Децата са импулсивни по природа. Нима не харесваме в тях точно това!? Но с напредването на възрастта, с развитието на социалния кръг и умения, те имат нужда да придобият умението за самоконтрол. Как да им помогнем? Особено когато самите ние понякога не можем да се контролираме съвсем добре.
Самоконтролът е жизненоважно умение, което се развива и подобрява във всяка една възраст. Липсата на контрол на импулсите е в основата на много поведенчески проблеми. Колкото повече самоконтрол придобие детето, толкова по-малка е вероятността да направи или каже нещо, което може да навреди на него или на другите.
Удрянето, скачането върху мебелите или тичането в магазина са често срещани прояви на импулсивно поведение. До тийнейджърска възраст повечето деца успяват да придобият самоконтрол над физическите си импулси.
С практика и последователна дисциплина през годините самоконтролът на детето трябва да се подобрява. Ако не се или имате притеснения относно някои особености на детето, говорете със специалист. Има някои заболявания, например Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, които може да попречат на детето да придобие самоконтрол. И да има нужда от повече внимание и помощ в тази посока.
Децата, които не разбират или не знаят как ефективно да изразят емоциите си, са по-склонни да бъдат импулсивни. Дете, което не може да каже „Ядосан съм“, може да удари или щипе, за да покаже, че е разстроено. Или ако не може да сподели, че е тъжно, може да се хвърли на пода и да крещи.
Хубаво е да помогнем на детето да разпознава емоциите си, за да може да ни ги казва, вместо да ни ги показва.
Започнете с обяснение на основните емоции – гняв, тъга, вълнение, изненада, притеснение, разочарование, страх. След това говорете за разликата между емоциите и поведението. Уверете се, че детето знае, че е нормално да изпитва гняв (или друга емоция), но не е добре да удря, рита или крещи на някого, когато е ядосано.
Когато то може да говори за емоциите си по смислен начин, е по-вероятно да се почувства чуто и подкрепено, когато има нужда. И по-малко вероятно да почувства необходимостта да покаже емоцията си чрез негативно действие.
Понякога децата се държат импулсивно, защото не внимават. Например искате от детето да ви донесе чашата от масата. Казвате „Донеси ми чашата от масата“. То тръгва, но по пътя се разсейва и забравя накъде е тръгнало. Случвало ли ви си е?
Оказва се, че при децата е често срещано да чуват, без да слушат и без да разбират указанието. Преди да започнете да обяснявате, кажете: „Преди да тръгнеш, искам да ми повториш какво те помолих да направиш“. И след като приключите с обяснението, попитайте: „Какво ти казах да направиш току-що?“.
Едва след като успеят да повторят командата ви, независимо дали е да приберат играчките, или да ви подадат чашата, децата трябва да предприемат действие. Старайте се да направите командите прости, лесни за следване и с възможно най-малко стъпки. После може да помислите дали детето не е достигнало до тази степен на развитие, когато вече може да следва многоетапни указания.
Решаването на проблеми може да бъде една от най-ефективните техники за самоконтрол. Научете детето си, че има повече от един начин за решаване на проблем. Независимо дали се опитва да поправи веригата на велосипеда си, или да схване математическа задача, по този начин го насърчавате да обмисли поне няколко възможни варианта, преди да реши какво да прави. След идентифициране на възможните решения помогнете му да прецени кое е оптималното. Чрез тази практика децата ще свикнат да мислят, преди да действат.
Ниската толерантност на детето към фрустрация може да предизвика импулсивни изблици. Затова му покажете как да се справи с негативните емоциите по здравословен начин. Помислете за конкретни стратегии – например няколко дълбоки вдишвания, разходка из къщата, броене до 10 и обратно и др.
А какво общо има това със самоконтрола? Да зададете структура и очаквания на детето може да помогне за подобряване на самоконтрола му, защото то ще знае какво поведение се очаква от него. Всъщност изследванията показват, че децата са склонни да се развиват по-добре с рутина и структура.
Обяснете и негативните последици от нарушаването на правилата. Тогава децата ще могат да вземат по-информирани решения относно поведението си. С други думи, информирано ще се наясно, че конкретно поведение се санкционира.
Още не сме свършили, скрол надолу
Поддържайте дисциплината си последователна и рутината на детето ви също.
Хаосът пречи на самоконтрола.
Напомняйте „Трябва да ме държиш за ръката на паркинга, когато слизаме от колата“ всеки път, когато отидете до магазина. С достатъчно практика детето ви ще свикне с вашите правила и последствията от нарушаването им.
Наградете доброто поведение на детето си с жетони. След това му позволете да обменя жетоните за по-големи награди. Създавайте малки стимули, които изискват само един или два жетона, както и големи награди, които изискват например 20. След това насърчете детето да спестява жетоните си за по-големи билети, като например ходене на кино. Спестяването за по-големи награди ще го научи на търпение – основно умение в изграждането на самоконтрол.
Децата учат с гледане. Показвайте ежедневно търпение и отлагайте удоволствието. Моделирайте подходящи за пример начини да чакате търпеливо и да практикувате отлагане на удоволствието. Отлагането на удоволствието е една от най-ефективните личностни черти на успешните хора според психолога Уолтър Мишел. Може да използвате фрази като: „Много ми се иска да си купя нов лаптоп, но ще спестя пари за почивката ни следващото лято.“ Говоренето на себе си на глас ще научи детето ви как да развие вътрешен диалог. Разговорът със себе си играе основна роля в подпомагането на децата да управляват импулсивното си поведение.
Насърчавайте детето си да играе навън и се старайте да е достатъчно активно. Дете, което е имало възможност да бяга, да скача и да се катери, ще бъде по-добре подготвено да се самодисциплинира. Опитвайте се да ограничавате времето на детето пред екрана и го насърчавайте да бъде физически активно, когато е възможно.
Една игра от детството прави точно това – учи на самоконтрол, взимане на решения и концентрация. При „Саймън каза“ водещият играч дава команди, като винаги започва с думите „Саймън каза“. Децата трябва да изпълняват командите. Но когато водещият даде команда, която не започва с думите „Саймън каза“, то тя не трябва да се изпълнява. Децата, които са я изпълнили, изгарят и излизат от играта.
Източник: Parents.com
