 градуса на сянка, в кухнята е 357 градуса, а идеите за вечеря са мираж.
Идваме на помощ с няколко рецепти, които са свежи, лесни за приготвяне и са идеални за лятото. Надяваме се, че ще се одобрят от цялото семейство (макар да не можем да гарантираме).
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Тиквичките се нарязват на едро и се пюрират (сурови!) с киселото мляко и левурдата. Кората на лайма се настъргва, а сокът се изстисква. Сокът от лайм и зехтинът се добавят към пюрето. Овкусява се със сол и се разбърква. Прибира се в хладилник поне за 30 минути. Червеният лук, магданозът и кориандърът се режат на ситно, а доматите – на кубчетата. Разбъркват се в купа с настърганата кора от лайм, малко зехтин и сол на вкус. Супата се сервира с овкусените домати.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Сваряваме макароните, но не напълно. Варим ги с няколко минути по-малко от времето, показано на опаковката. Трябва да са леко твърди. Запържваме каймата с нарязания на ситно лук, скилидките чесън, настъргания на ситно ренде морков, обелените и накълцани на ситно печени червени пиперки, лют червен пипер, сол, черен пипер и босилек. Накрая добавяме и консервата смлени домати. Поръсваме щедро с босилек. Подправяме със сол. Щом заври, махаме от котлона. Пълним макароните със сместа и ги нареждаме в тавичка, в която сме сипали на дъното един пръст от сместа за плънката. Редим макароните на два слоя, като между двата слоя слагаме част от плънката. Завършваме отгоре с остатъка от плънката и печем на 180 градуса около 25 минути.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват с морковите и се нарязват на лунички. Варим ги в подсолена вода за 15 минути и след това ги отцеждаме. Тиквичките се обелват и нарязват на тънки ленти. Поръсват се с малко сол и се оставят за 5–10 минути да се отцедят от водата, след което леко се подсушават.
В тавичка сипваме половината от картофите и морковите. Поръсваме с малко сол и нарязан ситно магданоз. Отгоре се нареждат тиквичките, поръсваме с нарязан пресен лук и черен пипер. Следва нов ред от останалите картофи и завършваме с тиквички. Разбиват се яйцата с готварската сметана. Заливаме ястието, като с вилица се разбутва тук-там, за да попие навсякъде.
Печем в загрята 180 градуса фурна за 20 минути. Изваждаме тавата и поръсваме запеканката с настърган кашкавал. Връщаме я във фурната за още 10 минути, докато се зачерви кашкавалът. Вадим, режем на квадрати и сервираме с вкусен млечен сос.
Необходими продукти:
Кренвиршите се потапят във вряща вода за около 5 минути. Маслото се разтопява. Хлебчетата се цепват през средата и вътрешността им се намазва с разтопеното масло. От едната страна се мажат с кетчуп, а от другата – с горчица. Във всяко хлебче се слага по 1 кренвирш. Поръсва се с настъргано сирене „Чедър“. Подреждат се в тава и се пекат 5–10 минути в загрята на 200 градуса фурна с вентилатор. Сандвичите се украсяват с накълцан див лук.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Бисквитите се натрошават и се смесват с разтопеното краве масло. Сместа се разпределя по дъното на форма за печене и се оставя в хладилника. Желатинът се накисва във вода и се разтапя на водна баня. Сиренето се пасира. Добавят се захарта, пасираната диня и желатинът. Сместа се разбива, докато се получи пухкав крем. Той се изсипва върху блата и кейкът се прибира в хладилника за една нощ. Преди сервиране се украсява с резенчета диня и ментови листа по желание.
Никой никога не си дава сметка колко е сладко детството, докато един ден не се събуди възрастен. Вяра Иванова с лека носталгия си спомня летата на детството. А на нас ни се доядоха домати със сирене... Подай домата там!
Нали знаете как определени аромати са способни да извикат спомени за случки и места в съзнанието ни. Онзи ден косяха тревата зад блока и мирисът ѝ като машина на времето ме транспортира обратно право в детството. Обратно в онези вълшебни лета, които прекарвахме в игра зад блока или на село.
Обратно в онези лета, в които играехме до тъмно навън, коленете ни бяха вечно ожулени, а проблемите се свеждаха да някоя и друга изгубена топка и ужилване от пчела.
Ще ядат ли лакомо розови домати със сирене? Ще усетят ли аромата на печени чушки и на любимите бабини бухти?
Сега те имат всичко, знаят много повече от нас и са доста по-оправни. Те си имат тяхното си детство, променено от времето и от самия живот. И то е вълшебно, красиво и най-ценното – тяхно си е! Но има неща, които може би никога няма да изпитат. Нещата, които са направили детството на родителите им вълшебно по своя си начин.
Нашите деца няма да ходят за хляб до селската фурна и тайничко да изяждат божествената коричка. Може би няма да скачат боси цял следобед в реката или пък да се крият от кравите, докато вечер се прибират стадата. Няма и да ги пуснем толкова спокойно и смело да обикалят из квартала по цял ден. Ще играят ли зад блока с цяла тайфа дечурлига? Ще ги викаме ли от балкона да се прибират за вечеря?
Дали нашите деца ще гледат звездите и ще се заслушват в песента на щурците? Дали ще ловят пеперуди? И ще гонят ли кокошките из двора на село?
Да запазим завинаги аромата му и да можем, когато ни стане носталгично от една окосена трева, да си отворим буркана и да си намажем малко от него върху филия.
Толкова вкусно беше нашето детство – с аромат на печени чушки, розови домати и нектарини. Понякога буреносно, но по-често слънчево. Изпълнено с бели, игри и толкова много мечти.
Благодарна съм за филиите с лютеница, за раните по краката, за окосената трева и за онова сладко безгрижие, до което тайничко се надявам да се докоснат и моите деца.
С покачването на градусите идват и идеите за море, планина, изобщо бягство от всекидневието. Ако не можете в момента да си позволите споменатото бягство и ви се налага да сте в града, насреща са филмите, които поемат нелеката задача да ни откъснат поне за малко от реалността.
Сред хитовете това лято отново се подреждат продълженията. Големите филмови студиа за пореден път не смеят да предложат нещо ново, а залагат на добре забравеното старо. Така още в началото на юни те изтупаха от прахта класиката от 1995 г. „Лоши момчета“ като пуснаха четвърто продължение.
Уил Смит и Мартин Лорънс отново са добър екранен тандем след почти 30 години и успяват да привлекат новото поколение, което вече е закърмено с високите скорости на „Бързи и яростни“ и мегавселената на Marvel.
Друг познат герой, който може да гледаме, е Гарфилд. Мързеливият котарак с нестихващ апетит дебютира още през 70-те в комикса на Джим Дейвис, като влиза набързо и в киното с множество производни – от сериали до пълнометражни заглавия.
И това съвсем не е случайно: все пак рижавото животно има лафове, които могат да се превърнат в пътеводна светлина за мнозина: „Аз страдам не от излишно тегло, а от недостатъчен ръст“ или „Ако чакаш достатъчно, всяко нещо само идва при теб“.
Първият голям филм е от 2004 г., а 20 години по-късно, сигурно в трети котешки живот, добре оформеният герой се появява в „Гарфилд: Филмът“, за да види как изглежда ситуацията на улицата.
Pixar също не отидоха по-далеч и предложиха втора част на хита си „Отвътре-навън“, който им донесе „Оскар“ през 2015 г. Анимацията се представя доста добре с включването на допълнителни емоции в главата на порасналата главна героиня Райли.
В началото на юли пък идва на ред и на четвъртото продължение на „Аз, проклетникът“.
Поредицата, показваща симпатичната страна на злодеите начело с достолепно закръгления Гру, стартира през 2010 г. Оттогава продължава да следи перипетиите на героя в развитието му на съпруг, баща и таен агент, в чиито мисии бръмчат наоколо дребните подскачащи същества миньоните.
Тинейджърите могат да се нареждат на опашката за топли пуканки от 26 юли, когато излиза „Дедпул и Върколак“ с Райън Рейнолдс и Хю Джакман. На режисьорския стол сяда Шон Леви („Свободният човек“, „Нощ в музея“), който се надяваме да е заредил сюжета с достатъчно свеж хумор, силен ешкън, достойни каскади и умела научна фантастика.
Освен хитови заглавия, които може да видим из моловете, филми може да гледаме и в некомерсиални киносалони.
Оказва се, че това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино „Кинематограф“ планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град.
Повечето са в паркове, но ще има в Гьоте-институт, в двора на 127. СУ, на кръговото в кв. „Павлово“. Други локации са парк „Студентски“, парковете в „Младост“ 2 и 3, Северен парк.
Документално, игрално, експериментално кино, анимация – с филми, подходящи за цялото семейство.
Между другото, това е и един от малкото шансове да се запознаем с кратката форма на киното, която често е по-интересна от пълнометражното, тъй като концентрира любопитни теми в малко минути.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 и продължават около 80–90 минути.
До 28 юни тече десетото издание на кинофестивала „Срещи на младото европейско кино“, посветен на детската и младежката публика от 3 до 19 години.
Събитията в рамките на фестивала ще се провеждат в зала „Славейков“ на Френския институт, залата на Чешкия център, залата и лятното кино на Гьоте-институт и в Kino Kabana.
Входът е свободен след направена резервация на безплатен билет тук.
В програмата са включени общо 17 събития, сред които прожекции на специално селектирани филми, тематични дискусии и работилници, оригинален киноконцерт.
Още не сме свършили, скрол надолу
За по-големите има специална филмова селекция, в която млади хора разказват собствените си смели истории – например момиче от Афганистан, което се бори със стереотипите и иска да стане боксьор.
Програмата ще завърши с музика на живо по време на прожекциите.
На кино с децата може да отидете и в Културен център G8, където сутрините на всеки уикенд са заети с множество предложения за най-малките. Познати персонажи като Астерикс, Мулан, Пепеляшка и Пинокио звучат в различни вариации, а има и съвсем нови истории, изброяващи какво може да се обърка, ако има „Котки в музея“ или „Кучета в операта“.
Избор за кино през лятото има. Якото на детските прожекции е, че винаги са със съпътстваща програма от смях, сълзи, викове, възклицания, ходене до тоалетната и разсипване на пуканки. А това определено ще ви държи в пълна кондиция. Така, де, никакво отпускане в летните жеги!
На каравана или на палатка вместо затворени в хотел е избор, спестяващ ви какво ли не, особено ако сте с деца. Не гоните точен час за закуска, не се тревожите, ако детето тича с повишена скорост. Няма опасност да му отеснее стаята. Подобен род почивки имат предимства заради близостта до природата, изгревите и залезите на плажа, унасянето от звуците на насекоми, птици и треви, свободата, която само животът на открито дава.
В днешно време местата за подобни изживявания са кът по Черноморието. Оказва се истинското предизвикателство да се намери пространство, в което човек да не се чувства като в презастроен столичен квартал тип „Манастирски ливади“.
Предлагаме няколко любими места за къмпингуване, където смело да се насочите, ако ви натоварват прекалено заселените плажове. Там и домашният ви любимец би се чувствал перфектно и би тичал с децата на воля.
Ако тръгнем от най-северната точка по морето, съвсем близо до границата ни с Румъния, е къмпинг „Космос“. Намира се на около 2 км от Дуранкулак и е в съседство с природната и историческа забележителност Дуранкулашко езеро. Къмпингът разполага с детска площадка, паркинг, игрище, ресторант и бар. Има сенчеста горичка до морето, където са бунгалата. В близост до брега се поставят караваните или палатките.
Плажната ивица е дълга и дава възможност да не се струпват плажуващите един до друг. Топла, вода и добре поддържани санитарни помещения са сред положителните отзиви на посетителите. Няма прекалено шумни компании, което прави къмпинга подходящ и за хора с малки деца.
Къмпинг „Крапец“ е на пешеходно разстояние по 6-километровата плажната ивица, обща с Дуранкулак. Разположен е в гората, която предлага ценна сянка и хладинка през летните жеги.
Къмпингът се разширява всяка година и има различни възможности за настаняване. Предлага пет вида бунгала – от луксозни до бюджетни. Има си място за палатки и каравани, а дърветата са много подходящи за опъване на хамаци. Санитарните помещения също са на ниво, с постоянно топла вода, и се почистват два пъти на ден. Има хранителен магазин до къмпинга, чиито цени са по-високи от тези в селото.
А в центъра на селото може да се набавят вкусни сезонни плодове и зеленчуци. Като бонус са разходките около къщите, пред чиито дворове се предлагат сутрин краставици и домати, откъснати преди часове от градината на някоя баба.
Допреди няколко години бар „Изгрев“ в къмпинга носеше с достойнство името си и често хората там оставаха до посрещането на слънцето. С опитните си и симпатични барман(к)и той беше сред най-силните заведения по Черноморието, привличащо туристите от близките околности с концерти на Котарашки, Таралежков и други ъндърграунд артисти. Прожектираха се филми, включително и детски, та мястото беше съвсем на ниво.
Друга подробност е, че на този плаж режисьорът Драго Шолев снима последния си игрален филм „Рибена кост“, именно защото плажната ивица е сред най-обширните, оцелели без строежи по Черноморието.
От опит казваме, че в къмпинга е добре да се ходи в средата на седмицата, ако човек е на палатка с по-голяма компания. Само така можете да си намерите място в близост един до друг.
От време на време през уикенда има опасност да изникнат до вас малки палатки на румънци, дошли да отмарят за почивните дни. Но те са дружелюбни и искрено ценят плажната ни ивица, така както и ние гръцката. Извън къмпинга има и диво къмпингуващи, които също успяват да се устроят на сенчесто място. А между Дуранкулак и Крапец пространството е достатъчно и за нудисти.
Крапец е и на 10-ина км от Шабла, където се намира местността Тузлата, от която често изкачат черни хора, възползвали се от качествата на лечебната кал.
Може би последният толкова див плаж у нас, където човек може да остане за няколко месеца и да забрави за живота извън това място. Намира се между град Бяла и село Горица, наблизо са и северните склонове на Стара планина. До него се стига по черни пътища, като след дъжд проходимостта е по-сложна.
Повечето заселници през лятото са едни и същи всяка година. Познават се, децата им растат заедно. Биваците са сериозни – на хора, които знаят как да оцелеят в по-екстремни условия без течаща вода и ток. Общуването на това място е различно. Цени се спокойствието и личното пространство.
Всички хем са заедно, хем си дават свободата, за която са дошли, и гледат да не влизат в зоната на комфорт на съседа си. Палатките в жегите могат да стигнат и до 200, а плажната ивица е чиста и без камъни. Вятърът е достатъчен, за да привлича и хората, запалени по сърфа.
Иракли е до село Емона, на 3 км от село Баня и на 9 км от Обзор. Има всички природни дадености, за да примами с кристална вода, ситен пясък, дълга плажна ивица и гъста горска сянка. С тези си предимства изкуши и по-сериозните концесионери да предлагат по-тузарска зона в къмпинга с басейн пред къщичките.
„Менюто“, което сега се предлага на охраняемата зона, е с цени, достойни за почитателите на по-комерсиални курорти.
В къмпинга не се позволява достъпа на домашни любимци, както и вдигането на шум „от всякакво естество“ между 14:00 и 16:00 часа. Имайте едно наум, ако ходите с деца, че е добре някак да ги накарате да са тихи в този часови пояс.
Има още един къмпинг Див, който се стопанисва от младо семейство.
Охраняемата зона свършва около реката. След нея има и свободна зона за чадъри и кърпи, както и табела, която обозначава докъде може да се ползват услугите на спасител. Палатките на диво къмпингуващите са разположени в гората, където могат да се видят и домашни любимци.
Голям проблем на Иракли е изхвърлянето на отпадъци. Преди години на разклона с Емона имаше голям метален контейнер, но вече кошчета за боклук се откриват само на охраняемата зона. Изхвърлянето на боклука е отговорност на къмпингуващите, като повечето наистина пазят пространството. Но се появяват и такива плажуващи през уикенда, които оставят неприятни следи след себе си.
Къмпинг „Градина“ е един от най-старите и известни по южното Черноморие, само на метри от плажа. Все още се намират и по-бюджетни каравани, има място и за палатки. На линия са и доста луксозни помещения, далеч от някогашните хипарски времена, когато се пееше до зори, а плажуването беше почти без пари.
Удобствата обаче са видими – хладилник, котлони, съдове, спално бельо. Наблизо има ресторанти и барове, а само на около километър по̀ на юг е и плажът на друг къмпинг от едно време – „Златна рибка“. Съвсем наблизо е до Равадиново, където по-любопитното не е замъкът, а фактът, че там е къщата на един от най-топлите бургаски поети Христо Фотев.
От другата страна на Созопол е истинската класика – къмпинг „Смокиня“ и „Форт Нокс“ – между „Каваци“ и „Веселие“. Там се предлагат много места за палатки и каравани. Има и бунгала, някои от които са със собствен санитарен възел и лятна кухня. В къмпинга има заведения за хранене.
Още не сме свършили, скрол надолу
Плажната ивица е широка, златиста и привлекателна. В близост е резерват „Пясъчната лилия“ – сред най-големите находища на пясъчна лилия върху дюни в страната.
Ако сте с деца, може да стигнете с влакче до Созопол, където да се разходите из тесните улички на Стария град. В близост е и река Ропотамо, където може да си направите разходка с лодка.
Къмпинг „Корал“ е до село Лозенец. Граничи с къмпинг „Юг“. Плажът още носи славата на един от най-дивите по южното Черноморие. Отново е в близост до гора, която привлича от години любителите на дивата природа. Палатки и кемпери се поставят както на плажа, така и в сенчестата част при дърветата. Има охраняема и неохраняема плажна зона, а също и училище за водни спортове. Проблемът с инфраструктурата носи своите последствия и боклукът и събирането на отпадъци са съществени недостатъци.
Това място си носи славата на "ябълка на раздора" на община Царево, която разрешава с лекота застрояването, докато гони къмпингуващите.
Непосредствено до „Корал“ е и къмпинг „Юг“, до устието на р. Караагач. Чудесен избор за хора, обичащи лятото на открито. Плажната ивица е и до „Якото място“, като в района има хотел, бунгала с веранди и каравани. Минус за почиващите на палатки е, че трябва да си намерят място измежду останалото не голямо пространство.
„Якото място“ предлага почивка на каравани, палатки и бунгала. В него има ресторант, в близост са изградени и детски кът и магазин. Паркингът се намира в близост до къмпинга, но вътре автомобили не се допускат. При наставянето се използват голф колички на ток. Условие за домашните любимци е да са на повод, а боклуците се събират в контейнери до паркинга.
С баните въпросът стои по следния начин: топлата вода се пуска от автомат с импулси – 1 лв. за 10 минути, така че е добре да сте експедитивни. Може да не звучи съвсем яко, но пък сигурно е еко.
Отиваме към най-южната точка – до Резово. Къмпинг „Силистар“ е спокоен, с кемпери, каравани и палатки. Има обособено пространство за барбекю, сенчеста гора и поляна за игри с децата. Силистар се намира на около 5–6 км от Синеморец. До там може да се стигне и през дълбока гора, която минава през живописния залив при плаж „Листи“ – между Силистар на юг и „Липите“ на север.
До мястото се стига само пеша, което го прави малко населено и предпочитано от нудисти. „Силистар“ е отдалечен от магазини, затова продуктите на почиващите в къмпинга могат да се охлаждат в общи хладилници. Разположението му дава шанс за уединеност и пълноценна почивка, далеч от тълпите хора и градската суета.
Имайте предвид, че дивото къмпингуване в България не е нормативно регламентирано.
Къде изчезнахме, летни момичета? Има ли ни още въобще? Можем ли да се намерим? Искаме ли да се върнем? Поне за миг, нека поне за миг да се върнем. В онези безкрайни лета, започващи през юни и свършващи в края на септември. В онези вечери, огласени от щурци, осветени от звезди и изпълнени с младежките ни мечти.
Беше ни горещо, анасоново, небето синееше, морето се вълнуваше, а главата ни се въртеше от истории, от недoвършени задачи, от непокорени върхове и нецелунати мъже.
Тук ли сме, момичета? Юни дойде, а нас сякаш ни няма. Къде сa ни все още белите бедра? Онези стегнатите, но с малко стрии тук-таме. Линийки на живота, по чиито дължини мъжки пръсти обичат да чертаят кръгчета. И къде са ни ръцете, и краката с малките татуировки и големите спомени. И къде са ни гърдите? Онези гърди, които все още не са пристискали бебе до себе си, но са болели доста пъти от разбито сърце.
Скоро ще дойде юли, момичета… Черешите ще отстъпят място на прасковите и на кайсиите. Ще ухае на море, на сол, на картофки и цаца. Ще се опънат едни палатки, морският бриз ще чака да развява рокли, раменете ни ще жадуват за тен, а косите ни за пясък и за свобода.
После ще се дотърколи август. Жарък, ленив като котка, с аромат на малини и вкус на дини. Онзи август, през който вилнеехме в барове, по фестивали, затваряхме дискотеки, пиехме в капанчета и… е, понякога повръщахме в градинки. Случваше се да е грозно, но в повечето случаи беше красиво. Летните момичета са поетични, с бенки, с къдрави коси, с червени нокти на краката и сладолед по брадичките.
Помниш ли какво момиче беше преди? Преди животът да стане по-сериозен, по-ангажиран, по-корпоративен? Преди семейството, преди децата, преди да станеш всичко това, което си мислиш, че си сега? Има ли го още някъде това момиче?
Това момиче си ти – босото, с бялата рокля, с широката усмивка, с бирата, излизаща през носа, и с най-голямото сърце на света. Не го забравяй, момиче. Не си забравяй летата, тръпките и невроятните крака. Лета ще има още, но ти си само една.
Излез, лятно момиче. Изпий една бира на горещия тротоар. Остави си пясъка в косата, даже не си крий космите по краката. Смей се до припадък и живей на диня и сладолед. Заслужаваш го, лятно момиче, макар и вече да си жена.
