Материалът е създаден с подкрепата на

„Косата, без която не можем“ е почти като „Любовта, без която не можем“, но ако питате 100 жени дали предпочитат стабилна любов или хубава коса, 110 от тях ще отговорят, че си държат на косата, защото без нея няма любов, няма живот, няма нищо. 

Извън шегата, косопадът е състояние, с което повечето от нас са се сблъсквали в един или друг етап от живота си. Затова решихме да поговорим със специалист за косопада. Получи се супер интересен разговор, за който от сърце благодарим на д-р Валерия Матеева, специалист по кожни и венерически заболявания, която е част от екипа на Клиниката по кожни и венерически болести на Александровска болница. Между другото, тъкмо дерматологът е специалистът, към когото следва да се обърнем, когато търсим решение за косопада. 

Какво всъщност е косопадът

„Косопадът представлява оредяване или загуба на косми и на коса не само по скалпа, но може да засегне други области като веждите, миглите, подмишниците и половата област“, казва д-р Матеева. 

Косопадът може да засегне практически всички, но трябва да се знае, че ежедневно губим доста коса – между 50 и 100 косъма, които се балансират с новопоявили се. Тоест всеки човек губи коса, но не всеки има косопад. „Косопадът настъпва тогава, когато балансът се измести повече към отпадналите косми и новопоявилите се не могат да заместят липсите“, уточнява д-р Матеева. И допълва, че има и хора, които никога не са страдали от косопад, но всъщност той е доста често срещан. Може би една трета от всички хора по света в даден момент от живота си ще разберат какво е косопад.

Естествен жизнен цикъл на косъма

Има известна сезонност при всички промени с косата. При преходните сезони есен и пролет поради температурните разлики има по-голям шанс да се появи косопад. „През лятото косата си почива, също като нас, и по-голямата част от космите са във фаза на покой. След нея обаче има естествена фаза на отпадане нарича се екзоген, и тя неминуемо настъпва“, казва д-р Матеева. 

За да разберем как се случва жизненият цикъл на косъма, трябва да въведем няколко термина: анаген, катаген, телоген и екзоген. Тези латински наименования обрисуват четирите фази в живота на косъма. 

Анаген е фазата на растеж, през която косъмът нараства. Следващата фаза е преходна, нарича се катаген. Телоген е фазата на покой. След нея следва екзоген, или отпадане на космите. Когато има равновесие, 9 от всеки 10 косъма са във фаза анаген – нарастват. Тази фаза обикновено продължава няколко години. Много малка част са във фаза на покой или на отпадане. Когато този баланс обаче се наруши, вече имаме косопад.

Остаряване на косата – вътрешни и външни фактори

Кожатан ни старее от момента на раждане. Първите белези на стареене при косата се проявяват през двайсетте години от живота. 

Какво се случва всъщност? Меланоцитите започват да губят активността си, произвежда по-малко пигмент и започва влошаването на косата. Другото е, че стволовите клетки, които произвеждат нови косми, не са толкова активни и реално се появяват по-малък брой косми. С възрастта косата оредява. По време на бременност също може да има промени.

„Вече знаем, че огромна част от процеса на стареене всъщност е закодиран в нашите гени. При косата има значение кога ще побелее, дали ще се развие т. нар. мъжки тип оплешивяване, на каква възраст ще се появи, колко тежко ще бъде… Обикновено, за да разберем съдбата на косата на един младеж, може да погледнем родата по линия на майката от мъжки пол – дядото по майчина линия, чичото и т. н. Счита се, че тези гени вървят от страната на майката и може да се даде някакво предположение как ще се развие процесът при младеж с начална андрогенна алопеция“, казва д-р Матеева. 

Но има и външни фактори. Знае се, че пушенето доста вреди на косата, на качеството на косъма, на гъстотата на косъма. Вреди и слънчевата радиация. „Вече от десетилетия говорим за протекция на кожата от слънчева светлина. Е, сега вече трябва да заговорим и за протекция на косата. Вече има доста продукти, които имат и UV защита за коса“, посочва д-р Матеева.

Косата и бременността

„Бременната жена е много красива. Тя е красива не само в очите на любящия си съпруг, ами и чисто обективно – косата става гъста, кожата става много хубава. Обикновено акнето може да изчезне по време на бременност. Разбира се, има и случаи,в  които се появява, за нещастие. Но като цяло кожните дефекти се заличават и косата става по-жизнена“, казва д-р Матеева. И допълва, че всичко това обаче е до един момент.

„Хормоналните и имунологични промени, които компенсираме по време на бременността, водят до едно рухване след това, тъй като организмът се е опитвал да компенсира, да дава всички хранителни вещества, необходими на плода. След това като че ли оставаме с доста дефицити. А ако жената избере да кърми след раждането, това е един допълнителен фактор за намаляване на резервите от витамини, аминокиселини, минерали в организма и съчетано със стреса при раждане много често се стига до един постнатален (след раждане) косопад“, обяснява д-р Матеева. 

Хубавото е, че този косопад е обратим. Отпадащите косми имат потенциала да израстнат, но това отнема няколко месеца или дори година. Отпадането на космите не започва веднага, а няколко месеца след самото раждане. След това минават поне месец-два, докато се усети. „И след това пациентката вперва към нас един очакващ поглед с надежда ефектът да настъпи веднага. А той няма как да настъпи мигновено поради нормалния жизнен цикъл на косъма“, споделя д-р Матеева.

Какво можем ние да направим? Можем да ускорим процеса на възстановяване и на преминаване на тези отпаднали косми и на техните луковици към анаген посредством различна грижа, хранителни добавки, медикаменти, ако се наложи.

Различни видове косопад при мъжете и жените

Андрогенната алопеция, или т.нар. мъжки косопад, е свързана с повишената чувствителност на космените луковици към тестостерон.

Жените могат да страдат от няколко типа оплешивяване, включително и от андрогенна алопеция. Но тя е различна от тази на мъжете. При жените оплешивяването настъпва по средната линия на косата – тя става по-широка. Няма го отдръпването от мъжки тип, но косата става видимо сресана на път точно по средата. 

Друг тип косопад е алопеция ареата, или т.нар. косопад на поленца. Хубавото е, че и тук също може да бъде възстановен растежът на космите

Има и оплешивяване, при което хората изцяло губят всички косми, включително по тялото и по лицето. То се дължи на увреда в имунитета. Той е закодиран да се бори срещу вируси и бактерии, но понякога завива в необичайна посока и унищожава собствените си космени фоликули. Това е автоимунно заболяване и за него са необходими по-сериозни терапии. 

Лечение на косопада

„При реактивния косопад имаме надежда, че за около месец–два нещата ще потръгнат. Има много хубави продукти от сферата на медицинската козметика –тези, които се продават в аптеките. И една такава компания, която е посветена почти ексклузивно на грижата за скалпа, е компанията DUCRAY. Тя е създадена в началото на 20. век от един французин, който има много интересна история. Роден е около 1900 г. в семейство на фризьор и на дерматолог. Той съчетава за първи път медицинската грижа към косопада, защото отчита важността на скалпа за здравето на косата. Той създава първия медицински шампоан. И е важно да се знае, че грижата за косата и скалпа се намира в аптеките“, казва д-р Матеева.

За да расте добре кератинът, който е основният белтък в космения състав, трябва да има определени аминокиселини, които да се набавят отвън. Освен това са необходими цинк, желязо, витамини от групата B. „На пазара има хубави добавки, които съдържат набора от тези вещества, които имат пряка връзка към здравината на кератина на космите и на ноктите. Например Аnacaps са едни такива продукти, които имат форма Reactive, която е за реактивен косопад, и формулировка Expert, която е за хроничните косопади като например андрогенна алопеция или такива, които са с по-продължителен характер – няколкогодишни“, съветва д-р Матеева.

Грижа за скалпа и подходяща козметика

Грижата за скалпа е първата стъпка към грижата за косъма, чиято луковица се намира под нивото на кожата на скалпа. Най-разпространеното състояние, от което страдат над 50% от всички хора, е себореен дерматит на скалпа или т.нар. пърхут. Неговата степен зависи от генетиката, но и от начина на живот, от храненето, от стреса и др. 

„Това, което може да се направи при пърхот и при себорейни състояния е да се избере медицинска козметика, която е насочена към тяхното третиране. Тя може да се комбинира и с друга, която е например за косопад. Anaphase шампоан, който е против косопад, може да се алтернира с други, които са в грижата за пърхота например. Проблем е и самото обелване на люспичките при пърхота, когато той е по-сериозен, или, не дай Боже, има псориазис на скалпа. Това е болест, която може да засегне цялото тяло, но може да бъде локализирана само в скалпа. И тогава дълги години ние се чудим този пациент себореен дерматит ли има, или има псориазис. Понякога взимаме парченце от кожата за биопсия и пак не ни става ясно. И в целия този период на диагностично търсене е много важна локалната грижа, за да може скалпът да няма тези люспи, които падайки, махат и коса“, казва д-р Матеева.

Косопад и кърмене

„Реактивният косопад ни дава най-голяма свобода на действие, тъй като той очакваме да се повлияе и най-добре“, казва д-р Матеева. И съветва: нека майките кърмачки, които сега страдат от косопад, да не чакат да спрат с кърменето, за да започнат лечението. „Медицинската козметика е разрешена по време на бременност и на кърмене. Например един Creastim, който е за реактивен косопад, може да бъде използван от втория триместър нататък, включително и през целия период на кърмене, когато ръцете ни са вързани за други терапии“, допълва тя.

Не премивайте косата!

„Косата не обича да бъде премивана. Когато идва човек с проблем, свързан с косата, при нас, дерматолозите, ние даваме терапевтичния шампоан два пъти седмично. Това е и оптималният период, в който трябва да се нанася продукт върху скалпа“, съветва д-р Матеева. Всеки един косъм е свързан с мастна жлеза. Тя е там, защото ѝ е отредена мисията да го държи мазен. Поради идеалите за красота косата да е пухкава, чиста, да не стоят залепнали космите има натиск косата да се премива. 

„Когато косъмът е сух, той изпраща обратна връзка към жлезата да започне да продуцира повече мазнина, защото това е нейната роля. В резултат на това тя наедрява и започва да произвежда повече. Ние започваме да се мием по-често, за да компенсираме тази свръхпродукция и така се влиза в един порочен кръг“, обяснява д-р Матеева. И добавя: „Моето послание е да не се фокусираме твърде много върху избираните продукти за ежедневна употреба. Да изберем качествения за нас продукт, този, който работи, и да го използваме два пъти в седмицата“.

Материалът е създаден с подкрепата на

Дерматологични лаборатории DUCRAY са експерти в областта на косопада и предлагат козметични продукти с клинично доказана ефикасност за всеки вид косопад – реактивен и хроничен. DUCRAY разработва програма от продукти за грижа за скалпа и косата в три стъпки:
Стъпка 1: Измиване на косата 
DUCRAY Anaphase+ Шампоан Допълваща грижа против косопад – укрепва и ревитализира косата. Повишава ефективността на третиращите продукти срещу косопад. Осигурява обем и еластичност на косата и намалява косопада. Съчетавайте с DUCRAY Anaphase+ ПОДСИЛВАЩ БАЛСАМ.
Стъпка  2: Укрепване на косата
DUCRAY Creastim Лосион против РЕАКТИВЕН косопад – стимулира растежа на косата и видимо намалява косопада. Текстурата на лосиона позволява оптимално проникване, без да омазнява косата. Комплексът от витамини В5, В6 и биотин укрепва структурата на косъма.
Косопадът се забавя, растежът се реактивира и косата изглежда по-плътна. Подходящ за бременни жени (след втория триместър). Може да се използва веднага след раждането, специално адаптиран за младите майки.
DUCRAY NEOPTIDE EXPERT ЛОСИОН ПРОТИВ ХРОНИЧЕН КОСОПАД – действа при хроничен косопад при мъже и жени с изключителните си патентовани съставки. Може да се използва самостоятелно, в допълнение към основните медицински процедури или в подкрепа на трансплантацията на коса.
Стъпка 3: Хранителна добавка
При реактивен косопад (под 6 месеца) DUCRAY ANACAPS REACTIV осигурява сила, жизненост и обем благодарение на формулата със сяросъдържащи аминокиселини, прекурсори за синтеза на кератин, желязо, витамините В3 и В6 и витамин В8 (биотин), селен и витамин Е, боровинка и полски хвощ. Те подпомагат растежа и укрепват космения фоликул. Укрепва косата от корена към върха и стимулира растежа.
При хроничен косопад (над 6 месеца) се препоръчва хранителната добавка DUCRAY ANACAPS EXPERT. Тя помага за предотвратяване на косопада и поддържане на силна и здрава коса. Стимулира микроциркулацията на скалпа. Създадена е от активни съставки на растителна основа, серни аминокиселини, витамини и минерали, веган и без глутен.
При проблеми със скалпа и косата потърсете съвети на сайта на DUCRAY. 

Винаги си говорим как ЩЕ прекараме Осми март. Това е текст как РЕАЛНО се прекарва Осми март понякога. Прати ни го Натали Георгиева. Забавлявахме са на неин гръб безкрайно добронамерено и си припомнихме и ние какви сме ги патили по празници.

Как прекарах Oсми март? Определено запомнящо се. Резултатът е един херпес, счупена чаша, коса – махагон (трябваше да е лешникова).

На 8 март най-накрая се добрах до боята за коса, която бях купила преди месец, но все не ѝ отделях време, защото… Защото живеех със самозаблудата, че косата ми е някак естествено красива или поне поносима, докато не лъсна цялата истина пред огледало, огряно от слънцето. То бели кичури, то оранжеви някакви оттенъци, остатъци от стари експерименти… Абе, за боя плаче!

Смело нацапвам къде що има бели коси, щастлива от успеха си, че най-после съм обърнала внимание на себе си. Зачаквам двайсетте минути, докато стане прелест.

През това време детето се връща от училище, настава радостна суматоха – споделяне, смях и веселие. Опомням се внезапно, че на главата си имам нещо, и хуквам към стаята, за да си взема хавлия и дрехи. Със замах отварям вратата с полусъбут панталон и глава, омотана в някакъв найлон. Защото нали съм си у дома, пък е и Осми март и ще си се разхождам из къщи както си искам. Да, ама не!

Панталонът ми продължи да се свлича, докато внезапно осъзнавам, че в мен са се вторачили поне тридесет чифта очи и ме зяпат. И аз започвам да викам:

– АБЕ, МИЛО, БЕ, ЗАЩО МЕ ГЛЕДАТ ТЕЗИИИИ???

Той в това време е в другия край на жилището и прави кафе. Чува се звук от счупен порцелан и на свой ред той започва да вика:

– ЗАЩО ВИКАШ!? КАКВО ТОЛКОВА Е СТАНАЛО!? ИМАМ ВАЖНА ЛЕКЦИЯ! И БЕЗ ДРУГО МИ Е НАПРЕГНАТО!

Паникьосах се яко, цветът на лицето ми се смени няколко пъти…

Обяснявам аз ситуацията (междувременно с трясък съм затворила вратата на позора). Той ме успокоява, че камерата на компютъра му била изключена, защото е в почивка и никой не ми е видял безценните гащи.

Ох, идвам на себе си. То гащи като гащи, сигурно и вие ги имате същите, но…

Най-после мир и тишина!
Влизам в банята.
Излизам. Нямам дрехи.

И сега вися като... по една мини хавлийка и чакам ВАЖНАТА лекция да приключи. 

Косата ми бавно изсъхва (защото и сешоарът е някъде си!), стърчи във всички посоки (и гребен липсва) и придобива ужасяващи червеникави оттенъци, ЗАЩОТО СЪМ СБЪРКАЛА НОМЕРА НА БОЯТА. 

Какво нефункционално жилище имам, хич не е подходящо за дистанционно обучение! Плаче ми се.

Красотата е в детайла. В красивата кожа, хубавата прическа, страхотните обувки, които си си купила за специален повод. А самата грижа за красотата е удоволствие за повечето жени, които изнамират стотици ритуали, за да се чувстват  по-добре – вани с масла, кремове за хидратация, гримове. Привлекателният външен вид е нещо, желано от почти всяка жена и за радост е вече все по-достъпно. 

Допреди няколко години процедурите за лице и тяло бяха само за избрани, защото беше трудно да си ги позволиш, а и от тях се възползваха предимно звезди, водещи и певици. Това, някак, дори им предопредели лошо име.

А всъщност всяка жена има право да изглежда така, както иска. Да избира собствения си външен вид и да се харесва от горе до долу. По-закръглени форми, по-цветни дрехи, по-къси поли или винаги ниски обувки – свободата да изглеждаш както искаш, най-сетне дойде на мода. 

Но каквито и да са обувките и полите ни, дрехата, която остава винаги на нас, е кожата. А тя е единственото, което не можем да върнем в магазина и да си купим нова, затова и изисква толкова много грижа. 

Няма съмнение, че всяка жена, която истински я е грижа за външния ѝ вид, трябва да системно да работи за това с грижата отвътре. Пушенето е враг, водата е приятел, както и здравословното хранене и най-вече много, много спорт, защото спортът предопределя както външната красота, така и вътрешното благоразположение. А всичко това вече може да се комбинира с изключително ефикасни грижи за кожата и тялото, които да помагат на жените да са още по-бляскави, фантастични и красиви, без да са певици, звезди или манекенки. 

За радост грижата за кожата става все по-достъпна и може да достигне всяка жена. Дори пластичната хирургия вече не е табу, защото много хора осъзнаха, че тя не служи само да издува усти и да „монтира“ огромни бюстове. В последно време жените успяха да научат, че ако си родила няколко деца и въпреки усилията, не си успяла да оправиш кожата на корема, има вариант пластичната  хирургия да ти помогне, да премахне стриите, които имаш. 

Козметичните процедури и внимателните професионални интервенции са помогнали на много жени да отстранят дефекти, които са ги тормозили цял живот.

Отвъд пластичната хирургия има стотици фантастични процедури, които жените с удоволствие ползват.

Затова днес ще ви представим Derma-Act, макар те надали да имат нужда от представяне. Услугите, които клиниката предоставя, са широко известни и харесвани от хиляди жени. Самата клиника е с почти изцяло женски екип и предлага всякакви услуги в помощ на жените. Основна цел на клиниката е всяка жена, независимо от възраст и социален статус, да се почувства на място и обгрижена спрямо нейните нужди, както и професионално и обективно консултирана. 

Защото жените все още в голяма степен не знаят колко много възможности предоставя съвременната медицина и козметичните процедури. Портфолиото на клиниката съдържа стотици начини, които могат да ви помогнат да се чувствате и да изглеждате по-добре.

Само дерматологичните процедури са десетки и, разбира се, възможно най-съвременни като анти-ейдж терапии, колагенови терапии, мезотерапия, криолиполиза, лимфен дренаж… Можем да изброяваме цял ден, а дори не сме се прехвърлили в секция козметични процедури или лазерна терапия.

Клиниката помага и на жени с косопад, предлага пластични процедури за по-смелите и разполага с най-новите апарати, измислени от човечеството, които стягат кожата, подмладяват я, влияят на клетките и освежават организма зоново или цялостно. 

Derm-Аct отварят и втора клиника Derm-Аct Infinity, която е оборудвана с едни от най-добрите и модерни лазери и технологии, сред които TempSure® Envi – безоперативна апаратна процедура, която използва радиочестотна енергия за стягане на отпуснатата кожа по лицето и тялото. TempSure® е лидер в процедурите с радиочестотна енергия за области като корем, ръце и бедра, както и в борбата с целулита.

В Derma-Act Infinity можете да се възползвате и от Morpheus8 – противостарееща терапия за частично третиране на кожата, насочено към по-дълбоките ѝ слоеве. Фракционираната радиочестотна енергия е научно доказан метод за намаляване на бръчките и възстановяване на колагена. 

Към нея можете да прибавите и Dermalinfusion – процедура за подмладяване на кожата с одобрена от FDA технология.

Сред новите услуги в клиниката са също трансплантация на коса и пластична хирургия.

Всяка жена заслужава да се погрижи за себе си, особено ако е положила достатъчно усилия, работила е и се е раздала на семейството. Всяка жена трябва да може да иде при куп специалисти на прелестно, спокойно място и те да ѝ покажат колко по-красива може да бъде. Да бъде консултирана професионално, при най-високи естетични, хигиенни и здравни изисквания и с индивидуално отношение към самата нея и нуждите ѝ. Особено ако това означава да си полежи час-два-три под някоя вълшебна лампа и да си подремва.

Днес с 25 много важни майчински постулата в Майко Мила влиза Александра Попова. Много добре знае какво говори, защото го прави от личен опит.

А 25 е просто число, за да не стряскаме аудиторията. Иначе са поне 250.

1.
Колкото и да си се подигравала на другите, неизбежно ще станеш автор на изречението “Днес акахме”

2.
И на “расте ни зъбче”.

3.
Не е удачно да оставяш детето си тръшнато по лице в средата на градинката. По-добре го скрий зад пейката. 

4.
Не, не прилича на теб. Цялото е на баща си.

5.
Не носи обеци, докато детето ти не влезе поне в гимназия. Освен ако не харесваш ушите си. 

6.
Не крещи!

7.
Да, съседите ти и друг път са виждали гърди, не се хаби да ги прибираш между кърменията. Гърдите обичат свободата. 

8.
Пюретата трябва да са в цветовата гама на кухненския под. Така и така накрая ще се озоват там. 

9.
НЕ КРЕЩИ, ЗА БОГА!

10.
Човек може да живее и без сън. Нали?!

11.
Не е нужно да си миеш косата всяка седмица. Хората за какво са измислили шапките?

12.
Това, че детето на съседите се е обърнало първо по корем, не означава, че твоето няма да учи в Харвард, да стане хирург и да говори 17 езика. И японски.

13.
Ако в наръчника на доктор Спок пише, че на 6 месеца бебетата трябва да са високи точно 67,6 см, а твоето е 67,4, опитай да не получаваш инфаркт. 

14.
Ако си намерила подходящото адаптирано мляко за твоето бебе, от което то се държи като човек, не вие по цяла нощ, не шепне заклинания и не псува на три езика, то задължително ще го спрат в кварталната аптека, всички аптеки наоколо и търговската мрежа в страната.

15.
И чужбина.

16.
Ако цялата рода до 16-то коляно са били ангели като бебета, то твоето задължително ще плаче по 18 часа на денонощие. 

17.
Преди да излезеш навън, огледай се щателно за наличие на човешки отпадъчен материал по себе си. Не би искала да чуеш изречението “Имаш ако на косата”. 

18.
Ако някога детето ти се полее обилно със сок от черен бъз, то ще е когато не си взела резервни дрехи. 

19.
Пясъкът е задължителна част от захранването. Приеми го.

20.
Ще чуеш репликата “Олеле, колко сте пораснали” около 17 милиона пъти.

21.
Между броколите и киноата задължително някоя баба ще му пробута мекици и желирани бонбони. Опитай да не я убиваш. 

22.
Лъжите са приемливи, само ако става дума за Дядо Коледа, Феята на зъбките и количеството шоколад, което си изяла през деня. 

23.
Отсега приеми, че облеклото на детето ти доста ще напомня на Лейди Гага и Евгени Минчев в едно и няма да имаш думата по въпроса. Присъствието на яке и обувки в съчетанието е истинска победа.

24.
Ако всичко дотук не ти помогне да се почувстваш по-добре, винаги можеш да си отвориш бутилка вино.

25.
Или две.

Хари е малък, но вече знае... как да шашка хората наоколо, разхождайки се с манекенска глава в ръка! Но историята е много по-заплетена и започва като най-обикновен трик за приспиване.

Майката на 14-месечния Хари – Айлърни Кларк, пробвала да го приспива като му давала да играе с косата ѝ, пише Дейли Мейл. В един момент обаче играта на Хари ставала все по-груба, а майка му все по-уплашена за косата си и с все повече главоболие от скубането на малките ръчички. И като една изобретателна жена, готова на всичко само и само да приспи детето, Айлърни измислила как да запази удоволствието и навика за приспиване на малкия и в същото време да спаси косата си.

На нас идеята ни се струва гениална, пък макар и малко хм, стряскаща в реализирания ѝ вид. 22-годишната майка взела назаем от познат фризьор манекенска глава, на която той се обучавал. Главата била с коса с приблизително същите дължина и цвят като нейните.

"Главата" надминала очакванията на младите родители. Хари толкова се привързал към нея, че я влачел навсякъде през целия ден. Което, разбира се, многократно изкарвало акъла на родителите му, все още непривикнали към новия член на семейството.

"В леглото сме аз, партньорът ми Калъм, Хари и главата на манекена. Трябва да си призная, че ме стресна няколко пъти посред нощ", казва Айлърни. "В началото се будех и виках "Калъм, има някой в стаята!"

Малкият Хари е страшно привързан към новата си приятелка и не дава и дума да се каже да се ходи някъде без главата. Майка му се опитала да я прескочи за разходката до града, но детето категорично отказало да се качи в колата без любимата си играчка.

Изглежда и родителите му свикват с нея, защото понякога се случва манекена да получи целувка за лека нощ вместо Хари – стават такива обърквания, особено когато има повече от една глави в леглото...

Родителите на Хари разбира се не го оставят да спи с манекена от съображения за сигурност. Но веднъж заспало с главата, малкото момче много държи да е там, когато се събуди – в противен случай крещи поне три часа, както разказва майка му.

Та, мили родители, ако се чудите как да научите децата да се приспиват сами, вземете им манекенка – или поне главата ѝ.

Не се притеснявайте – тяхното съвсем лесно отстраняване иде със съдействието на NYDA!

Септември е. Иде есен и ако нямате деца, които ходят на детска градина или на училище, това съвсем естествено е сезонът на окапалите листа, на златните цветове, на топлите слънчеви лъчи, които се промушват през клоните и галят бузите. 

Е, за останалите, които имат деца, започва сезонът на анцузите, воденето на английски и… страхa от въшките. 

Има ли по-страшно от въшката? Аз не съм виждала и чувала. Ще кажете крокодил. Сигурни ли сте, че крокодилът е по-страшен от въшките? Първо на първо, ако в главата на детето ви се появи крокодил, веднага ще го забележите. Няма да го оставите да се нарои в стотици крокодили, докато ситуацията излезе извън контрол и всички завъдите крокодили в главата си и накрая до такава степен е лудница у вас, че се налага да заведете кучето у майка си, защото няма място за него. 

После, крокодилът не е такъв проблем. Пробвайте да кажете на ваши приятели с деца, че имате крокодил. Сигурно ще поискат да доведат децата да го видят и да го погалят. Някои може да ви съжалят, че трябва да го храните, но това е максимумът.

Докато я се пробвайте да кажете, че детето ви има въшки. Мислели сте, че имате приятели? Истински приятели, които ще са с вас в радост и мъка. Ами, не! Оказва се, че всеки, щом чуе за въшки, и започва да се извинява, да се разотива. Всички гостита се отменят, колежките изчезват в небитието, а ти оставаш с новите си, мънички приятели и се чудиш какво ще правиш.

Един ден хванах въшки. От децата, разбира се. Те няма да донесат вкъщи салам, пари или медал по математика. Въшки ще донесат. И нямаше кой да ми разгледа главата, за да потвърди тази тъжна новина. Няма на кого да се обадиш да те погледне. Всички те изоставят. 

И така, у дома всички сме с въшки. Не знам дали знаете, но ако детето ви има въшки, не е добре да ходи на училище, докато не отстраните проблема. Знам, звучи ограничаващо, но ако сте отговорен родител, ще се погрижите не само да не водите детето си на училище или детска градина, но и да уведомите в чата на родителите от класа, че детето ви има въшки и ако обичат, всички да погледнат собствените си деца. 

За мен това е най-цивилизованото поведение, но малко родители се решават на него, защото над въшката тегне Дамоклевият меч на срама. Все още е ужасно срамно да хванеш въшки, не знам защо. Явно въшките имат супер сили и успяват да различат безпогрешно лошите хора, лицемерите, хората с ниски доходи и лъжците, та веднага им се качват по главата. Иначе, не виждам от какво би могло да те е срам. Всеки може да хване въшки, за Бога. Дори аз! И най-чистото момиченце с най-пухкавата косичка и най-розовата рокличка на пайети може да докара тези гадини, без ни най-малко да е виновно за това. 

Но не се главоболете! Годините, в които трябваше да се пощим като маймуни с часове, да се увиваме в олио, газ, мас, оцет, жълтък, маскарпоне и чесън отминаха. Вече няма нужда да подстригвате децата първи номер, да си взимате отпуска и да живеете в тъга и изолация. 

Фармацията се развива все по-бързо и вече съществуват много бързи начини да се отървете от досадните въшки. Е, колко бързи, ще кажете. Ами… 58 секунди? Пробвайте и ще видите. Не че ви пожелаваме да имате въшки, само и само да се окажем прави, но ако случайно проимате, NYDA ви обещава, че малките гадинки ще умрат за 58 секунди. Ние сега знаем, че то не е точно 58 секунди, защото имаме 10 минути крещене „Съблечи се вече и влизай в банята, остави брат си на мира!“ После една лека борба с душа, когато детето пищи, защото не обича да му мокрят главата с каквото и да е, което да отнеме на една опитна и закоравяла в битките майка 4-5 минути. После 10 минути обличане и „Престани да тичаш гола из къщата, ще настинеш!“

По наши сметки това прави общо 26 минути и 58 секунди. Да! Цялата процедура от дете с въшки, до дете без въшки, седнало да си яде мусаката – облечено, приготвено и изрядно. Готово да посреща гости, да излиза на площадката и въобще да комуникира с хора. 

26 минути и 58 секунди, след които ще бъдете една щастлива майка, която няма да пропусне нито един работен ден, нито един учебен ден и изведнъж, след толкова много години митове за въшките, ще въздъхне и ще каже „Боже, то било много лесно“.

Иде сезонът на въшките. Или не? Когато вече въшките изобщо не са проблем, можем направо да си въздъхнем облекчено. За една минута. И да започнем да викаме след детето „Петре, излез от тази локва, нямаш други ботуши!!!“

„Умирам ли?” е най-честият въпрос, който ме будеше сутрин, но той ме е връхлитал в какви ли не ситуации – от раждане до грип. И съм стигнала до извода, че щом имаш време да си го зададеш, значи има надежда и може би няма да е точно днес.

Калина Лазарова за битката с рака на гърдата

Земя като една човешка длан. 300 000 болни от рак. Още 50 000 ще чуят диагнозата тази година, а 20 000 ще умрат от това. Къшей груба статистика в Google, която прочиташ, въздъхваш и продължаваш да живееш. Докато не изтеглиш късата клечка, да я вземат дяволите. Руска рулетка с шест пълни гнезда. Гаден джакпот, който печелиш, без да си търкал билетче.

Аз съм от миналогодишната квота къси клечки. Падна лист от календара, прибрах летните дрехи, извадих зимните, подготвих детето за училище, отидох на ежегодния профилактичен преглед и хоп, докато се озъртам като Джон Траволта с палтенце през лакътя, дойде Коледа, която посрещнах с една гърда по-малко.

План за действие

Още в началото сестра ми забучи една бележка на корковата ми дъска – „Едно по едно” – и това се оказа най-добрият план за действие. Лечението е път от точка А до точка Б и наистина не става с тичане, а едно по едно, единият крак пред другия.

Нагазваш в клиничната пътека, бурна и мътна като планински поток, и си даваш сметка, че няма кой да я преплува вместо теб. Щом има начало, ще има и край, просто трябва да си плащаш здравните вноски и да не потъваш.

„Умирам ли?” все така си кънти в главата, но край брега тичат хора, твоите хора, и ти подвикват в точните моменти: „Не си сама”, „Бъди ласкава със себе си”, „Човек не може да бъде нещастен постоянно”, “Всичко ще е наред”, „Обичам те, мамо, много е мрачно вкъщи без теб”.
Не си сама, не си сама, не си сама …

Алтернативите

Обичам Гугъл, обаче всеки път, когато влизах да го питам нещо, той ми стоварваше стотици хиляди резултати за кленов сироп, бръмбари-знахари, отрова от черен скорпион, куркума, сода, лимон, бъз, спирт с олио и прочее единствени и неповторими целебни конфигурации, та в крайна сметка му хлопнах вратата под носа и избрах медицината.

(Е, понякога се случва извън интернет да те срещне жена на улицата и да те пита защо си с кърпа, на фризьор ли си ходила. "Нямам коса", казваш. "Имаш магия - шушне тя - нали ти виждам линията на живота, това е грешка, дай ми косъм, нокът, нещо"... "Нямам пукнат косъм", признаваш. "Отхапи ми една кожичка", моли тя. И точно в момента, когато си казваш, че не си толкова луда да си гризеш пръстите за непознати жени, тя си тръгва с кожичката ти и последните ти 25 лв. И те оставя зашеметена по домашни чехли на улицата, с раздърпана аура и с мисълта, че това може да се случи единствено и само на теб.)

Лекуващият лекар

Обичам Гугъл, благодарение на него открих знаменит Facebook статус на лекуващия ми лекар, който започва с „Жена без цици, колело без спици и къща без маза …” и завършва доста грозно в рима. Споделен публично от човек, който всеки ден лекува жени без цици.

Довиждане. И благодаря ти, Гугъле, за новия ми лекар, когото открих пак с твоя помощ. (Той, слава богу, няма Facebook, или поне знае как да му ползва настройките). Клиниката е толкова великолепна, че ако не беше крайно неуместно, бих я препоръчала на всичките си приятелки. (Торбичките им за повръщане са последен писък на модата.)

Косата

Имала съм коса, не е кой знае какво. Когато взе да пада, измих я за последно и започнах да я реша мокра пред огледалото. Усещането беше потресаващо – сякаш си дърпах червата през фонтанелата. Сбогувах се на глас с нея, благодарих ѝ за вярната служба, извиних ѝ се за всичките пъти, когато съм я наричала грозна, рядка и мазна

(Дъщеря ми подвиква от другата стая:

-- Мамо, сама ли си говориш??

-- Не, разбира се. На косата си говоря)

и отидох да ми я махнат в кварталната бръснарница. „Колко ви дължа?”, „Нищо не ми дължите. Всяка седмица ми се налага да правя това поне веднъж. Стига ми дето плача, докато ви мета косите...”

Извън естетиката и женската суета, липсата на коса си има и плюсове. После, казват, щяла да ми поникне гъста и къдрава. Съвсем скоро ще разбера.

ТЕЛК

Клета трудово-експертна лекарска комисия, 2016 г. Месец март, насред лечението. Имам час за днес, за 8.30, от три месеца. Аз влизам в 8.25 и мигом изпитвам съжаление към всичките осемстотин или две хиляди души, които чакат вътре. Слава богу, аз имам час. За 8.30. И съм подготвена, ксерокопирала съм абсолютно всичко, включително и гаранционните карти на електроуредите, няма къде да ме хванат натясно, няма за какво да ме върнат.

Бараката е отпреди войната, чакалнята - мрак. Малка, с ниски тавани, прозорци с решетки. Ще изтърпя пет минути, повтарям си, и стискам листа с часа. За 8.30. Оглеждам се, всички стискат такъв лист. Взирам се в ръцете на най-близките до мен клетници и изстивам.
ВСИЧКИ СМЕ ЗА 8.30.

Изразът „куцо, кьораво и сакато” добива плът и кръв. Няма ред, всички мълчат и чакат да се отвори вратата и да ги извикат по име, някои не откъсват поглед от кабинета на комисията и не смеят да мигнат, може би те са "глухите".

Вълнението е огромно, като в мига преди да изтриеш билет от националната лотария. Извиканите по име скачат и с радостни подскоци влизат, останалите ги гледаме с люта завист. Някои са тук не за пръв път, разпознават се по това, че си носят храна и вода, други си носим книга (ха-ха).

Отвън влиза една закъсняла жена, носи си документите в червена найлонова торбичка с надпис, над него картинка на голяма бяла стрелка, която сочи към дръжката и ръката ѝ. Надписът: „This is what winners look like.” КРАЙ.

Химиотерапиите

Шест червени. Преди първата попитах сестрата дали червените са най-зле. „Не, миличка, всичките са еднакво гадни.”
Да бях спряла с въпросите дотам. Но не, аз трябваше да разбера дали тази терапия върши работа или съм поредната жертва на „най-доходоносното перо в онкоиндустрията”.

Гугъл ме хвърли без предупреждение в километричните чатове на дир.бг от две и осма, след които трудно дойдох на себе си и останах с убеждението, че всички там са измрели, защото нови теми няма от години. Изчаках прилив на здрав разум и избрах да вярвам, че не са измрели, а са се прехвърлили във Фейсбук.

Какво всъщност е нужно да се знае? На всеки 21 дни, байгънясал от червено цвекло, джинджифил и целина, тръгваш към отделението с топлите пожелания на близки и приятели за висок хемоглобин, заставаш на жп линията, стисваш зъби и чакаш. Влакът те блъсва, влачи те два-три дни и те пуска. И така шест пъти. Червена химия е, когато локомотивът е червен. Това е.

Има и смешки

Племенницата ми разправя на децата от входа как на леля ѝ открили скорпион и го махнали през гърдите, и ги води на групи да ме моли да им покажа белега. В стремежа си да избягвам онази дума, прегърнах „скорпион”. Нежно, като въображаем приятел, като цирей в носа.

Ден преди излизането на резултатите от скенера късата клечка е още в джоба ми и аз все още се питам защо ми се случи това – дали защото цялото минало лято се прехранвах с бира и пържени кюфтета от топлия щанд на кварталния магазин и така наруших алкално-киселинния си баланс, или просто защото не се обичах достатъчно. Решавам да не търся отговор, просто се надявам скорпионът да не снася яйца.

Исках да изкопча още плюсове и смешки от тази ситуация, да направя черно-бяла фотосесия с гола глава и открехната риза, и на снимките да изглеждам красива и силна, за да ударя едно рамо на Гугъл да разведри резултатите си по темата, но не съм толкова смела.

Плюсове няма, а в тази битка красотата не върши работа.

И това ще мине.

Юни, 2016 г.

*Текстът е писан е след края на химиотерапиите и преди излизането на резултатите след скенера. Малко по-късно те показват, че "всичко е чисто", казва Калина.

По темата:

Някои жени посрещат 40-те без много да му мислят, празнувайки до момента, в който вече нямат спомен какво празнуват (както трябва), други го дават по-кротко, заради все още вилнеещото суеверие, че тая възраст не бива да се чества (огромна загуба не само за навършващите 40, ами и за цялата икономика), трети си мислят, че от тях се очаква да станат малко по-сериозни и да променят като с магическа пръчка целия си гардероб и речник. Авторката на този текст - Никол Корнинг - има друг проблем. Още от съвсем млада тя се е държала като зряла жена, носейки по-обрана прическа, за да я приемат сериозно на работното ѝ място. Сега е решила да се носи, както си иска. Текстът е за WorkingMother.

Наскоро навърших 40. Не съм от хората, които се ужасяват от всеки следващ рожден ден все повече и повече, но четиридесетте ми определено бяха различни.

Настъпи една промяна в моето 40-годишно мислене, която е толкова привидно тривиална, че направо ми е неудобно да призная. Заради всички ужасно важни неща в този свят, за които би трябвало да се притеснявам, буквално искам да се посоча с пръст и да се изгоня от редицата на нормалните, заради това, че съм толкова повърхностна да се тревожа за възрастта.

И така хора: четиридесет означава, че най-накрая си признах, че вече не съм най-симпатичното младо същество в стаята.

Примирих се с това. Наистина, след първоначалното ужилване наистина съм добре. Защото има нещо невероятно освобождаващо в това да си зряла жена.

Веднъж четох интервю с Брук Шийлдс, в което тя казва, че тайната да изглеждаш страхотно, докато остаряваш, е да възприемеш факта, че вече няма да изглеждаш на 20. И аз съм съгласна с нея. До известна степен.

Гледала съм достатъчно епизоди на “What Not to Wear” (риалити шоу), за да разбера колко е тъжно да се опитваш да вадиш дрехи от младежката секция след определена възраст. Тъжно като тъжен клоун.

Но знаете ли, сега, когато вече не съм достатъчно млада, знам, че не трябва да правя всичко онова, което си мислех, че трябва да правя, за да бъда възприета сериозно.

Започвам с косата си. За последно бях с дълга коса през 90-те. Оттам нататък винаги съм я носила на каре или, в краен случай, ако нещо съм изтрещяла, съм я оставяла да докосва раменете ми. Исках да бъда възприемана сериозно в работата ми, като истински "професионалист".

Имам предвид, че когато си млада, всичко - от кръглите бузи до кожата без нито една бръчка - може да крещи, че си служител новак без тежест, някакъв там „келеш“.

Но можех да компенсирам това, избягвайки да нося косата си като малко момиченце. Можех да контролирам косата си. Косата ми не би ме предала.

Но сега, когато имам петна по кожата, бръчки и десет (двадесет и два) излишни килограма, както и сериозна възраст, реших да пусна косата си дълга. Дълга като на Рапунцел. Имам страхотна коса всъщност и ми е тъпо да я подстригвам. И предполагам, че повече няма да го правя.

И ако поискам да отида на работа в блуза със змийски принт или високи обувки с изкуствена леопардова кожа, ще го направя. Не защото съм млада и имам лоша преценка, а защото съм достатъчно зряла, за да си позволя нещо неуместно. Майната му на офис дрескода. Готова съм да бъда супер нахална и дръзка в начина, по който се обличам за работа.

Четиридесет означава, че ще бъда аз - не въображаемата пораснала моя версия. И това е прекрасно.

Още:

Ясно е, че трябва да се радваме на децата, каквото и да правят, но на Ваня Савкова понякога ѝ се иска да се превърне в малка капчица от разливащия се чай и да изчезне. На спокойствие. Ето защо:

Хора, това майчинството е най-трудното, най-отговорното и дано е най-смисленото нещо на света. Защото, ако не се окаже най-смисленото, честно, ще се наложи да се самовзривя с викове “Децааааааааааа! Децааааааа!”.

Да ви кажа, чувала съм, че има послушни деца. Подслушвала съм разговори, в които баби си говорят как техните внучета са такива. Разбирате ли, като им кажеш “Стойте тук” и те стоят, а не се въртят из стаята като мечки, нажилени от пчели да кажем. Или като ги оставиш на едно място, те не се дерат, не крещят и не късат коланите на количката като Хълк при епичното си преобразяване.

Чувала съм, но не съм виждала. За мен тези разкази са като някаква научна фантастика.

Докато пиша това, едното ми дете гледа възможно най-тъпото детско, но само това е в състояние да го застопори на едно място за повече от седем минути, а другото вади зимните си дрехи и се разхожда с една чанта сякаш е тръгнала на новогодишен пазар в мола.

И това е далеч по-добре от обичайните ни следобеди, в които единият разлива чай по пода и реве, че иска десерт, а другият рови в коша за боклук и размазва кафе по плочките. Ако за миг можех да изляза от картината, да погледна отстрани, сигурно щях да се разсмея, щях да им се възхитя колко са дейни, изобретателни, искащи, амбициозни и смели тези деца. Или поне да кажа, че така е много по-добре, отколкото в случаите, когато са с температура и не им се прави нищо.

С няколко думи – ясно е, че трябва да се радваме на децата, каквото и да правят и да благодарим на Господ, че са здрави. И аз го правя, о, да, правя го, но има моменти, в които ми се иска да изчезна, да се стопя, да се превърна в малка капчица от разливащия се чай, попиващ в килима и размазана утайка кафе, която да изтече в канала. На спокойствие.

Разбира се, когато човек ме срещне, това е изписано на лицето ми, както и на лицата, телата и цялостния външен вид на всяка майка. По тези признаци ще ни познаете и, вярвайте ми, няма да ни завидите.

По какво ще познаете майката на малки деца:

-- 1 Има кръгове около очите с големината на планетата Земя, гледана от много близко разстояние или поне на учебен глобус в кабинет по география.

-- 2 Няма никакви дрехи без петна, без някоя и друга дупка тук-там или пък такива, които да ѝ стават. И не, няма време да отиде на пазар за нови.

-- 3Може да заспи по всяко време и навсякъде, дори тикайки количката, ако някой за две секунди не ѝ иска солета, сок, вода, количка, търкалце, топка, не реве за нещо, не иска да му избърше сопола, да му намести шапката, да му изтрие дупето и т.н. Затова не се учудвайте, ако на някой купон или сватба някоя жена просто заспи на масата. Може и да не е пияна. Може би просто е майка на малки деца.

-- 4 Ако все още има червило или балсам за устни и си спомня как се използват (но не се учудвайте, ако видите майка да си слага балсам за устни на веждите, например), то те ще са с формата на малкото пръстче, което е бъркало в тях и ще миришат на агнешката яхния, заешкото фрикасе, пуешката супа или на нещо друго, с което е хранила детето наскоро.

-- 5 Телефонът ѝ обикновено е покрит с всякакви вещества. По него, при по-щателен анализ или дори с просто око могат да бъдат открити следи от каша, пюре, банани, киви и какво ли още не.

-- 6 Какъвто и разговор да започнете с нея, рано или късно, но по-вероятно рано ще стане дума за децата ѝ. Не че тя не иска да говори на други теми, не че не иска да обсъдите някоя книга, тенденциите в рекламата или SEO оптимизацията, но нейният свят през последните месеци или години е изпълнен с оптимизацията в отглеждането на деца.

-- 7 Не се учудвайте, ако я видите да си говори сама. Или на зададен от ваша страна въпрос, тя ви отговори с нещо като “КВАДРАТТРИЪГЪЛНИККВАДРАТЖЪЛТОЖЪЛТОЖЪЛТО”. Това е безценното наследство от слушане на тези и други полезни думи от някоя образователна играчка на детето.

-- 8 Винаги е нащрек. За падащи деца и предмети, за болнави деца, които кихат и кашлят наоколо. Тя е способна да хване паразит във въздуха и да го тръшне с йоко гери на земята.

-- 9 Може да я видите накуцваща, защото поне 45658690068463 пъти днес е стъпила на част от лего, на играчка от шоколадово яйце или на метална количка, а това боли, приятели, много боли.

-- 10 Освен дрехите с петна, ще я срещнете полу-сресана, полу-изкъпана, с лак на ноктите само на едната ръка или без лак изобщо, нищо чудно космите на веждите или на краката ѝ да не са скубани от момента на раждането на първото ѝ дете, а това може да бъде мноооого дълго време. Но да знаете, че тя се старае, все пак се старае да остане жена или поне човек.

-- 11 Ако случайно успее да се измъкне за сбирка с приятели, то тя ще е толкова ентусиазирана, че на някои от тези приятели може нейният ентусиазъм да им дойде в повече. Спокойно, изтърпете я, жената вероятно не е излизала от месеци, а и не забравяйте, че съвсем скоро може би ще заспи на масата, докато жадно лочи вино и ви обяснява какво удивително място е този свят и колко е хубав градът, заведението, в което сте, изобщо колко е хубаво навън. НАВЪЪЪЪЪЪН!

-- 12 Може да на знае последните новини от света, но пък е добре осведомена за развитието на историята на “Калинката и Черният котарак”, “Мики Маус”, “Бен 10” и много други знайни и незнайни детски филмчета.

Затова, когато срещнете жена, която отговаря на това описание, не я дразнете, не ѝ се карайте, за Бога, само не ѝ давайте съвети за децата, мъжа, семейството и живота като цяло, просто я пуснете да мине покрай вас, без да ѝ се подигравате и присмивате.

И никога, ама никога не произнасяйте думите “Те майките, нали си нямат работа и само се разхождат насам-натам по цял ден.”

Познавайки добре навика на минувачите да питат неща от рода на "Ама това дете защо е с шапка/без шапка?!" или „Ама тя естествено червенокоса ли е?!“ (вижте скорошния текст Огнена коса, огнен характер – това е моето червенокосо дете), вече знаем какъв е редовният въпрос към майката на това великолепно 6-месечното момиченце:

„Ама това бебе защо е с такава прическа?!“

Защо е имало късмет да се роди с дар, за който всички си мечтаем – плътна, здрава, блестяща коса!

Запознайте се с малката японка Чанко, родена през декември 2017 г., която днес щастливо развява своята прекрасна коса, превърнала се в хит в социалните мрежи.

Майката на Чанко прави редовни снимки на своята очарователна дъщеря, публикувайки ги в Instagram профила babychanco, който вече има над 70 000 последователи.

Разгледайте няколко от най-магнетичните фотографии на Baby Chanco и споделете и вашите любими моменти, свързани с косите на малките ви принцеси и принцове.

www.instagram.com/babychanco/