Вече втори месец младите български лекари излизат на протести, които (с малки изключения) никой не отразява така ведро и редовно както протестите срещу еврото, стачката на шофьорите в градския транспорт в София или други политически скандали и скандалчета. Младите лекари имат ВСИЧКИ основания да протестират, че и отгоре. Но те няма да си напуснат работните места, блокирайки живота на всички останали, за да бъдат чути.
Но няма проблеми, тука е така. Това не означава обаче, че трябва да спрем да бутаме в посоката тука да НЕ Е така. Затова преди време подкрепихме създаването на фонд „Лекари на бъдещето“.
Д-р Лилия Бозаджиева, с която ви срещаме днес, е първият млад лекар, изпратен на специализация в чужбина благодарение на фонда. В него се събират средства, с които се финансира програма за повишаване на нивото на педиатричната помощ в България. Тя е ориентирана към лекари специализанти в различни педиатрични специалности. Кампанията „Лекари на бъдещето“ се организира от Фондация BCause и инициативен комитет от граждани и медицински специалисти.
Общата ни цел е да се помогне на млади специалисти да натрупат професионален опит в лечебни заведения в чужбина. И после този опит да пренесат у нас, в лечебните заведения, в които работят. За да може един хубав ден, когато имаме мечтаната детска болница, в нея да работят и мечтаните медицински специалисти.
Заедно с новите знания и впечатления първата стипендиантка на фонда си тръгва от детската болница в Саутхемптън с абсолютно ясна представа колко е ярък контрастът между детските болнични стаи там и тук. И оборудването далеч не е най-фрапиращата разлика.
Д-р Бозаджиева, изминаха три месеца от Вашата специализация във Великобритания. Какво от видяното вече прилагате и се оказа полезно за практиката Ви тук?
Аз бях първият стипендиант на фонд „Лекари на бъдещето“. През февруари тази година бях клиничен наблюдател в Детското интензивно отделение на Университетската болница в Саутхемптън, Великобритания. Това беше прекрасна възможност за млад лекар като мен, за която благодаря.
Много са нещата, които научих и които ме вдъхновиха за моята практика в България. Обмяната на чуждестранен опит е незаменима част от повишаването на квалификацията на всеки медицински специалист. За себе си взех конкретни практически насоки за работа и методи за подобряване на комуникацията.
Ключов момент от лечебния процес е осъществяване на пълноценна комуникация, основана на доверие между лекар и пациент, както и с родителите на децата, които лекувам.
Още със завръщането ми от специализацията започнах да прилагам видяното и наученото във всекидневната си практика. Като преподавател водя практически упражнения, в които студентите да бъдат поставени в условия на потенциална спешна ситуация, където да могат да упражнят алгоритмите за поведение при критично болните деца.
Какви основни разлики с българското детско здравеопазване констатирахте?
Като основни разлики между българското и британското детско здравеопазване бих изтъкнала:
Българската система страда от остър недостиг на квалифицирани медицински специалисти, особено медицински сестри, в детските интензивни отделения. Съществува сериозно претоварване, водещо до физическа и психическа преумора.
Споменахте липсата на Национална детска болница в страната ни. Какви реални пречки създава това във Вашата работа?
Едно болно дете никога не идва само с едно оплакване и необходимост от само един специалист. В много случаи за поставяне на точната диагноза се преминава през многобройни медицински консултации и обсъждания. Някои от пациентите и техните родителите идват от другия край на страната до София по няколко пъти, за да се проследи състоянието на детето.
В хода на проследяването понякога трябва да обиколят и други кабинети в различни сгради, за да се консултират с даден специалист. Това е сериозна пречка в работата – липсата на едно място, където да се предлага комплексна грижа.
Как изглежда една детска болнична стая в отделението, в което бяхте?
Детското интензивно отделение в Саутхемптън е с капацитет 18 легла, просторно, светло и добре организирано. Включва две големи зали с централно разположени лекарски и сестрински постове. Леглата са оборудвани с цялата необходима апаратура, подвижни сестрински станции и удобства за родителите като кресла до всяко дете.
Част от леглата са в остъклени самостоятелни стаи за изолация. Въпреки техниката и алармите обстановката е тиха и спокойна.
Всяко дете се наблюдава от специално назначена медицинска сестра, която се грижи само за него.
А как изглежда тук?
Структурата на детските интензивни отделения в България е подобна, но те са само три на брой за София и спецификата на работата и местоположението им е различна. Това е твърде ограничен леглови капацитет за столицата. Сградата, техническата обезпеченост и дори броят легла са важен компонент, но грижата се осигурява от медицинския персонал.
У нас медицинските специалисти са единици и те обслужват в много случаи повече от едно интензивно болно дете. Време за изграждане на добра връзка с родителите на пациента почти не остава, което затруднява и лечебния процес.
Какви са условията за лекарите, които бихте искали да видите и в България – заплащане, часове труд, обучения?
На първо място поставям достойното заплащане за отговорността, тежкия труд и напрежението. Необходимо е създаване на възможност за развитие на младите лекари като обучения и практически курсове, което да бъде един от мотивите да продължат да работят в дадена структура и лечебно заведение, а не обвързването с продължителен договор за работа. Разбира се, всеки работен процес има своята рутина, изпълнена с много бюрокрация. В това отношение също може да се направят позитивни промени.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако сте министър на здравеопазването и имате право да направите една-единствена, но съществена реформа, коя би била тя?
За подобряването на всяко едно направление само една реформа не е достатъчна. Българското здравеопазване се нуждае от няколко, и то сериозни реформи, инвестиции и стратегическо развитие, особено по отношение на интензивната грижа, дългосрочната подкрепа и кадровото обезпечаване.
Въз основа на своя опит бих изтъкнала нуждата от създаването на структура за деца с необходимост от палиативна грижа и обучаване на медицински специалисти. Това са децата, страдащи от тежки, хронични или терминални заболявания, за които трябва да се полагат комплексни грижи за облекчаване на симптомите, болката и стреса, свързани с основното страдание. Трябва да може да се осигури подкрепа и на пациентите, и на техните семейства.
Какъв съвет бихте дали на следващия стипендиант на програмата?
Да не се притеснява да задава въпроси – колкото повече, толкова по-добре. В българската образователна система това често не се насърчава, но в практиката, особено в чужбина, именно въпросите водят до по-добро разбиране, развитие и увереност.
Програмните цели на фонда са през 2025 г. да бъдат изпратени общо петима млади лекари на клинично наблюдение в болници в Европа. Необходимата сума е 50 000 лв.Може да дарите на:
Платформата.бг
През benevity – ако сте регистриран служител на компания с профил там.
На номер 17 777 с текст DMS LEKARI
„Лекари на бъдещето“ е програма за повишаване на нивото на педиатричната помощ в България, ориентирана към лекари специализанти в различни педиатрични специалности. Целта ѝ е да им помогне да натрупат професионален опит в лечебни заведения в чужбина, който да пренесат на местна почва в името на толкова дълго чаканата качествена промяна на българското детско здравеопазване.
Години наред слушаме, че децата са приоритет на държавата. Логично е да бъде така, защото децата, които отглеждаме днес, са възрастните, на които ще разчитаме утре. Но на практика политиките в подкрепа на децата – на техните живот, здраве и развитие – са непоследователни, а понякога и откровено несъстоятелни и неуспешни.
Ярък пример за това е липсата на Национална детска болница, която да обедини различните звена на педиатрична грижа в медицинско заведение от най-висок клас, където децата на България да получават адекватна грижа, базирана на най-високите образци на съвременната медицинска наука.
Проблемът е и че стените не правят медицината. Тя се прави от хора. Един ден ще построим детска болница и ще я оборудваме с най-добрата апаратура, но няма да има специалисти, които да работят в нея. Кадровият дефицит на педиатри и на лекари в различни детски субспециалности е покъртителен. Младите лекари у нас нямат никаква мотивация да избират специалност „Педиатрия“ заради редица трудности и недомислици в самата здравна система.
Част от тези предизвикателства включват:
В този ред на мисли, сред приоритетите на държавата следва да се нареди и създаването и внедряването в спешен порядък на механизъм за повишаване на стандарта на работа и живот на специализантите по педиатрия и на специалистите в различни педиатрични субспециалности.
И тъй като държавата това сме ние, фондация BCause, фондация Майко Мила и инициативен комитет от граждани и медицински специалисти започват набиране на средства по програмата „Лекари на бъдещето“.
Средствата ще се разходват в помощ на млади лекари, които искат да посетят лечебни заведения в чужбина за образователен стаж за срок от 4 до 6 седмици (т.нар. observership). Стипендията, която се отпуска на одобрените кандидати, ще покрива всички разходи по път, настаняване и живот в съответния град, в който се намира лечебното заведение, където се провежда стажът.
Инициативният комитет, организиращ програмата, има уверението на директорите на болниците, че младите лекари ще могат да се възползват от този стаж, без това да засяга работното им място и трудов стаж.
В първата година на програмата „Лекари на бъдещето“ фокусът е върху специализанти по педиатрия (поне III–та година) и млади лекари (до 5 години от придобиване на специалност), работещи в детски интензивни отделения в страната, които желаят да посетят подобни звена в чужбина и да се докоснат до работата на своите колеги.
Изпратете кратка биография и мотивационно писмо на имейл office@bcause.bg. Ще бъдат разгледани всички кандидатури и ще се осъществи контакт с одобрените кандидати.
Ако и вие вярвате, че децата са бъдещето, можем заедно да помогнем на младите лекари, които са призвани да се грижат за него.
Програмните цели са през 2025 г. да бъдат изпратени петима млади лекари за observership в болници в Европа. Необходимата сума, която би покрила посочените по-горе разходи, е приблизително 50 000 лева.
Можете да дарите на:
През benevity – ако сте регистриран служител на компания с профил там.
На номер 17 777 с текст DMS LEKARI.
