Това, от което родителите се нуждаят сега повече от всякога, е съпричастност и безусловно приемане, че правят грешки. До тези изводи стига терапевтката и докторка по философия Аху Лайн. Тя е и майка на 3-годишно дете, което често тества нейните познания за родителството. В този текст Аху Лайн насочва вниманието ни към кризата с психичното здраве на родителите – нарастващ проблем и в България. И ни споделя как изглежда родителството отстрани през ролята ѝ на терапевт. И как изглежда отвътре – в ролята ѝ на майка.
Преди няколко седмици бях в „родителска вихрушка“. В часовете между 17:00 и 20:00 се опитвах да нахраня дъщеря си, себе си и кучетата. Да почистя къщата. Да подготвя всичко за следващия ден. И да се разтоваря от цял ден срещи с клиенти. В конкретната седмица бях сама, защото партньорът ми пътуваше.
Спокойно се съгласявах с всяка молба на дъщеря ми (на две години и половина), която искаше чаша шоколадово мляко. Налях ѝ една чаша с надеждата да се кротне за малко, докато го пие. Вместо това тя се засмя и директно го изля върху главата ми. С мляко, стичащо се по лицето ми, се насилих да си поема дъх, да си припомня за импулсивния характер на малките деца, да обмисля нуждата от тестването на границите и да остана спокойна.
Вместо това изкрещях: „ЗАЩО ГО НАПРАВИ?“
На следващата сутрин главният здравен инспектор на САЩ предупреди американците за кризата с психичното здраве на родителите. Докладът обсъждаше нарастващия стрес на родителите, както и повишения риск от безпокойство и депресия. Не липсваха и опасенията относно икономическата нестабилност, самотата и културния натиск, пред който са изправени родителите.
Все още усещах мириса на шоколадово мляко по косата си. Докато следях новините, почувствах облекчение.
Била съм игрови терапевт, преди да имам свои деца. С години образование, опит и научни изследвания зад гърба си носех титлата „детски експерт“. В работата си с деца и семейства наивно вярвах, че ако родителите можеха само да... или ако родителите само знаеха да..., родителството нямаше да е толкова трудно за тях. След това, през декември 2021 г., с раждането на дъщеря ми, бях жестоко повалена – в добрия смисъл.
Всичко, което знаех за децата, развитието и собствената си роля като родител, беше подложено на проверка. Първата година от живота на дъщеря ми включваше посещения в спешното отделение, кардиолози... Седем часа плач на ден без ясна причина, дълбоко убеждение, че никога няма да бъда достатъчно добра, и сравнение с всички други майки в живота ми, които сякаш се справяха с всичко.
През тези изтощителни месеци не исках да слушам съвети. Това преживяване не само ме смири, но ме накара да преосмисля всичко, което някога съм казвала на родителите в ролята си на терапевт.
Родителството е лично преживяване и е трудно. И въпреки че е невероятно възнаграждаващо и изключителен подарък, не означава, че е лесно. Родителите днес се борят с умора от вземане на решения, икономически натиск, страх за безопасността на децата си и множество индивидуални предизвикателства. А именно тях нито един експерт не може да коригира, без първо да съчувства на всяко уникално преживяване, през което е минал родителят.
Въпреки че може да има прости решения за често срещани родителски трудности, тези подходи невинаги се справят с чувството, че се проваляте в най-личната и важна работа, която някога сте имали.
Още не сме свършили, скрол надолу
Със социалните мрежи подръка постоянно се натъкваме на перфектни семейни портрети. Както и на напомняния за всички неща, които трябва да правим за децата си. Мнения на експерти, които ни убеждават, че се проваляме, за да ни продадат ръководство от 10 стъпки за самоусъвършенстване. В рамките на секунди можем да консумираме видео с креативни идеи за коледна украса. Което само по себе си ни напомня, че сме изостанали с планирането за празниците. Съчетано с плашещи напомняния за опасностите, от които невинаги можем да защитим децата си.
Бомбардирани сме със съобщения, които ни напомнят, че никога няма да бъдем достатъчно добри, достатъчно организирани или достатъчно търпеливи с децата си. Като същевременно ни напомнят, че не можем да гарантираме и тяхната безопасност.
След изказването на главния здравен инспектор родителите колективно въздъхнаха с облекчение, че не са сами в чувството на претоварване и че може би всички останали също се борят. Не просто се проваляме, защото не можем да се справим, а обстоятелства извън нашия контрол са довели до тази колективна криза. Изтъкването на проблема е утвърждаване, но с натиска, пред който са изправени родителите днес, това, от което се нуждаем повече от всякога, е съпричастност.
Моята клинична дейност се фокусира предимно върху работа с родители и смятам, че най-ефективните разговори са тези, които очовечават родителския опит и премахват задължението да бъдем перфектни. Цялостното преразглеждане на дисциплината или историите за моите собствени (несъществуващи) успехи с времето за лягане са невалидни и тласкат родителите по-дълбоко към убеждението, че никога няма да се справят.
Признанието, че дъщеря ми е хвърлила мляко в лицето ми или че понякога трябва да спя в нейното легло, защото допълнителен час сън си струва да прекрачим границите, създава уязвимост и премахва срама от грешките на родителството.
Ако родителите непрекъснато са бомбардирани с нещата, които правят погрешно, кризата с психичното им здраве само ще се влоши. Това, от което родителите се нуждаят, е безусловното приемане, че правят грешки. Но и че правят най-доброто, на което са способни. Няма идеален родител. Няма дори надеждна система за оценка на родителските способности. Така че нашите перспективи са субективни и се коренят в убеждението, че всеки върши работата по-добре от нас. Осъждането и срамът служат само за натискане на родителите още повече в задънена улица, а родителството само по себе си е достатъчно изолиращо. Дори докато пиша този текст, си мисля как обсъждането на провалите ми толкова публично може да доведе до осъждане и срам.
Така че, моля ви, кажете ми, че и вашите деца са ви обливали с шоколодово мляко по главата.
Източник: Psychology today
В древна Индия казвали: „До петгодишна възраст детето е вашият цар. От пет до десет - твоят слуга. От десет до петнадесет е брат ти. След което - вашият приятел или враг, в зависимост от това как сте го отгледали“. Звучи добре и предвид колко деца са отгледали там – сигурно е така. Но... в горната мъдрост много технично е пропусната възрастта от 3 до 4 години. Която може да се нарече филм на ужаса.
Реакцията на родителите на 3-годишнo дете в криза е много важен въпрос. То непрекъснато проверява границите на позволеното и често това води до неадекватни реакции от родителите. Опитвайте се да бъдете спокойни във всяка ситуация и дори да е много трудно – контролирайте се. Знаем, че е лесно да се каже, но то това ни остава - поне да си го кажем.
Инатът, протестите, истериите и тръшкането са чести прояви в тази възраст. До вчера сладко и послушно, бебето изведнъж се превръща в тиранин, изпадащ в истерия без причина.
Три години е възрастта, в която детето иска да се чувства голямо и независимо. Това е времето на откритията, на пробуждането на фантазията и осъзнаването като личност. Ярко изразена черта на този период е въпросната криза на трите години. Тя може да се прояви по различни начини, но основните „симптоми“ са непрестанен инат, негативизъм и своеволие.
Детето отказва да си легне, не иска да се облича, да прибира играчки. Крещи и тропа с крак, ако родителите му не изпълнят някоя от молбите му.
Често това поведение на детето хваща неподготвени възрастните. До вчера с удоволствие е изпълнявало всички прости задачи и изведнъж започва да прави всичко наопаки - бяга, когато се извика името му, съблича се, когато го помолят да се облече. Понякога изглежда, че е забравило всички думи с изключение на „Не“ и „Не искам“. Незнаейки как да реагират на детските истерии и демонстративно неподчинение, родителите изпадат в ужас. Съвсем нормално.
Детето се противопоставя на възрастните и престава да изпълнява техните изисквания, стремейки се да прави обратното, не само в неподчинение към родителите си, но често и в свой ущърб. Например, майката кани детето на разходка, то се съгласява, но изведнъж категорично отказва.
През този период детето на всяка цена се опитва да придобие независимост и да се утвърди. То настоява за равенство, по различни начини протестира срещу зависимостта от родителите си. Възрастният не бива да пречи на независимостта на децата. Детето расте, защитава „своята независимост“, правото си да действа според собствените си решения.
Когато в семейството има и други деца, те са принудени да „споделят властта“ с брат си или сестра си. Често тази ситуация не устройва детето и то започва да се бори за власт с всички сили. Ревността може да се прояви открито: децата често се карат, сбиват се. Но се случва и така, че пред родителите детето се стреми да се покаже от добрата страна и заявява, че обожава брат си.
В действителност обаче детето е разкъсано от вътрешни противоречия. За да не се случи това, родителите трябва да са чувствителни към нуждите на всяко дете. Намерете време и не забравяйте да обърнете внимание на всяко дете. А тук може да прочетете още доста по темата.
Инатът се изразява в желанието на детето да действа по свой собствен начин, противно на разумните аргументи. Разбира се, инатът има върхове и спадове, като пикът е между 2,5-3 години. Упоритостта трябва да се разграничава от ината - едното е да си постоянен, концентриран и абсолютно несъгласен да се откажеш, другото е да държиш на своето, защото така. (И инатът понякога помага, но засега не им го казваме.)
Възрастните трябва да научат детето как да действа в този случай, а не да го притискат в ъгъла със своите изисквания. Разбира се, можете да „спечелите битката“, като накарате детето си да изпълни каквото искате. Но това ще доведе единствено до повишено напрежение и, вероятно, до истерия. А и то може да научи този начин на поведение и в бъдеще да действа точно така.
Задачата е не да се изкорени инатът, а да се превърне в постоянство. Насочете дейността на детето в правилната посока.
На първо място, не се съсредоточавайте върху лошото поведение на детето. Не се опитвайте да го пречупите. Това няма да доведе до нищо добро. Но недейте и да прощавате всяко поведение. Опитайте да насочите вниманието му към нещо друго. Например, предложете му да прочете любимата си книга или да играете заедно.
Разбира се, ако детето вече е достигнало върха на истерията, това няма да работи. В този случай просто трябва да изчакате изблика на детски гняв да отмине. Ако сте у дома, твърдо кажете на детето си, че ще говорите с него, когато се успокои и ще се занимавате с вашата си работа дотогава. Останете спокойни, колкото и да е трудно. След това му обяснете, че го обичате много и точно затова съвсем приятелски му казвате, че нещата не се постигат с тропане на крак.
Ако истерията е на улицата или в магазин (децата обичат да се тръшкат пред широката общественост), опитайте се да го лишите от зрители. Пресечета улицата и минете на празния тротоар или излезте от магазина.
Полезно е и да избягвате ситуации, в които детето може да каже „не“. Не му давайте директни указания: „Облечи се, сега ще се разходим“, а създайте илюзия за избор: „Искаш ли да се разходим на двора или в парка?“, „Отиваме ли да играем в пясъчника, или да се полюлееш малко?“ и т.н.
Ако детето не иска да яде
Създайте игрална ситуация и предложете да нахраните котето, мечето, куклата.
Ако детето беснее, а сте сред непознати
Обърнете му внимание, хванете го за ръка и го отведете настрана, където ситуацията е по-спокойна. Опитайте се да превключите вниманието му: „Виж какво имам!“ Дайте му нещо интересно, с което да се занимава.
Ако детето се инати
Опитайте се да не му се карате, защото това го засрамва, което ще задълбочи нещата. Изчакайте малко и пробвайте отново с отклоняващи вниманието тактики.
Комуникацията с дете по време на криза (независимо дали става въпрос за дете на една, на три или на тринайсет години) е изкуство. Основното е да разберем и помогнем на детето навреме, защото то има нужда от нас.
Забраните трябва да са малко и завоалирани. Замажете всяко „не“ с алтернативно „може“. Например, детето посяга към очилата на баба си: не му казвайте, че не може. Подайте му да ѝ ги занесе, помолете го: „Занеси очилата на баба си, моля“.
Кризата на трите години се разрешава от прехода на детето към игрални дейности. Ако желанията надхвърлят възможностите му, е необходимо да се търси изход в ролевата игра. Научете детето си да играе „възрастен“, като влезе в ролята на мама, татко, лекар, продавач и т.н. Покажете му прости действия, които то може да възпроизведе. Играйте до детето си, то с удоволствие ще ви имитира.
Отнасяйте се към детето си като към възрастен член на семейството и бъдете толерантни към него. Все пак то не разбира какво се случва с него и не може да се контролира. Затова опитайте да влезете в неговите обувки.
Не забравяйте да го похвалите за добро поведение и да насърчите независимостта. Това ще спомогне за изграждането на положителен образ.
Кризата на 3-годишното дете е естествена необходимост. То иска да тества, да затвърди волята си и собствената си значимост. Това е жизнен етап, без който не може да се формира на личността му.
В последната година родителите са изправени пред непознати предизвикателства, свързани с ограничено придвижване, страх от заразяване, дигитално образование и непознаване на основни аспекти на ситуацията, в която се намира светът. Сигурни сме, че много от нас имат нужда от повече разговори и напътствия от професионалисти по всякакви важни теми, свързани с начина ни на живот и грижата за децата.
Затова сме в процес на работа по новия ни дигитален видеопроект “Да оцелееш като родител”. Предвиждаме създаване на дигитална поредица, която говори за трудностите, свързани с родителството, психологическа помощ на младите майки и подкрепа за жени, изпаднали в положение на домашно насилие или срещащи трудности в житейски план.
Иска ни се да обърнем отрицателните представи за споделяне, които десетилетия са били наричани “оплакване”, и да възпитаме честност, откровеност и здравословни отношения между родители и деца, както и между самите възрастни, чрез говоренето за различните проблеми с които настоящето ни среща.
Ще си говорим сериозно, но леко, на нашия език и с нашата емоция. И ще се гледаме!
Ще ви държим в течение за всички новости около проекта и се надяваме да ви бъде полезен и забавен.
Проектът ни “Да оцелееш като родител” се финансира от програма “Кризата като възможност” на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.
Социалните и икономическите последици от пандемията са много по-тежки за жените и момичета, отбелязват ООН Жени в специална платформа, създадена с цел проследяване на проблемите в различните области, които кризата засяга.
Жените са на първа линия и вкъщи, и на работа, а заплащането им е доста по-ниско за същите изработени часове и при една и съща квалификация в сравнение с това на колегите им мъже.
Ето как жените се оказват по-уязвими и пренебрегнати. Данните са на ООН:
Преди пандемията 243 млн. жени и момичета на възраст 15-49 са били жертви на сексуално и/или физическо насилие от интимния си партньор в рамките на една година.
С идването на пандемията процентите на засегнатите от насилие жени се покачват като част от факторите за това са притеснения за пари, здраве и сигурност, утежнените условия за живот в рамките на социалното дистанциране и карантина, изолацията с насилника, ограничаването на свободното придвижване, както и опустелите публични места.
Към април данните в различни страни за домашното насилие посочват увеличение с 25-33%.
70% от всички здравни и социални работници в света са жени. От тях само 30% са на лидерски позиции. Не е учудващо, че в началото на пандемията (април 2020 г.) в две от най-засегнатите към онзи момент европейски страни - Италия и Испания, се наблюдава следното съотношение на заразени с Covid-19 здравни работници:
Въпреки че такъв голям процент от заетите в сферата на здравеопазването са жени, те не участват достатъчно често във вземането на решения как да се отговори на кризата с Covid-19. Освен това се оказва, че голяма част от личните предпазни средства са създадени в по-големи размери, което излага жените здравни работници на много по-голям риск от заразяване.
Всяка криза удря по-лошо икономически жените и момичетата. В целия свят жените обикновено печелят по-малко и спестяват по-малко, освен това те по-често остават единствения родител в домакинството и са заети много повече в сивата икономика или в сектора на услугите, където има много по-малко социални протекции.
Това ги прави по-уязвими на икономическите сътресения от мъжете. В много семейства затварянето на училищата и социалното дистанциране увеличиха задълженията на жените вкъщи, създавайки съществена трудност във възможността им да работят.
Горното ни го казват симпатягите от WeCare – организация, родена в битката, която водим повечето от нас, за запазване на някаква нормалност в новата обстановка. WeCare е прекрасна кауза, която подпомага с ежемесечни пакети, осигурени от благотворители, млади семейства с деца, загубили доходите си по време на извънредното положение.
Тяхната идея се оформи и направо разцъфна по време на българското издание на хакатона "Да хакнем кризата в България". Те минаха през първия етап на състезанието за добри идеи, помагащи в трудни ситуации, но не попаднаха сред финалистите. И въпреки всичко, впрегнаха усилия и триумфираха на следващия етап, т. нар. Demo Day на 11 и 12 април.
Сега действат с пълна пара и пращат пакети из цялата страна. Какво е WeCare и как точно помага – говорим си със Силяна Божилова, организатор на отбора и инициативата.
– Бихте ли ни представили отбора, който стои зад инициативата WeCare?
– WeCare е плод на хакатона “Да хакнем кризата! / Hack the crisis @Bulgaria”. Казваме се WeCare, защото нас наистина ни е грижа.
Ние самите сме родители и знаем колко трудна е ситуацията за много семейства сега. В продължение на няколко седмици дефинирахме посоката си, знаейки, че силно желаем да помогнем на младите семейства с деца, останали без доходи покрай COVID-19 и затварянето на множество бизнеси.
Ние сме Силяна – организатор – поради липса на друга дума, "основател" звучи малко помпозно, Динко – web developer, Петя – адвокат, Силвия – дизайнер и Деси – финанси.
– Какви проблеми решава WeCare и как помага?
– Нашата мисия е да осигурим продукти от първа необходимост, за да облекчим домакинствата в идните месеци, докато се възстановим от кризата. Идеята не е да изхранваме тези семейства, а да им позволим да изместят фокуса си от “Как да сложа днес храна на масата” към “Какво мога да направя АЗ, за да имам работа утре”.
За по-малко от 72 часа имаме събрани над 800 заявки от цялата страна, като даваме възможност да се избира между 4 вида пакети: "Храна", "За дома", "За грижовните родители" и "За децата".
Като продължение на тази инициатива, обмисляме варианти да предложим партньорства с онлайн школи за преквалификация и уроци за възрастни и деца.
– Защо избрахте да насочите усилията си точно в тази посока - млади семейства с деца? Какви са трудностите в момента пред тях?
– Избрахме тази група хора, защото те сякаш остават леко встрани от всеобщия фокус. В България в момента има множество различни инициативи в помощ на малцинствени групи, пенсионери, социално слаби, сираци, но като че ли родителите, които до вчера са били на работа, а от днес са без доходи, останаха встрани.
Като активен член на обществото, който плаща своите данъци редовно, а и като родител, не искам да си представя какво би минавало през ума ми, ако съм в тази ситуация без ясна перспектива и без трайна алтернатива. Ние имаме амбиция да сме тази алтернатива.
– Как подбирате семействата, на които да дарите пакетите, и как става самото получаване на помощта?
– Идентифицирали сме следната група, на която искаме да сме от полза:
Родители, които са били на работа през последните 12 месеца на едно и също място, от където сега са или съкратени, или в неплатен отпуск (не по-рано от 1 Март), или в майчинство (до 3 г.), или студенти. Допуска се едно от тези четири условия за всеки от родителите.
В семейството трябва да има поне едно дете под 16 години към датата на регистрация. Те трябва да имат документи, с които да докажат подадените данни, за да валидираме заявката, и могат да получават по един пакет по техен избор на месец, докато си стъпят на краката.
Нашата амбиция е да проверяваме тези данни автоматично и усилено работим в тази посока. Бих искала да подчертая, че не предоставяме данните на трети лица и работим изцяло съгласно нашето законодателство в посока GDPR.
Самото получаване на помощта става или лично посредством доброволци, или в офисите на куриерските фирми, с които работим.
– Казвате “Ние сме WeCare и нас наистина ни е грижа.” Как става така, че човек наистина може да го е грижа във време, в което всеки се пази и гледа да се изолира?
– За мен е въпрос на възпитание и човечност. Достатъчно е да се запиташ “Ако аз бях в тази ситуация, какво щях да направя?” и “Как мога да помогна?” вместо “Мога ли?”, защото всеки може.
Клише е, но е много вярно и ние го доказваме: когато има желание, има и начин.
Иска ми се с всичко, което правим, да дадем пример на нашето общество и поколенията след нас в лицето на моите деца, затова ги взимам с мен да опаковаме пакетите и когато ги доставям. Често ме посрещат родителите с децата си и вярвам, че това е нещо, което ще запомнят, и дано когато дойде техен ред, да върнат жеста на някой друг в нужда, защото никой не е застрахован.
– Какво е бъдещето на We Care, след като извънредното положение и пандемията останат в миналото?
– Имаме няколко идеи за развитие, но не ми се иска да слагам каруцата пред коня. Нека първо се справим с това не малко предизвикателство и времето ще покаже с какво ще трябва да се борим след това.
Не трябва да го мислим от ега, нуждата ще се появи сама, защото ситуацията е ужасно динамична и не ми се иска да пропуснем нещо важно, заради предварително зададен фокус.
Скъпи наши читатели, в тази извънредна обстановка, в която ни се налага да сме информирани, емоционално уравновесени, а децата образовани, Майко Мила има решение. Едно решение за всички наши домашни проблеми – индийски сериал за кризата с елементи на дигитално образование.
Сериалът е взаимствал най-доброто от Холивуд, Боливуд, Министерството на образованието и препоръките на Кризисния щаб, както и най-добрите традиции на турските сериали. Препоръчва се за цялото семейство.
Приятно четене на първите 50 епизода.
Рашод и Карашна се запознават на пазар за живи животни и печени прилепи на клечка в Караштар. Рашод е вирусолог и микробиолог с икономическа степен от Делхи. Карашна е детска учителка от село.
Уви, Рашод е сгоден по неволя за красивата, но зла Айдаша – заместник-министър на образованието на Индия. Макар и образована, тя е горделива и отмъстителна.
Докато се разхождат из пазара, Рашод обяснява на Карашна какво представлява стаден имунитет и кога е приложим, защо е важно да стоим у дома, когато заболяването заплашва капацитета на болниците. Карашна е смаяна от знанията на Рашод. Тя го обича и се закичва с орхидея.
Рашод и Карашна разговарят за индийското възраждане и ролята на хайдушкото движение. За всички е очевидно, че са влюбени. В този момент огромно дърво пада върху малко дете, което яде прилеп. Карашна се хвърля и повдига дървото. При повдигането се образува равнобедрен триъгълник с основа 87 сантиметра.
Карашна вади детето, намества счупена кост и Рашод разбира, че е влюбен до смърт. Айдаша се появява неочаквано зад една от сергиите, вижда как Карашна спасява детето и започва да гледа отмъстително. Рашод гледа влюбено. Айдаша гледа отмъстително. Рашод гледа влюбено, Айдаша гледа отмъстително (x 45).
Въпрос към зрителите: Колко пъти Айдаша е гледала отмъстително във втори епизод? Отбележете в тетрадките.
Под стрехата на бащината къща на Карашна, двамата млади наблюдават лястовиците, които вият гнезда. Карашна гледа закачливо и пее "Високи сини планини". Рашод иска да целуне Карашна и започва да я гледа изпитателно. Тя го гледа предано.
Рашод гледа изпитателно Карашна, а тя го гледа предано. Влюбените разменят нежни погледи на фона на песен с текст по документа с актуалните мерки, спуснати от Кризисния щаб (текст: генерал Мутафчийски, музика и аранжимент: Влади Ампов – Графа).
На другия край на Индия Айдаша гледа отмъстително на фона на песен с текст по документа със санкции за събиране на групи по паркове и градинки (текст: Министерство на вътрешните работи, музика и аранжимент: Веселин Маринов).
Рашод гледа изпитателно Карашна и се навежда над нея, но започват да вият сирени, обозначаващи, че е настъпила кризисна ситуация и всички веднага трябва да застанат на два метра един от друг. Вратата на родната къща на Карашна се отваря с трясък и оттам излизат седемте ѝ сестри. Арашна, Барашна, Варашна, Гарашна, Дарашна, Жарашна и Зарашна.
Ако първата сестра има 3 деца, а втората има 4 деца повече от третата, то колко деца има четвъртата, при условие че те са двойно повече от децата на петата, които са 12, но са с едно по-малко от децата на втората?
Запишете примера в тетрадките по два различни начина и решете задачата.
Всички сестри гледат уплашено и се държат една за друга, защото са от едно домакинство и могат да имат физически контакт. Те посочват на Рашод, че той не е от тяхното домакинство. Той вдига яростно поглед към небето. Започва да вали, а Рашод започва да танцува.
Откъде идва дъждът? Как се образува? Обяснете кръговрата на водата в тетрадките.
След сестрите – под стрехата, точно до дувара и малко след двете липи – излизат децата им и зрителите разбират колко са били на брой. Всеки зрител си проверява резултата в тетрадката.
След тях излизат лелите на Карашна, няколко чичовци и бабата на всички. Бабата пита кой е този човек. Камерата лудо се върти.
Междувременно става ясно, че Зарашна е бременна. Всички пляскат с ръце и се прегръщат.
Карашна е у дома и наблюдава децата на сестрите си, които учат в дигитални платформи. Опитва се да обясни на всички, че трябва да си изключат микрофоните, за да чуват учителките си. „Трябва да си изключиш микрофона, Хайлъз.“ „Микрофона, Михнаб.“
„Изключи си микрофона, Еберлез.“ „Моля ви да си изключите микрофоните, Зайлан и Гардал.“
„Ще е по-добре да си изключиш микрофона, за да чуваш учителката, Брамак.“ „Този микрофон не ти трябва, Шандире!“ „Хайде да изключим микрофоните, Фарбала, те са от дявола.“
Цялото семейство на Карашна се събира, за да гледа изявлението на индийския Кризисен щаб по новата напаст, която ги е сполетяла – COVID-19. Генерал Джалем Мутафне гледа напрегнато. Зрителите го гледат напрегнато. Той ги гледа напрегнато.
Зад гърба му е Рашод. Той ръководи специалното звено от вирусолози-микробиолози на супер първа линия. Рашод е с патерици, защото огромно дърво е паднало върху него, докато се е прибирал от селото на Карашна, образувайки равнобедрен триъгълник с основа 11 см и страна с 3 см по-голяма от основата.
Моля, намерете обиколката на триъгълника.
Кризисният щаб постановява извънредно положение в Индия и забранява излизането от домовете, освен ако не е за къпане в река Ганг, което се счита за най-смислен начин за борба с болестта.
Докато семейството гледа Щаба, Гарашна съобщава, че е бременна. Всички са щастливи и се прегръщат, защото много обичат децата.
Злата и отмъстителна Айдаша разбира, че Карашна се грижи за 84-те деца на сестрите си и решава да въведе иновация в дигиталното образование, с която забранява на децата да изключват микрофоните си. Карашна постъпва благородно и предлага на сестрите си да идат да се изкъпят в Ганг, а тя да остане в стаята с децата на 84 включени микрофона:
11 по Човек и природа
12 по Математика
23 по Музика
Колко са били включените микрофони по Човек и общество?
Кризисният щаб излиза на телевизора и са особено напрегнати. Това принуждава сестрите на Карашна да се скупчат една до друга и да се прегръщат и да плачат. Никой не знае какво ще стане. Генералът гледа страшно. Той съобщава, че ще всички индийци задължително ще трябва да носят маски, когато излизат до магазина.
Пет от сестрите на Карашна припадат. Бабата, която в този момент се е хванала за парапета и гледа от стълбището на втория етаж, защото е далекогледа, се свлича и започва да пада. Карашна се хвърля да я хване, баба ѝ пада, Карашна лети към нея.
Карашна лети, за да достигне падащата си баба. Бабата пада и плаче. Спомня си за младостта. После за средната възраст.
Карашна хваща баба си и успява да я спаси. Всички пищят от ужас. Спасената баба рецитира „На прощаване“ на Христо Ботев, а Карашна му прави анализ, за да успокои възрастната жена. По телевизора брифингът продължава и се излъчват актуални данни на заболели в София и областни градове. Сестрите на Карашна плачат от облекчение и започват да смятат колко маски ще са нужни на домакинството.
Ако домакинството е съставено от 128 души, от които 78 са жени, 12 мъже, колко детски маски ще са необходими? Запишете в тетрадките.
В края на епизода Варашна, най-сръчната сестра на Карашна, показва на зрителите проста кройка за шиене на маска у дома.
Кризисният щаб отменя носенето на маски, но семейството на Карашна вече е ушило над 90 от единственото ново сари на Карашна. Тя остава без нова дреха, но това не я притеснява. За нея е важно, че вижда своя любим Рашод по телевизора. До него е злата му, но образована годеница и всички виждат, че той е тъжен и има сенки под очите, а червената му точка е леко размазана.
Карашна се опитва да се регистрира в Zoom, за да може да разговаря с любимия си Рашод. Не успява да се сети коя е паролата за имейла ѝ. Не може да разбере откъде да влезе и как да организира среща. Микрофоните на всички деца са включени, а Карашна няма какво да облече. Напрежението е огромно, тя припада от недохранване и стрес.
Карашна се свестява, децата са закъснели с общо 283 домашни по Музика, Компютърно моделиране и Човек и общество. Карашна трябва да се надигне, за да направи домашното по физическо за всички, което се състои от 11 дунавски хора, 27 ръченици, 600 клякания, 15 скачания на въже и 8 упражнения за врат и рамене.
На седмото дунавско хоро рухва и има нужда от обдишване. Всички се притесняват, че е заразена, защото усеща тежест в гърдите, но не могат да разберат дали е от болестта, или дървото, което е паднало върху нея, докато е простира. Рашод чака сам в стаята на Zoom и плаче. Опитва се да се свърже по месинджър, Slack, Shkolo и виртуалната класна стая на Гугъл. Но Карашна я няма.
Ако си мислите, че животът с деца, работа от вкъщи, учене от вкъщи и всичко друго от вкъщи не може да стане по-вълнуващ, помислете пак. Мария Сивкова е тук, за да ни каже, че всеки ден, всеки час, навсякъде има по един човек, който нещо кърти или нещо реже с флекс. И той винаги е над или под главата ти.
Живея в тих и спокоен вход с малко апартаменти. Не сме имали проблеми, освен стандартните – някой за нещо не иска да плаща, но това го израснахме. Някои плащат, други – не и има мир. Обаче извънредното положение не само ни свари неподготвени, но буквално ни заклещи в капан.
Аз съм в безизходица, разбирайте – искам да убия някого!
#останивкъщи добива неподозирани измерения и по-конкретно, появява се проблемът "съседът с къртача". Във входа имаме бебе, ученици и няколко души, които още не са си загубили работата и се мъчат хоумофис.
Но съседът с къртача не спира.
По цял ден.
И не е само един.
Двама са!
Не ги интересува, че децата не могат да учат, че работещите не могат да работят. Не можем да седим вътре, не можем да седим и навън. Съседите си имат мисия да довършат инсталацията тип "издълбан панел" и няма сила, която да ги спре в този им порив.
Звънях в районното с надежда НЯКОЙ НЕЩО ДА НАПРАВИ. Даже най-нагло използвах децата на съседите, че, горките, не могат да учат. Нищо. Там любезен мъж ми обясни, че тишината по закон е от 14:00 до 16:00. Той разбира, дори и в неговия блок всеки бил извадил бормашината, защото няма какво да прави вкъщи, а не стига това, ами и тези, дето ходели по баровете, сега надували музика вечер.
Признах му, че у тях е по-зле и това леко ме успокои, но все пак НЕ МОЖЕ ТАКА. Нетърпимо е, но е извънредно положение, госпожо, и ако не се обаждате за коронавирус, няма кой да ви обърне внимание.
Знам, че този проблем на фона на епидемията е нищожен, но не се издържа. Дали има начин някой щаб да обърне внимание и някое отговорно лице да издаде заповед, докато трае извънредното положение да не се шуми през деня, или пък да се шуми само от 18:00 до 20:00 часа, когато е приключил стандартният работен ден и училището на децата?
Казват, че кризата ще ни припомни, че сме свързани и зависими един от друг. Наистина е така, припомням си го всеки ден, докато лаптопът ми вибрира по масата. Остава да станем и по-съпричастни.
Как да хакнем кризата? Това е въпрос, тясно свързан с другия много важен от последните няколко седмици – как да хакнем коронавируса.
И на двата в момента се опитват да дадат отговор много умни глави по целия свят, но засега са ясни прекалено малко неща, които отварят прекалено много врати за догадки и спекулации.
Едно обаче знаем и то се вижда и без много-много да си го обясняваме: технологиите (засега поне) успяват да спасят част от нормалното ни съществуване. Работим от вкъщи, децата учат дистанционно, дори вечер се срещаме за по питие с приятели онлайн.
А ето сега, вместо да циклим над ситуацията, която обръща живота на всички ни, можем да се включим с идеи как да я подобрим. И като казваме "можеМ", имаме предвид "можем всички" - без значение от професия и квалификация.
Възможността да се включим активно с идеи за излизането от кризата ни дават от общността на българските предприемачи Power of BG, като събират (онлайн, разбира се) всякакви талантливи хора, които да дадат най-доброто от себе си в създаването на бързи, смислени и ефективни проекти за борба с коронавирус кризата и последствията ѝ у нас.
Цялата тази работа ще е под формата на състезание – онлайн хакатон, в който ще са необходими бързи спринтове на мисълта и много добри идеи.
Наградата (освен 15 000 лв. награден фонд) е изключителното постижение да допринесем за спасяването на света от всичко, което му предстои.
Ако сте от хората, мечтали си някога да им се отдаде възможност точно за такава спасителна мисия, това ви е играта.
Всички, които имат нужда да си размърдат мозъците (защото е трудно засега да мърдаме по друга линия) и да впрегнат таланта и предприемчивостта си в нещо полезно, може да се запишат веднага в сайта, а събитието можете да следите във Фейсбук.
Състезанието започва в 18:00 часа на 27 март в платформите Slack и Zoom, а на 29-и са финалите. Всички участници ще бъдат обединени в отбори от по двама до шестима души, чиято цел е в рамките на 48 часа да излязат с иновативни идеи и прототипи на системи.
Основните теми са: спаси животи, спаси общности и групи от хора, спаси бизнеси.
Има и ментори от света на бизнеса и технологиите, които ще помагат на отборите, и ще дават насоки дали конкретната идея е практически изпълнима. Сред тях са предприемачи като Дарин Маджаров (Уча.се), Светлин Наков (SoftUni), Пресиян Каракостов (PhoneArena и PubGalaxy), Братя Куманови (Ник), Юлиян Бориславов (ICN.Bg).
Пожелаваме успех и бърза мисъл на всички, които ще се запишат в хакатона. Чакаме ви с някакви смислени решения за излизане от ситуацията, защото май "един за всички, всички за един" е мисленето, което ще ни спаси. И пак казваме - хакатонът е отворен за абсолютно всички желаещи, така че - записвайте се!
Има не едно и две неща, които бременните признават, че не знаят по време на бременност - не са сигурни дали усещат собствената си перисталтика или бебето се движи в корема им, не знаят дали и кога им личи, че са бременни, но за едно нещо бременните са единодушни - раждането е най-болезненото нещо в живота.
Не е необходимо да обходите интернет и да търсите доказателства защо е така. Например, реалити предаванията за раждане са кратки и само набързо показват образи на гърчещи се от болка жени.
И все пак, оказва се, че в живота май има далеч по-болезнени неща от това да родиш бебе. Сайтът Verywell е направил чудесен очерк на нещата, които болят повече от раждането, предлагайки цели 8 по-болезнени неща.
Не забравяйте, че всеки човек преживява болката по различен начин, освен това всички имаме различен праг на болка, така че нещо, което е изключително болезнено за един, може да не е същото за друг. Важно е и да отбележим, че когато говорим за негативни спомени и преживявания от раждането, болката не е водещият фактор за жените.
Да счупиш кост звучи болезнено, макар че не всички счупени кости болят еднакво. Някои фрактури са сериозни и изискват гипсиране за дълъг период от време, други налагат оперативна намеса и поставяне на импланти в тялото.
Колко боли от една счупена кост зависи от това къде е счупена, както и от начина на счупване. Важно е и колко често ползвате въпросната част от тялото. Например, спуканото ребро боли всеки път, когато си поемете въздух, докато счупена малка костица на пръста може да е едва закрепена и почти да не боли.
Някои счупени кости изискват седмици и месеци лечение. Докато едно раждане, дори и най-дългото раждане, рядко продължава повече от ден.
Мигрената е изключителен източник на болка. Тук не говорим за обикновено просто главоболие, което облекчавате с обезболяващо, продавано в аптеката без рецепта. При някои хора мигрената е неколкочасова или дори неколкодневна агония в:
Хората, които страдат от чести мигрени, взимат предписани от лекар сериозни медикаменти за предотвратяване и облекчаване на симптомите.
Бъбречните камъни са малки образувания, които се формират вътре в бъбрека. Те трябва да преминат през тялото. Това означава, че камъкът, цял или на части, трябва по някакъв начин да излезе от тялото - обикновено през пикочопровода, но понякога се налага и оперативно премахване. Симптомите при камъни в бъбреците включват:
Женското тяло не е пригодено за раждане на камъни, а на деца.
Това са малки камъни в жлъчния мехур. Камъните в жлъчката също могат да причинят доста болка. Въпреки че има болкоуспокояващи медикаменти и хранителни добавки, които да ви помогнат да се справите с тях, камъните в жлъчката могат да ви измъчват дълго време или да се проявяват на пристъпи. Тези пристъпи често включват симптоми като:
В повечето случаи камъните в жлъчния мехур се повлияват от прием на предписани обезболяващи и подходяща диета, след известно време може да има нужда от операция за отстраняване на самия жлъчен мехур.
И те заемат своето място в този списък. Тези инфекции причиняват огромна болка и включват следните симптоми:
Тези инфекции не са нищо работа, не са за подценяване и понякога дори самата бременност е предпоставка за повишен риск от инфекция на пикочния мехур или пикочопровод.
Много хора биха сравнили болката от раждането с болката от зъболекарска работа. Става дума за пространството в центъра на зъба - камерата на пулпа, която е разположена по дължината от корена на зъба до върха му. Зъболечението на зъбния канал изисква квалифицираната намеса на специалист. Вътре в зъба се пробива дупка и нервите под зъба се отстраняват от корена. Запълването на зъба се извършва със специален пълнеж, но болката спира, защото нервите са премахнати.
Макар интензивната болка да спира след отстраняването на корена, има остатъчна болка. Заболелият зъбен канал може да повлияе на всекидневните ви дейности за няколко дни и да изисква прием на болкоуспокояващи. Ако ви се чете още - тук една смела жена отива на зъболекар.
Хирургията е очевидно болезнена за повечето хора. Въпреки че някои операции са по-сложни от други, те обикновено включват разрязване на тъкани, мускули или органи, или преместване на вътрешни структури, за да се достигне до частта на тялото, която изисква операция.
Помислете само за сърдечната хирургия, при която гръдната кост (стернум) трябва да бъде срязана и преместена временно (а при някои хора дори завинаги премахната), за да се стигне до сърцето. Можете да си представим, че болката от това ще продължи седмици и може би месеци, и често ще изисква допълнителна терапия.
Лапароскопските операции или безкръвните интервенции са по-малко болезнени от хирургическите, при които се прави по-голям разрез. Макар и при двете да има болка, някои продължават много по-дълго в зависимост от вида на операцията, местоположението на разрез или здравословното състояние на пациента.
Номер 8 е предизвиканото раждане. То е източник на такава болка, която може да е много по-интензивна от тази при спонтанното раждане, защото тялото ви е принудено бързо да влезе в родилен режим чрез медикаменти, а не чрез естествен процес.
Може да са необходими и други средства за намаляване на рисковете при предизвиканото раждане. Тези интервенции увеличават болката, дали заради самата процедура, заради това, че ограничават движенията на майката, или поради това, че предизвикват страх у нея. Говорете с доктора и изберете интервенция, които намалява или облекчи тези странични ефекти.
И след като ви изсипахме 8 адски болки, имаме нещо положително за финал. Добрата новина е, че има много начини да се справите и облекчите болката по време на раждане. Например:
Няма "правилни" и "грешни" избори, а единствено "личен избор и предпочитания".
Дарина Рангелова, тази наша любима особа, която има три деца и живее сред борове и еноти в Канада, днес отново е в ефир с размислите и страстите си тема, която я засяга съвсем лично. Как държавата подпомага родителите, решили да имат трето дете (в контекста на вечното политическо говорене за борба с демографската криза), какво спира семействата да се решат на второ и трето дете и какво въобще ѝ куца на тази държава по отношение на социалната политика към семействата с деца - ето по тези въпроси разсъждава Дарина. Прочетете и кажете с какво от текста ѝ сте съгласни и с какво - не. Всички нейни разкази можете да прочетете тук, не пропускайте и текста на блогъра Боян Юруков Демографска криза има, но не заради жените.
***********************
Не ми излиза от акъла тая работа за борбата с демографската криза и идеята на заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика Валери Симеонов за облагите за трето дете (той предложи третото дете да бъде “дете на държавата”, тя изцяло да поеме издръжката му, бел. ред.).
Малко се чудя защо един електроинженер се занимава с демографски проблеми. Няма значение, свикнали сме.
И понеже и аз съм също толкова некомпетентна на тема демографска политика, ще ви кажа защо тази работа няма да работи. И знам, защото имам три деца. И знам, че най-голяма подкрепа родителите имат нужда с първото дете. Иначе няма да има второ, камо ли трето.
Проблемът с демографската криза в България е основно социално-икономически. Затова емигрират хората. Функцията на държавата е да осигури средата, за да може родителите да отглеждат децата си. Такава среда липсва.
Човекът няма нужда от подаяния. Има нужда от сигурност. Сигурност изобщо. Сигурност, че можеш да си изхраниш децата без тъпите подаяния, че заплатата ще ти стигне поне за месеца, че не трябва да даваш подкуп за всяка тъпотия.
Тази сигурност, че на бременната жена всички изследвания ще са ѝ безплатни, вместо да бъде изнудвана да плаща за ненужни манипулации. Тази сигурност, че раждането е безплатно, дори с упойка, и дори бащата да присъства, а не да плаща, че и той диша в стаята.
Сигурността, че за задължителното предучилищно и училищно обазование детето ще бъде прието в най-близката градина или училище без да се налага да даваш „дарение”. И за това, че не трябва да ремонтираш стаята, защото общината пак няма пари.
Сигурността, че не трябва да плащаш за всяка бележка, издадена от доктор, нищо, че детето е осигурено до 18-годишна възраст. Сигурността, че образованието е безплатно, а не да се плащат учебници, помагала , бележници и то от точно определен издател по усмотрение на училището.
Сигурността, че детето ще премине през образователната система без частни уроци, защото това му е функцията (на училището).
Сигурността, че образователната система не е най-консервативната в света и има някой там, който го е грижа за детето ти.
Сигурността, че на интервю за работа няма да те питат „Планирате ли деца?” или ако вече имаш работа - че ни си заплашен с уволние с всеки болничен, защото имаш деца.
Сигурността, че бизнесът наема майки с малки деца и им помага, а не обратното.
Сигурността, че при развод съществува понятието „равни родителски права”, ако родителите пожелаят. Сигурността, че когато бащата не желае да плаща издръжка, държавата ще я поеме, а не жената да води безкрайни дела и може би към пълнолетието на детето държавата да се намеси (или обратното).
Сигурността, че сам родител може да отгледа детето си без да виси на врата на всичките си роднини.
Сигурността, че децата със специални потребности няма да са оставени на произвола на съдбата.
Сигурноста... ох, не мога повече, ясно ви е за коя сигурност говоря. Тази сигурност, която е определението за социална държава - да има социална справедливост, така че всеки индивид, освен да може да съществува, да има достоен стандарт на живот.
Иначе има един ценоразпис за еднократна помощ за раждане на дете и всички го знаем.
1-во дете – 250 лв., 2-ро дете – 600 лв., 3-то дете – 300 лв., всяко следващо – 200 лв.
Искам да поздравя този, който го е измислил. Не мога да си обясня защо второто е най-скъпо, а третото съвсем малко по-скъпо от първото. Обидно е да определяте цената на децата ни по този начин. Или давайте еднакво за всички, или не давайте.
Ако ще давате, гледайте да покрива разходите по безплатното раждане. Щото тези не стигат. За детските надбавки изобщо не ми се говори.
ТАЗИ ПОДИГРАВКА ТРЯБВА ДА СПРЕ.
Та, ако я имаше тази среда, в която можеш да си отгледаш първото и второто дете спокойно, не знам хората щяха да раждат трето, но ще е по-малко вероятно да емигрират.
Очевадно е, че тази среда липсва. И идва усещането за безнадежност. Усещането за безнадежност е убийствено. И хората се спасяват. Спасяват децата си.
И аз спасих моите.
Докато средата не се промени, няма как да ме накарат (дори Агенцията за българите в чужбина, която нямам представа какво прави) да върна децата си в България.
Канада спечели три деца. България, обаче, загуби само две.
Ако бях в България, нямаше да родя третото. Дори за безлихвен кредит.
