Някои хора боледуват „на серии“. Първи епизод: детето носи вируси от градината. Втори епизод: всеки в офиса кашля. Трети епизод: транспортът е пълен и все някой ни лепва нещо – и така от октомври до март. В повечето случаи не става дума за „слаб имунитет“, а за комбинация от експозиция + недоспиване + среда. Но понякога честото боледуване е сигнал, че има причина, която трябва да бъде установена, защото не е за подценяване.
Вместо „много боледувам“, вадете лист и химикалка и записвайте за 8–12 седмици следната информация:
Това помага на лекаря да прецени по-добре цялата картинка, защото не е добре да се обляга само на впечатленията ви.
• Недолекувани/припокриващи се вируси + липса на почивка. (Почивка? Помните ли какво е това? Вижте тълковния речник, ако вече сте забравили. Поне на теория да знаете какво е.)
• Хроничен ринит/алергия – постоянна хрема/кашлица.
• Астма или бронхиална хиперреактивност след вируси.
• Рефлукс, който дразни гърлото и поддържа кашлица.
• Лоша вътрешна среда: сух въздух, плесен, тютюнев дим.
Рецидивиращи тежки инфекции, необичайни причинители, чести пневмонии, нужда от многократни антибиотици, инфекции, които се „влачат“ и не реагират – това са червени флагове. Ако симптомите се развяват нееднократно пред очите ви, може би става дума за имунен проблем.
Повтарящите се инфекции по-често имат други причини, но при съмнение се прави базова лабораторна оценка – тоест необходимо е да бъдете прегледани и изследвани.
• Пълна кръвна картина с диференциал.
• Имуноглобулини (IgG, IgA, IgM; понякога и IgE).
• При белодробни симптоми: спирометрия; при повтарящи се долни инфекции – образно изследване по преценка.
Част от изследванията се интерпретират по-добре след като минат седмици от остра инфекция, защото по време на боледуване стойности може да са преходно променени.
Имунитетът не е просто продукт, който се продава в шишенце в аптеката. Голяма част от това дали ще бъде изграден зависи от няколко съществени модула: сън, движение, храна, ваксини според риска, и среда у дома (въздух). Ако тези фактори са добри и са налични, но въпреки това боледувате тежко и/или често, проверката е оправдана.
Още не сме свършили, скрол надолу
• Има ли смисъл от имуностимуланти без изследвания?
При чести инфекции първо търсете причина и рискови фактори. Добавките не заменят диагностиката и могат да дават фалшиво спокойствие.
• Колко време е „нормално“ да кашляме след вирус?
Кашлицата може да се задържи седмици, но ако е за повече от 3 седмици, ако е придружена от задух/свирене, или се влошава – стига форуми, коментари в социалните мрежи и питане на ChatGPT. Отидете при ИСТИНСКИ лекар!
• Как да обясняваме по-ясно на личния лекар?
Отидете с дневник на епизодите, които сте имали (дати/симптоми/антибиотици) и с конкретен въпрос: „Има ли причина да изследваме алергия/астма/рефлукс/имуноглобулини?“
Пожелаваме ви болестта да ви придружава рядко в живота! Повече здраве и здрави нерви.
Източници: MSD Manual: Approach to the patient with suspected immunodeficiency, Immunodeficiencies in Adults (Regina, 2025, PMC), Immunodeficiency UK: Guide for lung specialists (PDF), Primary Immune: Laboratory tests for PID, World Allergy Organization: diagnostic approach in adults (updated 2021)
Текстът е създаден с подкрепата на
Дойде ли есенно-зимният период, всички направо откачаме на тема „имунитет“. Имаме ли го, нямаме ли го, висок ли е, нисък ли е... И най-вече – как да го подсилим, укрепим и въобще да го превърнем в нещо като Великата китайска стена на имунитетите в световен план. Нашият имунитет да е най-висок и силен, направо непревземаем! Това, за което не говорим обаче, е имаме ли нужда от такова подсилване и в какво състояние е нашата собствена имунна система, която тихо и кротко си работи в бекграунда на всички останали жизнени процеси. И ако имаме нужда, с какво да я подкрепим, за да ни служи вярно още една зима, в която вируси и бактерии ще се прескачат навсякъде около нас.
Днес отваряме темата за имунитета и ще я разнищим на достъпен език, защото когато човек е добре информиран, може да вземе правилно решение. И да има по-висок имунитет.
Обикновено си я представяме като взвод от малки войници, които стоят винаги нащрек и са готови да се впуснат в боя срещу всеки вирус или бактерия. По същество тя е сложна мрежа от клетки, тъкани и органи, които работят съвместно, за да защитават организма от вредни микроорганизми – бактерии, вируси, гъбички и паразити.
Основната ѝ функция е да разпознава и унищожава чужди болестотворни агенти, които могат да ни навредят.
Имунната система има два основни компонента – вроден и адаптивен имунитет, като първият е много по-бърз в реакцията си. Вроденият имунитет действа като първа линия на защита, докато адаптивният се активира по-бавно. Но той пък е специфичен и има „памет“ за предишни инфекции.
Имунната система действително функционира като добре координирана армия, в която основните играчи са белите кръвни клетки, или левкоцитите. Те имат ключова роля в разпознаването и унищожаването на патогени като вируси, бактерии и гъбички. Ако сте си пускали пълна кръвна картина, със сигурност сте видели в нея изброени лимфоцити, неутрофили, макрофаги – те всички са типове левкоцити.
Както вече споменахме, има два вида имунитет – вроден и адаптивен. Вроденият имунитет е неспецифичен и действа като първа линия на защита срещу всякакви патогени, реагирайки бързо и интензивно. Адаптивният имунитет пък се активира по-бавно, но е изключително специфичен към конкретни патогени и има „памет“, което позволява по-бърза реакция при повторен контакт със същия микроорганизъм.
И още: имунитетът може да е активен – това е този имунитет, който се развива след директен контакт с патогени, например чрез инфекция или ваксинация. При този процес организмът сам произвежда антитела и развива дълготрайна защита.
Ще кажете „Щом има активен, сигурно има и пасивен“ и ще сте напълно прави. Пасивният имунитет е този, който се предава чрез антитела от друг организъм, като най-разбираемият пример за него е имунитетът, който новородените получават от майката чрез плацентата и кърмата. Защитата, която той осигурява, е временна, докато имунната система на детето не започне да функционира ефективно.
Освен това, има и естествено придобит имунитет, който възниква след преболедуване от инфекция, както и изкуствено придобит, който се развива чрез ваксинации. И двата типа активен имунитет имат важна роля за защита на организма от бъдещи инфекции, като позволяват на имунната система да „помни“ патогена и да реагира по-бързо при следваща среща.
Както и сами се сещате, основната разлика е в опита, който имунната система на възрастния има пред тази на детето. Колкото и да не ни се иска, единственият начин детската имунна система да се развие е чрез контакт с различни микроорганизми. Децата са по-податливи на инфекции, тъй като адаптивният имунитет се формира бавно в течение на годините и изисква поредни срещи с патогени, за да изгради отговор към тях.
Важно е да се подчертае обаче, че с напредване на възрастта имунната система на възрастните също отслабва, което налага повишена грижа за здравето. Неслучайно при сезонни взривове на вирусни инфекции например, най-податливи към тях са децата и възрастните хора над 60-годишна възраст.
Имунната система започва да се развива още преди раждането, но нейното съзряване продължава в първите години от живота. По време на вътреутробното развитие бебето получава пасивен имунитет от майката чрез предаване на антитела през плацентата. Тези антитела го защитават през първите месеци след раждането, а с първото кърмене новороденото получава коластра, богата на антитела и други защитни компоненти, които допълнително подсилват неговия вроден имунитет.
Изграждането на активния имунитет започва с излагането на микроорганизми в околната среда. Всяка среща с вируси, бактерии и други патогени (а те са навсякъде около нас) предизвиква реакция на имунната система, която се „учи“ как да разпознава и неутрализира вредните агенти. Затова и не е препоръчително децата да бъдат ограничавани изцяло от контакти и държани вкъщи, когато са малки. Напротив, въвеждането им в различна социална среда от семейната е важно не само за психическото им развитие, но и за имунната им система.
Този процес е ключов за създаването на имунологична памет, при която организмът може да реагира по-бързо и ефективно при повторна инфекция със същия патоген. Реакциите на имунната система при децата обичайно водят до чести, но нормални заболявания, които служат като важен стимул за съзряването на имунитета.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ваксинациите са друг съществен фактор за изграждането на специфичен имунитет. Ваксините подготвят организма за борба с определени патогени, като стимулират имунната система да създаде антитела без реална инфекция. Това е особено важно за заболявания, които могат да причинят тежки или животозастрашаващи усложнения при първа среща с тях като морбили, дифтерия или тетанус. Редовните реимунизации поддържат нивото на антитела и предпазват от повторни инфекции.
Освен това, контактът с околната среда също играе роля в развитието на имунитета. Децата, които прекарват време на открито, в контакт с природата, както и тези, които взаимодействат с други деца, са изложени на различни микроби, което допринася за разнообразието на техния микробиом. Този микробиом, състоящ се от множество полезни бактерии, живеещи във и върху тялото, е от съществено значение за поддържането на балансиран имунен отговор.
Здравословното хранене също е ключов фактор за правилното развитие на имунната система. Хранителни вещества като витамини (особено витамин C и витамин D), минерали (цинк и селен), антиоксиданти и пробиотици подпомагат функцията на имунните клетки и укрепват защитните бариери на организма. Диета, богата на пресни плодове, зеленчуци, както и трите групи хранителни вещества – въглехидрати, протеини и полезни мазнини, е важна за поддържането на силен имунитет. Дефицитът на хранителни вещества може да отслаби имунната система и да увеличи риска от инфекции.
От изключително значение за това имунната ни система да функционира добре е и достатъчният и качествен сън, редовната физическа активност и управлението на стреса. Хроничният стрес и липсата на сън например могат значително да отслабят имунната система и да направят организма по-податлив на заболявания.
Хранителните добавки са често използвано средство за подпомагане на имунната система, особено през студените месеци или в периоди на повишена заболеваемост. Сред най-популярните добавки са витамини C и D, цинк и пробиотици, които играят важна роля в поддържането на оптималната функция на имунната система.
Витамин C например е един от най-известните антиоксиданти и има ключова роля в поддържането на имунитета. Той подпомага продукцията и функциите на белите кръвни клетки (левкоцитите), които са основната линия на защита срещу патогените. Витамин C участва и в производството на интерферон – вещество, което помага на клетките да се предпазват от вирусни инфекции. Освен това, този витамин засилва бариерната функция на кожата и мукозните мембрани, което намалява риска от нашествие на патогени в организма. Дефицитът на витамин C може да доведе до отслабване на имунната защита и до увеличаване на податливостта към инфекции.
Витамин D пък има водеща роля в активирането на имунния отговор и допринася за поддържането на вродения имунитет. Недостигът на витамин D е свързан с повишен риск от инфекции на дихателната система, включително настинки, грип и бронхити. Приемът му под формата на добавки е особено препоръчителен в зимните месеци, когато естественото му производство в кожата под въздействието на слънчевата светлина е ограничено.
Цинкът е есенциален микроелемент, който участва в множество ензимни реакции, свързани с клетъчния имунен отговор. Недостигът на цинк може да доведе до нарушена функция на имунната система, повишена податливост към инфекции и забавено възстановяване след заболяване. Добавки с цинк често се препоръчват при първи симптоми на настинка, като се смята, че могат да намалят продължителността и тежестта на заболяването.
Пробиотиците са живи микроорганизми, които оказват положителен ефект върху здравето на човека, когато се приемат в достатъчни количества. Те играят важна роля в поддържането на здравословния баланс на чревната микрофлора, който е тясно свързан с функцията на имунната система. Червата съдържат около 70% от имунните клетки на тялото и затова здравият чревен микробиом е от решаващо значение за ефективната имунна защита.
Бета глюкан – сигурно сте чували за него доста в последните години. Бета глюканът е полизахарид, който допринася за активността на имунните клетки по време на стресови ситуации и подпомага локалните защитни сили на лигавиците.
Текстът е създаден с подкрепата на
Когато искате да подкрепите имунитета на детето, проучете хубаво продукта, на който сте се спрели. Вижте клиничните му проучвания и съставките му, защото това е от изключително значение за резултата. Ние, разбира се, има какво да ви препоръчаме в тази посока и то се нарича Stamatin Kids – специално разработен природен продукт за подкрепа на имунитета на деца над една година, съдържащ бета глюкан от гъба кладница и екстракт от билка ракитник. За бета глюкана вече казахме, че поддържа имунните клетки активни, особено в ситуации на стрес за организма (каквато е всяка инфекция например). Билката ракитник пък е добре позната със своите антиоксидантни свойства и подкрепата, която оказва на имунитета.
Клинично проучване, проведено в периода май 2016 – март 2017 г., показва, че приемът на гъба кладница, съдържаща се в Stamatin Kids, е ефективен метод за подобряването или корекцията на множество параметри и функции на имунната система.
Изследването доказва значително подобреното здравословно състояние на децата, приемали Stamatin Kids, както и ефекта на гъбата кладница като имуномодулатор (вещество, способно да промени имунния отговор посредством промяна на антигенните характеристики на патогените или чрез директно повлияване на имунните функции на индивида). Резултатите показват ефективността на гъбата кладница за редуциране на броя на инфекциите при деца с рецидивиращи респираторни заболявания.
По време на проучването децата не са проявили никакви странични реакции, което означава, че са имали отлична поносимост към сиропа. По време на приема и три месеца след това не са наблюдавани респираторни инфекции при 75 от децата (74,25%). По време на приема и три месеца след това само при 15 деца (14,85%) се наблюдава несигнификантна инфекция (настинка) без необходимост от антибиотична терапия.
Stamatin е антивирусен продукт, подходящ за прием при остри вирусни инфекци и още при първи симптоми на настинка и грип, както и за профилактика на развитието на инфекции посредством стимулиране на вродения и придобития имунитет. Той има клинично доказан ефект при ринофарингит, тонзилофарингит и бронхити. През октомври 2024 г. се публикуваха резултати от клинично проследяване на над 1100 пациенти от 14 центъра в България с остри инфекции на дихателните пътища. Резултатите затвърдиха мястото на Stamatin както като монотерапия, така и като част от комплексната терапия в реалната клинична практика.
Знаете ли, че има Европейски ден за осведомеността относно антибиотиците. Може би се чудите защо изобщо е необходим такъв специален ден? Отговорът не е никак положителен. Проблемът с прекомерната употреба на антибиотици е огромен и се задълбочава все повече след бума на Covid-19.
Всяка година поне 33 000 души умират от инфекции, причинени от резистентни към антибиотиците бактерии. Всеки ден един от трима пациенти получава някакво антибиотично лечение. Към това се добавя и фактът, че много често се самолекуваме с антибиотици, „предписвайки“ си ги в посока към Луната, защото сме чули, че за тази болест се пие този антибиотик.
Само дето повечето от нас не си дават сметка, че инфекциите, причинени от вируси, не се лекуват с антибиотици. Такъв между другото е и Covid-19 – антибиотик в лечението следва да бъда включен, ако има изолирана бактериална инфекция. Всеки лекар може да прецени това, ако направи необходимите кръвни изследвания, както и антибиограма, за да се определи кой е най-подходящият препарат.
Основният проблем при прекалената употреба на антибиотици е, че това ускорява мутирането на гените на бактериите, с които те се опитват да се противопоставят на антибиотика.
Когато това става много по-бързо, отколкото способността на антибиотиците да се справят с бактериите, тогава се получава резистентност.
А станат ли бактериите резистентни към антибиотиците, с които се опитваме да се отървам от тях, има голяма вероятност да не можем да се излекуваме от елементарни за съвременната медицина заболявания.
Казвам се Мохамед и съм на 37 години. Израснах в Обединеното кралство, но през последните 10 години живея в Кайро и управлявам компания за разработка на софтуер. Имам много роднини в Египет. Така си живеех там и пътувах често между двете страни.
През април 2011 г. бях диагностициран с остра миелоидна левкемия – вид рак, при който поради свръхпроизводство на бели кръвни клетки в организма имунната система престава да функционира нормално.
Започнах лечение почти веднага. При левкемията не се изпитва болка – в повечето случаи просто не се чувстваш добре и ти е отпуснато, но тъй като имунната система не функционира правилно, си по-податлив на инфекции. Те могат да бъдат както неприятни, така и изключително опасни.
В продължение на три дни температурата ми варираше неконтролируемо, достигайки опасни нива от 40°C. След като установиха, че инфекцията не е обичайна, лекарите успяха да я овладеят с конкретна комбинация от високи дози антибиотици. В този момент неизвестният характер на инфекцията беше наистина плашещ. Провеждахме терапия за левкемията, но никой не знаеше какво е причинило треската.
Допълнителните изследвания показаха, че съм инфектиран с бактерията Escherichia coli (E. coli), която нормално обитава червата. По причини неизвестни на моите лекари бях инфектиран с много устойчив вид на E. coli. Никой не знаеше със сигурност откъде съм се заразил с този много устойчив вид микроорганизъм или от колко време го нося в червата си, без да подозирам. Лекарите смятаха, че е възможно да съм се заразил в Египет, тъй като подобни резистентни видове са били открити там.
Веднага след като лекарите откриха инфекцията, бях преместен в помещение за изолация. Дори сега, като отида в болницата за химиотерапия, не ми е позволено да напускам стаята или да контактувам с останалите пациенти, въпреки че минаха седмици оттогава.
Медицинските сестри и лекарите използват строги предпазни мерки за ограничаване на контактите и запознават служителите, за да се уверят, че инфекцията не се разпространява.
По време на третия курс на химиотерапия развих друга треска. Този път лекарите знаеха как да я лекуват и беше веднага контролирана. Нивото на контрол е доста обнадеждаващо, но не е приятно да лежиш в изолатора.
Най-страшното е, че е възможно да имам този микроорганизъм завинаги. В момента е под контрол и лекарите са се справили с него много добре, но дори след побеждаване на левкемията възможността за реактивиране на инфекцията ще бъде основна заплаха.
Никога не съм мислил, че инфекциите могат да бъдат животозастрашаващи или че бързо могат да станат опасни. Щастливи сме, че имаме такива фантастични медицински мрежи за помощ, но е важно да се знаят рисковете и да се търси консултация с лекар при съмнения, че нещо не е наред.
E. coli, изолирана от кръвта на Мохамед, притежава механизъм на резистентност, чрез който продуцира ензим, наречен карбапенемаза. Тази карбапенемаза, позната като OXA-48, се изолира често от бактерии, характерни за региона на Средиземно море, но съобщения за нейното изолиране има и от останалата част на Европа и в световен мащаб.
OXA-48 придава на бактериите висока устойчивост към много антибиотици, включително към клас „антибиотици от последен ред“, карбапенемите.
Благодарение на своевременното извършване на културелни и лабораторни изследвания за установяване на ефективността на антибиотиците срещу бактерията, лекарите са успели да проведат лечение на Мохамед с правилните антибиотици.
Мохамед може да носи тази резистентна Е. coli в червата си за дълъг период от време и тя може отново да стане причина за инфекция в бъдеще. Той ще трябва да взема антибиотици, за да го предпазят от развиване на инфекции, които могат да бъдат свързани с лечението му за левкемия.
Тъй като OXA-48 е причина за резистентността на Е. coli към толкова много антибиотици, това може да бъде изключително предизвикателство, защото са останали само няколко антибиотика, които могат да му бъдат предписвани.
Ако антибиотиците не се използват правилно. Ако са прилагани, когато не е необходимо, приемани са за твърде дълъг или пък кратък период или в неефективна доза – това може да доведе до появата и разпространението на бактерии, които са резистентни към тях.
Важно е антибиотиците да се използват разумно и да се избира правилният възможно най-рано в лечението на инфекциите. Всяко забавяне в избора на правилните антибиотици, особено при много болни пациенти като Мохамед, е свързано с по-високи проценти на заболяване и смъртност.
Това е важно за всички, защото резистентни бактерии могат да бъдат открити както в болниците, така и в общността. Пациенти с потисната имунна система поради костномозъчна трансплантация или трансплантация на органи са изложени на значителен риск, защото са по-податливи на инфекции.
Когато очакваш бебе еднорог, а то се окаже КИБОРГ е един от най-четените текстове в "Майко Мила!", в който Биляна Ангелова разказа за 72-часовото безсъние на бебето си (и своето, разбира се) с надеждата някой да сподели мъдри съвети.
И ето ги днес - не от кого да е, а от педиатъра д-р Робърт Бъкнам и съавтора му Гари Езо. Двама са сред водещите световни експерти по хранене и сън на бебето и автори на книгата Да станем мъдри родители: бебето от 0 до 6 месеца, чието ново, актуализирано издание очаква своите будуващи по цяла нощ читателки (за да приспи сладко бебетата им).
Книгата е нещо повече от наръчник за оцеляване през първата половин година на новороденото. В нея ще намерите практически съвети за естествено синхронизиране на времето за хранене, времето за сън и времето за бодърстване на бебето с живота на цялото семейство. Това означава, че ако сте последователни, ще имате добре работещ план, който отговаря на нуждите на новороденото, но и на вашите.
Ето любезно предоставен от издателство "Изток Запад" откъс от книгата на тема ЗАЩО НЕ СПИ БЕБЕТО, а в нея ще откриете още:
-- как реагира новороденото на здравословния режим и какво става при липсата на такъв;
-- каква е еволюцията на концепциите за хранене и защо родителски насоченото хранене дава отлични резултати;
-- как да се справим с коликите, рефлукса и други проблеми и кои са необходимите бебешки аксесоари.
Това е малко плашещо! Вашето бебе се събужда по-рано в дневните си спанета, плаче, все едно нещо го боли, а вие не знаете от какво е. Първо пипате челото му, за да видите дали няма температура. Ушите и носът са следващите. Да няма зачервяване е добра новина, така че оглеждате устата му дали не му расте ново зъбче. Не, и там няма нищо. Времето за оглед приключи. Правите предположение, че е нещо, свързано със спането.
Не бързайте толкова обаче! Внезапният и необясним плач има причина и като родител, вие трябва да разберете каква е тя. Ако все още нямате навика веднъж на ден да оглеждате своето бебе от главата до петите, включително пръстите на ръцете и на краката, си го създайте.
Търсете следа от ухапване от буболечка като зачервяване на кожата например. Има и състояние, макар и рядко описвано, наречено синдром на турникета – един-единствен косъм, обикновено на мама, или влакно от килим или одеяло, където бебето играе, се увива някак си около пръст на ръката или на крака на бебето. Едва забележим, той обаче се затяга и може да спре циркулацията на кръв в пръста, причинявайки оток, възпаление и болка.
Проблемът често се пропуска, защото бебето е с чорапки или ританки. Това може да не е обяснението на внезапния плач на бебето ви или на това защо се буди по-рано, но е предупреждение за необходимостта от оглеждане на бебето веднъж на ден от глава до пети.
Важно е да отбележим, че симптомите на рефлукса може да не са налице при раждането и може да не се проявят през първите няколко седмици. По статистически данни в Съединените щати 3–5% от всички новородени имат симптоми за от лек до тежък рефлукс през първите няколко месеца. Рефлуксът е резултат от незрял клапан на сфинктера там, където хранопроводът се свързва със стомаха. Когато работи правилно, клапанът се отваря, за да можем да преглътнем, да се оригнем или да повърнем, и се затваря веднага след това.
Рефлуксът възниква, когато сфинктерът остане отпуснат или се отпуска периодично, позволявайки на храната, смесена със стомашна киселина, да се върне в хранопровода и гърлото, причинявайки болка. При възрастните това се нарича киселини.
Ако бебето ви страда от рефлукс, смятайте, че това ще е така през целия ден, а не само докато спи. Ние имаме един малък приятел на име Мика, който е пример за това.
След като навърши три седмици, Мика започна да проявява симптоми на лек рефлукс. За да противодействат на състоянието, родителите на Мика започнаха да правят две неща: те държаха Мика изправен известно време след всяко хранене и повдигнаха креватчето му откъм главата с два сантиметра, за да се предотврати връщането на стомашните киселини в хранопровода на бебето, докато то спи. Тъй като това беше случай на лек рефлукс, тези решения проработиха. При по-тежки случаи вероятно ще бъде необходимо вземането на лекарство.
Когато търсят решение за затрудненията с дневния сън, родителите често пренебрегват качеството на времето, което предшества този сън. Не забравяйте, че всичко е свързано. Будуването се отразява на дневния сън, така както дневният сън се отразява на будуването.
Прекалено уморените и превъзбудени бебета се борят със съня чрез плач.
Ако при вашето бебе редовно става така, намалете времето за будуване с 15 минути – това може да помогне. Също така обмислете и видовете дейности, с които занимавате своето бебе.
Имате ли твърде много посетители, които постоянно забавляват бебето? Да не би бебето да е седяло с шумните приятели на татко, докато са гледали спорт? Или пък мама през цялото време е трябвало да ходи някъде? Когато бебето е в постоянно движение, влиза и излиза отнякъде, новите гледки и звуци и липсата на предсказуемост също работят срещу това бебето да има добър дневен сън.
Кратката дрямка на столчето в колата не може да замести пълноценния спокоен дневен сън в детското креватче. Едно спане на столчето в автомобила няма да причини проблеми, но не трябва това да бъде норма, особено през първите шест месеца от живота на вашето бебе.
Естествената светлина е важна, за да могат бебетата да регулират циркадния си часовник. Това е вътрешният часовник, биологичната система за отчитане на времето, която регулира ежедневните дейности като циклите сън и будуване. Препоръчваме ви веднага щом бебето се събуди сутринта, да го занесете в стая, изпълнена с дневна светлина (като не е нужно то да бъде слагано на пряка слънчева светлина). Естествената светлина заедно с първото хранене за деня ще помогне да се установи неговият циркаден ритъм и да се поддържа последователен.
Това е една от най-пренебрегваните причини за внезапната поява на по-ранно събуждане на бебето и една от най-лесните за отстраняване. Докато новородените бебета могат да спят където и да е и при каквито и да било условия, „чувствителността към светлината“ започва да се променя след тримесечна възраст.
Сутрешното слънце е от едната страна на къщата, но следобедното е от другата. В зависимост от изложението, което има стаята на бебето, слънчевата светлина може да влияе върху неговия дневен сън. Подобно на повечето възрастни, бебетата са склонни да спят по-добре и по-дълго, ако стаята е затъмнена. Щори или завеси са едно просто решение.
Всички тези забавни подаръци за бебето, които мама и татко нямат търпение да използват, може да са проблем. Защо? Новородените не могат да оценят тези красоти заради зрението си. Препоръчваме ви, преди бебето да навърши четири месеца, да държите тези движещи се дрънкулки в кутиите им, а когато ги извадите, ги сложете над мястото за игра, а не над креватчето. Движещите се играчки са интересни, но когато се въведат прекалено рано и се задвижат точно преди бебето да заспи, може да превъзбуждат бебето. Някои бебета не могат да се справят на неврологично ниво със стимулацията, създадена от движението и звука.
Дори проблясването на светлината на работещия телевизор може да окаже влияние върху бебето. Мама например гледа новини в тъмната стая, докато кърми, и вижда, че бебето ѝ се унася. Тя си мисли, че то сигурно е уморено. Бебчо обаче се изключва на неврологично ниво – механизъм, чрез който тялото му се предпазва.
Трийсет минути по-късно Бебчо се събужда и мама смята, че той има проблеми със съня. А всъщност това е проблем от свръхстимулацията.
Това състояние се създава, когато се пресекат два елемента. Вътрешният часовник на бебето го придвижва от дълбок сън до активен сън близо до времето, когато всеки ден се появяват познати звуци. Докъм четвъртия си месец бебето развива способността да свързва определени звуци с определени дейности и хора. След като направи тази връзка, познатият звук може да задейства режим за събуждане. Някои бебета ще заспят отново. Други обаче ще се преборят със съня, за да се присъединят към следващото голямо приключение.
Този звук би могъл да е от спирачките на училищни автобуси или от отварянето на гаражната врата. И двата сигнализират за нечие пристигане – на забавния батко или кака или на любящия татко. Няма какво да направите за спирачките на училищния автобус. Татко пък може да паркира колата далеч и да влиза по-тихо. Всеки дом има свои собствени звуци, които стават част от подсъзнанието на бебето. Особено ако звукът предшества някакво удоволствие. Тогава сякаш в главата на бебето звънва камбана и изведнъж то е готово за купона!
Какво означава това? Просто, че има някаква причина, но тя е толкова уникална, че не се повтаря при други бебета.
Едновременно е невероятно и полезно да се осъзнае, че най-простите неща могат да бъдат пренебрегнати, когато търсим решение за нощния или дневния сън. Една майка ни разказа, че търсенето на проблема приключило, когато влязла в стаята на бебето, след като то заспало, и седнала там. Не знаела какво търси, но открила нещо, за което дори не подозирала. Само 35 минути след като детето заспало, лъч ярка слънчева светлина паднал върху лицето му.
В този случай неизвестният фактор бил свързан с въртенето на Земята, в резултат на което се променя ъгълът, под който падат слънчевите лъчи. При проследяване на слънчевата светлина към източника ѝ майката открила, че лъчите на слънцето се отразявали от парче метал върху покрива на съседите. Отразяването на слънцето продължавало само десет минути, но било достатъчно да събуди бебето. Майката закачила хавлиена кърпа в ъгъла на прозореца и това решило проблема.
По темата:
„От 30 години съм обсебен от причините за появата на левкемия при децата. Най-после имаме отговор“, казва професор Мел Грийвс, удостоен с рицарско звание. Публикация на The Guardian обяснява защо според Грийвс коктейл от микроби може да ни предпази от смразяващата диагноза.
Грийвс има простичка цел в живота. Той се опитва да създаде подобна на йогурт напитка, която да предотврати появата на левкемия при децата.
Звучи ексцентрично. Все пак ракът не е болест, която можем да преборим толкова лесно. Професор Грийвс обаче е уверен в идеята си, а предвид богатият му опит в сферата, и други онколози я възприемат сериозно.
Грийвс, който работи в лондонския Institute of Cancer Research, изучава детската левкемия от три десетилетия.
„От 30 години съм обсебен от причините за детската левкемия“, казва той. „Сега за първи път имаме отговор на този въпрос, а това значи, че вече можем да търсим начини да пресечем нейната поява. Така ми хрумна идеята за напитка.“
През 50-те години на миналия век острата лимфобластна левкемия, засягаща 1 на всеки 2000 деца в Обединеното кралство, означава смъртна присъда.
Днес 90% от заболелите биват излекувани, въпреки че терапията е токсична и може да предизвика дълготрайни странични ефекти. За жалост, през последните няколко десетилетия учените наблюдават стабилен ръст в броя на случаите на Острова и Европа от около 1% годишно.
„Това е характерно за развитите общества, но не и за развиващите се“, уточнява Грийвс. „Болестта сякаш съпровожда изобилието.“
Острата лимфобластна левкемия се причинява от поредица биологични процеси. Първоначалният спусък е генетична мутация, която се среща при 5% от децата.
„Тази мутация е резултат от някакъв инцидент по време на бременността. Тя не е вродена, но поставя детето в риск от развитие на левкемия на по-късен етап“, допълва Грийвс.
В отключването на левкемията участва и друг биологичен процес, който е свързан с имунната система.
„За да работи правилно естествената защита на организма, тя трябва да се сблъска с инфекция през първата година от живота на детето“, обяснява онкологът. „Без тази конфронтация тя не може да се развива и няма да функционира добре.“
Този проблем става все по-тревожен. Родителите, похвално, масово отглеждат наследниците си в домове, където антисептичните кърпички, антибактериалните сапуни и дезинфектантите за под са норма. Прахът и мръсотията нямат място в домакинството.
Като допълнение, майките все по-малко кърмят своите новородени. Наблюдава се и тенденция към намаляване на социалните контакти с други деца.
И в двата случая се ограничава контактът на бебета с микроби. Това има своите предимства, но върви и с недостатъци. Липсата на досег с микроби и инфекции възпрепятства развитието на детската имунна система.
„Когато дете, гледано в стерилна среда, в крайна сметка бъде изложено на често срещани инфекции, неговата недоразвита естествена защита реагира по силно ирационален начин“, казва Грийвс. „Тя преиграва и предизвиква хронично възпаление.“
С развитието на това възпаление в кръвта се отделят химикали, наречени цитокини, които могат да задействат втора мутация, а тя – при децата, носещи първия тип мутация – да се изроди в левкемия.
„Левкемията е резултат от 2 фактора“, пояснява Грийвс. „Вторият произхожда от хронично възпаление, задействано от неподготвената имунна система.“
С други думи, рисковото дете страда от хронично възпаление, свързано със съвременните суперчисти домове. Това възпаление променя податливостта му към левкемията по начин, който я трансформира в завършено заболяване.
От тази гледна точка, болестта няма нищо общо с електрическите далекопроводи или станциите за преработка на ядрено гориво, както се смяташе в миналото, а се причинява от сблъсъка между две взаимодействащи си събития, едното от които е пренатално, а другото – свързано със средата, – подчертава Грийвс в своя статия за журнала Nature Reviews Cancer.
Това ново разкритие дава възможност на учените да се намесят и да пресекат развитието на левкемия, допълва професорът.
„Все още не знаем как да предотвратим пренаталната мутация, но можем да разработим начини за блокиране на хроничното възпаление, което възниква на по-късен етап.“
Затова Грийвс и екипът му изучават бактериите, вирусите и другите микроорганизми, които живеят в стомашно-чревния тракт. Освен че участват в храносмилането, те са индикация за микробите, на които човек е бил изложен. Гражданите на развити държави например имат много по-малко видове бактерии в стомаха си, тъй като в ранна възраст са били изложени на много по-малко видове микроби – отражение на „по-чистия“ живот, който водят сега.
„Трябва да намерим начини да възстановим техния микробиом – както наричаме общността от микроогранизми, и да разберем кои видове бактерии са най-важни за развитието на детския имунитет.“
За да разбере кои бактерии стимулират най-ефективно имунната система, Грийвс провежда експерименти върху мишки с надеждата до 2-3 години да започне опити с хора.
„Целта е да открием между 6 и 10 вида микроби, които могат да възстановят естествената защита на децата до здравословно ниво. Този коктейл от микроби би могъл да се приема от много малки деца под формата на напитка, подобна на йогурт.“
„Тя би могла да ги предпази не само от левкемия. Напоследък в западния свят се наблюдава ръст на заболявания като диабет (I-ви тип) и алергии, които също са резултат от липсата на досег на децата с бактерии, благоприятстващи развитието на имунитета. Напитката, върху която работим, би могла да повлияе на честотата и на тези състояния. Вярвам, че можем да намалим риска не само от левкемия, но и от други заболявания, които влошават качеството на живот.“
Левкемията - факти
Кръвните клетки – червените, които транспортират кислород из тялото, белите, които се борят с инфекциите, и тромбоцитите, които спират кръвотечението, се произвеждат в костния мозък, когато тялото се нуждае от тях. При болните от левкемия се произвеждат прекалено много бели кръвни телца, които възпрепятстват растежа на нормалните клетки на костния мозък, в резултат на което броят на всичките три вида кръвни клетки намалява. От всички видове левкемия, най-разпространени сред младите са острата лимфобластна и острата миелоидна левкемии.
Още:
Сравнени с плацебото, хомеопатичните лекарства не носят допълнителни ползи за децата с остри инфекции на респираторния тракт, сочи ново проучване, публикувано в Cochrane Database of Systematic Reviews и цитирано от InfectiousDiseaseAdvisor.
В своя анализ авторите сравняват ефикасността на пероралните хомеопатични медикаменти с тази на идентични плацебота или конвенционални терапии за остри респираторни инфекции при деца от 0 до 16 години. (Взети са под внимание и предишни изследвания от множество бази данни, сред които MEDLINE, CENTRAL, Embase, CAMbase, AMED, CINAHL, WHO ICTRP, Британската хомеопатична библиотека и регистрите на ClinicicalTrials.gov.)
В анализа си учените проследяват 8 проучвания, проведени с общо 1562 деца. От тях 4 разглеждат ефективността на хомеопатичните терапии при налични респираторни инфекции, а останалите 4 – превенцията на респираторни проблеми. Авторите на настоящия анализ посочват, че в тези проучвания са открили множество ограничения, включително голям процент отказали се участници, методологични противоречия, селективно докладване, висок риск от субективност.
В крайна сметка анализът им показва, че хомеопатичните терапии, които не са специално пригодени към пациента от практик, са безполезни за превенцията на респираторни заболявания и не повлияват на необходимостта от прием на антибиотици.
Няма и достатъчно убедителни доказателства за ползите от хомеопатичните медикаменти както при краткосрочна, така и при дългосрочна употреба. Липсват обаче и заключения, свързани с неблагоприятните последици от хомеопатията.
Авторите на изследването отбелязват, че дългосрочните данни не демонстрират голяма разлика между успеваемостта на лечението с хомеопатични лекарства и приема на плацебо. Те заключват, че анализираните проучвания не откриват ползи и не подкрепят употребата на хомеопатични медикаменти в борбата с острите респираторни инфекции при деца в клиничната практика.
Днес е 1 декември - Световният ден за борба с ХИВ/СПИН. На този ден в Майко Мила е Цветелина*, майка и съпруга, която 2 седмици преди да роди научава по телефона страшната новина, че е ХИВ позитивна и носи и вируса на хепатит С. Убедена е, че се е заразила от бившата си връзка. Това е разказ за нейната страховита 8-годишна борба. История за драмата, през която е преминала, научавайки за инфекциите, и за борбата ѝ с администрацията, здравната система и нейните представители.
****************************
Всичко започна един вторник. Помня датата като вчера. 4-ти ноември. Събудих се с мрачно чувство. Бях сънувала два плъха, които се гонят в кръг. Преди доста години четях съновници, после се отрекох от това - първо, защото ме натоварваше да стигам до условни ”заклеймявания” и второ, защото попаднах на сериозни твърдения, че са бесовщина...
Но...този сън ме провокира като студен дъжд. Отидох до лаптопа си, влязох в онлайн съновник и потърсих ”плъх”.
Това пишеше в тълкуванието. Нещо ме проряза. С мрачното предчувствие, че този сън не е случаен. Винаги разбирах кога един сън e предупреждение.
Денят продължи лежерно. Помня, че правих разни домашни скучновати неща. Към 14 часа мобилният ми извъня. Леко се ядосах. Кой пък се сега точно се е сетил за мен, бях вече полегнала на диванчето с идеята блаженно да почивам. Бях в 9-ти месец от бременността си. Точно 17 дни преди да родя чаканото с толкова трепет дете!
После всичко стана бързо, необратимо и жестоко.
”Моля те да приемеш новината спокойно, защото не сме сигурни дали изследванията са коректни”.
Така започна докторката по телефона ми. Жената, която следеше бременността ми. Прекрасна, спокойна бременност, без каквито и да било усложнения.
Аз съм сигурна, че такъв случай като моя няма. Разбрах за инфекциите една седмица преди да родя. Това е случай, който може да се отбележи с четири удивителни. По принцип, в началото на бременността и в най-затънтените ДКЦ-та ти правят изследвания за ХИВ, хепатити... Да, ама не.
Следяха бременността ми в една доста известна частна клиника. Преди да реша да забременея, си бях направила всички видове изследвания, само не за ХИВ и хепатит С.
До четвъртия месец лекарката, която ме проследяваше, ми мереше кръвното, назначаваше ми кръвни картини… Попитах дали не трябва да ми се направят някакви други изследвания, например за полово предавани болести, токсоплазмоза, ХИВ... Нейният отговор беше “не” и че има време. Тя по-скоро ме убеждаваше за амниоцентеза, което бе абсолютно безпредметно при мен.
Може би, ако знаех в началото на бременността за инфекциите, веднага щях да започна лечение за ХИВ и рисковете от заразяване на бебето щяха да бъдат по-малки.
В този момент дъхът и мисълта ми спряха. Да, спряха...Всичко се сгромоляса, като след цунами. Минути по-късно затворих, едва дочула къде трябва да ходя на повторни изследвания. Исках да не се бях раждала...за първи път изпитах точно това чувство - да не се бях раждала...всички минути, всички часове, всички дни оттук насетне щяха да са гилотина. Безнаказана и необратима.
Сълзите ми се стичаха без да плача. Представих си още 5 години живот, дете сираче и ... съпруга ми. Ами той? Как ще му кажа? Какво му е на него? Заразен от мен?
Кошмари. Истински. Безкрайни. Чакаше ме война.
Минути по-късно му звъннах, трепереща и плачеща, да се прибере вкъщи, защото имам лоша новина. Първо той помисли, че нещо става с бебето. Долетя на секундата. Като чу новината, каза ”Абсурд”! Ако ни имаше нещо, щяхме да сме го усетили досега..."
Но не, аз знаех, чувствах че има нещо. Върнах лентата назад. Спомних си стария си "любим". Разказите му. Африка. Връзка с черна жена. Необезопасен секс. Дългите му боледувания, почти през месец. Тъпченето с антибиотици...как често го майтапех, че сам си ги пие - с повод и без повод... после се сетих как преди година ми беше звъннал само да ме пита как съм и в същото време ми каза, че лежи болен от менингит в Инфекциозна болница.
Всичко в един момент ми се изясни. Нямах съмнение. Нямах надежда да е лъжлив тест. Нямах. Бях няма. Бях онемяла от себе си.
После започнаха сълзите. Вървях по улиците без да знам сънувам или е реалност. Всъщност, реалността ме приземи още на другия ден. Национална потвърдителна лаборатория.
Първи бърз тест за съпруга ми. Минутите, докато го чакахме, ми се сториха кошмарни.
Изведнъж видях втората чертичка. Точно както при бременност. Шокът беше пълен. Аз съм предател. Аз съм заразила съпруга си. Най-обичаният от мен човек. Ангелът, на който се врекох във вярност.
Той го прие тихо, тъжно и сурово. Каза само едно нещо, което ме отвърна от самата мен. Думи, които няма да забравя никога.
Това беше единственият път, когато заплака със сълзи.
После чете информация в интернет и каза, че нещата ще са наред. Че има терапия. Че не е задължително да се разболеем, че може и да не умрем скоро. После дойде Инфекциозна болница. Сърдита и тросната лекарка, която ме накара почти 2 часа да чакам за преглед.
Почти ми крещеше как съм допуснала това... колко е безразсъдно. И нито грам човещина или загриженост към бебето. Спомена за сироп, който се дава след раждането. Упътиха ни към Майчин дом. Само това. Нито дума за сектора, в който трябва да ида.
Нямаше как да се сетя сама, че трябва да търся ”майчин риск”, а не ”патология”.След часове висене пред случаен кабинет, най-накрая ни прие докторка, която се усъмни в резултатите. Трябваше и официален протокол. Моят все още не беше излязъл. Чаках го за следващия ден.
Отказаха ми секцио, каквото беше задължително за моя случай. Казаха ми: "Идваш и раждаш естествено". Това беше първият голям шамар, който заслужено си получих. Така си мислех. После седях, гледах адреси, звънях...и случайно или не, един добър специалист-лаборант от Национална потвърдителна лаборатория ми препоръча известна столична специалистка от частна болница.
Беше сряда. Отново помня деня. Дойдох пред пред клиниката с такси, почти като на спринт, обясних на регистратурата, че съм спешен и сложен случай. И като по чудо докторката ме прие. Беше нейният ден за прегледи. Изслуша ме внимателно. Каза, че съм недопустим за медицинската практика случай - да бъда открита толкова късно. Съгласи се на секцио.
Разбира се, срещу много добра сума, която трябваше да гарантира самостоятелна изолирана стая, неща за еднократна употреба и въобще - специален режим. Инкогнито. Запомних думите ѝ.
Детето се роди живо и здраво. Всъщност, за последното още не знаехме. Трябваше да пие 4 седмици антиретровирусен сироп. После следваха тестове. Така до 6-ти месец, когато тестът щеше да е окончателен.
Следващите месеци бяха време на агония, сълзи и тишина. Болезнена тишина, в която хиляди въпроси нахлуваха всяка минута...защо, защо, как? Четях в несвяст и за двете инфекции. За ХИВ знаех, че има лечение - ДОЖИВОТ, всеки ден, шепа хапове...но пък не се умира. Четях и не вярвах. Усещах само, че всяка минута ми е подарена.
После започнаха дни наред четене за хепатит С. Жестока и трудно поносима интерферонова терапия. Почти като химиотерапия. Ужасяващи старнични ефекти... Кошмари. Това ме чака. Но не мислех за тях. Мислех само за детето. Гледах го всики ден - дали диша, как се храни, как спи... Първият тест беше 0,72. Трябваше да е под 0,50. Увериха ни, че резултатът на втория ще е добър. Че има надежда...всъщност, надежда винаги има. Само че, как точно да я чакаш?
После тръгнах по тестове за хепатит. Александровска болница. Тягостно място. Тълпи от хора, чакане, чакане, чакане...попаднах на блестящ професор, който видя в мен ”интересен медицински случай”.
Хората с такива две инфекции са обикновено наркомани. Аз не бях виждала никога в живота си наркотик. Много малко ми вярваха за това. Повечето ме гледаха с презрение и съжаление. Но имаше и добри изключения. И да, това беше урокът който научих тогава, а и години по-късно. Има, слава Богу, добри изключения.
Получих интерфероновата терапия, година на ужасни приключения - от тежка депресия, косопад, безсилие да станеш ден след седмичната доза, афти, температура... всеки ден по нещо от палитрата. Така до третия месец.
Първи резултат - вирусът беше изчезнал. Радост! Победа! Животът ми имаше смисъл.
След още 9 месеца ме чакаха добра и лоша новина. Хубавата - че детето беше ХИВ негативно. Лошата- че вирусът на хепатит С беше в релапс, тоест беше се върнал. Да, на 12-ти месец от лечението отново беше дошъл да ме прикове в оковите си. И не само това.
Интереферонът ми довлече алергия, не можех да дишам през носа си, загубих част от слуха си. До степен, че в един ден се събудих и чувах само боботене, но не разбирах почти нищо. Този път кошмарът не беше само страх. Този път беше истински.
Последваха нови специалисти, болници, изследвания...апартчета за уши, дни на самота, депресия, мъка... Попаднах на форум за хора с подобен на моя проблем. Едно момиче от интеренет, една малка фея, ми сподели за специалист, който прави операци, имаше шанс.
Имаше шанс слухът ми да се върне. И ето, почна се отново...тестове, надежда, подготовка за операция.
Минах през нов кръг на ада - първо професорът искаше да ме оперира, после болницата, под претекст, че нямат изолатор за инфекциозни случаи, ми отказа. Свързах се с приятел от Национална пациентска организация, който прие случая ми лично и успя да разтропа системата. Ето, отново съм щастливо изключение. Поредният слънчев лъч.
Операцията мина успешно. Вече чувах. А междувременно започнах и терапията си за ХИВ. Нищо страшно на фона на всичко, което дотогава бях пила. Просто някоколко хапчета на ден. Точно като добавки. Пиеш и забравяш. Хапчета, които убиват вируса в кръвта. И знаеш, че ХИВ е "приспан". С такава мисъл живея и до днес.
Оттогава до днес са минали 8 години. През последната успях да мина и най-новата терапия за хепатит С - само 3 месеца по хапче на ден. Нова, скъпа терапия. Почти 100 000 лв. Бях сред щастливците, които я получиха. Привилегирована съм, защото минах в списъка на спешните нуждаещи се - заради двете си инфекции.
Много пъти през годините си задавах въпроса защо ми се случиха и двете неща? Защо и двете инфекции на мен?
Идва време, когато сами намираме отговор на въпросите си. И слава Богу за това. Защото, когато се примириш, си по-отговорен и към себе си. И с други сетива за света.
8 години, след като родих, осъзнавам че съм преминала през всичките си изпитания, за да получа прозрения, за които сигурно иначе нямаше да се замисля. Научих че малките добри изключения могат да осмислят и най-тежките ни мигове. Че всяко нещо се изстрадва, за да осъзнаеш цената му. Че нищо не може да се случи без търпение...
Днес моите две инфекции ги няма. Едната, надявам се, завинаги. Другата, образно казано е “приспана”.
Не се имам за болна. Аз съм по-здрава от половината си познати. Не съм имала дори тривиална настинка последните години. И знаете ли кое е чудото? Не са само хапчетата.
Надеждата. Вярата. И любовта. Те са най-добрата терапия.
---------------------------------------
*Името е променено с цел запазване на анонимност.
