Спенсър Елдън, който се появява като голо бебе на една от най-емблематичните обложки на албуми в историята на рок музиката - Nevermind на Nirvana - съди бандата, твърдейки, че е бил сексуално експлоатиран като дете, пише The Guardian.

В съда в окръг Калифорния е заведен иск срещу няколко страни, включително живите членове на групата, вдовицата на Кърт Кобейн - Къртни Лав, както и звукозаписните компании, издавали или разпространявали албума в последните 30 години. Елдън твърди, че посочените страни са продуцирали детска порнография със снимка, на която се вижда как той като голо бебе с неприкрити гениталии плува към доларова банкнота. 

Обвинението

Заведеното дело обвинява страните в “детска експлоатация с комерсиална цел, откакто е малолетен до ден-днешен”, както и че “обвиняваемите съзнателно са произвеждали, притежавали и рекламирали комерсиална детска порнография, изобразяваща Спенсър”.

Елдън, който е бил на 4 месеца, когато е правена снимката, твърди, че е понесъл щети за цял живот вследствие на обложката на албума от 1991 г. в това число “тежък и постоянен емоционален стрес с физически проявления”, както и загуба на образование, заплати и “радост от живота”.

В заведения иск се казва, че изображението е “сексуално” и кара Елдън да изглежда като “сексуален работник - опитващ се да грабне долара”. Твърди се, че никога не му е плащано, за да се появи на тази обложка, както и че родителите му никога не са подписвали, че дават разрешение за разпространение на тази снимка, заснета специално за обложка на албума. Имаше информация, че на Елдън са платени 250 долара за нея. 

Искът на Елдън е за причинени вреди на стойност не по-малка от 150 000 долара от всеки от 15-те обвиняеми, плюс разходите по делото, като се изисква делото да бъде водено пред съдебни заседатели. 

Обвиняемите все още не са отговорили на иска, нито са го коментирали публично. 

Други подобни снимки на Спенсър Елдън

През 2016 г. Елдън пресъздаде снимката с вестник New York Post, за да се отбележи 25-ата годишнина на албума, казвайки: “Страхотно е, но е и странно, да съм част от нещо толкова важно, което даже не си спомням”. 

В същата година казва още: “Наскоро си мислех “Какво ако не съм бил съгласен, пенисът ми да бъде показван на всички”. Реално не съм имал избор”. На 10 години Елдън пресъздава снимката и за Rolling Stone.

През 2007 г. Той коментира пред Sunday Times, че е “малко извратено, че много хора са ме виждали гол. Чувствам се като най-голямата порно звезда в света”.

Робърт Фишър, който е дизайнер на корицата, казва, че снимката е вдъхновена от Кърт Кобейн, който е гледал документален филм за бебета, раждащи се под вода. “Той мислеше, че от подобна гледка ще стане хубава обложка. Но по-този начин щеше да е прекалено нецензурно, затова се спряхме на плуващото бебе.” 

Повечето фенове интерпретират снимката като комична, описваща сатирично бандата, която е подписала с голяма компания за албума и се опитва да се докопа до парите.

Кърк Уедъл, който заснема фотографията, казва през Guardian през 2019 г.: “Все още държа връзка със Спенсър. Мислех си “Човече, като стане на 16 години, това дете ще ме мрази в червата”. Не ме мрази, но има някакъв конфликт със снимката. Мисли си, че всички са изкарали пари от това, само той не. Струва ми се, че заслужава нещо. Винаги звукозаписните компании правят парите.”

Здравната каса има не просто право, но и задължение да иска парите за лечение на пострадали от насилие и катастрофи да ѝ бъдат възстановени от виновните за травмите на пациентите. В последния си брой Капитал припомни, че досега НЗОК не го е правила и съобщи за амбицията на сегашния ѝ директор д-р Дечо Дечев това да се промени.

Темата за "Майко Мила" коментира адвокат Мария Шаркова



Мария Шаркова е управляващ съдружник на
„Шаркова и партньори“.
Работи като адвокат основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.
Нейни публикации по различни медицинскоправни теми може да следите и в професионалния ѝ блог mariasharkova.com

Има една разпоредба в Закона за здравното осигуряванее, за която никой не беше чувал до преди няколко дни. Нищо, че си стои там повече от 17 години.

Според нея, НЗОК има право да търси обратно средствата, които е платила на болниците за лечение на пациенти, при наличие на някое от следните условия:

-- Пациентът сам умишлено е увредил своето здраве (например е направил неуспешен опит за самоубийство).

-- Пациентът е пострадал в резултат на умишлено престъпление (например претърпял е тежка или средна телесна повреда след умишлено нанесен побой);

-- Пациентът е бил увреден от друго лице, което е било пияно или е употребило наркотични вещества (например при причинено ПТП след употреба на алкохол).

В първия случай платените средства ще бъдат търсени от самия пациент, а във вторите два – от причинителя.

Шест години след приемане на този текст е добавена и нова алинея, която значително облекчава процедурата за възстановяване на тези средства от НЗОК, като ѝ се дава правото да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, вместо да води дълги и продължителни дела по общия ред.

Преди няколко дни Капитал припомни, че НЗОК никога не се е възползвала от това свое право, като амбицията на сегашния ѝ директор е да инициира законодателни промени, улесняващи прилагането на чл. 111 от ЗЗО.

Какво означава всичко това?

Нашата здравна система е изградена на солидарен принцип, което означава, че когато се нуждаем от медицинска помощ, няма значение с каква конкретна сума (и дали) сме допринесли за бюджета на НЗОК.

Ако вие се осигурявате на максималния осигурителен доход, но тази година не сте ползвали медицинска помощ, плащанията ви не се натрупват в някаква индивидуална партида или за „черни дни“, а се ползват за лечение на други пациенти.

Обратното, ако плащате здравна осигуровка в минимален размер, но ви се наложи да получите скъпо лечение, отново това обстоятелство няма да има значение при оказването на медицинска помощ.

С това обяснение се опитвам да кажа, че всички ние, чрез здравните си вноски, косвено заплащаме лечението на пациентите, чието здраве е увредено умишлено от някой друг.

Отделно, статистиката на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата (да, има такава!) показва, че средно за една година над 200 ПТП са причинени в резултат на употреба на алкохол или опиати.

Лечението на пострадалите в такива случаи рядко се покрива от стойността на една клинична пътека, скъпо е, защото се лекуват политравми, изискващи време и средства. И това лечение се заплаща от всички нас - солидарно.

Излиза, че 17 години сме били солидарни с пияните водачи и насилниците.

Всъщност прави впечатление, че правото на подобни регресни искове към причинителите не е привилегия само на НЗОК. Според Кодекса за застраховането, застрахователят има същото право, ако застрахованият е причинил вредата умишлено или вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.

В много държави пациентите, които са потърсили медицинска помощ след претърпян инцидент, попълват различни въпросници, които да помогнат на осигурителния орган да събере информация за причините и, евентуално, да възстанови платените от него средства.

Това е съвсем нормално. Законът дава възможност на осигурителя да възстанови част от платените за лечение пари и той не е свободен в преценката си дали да го направи или не. Защото това са публични средства, които трябва да бъдат управлявани правилно и законосъобразно.

Защо никой никога за 17 години не го е правил, е въпрос, на който отговор нямам. Дори да са липсвали процедури за установяване на обстоятелствата, обосноваващи подобни искове, този дълъг период е бил достатъчен за да се предложат и приемат такива.

Всъщност, ще е интересно застрахователите да споделят колко регресни иска завеждат годишно при същите условия. Надали са равни на броя на тези, завеждани от НЗОК.

Спорен е въпросът дали пациентите, които сами са посегнали на живота си, трябва да плащат оказаната им медицинска помощ.

Обикновено опитите за самоубийство са пряко свързани с наличие на психично заболяване. Без да влизам в подробности относно психичните грижи в България, най-вече тяхната достъпност и качество, ще отбележа, че държавата е в огромен дълг към лицата с психични разстройства, за да търси техните задължения, възникнали от неуспешни суициди.

Как да се ползват средствата, събрани по реда на чл. 111 от ЗЗО?

„Възраждането“ на чл. 111 от ЗЗО не е единствената новина от изминалата седмица. Заедно с нея и със „ситни букви“ се направи уточнение: събраните средства могат да бъдат използвани за финансиране на програми за генетични изследвания и диагностика на редки заболявания.

„Ако заболяването не е открито по време на бременността, държавата ще го покрива, но ако пациентите не са отишли на пренатална диагностика или не са взети мерки, трябва отговорността за лечението да падне върху родителите“., смята управителят на здравната каса“. (източник – Капитал).

Създаването на достъпна пренатална диагностика е изключително важно, защото дава възможност на бъдещите родители да бъдат подготвени и да вземат решение за предстоящата или вече започнала бременност. Да бъдат наказвани обаче, защото са направили своя информиран избор, е меко казано смущаващо.

Когато причиниш катастрофа пиян, е нормално да носиш финансовото бреме за своето и чуждото лечение, но да носиш същото това бреме, защото с избрал да родиш дете с рядко заболяване, е цинично.

Решението дали да родиш дете не може да бъде обусловено от заплаха за бъдеща финансова тежест за неговото отглеждане. Пренаталната диагностика трябва да даде възможност за осъществяване на информиран избор от бъдещите родители.

А на практика с това предложение родителите, направили избора да родят дете с рядко заболяване, се приравняват към пияните водачи или побойници…

По темата:

cross