В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Цветелин Петков среща любовта на неочаквано място, в неочакван за него момент. И споделя как, когато тъжиш, заради раздялата с партьора си, меланхолията завладява всичките ти сетива и може да подминеш коледното си чудо.
Нямах ангажименти и нямаше нужда алармата да прекъсва и без друго неспокойния ми сън. Погледнах часовника си, показваше 11:00 ч.
Разтрих сънливо очи и с изненада установих, че за първи път, от доста време насам, съм успял да спя толкова много. Не беше заради празника, който отдавна не празнувах, а заради успокоението, което ми носеше безделничеството по празниците. Бяха изминали 5 години, откакто започнах работа в редакцията. От тогава напълно се вглъбих в нея, чувствах се удовлетворен, а и нямах време да мисля за празнотата в личния си живот, която настъпи след като всичко с нея свърши.
Отдавна бях осъзнал ползата от раздялата ми с нея, негативите, с които ме обсипваше, напрежението, на което постоянно бях подложен, но въпреки всичко се чувствах сам и непълноценен, всякаш тя беше липсващият елемент в перфектно структурираната ми машина. Въпреки, че вече рядко се замислях за безвъзвратното минало, тя беше оставила траен отпечатък, който ми действаше като невидимо поле, отблъскващо ме от задълбочаване на отношенията ми с всяка друга.
С усилие се преборих с мързеливото излежаване на леглото и станах да изпия един чай. Не изпитвах жизнена необходимост да пия чай всяка сутрин. Но това мое действие се превърна в автоматичен инстинкт от времето, когато живеехме заедно. Въпреки че не усещах липсата ѝ, тя сякаш все още присъстваше в сивото ми ежедневие. Но като сянка, която гледа отстрани и се надсмива доволно над самотата ми. Пуснах телевизора, за да се разсея тази натрапчива мисъл, но баналните коледни пожелания, тържественост и семейна идилия, засилиха чувството ми на празнота. Погледнах през тересата. Природата перфектно се беше погрижила за поддържането на коледния дух и настроение. Огромна снежна покривка беше обвила целия град. Цяла армия снежни човеци бяха построени на съседната улица, а децата се забавляваха, обстрелвайки се със снежни топки. Дори в сърдитите мъже, почистващи затрупаните си коли, се усещаше коледния дух.
Почувствах се гузен, че само аз му бях затръшнал грубо „входната врата” и бях го отпратил далеч от себе си. Облякох се набързо и реших да изляза, за да избягам от мощния обръч, с който ме притискаше самотата. Хората бяха лъчезарни, мили и приветливи, поздравяваха се така сякаш цялата им година е била страхотна и никакви проблеми не са измъчвали съзнанието им. Впрочем и аз бях такъв, силата, упоритостта и непоклатимостта на характера ми, не ми позволяваха никога да покажа слабост. Никой от колегите, близките или познатите ми не подозираше за празнотата в душата ми. Винаги бях усмихнат, дружелюбен, словоохотлив човек, който постоянно се шегува. Никой не предполагаше как се чувствам. Дори аз самият не осъзнавах тази самота, докато не настъпиха празниците, в които трябваше да съм със семейството си. Продължих да се разхождам, разсеяно и безцелно, докато телефонът ми не звънна. От начало се стреснах, тъй като внезапно бях изваден от обзелата ме меланхолия, която отстъпваше място на коледното настроение, царуващо сред другите. След като се върнах отново в реалността и си, спомних мелодията, с която телефонът ми звънеше вдигнах бързо, без да погледна кой е.
- „Здравей, мързеливецо, как си?”- се чу отчетливо на телефона ми. Беше Стоян - най-добрият ми приятел. Познавахме се от деца, той единствен можеше да усети, болката в душата ми, дори да я прикривам умело.
- „За твое сведение съм станал преди час и обикалям улиците”. – отговорих аз.
- „Цяло чудо е, че не си проспал и тази Коледа”. – отвърна той с нескрита ирония.
- „Да, по Коледа стават чудеса, дори с мен, макар и не на всяка Коледа”. – отговорих незаинтересовано и насмешливо.
- „Искаш ли да ти правя компания или държиш сам да се насладиш на прелестите на „Бяла София”?
- „Искаш да кажеш на прикритите от снега недостатъци? Всъщност тази „прелест” заслужава да бъде споделена, така че нямам намерение да запазвам впечатленията си само за себе си”.
- „Ще го приема като да”.- отвърна развеселено той и затвори.
Стоян беше единственият, с когото поддържах приятелски отношения, извън куртоазията в работната среда и възпитаното отношение със старите познати, които се сближаваха с мен, за да спечелят единствено дивиденти.
Изминаха няколко минути и се досетих, че дори не му споменах къде точно се намирам, но преди да отхвърля мисълта да му звънна, за да го уведомя, той вече ме бе открил.
- „Знаех си, че ще те открия тук. Толкова си дезориентиран,че може цял ден, да се въртиш в кръг и да не забележиш”.- констатира със задоволство той.
- „Да, единственото с което си ми бил полезен през всичките тези години е, че си великолепен компас”.
- „Така е, но на теб не ти трябва компас, а куче-водач, тъй като и с компас трудно би се ориентирал”.
- „Къде си решил да ме отведеш днес, екскурзоводе?”
- „Ами всъщност дестинацията ще е една – „ледената площадка”. И без друго отдавна натякваш, че никога не си се пързалял. Реших да изпълня приятелския си дълг и да те заведа там, преди да грохнеш тотално и да се налага да те водя на някой склон, за да се спускаш с инвалидната си количка.- отговори той, смеейки се невъздържано.
- „Значи така, мислиш ме за стар? Вероятно си подготвяш почвата, за да те включа в завещанието си”.
- „Има нещо такова, но нека да вървим преди да е станало късно и хората да се приберат на празничната трапеза за Бъдни вечер”.
Последните му думи ми припомниха властта на меланхолията, която ме бе обгърнала преди обаждането му, но се престорих на разсеян и с усилие скрих недоволството си.
След около 20-тина минути бяхме на пързалката. Истеричните викове на малките деца, паданията на татковците и смеха на майките, които огласяха пързалката, ми внушаваха смесени, чувства предизвикани от откъслечни спомени от различни преживявания с „нея”. Когато тя бе с мен, всичко на около изглеждаше прекрасно, а сега прекрасното изглеждаше банално и натрапчиво - без нея. Стоян усети противоречието в очите ми и побърза да ме изтръгне от безпощадните лапи на апатията, която се опитваше да окупира духа ми.
- „Какво си се намръщил, все едно са те събудили в 7 сутринта”. – измърмори той, сърдито през зъби?
Всъщност аз нямах проблем с ранното ставане, дори много по-рано ставах, подтикван от неспокойния си и нездрав сън в последно време. Но той беше изключително чувствителен на тази тема. Досетих се за някои нечленоразделни звуци, които издаваше рано сутрин, когато се налагаше да става, докато бяхме съквартиранти като студенти и това ме разсмя, отблъсквайки ме отново от сянката на апатията. Започнахме да се пързаляме неуверено, всъшност и двамата не се бяхме пързаляли с кънки досега и първоначалните ни опити бяха не само истинско приключение. Ами и пародия, в която приличахме на тропически животни, попаднали за първи път върху лед. Честите ни падания предизвикваха звучни, съчувствени смехове в по-опитните кънкьори на пързалката.
При един от несполучливите ми опити за двоен тулоп се сблъсках в непредполагаемо препятствие. Още преди да съумея да се надигна, след поредното си натъртване и да осъзная кой бе виновен за „произшествието”, над мен застана привлекателната фигура на младо момиче, което ми подаваше ръка.
- „Сваляли са ме и по-безболезнено досега, но на неопитен кънкьор като вас му е простено”. – заговори с усмивка тя. Би трябвало, вие, да ми подадете ръка, за да се изправя, но на фона на неувереното ви клатушкане реших аз да поема инициативата, за да не се стоваря отново на леда”. – продължи тя с леко укорителен, но приветлив тон.
- „Благодаря, за разбирането и все пак ми се струва, че вие навлязохте в моя „коловоз”.- с леко престорен укор”, отговорих аз.
- „Ха, ако съдя по зигзагообразните ви движения и следите по леда, цялата пързалка е част от вашия „коловоз”. – отвърна отново леко заплашително, но приятелски тя.
- „Ами, май наистина се нуждая от самостоятелен терен за целенасочена подготовка”.- продължих приветливия тон на разговора аз.
Едва сега, когато ми подаде ръка и ми помогна да се надигна, забелязах лицето ѝ. Имаше детско, ангелско излъчване, но умни, опитни и проницателни сини очи, които не придаваха никаква наивност на изражението ѝ. Острата, но ослепителна усмивка изразяваше благородство, примесено с непоклатима воля и готовност за сражение винаги, когато се наложи. Дебелото кожухче, което бе облякла, не можеше да скрие великолепно изваяното и тяло, наподобяващо самодива. От много време насам, ничий поглед не бе внасял толкова смут и вълнение в мислите ми. От както „нея” я нямаше се срещах и с други момичета, но никоя от тях не можа да измести дълбокия поглед, парещите устни и лъчезарната ѝ усмивка.
Може би си го бях внушил, може би ме беше омагьосала, но всяка друга след нея ми се струваше посредствена и невзрачна. Все още се намираха момичета, които да си паднат по мен, но безразличието и дистанцираността ми бързо обричаха флиртовете на неуспех. За първи път след раздялата се почувствах така поразен и погълнат от тези непознати, неподозирано красиви очи. Тя забеляза втренчения ми поглед и ме изгледа подозрително, внезапно излязох от моментното вцепенение и се опитах да запазя самообладание, но тялото ми не се подчини и отново залитнах, повличайки я неумишлено към себе си. Едва тогава осъзнах, че през цялото време на вцепенението съм държал дясната ѝ ръка. Свлякохме се рязко на земята като преспа над покрив и се озовахме един върху друг.
- „Е това вече е прекалено, за втори път днес ме просвате на земята, а дори не знаете името ми”. – започна тя с насмешлив тон.
- „Да явно се справям добре с ролята си на въздушна възглавница. Действам на автопилот, дори когато нищо не предвещава катастрофа. Може би с изключение на мен самия”. - отговорих неуверено, но развълнувано аз.
- „Ами по-скоро самият вие сте „ходещо бедствие”, макар че е твърде оптимистично да ви нарека „ходещо”, тук по леда”. – отговори тя с един безраличен добродушен тон.
- „В моя защита, бих искал да изтъкна, че се пързалям за първи път и не съм очаквал пистата ми да е засипана с русоляви препятствия”. – престорено сърдито отговорих аз.
- „Нима аз съм препятствие, на пътя ви, ако това беше така отдавна да ме бяхте преодоляли и да продължите напред?” – продължи подигравателно да говори тя и трудно да удържа напиращия си смях.
- „По-скоро краката ви са най-голямото препятсвие, което виждам тук”. –довърши тя със задоволството на адвокат, предусещащ спечелването на дело.
- „Ако бяхте толкова уверена в своите възможности, можеше да избегнете удара с мен”. – продължих аз по-уверено.
- „Не и когато ме изненадат в гръб, както беше в случая”.
Погледът ѝ изразяваше огромна самоувереност, самочувствие и пълно самообладание. Тя беше като безчувствена „ледена кралица” на тази площадка. Митично зимно създание, излязло от фолклора или приказките на Братя Грим. Тя беше странно съчетание на божественото и човешкото. Имаше нещо нереално, недостижимо непокорено в нея. Но същевременно притежаваше и чисто човешки черти, които и придаваха земност. Изумявах се, дори се обвинявах, за това, че я поставям на пиедестал за толкова кратко време, но силната ми интуиция никога не ме бе лъгала досега. Още в първия момент бях осъзнал, че в нея има много от нещата, които търся и които могат да ме изкарат от състоянието на апатия. След като станахме и изтръскахме дрехите си, заявих с леко покорство в гласа си:
- „Е, явно Върховният съд определи вината ми, въпреки смекчаващите обстоятелства. Ако сте съгласни да сключим сделка и да платя обезщетение под формата на един горещ шоколад в близкото заведение, съм склонен да изпълня присъдата си”.
Постигнах целта си и отново видях широката усмивка, която обгърна лицето и. Осъзнах се, че отново изпадам в предишното вцепенение и побързах да изместя вниманието си от завладяващата и усмивка.
- „Е, разбира се, ако ми помогнете да се измъкна от този „леден затвор”, което ще се включи в лихвата върху обезщетението”.
Тя ме хвана под ръка и уверено закрачихме към изхода на пързалката. Почувствах се като дете, водено от майка си. Засрамих се, но това чувство отстъпваше с огромна лекота на удоволствието, което изпитвах от близостта с нея. В този момент не се пързалях, а летях. Можех да остана вплетен в ръката ѝ постоянно, без да виждам какво се случва около мен.
Тогава нещо ме накара да изляза от завладяващото опиянение и погледнах часовника си. Беше минал само половин час, откакто бях на пързалката, а ми се струваше цяла вечност. Замислих се къде остана Стоян, тъй като се „пързаляхме” (ако това може да се нарече пързаляне) сравнително близо един до друг. Огледах се наоколо подозрително, но не го открих никъде. Съмнявах се, че не ме е забелязал досега, но си помислих, че умишлено не е искал да пречи на евентуалния флирт, а и едва ли е имал съмнения, че с моята разсеяност няма да забележа отсъствието му. Тя надуши зараждащото се в мен подозрение и спокойно и решително отсече:
- „Стоян ли търсиш?”
Мигновено изтръпнах. Замислих се, кое ме изненада повече. Споменаването на името му или внезапното и преминаване на „ти”. В следващия момент мислите ми се окопитиха и започнах да подреждам пъзела:
- „Значи вие със Стоян сте съучастници?”- отсякох меко, но обвинително аз.
- „Донякъде, може да се каже”, - отговори тя, с непоколебимото си спокойствие.
- „Всъщност той е мой съучастник”, - продължи с ехидна, остроумна усмивка тя.
Почувствах се, като плячка в лапите на врага, но въпреки че не допусках никога и от никого, да бъда манипулиран, изпитах задоволство и удовлетворение от случващото се.
Когато влязохме в заведението на една от масите вече ни чакаше Стоян, в компанията на непознато момиче.
-„О, вие, сте цяла ударна група. Явно действате като глутница вълци, нападате заедно”.
-„Хах, тя е само приятелка, която прие ролята на придружител и зрител на „нападението”. – побърза да я защити авторката на заверата.
След като седнахме, Стоян се опита несполучливо, да си „измие ръцете” и да се престори на невинен, заявявайки:
- „Не ме гледай така кръвожадно. Тя е авторът на цялата конспирация”.
Моментално изтръгна вниманието ми от „гузния” му поглед и ме накара да се замисля. Коя всъщност е „тя”? Откъде се взе? Защо се бе появила? Защо не я попитах за името ѝ? Имаше ли значение това? Всъщност тя беше моят ловец - а аз нейната плячка. Тя беше моят спасител от коварния свят на апатията.
Тя е тази, която ми припомни кой съм и какви чувства мога да изпитвам, въпреки че бяхме разменили само няколко погледа и думи. И при всичко това аз имах чувството, че я познавам. Но откъде и защо не съм я забелязал досега, след като е толкова необикновена? Толкова ли съм бил разсеян, отчаян и затворен в себе си, за да не видя светлината в тунела, или просто не съм вярвал, че я има?
А може би съм се страхувал да тръгна към нея, за да не се окаже фар на някой локомотив, който да ме прегази окончателно? Много въпроси, на които не можех да дам отговор в момента. Не, не можеше да съм я виждал и да не забележа тези очи. А може би не съм прав? През последната година, в която преподавах като асистент в университета, всеки ден пред очите ми минаваха най-различни лица, а не мога с пълна увереност и ясното да си спомня нито един от студентите. Може би въпреки привидната си дружелюбност и приветливост с тях, бях поставил някаква преграда пред съзнанието си? И като упорит стражар не допусках никой да я премине.
Щом дори тя, която сега се бе превърнала в господарка на мислите ми не е успяла да спечели вниманието ми, значи ли това, че съм се предал пред силата на страха и самотата и окончателно съм затворил вратата за външни посетители? Нима толкова съм завладян от образа на миналото, че настоящето се изнизва покрай мен като полъх, който не забелязвам? Нима бе нужна цялата тази игра и добре замисилен капан, за да ме изтръгнат от дупката, в която съм пропаднал?
Редовна, прилежна, отлична. И не на последно място изключително упорита и инициативна, тъй като дори безразличието ми към околния свят, не я бе отказало от желанието да проникне през твърдата черупка. След като изяснихме детайлите около конспирацията, научих още много неща за нея, които ме накараха да изтръпна. Явно тя бе научила много неща за мен от предателските разкази на Стоян и с големи подробности обясняваше чертите на характера ми. Стоян не е човек, който ще тръгне наляво и надясно да говори за мен, особено на човек, когото не познава добре, но явно тя бе успяла да го убеди, че няма да съжалявам, ако разкрие някой друг жокер.
След като изпратихме компанията и всеки се прибра вкъщи, дълго пиех замислен над масата, когато в полунощ получих неочакван смс. Той гласеше: „Весела Коледа, пожелай си нещо, на Коледа стават чудеса.”
Подателят не се бе разкрил, но аз знаех че това беше „тя” - „Моето коледно чудо”.
Днес при нас е Катя Георгиева с кратък материал за предстоящата Коледа. Тя ни писа, че иска по-често да чете за прегряването на майките и какво може да се направим, за да си улесним живота. Особено около Коледа. Тя си е помогнала сама в хаоса от подаръци, приготовления и грижи за болно дете. Ако и вие искате да ни разкажете или да ни споделите нещо, пишете ни на editorial@maikomila.bg.
Всеки знае (Боже, надявам се да знае), че да си майка не е лесно. Безкрайно бързане за някъде, безкрайни задачи и само няколко момента за теб, разбира се, при добро стечение на обстоятелствата. Но като майка най-много „обичам“ зимата. Тя е прекрасно напомняне за всички видове лекарства, които фармацевтичните компании произвеждат, за всички нови уникални детски играчки, които Дядо Коледа произвежда (срещу не малка сума от мама и тате и често с единствена цел след седмица тези играчки основно да пречат на финансовите инвеститори, гореспоменатите мама и тате), и за времето с всички роднини, които с радост ти дават искани и непоискани съвети как да си отглеждаш детето, да завиеш сармите или просто как да живееш като цяло.
Ето това е моята Коледа номер три като майка. И изправяйки се пред гореспоменатото, реших тази година да направя няколко промени.
Първо, защото обичам предварителната подготовка, успях да купя коледните подаръци месец по-рано. Не, не ме мразете, костваше ми една отпуска в комбинация с два вируса и един болничен. Но успях да подготвя подаръците за мен, за мъжа ми, за детето – у нас, в градината, от едните баба и дядо и от прабабата. Добре че другите роднини могат да се оправят и сами с тази нелека задача.
Възползвах се от черни петъци, кибер понеделници, книжни панаири и всякакви други нечестиви сили, до които успях да се добера. И да, знам, че вече е късно за много от вас да се възползвате от тях, но може да използвате идеята за догодина – просто си записах всичко, за което мрънкахме, и го купих.
Второ – 15 дни преди празника отказах всички събирания, които биха изнервили мен, мъжа ми или детето. Ясно е, че ако те са криви, аз едва ли ще съм във възторг от семейната сбирка. Ами да, хубаво е с близки, но като се замисля – през последните три години, с малко дете, повече ме интересува спокойствието в почивните дни от това да видя леля си, която ще ми каже пет приказки, най-вероятно повечето от които дори няма да са нещо извън малки разговори и любезности. Вместо това реших да отделя времето и парите си за семейни изживявания – ден на приключения, ден на мързелуване, ден на вкусни коледни храни. Не всичко в един ден, не всичко на бързи обороти и най-вече не всичко задължително.
Трето – тази Коледа искам да творя, да се смея и да празнувам живота. Тази Коледа искам да си спомня коя съм, защото, нека си признаем, че често се губим в майчинството, а по празниците е още по-лошо. Мисля, че очакванията към майките са не само завишени, а напълно нереалистични. Имаме толкова много задачи, оказва се, че и на работа не е толкова спокойно, макар и да ни се иска, за да отделим време за семейството. Но нали сме майки, нали сме жени, нали имаме 28 часа в денонощието и резервен чифт ръце в гардероба, та можем всичко.
Затова тази Коледа ще празнувам за себе си и се надявам да вдъхновя още майки да го направят.
Вие сте прекрасни и можещи, дайте си шанс да празнувате така, както искате. Тази година вие бъдете децата – вземете си адвент календар с шоколадчета и за вас (или с нещо друго, което обичате), украсете душата си със светлинки и си дайте това, от което имате нужда. Направете Коледата специална за вас и, повярвайте ми, семейството ви ще я запомни като една магична Коледа. Защото празникът идва отвътре и трябва да е за всеки.
Още не сме свършили, скрол надолу
Това са моите три простички промени, които правя тази година. Не е нещо ново, бих казала донякъде банално, но ми се искаше да го прочета някъде. И след като не ми попадна, го написах. Най-вече за мен – да бъде едно хубаво напомняне.
Пожелавам весели празници на всички! Празнувайте както на вас ви харесва!
Свикнали сме по Коледа да си подаряваме неща. Но не е нужно всички подаръци да са предмети или изживявания. Някои са обещания за промяна. Ето едно такова – да не се пие алкохол.
Не съм била алкохоличка, когато спрях да пия преди две години и половина. По-скоро бях класически пияч и влизах в тази роля най-вече на Коледа. Точно както малкият Алед Джоунс, се разхождах във въздуха или по-точно бях опънала три платна по вятъра от около 8 декември до края на годината. Мислех си, че определението „алкохолик“ е за тези, които просто не могат да изкарат ден без питие. Но като не-алкохолик, а обикновен „гуляйджия“ аз също не можех да посрещна който и да е момент от Коледа без чаша в ръка.
Разликата беше, че го правех в рокля с пайети и понякога с диадема с еленови рога. Тоест, всичко беше наред. Ако изпиех четири чаши Кот дю Рон (винен регион във Франция, б.р.) след коледна служба, греяно вино с колеги на следващата вечер, шампанско след пазаруване с приятели и коктейли след кънки на лед, това също беше наред. Просто бях в празнично настроение. Традиционно в седмицата преди Коледа се чувствах доста не-хо-хо-хо. С подута сива кожа, леко депресирана и затрупана от списъка с несвършени задачи.
Дори не съм си и помисляла да изпадна в „истинското пиене“ по Коледа, но напълно трезва Коледа беше немислима. Би изглеждало странно и би разстроило другите хора. Като всички класически пиячи (не алкохолици, запомнете – има разлика), дълбоко не вярвах на трезвениците. Уф, вижте ги със стиснатите им усти и орлови очи – как осъждат моите недостатъци, предлагайки наивните си извинения защо ще се приберат по-рано, преди нещата да станат „твърде объркани“.
„Сузи казва, че прави йога в 7 сутринта!“. Иде ми да викам!
„След това пожела да заведе децата на съседите да видят Дядо Коледа. Тя е светица!“ Защо не си като нас, Сузи? Забавните хора, поглъщащи яйчени коктейли, смучещи хапчета за кисели и плещещи глупости до 2 сутринта.
Всяка коледна сутрин от 90-те години насам се събуждах кисела. Семейството ми отваряше подаръци всеки с чаша пенливо сладко вино, която периодично се допълваше. Странно, докато дойдеше времето да приготвя вечеря с три ястия за всички, обикновено бях доста нацупена, гонеше ме махмурлук и имах нужда от дрямка, но вместо това се борех със седем тенджери, докато някой ми напомняше, че не иска брюкселско зеле в чинията си.
Защо добавяме алкохол към Коледа, а после сме шокирани от свободните езици и избухливостта? Защо се събираме, пием ликьор и си разказваме семеен фолклор (леко некоректно и досадно)? И за капак никой не може да си тръгне, защото влаковете и автобусите не вървят.
Докато карах 30-те и 40-те си години започвах всяка Нова година, чувствайки се крехка и слаба. Исках да живея без алкохол, но беше невъзможно. Как щях да организирам работни вечери, рождени дни, сватби, погребения, церемонии по награждаване или други социални събития без питие? По-лесно, мислех си, беше просто да продължа да пия. Да опитам да модерирам пиенето или да пия само вино, или да не пия след 20:00 часа, или каквото и да е глупаво правило, което прилагах тогава. Преди да се върна към пиенето на малко отрова всеки ден. И към чуденето защо се чувствах отровена.
Още не сме свършили, скрол надолу
Сега, когато навлизам в третата си трезва Коледа, най-големият подарък, който някога съм си правила, е да се науча да обичам живота без алкохол. И наистина сега обичам живота. Казвам го тихо, защото ще подразни хората и ще ги накара да се отбраняват, но трезвата Коледа е много по-забавна. Чувствам се така, сякаш си върнах част от онези магически вибрации от 70-те години на миналия век.
Последното ми питие беше през август 2021 г. Оттогава успях да се справя с някои от триковите моменти в това да съм общителна, без да прибягвам до успокоителна течност под формата на алкохол. (Лесно е, след като вече сте го направили няколко пъти. Ако не успеете, постойте за малко и си тръгнете: никой няма да забележи след 21:00, когато всички се повтарят, плюят, докато говорят, и ви настъпват по краката.) Все още ходя на коледни партита, но не се застоявам. Прегръщам хората, пия газирана вода, комбуча, плодов сок. Ценя тръгването от купона трезва, разходката по мразовити, блещукащи улици и прибирането навреме вкъщи, за да се залепя пред „Скъперникът“ и да хапна щолен.
Трезвият коледен сезон освен това изглежда много по-дълъг. Няма загубени сутрини, няма оцеляване с кроасани и кока-кола в работен ден с махмурлук. Има повече време да се правят полезни неща, да се пекат джинджифилови неща от разни готварски книги, да се карат кънки на лед – ама наистина да карате, а не просто да стоите на кънки до бара. Миналата Бъдни вечер отидох в малко кино с велурени седалки и гледах „Коледната песен на мъпетите“, докато хапвах голям пакет шоколадови бонбони. Беше вълшебно.
Коледа може и да е тъжна – наскоро загубих и двамата си родители – но е ОК да изпитвам и тези чувства. Нека идват и си отиват. Няма нужда призраците на отминалите Коледи да се давят в кайсиево бренди. Мога да почувствам напълно коледния дух тези дни. И той наистина е страхотен.
Грейс Дент е британска журналистка и писателка. Можете да слушате всички епизоди на подкаста ѝ за храна тук.
Оригиналът на статията можете да прочетете тук.
Кога беше ноември и Коледа изглеждаше все пак достатъчно далече, кога изведнъж минаха първите дни от декември и започнахме да чуваме оня досаден глас, който дудне „ПОДАРЪЦИ… НЕ СИ КУПИЛА ПОДАРЪЦИ… ПАК ЛИ ЩЕ КУПУВАШ ПОДАРЪЦИ В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ, МЪРЗЕЛАНО??“.
На нас, разбира се, много ни се иска да ви се представим като някакви супер организирани и предвидливи хора, които купуват коледните подаръци още през юни, опаковат, надписват ги и от Петровден нататък само чакат да дойде Коледа, за разлика от ДРУГИТЕ ХОРА, КАТО ВАС, които на 19 декември още се туткат, блеят и накрая пазаруват в паника каквото е останало по сайтовете и магазините, чакат дванайсет часа на опашка пред куриерските фирми, увиват криво-ляво подаръците с каквато хартия им попадне пред очите, а на 25 декември се чувстват като участници в прехода Ком – Емине – пребити, с мазоли и сплъстена коса, заклевайки се, че догодина ВЕЧЕ ще организират коледния шопинг навреме.
Много искаме, но не можем, защото ние сме хората от втората половина на горното изречение. А тия, дето си купуват подаръците през юни, дори не искаме да ги познаваме. И тъй като догодина всъщност дойде, и – хелоу – първите дни на декември вече минаха, ви предлагаме да се хванем за ръце и да се насочим към Answear, защото тази година заедно направихме специална шопинг селекция точно за такива като нас.
Тя ще ни помогне да се справим наистина страхотно с избирането на подаръци (демек, да купим неща, които реално ще се харесат на човека, на когото ги подаряваме), ще ни спести много нерви, които можем да вложим в друго – например да крещим по останалите участници в движението по пътищата през зимата, и най-вече – ще ни остане време да изберем нещо и за себе си. Защото и ние сме хора, и ние може нещо да си пожелаем тази Коледа, и дори да си го купим или да го заврем в очите на партньора ни и да кажем „ЕТО ТОВА, ТОВА ИСКАМ ЗА КОЛЕДА, ЗАПОМНИ ЛИ ДОБРЕ??“ (или както там си обсъждате коледните желания вкъщи).
Започваме, седнете удобно някъде, сипете си едно питие или една супа и давайте да отмятаме тия подаръци овреме.
Знаем, че никоя от нас няма да спечели състезанието „Гладачка на годината“ и именно затова ви препоръчваме да не се занимавате с глупости, а да се обзаведете с модерен уред, с който можете да гладите както пердета, така и гащи почти неусетно. А най-добре да закачите гащите на пердето и да гладите двете едновременно.
Дайте да се разберем – докога ще ги мъкнем тия бохчи с кашкавал и кисело мляко, с които се прибираме поне три пъти седмично от супермаркета? Ако искаме да приличаме повече на европейски лейдита, а не на ония клети магарета от Санторини, ви предлагаме да си вземете тази великолепно красива количка за пазаруване и да смаете всички в квартала, като се появите пред витрината с прясна риба като Пепеляшка с каляската. По пътя дотам ще трябва да се съобразяваме с типични български дадености като дупките с кал по тъмните улици и автомобилите, които ни обливат с кал, защото влизат в дупките с кал, но това да не ви отказва. Обличате се, грабвате си количката и го живеете тоя живот с достойнство и елегантност.
Не си мислете, че това са от ония сервизи, дето бабите ни ги пазеха и предаваха като чеиз на майките ни, пък те – на нас. Този е НАИСТИНА красив и си струва да го подарите на някого, който ще го оцени и ще го въведе в употреба. Защото животът ни е даден, за да си носим новите дрехи и да си ядем в новите чинии, а не да ги крием по шкафовете 80 години.
Нямаме представа от какво точно имате нужда тази зима и ако и вие нямате, но ви се иска да си купите нещо, за да се поглезите, вижте това произведение на изкуството. Една жена винаги трябва да има поне една подобна чанта в гардероба си, за да не потъва в усещането, че е някакъв обслужващ персонал, който съществува, за да крещи на децата да стават и лягат в продължение на 15 години. Винаги в тежки моменти, в които искате да изоставите всичко и да заминете за Папуа Нова Гвинея, можете да си слагате тази чанта, да излизате демонстративно от вкъщи и да ги оставяте да треперят от страх дали ще се върнете. Чантата е подходяща и да си носите чук – съвременната жена винаги трябва да чук у себе си.
Това направо го показвайте на мъжа си и да се оправя.
Пуловерът е най-типичният подарък за мъжете по Коледа. Дето се вика – която не е подарявала пуловер на мъжа си, е спорно въобще имала ли е мъж. Тук сме подбрали един по-специален пуловер за силни мъже, които нямат против да ходят с бродирани мечета на гърдите си. Ако го сложи и си ходи с него на работа, да знаете, че е вашият човек.
Ако сте истински отдадена на любимия и сте го обзавела с пуловер с мечета, можете да го подкрепите, като и вие се облечете с пуловер с мечка (или поне на нас това ни изглежда на мечка). Така ще си бъдете едно мечешко семейство, което броди из зимна София и си търси други мечки, с които да си правят мечешки неща.
Шапката през зимата е като шапката през лятото, както би казал Божинката, и ние напълно го подкрепяме. Тия уши и този мозък трябва да ни служат дълги години, затова обвийте ги в хубава вълнена шапка и си ги пазете. Тази шапка е чудесен подарък и ще бъде високо оценена от всеки.
Никога не сме разбирали жените, които ходят насам-натам с такива малки ранички. Не може ли да побере торба цимент и два чифта обувки, значи раницата просто не е за нас. Но ние знаем, че другите жени съществуват на този свят и имат право да си носят почти невидимите раници, затова, ако трябва да купувате подарък на такава жена, ето ви една подходяща идея. Можете, за ефект, да извадите тази раница от вашата собствена – като фокусниците, които вадят зайци от шапката си.
Помните ли мечешкото семейство отпреди два–три абзаца? Ако искате да станете част от него и да ходите като организираните туристически групи, този копринен шал с мечка на него ще ви отреди място в групата.
Това вече се превръща в някаква мечешка секта, но ето – можете да влезете в нея и с тези мечешки чорапи и като се съберете всички, да си направите партия.
Ето нещо напълно традиционно – без мечки, без жирафи, без нищо, което може да притесни някой по-консервативен мъж – партньор, баща, син. Взимайте смело, защото с този подарък не можете да сбъркате.
Тук дори няма какво да обясняваме – всеки мъж трябва да си има часовник и калъф за карти за баланс. Особено ако сте му подарили и пуловер с мечки, с който трябва да се появява от време на време.
Забравихте, че имате деца, нали? То така става – човек се отнася в мечки и мечти и изведнъж – леле, а детето? Спокойно – и за него има. Например това пиано, изработено от естествено дърво – да си дрънка с кеф. Не се притеснявайте, има само около шест клавиша, тоест няма да изнася непоносими концерти часове наред.
Ако все пак не искате да причинявате на другите това, което сте си причинили на себе си, подарете на децата на приятелите си нещо безопасно. Комплект дрехи например е абсолютно безшумен и практичен подарък, на който всички ще се зарадват – и родителите, и детето.
Още една идея за подарък, който няма да бъде заключен в шкаф от родителите и ваден само на рождените дни на детето. Шапката е един от най-нужните аксесоари през зимата, освен това децата ги губят непрекъснато, така че колкото повече шапки, толкова повече шапки.
Каквото казахме за шапката, важи в пълна сила и за ръкавиците. Тези специално са толкова красиви, че чак завиждаме на малките ръчички, които ще се топлят в тях тази зима. ДАНО СИ ЗАГУБИТЕ РЪКАВИЦИТЕ (хохохохо).
И накрая – ако всичко дотук не ви е било достатъчно, бързо бягайте в Xmas Gifts Pop-up Store и си изберете измежду 1394 други идеи за подаръци. И знайте, че всичко, което поръчате, може да бъде опаковано от Answear по прекрасен начин, така че опаковката да носи радост и на вас, и на човека, на когото подарявате (а не срам и ужас, както винаги досега).
Весела Коледа, хора!
Пишем този текст, за да не кажете АМА ЗАЩО НЕ КАЗАХТЕ ПО-РАНО! Ето, правим го - казваме по-рано.
Тази Коледа екипът на социалната ни кауза Оле Мале ще присъства на много места и ще прави много неща - всичките до едно свързани с възможността да си купите разкошни коледни подаръци, украса и аксесоари, изработени от родители на деца с увреждения.
Първото и най-важно: онлайн магазинът на Оле Мале, намиращ се на olemale-shop.bg, е зареден до зъби с топки, висулки, гноми, пухкави овце и котки, коледни звезди и венци, ангели и снежни човеци. Нямаме абсолютно никакъв капацитет да изредим всичко, с което е пълен магазинът на Оле Мале. Затова ви казваме: влезте, разгледайте и поръчайте навреме, за да не се окаже, че после няма точно това, което сте си харесали миналата седмица. Екипът на Оле Мале продължава да качва още и още коледни продукти, за да имате да си разглеждате и купувате нови неща всеки ден.
Оле Мале във Фантастико
И тази година нашите страхотни партньори и приятели от Фантастико подават ръка на социалната ни кауза и ни канят в 16 свои обекта. Там се намират артикули на Оле Мале, изработени ексклузивно за Фантастико, които няма да можете да откриете на други места.
В 16 обекта от верига Фантастико ще можете да закупите специалните коледни покривки на Оле Мале. Те са налични в пет различни размера и са със страхотни коледни десени. Имаме за голяма маса - 120х180 см, имаме и за кръгла - 160 см. Има още и тишлайфери (40х160), карета (90х90) и подложки (30х40 по две в комплект).
Пак в тези обекти са налични и едни много красиви коледни топки за елха, всичките опаковани като за подарък (за да ви отменим и в това, ако решите да направите подарък с кауза). Тази година джуджетата на Оле Мале са решили да си направят една малка игра с публиката и са скрили 16 специални златни коледни топки в торбичките при някои от другите топки. Има по една в магазин. Който открие такава топка, го чака много щастлива година и ваучер от 30 лв. за пазаруване в онлайн магазина на Оле Мале. Условието, за да получите наградата, след като сте открили топката, е да се снимате с нея и да тагнете Оле Мале в социалните мрежи, като ни напишете в кой магазин сте я открили.
А ето кои са магазините Фантастико, в които има продукти на Оле Мале:
Изключително сме благодарни на приятелите си от Ozone.bg, които отново организират дарителска кампания за социалната ни кауза Оле Мале. Тази Коледа бихте могли да подкрепите Оле Мале с дарение по ваш избор при всяка покупка от Ozone.bg. Става много лесно, като добавяте стойността на дарението като продукт в количката ви.
Кампанията стартира на 30 ноември и ще продължи чак до 15 януари, така че докато купувате подаръци за Коледа, Нова година и именни дни, можете да направите и дарение за Оле Мале. Всяка помощ е от огромно значение за нас, защото събраните средства ни дават възможност да развием социалното си предприятие, за да можем да разширим кръга от родители, с които работим, и да правим все повече и по-красиви продукти.
Тази година за първи път артикули от Оле Мале ще присъстват онлайн и офлайн в магазини Zoya. Ще има играчки в магазините на:
Оле Мале ще присъства и в онлайн магазина на zoya.bg, така че очаквайте!
От 14 до 23 декември Сердика Център става любезен домакин на нашата кауза, която ще има специален щанд на ниво -1. От щанда на Оле Мале ще можете да се обзаведете от горе до долу с коледна украса и коледно настроение. Ще има в изобилие играчки и аксесоари.
А на 22-ри и 23 декември Оле Мале ще проведе и работилница за деца в Сердика Център. На нея ще се правят сурвакници и са добре дошли всички деца над 3 години, които искат собственоръчно да си украсят сурвакничка за празниците.
Да обобщим: тази Коледа Оле Мале ще е от тук до края на света, за да може да се снабдите със страхотна коледна украса и подаръци с кауза. Съвсем накратко: положението е Коле Мале!
Знаете ли, че почти всички исландци си подаряват книга за Коледа? Коледата се промъква с тихи стъпки и преди да сте попаднали в празничната виелица и да не можете да откриете сред претъпканите витрини подходящия подарък, ние сме се погрижили да попаднете на единствения, който може да бъде отворен много пъти всеки ден от годината. И не само да бъде отворен, но и да потънете в него и да прекарате часове. С него можете да изживеете поне още няколко живота и да пътешествате, без да си покажете носа навън.
Книгата все пак си остава подаръка, чиито батерии винаги работят и не се чупи на първата игра.
За да не се лутате сред над 9000 хиляди заглавия, издадени само тази година, ние питахме Деси Алексиева от Fox book café какви книги да изберем за децата тази Коледа. Тя подготви един спретнат списък със заглавия, подходящи за деца до 7-годишна възраст. Всички могат да бъдат поръчани от онлайн книжарницата на Fox book café или да ги намерите на място на ул. “Гладстон” 32.
Стопляща сърцето история за най-важния подарък, който можем да дадем и не се купува с пари – приятелството. Подходяща за деца от 3 до 6 години, тази римувана приказка ги учи, че невинаги подаръците са предмети и че най-хубавата Коледа е винаги споделената.
Казват, че по Коледа се случват чудеса – желанията се сбъдват, онова, за което сме мечтали, става възможно. Невероятните коледни преживелици на Петсън и Финдъс ще ни помогнат и ние да се убедим в това, да повярваме в себе си, да станем по-добри. Ако все още не познавате тези двама веселяци Петсън и Финдъс, Коледа е чудесен момент да се запознаете с тях и техните весели истории. (Между другото, Финдъс е котараче, което винаги умее да изненадва своя приятел Петсън, както само котките го умеят.)
Можете да видите и другите истории на двамата приятели тук. Историята е подходяща за деца над 3 години и за повечето възрастни.
Ако обичате книгите, които са направени като адвент календар с 24 (и половина) истории, то със сигурност тази ще ви хареса. В нея ще откриете:
4. “Зимна приказка”
Ето и още една история за приятелството. Колкото и Мецана да иска да се включи в празненството за Коледа, все пак тя и Мечо заспиват. Какво ли ще се случи с коледните им подаръци? Прочетете в римуваната “Зимна приказка” на издателство “Лисиче”.
Не мога да не включа в любимите си коледни истории и изключително нежната книга с изящните илюстрации на Емили Сътън.
Във Fox book café имаме Книжен адвент календар, в който сме включили 24 различни коледни книги, подходящи за всички малки любители на Коледа.
Но ако не сте на коледна вълна, можете да погледнете още няколко заглавия, които много обичаме. Имме пълна колекция с римуваните истории на Джулия Доналдсън, преведени брилянтно на български от Рицаря на книгата Мария Донева. А тук е нашата колекция от книги на изключително талантливата авторка и илюстраторка Евгения Войнова.
И понеже знаем, че децата растат, очаквайте и нашите препоръки за по-големи деца и книги за възрастни.
Кампанията ни за коледни подаръци #самсъмсидядоколеда продължава!🎅 Днешната ни награда е много полезна - курс по английски език.🤓 Защото без английски не може. То може, ама ще сме много изгубени в превода. 📖Сега вече нямате оправдания, че не ви стига времето, защото по авторската система за ускорено учене на английски на Център за езици и култура Part Time нивата се минават за нула време.
Ако изгледате това видео и ни напишете в коментар под поста във Фейсбук колко точно отнема завършването на едно ниво по английски в Part Time, можете да си спечелите ваучер за онлайн курс по английски за ниво B1 или B2 на стойност 999 лв. Теглим победителя на 30 ноември. Гуд лък и грейт съксес!
Отвсякъде се чуват коледни звънчета, хохохохо-та и песента на Марая Кери, но в душата ви нищо не трепва? Това е остър симптом на коледна незаинтересованост – състояние, което може да бъде излекувано само с посещение в Mr.Bricolage, където дори най-тежките случаи претърпяват пълен обрат.
Там можете да се снабдите с различни видове елхи, играчки, лампички, коледни фигури, покривки, че и подаръци за родата до девето коляно може, при това – само с едно посещение. А за да ви дадем тласък с коледното настроение, ще раздадем три страхотни фигури на Дядо Коледа на трима от вас. Да си ги прегърнете и да си ходите заедно по улиците, и да викате на хората ХОХОХОХО, и да видите всъщност колко е хубаво да е Коледа. Как да си ги спечелите, вижте във видеото и коментирайте под поста във Фейсбук. Имате време до 26 ноември. Весела Коледа и джингъл белс на всички!
Майко Мила и COCA-COLA ще дадат на трима от вас три разкошни коледни кутии, пълни с коледни изненади от COCA-COLA. Как да си ги спечелите? Ще разберете от видеото.
Пишете ни вашия отговор под поста във Фейсбук, който ви доведе тук, до 23 ноември, а ние ще изтеглим трима, които тази Коледа ще имат цяла кутия коледно настроение в повече. За още награди от COCA-COLA играйте в COCA-COLA App.
Очакваме отговорите ви тук:
Скъпи приятели, наближават едни от най-хубавите дни в годината, а началото на цикъла рождественски празници започва още утре с Игнажден.
Какво се е правело на Игнажден, на Бъдни вечер и на Коледа преди векове; какво са слагали на трапезата си старите българи; какви гадания са правели и какви традиции са спазвали - за всичко това си говорим с нашия любим събеседник проф. Маргарита Карамихова от Великотърновския университет.
Видеото се излъчва с подкрепата на нашите партньори и приятели ФАНТАСТИКО, които са ни най-верен помощник по празниците, защото при тях може да се открие всичко за една красива и вкусна празнична трапеза.
Това е първата част от видеото, в която си говорим за Игнажден и късмета на къщата, а утре във втората ще разберем повече за традиционното празнуване на Бъдни вечер и Коледа. Приятно гледане!
