Сигурно се чудите какви пък са тези 382 дървета и от какво са спасени. Ето казваме веднага: 5740 деца от София, Русе и Добрич предадоха общо 29,4 тона хартия за рециклиране, което се равнява на 382 спасени от изсичане дръвчета.
Всичко това се случи в рамките на инициативата “Стара хартия за нова книга”. Тази година децата получиха като подарък за върнатата стара хартия 7000 книги, разказващи за важните неща около рециклирането и опазването на околната среда.
Струва ни се, че всички тези деца, събрали близо 30 тона хартия са с чудесно самосъзнание по отношение на проблемите на планетата и важността на рециклирането. Хубаво е, че покрай децата и родителите се впускат в тази инициатива.
Очакваме с нетърпение следващото издание на инициативата, превърнала се вече в традиция.
Ели Мантовска ни разказва защо интерактивното четене и аудиокнигите имат изключително добро въздействие върху децата и как им помагат да развият речника си, умението за самостоятелно четене в бъдеще и интереса към книгите.
Ели заедно с Деси Алексиева от книжарница и културен център FOX book café имат опит с интерактивното четене и децата от първо лице – не само като родители, но и като създателки на подкаста "Лисиците четат", който е много полезен особено за моменти като този, когато търсим разнообразяване на дните на децата, останали си вкъщи.
Може би сте чували за изследването, известно като пропастта от 30 милиона думи, проведено през 1995 г.? То установило, че в по-бедните семейства децата до третата година чуват до 30 милиона думи по-малко от връстниците си. Учените установили, че 86% до 98% от думите, използвани от всяко дете до тригодишна възраст, са заимствани единствено от речниците на техните родители. Те не са от яслата или детската градина.
Бяхме много впечатлени. След размисъл стигнахме до извода – единствен магически инструмент да повишим броя и качеството на думите, които детето чува от нас, е да му четем повече. Така освен речникът на родителя, влияние ще има и „речникът“ на книгите.
А чували ли сте за изследването за пропастта от 1 милион думи? Според проучване, проведено от Университета в Охайо, децата, чиито родители им четат по 5 книжки дневно, разполагат с много по-богат речник, в сравнение с децата, на които не се чете вкъщи. До 5-годишна възраст тази разлика нараства на 1 милион и 400 хиляди думи! С тази разлика се обясняват и разликите в интелектуално и езиково развитие на децата в предучилищна възраст.
Има много съвети как да се чете, така че най-малките да слушат, в текста от Деси Алексиева "11 начина за стимулиране на ранното четене", в който тя споделя от практиката си чудесни хитрини и съвети.
Проучване от 2001 г. установява, че 4-годишни деца от семейства с ниски доходи, на които се чете интерактивно, се справят значително по-добре на няколко различни теста за разбиране и за говорене от децата в контролната група.
Друго проучване от 2016 г. на деца от начални училища (57% от тях от семейства с ниски доходи), сочи, че децата след слушане на аудиокниги за 10 седмици са постигнали резултати в подобряването на грамотността си, сравними с тези, които техните връстници постигат за една година. Освен това те са показали и повишена мотивация да четат/да им бъде четено.
Нашият преглед на проучванията в тази област включва също доказателства, че слушането на аудиокниги изисква същите познавателни умения като четенето. То също така подкрепя развитието на умения, които са нужни на децата, за да четат, например усвояване на езика и способността да разбират и запаметяват информация.
Използването на аудиокниги заедно със същата книга на хартиен носител дава възможност на децата да следят думите на страницата с очите си, докато слушат думите, които се четат. Това подпомага децата, които вече четат, но и тези, които правят едва първи стъпки в разпознаването на буквите и сричките.
Някои от изследванията, които разгледахме, показват, че слушането на човешки глас може да предизвика по-силна емоционална реакция, отколкото четене на писмен разказ или гледане на филм. Това показва, че аудиокнигите имат потенциал да подобрят емоционалната интелигентност на детето.
Когато слушаме с детето, задаваме въпроси и отговаряме заедно, предполагаме какво ще се случи, се задейства магията на споделеното внимание и се подсилва връзката с родителя. Изпробваха го 12-те майки, с които проведохме първоначалното проучване на смисъла от подкаста, както, разбира се, и в нашите семействата, на Деси и моето, и нашите общо 8 деца.
Когато с Деси записваме епизод от подкаста, използваме разнообразна интонация, променяме си гласовете. Задаваме въпроси и изчакваме отговора, сякаш присъстваме в стаята. Още едно предимство на подкаста е, че децата имат възможност да чуят речеви модели и ритми, различни гласове и начини на изразяване. Това може да помогне да обогатят своя собствен начин на говорене и артикулация. С Деси често чуваме дори и най-малките ни деца, които още не четат, да ни имитират с интонация или конкретен начин на говорене, когато разглеждат книгата, която доскоро сме им чели.
Изследване от 2012 г. сред деца, които имат затруднения с четенето, сочи, че аудиокнигите имат положително въздействие върху уменията за четене и подобряват отношение към четенето изобщо.
Четенето може да изглежда скучно за дете, което не обича да стои на едно място, за да слуша пасивно. С подкаста децата ще научат, че четенето може да е забавно и интерактивно. Родителите могат да си „откраднат“ много идеи и да измислят свои собствени начини как да задържат вниманието на своето дете.
Вие познавате детето си най-добре. Може би ние сме пропуснали да споменем за червената кола, нарисувана в книгата? А вие знаете, че в момента колите са важни. Така на вас ще ви хрумнат идеи да поканите детето да се качи в колата или да натисне клаксона, защото точно сега червените коли са му любими. А може би именно с това ще запалите интереса му към още една книга?
Учените от Университета в Калифорния откриват през 2019 г., че независимо дали човек чува думи, или ги чете на страница, се стимулира една и съща част на мозъка. Мозъците на хората, участвали в изследването, възприемат смисъла на думите по идентичен начин, независимо дали те слушат, или четат. Какво повече може да ни убеди в ползата от подкаста.
Проучване, проведено от Journal of Verbal Learning and Verbal Behavior, установява, че мозъкът ни всъщност е по-вероятно да създаде смислени изображения, когато слушаме история, отколкото когато четем сами. Слушането дава по-голяма възможност на зрителните процеси в мозъка да се задействат.
Изследване от 2007 г. установява ползите от интерактивното четене на деца на възраст между 3 и 6 г. Резултатите показват, че техниката постига ефективни резултати. Тя помага на децата още по-дълбоко да вникнат в историята, повишава разбирането и помага на малките деца да оценят книгите.
И не на последно място: подкастът е забавен, звучен и занимателен!
Не че някога сме се съмнявали, че майките са най-голямата сила на света, но това се потвърди със страхотните текстове, които ни изпратиха десетки жени, за да ни разкажат за техните майки и баби по време на кампанията ни с dm “Моята майка е моето вдъхновение”.
Изчетохме стотици редове, пълни с любов и признателност. Изключителни разкази и спомени за силни и борбени жени, които са успели да предадат на децата и внуците си най-важното – да си смел, да се отстояваш и да устояваш, да си умен, да си добър, да се грижиш за себе си и околните.
И макар в момента да живеем в предизвикателни времена, които подлагат всички ни на изпитание по един или друг начин, този Осми март беше истински празничен и светъл именно заради великолепните истории, които получихме.
Какво научихме за нашите майки от тях:
В много от разказите се отбелязва, че майките ни са хората, научили ни да четем и да обичаме книгите страстно – така, както се обича живота.
“Четеше много и основно така поддържаше психичното си здраве. Вкъщи имаше „островчета“ – купчини от книги, които не се събираха в библиотеката – от Агата Кристи до Пруст, дето се казва, за всякакъв вкус и душевна нагласа”, пише Ива Петрова в текста си “Мама, която винаги имаше време за всичко”.
“Мама четеше книги непрекъснато, беше превърнала стаята, в която не живея повече от 10 години, в малка книжарница. Вкъщи книгите нямат дори едно огънато ръбче”, разказва Кристина Ламбева в “Супергероите невинаги носят наметало. На мама”.
Научили са ни да я изпитваме, да я разпознаваме и да я раздаваме. За да може утре да я дадем и на децата си и да продължат да я носят и раздават.
“ТЯ е от тези жени, които не говорят за чувствата си, не изказват емоции, но любовта им извира и се лее като река в пълноводие. Когато ходи по улицата, пръска чар и светлина. Подава положителен заряд на всеки, който я доближи”, пише Силвия Славова в “Жената на прага”.
“Тя има болно сърце, но не го жали и раздава любовта си с пълни шепи”, разказва за своята майка Саша Гетова в “Тя е изключителна, защото е моята майка”.
А Бранимира Димитрова в текста си обобщава всичко с “Мама е училище по любов.”
Майките са тези, които дават първия и най-важен урок по свобода – адски е важно да я имаш, но свободата е отговорност, която трябва да се научиш да носиш.
“Тя ме е научила да казвам всичко, което мисля, и всичко, което чувствам. В прав текст. На висок глас. Пред близките си. И пред всички заинтересовани въобще. Обичам тази свобода. Свободата на чистата съвест.Свободата на правия текст. Свободата да бъдеш човек. Истински, не редактиран от пози, комплекси, болни амбиции, его, непознаване или страхове човек. Какъвто си. Защото си достатъчен. И идеален, точно защото си несъвършен”, пише Диана Георгиева в “За майка ми, учителя ми по свобода”.
Колко е важно да си силен и къде и как да влагаш тази сила – това е умението, което идва от нашите майки и се предава в поколенията. Всички истории, които прочетохме, разказват за силни и борбени жени, избрали смело да минават през живота, без да ни посочват “Виж сега как се прави”. Защото то не става с приказки, а с пример.
“Мама ме научи да бъда мъжко момиче, да превъзмогна цялата си ненужна емоционалност и да знам, че няма как да не се справя със всичко, имам ли нужното желание и психическа нагласа”, пише за своята майка Лилия Златкова в текста си “Борбеност и сила”.
Гергана Върбанова определя майка си като героя, който ѝ вдъхва сила: “Герой, защото никога не се предаде, за да ми даде най-доброто от себе си. Герой, защото колкото и да падам, тя винаги ме вдига, изтупва ме от калта и ми казва: “Ставай, моето момиче, животът е пред теб!”.
“ВЕЛИКАТА ми майка е преминала през много бури в своя живот, включително е победила и рака. Аз съм била малка тогава, може би в 3-4 клас, и дори не съм разбрала, че майка ми е била болна, камо ли че се възстановява от супер тежка операция. Майка ми не мрънка, не се оплаква, а стиска зъби и кара стремглаво напред!”, разказва ни Стела Георгиева в “Моята майка е ВЕЛИКА!”.
Благодарим ви за тези вдъхновяващи и поучителни истории. Благодарим за любовта, която споделихте с нас. Благодарим, че имахме възможност за пореден път да се убедим, че майките ни са хората, които движат света напред, без непременно да се опитват да правят точно това.
Текстът на Петя Тодорова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Моята майка ме е родила много млада. Само на 16 години. Животът ѝ не е бил лек, но мама винаги е държала главата си изправена.
Първият ми спомен за нея е доста неясен. Спомням си, че ме заведе на ресторант, беше ми купила прекрасна бяла пола с едри плисета. Беше лято, аз много се вълнувах, че отивам на ресторант. Другото, което помня, е, че си залях прекрасната бяла пола с пепси.
Отношенията ни не са били много сърдечни по ред причини. Въпреки това винаги съм усещала нейната подкрепа и любов, докато растях.
Мама ме научи да обичам книгите и съм ѝ безкрайно благодарна за това! Мама ме научи никога да не се отказвам от мечтите си, винаги да следвам своя път.
От мама се научих да обичам киното. Често ходехме на кино. Спомням си първия си сблъсък с "Междузвездни войни". Първо мама ме заведе в една кафе-сладкарница – за нея кафе, за мен най-голямата мелба, която съм виждала през краткия си до този момент живот.
Представете си висока чаша с тънко столче, пълна със сладолед, ядки, забодени котешки езичета и на върха на тази вкусотия забодена цяла обикновена вафла! Изядох мелбата с удоволствие и възторг!
После влязохме в прохладния кино салон ,светлините угаснаха,екрана светна и аз заспах. Следващия епизод от "Междузвездни войни" – "Завръщането на джедаите" (на който не заспах), отново гледах с мама.
Моята майка е висока, слаба и елегантна жена. Като бях малка, майка ми ходеше на маникюрист. Божеее, това беше най-досадното ми място на света! Спомням си пръстите на мама натопени във паничка с вода, а аз не мога да си намеря място на кожената пейка в салона от досада.
Помня червения ѝ пеньоар (какъвто е имала всяка градска майка през началото на 80-те години). Обличах го, когато беше на работа. Миришеше на нея.
Моята майка не е добра готвачка, но никога няма да забравя нейните прекрасни дунапренени торти, които печеше в електрическата тенджера. Бях очарована от цвета на тортата всеки път – червена, жълта или оранжева според цвета нишесте, поръсена с пудра захар, мекичка и пухкава отвътре, на места пореста като дунапрен.
Сега вече съм жена на средна възраст, имам три деца и едно внуче (хваля се, естествено!). Майка ми се гордее с мен, защото съм по-добра готвачка от нея, показва снимки на приготвената от мен храна на приятелки и се надува естествено!
Моята майка иска книги от мен, защото знае, че имам много и различни благодарение на нея: "Но не от онези страшните, дето ги четеш, от другите, по-хубавите". Никакъв Стивън Кинг за нея, не ѝ понася.
С времето ставаме по-близки. Една тиха и неизказана обич има между нас.
Моята майка от много години живее в чужбина. Виждаме се, когато можем. Тя си идва или ние ходим при нея. Най-много се радва, когато ние ѝ гостуваме, тогава е най-щастлива. Казва ми: За мен това е моят дом.Посрещам ви у дома".
Все повече забравя българския език. Децата ми я питат: "Бабо, ти като мислиш, на гръцки ли мислиш?". "Мисля на гръцки, дори сънувам на гръцки."
За мама няма връщане назад. Земният ѝ път ще завърши на чужда земя. Моята майка нарича децата ми "агапиму". Така обича.
През август ще навърши 63 години. Моята майка се казва Янка. Баба ми, нейната майка, я наричаше "Яно" – звучеше ми много грубо. Дядо ми, нейният свекър, я наричал "булка". Приятелите ѝ казват Янке. Аз ѝ казвам "мамо". Обичам те.
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
Текстът на Екатерина Панайотова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Моята майка се казва Полина. Тази година на 8-и март стават точно 35 години, откакто тя е станала мама за първи път. Да, освен мамин празник, 8-и март е и моят рожден ден.
Затова реших чрез вас още веднъж да ѝ кажа колко я обичам. Този ден винаги е бил специален в семейството ми и за да не се губи магията на празника за нея, винаги съм се старала първа да ѝ се обаждам с поздравления и да ѝ поднасям подаръка си.
По професия майка ми е счетоводител. Цифрите не са ѝ най-любимото нещо, но все пак се справя отлично. Помня, че през летните ваканции в тинейджърските ми години ме караше да ѝ помагам в счетоводните сметки и справки и аз го правех, макар и с не много голямо желание.
Даже веднъж ѝ бях казала: „Ако някой ден реша да уча нещо с цифри, да ми припомниш, че не искам и че тези справки са ми били скучни!“. И по ирония на съдбата след десетина години завърших финанси. Не че мама не ми припомни каквото ѝ бях заръчала, но ме остави да взема решението сама.
Да, тя ми даде свободата да направя важните избори в живота си самостоятелно, макар да не е била докрай съгласна с всичко. Но винаги ме е подкрепяла и е насърчавала независимостта ми. Тя ме научи, че личното пространство на всеки един трябва да се уважава и не трябва да се навлиза в него, освен ако не си желан. И по много деликатен и ненатрапчив начин е говорила с мен по момичешките въпроси, „забранените“ теми и неудобните истини.
От мама ми е любовта към книгите. Тя сложи в ръцете ми "Пипи Дългото Чорапче", която обикнах с цялото си сърце и споделям днес с моята дъщеря. Мама се стараеше винаги да имам нови книги за четене и се правеше, че не знае, че тайно чета розовите ѝ романи. Не пропускам да ѝ разкажа за всяка нова книга, която съм прочела, обсъждаме заедно и не спирам да ѝ подарявам книги.
От мама ми е и любовта към цветята, тя ме научи да ги обичам и да се грижа за тях. А покрай това и как се отглеждат домати, картофи и разни други земеделски култури. От нея съм видяла, че на женските ръце отиват както черна пръст и гумени ръкавици, така и цветен лак на ноктите и бижута.
Тя също така много обича да танцува, преди много слушаше музика. Заради нея и баща ми знам цялата българска музика от 90-те наизуст и имам много мили спомени от безкрайните гледания на една и съща видеокасета от концерт на Тоника.
От майка ми знам, че думата „амбиция“ не е лоша, когато е подплатена със знания и добро възпитание. Че на красивата жена ѝ стои най-добре красив ум, който непрестанно трябва да се развива. Че всяка жена трябва да си знае цената и да има мярка за всичко – за количеството грим, за дължината на полата, за изпитите чаши вино.
Единственото нещо, което не се мери, е раздадената любов. Да, тя ме научи, че преди всичко човек трябва да дава от себе си – да дава любов, да прави усилия и да се труди за всяко нещо, за да е пълно удовлетворението от всяка измината стъпка.
От нея видях, че дори и след много, много тежка загуба може да се изправиш и трябва да продължиш напред заради себе си и заради близките си. Такава е моята майка, силна и любяща, и аз много се гордея с нея. Даде най-доброто от себе си на брат ми и мен, за което винаги ще сме ѝ благодарни.
Честит 8-и март, мамо, това е празникът на твоя успех – ти знаеш! Обичаме те!
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
Говорили сме как да отгледаме малки книжни плъхчета в дигиталната ера, както и колко е важно да започнем да четем на децата от първия миг.
Днес Деси Алексиева е отново тук, за да ни сподели цели 11 начина как четенето да стане част от живота и на деца, и на родители по лесен, приятен и забавен начин. Приятно четене, както се казва!
Като човек, който "професионално” се занимава с четене на деца (0-3 г. и 4-10 г.), мога да споделя някои наблюдения и техники за стимулиране на ранното четене. Слагам “професионално” в кавички, защото, когато стартирахме Fox Book Cafe, създадохме и първите в България групи за интерактивно четене за най-малките деца (от 0 до 3 г.) и техните родители и наблюдавам ежедневно кои начини работят и кое помага на децата и родителите да са ангажирани и да се забавляват. Вярвам, че опитът ми ще помогне и на вас, за да помогнете пък вие на децата да заобичат книгите.
Четете по едно и също време (например преди заспиване). Това създава на децата усещане за сигурност и очакване. Спомняте ли си лисицата от „Малкият принц“, която иска той винаги да идва по едно и също време?
Тя казва на Малкия принц: „Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си…".
Необходими са обреди. Децата имат нужда също да подготвят сърцето си (и ума си).
Повторението е важен елемент от развитието на когнитивните умения. То създава трайни невронни връзки, трайни умения за учене и създава усещане за сигурност и компетентност у децата – те знаят какво ще се случи и могат да покажат какво са научили.
Това им дава възможност да съпреживеят отново историята, да открият нови неща в нея, да се включват и да довършват изреченията, да разказват. Когато четенето на една и съща книга ви е омръзнало и сте прочели 10 книги или 10 пъти една и съща книга, можете да включите в четенето аудиокниги или подкаст за деца.
Подкастът „Лисиците четат“ е специално създаден да стимулира активното слушане у децата, а то от своя страна стимулира въображението и когнитивните умения.
Децата учат с подражание и нашето поведение е това, което им създава модели и интерес. Когато наблюдават, че вие четете, те ще знаят, че това е нещо важно и интересно за вас и ще започнат да ви подражават в по-късна възраст.
Не приемайте това като задължение, просто не забравяйте да се грижите за себе си и ако обичате книгите, просто си доставяйте удоволствието от четенето, без да се притеснявате, че в този момент не четете на децата си.
Това поддържа по-дълго интереса и вниманието на децата от най-ранна възраст. Сменяйте динамиката – четете бързо, когато героят, например, тича, а бавно, когато искате да създадете очакване, че нещо ще се случи.
Издавайте смешни звуци, това кара децата да се забавляват. Четете с нисък тембър репликите на герои като мечки, лъвове, слонове и с висок тембър репликите на пиленца, малки животни и т.н.
Важно е да можете да си “вземете” максимално неща, които да стимулират взаимодействие с книгата. Хубавите илюстрации не са визуално претоварващи, те допълват основната история и „разказват“ допълнителна история.
Изследвайте заедно с детето илюстрациите, откривайте скритите закачки, които добрите детски илюстратори са се постарали да нарисуват за вас и за децата.
Много често си говорим с родителите на малки деца, че добрата детска книга не е само текст. Тя създава представи с илюстрациите, размера си, с това, че може да ни запознае със светове, до които няма как да достигнем по друг начин.
Използвайте максимално текста и илюстрациите..
Стимулирайте въображението на детето, като го карате да “взема” плодове от илюстрациите, пука балони, гали и гъделичка животните, реше косите на децата, показва частите на тялото. Играта наужким е изключително важна за развитието на въображението, а то е в основата на всеки творчески процес и на развитието на езиковите умения.
Назовавайте всеки цвят, животно, предмет – така разширявате познавателния хоризонт на децата и създавате трайни умения за учене, връзка между образ и звук, а в по-късен етап от четенето – и връзка между написаната дума и нейното звучене.
Имитирайте звуците на животните, превозните средства, звуците на музикалните инструменти – това прави четенето забавно за децата и развива умението им да подражават на звуци – изключително важно за развитието на говора.
Превръщайте се в нещотърсачи и откривайте и малките детайли, които се крият в книгата – освен че ще се забавляват, децата ще развиват своето устойчиво внимание и наблюдателност, както и визуалната памет.
Мерената реч е чудесен начин за дълготрайно запаметяване на големи масиви от текст (справка – епосите и древногръцките трагедии). Мерената реч обучава децата на принципите и ритъма на езика, учи ги как взаимодействат звуците в думата.
Децата се учат да очакват и отгатват думата, която се римува с края на предишната строфа. Това им позволява в бъдеще да отгатват какви са следващите думи, които ще прочетат. Това е важно умение за четене, защото ние четем думите в контекст.
Римите помагат в дългосрочен план и за развиване на умения за писане – децата научават, че думите, които се римуват и звучат подобно, имат и общи букви.
Свързвайте текст с движения, развиващи грубата и фината моторика – имитирайте летене със самолет, плетене с пръсти. Когато са стимулирани повече сетива, ученето е по-интересно и дълготрайно.
Редувайте активно четене (с движения) и тихо четене със стимулиране на активното слушане. Това помага на децата да развият концентрацията си и постепенно да могат да възприемат по-дълги откъси. Под тихо четене тук имам предвид четене подобно на това за приспиване – с равен и тих глас, без промяна на интонацията.
Поставете книгите на достъпно за детето място и му давайте възможност да избира само книгите, които да четете. Така го стимулирате да развива собствен вкус за четене и можете да откривате какви са неговите интереси и да ги развивате.
Децата четат нашите емоции по-добре, отколкото предполагаме. Времето за четене е различен начин за общуване. Мислете за дългосрочните ползи от него – развитие на концентрация, когнитивни умения, дългосрочно положително влияние върху академичните успехи, развитие на фината и груба моторика, умения за общуване.
И не забравяйте, когато избирате книги за децата, бъдете готови да ги четете по 1000 пъти.
В края на септември миналата година фотографът Вихрен Георгиев, когото познаваме от проекта му People of Sofia, получава предложение да издаде втора книга. Първата събира тематично голяма част от работата му през годините и историите, които разказва от улиците на столицата с фотоапарата си. А за втората, която ще има своята премиера в началото на март, Вихрен избира нов прочит – да покаже жените на София.
Двуезичният албум “Жените на София” включва повече от 300 фотографии на разкошни жени с различни занимания, интереси, характери, социална ангажираност и светоглед. Книгата освен прекрасни портрети и “улични” кадри, съдържа и историите на дамите, и то точно така, както самите те са избрали да ги разкажат.
А ето какво още ни разказа Вихрен Георгиев за града и неговите вълнуващи жени.
Как изглеждат жените на София и какви са техните истории?
Жените на София, въобще на България, доколкото смея да твърдя, че книгата отразява това, са безкрайно интересни, различни, шарени, пъстри, добри в това което правят – професия или хоби, знаещи какво искат и как да го постигнат.
Техните истории са толкова различни, че е невъзможно да се обобщи. Всяка жена ще открие в тях нещо свое и близко, именно непринудеността и искрените истории са силата на книгата. Всяка от тях е разказала каквото ѝ е на сърцето. Просто им казах: “Напишете това, което ви вълнува”. Текстовете в книгата са с минимална редакция, за да се запази изказът на всеки един от персонажите.
Как печелите доверието на героите си?
Не знам как печеля доверие. Аз съм доста притеснителен при нови запознанства и контакти. В това помогна популярността на People of Sofia, която с годините се е затвърдила като добронамерена, ценяща достойноството на човек и уважаваща личността платформа.
Как избрахте жените, които да снимате специално за книгата? Какво е общото помежду им?
Общото е, че са интересни и различни и всички са добри в това, което правят. Могат да послужат за пример, да научиш нещо от тях, да ти помогнат. Освен това са естествени, без фалш.
Все повече ни се натрапват фалшиви и обработени образи. Има стабилно нарастваща тенденция хората да се представят така, че да ги харесат. В книгата ще видите едни естествени и “нелустросани” жени, красиви и привлекателни с истинската си същност.
Какво според вас може да научи човек за духа на един град, ако съди само по жените, разхождащи се по неговите улици?
Ако човек съди по моята книга, ще разбере, че София е доста привлекателен град и непременно трябва да дойде веднага и да живее щастливо до края на дните си сред тази красота!
Шегувам се, разбира се.
Може да научи много: дали хората в този град се чувстват свободни, дали са със свободен дух, дали ги подтиска нещо в ежедневието им, какво ги радва, дали се справят сами и дали са независими.
Необходим ли е различен подход при снимането на жени?
Не бих искал да разделям така нещата. За мен е важен човекът. Има трудни за снимане хора, поради структура, черти и т.н., има и такива, които камерата ги обича.
Жените, разбира се, са по-взискателни към външния си вид. При тях има грим, прически, облекло, доста неща, чрез които да се изразят, и които е хубаво да се предадат, за да се уважи това, с което са решили да се откроят.
Какво може да разбере човек за една жена, докато я снима?
Често съм се замислял върху това и ми се струва, че каквото и да разбера, то не е определящо, защото обикновено е свързано по-скоро с някакви дребни черти от характера.
Все пак, когато снимаш някого, той е в ситуация извън комфорта си и може да реагира по нетипичен и за самия него начин. За мен това не е толкова важно, колкото да успея да “извадя”, да “хвана”, моята представа за човека.
Какво най-много искате да уловите, когато снимате една жена?
Моята представа за красота в нея. Обикновено е свързана с разкриването на женствеността ѝ под всякаква форма.
Кой според вас е съвършеният портрет?
Няма такъв. В даден момент може да си решил, че си направил добър портрет, в следващия – виждаш човек в съвсем друга светлина и искаш да покажеш нея. За мен лично съвършеният портрет е този, който ме удовлетворява.
Всеки сериозен фотограф търси в обекта личната си представа за него. Добър портрет се получава, когато успее да я открие. Много хора искат от фотографите да “докарат” снимки, на които да видят собствената си представа за тях самите. Това не е фотография, а заснемане.
Книжарница FOX book café и Вихрен Георгиев биха искали да подарят на три дами книгата “Жените на София”. Ще се радваме, ако ни изпратите вашите истории по някоя от следните теми:
Очакваме вашите истории за миналото, настоящето и бъдещето ви/ни като жени на имейл konkursmaikomila@gmail.com. Ще прочетем всичко с голям интерес, ще подберем по една история от категория, която да наградим, и ще я споделим с всички вас. Очакваме ви!
Знаем, че четенето е от първостепенна важност за развитието на децата. Но колко рано трябва да почне то? Научните изследвания доказват, че от него има съществена полза още от най-ранна детска възраст – на практика още от раждането.
Тъкмо за четенето в периода от 0 до 3 години днес ни разказва Деси Алексиева от FOX book café, която освен собственик на разкошна книжарница, филолог и един от любимите ни хора от света на книгите, е и майка на пет деца, така че със сигурност знае какво говори.
Ако ви е чудно как се случва на практика четенето на толкова малки деца, които трудно биха задържали вниманието си, можете да посетите някое от интерактивните четения, които се организират във FOX book café за най-малките (0-3 години). Те абсолютно безценни за всеки родител, който има нужда да получи идеи как да запали малките по четенето. Състоят се в групи от по 5 деца, за да е безопасно и комфортно за всички.
Всички запалени читатели и "лисици" от FOX book café са направили и фондация, която подкрепя създаването на групи за четения за най-малките в библиотеките в страната. До момента в рамките на проекта 100 деца от Смолян на възраст до 1 години са получили комплекти с по 6 книги, с които да навлязат в магическия свят на четенето.
А извън организираните четения и инициативи, с които се занимава, Деси подкрепя всеки родител, влязъл в книжарницата ѝ, със съвети какви книги да избере за детето си спрямо възрастта му, като това може да се случи и доста удобно през онлайн магазина.
Ето защо е добре да започнем да четем на децата, още докато са съвсем малки. Ценна информация от първа ръка.
Трябва ли наистина да се чете на новородените? На пръв поглед те не разбират нашите думи. Независимо от това четенето е полезно за новородените – колкото по-рано започне то, толкова по-добре.
Макар училището и бъдещата кариера да изглеждат далечни, четенето в бебешка възраст има пряка връзка с по-добрите академични резултати и по-доброто кариерно развитие. В изследване на OECD e доказано, че четенето на глас на най-малките води до по-добро представяне в гимназията.
Това и подобни изследвания показват нуждата от създаване на условия родителите да четат повече на децата си особено във възрастта от 0 до 3 години, когато се формират основните езикови умения
Четенето на книги и слушането на истории помага за създаването на трайни невронни връзки в мозъка. Представете си, че мозъкът на детето е зелена поляна. Ако минете по поляната веднъж, няма да се случи нищо, но ако многократно минавате през едно и също място, ще се получи пътека.
Това се случва и с нашия мозък особено в ранна възраст – ако стимулираме невронните връзки чрез четене, те стават "силни" и това има положително влияние върху по-нататъшните ни способности за учене и четене с разбиране. Стимулирането на невронните връзки в ранна детска възраст е солидна основа за бъдещо развитие и успех във всяка област от живота.
Четенето подпомага създаването на положителна връзка между родител и дете по няколко начина. То окуражава физическата близост, гушкането и създаването на положителни емоции. Бебетата обичат да чуват (и разпознават безпогрешно от момента на раждането) гласа на своите родители и той ги успокоява. Четенето дава прекрасна възможност бебетата да слушат дълго този глас.
Благодарение на редица изследвания знаем, че придобиването на езикови умения започва още вътре в утробата и бебетата разпознават майчиния си език. Когато четете на децата си, процесът на динамично усвояване на език продължава: те научават езиковите форми, фонетичния състав, усвояват ритъма и мелодията на езика.
Проучванията показват още, че бебетата се раждат “граждани на света” и чуват и разпознават всички 850 фонеми, които се говорят по целия свят – между 8 и 10 месец тази способност закърнява и те възприемат само тези фонеми, които се изговарят от хората около тях.
Бебетата, на които им се чете, чуват много повече думи, а това им помага да имат по-добри езикови умения и впоследствие по-добри академични резултати. Говорете на бебето си от раждането, а четенето е чудесен начин за обогатяване на речника.
В книгите можете да срещнете думи, които не се употребяват или се употребяват рядко в ежедневието. Това е начин детето ви да има по-богат речник както активен – думите, които използва, така и пасивен – думите, които разбира. Четенето на книги с илюстрации е чудесен начин за обогатяване на речника, тъй като вие назовавате обектите, които детето ви вижда в книгата, и така неговите представи за света се обогатяват.
При четенето на глас родителите използват различна интонация в зависимост от това какво четат и различните ситуации в книгата, а децата се научават да разпознават различните емоции.
Децата усвояват и социални умения чрез книгите, защото времето за четене е време за общуване. В книгите, особено тези, които са предназначение за възраст над една година, става дума за различни социални ситуации. Когато децата се запознават с тях, след това могат да ги разпознават в действителност и често имат вече известни начини за справяне с тях.
Времето за четене, и особено римушките и залъгалките, предоставят чудесна възможност децата да развиват своята фина моторика и да изразяват желанията си със знаци (често изразяването с езика на знаците предхожда говоренето).
Четенето предоставя възможност за сочене, прелистване на страниците, проследяване на предмети, а всички тези умения са важни за дългосрочното развитие на фината моторика, която е в основата на умението за писане.
Ехо, ехо, чуваме ли се, виждаме ли се?! Ако искате да се чуем и да се видим съвсем като хората, идвайте към магазина на ОЛЕ МАЛЕ в Сердика Център, колкото се може по-бързо! Чакаме ви на ниво 1 отрупани с коледни играчки, изработени от сръчните майки на деца с увреждания от ОЛЕ МАЛЕ; имаме разкошна селекция детски книги, както и нашите издания "Да оцелееш като родител" и "Стигнахме ли вече"; ще ви зарадваме с великолепни дрехи и козметика от български брандове; направо ще ви махнем главите със страшно малиново вино... И въобще, нямаме търпение да дойдете и да ви напълним ръцете с всякакви прекрасни неща, които може да си купите и с карта благодарение на безценните ни партньори Mastercard. Този магазин е изключителен жест от партньорите ни от Сердика Център, които в тази трудна за всички година подкрепиха каузата на ОЛЕ МАЛЕ по безпрецедентен начин. Ще се радваме да се видим! Заповядайте!
(Специални благодарности на Боряна Пандова, която снима това видео и ни изтърпя цял снимачен ден.)
Деси Алексиева, собственичка на прекрасната книжарница и културен център Fox Book Cafè е сред любимите ни жени. Сигурно си спомняте, когато ви срещнахме за първи път с нея и ви разказахме, че е майка на пет деца, три финки, куче, котарак и една книжарница! После дойде пандемията и тя ни разказа в текста си "За бавната смърт на малкия бизнес" какво се случва с малките, независими предприемачи. Днес Деси отново е тук, за да поговорим за книгите и тяхното оцеляване, защото този въпрос е пряко свързан и с нашето оцеляване. Просто е – книгите са като хляба, само че за душата.
Хората, работещи в книжния сектор, са идеалисти. За тях книгите са кауза. Няма да видите хора, които са станали милионери от издаването на книги – поне не в България, защото всички по веригата на създаването, издаването, продаването на книги работят срещу минимално възнаграждение и търговски отстъпки. Понякога за печалба не може да става и дума, а често говорим за загуби, затова много книжарници и издателства престават да съществуват.
Когато създадох своята книжарница бях предвидила в инвестиционния си проект, че поне една година и половина ще работим на загуба. Ако нямах възможност да планирам този ресурс, отдавна щяхме да сме затворили врати.
Защо продължаваме да издаваме и да продаваме книги, когато понякога е трудно да се издържаме от това? Ами защото е важно да има книги. А защо е важно да има книги – защото книгите променят света и хората, защото дават перспектива, която не можеш да получиш другаде, защото книгите създават хора със сърца.
Защото дори самото притежание на книги е причина за бъдещи академични и кариерни успехи. Защото четенето за удоволствие е това, което определя добрите академични резултати на тестовете PISA, а не броят посетени частни уроци, макар и те сигурно да помагат. И още много защото.
Защото четящите нации имат по-добри икономически резултати и живеят по-добре. Защото няма по-добър старт в живота на едно дете от това да му се чете – четенето предоставя възможност за свързване, езиково развитие, когнитивно, социално, емоционално развитие. Защото книгите дават достъп до думи, които не ползваме в ежедневието си и обогатяват децата – езиково, граматически, емоционално. Разликата в броя на думите, които чуват децата, на които им се чете и на които не им се чете, се оценява от изследователите на около 30 милиона до третата година на детето. 30 милиона думи са много.
Признавам, отворих си книжарница, защото това беше моя отколешна мечта. Не знаех с какво се захващам, или поне не напълно. Щеше ми се да мога да си купувам всички книги, които искам, без угризения. Исках да мога да споделям с хората, книги, които са ми помогнали да израсна във всеки един аспект, исках да покажа на родителите, че четенето е чудесен начин за ранно детско развитие. Надявам се, успях да променя някои нагласи, като например, че не е нужно детето да стане на три, за да започнете да му четете, защото преди това „какво разбира“.
На пръв поглед изглежда просто – откриваш си книжарница, хората започват да те разпознават, да харесват нещата, които предлагаш, да им харесва личното отношение, да им харесва усещането като дом. Е, да ама не е толкова просто – със средна отстъпка около 30% от коричната цена на книгата трябва да правиш всичко – да плащаш наем, заплати, ток, нови книги. И допълнително всеки месец да внесеш 20% от оборота обратно в държавната хазна, защото, да – ДДС върху книгите продължава да е 20%.
Да, мили хора, 20% от цената на книгата отива директно в държавата (както и 20% от цената на хляба, сиренето, млякото, детските пюрета, лекарствата, но не и от приходите от хазарт). Но докато хората няма как да не си купят храна, винаги могат да не си купят книга, защото тя, на пръв поглед, не е стока от първа необходимост.
Книгите не са бързооборотна стока – една книга може да се задържи в книжарницата 3 дни или 3 години, а разходите са всеки месец и всеки ден. Научаваш се постоянно да изненадваш читателите. Обаче в следващия момент онлайн магазините предлагат 40% отстъпка за крайните клиенти и ти си седиш в празната книжарница и знаеш, че не можеш да се конкурираш с тях. Ти самият нямаш такава отстъпка – как тогава да я предложиш на крайния клиент?!
И започваш да оцеляваш благодарение на личното отношение към клиента и стойността, която даваш, и благодарение на хората, които идват да подкрепят тъкмо теб, защото те познават. (Благодаря на всеки един от вас – приятелите на FOX book café!) Наясно си, че част от отстъпките се дават, защото тези, които ги правят, също се опитват да оцелеят.
Това обаче намалява стойността на книгите. Макар отстъпките да помагат на хора с ограничени възможности да имат достъп до книги, в дългосрочен аспект издателите трябва да калкулират тази отстъпка в крайната цена, в резултат на което цената на книгите се вдига, защото в противен случай издателството ще работи на загуба, а това означава всички по веригата, най-вече читателите, да загубят.
Зная, че това ще прозвучи еретично, но ще го кажа: купувайте книги на корична цена, колкото можете, защото така помагате на книжния сектор да съществува! Така помагате на издателите да могат да издадат книгите, за които сте мечтали, на любимата ви книжарница да съществува, на хора като мен да се върнат вкъщи и да имат пари за храна в портмонето.
Защото книжният сектор има много човешко лице, това са хора, които работят ден и нощ – превеждат, коригират, рисуват, носят книги (казах ли ви, че книжарският бизнес е тежък физически труд?!). Това са интелигентни хора и от всички нас зависи те да правят това, в което са най-добри – да помагат на книгите да стигат до вас.
Не съжалявам нито ден за решението си да си направя книжарница – за тези две години срещнах най-невероятните хора – издатели, читатели, колеги, преводачи, писатели, ИТ специалисти, художници, дизайнери, родители... Хора, които станаха мои приятели.
Не съжалявам, защото в книжарския бизнес има много радости – да намериш книгата за човека и човека за книгата, да видиш възторга от срещата с дългоочакваната книга, да получиш клипче на щастливо дете с книга, което родителите са ти пратили, да знаеш, че инвестираш в бъдещето.
Малката книжарница, която създадохме, стана само началото на много инициативи, подкрепяне на благотворителни каузи, създаване на своя благотворителна кауза, партньорства, издателство (кога ли главата ми ще падне от многото шапки, които нося...) и аз съм щастлива, че я имам.
Но зная, че за да оцелее книгата, трябва да оцелеят всички в книжния сектор – малките и големи издателства, малките и големи книжарници, онлайн книжариците и магазини – всички, които помагат на книгите да стигнат до всеки един от нас. Защото книгите са като хляба – насъщни.
А за да оцелеят е нужна държавна политика – намаляване на ставката на ДДС и приемане на закона за книгата – политика, която ще защити цялата книжна екосистема и ще направи бъдещето на книгата в България възможно.
