Говорили сме как да отгледаме малки книжни плъхчета в дигиталната ера, както и колко е важно да започнем да четем на децата от първия миг.
Днес Деси Алексиева е отново тук, за да ни сподели цели 11 начина как четенето да стане част от живота и на деца, и на родители по лесен, приятен и забавен начин. Приятно четене, както се казва!
Като човек, който "професионално” се занимава с четене на деца (0-3 г. и 4-10 г.), мога да споделя някои наблюдения и техники за стимулиране на ранното четене. Слагам “професионално” в кавички, защото, когато стартирахме Fox Book Cafe, създадохме и първите в България групи за интерактивно четене за най-малките деца (от 0 до 3 г.) и техните родители и наблюдавам ежедневно кои начини работят и кое помага на децата и родителите да са ангажирани и да се забавляват. Вярвам, че опитът ми ще помогне и на вас, за да помогнете пък вие на децата да заобичат книгите.
Четете по едно и също време (например преди заспиване). Това създава на децата усещане за сигурност и очакване. Спомняте ли си лисицата от „Малкият принц“, която иска той винаги да идва по едно и също време?
Тя казва на Малкия принц: „Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си…".
Необходими са обреди. Децата имат нужда също да подготвят сърцето си (и ума си).
Повторението е важен елемент от развитието на когнитивните умения. То създава трайни невронни връзки, трайни умения за учене и създава усещане за сигурност и компетентност у децата – те знаят какво ще се случи и могат да покажат какво са научили.
Това им дава възможност да съпреживеят отново историята, да открият нови неща в нея, да се включват и да довършват изреченията, да разказват. Когато четенето на една и съща книга ви е омръзнало и сте прочели 10 книги или 10 пъти една и съща книга, можете да включите в четенето аудиокниги или подкаст за деца.
Подкастът „Лисиците четат“ е специално създаден да стимулира активното слушане у децата, а то от своя страна стимулира въображението и когнитивните умения.
Децата учат с подражание и нашето поведение е това, което им създава модели и интерес. Когато наблюдават, че вие четете, те ще знаят, че това е нещо важно и интересно за вас и ще започнат да ви подражават в по-късна възраст.
Не приемайте това като задължение, просто не забравяйте да се грижите за себе си и ако обичате книгите, просто си доставяйте удоволствието от четенето, без да се притеснявате, че в този момент не четете на децата си.
Това поддържа по-дълго интереса и вниманието на децата от най-ранна възраст. Сменяйте динамиката – четете бързо, когато героят, например, тича, а бавно, когато искате да създадете очакване, че нещо ще се случи.
Издавайте смешни звуци, това кара децата да се забавляват. Четете с нисък тембър репликите на герои като мечки, лъвове, слонове и с висок тембър репликите на пиленца, малки животни и т.н.
Важно е да можете да си “вземете” максимално неща, които да стимулират взаимодействие с книгата. Хубавите илюстрации не са визуално претоварващи, те допълват основната история и „разказват“ допълнителна история.
Изследвайте заедно с детето илюстрациите, откривайте скритите закачки, които добрите детски илюстратори са се постарали да нарисуват за вас и за децата.
Много често си говорим с родителите на малки деца, че добрата детска книга не е само текст. Тя създава представи с илюстрациите, размера си, с това, че може да ни запознае със светове, до които няма как да достигнем по друг начин.
Използвайте максимално текста и илюстрациите..
Стимулирайте въображението на детето, като го карате да “взема” плодове от илюстрациите, пука балони, гали и гъделичка животните, реше косите на децата, показва частите на тялото. Играта наужким е изключително важна за развитието на въображението, а то е в основата на всеки творчески процес и на развитието на езиковите умения.
Назовавайте всеки цвят, животно, предмет – така разширявате познавателния хоризонт на децата и създавате трайни умения за учене, връзка между образ и звук, а в по-късен етап от четенето – и връзка между написаната дума и нейното звучене.
Имитирайте звуците на животните, превозните средства, звуците на музикалните инструменти – това прави четенето забавно за децата и развива умението им да подражават на звуци – изключително важно за развитието на говора.
Превръщайте се в нещотърсачи и откривайте и малките детайли, които се крият в книгата – освен че ще се забавляват, децата ще развиват своето устойчиво внимание и наблюдателност, както и визуалната памет.
Мерената реч е чудесен начин за дълготрайно запаметяване на големи масиви от текст (справка – епосите и древногръцките трагедии). Мерената реч обучава децата на принципите и ритъма на езика, учи ги как взаимодействат звуците в думата.
Децата се учат да очакват и отгатват думата, която се римува с края на предишната строфа. Това им позволява в бъдеще да отгатват какви са следващите думи, които ще прочетат. Това е важно умение за четене, защото ние четем думите в контекст.
Римите помагат в дългосрочен план и за развиване на умения за писане – децата научават, че думите, които се римуват и звучат подобно, имат и общи букви.
Свързвайте текст с движения, развиващи грубата и фината моторика – имитирайте летене със самолет, плетене с пръсти. Когато са стимулирани повече сетива, ученето е по-интересно и дълготрайно.
Редувайте активно четене (с движения) и тихо четене със стимулиране на активното слушане. Това помага на децата да развият концентрацията си и постепенно да могат да възприемат по-дълги откъси. Под тихо четене тук имам предвид четене подобно на това за приспиване – с равен и тих глас, без промяна на интонацията.
Поставете книгите на достъпно за детето място и му давайте възможност да избира само книгите, които да четете. Така го стимулирате да развива собствен вкус за четене и можете да откривате какви са неговите интереси и да ги развивате.
Децата четат нашите емоции по-добре, отколкото предполагаме. Времето за четене е различен начин за общуване. Мислете за дългосрочните ползи от него – развитие на концентрация, когнитивни умения, дългосрочно положително влияние върху академичните успехи, развитие на фината и груба моторика, умения за общуване.
И не забравяйте, когато избирате книги за децата, бъдете готови да ги четете по 1000 пъти.
Мразя големите хора да говорят като бебета. Дори когато говорят на собствените си бебета, пише Шона Хендли за mamamia.com.au и пита всички родители от Австралия до Балканския полуостров как приемат мистичния бебешки език, с който много възрастни "говорят" на децата си...
Животът е пълен с доста страшни предизвикателства, които тестват емоционалното, психическото или физическото ни състояние. И, да, умалителният, бонбонен „бебешки език“, с който много родители говорят на децата си, определено е най-безобидното от тях. Въпреки това, „гукането“, „мяукането“ и припяването от страна на възрастните непрекъснато тестват търпението ми и понякога ме карат да си представям, че извършвам морално грешни и противозаконни действия…
За щастие, това не се случва толкова често в моето обкръжение, но когато чуя някой да говори по този начин, кръвта ми буквално кипва. И ако не разбирам защо възрастните решават да говорят с бебета си на бебешки език, то да говориш така на по-големи деца е направо кощунство.
Обръщението към детето в трето лице единствено число („я да видим кое непослушниче не си е изпапкало бананчето и оризчетоооо“), удължаването на всяка сричка в думата, тези особени промени във вокалния диапазон и интонацията, опростеният речников запас, с който решаваме да комуникираме с децата – ефектът на всичко това върху мен е като този на драскането с нокти върху черна дъска.
Оказва се обаче, че този стил на говорене има положителен ефект за бебето. Според изследване на австралийски учени гукането на майката и бащата помага на детето да развива речта си
по-успешно в по-късен етап. Освен това бебетата предпочитат подобен начин на общуване пред нормалното говорене и реагират повече на него, защото им звучи по-забавно. (Под гукане учените имат предвид прости, кратки изречения, при които е много важна интонацията, защото през първите шест месеца бебето възприема най-много нея, а не думите).
Добре, радвам се, че има нещо положително в цялото това гукане, но и нормалното говорене - без да се използват умалителни думи – също получава научна подкрепа. Според WebMD, бебетата трябва да чуват как думите звучат в реалния разговор. И начинът, по който комуникираме с тях, трябва да се променя с темпото, с което растат.
Това ме подсеща как една баба говореше с тригодишната си внучка на детска площадка миналата седмица. Сигурна съм, че баба X е имала най-добри намерения, но (без да преувеличавам) тя говореше с внучката си, умалявайки и припявайки всяка една дума в продължение на два часа. Казвам това, защото в същото време детето ѝ отговаряше на далеч по-нормален и зрял език. Ясно е, че е време баба X да промени начина, по който комуникира.
Според холандското изследване, да говорим на децата "обикновено", т.е. никакъв бебешки език в комуникацията с хлапета на възраст между три и шест години, всъщност наистина е полезно за развитието на речта им. Свикването с тези езикови форми е важно, защото това е стилът, на който те ще бъдат изложени в училище и определено ще им помогне да учат по-лесно. Също така е много полезно от гледна точка на произношението - ако детето е изложено само на порой от бебешки думи, то няма да се научи да ги произнася правилно. Така че, моля ви, запазете гукането само за най-малките бебета!
