Текстът е създаден с подкрепата на Stamatin.
Ако имате дете между 3 и 8 години, вероятно живеете между „Детето е на градина/училище“ и „Всички сме болни“.
Има и подвариант: детето кара хремата за два дни, а вие лежите като герой от руски роман и обмисляте завещание.
Не, не преувеличаваме и вие не си внушавате, че откакто имате деца боледувате по-често. Родителите на малки деца наистина боледуват по-често, а понякога и по-тежко от самите деца. Причините са много: имунитет, хормони, сън, микробиом, стрес и жестоката реалност, че никой възрастен не може да си позволи да е болен.
Накратко – детските вируси не са „по-силни“ (макар че субективното усещане е, че децата не носят вирус, а чума); просто организмът на възрастния реагира различно.
Имунната система има два основни режима: вроден имунитет и придобит имунитет.
Вроденият имунитет реагира веднага с температура, възпаление, секрети, кашлици, въобще с пълна програма. Придобитият е като най-добрия ни приятел, който е адски злопаметен, и дори когато ти вече не си спомняш защо имаш проблем с някого, той идва, за да ти подскаже. С други думи, придобитият имунитет разпознава конкретния причинител и го запомня за следващия път.
При децата тази система е в период на активно обучение. Те се срещат с огромно количество нови вируси и организмът им реагира бързо, но относително умерено. Имунният отговор е по-кратък и по-малко разрушителен.
При възрастните „библиотеката“ от срещи вече е голяма, като реакцията понякога може да е по-бурна. Организмът тръгва да се защитава и в един момент може да прекали. Това прекаляване ни кара да се чувстваме значително по-болни.
Само една нощ с 4–5 часа сън намалява активността на NK-клетките (първата линия защита) с над 70%.
Децата, в общия случай, спят. Родителите им, за съжаление, невинаги. Имунната система обаче няма чувство за хумор и не я интересува семейната логистика и кой е бухал, кой е чучулига, кой не е спал от три години.
Когато попаднем на вирус след поредица безсънни нощи, организмът ни реагира по-бавно. Това дава възможност на вируса да се размножава по-дълго време. После симптомите, които проявяваме, макар и започнали по-късно, може да са по-силни, защото имаме повече вирусен товар.
Това сигурно ви е познато като „Детето ме зарази, но при мен започна след три дни и беше по-тежко“. Всъщност процесът е започнал по-рано, просто реакцията на организма е била по-бавна.
Хроничният стрес повишава кортизола. Кортизолът, от една страна, потиска възпалението, но от друга, потиска и защитата. В кратък период това е полезно, защото не се разболяваме от всяка бактерия. В дълъг период обаче защитата отслабва.
Като родители на малки или на вече попораснали деца често живеем в постоянен, „нископрофилен“ стрес – недоспиване, работа, организация, боледуване. Това е най-неблагоприятният вариант за имунитета.
Около 70% от имунните клетки комуникират с чревния микробиом. При липса на време – основният проблем на всички ни, храненето става по-еднообразно и бедно на фибри. Това променя бактериалната среда, а с нея се променя и имунната реакция.
С други думи: вирусът от детето си е едно на ръка; проблем е и теренът, на който попада.
Детският имунитет е:
Възрастният е:
Затова при температура 37,5 дете тича и играе, а вие с такава температура сте в екзистенциална криза.
Натрупването е по-важно от отделните фактори. Част от тях вече ги споменахме – хроничното недоспиване и психическото натоварване / хроничния стрес. Но има и други:
Още не сме свършили, скрол надолу
Някои микроелементи имат особено важна роля за имунната реакция.
Освен микроелементите, редица традиционни медицински системи разчитат и на природни продукти с растителен произход, включително билкови екстракти и активни съставки от лечебни растения, познати със своето антивирусно действие и подкрепа за дихателната система. Част от тях стимулират имунния отговор, други подпомагат изчистването на секретите или имат противовъзпалителен ефект.
Затова някои съвременни формули комбинират витамини и микроелементи с растителни екстракти, за да подпомогнат както имунната реакция на организма, така и възстановяването при инфекции на дихателните пътища.
Периодът от детската градина до към втори–трети клас на детето е имунологична тренировка за цялото семейство. Детето гради памет, а вие ще се наложи да си изградите устойчивост. И не забравяйте – боледуването е нормално. Целта не е да не боледуваме изобщо. По-скоро ни се иска да реагираме бързо и да приключваме без особени поражения.
Запомнете, че играта с имунитета не е толкова до сила (макар че много сме свикнали с фразите силен имунитет / слаб имунитет), а до способност да поддържаме някакъв баланс. Когато си дадем време за сън, опитваме се да се храним по-обмислено и гледаме да се възстановим, преди да хукнем отново с 200, имунитетът ни си върши работата кротко и качествено. Когато лишим за дълго време организма си от гореизброеното, той реагира бурно.
Обикновено в три часа през нощта, докато мерим температура, която детето вече няма.
Текстът е създаден с подкрепата на Stamatin.
Stamatin е продукт, който подпомага имунната система на организма. Допълнително подкрепя защитните сили и допринася за нормалната функция на дихателните пътища.
Изцяло натуралната формула на Stamatin е особено подходящ за подкрепа на имунната система през есенно-зимния сезон. Stamatin може да се приема както при острите фази на инфекция, така и за профилактика.
Radix Isatidis е корен от китайската билка Isatis Tinctorial, добре позната в китайската традиционна медицина със силното си антивирусно действие. Блокира прикрепването на вирусите и допринася за изчистването на организма и бързото оздравяване.
Африканският здравец (Pelargonium sidoides) е билка с изразено действие при бронхит, синузит, настинка и други състояния на дихателната система. Подпомага борбата с бактериалните инфекции и улеснява отхрачването.
Цинк и Витамин С действат имуноукрепващо и антиоксидантно, повишават защитните сили на организма и ускоряват възстановяването.
В петия епизод на „Майко мила, БЕБЕТО!“ продължаваме разговора си с доц. д-р Румен Русев – един от най-опитните експерти в областта на репродуктивната имунология, ендокринологията и диагностичната имунология. С него този път говорим за това митично животно детския имунитет:
Още не сме свършили, скрол надолу
Доц. Русев е основател и управител на Репро Инова – лаборатория за диагностика и терапия на имунологично и ендокринологично обусловените причини за репродуктивни неуспехи като безплодие, повтарящи се спонтанни аборти и неуспешни инвитро опити.
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Текстът е създаден с подкрепата на
Дойде ли есенно-зимният период, всички направо откачаме на тема „имунитет“. Имаме ли го, нямаме ли го, висок ли е, нисък ли е... И най-вече – как да го подсилим, укрепим и въобще да го превърнем в нещо като Великата китайска стена на имунитетите в световен план. Нашият имунитет да е най-висок и силен, направо непревземаем! Това, за което не говорим обаче, е имаме ли нужда от такова подсилване и в какво състояние е нашата собствена имунна система, която тихо и кротко си работи в бекграунда на всички останали жизнени процеси. И ако имаме нужда, с какво да я подкрепим, за да ни служи вярно още една зима, в която вируси и бактерии ще се прескачат навсякъде около нас.
Днес отваряме темата за имунитета и ще я разнищим на достъпен език, защото когато човек е добре информиран, може да вземе правилно решение. И да има по-висок имунитет.
Обикновено си я представяме като взвод от малки войници, които стоят винаги нащрек и са готови да се впуснат в боя срещу всеки вирус или бактерия. По същество тя е сложна мрежа от клетки, тъкани и органи, които работят съвместно, за да защитават организма от вредни микроорганизми – бактерии, вируси, гъбички и паразити.
Основната ѝ функция е да разпознава и унищожава чужди болестотворни агенти, които могат да ни навредят.
Имунната система има два основни компонента – вроден и адаптивен имунитет, като първият е много по-бърз в реакцията си. Вроденият имунитет действа като първа линия на защита, докато адаптивният се активира по-бавно. Но той пък е специфичен и има „памет“ за предишни инфекции.
Имунната система действително функционира като добре координирана армия, в която основните играчи са белите кръвни клетки, или левкоцитите. Те имат ключова роля в разпознаването и унищожаването на патогени като вируси, бактерии и гъбички. Ако сте си пускали пълна кръвна картина, със сигурност сте видели в нея изброени лимфоцити, неутрофили, макрофаги – те всички са типове левкоцити.
Както вече споменахме, има два вида имунитет – вроден и адаптивен. Вроденият имунитет е неспецифичен и действа като първа линия на защита срещу всякакви патогени, реагирайки бързо и интензивно. Адаптивният имунитет пък се активира по-бавно, но е изключително специфичен към конкретни патогени и има „памет“, което позволява по-бърза реакция при повторен контакт със същия микроорганизъм.
И още: имунитетът може да е активен – това е този имунитет, който се развива след директен контакт с патогени, например чрез инфекция или ваксинация. При този процес организмът сам произвежда антитела и развива дълготрайна защита.
Ще кажете „Щом има активен, сигурно има и пасивен“ и ще сте напълно прави. Пасивният имунитет е този, който се предава чрез антитела от друг организъм, като най-разбираемият пример за него е имунитетът, който новородените получават от майката чрез плацентата и кърмата. Защитата, която той осигурява, е временна, докато имунната система на детето не започне да функционира ефективно.
Освен това, има и естествено придобит имунитет, който възниква след преболедуване от инфекция, както и изкуствено придобит, който се развива чрез ваксинации. И двата типа активен имунитет имат важна роля за защита на организма от бъдещи инфекции, като позволяват на имунната система да „помни“ патогена и да реагира по-бързо при следваща среща.
Както и сами се сещате, основната разлика е в опита, който имунната система на възрастния има пред тази на детето. Колкото и да не ни се иска, единственият начин детската имунна система да се развие е чрез контакт с различни микроорганизми. Децата са по-податливи на инфекции, тъй като адаптивният имунитет се формира бавно в течение на годините и изисква поредни срещи с патогени, за да изгради отговор към тях.
Важно е да се подчертае обаче, че с напредване на възрастта имунната система на възрастните също отслабва, което налага повишена грижа за здравето. Неслучайно при сезонни взривове на вирусни инфекции например, най-податливи към тях са децата и възрастните хора над 60-годишна възраст.
Имунната система започва да се развива още преди раждането, но нейното съзряване продължава в първите години от живота. По време на вътреутробното развитие бебето получава пасивен имунитет от майката чрез предаване на антитела през плацентата. Тези антитела го защитават през първите месеци след раждането, а с първото кърмене новороденото получава коластра, богата на антитела и други защитни компоненти, които допълнително подсилват неговия вроден имунитет.
Изграждането на активния имунитет започва с излагането на микроорганизми в околната среда. Всяка среща с вируси, бактерии и други патогени (а те са навсякъде около нас) предизвиква реакция на имунната система, която се „учи“ как да разпознава и неутрализира вредните агенти. Затова и не е препоръчително децата да бъдат ограничавани изцяло от контакти и държани вкъщи, когато са малки. Напротив, въвеждането им в различна социална среда от семейната е важно не само за психическото им развитие, но и за имунната им система.
Този процес е ключов за създаването на имунологична памет, при която организмът може да реагира по-бързо и ефективно при повторна инфекция със същия патоген. Реакциите на имунната система при децата обичайно водят до чести, но нормални заболявания, които служат като важен стимул за съзряването на имунитета.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ваксинациите са друг съществен фактор за изграждането на специфичен имунитет. Ваксините подготвят организма за борба с определени патогени, като стимулират имунната система да създаде антитела без реална инфекция. Това е особено важно за заболявания, които могат да причинят тежки или животозастрашаващи усложнения при първа среща с тях като морбили, дифтерия или тетанус. Редовните реимунизации поддържат нивото на антитела и предпазват от повторни инфекции.
Освен това, контактът с околната среда също играе роля в развитието на имунитета. Децата, които прекарват време на открито, в контакт с природата, както и тези, които взаимодействат с други деца, са изложени на различни микроби, което допринася за разнообразието на техния микробиом. Този микробиом, състоящ се от множество полезни бактерии, живеещи във и върху тялото, е от съществено значение за поддържането на балансиран имунен отговор.
Здравословното хранене също е ключов фактор за правилното развитие на имунната система. Хранителни вещества като витамини (особено витамин C и витамин D), минерали (цинк и селен), антиоксиданти и пробиотици подпомагат функцията на имунните клетки и укрепват защитните бариери на организма. Диета, богата на пресни плодове, зеленчуци, както и трите групи хранителни вещества – въглехидрати, протеини и полезни мазнини, е важна за поддържането на силен имунитет. Дефицитът на хранителни вещества може да отслаби имунната система и да увеличи риска от инфекции.
От изключително значение за това имунната ни система да функционира добре е и достатъчният и качествен сън, редовната физическа активност и управлението на стреса. Хроничният стрес и липсата на сън например могат значително да отслабят имунната система и да направят организма по-податлив на заболявания.
Хранителните добавки са често използвано средство за подпомагане на имунната система, особено през студените месеци или в периоди на повишена заболеваемост. Сред най-популярните добавки са витамини C и D, цинк и пробиотици, които играят важна роля в поддържането на оптималната функция на имунната система.
Витамин C например е един от най-известните антиоксиданти и има ключова роля в поддържането на имунитета. Той подпомага продукцията и функциите на белите кръвни клетки (левкоцитите), които са основната линия на защита срещу патогените. Витамин C участва и в производството на интерферон – вещество, което помага на клетките да се предпазват от вирусни инфекции. Освен това, този витамин засилва бариерната функция на кожата и мукозните мембрани, което намалява риска от нашествие на патогени в организма. Дефицитът на витамин C може да доведе до отслабване на имунната защита и до увеличаване на податливостта към инфекции.
Витамин D пък има водеща роля в активирането на имунния отговор и допринася за поддържането на вродения имунитет. Недостигът на витамин D е свързан с повишен риск от инфекции на дихателната система, включително настинки, грип и бронхити. Приемът му под формата на добавки е особено препоръчителен в зимните месеци, когато естественото му производство в кожата под въздействието на слънчевата светлина е ограничено.
Цинкът е есенциален микроелемент, който участва в множество ензимни реакции, свързани с клетъчния имунен отговор. Недостигът на цинк може да доведе до нарушена функция на имунната система, повишена податливост към инфекции и забавено възстановяване след заболяване. Добавки с цинк често се препоръчват при първи симптоми на настинка, като се смята, че могат да намалят продължителността и тежестта на заболяването.
Пробиотиците са живи микроорганизми, които оказват положителен ефект върху здравето на човека, когато се приемат в достатъчни количества. Те играят важна роля в поддържането на здравословния баланс на чревната микрофлора, който е тясно свързан с функцията на имунната система. Червата съдържат около 70% от имунните клетки на тялото и затова здравият чревен микробиом е от решаващо значение за ефективната имунна защита.
Бета глюкан – сигурно сте чували за него доста в последните години. Бета глюканът е полизахарид, който допринася за активността на имунните клетки по време на стресови ситуации и подпомага локалните защитни сили на лигавиците.
Текстът е създаден с подкрепата на
Когато искате да подкрепите имунитета на детето, проучете хубаво продукта, на който сте се спрели. Вижте клиничните му проучвания и съставките му, защото това е от изключително значение за резултата. Ние, разбира се, има какво да ви препоръчаме в тази посока и то се нарича Stamatin Kids – специално разработен природен продукт за подкрепа на имунитета на деца над една година, съдържащ бета глюкан от гъба кладница и екстракт от билка ракитник. За бета глюкана вече казахме, че поддържа имунните клетки активни, особено в ситуации на стрес за организма (каквато е всяка инфекция например). Билката ракитник пък е добре позната със своите антиоксидантни свойства и подкрепата, която оказва на имунитета.
Клинично проучване, проведено в периода май 2016 – март 2017 г., показва, че приемът на гъба кладница, съдържаща се в Stamatin Kids, е ефективен метод за подобряването или корекцията на множество параметри и функции на имунната система.
Изследването доказва значително подобреното здравословно състояние на децата, приемали Stamatin Kids, както и ефекта на гъбата кладница като имуномодулатор (вещество, способно да промени имунния отговор посредством промяна на антигенните характеристики на патогените или чрез директно повлияване на имунните функции на индивида). Резултатите показват ефективността на гъбата кладница за редуциране на броя на инфекциите при деца с рецидивиращи респираторни заболявания.
По време на проучването децата не са проявили никакви странични реакции, което означава, че са имали отлична поносимост към сиропа. По време на приема и три месеца след това не са наблюдавани респираторни инфекции при 75 от децата (74,25%). По време на приема и три месеца след това само при 15 деца (14,85%) се наблюдава несигнификантна инфекция (настинка) без необходимост от антибиотична терапия.
Stamatin е антивирусен продукт, подходящ за прием при остри вирусни инфекци и още при първи симптоми на настинка и грип, както и за профилактика на развитието на инфекции посредством стимулиране на вродения и придобития имунитет. Той има клинично доказан ефект при ринофарингит, тонзилофарингит и бронхити. През октомври 2024 г. се публикуваха резултати от клинично проследяване на над 1100 пациенти от 14 центъра в България с остри инфекции на дихателните пътища. Резултатите затвърдиха мястото на Stamatin както като монотерапия, така и като част от комплексната терапия в реалната клинична практика.
"Болна и кърмеща" е ситуация, която всяка майка би желала да избегне. Въпреки това, ако кърмите дълго време, колкото и да сте предпазлива, се случва да се разболеете и тогава настъпва паника. Затова е добре да сте подготвена и да знаете как да реагирате.
Сигурно сте се пазили много и през деветте месеца на бременността, но все се е случвало да ви е боли глава или гърло в някакъв момент. Горе-долу ситуацията болна и кърмеща е като е при „болна и бременна”.
Хем не бива да пиете лекарства, хем не е добре да се усложнява състоянието ви. При всички случаи е задължително да не се самолекувате, а да ви прегледа лекар, който ще прецени дали сте за лечение и какви лекаства да ви предпише. Важно е те да не вредят на бебето, което би могло да усвои част от лекарствата чрез кърмата. А ако бебето е болно, също трябва да сте наясно как и колко можете да помогнете.
Знаете ли, че ако кърмите, е по-малко вероятно бебето ви да се разболее? Защитните свойства на кърмата са доказани, както и това, че кърмените бебета обикновено се разболяват по-рядко и се възстановяват по-бързо в сравнение с бебетата, хранени с адаптирано мляко.
В кърмата има антибактериален и антивирусен ефект. В зависимост колко дълго кърмите намалявате риска бебето да се разболее от настинки и грип, инфекции на ушите и дихателните пътища, както и чревни инфекции и диария. Учените дори изследват потенциала на кърмата за лечение на всякакви болести – от конюнктивит до рак.
Да. Кърменето на болно бебе му дава голям шанс за бързо възстановяване, както и помага да го утешите, когато се чувства зле. Кърмата съдържа антитела, бели кръвни клетки, стволови клетки и защитни ензими, които се борят с инфекциите и могат да помогнат за оздравяването. Освен това има достатъчно количество витамини и хранителни вещества. А това означава по-малко болно бебе и по-малко посещения при лекар и за двама ви.
Удивително е, че съставът на кърмата ви се променя, когато бебето ви е болно. Ако сте изложена на бактериална или вирусна инфекция, тялото ви произвежда антитела за борба с нея. Те след това се прехвърлят към бебето чрез кърмата. Нивата на левкоцитите в млякото също бързо се покачват, когато бебето ви е зле.
И тъй като майчиното мляко се преработва много лесно, то е идеалната храна за бебета с разстроени стомахчета.
Имайте предвид, че може да се наложи да промените начина, по който кърмите бебето си, докато е болно. Например бебе с настинка може да иска да се храни по-често, но за по-кратки периоди. Защото със запушен нос може и да му е трудно да суче и да диша.
Ако бебето има запушен нос, може да му е по-удобно да се храни изправено, така че сигурно ще се наложи да експериментирате с различни пози за кърмене.
Понякога, когато бебето се чувства наистина зле, може да няма апетит или енергия да суче. Ако се налага да го карате да се храни и срещате трудност с това, свържете се с медицински специалист или консултант по кърмене, за да предотвратите дехидратацията му.
Един от съветите в подобна ситуация е да изцедите малко мляко и с помощта на спринцовка, чаша или лъжичка (нещо, което изисква най-малко усилия за бебето) да му дадете да пие. Изцеждането в часовете, когато обикновено кърмите, ще поддържа кърмата ви, за да не намалява количеството ѝ.
Ако имате някакви притеснения относно здравето на бебето или приема му на мляко, винаги потърсете бърза медицинска помощ.
Ако сте болна и ви е зле, вероятно кърменето е последното нещо, което ви се иска да правите точно в този момент, но най-добре е да продължите да кърмите. Това се препоръчва при почти всички болести.
Ако имате настинка или грип, треска, диария и повръщане или мастит, поддържайте кърменето както обикновено. Бебето ви няма да се зарази с болестта чрез кърмата - всъщност млякото, което поема, ще съдържа антитела.
Освен че е безопасно, кърменето, докато сте болни, е добра идея.
Въпреки това боледуването и кърменето може да бъде изключително уморително. Ще трябва да се грижите за себе си, за да можете да се грижите и за бебето. Поддържайте хидратацията си, пийте колкото можете повече вода или чай, яжте, когато можете, и помнете, че тялото ви се нуждае от допълнителна почивка.
Помолете таткото или някой от семейството да помогнат с грижите за бебето – например да го къпят, да го разхождат, докато вие си почивате, или да ви приготвят храната. Вашата работа сега е да се възстановите бързо.
В никакъв случай не спирайте рязко да кърмите, тъй като рискувате да получите мастит. Колкото и да ви е трудно, спазвайте часовете на кърмене и времето за изцеждане, ако бебето пропусне хранене. След няколко дни ще сте пълна отново със сила и ще искате да кърмите.
Добрата хигиена е важна, за да се сведе до минимум рискът от разпространение на болестта. Измийте ръцете си със сапун преди и след хранене на бебето, приготвяне и ядене на храна, ходене до тоалетна или смяна на памперси. Захлупвайте устата си при кашлица и кихане в кърпичка или в сгъвката на лакътя си и винаги измивайте или дезинфекцирайте ръцете си след кашляне, кихане или след издухване на носа. Тези неща са ни до болка ясни, но да не кажете, че сме пропуснали да ги споменем.
Можете спокойно да приемате парацетамол, ибупрофен и някои антибиотици, докато кърмите, стига да са предписани от лекар и да следвате строго инструкциите за дозиране.
Преди съветът беше да се избягва аспирин, но някои по-нови проучвания показват, че ниските дози всъщност са безопасни по време на кърмене. Въпреки това високите дози са свързани с рядко, но сериозно състояние при бебета, наречено синдром на Рей. Така че е най-добре да изберете друго лекарство или да обсъдите използването на аспирин с вашия лекар.
Не се препоръчват по-силни болкоуспокояващи.
Някои лекарства срещу настинка, грип и кашлица съдържат вещества, които може да намалят количеството мляко. Избягвайте тези, които имат фенилефрин, фенилпропаноламин или гуайфенезин, изброени в техните съставки. Лекарствата, които причиняват сънливост, е най-добре да се избягват, когато кърмите, защото бебето също ще е сънливо и няма да се храни адекватно.
Ако бебето ви е родено преждевременно, с ниско тегло при раждане или има тежко заболяване, консултирайте се с лекар или консултант по кърмене, преди да приемате каквито и да било лекарства, докато кърмите.
Винаги, когато отидете на лекар или в аптеката, не пропускайте да кажете, че кърмите.
Ако сте на дългосрочно лечение за диабет, астма, депресия или друго хронично здравословно заболяване, ползите от кърменето могат да надвишат рисковете. Във всеки случай трябва да обсъдите този въпрос с лекар. Не изключвайте и факта, че кърменето е положително преживяване, което, на практика извършвано ежедневно, само може да ви помогне.
Ако сте отделена от бебето и сте в болница, изцедете кърмата и нека който се грижи за него да му я дава.
Операцията с местна или обща упойка не означава, че трябва да спрете кърменето или да изхвърляте кърмата си. Когато се почувствате достатъчно добре след интервенцията, за да можете вече да държите бебето, значи може да опитате и да кърмите.
Количеството анестетик в майчиното мляко ще бъде минимално и безопасно при кърмене. Трябва обаче да потърсите съвет от медицински специалист или консултант по кърмене при тези обстоятелства. Не спирайте с изцеждането на гърдите, ако операцията ви го позволява.
Изключително важна информация за кърмене на бебе при Covid-19 и други инфекции на дихателните пътища дават от Ла Лече Лига.
Хората, които се заразяват малко преди да родят и след това започнат да кърмят, и тези, които се заразят, докато кърмят, ще произведат специфични секреторни антитела IgA (имуноглобулин А) и така ще подсилят имунния отговор на бебетата си. В този момент тези имунологични фактори ще помогнат на телата на бебетата им да отговорят по-ефективно на излагането и инфекцията. Спазването на добри хигиенни практики също ще помогне да се намали пренасянето на вируса.
Има няколко ситуации, в които е най-безопасно временно да спрете кърменето и да изцедите и изхвърлите млякото си, за да запазите производството на кърма, докато лечението приключи. Такива случаи включват лъчетерапия или химиотерапия, херпесни лезии на гърдите или инфекции като туберкулоза, морбили или септицемия, които могат да се предадат чрез млякото ви.
„От 30 години съм обсебен от причините за появата на левкемия при децата. Най-после имаме отговор“, казва професор Мел Грийвс, удостоен с рицарско звание. Публикация на The Guardian обяснява защо според Грийвс коктейл от микроби може да ни предпази от смразяващата диагноза.
Грийвс има простичка цел в живота. Той се опитва да създаде подобна на йогурт напитка, която да предотврати появата на левкемия при децата.
Звучи ексцентрично. Все пак ракът не е болест, която можем да преборим толкова лесно. Професор Грийвс обаче е уверен в идеята си, а предвид богатият му опит в сферата, и други онколози я възприемат сериозно.
Грийвс, който работи в лондонския Institute of Cancer Research, изучава детската левкемия от три десетилетия.
„От 30 години съм обсебен от причините за детската левкемия“, казва той. „Сега за първи път имаме отговор на този въпрос, а това значи, че вече можем да търсим начини да пресечем нейната поява. Така ми хрумна идеята за напитка.“
През 50-те години на миналия век острата лимфобластна левкемия, засягаща 1 на всеки 2000 деца в Обединеното кралство, означава смъртна присъда.
Днес 90% от заболелите биват излекувани, въпреки че терапията е токсична и може да предизвика дълготрайни странични ефекти. За жалост, през последните няколко десетилетия учените наблюдават стабилен ръст в броя на случаите на Острова и Европа от около 1% годишно.
„Това е характерно за развитите общества, но не и за развиващите се“, уточнява Грийвс. „Болестта сякаш съпровожда изобилието.“
Острата лимфобластна левкемия се причинява от поредица биологични процеси. Първоначалният спусък е генетична мутация, която се среща при 5% от децата.
„Тази мутация е резултат от някакъв инцидент по време на бременността. Тя не е вродена, но поставя детето в риск от развитие на левкемия на по-късен етап“, допълва Грийвс.
В отключването на левкемията участва и друг биологичен процес, който е свързан с имунната система.
„За да работи правилно естествената защита на организма, тя трябва да се сблъска с инфекция през първата година от живота на детето“, обяснява онкологът. „Без тази конфронтация тя не може да се развива и няма да функционира добре.“
Този проблем става все по-тревожен. Родителите, похвално, масово отглеждат наследниците си в домове, където антисептичните кърпички, антибактериалните сапуни и дезинфектантите за под са норма. Прахът и мръсотията нямат място в домакинството.
Като допълнение, майките все по-малко кърмят своите новородени. Наблюдава се и тенденция към намаляване на социалните контакти с други деца.
И в двата случая се ограничава контактът на бебета с микроби. Това има своите предимства, но върви и с недостатъци. Липсата на досег с микроби и инфекции възпрепятства развитието на детската имунна система.
„Когато дете, гледано в стерилна среда, в крайна сметка бъде изложено на често срещани инфекции, неговата недоразвита естествена защита реагира по силно ирационален начин“, казва Грийвс. „Тя преиграва и предизвиква хронично възпаление.“
С развитието на това възпаление в кръвта се отделят химикали, наречени цитокини, които могат да задействат втора мутация, а тя – при децата, носещи първия тип мутация – да се изроди в левкемия.
„Левкемията е резултат от 2 фактора“, пояснява Грийвс. „Вторият произхожда от хронично възпаление, задействано от неподготвената имунна система.“
С други думи, рисковото дете страда от хронично възпаление, свързано със съвременните суперчисти домове. Това възпаление променя податливостта му към левкемията по начин, който я трансформира в завършено заболяване.
От тази гледна точка, болестта няма нищо общо с електрическите далекопроводи или станциите за преработка на ядрено гориво, както се смяташе в миналото, а се причинява от сблъсъка между две взаимодействащи си събития, едното от които е пренатално, а другото – свързано със средата, – подчертава Грийвс в своя статия за журнала Nature Reviews Cancer.
Това ново разкритие дава възможност на учените да се намесят и да пресекат развитието на левкемия, допълва професорът.
„Все още не знаем как да предотвратим пренаталната мутация, но можем да разработим начини за блокиране на хроничното възпаление, което възниква на по-късен етап.“
Затова Грийвс и екипът му изучават бактериите, вирусите и другите микроорганизми, които живеят в стомашно-чревния тракт. Освен че участват в храносмилането, те са индикация за микробите, на които човек е бил изложен. Гражданите на развити държави например имат много по-малко видове бактерии в стомаха си, тъй като в ранна възраст са били изложени на много по-малко видове микроби – отражение на „по-чистия“ живот, който водят сега.
„Трябва да намерим начини да възстановим техния микробиом – както наричаме общността от микроогранизми, и да разберем кои видове бактерии са най-важни за развитието на детския имунитет.“
За да разбере кои бактерии стимулират най-ефективно имунната система, Грийвс провежда експерименти върху мишки с надеждата до 2-3 години да започне опити с хора.
„Целта е да открием между 6 и 10 вида микроби, които могат да възстановят естествената защита на децата до здравословно ниво. Този коктейл от микроби би могъл да се приема от много малки деца под формата на напитка, подобна на йогурт.“
„Тя би могла да ги предпази не само от левкемия. Напоследък в западния свят се наблюдава ръст на заболявания като диабет (I-ви тип) и алергии, които също са резултат от липсата на досег на децата с бактерии, благоприятстващи развитието на имунитета. Напитката, върху която работим, би могла да повлияе на честотата и на тези състояния. Вярвам, че можем да намалим риска не само от левкемия, но и от други заболявания, които влошават качеството на живот.“
Левкемията - факти
Кръвните клетки – червените, които транспортират кислород из тялото, белите, които се борят с инфекциите, и тромбоцитите, които спират кръвотечението, се произвеждат в костния мозък, когато тялото се нуждае от тях. При болните от левкемия се произвеждат прекалено много бели кръвни телца, които възпрепятстват растежа на нормалните клетки на костния мозък, в резултат на което броят на всичките три вида кръвни клетки намалява. От всички видове левкемия, най-разпространени сред младите са острата лимфобластна и острата миелоидна левкемии.
Още:
