Текстът е създаден с подкрепата на Zano.
Преди да се сдобиете с деца, вероятно не сте се замисляли за инхалатори и инхалации. Това рязко се променя, когато вече имате деца, които пък си имат градински сополи и кашлици от задна хрема. И тогава купуването на инхалатор е просто от нисък старт.
Как да изберете инхалатор? Как протича терапията? Изобщо това дете ще стои ли с тази маска тихо, кротко и спокойно?
В този текст си говорим за инхалатори и лечението с тях. Но преди всичко да изясним кое какво е.
В разговорния език ги ползваме като синоними, но медицински не са.
Инхалатор е общото име на всички устройства, които вкарват лекарство чрез вдишване. Това включва спрейове за астма, прахови инхалатори и… небулизатори.
Небулизаторът е конкретен тип инхалатор, който превръща течността в аерозол (мъгла), който се диша няколко минути.
С други думи: всяко небулизиране е инхалация, но не всяка инхалация е небулизиране.
Това има значение, защото различните устройства доставят лекарството на различна дълбочина в дихателните пътища и е добре да го знаете, когато четете упътвания и спецификации за уреди.
(За любопитните: European Respiratory Society обяснява принципа много ясно.)
Дихателната система не е тръба, а дърво.
И лекарството трябва да стигне до правилния „клон“ на това дърво. Тук важен е размерът на вдишаните частици. Те са с различен аеродинамичен диаметър.
Преди да сме ви загубили на думата „аеродинамичен“, си спомнете учителката ви по физика в гимназията, която се опитваше да ви обясни, че „всичко в този живот е физика“. Права е била жената. Ето и при инхалациите:
Затова при ларингит понякога се търси умишлено по-едра „мъгла“, а при астма обратното. По същата причина някои инхалатори имат степен на регулация на разпрашаването на течността в зависимост от заболяването и предписаното лечение.
Най-важното е терапията да е изпълнена както трябва и когато трябва, за да има смисъл от нея. От успешното изпълнение на лечението зависи до голяма степен и изборът на инхалатор. Основните видове са два – компресорен и меш.
Компресорният инхалатор създава аерозол чрез въздушна струя под налягане. Той предлага стабилен поток, работа с широк спектър медикаменти и възможност лекарството да достигне по-дълбоко в дихателните пътища. Такива например са инхалаторите Zano Pro и Zano Inspire.
Zano Pro позволява избор на размер на частиците (3, 4 или 5 микрометра) и работа на две скорости. Това на практика означава възможност терапията да се насочи към различни нива на дихателната система според предписанието: по-повърхностно при горни пътища или по-дълбоко към бронхите.
Zano Inspire е любим на децата, защото е тих. Той се предлага и в комплект с карти за игра, които допълнително отвличат вниманието на детето по време на инхалацията. Така дишането се изравнява и реалното време на вдишване става по-дълго, което всъщност помага на терапията.
Меш инхалаторите образуват аерозол чрез вибрираща мембрана. Повечето са почти без звук и значително по-компактни. Много са подходящи, когато терапията трябва да се провежда често или извън дома. Такъв е Zano To Go – малък, лек, удобен: инхалацията може да се случи навреме, независимо къде се намира детето. Истината е, че при често боледуване или при хронични заболявания именно пропускането на инхалация, а не апаратът, прави лечението неефективно.
Когато детето плаче и не иска и да чуе за инхалация, защото, от една страна, е болно и кисело, а от друга, го е страх от бръмчащата машина, това колко точно шуми инхалаторът си е сериозен проблем. Нищо че сега може и да ви се струва маловажно. Не е. Важно е не само за нервите на всички вкъщи, но и за самото лечение: плачещото дете основно издишва рязко, а не вдишва равномерно. Така аерозолът просто минава покрай него.
Затова при бебетата и при малките деца целта не е „да издържим процедурата“, а да създадем ситуация, в която тя почти не се усеща.
Най-ефективните инхалации у дома приличат на игра. Дете, което гледа, сочи, назовава или подрежда картинки, пъзел, карти, започва да диша равномерно. Тогава аерозолът стига където трябва.
Затова, както вече казахме, инхалаторите Zano Inspire са разработени точно с идеята за контекста, в който се провежда лечението – как уредът и всичко покрай него (в комплекта има и стикери, които детето може да лепи по инхалатора) могат да допринесат за по-успешна терапия.
Ето най-важното накратко, преди да си купите инхалатор (а такъв със сигурност ще ви потрябва, когато сте с малко дете вкъщи)
Някои хора боледуват „на серии“. Първи епизод: детето носи вируси от градината. Втори епизод: всеки в офиса кашля. Трети епизод: транспортът е пълен и все някой ни лепва нещо – и така от октомври до март. В повечето случаи не става дума за „слаб имунитет“, а за комбинация от експозиция + недоспиване + среда. Но понякога честото боледуване е сигнал, че има причина, която трябва да бъде установена, защото не е за подценяване.
Вместо „много боледувам“, вадете лист и химикалка и записвайте за 8–12 седмици следната информация:
Това помага на лекаря да прецени по-добре цялата картинка, защото не е добре да се обляга само на впечатленията ви.
• Недолекувани/припокриващи се вируси + липса на почивка. (Почивка? Помните ли какво е това? Вижте тълковния речник, ако вече сте забравили. Поне на теория да знаете какво е.)
• Хроничен ринит/алергия – постоянна хрема/кашлица.
• Астма или бронхиална хиперреактивност след вируси.
• Рефлукс, който дразни гърлото и поддържа кашлица.
• Лоша вътрешна среда: сух въздух, плесен, тютюнев дим.
Рецидивиращи тежки инфекции, необичайни причинители, чести пневмонии, нужда от многократни антибиотици, инфекции, които се „влачат“ и не реагират – това са червени флагове. Ако симптомите се развяват нееднократно пред очите ви, може би става дума за имунен проблем.
Повтарящите се инфекции по-често имат други причини, но при съмнение се прави базова лабораторна оценка – тоест необходимо е да бъдете прегледани и изследвани.
• Пълна кръвна картина с диференциал.
• Имуноглобулини (IgG, IgA, IgM; понякога и IgE).
• При белодробни симптоми: спирометрия; при повтарящи се долни инфекции – образно изследване по преценка.
Част от изследванията се интерпретират по-добре след като минат седмици от остра инфекция, защото по време на боледуване стойности може да са преходно променени.
Имунитетът не е просто продукт, който се продава в шишенце в аптеката. Голяма част от това дали ще бъде изграден зависи от няколко съществени модула: сън, движение, храна, ваксини според риска, и среда у дома (въздух). Ако тези фактори са добри и са налични, но въпреки това боледувате тежко и/или често, проверката е оправдана.
Още не сме свършили, скрол надолу
• Има ли смисъл от имуностимуланти без изследвания?
При чести инфекции първо търсете причина и рискови фактори. Добавките не заменят диагностиката и могат да дават фалшиво спокойствие.
• Колко време е „нормално“ да кашляме след вирус?
Кашлицата може да се задържи седмици, но ако е за повече от 3 седмици, ако е придружена от задух/свирене, или се влошава – стига форуми, коментари в социалните мрежи и питане на ChatGPT. Отидете при ИСТИНСКИ лекар!
• Как да обясняваме по-ясно на личния лекар?
Отидете с дневник на епизодите, които сте имали (дати/симптоми/антибиотици) и с конкретен въпрос: „Има ли причина да изследваме алергия/астма/рефлукс/имуноглобулини?“
Пожелаваме ви болестта да ви придружава рядко в живота! Повече здраве и здрави нерви.
Източници: MSD Manual: Approach to the patient with suspected immunodeficiency, Immunodeficiencies in Adults (Regina, 2025, PMC), Immunodeficiency UK: Guide for lung specialists (PDF), Primary Immune: Laboratory tests for PID, World Allergy Organization: diagnostic approach in adults (updated 2021)
Текстът е създаден с подкрепата на Zano.
Дойде ли есен, пуснем ли детето на ясла, градина или училище, пред нас надвисва опасността да трябва да си взимаме болничен през две седмици, защото детето ЗАПОЧВА ДА КАШЛЯ. Кашля сутрин, кашля вечер, кашля през нощта и най-вече – когато тъкмо е спряло да кашля.
За да облекчим малко родителската тревога, събрахме полезна информация по темата „кашлица“ и ще се опитаме да ви въведем в света на този симптом, както и какво означава той в различните си видове. Защото, освен че има кашлица, има и различни видове кашлици и всички те могат да дадат различна информация за състоянието на детето. И така, нека се изкашляме заедно и да се потопим в темата за кашлицата.
Кашлицата е сложен защитен механизъм на дихателната система, предназначен да предпази организма от вредни вещества и патогени, които навлизат в дихателните пътища. Тя е рефлекс, който се задейства при дразнене на сензорните рецептори, разположени по цялото дихателно дърво – от носоглътката до белите дробове. Тези рецептори реагират на механични и химични дразнители като прахови частици, чужди тела, микроорганизми, дим и дори студен въздух.
Ако искате да вдигнете нивото и да разберете научното обяснение за кашлицата, както и някои решения, то дръжте се и продължете да четете.
На клетъчно ниво, когато рецепторите са активирани, те предават сигнали по нервните влакна към кашличния център в продълговатия мозък – част от централната нервна система. След получаване на сигнала мозъкът координира мускулите на дихателната система, за да предизвика внезапно и мощно изтласкване на въздуха от белите дробове. Това бързо изтласкване, наричано експулсия, е съпроводено от затваряне на глотиса (отвора между гласните връзки), което създава налягане и позволява освобождаването на дразнителя с висока скорост.
Всичко това, колкото и сложно да звучи, всъщност се случва за секунди и е начинът, по който природата гарантира прочистването на дихателните ни пътища и предпазването им от инфекции.
Кашлицата може да се задейства и при натрупване на секрети в дихателната система като слуз и храчки, които също предизвикват дразнене на рецепторите. В този случай тя помага за отстраняването на излишните секрети, което е особено важно при инфекции на дихателните пътища като настинки, бронхити и пневмония.
С други думи, кашлицата изпълнява жизненоважна функция за самозащита на организма. Без нея дихателните пътища биха били изложени на риск от запушване и инфекции, които могат да се разпространят в белите дробове и да доведат до по-сериозни здравословни проблеми.
Кашлицата е сложен физиологичен отговор, чиято основна цел е да предпази дихателните пътища. Причините за нейното възникване обаче могат да варират значително в зависимост от природата на дразнителя и състоянието на дихателната система.
Една от най-честите причини за кашлица са вирусните и бактериалните инфекции на горните и долните дихателни пътища. Вируси като риновирус, грипен вирус и коронавируси (включително COVID-19) често предизвикват възпаление на дихателните пътища, което активира рецепторите за кашличен рефлекс. При бактериални инфекции като стрептококов фарингит или белодробна пневмония възпалителният процес и натрупването на секрети в белите дробове предизвикват дразнене, което провокира кашлица.
Алергиите също са честа причина за поява на кашлица, особено при хора, чувствителни към полени, прахови акари или плесени. При алергични реакции дихателните пътища стават свръхчувствителни, което води до възпаление и дразнене. Това се случва чрез освобождаване в кръвта на хормона хистамин и други възпалителни медиатори, които стимулират кашличния рефлекс.
Астмата е друго състояние, което води до развитие на кашлица. При астматичен пристъп дихателните пътища се стесняват поради възпалително „уплътняване“ на стените и свиване на гладката мускулатура, което затруднява дишането и предизвиква кашлица. При много хора, които имат астма, кашлицата е хронична и може да бъде предизвикана от студен въздух, физическо усилие или наличие на алергени в околната среда.
Гастроезофагеалният рефлукс (ГЕРБ) е състояние, при което киселинното съдържание на стомаха се връща в хранопровода, а понякога и в дихателните пътища. Това дразни лигавицата на гърлото и белите дробове и може да доведе до развитие на хронична кашлица. Рефлуксът е често пренебрегвана причина за развитието на упорита кашлица, която не се повлиява от стандартните лечения за инфекции на долни и горни дихателни пътища, както и на астма.
Поради широкия спектър от причини, които могат да предизвикат кашлица, е важно да имате представа не само от нейната продължителност, но и от съпътстващите симптоми – има ли повишена телесна температура, наличие на храчки, задух или болка в гърдите. Това помага за правилното диагностициране и лечение, което може да включва облекчаване на симптомите с овлажняващи средства и инхалации или пък антибиотици, антихистамини или перорални и/или инхалаторни кортикостероиди.
Кашлицата играе важна роля като защитен механизъм на организма. Тя предпазва белите дробове от инфекция и предотвратява натрупването на вредни вещества в дихателната система. При децата кашлицата може да се прояви често, особено в периоди на вирусни епидемии, когато дихателните им пътища са по-податливи на инфекции. Затова е добре и родителите да разпознават кога кашлицата е защитен механизъм и кога сигнализира за сериозен проблем, изискващ лекарска намеса.
Кашлицата може да бъде класифицирана в различни типове в зависимост от нейния характер, продължителност и причините за възникване. Разделението на кашлицата на суха и влажна е най-често срещаното, но също така тя може да бъде остра, хронична или „нощна кашлица“, като различните видове се проявяват при различни състояния и изискват различен подход към диагностика и лечение.
Сухата кашлица, известна още като непродуктивна кашлица, се характеризира с липса на секрети. Тя често възниква в началните етапи на вирусни инфекции, настинка, грип или COVID-19. Тя може да бъде дразнеща и изтощителна, тъй като често не води до облекчение, а по-скоро изтощава. Механизмът на сухата кашлица се дължи на дразнене на рецепторите в горните дихателни пътища, често провокирано от възпаление без наличие на храчки.
Може да бъде предизвикана и от алергии (например поленова алергия), дразнители като цигарен дим или замърсен въздух, както и от хронични състояния като астма.
Лекарствата за суха кашлица обикновено са насочени към потискане на кашличния рефлекс и облекчаване на дразненето в гърлото.
Влажната кашлица, известна още като продуктивна кашлица, е свързана с отделянето на секрети от дихателните пътища. Този вид кашлица е характерен за инфекции на долните дихателни пътища, като бронхит, пневмония или хронични белодробни заболявания – например ХОББ. Секретите при влажната кашлица съдържат мукус, клетъчни остатъци и микроби, които тялото се опитва да изхвърли от дихателната система. Влажната кашлица може да бъде съпроводена с хрипове и чувство на тежест в гърдите, особено при хора с хронични белодробни заболявания.
При лечението на влажна кашлица основната цел е улесняване на отхрачването на секретите, за да бъде подобрена дихателната функция. Муколитичните лекарства намаляват гъстотата на секретите, улеснявайки тяхното изхвърляне. Важно е влажната кашлица да не се потиска агресивно, тъй като това може да попречи на процеса на изчистване на белите дробове.
Кашлицата може да бъде и разделена по продължителност на остра (продължаваща до три седмици) и хронична (продължаваща над осем седмици).
Острата кашлица е често резултат на вирусни инфекции на дихателните пътища и обикновено отзвучава след преминаване на инфекцията. Хроничната кашлица, от друга страна, е признак на по-дълбоко заболяване и може да бъде свързана с хроничен бронхит, астма, туберкулоза или дори сърдечна недостатъчност. Този вид кашлица изисква по-задълбочено изследване и терапия, насочена към основното заболяване.
Нощната кашлица е често срещана при деца с респираторни инфекции или астма. Тя се влошава през нощта поради хоризонталното положение на тялото, което може да затрудни дренажа на секретите и да предизвика дразнене. В някои случаи нощната кашлица може да бъде индикатор за скрито заболяване като сърдечна недостатъчност или инфекция на синусите. Казвайки това, е добре да подчертаем, че сърдечна недостатъчност може да доведе до кашлица, но тя е съпроводена обикновено и със задух, оток в крайниците и други симптоми.
Разбира се, всеки вид кашлица има свои специфики и изисква индивидуален подход към лечението. Затова е добре да се консултирате с лекар, който да диагностицира правилно състоянието и да предотврати потенциални усложнения.
Кашлицата при децата може да бъде изтощителна както за тях, така и за родителите, особено когато е съпроводена с други симптоми като повишена температура, хрема или затруднено дишане.
За да се улесни процесът на възстановяване, може да комбинирате различни методи за облекчаване на кашлицата, които могат да бъдат прилагани както вкъщи, така и под медицинско наблюдение.
Достатъчният прием на течности е един от основните методи за облекчаване на кашлицата при деца. Хидратацията играе важна роля в разреждането на натрупалите се секрети в дихателните пътища, което улеснява отхрачването и подобрява циркулацията на въздуха в белите дробове. Течностите могат да бъдат вода, билкови чайове, течни супи или сокове. Специално внимание трябва да се обърне на приема на течности при малки деца с висока температура, тъй като те са в по-голям риск от обезводняване.
Когато имате малки деца, един от най-добрите ви приятели ще е инхалаторът. Защо? Защото инхалациите с физиологичен разтвор (0,9% NaCl) са безопасен, достъпен и ефективен метод за облекчаване на симптомите на кашлица и дихателни проблеми при децата. Те могат да бъдат полезни както при остри вирусни инфекции, така и при хронични състояния като астма.
Физиологичният разтвор е стерилен разтвор на натриев хлорид (сол) във вода, който имитира състава на телесните течности. Той е напълно безопасен за деца и няма странични ефекти.
Оптималната влажност в помещението е ключова за облекчаването на симптомите при деца с кашлица. Високото ниво на влажност намалява дразненето на лигавиците и предотвратява изсушаването им, което обикновено влошава ситуацията. Може да използвате както уреди за овлажняване на въздуха, така и подръчни средства – дори тенджера с вода на парното би вдигнала малко влажността в стаята.
Редовното проветряване на помещенията предотвратява натрупването на патогени, които също могат да влошат състоянието. Това, разбира се, е валидно, ако въздухът навън е чист.
Важно е да знаете, че влажността не бива да е прекалено висока, тъй като това може да стимулира растежа на плесен и други микроби, което пак да доведе до влошаване на симптомите.
Когато детето има кашлица, е важно да се минимизира контактът с дразнители, които могат да влошат състоянието. Такива дразнители са цигареният дим, замърсеният въздух, алергени като прашец, домашен прах или косми от животни.
Осигуряването на чист въздух в помещението и избягването на активност в замърсени или прашни места е от съществено значение. Дори миризмите на силни парфюми и химикали могат да увеличат дразненето на дихателните пътища и да доведат до обостряне на кашлицата.
При някои деца с кашлица, особено когато тя е свързана с мукозна продукция, позицията на тялото може да играе роля в облекчаването на симптомите. Позиционната терапия включва поставяне на детето в определени позиции, които улесняват дренажа на секретите от белите дробове. Например при деца с респираторни заболявания, водещи до натрупване на слуз в бронхите, се препоръчва поставяне на детето в наклонена напред позиция, което улеснява изхвърлянето на секретите и подобрява дишането.
И най-вече – спокойствие и само спокойствие, както викаше Карлсон. Идва зима, въздухът на много места в страната ще бъде ужасен в следващите месеци, така че използвайте всеки удобен случай да бягате с детето на разходки нависоко или пък покрай морето и там си кашляйте на спокойствие. Шегуваме се! (но не съвсем.)
Текстът е създаден с подкрепата на Zano.
Zano Inspire предлага ефективна аерозолна терапия с лекарства, предназначени за лечение на астма, алергии и други респираторни заболявания. Подходящ е както за възрастни, така и за деца благодарение на включените две маски с различен размер.
За най-малките използването на инхалатор може да бъде предизвикателство – шумът често ги плаши и води до отказ от процедурата. Zano Inspire решава този проблем със своя изключително тих режим на работа. Ниските нива на шум са сравними с обикновен разговор вкъщи. Още едно предимство е компактният размер на Zano Inspire. Инхалаторът е достатъчно малък, за да се побере удобно в чантата ви, което го прави идеален за пътувания. Така винаги можете да разчитате на ефективна терапия, когато е необходимо.
Zano Inspire дарява инхалатор на всеки, който е диагностициран с муковисцидоза в България – Муковисцидоза > Zano
Tърсете в аптеките и на zanoinspire.com.
Повече за Zano в страниците във Facebook и Instagram.
Кашлицата на бебето естествено притеснява родителите. Това, което препоръчват специалистите, е първо да се вслушаме дали бебето има хрипове, дали хълца или пък е с „лаеща“ кашлица. От Parents са подготвили материал, в който да става ясно кое е нормално за бебето и кои симптоми са повод за притеснение.
И за това има основателна причина. Кашлицата е начинът на организма да се защити. При бебето тя има за цел да поддържа дихателните пътища чисти, да освободи гърлото от храчки, постназална хрема (носна слуз, която се стича в задната част на гърлото) или дори при заседнало парче храна, обяснява д-р Хауърд Балби, завеждащ на детско отделение по инфекциозни болести в Медицинския център на окръг Насау, Ню Йорк, САЩ.
И ето тук стават трудни: кашлицата на бебето може да означава различни неща, а вие няма как да го питате какво не е наред. Тоест вие можете да си го питате, ако държите, обаче отговорът – какъвто и да е той – няма да ви свърши работа.
Затова преди всичко запазете спокойствие и се вслушайте внимателно в звука на кашлицата.
Когато нещо дразни белите дробове или гърлото ни, естественият отговор е да кашляме.
Въпреки това има моменти, в които определено не трябва да чакате, за да потърсите личния лекар на детето или спешна помощ. Ако бебето ви е на възраст под 3 месеца и кашлицата е придружена от висока температура или признаци на затруднено дишане, не се бавете и намерете специалист.
За да можете по-успешно да наблюдавате дишането на детето си, свалете дрешката му и го разгледайте, докато то е легнало възможно най-удобно. Ето за какво трябва да следите:
Опитайте рутинната процедура „много течности и много почивка“.
Можете да пробвате по-естествени средства за лечение на кашлица като мед (за деца над една година), капки с физиологичен разтвор. Парацетамолът е добър вариант за намаляване на температурата.
Ако температурата на детето ви е 38°C или по-висока и то изглежда отпуснато, обадете се на вашия лекар. Незабавно потърсете специалист и ако бебето ви е на 4 месеца или по-малко и има някакви признаци на температура; дори леката може да е сериозен проблем при бебетата.
Крупът обикновено се причинява от вирусна инфекция и кара лигавицата на трахеята да набъбне и да затвори дихателните пътища, което води до затруднено дишане. При круп кашлицата е лаеща.
Най-красноречивите симптоми на круп: лаеща кашлица посред нощ (звукът е труден за объркване) и затруднено дишане. Кашлицата се появява, когато детето вдишва (а не при издишване).
Крупът обикновено засяга деца под 5-годишна възраст и често започва с обикновена настинка или подсмърчане по-рано през деня. Крупът обикновено преминава за три или четири дни. Ако това не се случи, обадете се на вашия лекар.
Първо се опитайте да успокоите детето. След това можете да направите няколко неща.
Вариант 1: Вкарайте детето в банята. Пуснете душа, затворете вратата и оставете детето да вдиша въздуха от парата.
Вариант 2: Ако вечерта е мека, изведете го навън. Влажният въздух би трябвало да улесни дишането му.
Вариант 3: накарайте детето да вдишва хладната струя от овлажнителя за въздух (ако имате такъв).
Вариант 4: Хладният въздух от хладилника или фризера също може да бъде полезен.
Обикновено при бебетата случаите на COVID-19 са леки или безсимптомни, но те могат да развият и широк спектър от странични ефекти, включително суха или влажна кашлица. Симптомите обикновено се появяват в рамките на 2 до 14 дни от излагането на вируса и често наподобяват настинка или грип.
Кашлицата е суха и продължителна, въпреки че е възможно и да е влажна. Някои бебета стигат и до лаеща кашлица, която наподобява круп.
Симптомите варират в широки граници. Освен кашлица, бебетата могат да имат повишена температура, хрема, задух, липса на апетит, промени в поведението, повръщане, диария или други симптоми. В редки случаи COVID-19 може да доведе до тежко заболяване, което изисква хоспитализация.
Свържете се с вашия лекар, ако подозирате, че бебето ви е с COVID-19. Може да бъдете посъветвани да направите тест на детето. Ако има COVID, изолирайте го (и неговия основен болногледач) от другите членове на домакинството. Потърсете медицинска помощ при тревожни симптоми като затруднения в дишането или храненето, посинели устни, дехидратация или трудно събуждане.
Според Американските центровете за контрол и превенция на заболяванията бронхиолитът се характеризира с възпаление на малките дихателни пътища в белите дробове. Много неща могат да причинят свиване на дихателните пътища, включително фактори на околната среда като например прах. Но огромното мнозинство от случаите на бронхиолит при бебета на възраст под 1 година се причиняват от респираторния синцитиален вирус (RSV).
RSV обикновено предизвиква настинка при децата над 3 години, но може да проникне в белите дробове на бебетата и да бъде потенциално животозастрашаващ, предупреждава д-р Дейвид Рубин, началник на педиатрията в болница „Сейнт Барнабас“ в Бронкс, Ню Йорк. То може да доведе и до хриптяща кашлица при бебетата.
С хрипове.
Бронхиолитът се появява след обикновена настинка, в която има кашлица и хрема. Бронхиолитът обикновено се наблюдава през есента и зимата и може да бъде придружен от лека повишена температура и загуба на апетит.
Можете да лекувате бронхиолита у дома, след като дишането на бебето ви е под контрол. Давайте му много течности, много почивка и му правете инхалации. Винаги следете честотата на дишане на детето. Ако тя стане твърде висока – 50 или повече вдишвания в минута – детето ви определено е в респираторен дистрес. Обадете се на 112.
Тази животозастрашаваща бактериална инфекция е била водеща причина за заболяване и смърт при бебетата до създаването на ваксината DTaP през 60-те години на миналия век, която на практика я е ликвидирала в САЩ. Въпреки това коклюшът се завръща и през последните години има огнища на заболяването.
Силно, бързо свиркане в гръдната област.
В повечето случаи на коклюш бебето няма симптоми на настинка или температура. Признаците на магарешката кашлица включват:
Ако подозирате, че бебето ви страда от магарешка кашлица, незабавно се обадете на лекаря си. Вероятността да ви хоспитализират е голяма, за да може бебето да получава кислород по време на кашличните пристъпи.
На детето, както и на всеки член на вашето домакинство, ще бъде предписан антибиотик, за да се предотврати разпространението на заболяването. След първоначалния пристъп магарешката кашлица ще трябва да премине, но това може да отнеме месеци.
Пневмонията е вирусна или бактериална инфекция на белите дробове, причинена от редица заболявания, включително обикновена настинка. Кашлицата, индикираща пневмония, най-вероятно ще бъде влажна и слузеста.
Влажна и слузеста.
Бебето с пневмония е много уморено. Има и „продуктивна“, мокра кашлица.
Лечението зависи от това дали причината е вирусна, или бактериална. Бактериалната пневмония обикновено е по-опасна и най-често се причинява от Streptococcus pneumoniae.
Тъй като астмата води до стесняване на дихателните пътища, кашлицата на бебето с астма ще е с хрипове. Лекарите като цяло са съгласни, че астмата не е често срещана при деца под 2 години, освен ако бебето не е имало пристъпи на екзема и в семейството има алергии и астма. Докато не бъде поставена точна диагноза астма, стягането на дихателните пътища на бебето, което води до хрипове, се нарича реактивно заболяване на дихателните пътища.
С хрипове.
В случай на тежки симптоми на астма бебето ви ще страда от ретракции (всмукване и отпускане на гръдния кош и диафрагмата). Бебето може да прояви и други симптоми като учестено дишане, задъхване, затруднено хранене или сучене и умора.
Какъвто и да е случаят, винаги е най-добре да се обадите на вашия лекар, когато чуете, че бебето ви има хрипове. Дори и без окончателна диагноза астма, лекарите често използват медикаменти за астма, за да лекуват пристъпите на хрипове. Може да ви предпишат течна форма на албутерол за отваряне на дихателните пътища.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако пристъпите на астма са много тежки, албутеролът се прилага чрез инхалатор.
Ако бебето има сериозна кашлица, която се влошава след ден-два, и дишането му се затруднява, незабавно се обадете на педиатъра си. Както и при бронхиолита, следете за честотата на дишане на детето. Ако тя стане твърде висока – 50 или повече вдишвания в минута – се обадете на 112.
Малки играчки и парчета храна са най-честите причини за задавяне. Ако бебето започне внезапно да се задъхва или да кашля, докато се храни или играе, погледнете в устата му за чужд предмет. Ако има такъв, обикновено могат да го изкашлят сами. Опит за кашляне без никакъв шум може да означава пълно запушване и е необходима спешна медицинска помощ.
Малка, упорита кашлица или задъхване.
Тъй като бебетата винаги пъхат неща в устата си, е възможно да пропуснете предмет, който е заседнал в продължение на дни. Симптомите на бебешка кашлица от чужд предмет включват:
Ако предметът е блокирал напълно дихателните пътища на бебето, то ще прояви следните симптоми:
Ако подозирате, че гърлото е напълно блокирано, обърнете бебето и незабавно го ударете пет пъти в гърба между лопатките. Ако не успеете да изтласкате чуждия предмет, обадете се на 112.
В случай на частично заседнал предмет се опитайте да помогнете на бебето да го изкашля, като наклоните главата му надолу и го потупате няколко пъти леко по гърба. Ако подозирате, че бебето ви е погълнало чужд предмет, но не изглежда да може да го изкашля, ще се наложи да му бъде направена рентгенова снимка на гръдния кош.
Ако наистина е заседнало парче храна, лекарят ще ви насочи към специалист, който може да извърши бронхоскопия. По време на процедурата детето се поставя под обща анестезия, а малка оптична тръба с пинсета в края се спуска по дихателните пътища и изважда чуждото тяло.
Човек и добре да живее, ражда дете и то започва да боледува. Но това не е всичко. Когато детето започне да боледува, покрай него падат в жертва и всички други знайни и незнайни възрастни, грижещи се за него. Общо взето, ако си мислиш, че си много здрав и кален, поживей малко с дете, което безгрижно киха и кашля в носа ти, и пак ще си говорим.
Ето как изглежда една подобна малка семейна драма:
Дете – Ходи на училище в началните класове. Не е спряло да боледува от яслата. Има статут на биологично оръжие.
Майка – Усеща на вселенско ниво, че детето ще се разболее 3 дни преди първото кихане. Когато чуе кашлица, изпада в кататонен ступор.
Баща – Зает е да повтаря, че на детето нищо му няма. Първи пада тежко болен с 37,5°C.
Баба 1 – Облича детето, за да не настине. Иска да му се дава антибиотик при всеки сопол.
Баба 2 – Съблича детето, за да не се изпоти. Смята, че с хомеопатия и чесън всичко се оправя.
Дядо – Много иска да помага и да гледа детето, когато е болно, но просто няма желание да го прави.
Педиатър – Човек, който търпи всички останали и търси начин да им спре болестите и паниката.
2:00 през нощта. Средностатистически апартамент. От детската стая се разнасят зловещи звуци. Дете кашля. Майката се събужда и сяда в леглото си, опитвайки се да улови вибрацията на кашлицата и да прецени какво трябва да направи.
Майка (към бащата): Събуди се. Детето кашля.
Баща: (изсумтява и се обръща на другата страна)
2:07
Майка (към детето): Какво ти е? Защо кашляш? Задави ли се? (с надежда)
Дете: Не, мамо, сигурно съм болен, както и всички други днес в училище.
Майка (драматично): Ох, Господи, КАКВИ СА ТЕЗИ ХОРА, които си пускат болните деца на училище?!
Следва безсънна нощ, в която на детето му се дават час по час капки и сиропи без особен резултат, защото то явно е болно и тази кашлица няма да спре просто така.
7:30
Майка (към бащата), докато все още отказва да приеме очевидната истина:
Детето май е болно.
Баща: Нищо му няма.
Майка: Кашля цяла нощ. Може и да се е задавил. Не знам дали можем да го пуснем на училище така. МАКАР ЧЕ ВСИЧКИ СИ ПУСКАТ ДЕЦАТА БОЛНИ.
Баща: Нищо му няма.
Майка: Все пак няма ли да е добре да го заведем при педиатърката, за да му чуе гърдите?
Баща: Казвам ти, че нищо му няма. Ако искаш, ще звънна на майка ми да го гледа и ще го заведем следобед. Но нищо му няма.
Майка: Добре, звънни ѝ, че аз не мога пак да отсъствам от работа. Ще пиша в групата на класа, че ПАК ИМА БОЛНИ ДЕЦА.
Баща звъни на Баба 2:
Ало, майко, можеш ли да гледаш малкия днес?
Баба 2: Мога, ама защо? Какво му е?
Баща: Нищо му няма, ама пак сме се филмирали, че нещо кашлял.
Баба 2: Ох, ще ме уморите вие с тази кашлица. Ти като беше малък и кашляше, аз те събличах гол и те качвах на Витоша, а сега – паника веднага. Дайте му чай с чесън и джинджифил и ще го оправи. Аз идвам след малко.
Баба 2 идва. Дете и Баба 2 остават вкъщи. Майка и Баща отиват на работа. Междувременно Дете продължава да кашля, Баба 2 му тика бели топченца хомеопатия и опитва да балансира енергиите в дома, за да се оправи детето.
Майка, Баща и Дете в чакалнята пред лекарския кабинет. Телефонът на Майката звъни. Обажда се Баба 1.
Баба 1: Ало, маме, как сте?
Майка: Ами, чакаме при педиатърката, че пак нещо кашля.
Баба 1: Е, не, казах ви да му дадете антибиотик още миналата седмица. Сигурно е с вирусна пневмония. Тя не се хваща на слушалка. Казах ви, писна ми, ще стигнете до болница. Тази педиатърка нищо не прави. А вие не го обличате. Онзи ден като дойдох във вас, той беше без пантофи. Не знам какво очаквате…
Майка: Оф, майко, не е заради пантофите, а заради това, че ВСИЧКИ СИ ВОДЯТ ДЕЦАТА БОЛНИ НА УЧИЛИЩЕ! Айде, чао, че ни дойде редът.
Майка (към педиатър): Здравейте! Ами ние ПАК сме болни. Просто всичките си водят БОЛНИТЕ ДЕЦА на училище. Тази нощ много кашля.
Педиатър: Има ли температура?
Баща: Абе, температура, нищо му няма! (киха)
Педиатър: Сега ще го чуя и ще му видя гърлото, ама май и вие нещо не сте добре. (Гледа към бащата, на когото му сълзят очите и киха час по час.)
Баща: Нищо ми няма. Сигурно малкият ме е заразил.
Майка: Казва ти аз… Ето, сега ще сме болни всички пак цял месец, тъкмо оздравяхме. Не мога повече.
Педиатър: Спокойно. Това е нормално. Когато се съберат много деца на едно място и стоят цял ден на затворено, така става. А и сега е сезонът на вирусите. Но вече има много неща, които може да се направят…*
Майка: Да, например да се научим да не си водим БОЛНИТЕ ДЕЦА В УЧИЛИЩЕ!
Педиатър: Никой никога не може да е сигурен кога точно детето му се е разболяло. Всъщност, всеки може да е носител на вирус и да зарази друг, дори без видимо изразени симптоми.
На следващия ден Баща, Майка, Дете и Баба 2 са болни. Звъни телефонът на Бащата:
Баща (с глас от отвъдното): Да…
Дядо: Какво става?
Баща: Болни сме пак. На мене ми е много зле. Малкият пак ни зарази.
Дядо: Еее, тъкмо мислех да ходя да го вземам от училище…
—————————————
Следват още много действия, до едно напълно безрезултатни и затова – безсмислени. Но според нас има три неща, които може да се направят:
А лекарите все по-често ще ни предлагат медицински изделия, които превантират разболяването, за да не се налага да се борим с последствията.
Както се разбира и от името му, това е антивирусен препарат, който идва под формата на таблетки за смучене. Подходящ е за възрастни и за деца от 6-годишна възраст нагоре. Защитава ни от инфекции и респираторни заболявания, като изгражда физическа бариера и пречи на вирусите и бактериите да се натрупат в организма.
Активната съставка на Medistus е екстрактът Kistosyn® 200, който съдържа полифеноли, а в комбинация с гума арабика прави защитен филм върху лигавиците на устата и гърлото и атаката на вирусите и бактериите е абсолютно предотвратима. Освен това всички съставки са напълно натурални и не съдържат оцветители, консерванти, захар, глутен и лактоза.
Може да дадете на детето да изсмуче една таблетка, преди да влезе в класната стая. Или вие да лапнете една, докато се возите в градския транспорт. Във всяка ситуация, в която може да има риск от заразяване с вирусна или бактериална инфекция заради наличието на много хора, таблетка Medistus Antivirus би свършила чудесна превантивна работа.
Но може да се използва и за да се намали въздействието на вируса, когато вече усещате неразположение и гърлото ви “дращи”. Medistus Antivirus може и да облекчи дразнеща и суха кашлица.
Достатъчно е да вземате таблетките през два часа между 3 и 6 пъти на ден, като може да сте сигурни, че заради физическия ефект на Medistus Antivirus не е възможно да се развие резистентност към него.
Желаем ви да сте резистентни само и единствено към болестите. Бъдете здрави!
Детската кашлица е кошмар за всеки родител, но когато сме поне минимално информирани за различните видове кашлица, се чувстваме и по-уверени в подхода си.
В този текст, който идва с подкрепата на ZANO, сме събрали препоръки от лекар – педиатърът д-р Таня Андреева, и кратко описание на типовете кашлица, за да сте малко по-спокойни, когато чуете детето да кашля.
ZANO пък ще са до вас в процеса на профилактика и лечение на инфекциите на дихателните пътища с техния най-малък, безшумен и ефективен инхалатор, с помощта на който детето ви ще премине през това предизвикателство спокойно и леко.
Всеки родител е преживявал момента, в който детето му пипва някой вирус и за първи път се разболява малко по-сериозно. Изведнъж от него започват да излизат ужасяващи кънтящи звуци, които звучат сякаш кашля не дете, а някаква огромна машина.
Понякога кашлицата може да продължи със седмици и много родители се чувстват виновни, че не знаят какво точно да предприемат, за да я спрат.
Разбира се, че първото, което трябва да направим, е да заведем детето на лекар, но отделно от това е добре да се информираме малко по-задълбочено по темата.
Кашлицата звучи различно според типа респираторно заболяване и понякога можем да се ориентираме има ли причина да се притесняваме или можем да изчакаме с лекарския преглед до следващия ден.
От Майко Мила се допитахме до доктор Таня Андреева, детски ревматолог и педиатър, за да разберем има ли как да различаваме типовете кашлица макар и да не сме лекари.
„Кашлицата е защитен рефлекс на организма и механизъм за очистване на дихателните пътища. Има различни видове кашлица но в най-общият случай родителите я определят като влажна и суха. Аз бих добавила и лаещата (кънтящата) кашлица при ларингит, която е спешно състояние при бебетата и малките деца. Тя се дължи на стичащ се секрет от носа. Случва се при на пръв поглед "безобидна суха кашлица" детето да е с бронхиолит и дори да се наложи болнично лечение“, обяснява д-р Андреева.
„Важно е да се потърси лекар, когато кашлицата влошава общото състояние на детето - стане честа и пристъпна, наблюдаваме учестено или шумно дишане, хлътване на междуребрията, висока температура, както и когато кашлицата продължава повече от 5-6 дни, дори и състоянието на детето да е добро. При всички случаи на кашлица инхалациите с физиологичен разтвор и поставянето на детето в седнало положение ще подобрят моментното състояние“, ни каза още тя.
По думите на д-р Андреева средата на живот безспорно се е променила много последните 50 години - големите градове са пренаселени, а въздухът е значително по-мръсен. Отдалечили сме се от природата и сме се затворили в апартаментите. Урбанизацията, прекалената стерилност в съвременните жилища, липсата на контакт с природа и животни са само част от предпоставките за увеличаване на алергичните заболявания, от една страна.
От друга страна, децата, а и ние, възрастните, прекарваме почти целия ден в тесни, затворени пространства. В детските градини и училищата децата са по 25-30, затворени в една стая по 8-9 часа дневно и в комбинация със замърсения въздух на големите градове това води до чести дихателни инфекции.
За да сме малко по-подготвени и информирани по темата с детската кашлица, направихме и кратко описание на различните ѝ типове, така че, когато детето се разболее, да можете с „просто ухо“ да разберете за какво става въпрос:
Както името само говори, това е кашлица, която звучи като лай, и е последното нещо, което искаме да чуем от детето ни. Уви, някои вирусни инфекции водят до възпаление на ларинкса и трахеята, откъдето идва и този звук при кашляне.
Понякога кашлицата се успокоява през деня и се влошава вечер, а също така се случва да се чуе и „свирене“ при поемане на дъх. Такъв тип кашлица се успокоява от свеж въздух или пък от топла баня – заради парата.
Тя обичайно е съпроводена с хрема, възпалено гърло, насълзени очи и липса на апетит. Причината често е настинка. Може да продължи до 2 седмици, а лечението е свързано с прочистване на носа и взимане на мерки за овлажняване на въздуха в помещението, в което стоите.
Тя е от най-досадните и неприятните типове, защото може да продължи дълго, а и се случва детето да се буди от нея. Понякога се дължи на астма, заради която се образува мукус в белите дробове, но не е задължително това да е причина в 100% от случаите. Случва се и да е някаква алергия.
При тази кашлица със сигурност трябва да направите консултация с лекар, за да се установи дали става дума за астма и ако да – да се предприеме съответното лечение.
Това е т. нар. пертусис или коклюш – заразна бактериална болест, засягаща дихателните пътища. Симптомите включват кашляне по над 20 пъти за едно вдишване, както и трудност при поемане на дъх и издаване на странен звук при вдишване. Това състояние налага моментална лекарска намеса и хоспитализация.
Ако детето е болно повече от седмица и сякаш се влошава, кашлицата става все по-влажна, а дишането му е бързо, много е вероятно да става дума за пневмония – вирусна или бактериална. Обикновено педиатрите могат да я диагностицират с преслушване, но е добре да се направи и рентгенова снимка и да се предприеме съответното лечение.
И за финал д-р Андреева припомня, че при всички инфекции на горни и долни дихателни пътища инхалацията е лесен и безопасен метод, чрез който без излишни лекарства да се помогне за овлажняването и възстановяването на лигавицата, а когато се налага – и с медикаменти за лечението на самото заболяване (но задължително предписани от лекар).
При инфекции на горни и долни дихателни пътища инхалациите с физиологичен разтвор облекчават състоянието и подпомагат оздравяването и са един незаменим помощник на родителите.
След прекрасния текст Самостоятелни и свободни – как растат децата в германските ясли и градини, Деница Николова отново ни гостува, този път по темата за респираторните заболявания и отровния въздух.
Колко пъти сте водили детето си на лекар и сте излизали без рецепта за каквото и да е? На мен това в България не ми се е случвало. Затова много новодошли в Германия родители преживяват истински шок след първото посещение на педиатър.
Познават се по подобни постове във Facebook: “Мами, помагайте! Детето ми е с 38 градуса, а лекарят не му изписа нищо. Много съм разочарована от немските лекари.“ Или пък: „Момичета, тук дали мога да взема антибиотик без рецепта? Вече трети ден детето е с температура“.
Още от август започват запитвания какво да се даде, за да се засили имунната система…
Схващането в Германия е, че детските настинки и разболявания са в реда на нещата и спомагат за тренировката на имунната система. Затова никой не се бори с срещу тях с дебели чорапи, шалове, имуностимуланти, вестник с мед на гърдите или избягване на всяка цена на течение и студено.
Най-редовно могат да се видят боси деца в детската градина, дори и през зимата. За разболявания се броят температура, обриви, повръщане и/или разстройство. Никой не се бори срещу сопола, а кашлицата се смята за симптом, а не за болест (и то много след като е минал инкубационният период и която може да продължи дори и месец след болестта), следователно никой няма да върне детето ти от градина, ако му тече носът, нито ще ти се карат, ако детето ти кашля на детската площадка.
След настинка децата могат да се върнат на градина след като са били 24 часа без температура, без бележка от лекар.
Масовите препоръки са да се остави имунната система да си свърши работата, да се приемат течности (не е нужна храна, ако детето отказва), разходки на чист въздух и, за родителите, много търпение.
Освен капки за нос и антипиретик (с препоръката да се ползва само, ако температурата надвиши 38.5) друго досега не са ни давали. При последното ни посещение заради температура и болки в ушите, педиатърът каза, че вече и при ушни инфекции не бързат с антибиотик, понеже според опита им, те преминават за едно и също време без значение дали е приеман, или не антибиотик (в тези случаи взимат под внимание степента на инфекцията, преди да решат дали да дадат антибиотици).
В сравнение със спомените ми от моето детство, безразборното изписване на антибиотици в България, за щастие, намалява. Но сега масово се изписват и дават магическите имуностимуланти, без дори да е сигурно, че непрекъснатото стимулиране на имунната система в едно, иначе здраво дете, е безвредно.
Наскоро, на детската площадка разговарях с родители, чието, бягащо, викащо, катерещо се заедно с другите деца дете било диагностицирано преди няколко месеца със „срив в имунната система“.
Тази „диагноза“, естествено, служи, за да се продадат имуностимуланти на стойност няколкостотин лева. Престъпна дезинформация (като тази да ти каже гинекологът още в първия триместър на бременността, че си „твърде тясна“ за нормално раждане).
Напълно разбирам родителите, които искат само най-доброто за своето дете и са готови да за плащат скъпоструващи имуностимуланти, хомеопатия, частни уроци, английски език, компютърни кръжоци и математика от четиригодишна възраст.
В същото време обаче напълно игнорираме фактора, който оказва огромно влияние върху здравето и когнитивните способности: отровният въздух, който сме принудени да дишаме поне 5 месеца в годината. Всяка година.
Като биолог и фен на чистия въздух живо се интересувам от новите открития, свързани с вредите от неговото замърсяване. Някои от рисковете за здравето при вдишване на фини и ултрафини частици са:
- повишени респираторни симптоми (дразнене на дихателните пътища, кашлица или затруднено дишане; утежнена астма; хроничен бронхит, особено при деца; увеличена чувствителността към респираторни инфекции)
- рак на белите дробове
- и от по-скоро, сърдечни заболявания.
Все повече данни свидетелстват, че излагането на замърсен въздух може да увреди и мозъка. Изследване, проведено в Лондон между 130 хил. души, показва, че хората, живеещи в райони с най-високи нива на азотен диоксид, са с 40% по-висок риск от деменция, отколкото тези в райони с ниско замърсяване.
Скорошна публикация в PNAS пък установява, че дългосрочното излагане на замърсен въздух влияе негативно върху когнитивните способности при устни и математически тестове и има въздействие, равносилно на загубата на година от обучението.
Друг особено плашещ факт е, че мръсният въздух преминава в плацентата. Изследвани са 5 жени, живеещи в Лондон, непушачи и е установено наличие на частици сажди в плацентата на всяка бременна. Предишни изследвания показват, че жени, живеещи в замърсени градове, са по-податливи на проблеми с бременността.
За сравнение: България вече е осъдена за системно превишаване на дневните и годишни норми на замърсяване с фини прахови частици. Oглавяваме и класацията на държави с най-много смъртни случаи, свързани с качеството на въздуха според ЕАОС за 2014 г. В същото време според доклад на Европейската сметна палата София няма проекти за намаляване на замърсяването на въздуха от битово отопление.
Може би, вместо да харчим пари за стимулатори за здраве и училищен успех, е време да премахнем доказания вредител. Да изискаме най-после ефективни мерки срещу мръсния въздух и да следим за изпълнението им. Безлихвени кредити за жилищна изолация и забрана на всички коли под Е4, подобряване на градския транспорт и велосипедната мрежа са първите, едни от най-лесно изпълнимите и абсолютно необходими мерки, ако не искаме и следващата година да тровим себе си и децата си.
