Ние сме това, което ядем. Но как всъщност хранителните ни навици отразяват личността и културата ни? В опит да разберете това, фотографът Грег Сегал пътува по света и снима деца от различни страни, използвайки в сценографията продуктите, с които обикновено се хранят.
Проектът Daily Bread: What Kids Eat Around the World е сниман в продължение на 3 години в 9 държави: САЩ, Индия, Малайзия, Германия, Франция, Италия, Сенегал, Обединените арабски емирства и Бразилия. "Фокусирах се върху децата, защото хранителните навици започват от ранна възраст", казва Грег Сегал пред Bored Panda. Той моли хлапетата да съставят дневник с всичко, което са консумирали в рамките на една седмица, и после включва ястията в снимките. Целта му е да покаже цялата хранителна палитра на едно дете и да провокира родителите да се замислят за режима на своите.
Според него хората не подхождат с достатъчно внимание към това, с което се хранят, защото все по-често не ние сме тези, които приготвяме храната си. Затова в книгата е отделено място на културите, в които е заложено не само готвенето като ценност, но и отглеждането и "улова" на храната от хората.
Кауакани Яуалапити: "Когато сте гладни, просто отивате до реката с мрежата си"
Кауакани Яуалапити, 9 г., е част от племето яуалапити в Бразилия. Живее в национален парк Шингу, резерват в Амазонската низина. Когато се ражда, майка ѝ я изолира от членовете на племето, които не говорят езика арауаки - така Кауакани е първото дете от 1940 г. насам, което e израснало с автентичния език на племето. От баща си тя научава португалски. Обича да чете исторически книги, особено за египтяните. По-голямата част от дните ѝ минават в игра в реката. Помага на домакинството, набавяйки маниока и правейки тапиока от него. Лови риба. На всеки няколко месеца Кауакани пътува до Канарана, където учи компютърни умения, въпреки че никой в селото не притежава компютър; няма електричество или течаща вода. Диетата на Кауакани е много проста: риба, тапиока, плодове и ядки. „Трябват ми пет минути, за да си уловя вечерята“, казва момичето. „Когато сте гладни, просто отивате на реката с мрежата“. Червената боя на очите и по тялото ѝ е забъркана от семената урукум и я предпазват от зли духове.
Една от тенденциите, които книгата отразява, е, че децата от големите градове в западния свят се хранят по „зловещо подобни начини“, по думите на фотографа, въпреки че имат съвсем различни хобита и интереси.
И обратното – често най-качествените храни се консумират не от най-богатите, а от най-бедните. „В САЩ семействата с ниски доходи са най-големите потребители на нездравословна храна, защото е евтина. Но в Мумбай една пица струва 13 долара - непосилна сума за повечето хора. Така че много семейства там се хранят с достъпни и здравословни продукти като леща и карфиол.“, казва Сегал.
Анчал Сахани, която яде карфиол и колекционира опаковки от шоколад
Анчал Сахани, 10 г., живее в малка тенекиена барака на строителна площадка в предградие на Мумбай, Индия, с родителите си и своите брат и сестра. Баща ѝ изкарва по-малко от 5 долара на ден, които са достатъчни майка ѝ да приготвя бамя, карфиол с къри, леща... Анчал би искала да ходи на училище като други деца и да стане учителка, но е заета с домакинска работа и се грижи за малкия си брат. Когато има време, излиза извън строителната площадка, за да се наслаждава на аромата на жасмин и лотос и да наблюдава как децата от квартала играят крикет и бягат свободно. Докато се разхожда, събира опаковки от шоколад, които намира по пътя около магазина за хранителни стоки. Анчал мечтае също майка ѝ да я обича по начина, по който обича братчето ѝ.
Фотографът работи с около 60 деца, 52 от които са включени в книгата, документираща фотопътешествието му. "Започнах да снимам сина си и приятелите му от училище в задния си двор в Алтадена, Калифорния. После реших, че проектът ще има по-голям смисъл, ако се представи разнообразието от хранителни навици на повече места по света. Ако степента на затлъстяване в дадена страна е 25%, имах за цел да отразя това число в моята малка извадка.“
Ето още 7 от прекрасните снимки, включени в книгата на Сегал, представящи деца от всички места, които е посетил.
Мейса обича овесена каша и козе месо, но и хляб със спагети...
Мейса Ндяйе, 11 г., от Дакар, Сенегал, споделя една стая с баща си, майка си и брат си в сърцето на "Parcelles Assainies" - създадена през 70-те години комуна, приютяващи най-бедните жители на сенегалската столица. Мейса живее срещу стадиона и пазара, чиито стотици сергии предлагат всичко - от прясна риба до сватбени рокли. Благочестив мюсюлманин и ученик в ислямско училище, Мейса обича овесена каша и козе месо, от което се старае да консумира по-малко през седмицата. По-често пълни френски хляб със спагети, грах или пържени картофи. Мейса обича футбола и се надява да стане звезда като Меси или Роналдо. Ако имаше достатъчно пари, щеше да си купи хубава малка спортна кола. Мечтае майка му и баща му, който е хладилен техник, да могат да емигрират във Франция, за да печелят достатъчно пари.
Розали може да готви леща с наденица. И да я яде
Родителите на Розали Дюран, 10 г., от Ница, Франция, са разведени и тя живее по равно време с всеки от двамата. Това ѝ позволява да е близо както до Средиземно море, така и до френските Алпи. Има здравословна диета (която включва много прясна риба, като сардини), отчасти благодарение на баща си, ресторантьор, който я е научил да прави палачинки, салати и леща с наденица - любимото ѝ ястие. Единствените храни, които не обича, са рататуй, спанак и краставици. Своето чувство за стил, Розали има от майка си, която е моден дизайнер. Иска да бъде интериорен дизайнер, а сега се занимава с тайландски кикбокс, скално катерене, гимнастика и изпълнява магически трикове. Нищо не ѝ липсва, въпреки че би искала да отиде в Лос Анджелис и да види булевард Холивуд. Ако имаше достатъчно пари, щеше да си купи яхта.
Берил, която отглежда спанак на терасата си
Берил О Джин, 8 г., Куала Лумпур, Малайзия, живее в тиха жилищна сграда с родителите си и двамата си братя и учи в близкото училище. Баща ѝ е инженер, а майка ѝ управлява детски център. Нейното любимо ястие са спагети със сос карбонара. Берил отглежда бок чой и спанак на балкона си, не е ѝ позволено да пие газирани напитки и отказва да яде джинджифил. Тя мечтае да бъде мажоретка.
Юсуф - ирландска кръв в Дубай
Юсуф Абдула Ал Мухайри, 9 г, живее в Мирдиф, Дубай, ОАЕ. Майката на Юсуф е ирландка, дошла в Дубай, за да работи като сладкар. Тя се жени за местен мъж, с когото се разделя след раждането на Юсуф. Той обича готвенето на майка си, макар че сам си прави бъркани яйца и препечен хляб. Обича да чете, да рисува, да се катери, да язди коне и да създава научни проекти. Иска да стане пилот или полицай. Ако имаше пари, щеше да купи Ферари. Любимите му герои са Батман и майка му. Иска тя да се омъжи отново и да има братя и сестри.
Райската градина на Ханк
Ханк Сегал, 8 г., Алтадена, Калифорния, живее с майка си, учителка по пеене, и баща си, който е фотограф, близо до подножието на планините Сан Габриел североизточно от Лос Анджелис. Ханк и неговите родители отглеждат чери домати, артишок, тиквички, спанак, нар, грах, розмарин, мащерка, босилек, люти чушки, моркови, малини, дини. Любимите герои на Ханк са Алберт Айнщайн, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн. Ханк иска да бъде инженер в НАСА, когато порасне.
Андреа, който не иска и да чуе за карфиол
Андреа Теста, 9 г., от Катания, Италия, живее в къща с родителите си и 6-годишната си сестра. Баща му е офицер в италианската армия, а майка му е домакиня. Любимото ястие на Андреа е паста карбонара с много бекон. Обича аромата на портокали и череши. Не иска и да чуе за карфиол. Любимият му герой е Робинзон Крузо. Мисли да стане лекар, защото знае, че лекарите изкарват много пари. Иска да си купи безпилотен самолет и малко куче.
Шницел, без гарнитура от броколи, моля!
Джун Гросе, 8 г,, от Хамбург, Германия, обича да се снима, тъй като майка ѝ е моден фотограф. Любимата ѝ храна е шницел. Не понася броколи. Обикновено се чувства заситена след хранене, но много бързо огладнява отново. Мечтае да лети до Луната и обича да чете "Дневниците на вампирите", чудейки се преди да заспи дали вампирите наистина съществуват.
