Родили сме бебето, изживели сме каквото сме изживели в болницата, прибрали сме се вкъщи, някак сме кретали първите дни, но има въпроси за отглеждането, които още ни се блещят в очите!
В 11-ия епизод на поредицата Майко мила, БЕБЕТО! Ася Демирева, IBCLC консултант по кърмене, ни дава инструктаж, практическо ръководство, упътване и всичко в този ред на мисли, за да ни стане (ЕВЕНТУАЛНО!) по-лесно с новия човек у дома.
В разговора с нея ще разберете защо хълца това дете, нормално ли му е акото!? Какво всъщност е добре да бъде – като мазутено петно, като сварен спанак или по-скоро нещо в импресионистичната гама?
Ася Демирева отговаря и на други съществени казуси от битието ни с бебето – как да го будим, как да го къпем, докога ще яде тоя човек през нощта и какво да правим с кърменето и болката в гърдите, като почнат да му никнат зъби?
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Ася Демирева е IBCLC консултант по кърмене и лекарски асистент с над 17 години опит. Тя е един от първите международно сертифицирани консултанти по кърмене в България и през годините се утвърждава като водещ специалист в подкрепата на родители и техните бебета.
През 2020 г. завършва специалност „Лекарски асистент“ в Медицинския университет в София, съчетавайки практиката си с медицинска експертиза.
Работила е в СБАЛАГ „Майчин дом“, съосновтел е на училището за родители „Слънчогледи“, а днес консултира в собствения си кабинет и в МЦ Марковс. Тя е създател на проекта „Млечният път“, където споделя знания, опит и видео лекции за ранното родителство.
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Родилата жена е изписана от болницата, прибира се вкъщи и настава пълен хаос. Бебето реве, тя не може да кърми, то не засуква, тя мисли, че то не я иска, а то само това иска… Или сте го изпитали, или ще го преживеете. А може и да не стигнете дотам, ако сте достатъчно информирани.
В десетия епизод на поредицата Майко мила, БЕБЕТО! Ася Демирева, IBCLC консултант по кърмене, разбива митове за топлите компреси, от които уж тръгвала кърмата. Говори за ПРАВИЛНАТА температура в стаята, където е бебето. Какво може да яде жената, която кърми, и какво не може. Можем ли да правим компреси с ракия, или е по-добре да заложим на една зелка върху бюста? И кога е хубаво все пак да махнем целия този огретен от себе си.
Ще разберете също и какво точно е мастит, по колко време да държим на гърда бебето и един от най-фундаменталните въпроси на века, и даже на всички векове: ДА ПИЯТ ИЛИ ДА НЕ ПИЯТ ВОДА бебетата, които са на кърма!
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Ася Демирева е IBCLC консултант по кърмене и лекарски асистент с над 17 години опит. Тя е един от първите международно сертифицирани консултанти по кърмене в България и през годините се утвърждава като водещ специалист в подкрепата на родители и техните бебета.
През 2020 г. завършва специалност „Лекарски асистент“ в Медицинския университет в София, съчетавайки практиката си с медицинска експертиза.
Работила е в СБАЛАГ „Майчин дом“, съосновтел е на училището за родители „Слънчогледи“, а днес консултира в собствения си кабинет и в МЦ Марковс. Тя е създател на проекта „Млечният път“, където споделя знания, опит и видео лекции за ранното родителство.
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
В деветия епизод на видео поредицата Майко мила, БЕБЕТО! се отправяме към млечния път с IBCLC консултанта по кърмене Ася Демирева. Ще разберете защо и как от журналистиката тя тръгва към даване на акъл (за добро!) как да засуква бебето, да се изцежда ли майката и да потупваме ли новороденото, за да се оригне.
На нивата никой не е имал консултант по кърмене. В съвремието обаче понякога e необходим човек, който да помогне на милата току-що родила жена, защото вече нямаме племе от кърмили баби, майки и сестри около себе си.
Колко е важно детето да засуче веднага след появата си и какво ще стане, ако не успеем да кърмим в болницата? Има ли разлика в кърменето след естествено раждане и след цезарово сечение?
Всичко важно за кърменето, докато майката е все още в болницата, чуйте от Ася Демирева. И понеже тя е един от най-забавните хора на света, дори и вече да не кърмите, можете да си пуснете епизода вместо стендъп.
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Ася Демирева е IBCLC консултант по кърмене и лекарски асистент с над 17 години опит. Тя е един от първите международно сертифицирани консултанти по кърмене в България и през годините се утвърждава като водещ специалист в подкрепата на родители и техните бебета.
През 2020 г. завършва специалност „Лекарски асистент“ в Медицинския университет в София, съчетавайки практиката си с медицинска експертиза.
Работила е в СБАЛАГ „Майчин дом“, съосновтел е на училището за родители „Слънчогледи“, а днес консултира в собствения си кабинет и в МЦ Марковс. Тя е създател на проекта „Млечният път“, където споделя знания, опит и видео лекции за ранното родителство.
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Материалът е част от поредицата „Професия: Свободна“, реализирана с подкрепата на Mastercard от EasyPay. Рубриката дава глас на тези, които са избрали да не работят на твърдо работно време и на постоянен трудов договор. Те споделят за възможностите и трудностите на своя избор, така че да използвате опита им и да се престрашите да тръгнете подир тях, ако мечтаете за това.
Икигай е понятие в японската култура, което обяснява смисъла на живота. В него се събират четири елемента: страст, мисия, призвание и професия. То е там, където се преплитат човешките желания, призвания и цели. То е причината да ставате всяка сутрин, да правите това, което обичате и умеете, нужно е на света и дори ви носи доходи.
Ася смята консултирането за своя икигай. Тя съчетава в себе си всичко това, от което има нужда една току-що родила жена, за да се почувства добре – топлина, подкрепа, знание и спокойствие, поднесени с нежност и разбиране. Ася е повече приятел, който те насочва как да се справиш с новороденото, отколкото консултант в класическия смисъл. И клиентите ѝ го знаят. Самата тя споделя, че е изключителен екстроверт и филантроп.
Включваме я в проекта ни с EasyPay и Mastercard „ПРОФЕСИЯ: СВОБОДНА“, за да ни разкаже какво ѝ коства свободната професия и всъщност думата свободна правилно ли е употребена тук, или когато попаднеш в графата „Сам съм си шеф“, свободата е мираж.
Кога разбрахте, че искате да работите за себе си и как направихте тази крачка?
Да работиш за себе си е много интересно нещо. Аз, честно казано, май не го избрах. То мен избра. Първото ми образование е журналистическо, бях главен редактор на списание цели четири години. Бях пред бърнаут. Консултантската ми работа беше просто хоби и допълнителен доход. Това беше времето за мен, за моето развитие; за да се чувствам полезна за хората. Един хубав ден от ръководството на списанието, където бях главен редактор, ме извикаха и ми казаха, че съкращават длъжността ми. И ето така, изведнъж, останах без избор. Синът ми беше на 8, а дъщеря ми – на 11. На всичкото отгоре същото лято записах да уча в Медицински университет, Факултет по обществено здраве, за да бъда лекарски асистент. Вече разведена, с две деца и жилищен кредит, започнах да разчитам изцяло на себе си за дохода на семейството.
А защо в областта на кърменето?
Цялата работа с кърменето стартира още като бях бременна с първото си дете.
И аз като всички останали започнах с много четене. Тогава имаше само форума БГ Мама. Там се запознах с много хора, които пишеха едни такива ненормални за времето неща. Да не си храниш бебето с друго освен с кърма до 6 месеца. Беше направо лудост тогава! Аз все пак съм била бременна за пръв път преди 21 години. Та тези жени пишеха грамотно, а това е един от критериите ми за работа в интернет. Бяха разкошни жени, на които всичко им беше наред, слагаха запетаите, където трябва, и не си хранеха децата с друго освен с кърма. Постфактум стана ясно, че половината са филолози. За мен беше изключително интересно да видя как се развиват децата им, защото бяха само няколко месеца по-големи от моето. Така те вървяха стъпка пред мен и аз директно попивах знания от тях.
Когато прочетох достатъчно, за да се убедя, че тези жени са прави, а не луди, помолих майка ми да ме подкрепи в начинанието. Тя е медицинска сестра с педиатричен профил – захранването на 40-ия ден със сок вкъщи е религия. Самата аз съм захранена на 20-ия ден със сок, за да не се бави процесът, а на третия месец с протрита през цедка попара.
Но в цялото това нещо трябваше да имам съюзник. Спомням си, когато бях бременна в осмия месец, котката на съседите роди и се скри с котетата в храста пред нашата къща. Не ги оставяше и ги кърмеше денонощно. Просто не се махаше от тях. „Виждаш ли я“, попитах майка ми. „Защо аз да съм по-различна? Какво ми пречи да съм майка котка?“
Стартирах с огромен интерес и след това се запознах с правилните човеци, сред които беше д-р Анета Попиванова – педиатър неонатолог. С нея направихме кабинет по кърмене като част от глобалната програма за защита на УНИЦЕФ. Изцяло доброволно, без да получаваме и лев за това. Христина Янева – Хедра тогава ни строи в редица и под строй ни закара в Австрия, за да си вземем изпита към Международния борд на консултантите по лактация, IBLCE. Бяхме много често двете заедно. Третият човек, който тогава взе сертификат с нас, беше Мария Масларова. В момента вече не практикува. От 2006 г. трите доброволствахме в кабинета по кърмене в Майчин дом. Не съм получавала и лев за това.
До ден днешен всички консултанти по кърмене – и не само по кърмене, вече и по бебеносене – работим със синдрома на отличничката. Това са жените, които искат да им се получат нещата по най-добрия начин, чели са много, знаят много и се опитват да го напаснат към обективната действителност. А тя често е различна от очакваното, защото бебето няма копче за изключване.
Имала ли сте проблеми с кърменето на децата Ви? Колко ги кърмихте?
Не бих казала. След петия месец кърменето с първото ми дете стана песен. Дъщеря ми е кърмена до навършването на 2 години и два месеца, синът ми 2 години и 4 мес.
Имаше ли momshaming, че са твърде големи, за да ги кърмите?
Да, разбира се. Но когато знам, че съм права и моята правота е изконно потвърдена – кърменето е биологична норма – няма сила на тази земя, дето да ме бутне.
Има ли конкуренция във Вашия бранш?
Не бих го нарекла конкуренция в лошия смисъл на думата. Мога да кажа, че е надграждаща конкуренция. Но ние сме сумарно пет за цялата страна. И при 53 000 родени бебета в тази държава, дори само 1% да търсят помощ от консултант по кърмене, това са 5300 жени годишно. Успявам да поема максимум 900. Зависи как си структурирам графика.
Липсва ни обаче единност в сектора. Няма държавна структура, нямаме протоколи в сферата на кърменето. Вече нямаме и Национален комитет по кърмене. Липсва държавната структура, която да спусне норма, съответстваща на международните стандарти в сектора. И, понеже родителите четат протоколи и болнични стандарти от навсякъде по света, стават изключително несигурни в много отношения - защото информацията по света и нормите у нас много често се разминават драстично.
Като споменахте „график“, пишат ли Ви в 4 сутринта за съвет? Има ли моменти, в които изключвате телефона?
Признавам си, че 12 години телефонът ми не беше изключван никога. Не знам как ще прозвучи това. Няма почивка, семеен празник или свободно време за мен, на което да си сложа самолетен режим. Вдигала съм телефон в 1 през нощта. Дори детето ми да е болно, с температура, вдигам телефона. Да, отговаряла съм на съобщения в 4 сутринта. На втората ми почивка в Гърция през 2018 г. за пръв път си изключих телефона за три дни. Почувствах… вина. Все едно съм изоставила жените, които са записани при мен, сякаш ги оставям на произвола на съдбата. Но от 2 години насам не вдигам телефона за консултации извън графика ми, защото не мога физически да смогна.
Знаете ли колко работа изисква да махнеш чувството за вина и да приемеш, че първо, не може да спасиш всички, второ, не всички искат да бъдат спасени, и трето, и да подадеш правилната информация, човекът отсреща може тотално да не е на тази вълна и в един момент да каже „Ти не ми помогна изобщо“.
Има и друго, с годините нивата на умора се трупат. И вече имам по-малък толеранс. Добрата новина е, че имам по-голям авторитет, защото когато започнах да консултирам, бях на 26. В момента съм на 45 и когато кажа нещо, зад мен стои целият този опит. И сега жените, с които работя, не са 10 години по-големи от мен, а могат да са ми дъщери. Нещата стоят по различен начин. Целият този авторитет е изграден благодарение на вдигането на телефона. И всички неща, които съм правила през годините, ми дават възможност да имам по-добра чуваемост, повече доверие и с по-малко да стигна до точните места.
Искаме да знаем рецептата как се практикува свободна професия с две деца с 3-годишна разлика и след развод?
До пандемията, която се оказа ключова за мен, правех предимно домашни посещения. Отстрани изглеждаше така: непознат мъж заставаше пред вкъщи и ме взимаше с колата. Сега се чудя на акъла си. Всичко можеше да стане… Спомням си как се обаждах на приятелка и казвах: „Отивам на този адрес, ако не ти звънна до 15 минути, моля те, прати полиция.“
Откакто имам кабинет, е по-добре. Хората запазват час и идват там. Но децата ми винаги са били изключително разбрани по отношение на професията ми. Дори когато бяха малки, кажа ли, че говоря по телефона, те не ме притесняват. Затворя ли телефона, тяхна съм. Въпреки че дъщеря ми на 11 години ме е чакала със сготвена вечеря, а аз се прибирах минути преди полунощ. Разбира се разчитах на голяма подкрепа от майка ми и баща ми, които се преместиха да живеят близо до мен, за да ми помагат с децата. Когато си сам родител, не може да си позволиш да не работиш. Защото оставаш без доход. Нямаш право на болничен, на платена отпуска.
Какви бяха първите Ви сблъсъци с личното счетоводството, когато изведнъж минахте в графа „Сам съм си шеф“?
За щастие, кумата ми е счетоводител и тя се справя с всичко документално около моята фирма. Аз или затривам документи и фактури, или забравям да ги снимам навреме. Хич ме няма в тази част.
Защо е важно да имате възможност да следите парите си лесно и сигурно?
От 2020 г. насам всичките ми плащания постъпват само по банков път и за мен това е много удобно, защото не се занимавам директно с пари. В буквалния смисъл парите са си мръсни и често родителите, когато ми плащаха, ходеха да си мият ръцете, за да си сложат бебето в кошницата за кола, примерно. Онлайн плащанията са едно от най-хубавите неща, които ни дава съвремието. И ако можех да плащам само със сканиране на… например чипа, имплантиран в зъба ми, щеше да е супер!
Помагат ли Ви в работата социалните мрежи? В два аспекта е питането: лично за Вас като специалист, когото да опознаят първо от интернет, и от друга страна във връзка с цялата информация, до която можем да стигнем само с един клик.
Аз съм от благословените, при които хората идват, знаейки къде отиват. От мен се изисква само да ги посрещна приятелски. И за това много ми помагат социалните мрежи. Хората познават лицето ми и голяма част от историята ми. Факт е и че съм много голям екстроверт и не крия нищо за себе си. Нямам професионален образ и личен образ.
А спрямо цялата информация, която блика в интернет по темата за кърменето, смятам, че често обърква родителите. Проблемът е в разнородната медицинската информация, до която имат достъп всички в интернет. В чужбина имат протоколи за работа в кърменето, а ние нямаме. И търсейки информация по дадена тема в Google, може да получиш много различни съвети, които обаче да не могат да бъдат случени на родна почва. Тук говоря предимно в областта на грижата за майки и деца. С кърменето ние, IBCLC консултантите, се стараем да няма разлика между това, което родителите откриват онлайн и това, което получават като грижа и информация.
Била сте на косъм да станете педиатър. Защо се отказвате?
Не съм се отказала. Просто се разминах с тази мечта. Имам огромен интерес към медицината, но заради майка ми не станах лекар. Бях на 17 г., когато ясно заявих, че искам да стана педиатър. Коментарът на майка ми: „Само през трупа ми“. До ден днешен отрича да го е казала, но аз го запомних. Хората с медицинска професия или много държат децата им да следват техния път, или са абсолютно против. Никога няма средно положение. И аз бях от тези деца, чиито родители искаха да ги предпазят. В моя случай, защото съм много емоционална. И тя смяташе – и правилно е преценила – че ако стана педиатър, трудно ще го преживея. Самата аз съм с вроден ортопедичен проблем. Заради това състояние съм била в болнична среда от много ранна възраст. Моята първа операция е на 11 месеца, после имам една на 4 години, на 5 години… със стоене по 3 месеца в болница. Представете си какво можеш да видиш за толкова време в болница! Ключовото беше, че исках да спася всички деца там. А единственият начин да се спасят тези деца, би бил, ако съм лекар и не позволявам на другите да се държат лошо с тях.
Но послушах майка си и не кандидатствах медицина тогава. Кандидатствах чак на 36 години. Като студентка във втори курс бях на практика в Педиатрията. Имах изключително тежка среща с едно дете, след която просто излязох на улицата, разплаках се и се обадих на майка ми, за да ѝ благодаря и да ѝ кажа, че е феноменална, защото е преценила изключително добре, че това не е за мен. Убедена съм, че ако бях станала лекар, щях да живея в болницата. Нямаше никога да имам семейство и собствени деца. Щях да живея с пациентите ми, с децата на хората, и най-вероятно щях да съм осиновила поне три. Познавайки се и виждайки на какво ставам свидетел, от цялата си душа благодарих на майка ми за точната преценка на тази ранима част от мен.
Най-яркият Ви спомен от кариерата досега?
Никога няма да забравя една жена с брутално препълнени гърди. Тя дойде в четвъртия ден след раждането, вече изписана вкъщи. Гърдите ѝ започваха от ключиците. Бяха невъобразимо твърди. Доктор Попиванова правеше масаж на гърба ѝ, на едната ѝ гърда беше Хедра, на другата – аз. Изцеждахме я на ръка внимателно, без да ѝ причиняваме рани и болка. Сълзите ѝ не спираха, само казваше: „Много ви благодаря, много ви благодаря! Много ви благодаря!“.
Друг подобен спомен имам от деня след раждането на сина ми. След 10 часа естествено раждане завърших с цезарово сечение. На следващия ден ми звъни приятелка, която е родила също като мен вчера, и казва: „Момичето в стаята ми го изписват днес, много е зле, може ли да дойде в кабинета да я видиш?“. Отговарям: „Да, ама и аз родих вчера. Но нека дойде.“
Звъннах на докторката да отключат кабинета по кърмене в болницата. Оставих бебето си на жената на съседното легло и слязох долу да консултирам жената. Отне ми два часа, тъй като беше с много препълнени гърди. Толкова беше прозрачна кожата ѝ, че имах чувството, че виждам как клетките правят мляко вътре. Учих мъжа ѝ да я цеди. А момичето беше с проблеми с щитовидната жлеза. Имаше страшно много кърма, което е нехарактерно за нейното състояние, и беше получила съвет да спре да кърми, защото медикаментите, които приема, са несъвместими. А всъщност не беше така. После дойде отново при мен след второто си раждане.
Кога Ви се налага да сте гъвкава и какво всъщност означава да си гъвкав във Вашата професия?
Не бих казала, че има много свобода или голяма гъвкавост в моята професия. Няколко години имах целодневни консултации и полудневни консултации, т.е. 8-часови и 4-часови консултации. При целодневните: от 10:00 до 18:00 прекарвах времето с цялото семейство на новороденото в един апартамент, който бях наела. Имахме само един час обедна почивка. През другото време преминавахме през рутината – къпехме бебето, приспивахме го, показвах им техники за успокояване, кърмене, повиване, лягахме с него, дори майката я оставяхме да спи, а аз и таткото гледахме бебето в другата стая.
Прекратих целодневните консултации, не защото аз се изтощавах. Всъщност в основата беше реакцията на една разкошна жена, която беше завършила медицина. След целия ден с нея, бебето и таткото, всичките лекции и цялата инфорамция, която им дадох, в 17:00 часа тя остави химикалката, с която си водеше записки, погледна ме и каза:
„Аз не мога повече така. Завършила съм медицина, на ръба съм да си взема специализацията, но такова изливане на информация никога не съм получавала. И ако приемеш от мен обратна връзка, неслучайно съм избрала да дойда при теб. Ти наистина си уникална, но за пръв път се чувствам като човек, който никога няма да може да си гледа бебето добре. Няма как да знам толкова, колкото ти знаеш“.
И аз буквално се плеснах по челото и си казах „Вместо да изпиша вежди, бода очи“. Вменявах им вина и чувство за недостатъчност, без да искам. И тогава си дадох сметка, че в желанието си да помогна, мога да оставя усещане за малоценност. А не това е моята мисия. Но и до днес казвам, че ми отне 7 години да разбера, че бодитата с прехлупване на раменете се свалят надолу…
Извън Вашата работа и мисия коя е Ася Демирева?
Обикновено момиче. Обичам да пътувам, да съм в планината, затова и се преместих да живея близо до природата. Графикът ми е нагласен така, че поне три часа всеки ден да мога да ходя в планината, но на практика това рядко се случва. Защото все ще взема още един час или два извънредни консултации, което умея да правя. Напоследък обичам да се грижа за себе си, физически и психически, и се опитвам много да заобичам спорта. От няколко години ходя на психолог, старая се да си доставям тези типично женски гъдели да ида на козметик, маникюр… Опитвам се да правя неща за себе си, не за да изглеждам по-млада или по-красива, а за да имам своето време за мен.
Отскоро намерих човека, който по много интересен начин борави с проблемните места в тялото ми, съчетавайки няколко базови терапии и иглотерапия. И от него получавам много добри съвети и разбиране от какво има нужда моето тяло, за да се справи в ситуацията, в която се намира.
А ситуацията е такава, че преди години нашите ортопеди твърдяха, че на 40 години ще съм в инвалидна количка. Вече 5 години ги опровергавам и смятам да продължа да го правя.
Материалът е част от поредицата „Професия: Свободна“, реализирана с подкрепата на Mastercard от EasyPay.
Mastercard от EasyPay е разплащателна карта, която ви дава:
– свобода – няма такса за поддръжка;
– бързина – издава се на момента в каса на EasyPay само за 5 минути срещу лична карта;
– лекота – проследяване на сметката във Viber без инсталиране на сложни приложения с пароли;
– надеждност – безплатно захранване до 3 000 лв. на месец на EasyPay банкомат или на каса;
– независимост – абсолютен еквивалент на дебитна карта и работи в чужбина, в интернет, както и безконтактно;
– сигурност – издава се от два бранда, доказани на местно и на международно ниво – EasyPay и Mastercard.
Повече информация за Mastercard от EasyPay можете да откриете тук.
