Някои хора боледуват „на серии“. Първи епизод: детето носи вируси от градината. Втори епизод: всеки в офиса кашля. Трети епизод: транспортът е пълен и все някой ни лепва нещо – и така от октомври до март. В повечето случаи не става дума за „слаб имунитет“, а за комбинация от експозиция + недоспиване + среда. Но понякога честото боледуване е сигнал, че има причина, която трябва да бъде установена, защото не е за подценяване.
Вместо „много боледувам“, вадете лист и химикалка и записвайте за 8–12 седмици следната информация:
Това помага на лекаря да прецени по-добре цялата картинка, защото не е добре да се обляга само на впечатленията ви.
• Недолекувани/припокриващи се вируси + липса на почивка. (Почивка? Помните ли какво е това? Вижте тълковния речник, ако вече сте забравили. Поне на теория да знаете какво е.)
• Хроничен ринит/алергия – постоянна хрема/кашлица.
• Астма или бронхиална хиперреактивност след вируси.
• Рефлукс, който дразни гърлото и поддържа кашлица.
• Лоша вътрешна среда: сух въздух, плесен, тютюнев дим.
Рецидивиращи тежки инфекции, необичайни причинители, чести пневмонии, нужда от многократни антибиотици, инфекции, които се „влачат“ и не реагират – това са червени флагове. Ако симптомите се развяват нееднократно пред очите ви, може би става дума за имунен проблем.
Повтарящите се инфекции по-често имат други причини, но при съмнение се прави базова лабораторна оценка – тоест необходимо е да бъдете прегледани и изследвани.
• Пълна кръвна картина с диференциал.
• Имуноглобулини (IgG, IgA, IgM; понякога и IgE).
• При белодробни симптоми: спирометрия; при повтарящи се долни инфекции – образно изследване по преценка.
Част от изследванията се интерпретират по-добре след като минат седмици от остра инфекция, защото по време на боледуване стойности може да са преходно променени.
Имунитетът не е просто продукт, който се продава в шишенце в аптеката. Голяма част от това дали ще бъде изграден зависи от няколко съществени модула: сън, движение, храна, ваксини според риска, и среда у дома (въздух). Ако тези фактори са добри и са налични, но въпреки това боледувате тежко и/или често, проверката е оправдана.
Още не сме свършили, скрол надолу
• Има ли смисъл от имуностимуланти без изследвания?
При чести инфекции първо търсете причина и рискови фактори. Добавките не заменят диагностиката и могат да дават фалшиво спокойствие.
• Колко време е „нормално“ да кашляме след вирус?
Кашлицата може да се задържи седмици, но ако е за повече от 3 седмици, ако е придружена от задух/свирене, или се влошава – стига форуми, коментари в социалните мрежи и питане на ChatGPT. Отидете при ИСТИНСКИ лекар!
• Как да обясняваме по-ясно на личния лекар?
Отидете с дневник на епизодите, които сте имали (дати/симптоми/антибиотици) и с конкретен въпрос: „Има ли причина да изследваме алергия/астма/рефлукс/имуноглобулини?“
Пожелаваме ви болестта да ви придружава рядко в живота! Повече здраве и здрави нерви.
Източници: MSD Manual: Approach to the patient with suspected immunodeficiency, Immunodeficiencies in Adults (Regina, 2025, PMC), Immunodeficiency UK: Guide for lung specialists (PDF), Primary Immune: Laboratory tests for PID, World Allergy Organization: diagnostic approach in adults (updated 2021)
Зимата не е просто „студено ми е, умирам от студ“ – тя е поредният фактор в живота ви, който ви носи стрес и нежелание да излизате навън. Разбираме ви! И ние сме там.
За тялото студът е като телеграма, която казва: СКЛАДИРАЙ ТОПЛИНА! А най-бързият начин тялото да изпълни заръката на студа е да свие перките на периферните съдове. Това обаче може да повиши кръвното налягане и натоварването на сърцето, особено при хора с неустановена хипертония, стрес и малко движение.
Излагането на студ води до един не толкова сложен процес, който има трудно за изговаряне име: вазоконстрикция. Или ако искате да го кажете, без да си преплитате езика: свиване на съдовете и промяна в периферното съпротивление. Цялата тази работа, която тялото извършва при студено време, може да качи стойностите на кръвното, дори при съвсем здрави хора.
Хипертонията често е без симптоми. Много хора я откриват случайно. Ако през зимата кръвното скача, може да не обърнете внимание на процесите в тялото ви, защото се чувствате просто уморени или напрегнати.
Комбинацията от студ, стрес, по-малко движение и повече солени храни е класически „зимен пакет“. Ама не от тези промоционалните, които ви дават някаква отстъпка, ами от другите – от които ще искате да избягате с 200!
• Измервайте кръвното си 1–2 седмици в различни дни (сутрин/вечер) – не само когато ви е зле.
• Движете се. Не е нужно да тичате в снега, макар че ако детето има шейна, може да го подърпате на близкия баир (ако въобще има сняг). 20–30 минути бърз ход, упражнения вкъщи, изкачване на стълби – неща от този тип са ви достатъчни.
• Внимавайте с какво се топлите. Ако в отоплителното средство има спирт, задръжте малко. Алкохолът създава усещане за топлина, но не решава проблема.
• Ако имате фамилна обремененост, пушите, с наднормено тегло сте или имате диабет, като прочетете цялата статия, се свържете с личния си лекар и се разберете за едни профилактични изследвания.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ситуацията може да е на ръба, ако изпитвате някои от следните симптоми:
Това са симптоми, които изискват спешна помощ, така че не се бавете и действайте.
• Студът вдига ли кръвното наистина?
Да, данни показват връзка между по-ниските температури и по-високите стойности на кръвното, вероятно чрез сложната дума, която не е толкова сложен процес – вазоконстрикция – и физиологичен стрес.
• Ако кръвното ми е нормално лятото, трябва ли да го меря през зимата?
Има смисъл, особено ако имате рискови фактори или симптоми като главоболие, сърцебиене, задух при усилие. Меренето на кръвното може да ви е само полезно – поне информативно. Не се дърпайте от него. То кръвното си е ваше.
• Кои изследвания са разумни за хора на възраст между 25 и 45 години?
От сърце ви желаем здраве и топлина!
Източници: National Library of Medicine, Cold stress & blood pressure mechanisms (Physiological Society, 2023), Cold exposure & cardiovascular system – Frontiers in Physiology, 2025
Медицината, основана на данни, е най-добрата медицина. А данните се събират чрез проучвания. Проблемът е, че често жените или не участват в тези проучвания, или данните, събрани за тях, се пренебрегват, пише в материала си за „Тоест“ Надежда Цекулова. Споделяме го с нейно разрешение.
В английския език съществуват изразите sex gap и gender gap. Използват се за сфери и ситуации, при които има значими разлики между половете. Първият израз е свързан с биологичните характеристики на пола, а вторият – със социалните му прояви, защото в английския език тези нюанси са важни. Буквалният превод е неприемлив, защото в българското публично говорене, ако кажете или напишете „пропаст между половете“, има вероятност да ви обвинят в краен феминизъм и/или излишно драматизиране. Затова най-често у нас използваме по-меки понятия, като „неравенство между мъжете и жените“, „разлика“, „дисбаланс“ или „разминаване“ между половете.
На мен обаче много ми се иска да можехме със същата смелост да ползваме думи като „пропаст“ или „разрив“. Защото точно за пропаст – хилядолетна, дълбока, жестока и много красноречива – говорим, когато става дума за изследването на женското здраве в сравнение със здравето на мъжете.
но макар светът никога да не се е интересувал задълбочено от женското здраве, жените статистически устойчиво живеят по-дълго от мъжете поне в последните две столетия. (В следващ текст ще разкажа по-подробно за това решение на природата, Бог или който там вярвате, че носи отговорност за създаването на човека.)
„Парадоксално“, защото това в никакъв случай не се дължи на загрижеността на човечеството за женското здраве. Както вече стана дума в двата текста, посветени на историята, до средата на XX век женското здраве е било важно дотолкова, доколкото от жената се е очаквало да роди здрави деца. В някои кратки периоди и култури е било важно и за да може да осигури сексуално удоволствие. Макар в XX век сексуалната революция и икономическата нужда жените да бъдат включени в пазара на труда да променя тази парадигма, неравенствата в познанието все още остават значими.
През 2019 г. британската журналистка и активистка Каролин Криадо Перес издава книгата Invisible Women: Exposing Data Bias in a World Designed for Men. В нея авторката детайлно анализира отклоненията в данните, свързани с неравното представяне на жените при различни видове проучвания. Миналата година, дали вследствие на активната публична кампания на авторката, или с други мотиви, Британската агенция за лекарствата и здравните продукти (MHRA) в сътрудничество с Университета в Ливърпул подготви и публикува анализ на баланса в представянето на мъжете и жените в клиничните проучвания. Според Агенцията жените са сериозно подценени в тези изследвания: броят на проучванията, включващи само мъже, е с 67% по-висок от броя на проучванията, в които участват само жени. Преглед на информацията от The Guardian разкрива силен дисбаланс: макар 90% от изпитванията да включват и мъже, и жени, мъжете все пак преобладават. Проучванията само с мъже са 6,1%, а само с жени – 3,7% от всички одобрени от Агенцията 4616 проучвания в изследвания период. Бременни и кърмещи жени участват съответно в едва 1,1% и 0,6% от изпитванията.
Друг проблем, който Перес изтъква в анализите си, е липсата на полово диференцирани данни от проучванията, включващи и мъже, и жени. Прегледът на предклинични изследвания в САЩ, провеждани в продължение на десет години, показва, че макар броят на проучванията с участие и на двата пола да нараства, това не е съпроводено с пропорционално увеличение на анализите и отчетите по пол. В различни научни области едва в между 5 и 14% от изследванията реално се разглеждат резултатите по пол, а в по-малко от една трета от клиничните изпитвания, стигнали до фаза III (тази, в която се тестват безвредността и сравнителната ефективност на продукта), има такива данни, публикувани в медицински списания.
За да стане по-ясно какво означава това за последиците, авторката дава пример с лекарство срещу алцхаймер, което според създателите му намалява темпа на когнитивен спад при пациентите с 27%. Ако човек се зачете в допълнителните таблици, публикувани само в приложението обаче, става ясно, че при мъжете забавянето е средно с 43%, а при жените – едва с 12%. В същото време жените са два пъти по-често засегнати от болестта.
Дисбалансът е значим и във финансирането. Ако останем при примера с алцхаймер, през 2019 г. организацията Women’s Health Access Matters установява, че едва 12% от инвестициите в проучването на тази болест са насочени към изследвания, фокусирани върху жени, макар че те съставляват цели 2/3 от засегнатите.
Липсата на финансиране вероятно е и една от причините за липса на изследователски интерес. Любопитен пример за това дава отново The Guardian: изследванията на еректилна дисфункция, засягаща 19% от мъжете, са пет пъти повече от изследванията на предменструалния синдром, засягащ 90% от жените.
Последствията от неравните медицински познания относно мъжете и жените се разпростират върху много широк спектър от социални и икономически фактори на благополучието. Но една от най-непосредствените последици е по-високата честота на нежелани лекарствени реакции при жените. Исторически клиничните изпитвания са включвали първоначално само мъже. Според различни източници аргумент за това е било, че хормоналните промени при жените ще повлияят на резултатите от изпитването: в по-млада възраст – заради хормоналните промени в различните етапи на менструалния цикъл, а по-късно – при менопаузата.
Фактът, че в медицината съзнателно, продължително и преднамерено е отхвърляна идеята да се инвестира в познание как женското тяло реагира на лекарства в различните си периоди, поставя редица въпроси от сферата на човешките права, етиката и биоетиката, на които и до днес няма ясен отговор.
По-късно (и до днес) в клиничните проучвания участват предимно или преобладаващо мъже, което е довело до дозировки и протоколи, съобразени с мъжката физиология. В резултат жените често приемат медикаменти, които не са тествани адекватно спрямо техните метаболитни и хормонални особености. Проучвания показват, че жените изпитват нежелани лекарствени реакции почти два пъти по-често от мъжете. През 2020 г. изследване на 86 лекарства доказва, че основната причина за това са полово обусловени разлики в начина и продължителността на обработка на лекарственото вещество от организма.
Става дума за разлики в телесния състав, ензимната активност и хормоналните нива, които влияят върху усвояването и разграждането на лекарствата. Например жените метаболизират определени лекарства по-бавно, което води до по-висока концентрация в кръвта и съответно до по-чести и по-тежки нежелани реакции, като гадене, депресия, припадъци, сърдечни проблеми. Изследователите правят извода, че фармакокинетиката може да даде достатъчно информация за свързани с пола рискове от нежелани реакции. Според проучването разликата в начина, по който действа една и съща доза от дадено лекарство на мъже и на жени, би могла да има и клинично значение.
Недостатъчното участие на жени в изследвания допринася също за погрешни или закъснели диагнози при множество състояния. Някои заболявания – например сърдечносъдови, аутизъм и хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD), често се проявяват по различен начин при жените и мъжете. Въпреки това диагностичните критерии са базирани основно на мъжки модели, което води до игнориране или неправилно тълкуване на симптомите при жените.
Жените със сърдечни заболявания например често изпитват умора, задух и гадене – симптоми, които се различават от класическата „болка в гърдите“, типична за мъжете. В резултат жените по-рядко получават навременна помощ. Същото се отнася и за невроразвитийните разстройства, като аутизъм и разстройство с дефицит на вниманието (със или без хиперактивност). При тях жените по-често проявяват „по-тихи“ симптоми, които остават неразпознати.
Например при момичетата с аутизъм е по-вероятно да проявяват интерес към социалните взаимоотношения и може да изглеждат по-умели в социалната комуникация в сравнение с момчетата, маскирайки скритите си трудности. Момичетата с дефицит на вниманието пък по-често изпитват трудности при изпълнителските функции, например организиране на изпълнението на задачи или управление на времето, отколкото да проявяват явна хиперактивност. Тези трудности обаче често се приписват на недостатъци на характера и биват определяни като мързел или небрежност, вместо да се разпознават като симптоми на невродивергенция. В резултат много жени биват диагностицирани едва в късна възраст, често след като децата им получат диагноза, която ги подтиква да потърсят оценка и за себе си.
Липсата на равностойни данни за женската физиология и здраве е резултат и от някои устойчиви стереотипи, които влияят върху качеството на медицинската помощ, оказвана на жени, дори когато става дума за животозастрашаващи заболявания като рака.
Ново проучване в Обединеното кралство установява, че симптомите на мъжете се приемат с повече сериозност: 76% от жените пациенти са съгласни, че трябва да бъдат настоятелни, за да получат необходимите грижи, спрямо 54% от мъжете пациенти. Когато се застъпват за себе си пред медицинските специалисти, жените често биват възприемани като „досадни“ или „натрапчиви“, което води до отхвърляне и омаловажаване на тяхната загриженост. В същото време обаче мъжете по-рядко получават предложение за емоционална подкрепа при онкологична диагноза, тъй като на тях се гледа като на по-малко чувствителни. Това само потвърждава нуждата от преразглеждане на половите дисбаланси в грижите за човешкото здраве.
Един от любопитните феномени на „половите стереотипи“ в медицината е, че човечеството от хилядолетия се интересува от репродуктивното здраве на жените, но в съвременността едва около 2% от клиничните изпитвания са в сферата на репродуктивното здраве и бременността, а бременните са практически изключени от широк спектър здравни технологии от съображения за безопасност. Макар това да е разбираемо, липсата на данни означава, че нерядко лекарите вземат решения за лечение на тези жени без научни доказателства, което излага на риск както тях, така и децата им. Макар етичните съображения за включване на бременни в клинични изпитвания да са много сериозни, това е необходим дебат. Един от примерите е съвсем пресен – по време на пандемията от COVID-19 бременните първоначално бяха изключени от ваксинационните изпитвания, което доведе до объркване, колебания и забавен достъп до ваксинация за тази високорискова група и коства живота на много жени.
До началото на 2025 г. Съединените щати бяха една от държавите в света, които най-активно правеха и изнасяха медицинска наука. През 2023 г. започна инициативата на Белия дом за изследвания в областта на женското здраве и в рамките на една година тя привлече близо 1 млрд. долара федерално финансиране. Паралелно се появиха няколко частни инициативи, набиращи фондове в същата сфера, а организацията Women’s Health Access Matters (WHAM) в партньорство с RAND Corporation изчисли, че удвояването на бюджета на Националните здравни институти (NIH) за изследвания, свързани с женското здраве (350 млн. долара към 2022 г.), може да донесе икономическа възвръщаемост от 14 млрд. долара в рамките на три години.
През 2025 г. обаче този устрем беше рязко попарен. Администрацията на президента Доналд Тръмп, встъпил в длъжност през януари, наложи съкращения на финансирането на Националните здравни институти (NIH) и на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), като някои програми бяха напълно прекратени. Тези съкращения засегнаха изследвания, свързани с болестта на Алцхаймер, с миоми на матката и рискове при бременност, както и с проекти, фокусирани върху разнообразието и включването.
Сред неочакваните жертви на новата посока на американската политика обаче бяха изследвания и изследователски центрове, свързани с наблюдение и превенция на майчината смъртност и подобряване на майчиното здраве. Макар с течение на времето да стана ясно, че немалка част от помпозно обявените съкращения няма да бъдат направени въобще или няма да се изпълнят в заявения мащаб, финансовата несигурност, заплахите и научната цензура със сигурност ще се отразят негативно на изследването на женското здраве в световен мащаб.
Още не сме свършили, скрол надолу
Въпреки тревожните тенденции в световната политика и още по-тревожното им пряко влияние върху науката, обективният поглед изисква да признаем, че женското здравеопазване никога не е било в по-добра форма. Добрата новина е, че темата за здравето на половината световно население най-сетне започва да привлича устойчиво внимание. Лошата – че целият световен прогрес все още не е достатъчен, за да е ясно, че равното третиране на мъжете и жените в медицината не е политически акт, а въпрос на елементарна научна добросъвестност.
„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.
Материалът е създаден с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Не искаме да ви плашим със статистики или да ги размахваме като стартово знаме на началната права към личната мотивация да се преглеждаме редовно. И все пак ще започнем този текст с някои неоспорими данни:
Най-простият отговор на въпроса „Защо това е така“ е: защото в България няма скрининг за рак на дебелото черво. Ако имаше, много заболели от колоректален рак щяха да бъдат диагностицирани навреме и лекувани успешно. Защото ракът на дебелото черво е заболяване, което медицината вече знае как да лекува и овладява. А това дава много добри прогнози за пациентите.
Но преди да говорим за лечение, скрининг и профилактика, нека обърнем внимание какво заболяване всъщност е ракът на дебелото черво и какви са симптомите му.
„Най-честият симптом, който донякъде остава скрит, е анемията“, казва медицинският онколог д-р Росица Кръстева, началник на Онкологичен център Уни Хоспитал. И допълва: „Ако при хора, които са били с нормален хемоглобин, се открие анемия, първото, което трябва да бъде изключено от лекарите, е карцином на дебелото черво. В някои от сегментите, където е разположен туморът, той може да кърви и да се засяга лигавицата. Тогава се наблюдава т.нар. скрито (окултно) кървене.“
Всъщност анемичният синдром може да бъде първият симптом, че човек има рак на дебелото черво. Без каквито и да било други симптоми – без болка, без нарушаване на дефекацията. Д-р Кръстева обръща внимание, че е изключително неправилно да се лекува анемия, без да се направят пълни изследвания на пациента. Идеята е при тези изследвания да се изключи тумор на дебелото черво и чак след това да се прилага друго лечение за друго заболяване.
Ракът на дебелото черво засяга все по-млади хора в последните години, ето защо в някои страни редовните скринингови изследвания започват още на 45-годишна възраст. А при фамилна обремененост е необходимо да се действа много по-рано.
„Ако в семейството има майка, баща или близки родственици по първа линия с това заболяване, скринингът трябва да започне или на 40 години, или 10 години по-рано от най-ранния случай на рак на дебелото черво в семейството – което от двете условия настъпва първо. Препоръчва се колоноскопия – това е методът, чрез който може да се огледа добре всичко в червото и ако има полипи или друг вид изменения, да се вземе биопсия и да се види какви точно са находките“, казва д-р Кръстева.
Обичайната възраст за започване на редовни изследвания за рак на дебелото черво, когато няма фамилна обремененост, е 50 години.
„Ракът е генетично заболяване. Нашият организъм е устроен така, че имунната ни система успява да различи туморните клетки и да блокира тяхното развитие. Проблемът идва оттам, че туморната клетка е изключително умна и тя успява да заблуди имунната ни система, че всъщност е добра клетка. Така нашият имунитет реално ѝ дава възможност да се развива“, обяснява д-р Кръстева.
„Всъщност ракът съществува в нас и това е друг вид организъм. Неговите клетки желаят да живеят вечно и имат механизми за това. Нашите клетки също искат да живеят вечно, но ние не сме създадени по такъв начин. И съществуването на тези два организма на едно място действително е въпрос на оцеляване и на преборване, защото те имат една и съща цел“, добавя д-р Кръстева. И подчертава: „Ракът е изключително умно заболяване и подходът не бива да бъде повърхностен. Лична отговорност на всеки човек е да иска да знае какво се случва с него.“
Накратко, скринингът е съвкупност от организирани мероприятия, проведени с евтин, лесен и достъпен метод. Идеята е да се тества голяма популация от хора без симптоми. За скрининг и ранно откриване на заболяването е широко разпространено използването на теста за скрити кръвоизливи, който открива невидими за окото следи от кръв в изпражненията. Това може да бъде симптом за различни заболявания, включително и рак на дебелото черво. При позитивен резултат от теста, като втора стъпка, трябва да бъде направено допълнително изследване – в случая с рака на дебелото черво това изследване е колоноскопията.
Подобна програма се провежда вече няколко години подред от частната семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Може би ви е попадала националната кампания за скрининг, която приключи през юни тази година. Тя предоставя безплатно лесен за употреба комплект за домашно вземане на проба от фецес, която после се носи в лаборатория. Там пробата се изследва за следи от окултно кървене и впоследствие всеки тествал се получава своя резултат. Лабораторното изследване също се подсигурява безплатно в рамките на кампанията.
„Един от ефективните методи за скрининг е именно търсенето на окултни кръвоизливи. Разбира се, наличие на кръв, която не се вижда с просто око, е възможно да има и при други заболявания на дебелото черво. Затова на далите позитивен резултат на теста се правят допълнителни изследвания и консултация с гастроентеролог“, обяснява д-р Кръстева.
Щеше да е чудесно, ако този тест се осигурява от държавата и изследването е част от профилактиката за всички лица в рисковата група 50 – 74 г. Но в България няма скрининг за нито едно злокачествено заболяване. И докато всички се тюхкаме защо е така и колко несправедливо и недалновидно е всичко това спрямо гражданите, ни остава просто да ходим на лекар.
„В България има насадено усещане, че не трябва да се ходи на доктор, защото „ще вземат да ми открият нещо“. Донякъде хората са прави, защото съвременната медицина разполага с много добри технологии. Тоест ние действително можем да открием много неща. Но пациентите трябва да знаят, че трябва да се изследват, защото ранният карцином е лечим“, призовава медицинският онколог.
Тук е важно да добавим и следното: импровизираното пускане на туморни маркери, без те да са назначени от лекар и без да са в контекста на други изследвания, не върши работа. Туморните маркери, както ни обяснява д-р Кръстева, са субстанции, които се отделят в кръвта. „Туморът може да ги отделя, но може и да не ги отделя. Съществуват тумори, при които има дори метастази, но маркерите са нормални. Туморните маркери са допълнителен лабораторен показател, който може да послужи в контекста на образни изследвания на хистологично доказан рак“, казва специалистът. С други думи, това, че туморните ни маркери са в норма, не означава нищо. Но пък може да ни загуби доста време, докато се гладим по косъма, че всичко ни е наред.
Поставянето на диагнозата става след изследвания и консултации със специалисти онколози. При откриване на находката се прави биопсия. След това се оглежда цялото тяло на човека, за да се види дали туморът има метастази. Това се прави със скенер с контраст, ПЕТ скенер или с ядрено-магнитен резонанс.
Ако се установи, че туморът е само в дебелото черво, пациентът е подходящ за операция. След като се махне туморът и се изследват лимфните възли, специалистите онколози преценяват дали само ще наблюдават пациента, или ще приложат допълнително лечение, каквото би могла да е химиотерапията. При ректалния карцином може да се приложи и лъчетерапия като локален метод.
„Ако има метастази, туморът не се оперира, освен ако не предизвиква пълно запушване и няма друг начин да се подобри проходимостта на червото. В случаите, когато има метастази, операцията се прави само по спешност“, подчертава д-р Кръстева. „Започва се лечение, защото се смята, че операцията няма да промени нищо. Ако започнем лечение и стопим метастазите, след това може да се обсъди операция за пациентите, чиито метастази се повлияват. Такива пациенти имат много по-добра прогноза. Защото когато не махаме тумора и го изследваме, докато е в организма, го лекуваме и виждаме как намалява“, допълва тя.
Тук ще посочим още малко статистика. Този път, за баланс, съвсем не отчайваща. Ако ракът на дебелото черво бъде засечен в първи стадий, петгодишната преживяемост е 90%. При пациентите с рак на дебелото черво в по-късен стадий и с метастази само 14% достигат петгодишна преживяемост.
„Категорично ракът е лечимо заболяване. Ракът е много успешно лечимо заболяване в първи стадий. Във втори стадий ракът може да бъде лекуван, дори и в четвърти стадий може. Преди 10 години, ако питате специалист като мен дали ракът може да бъде лекуван, отговорът нямаше да бъде същият“, казва д-р Кръстева.
Успехите в лечението на рака вече са толкова големи, защото днес специалистите правят генетичен тест на самия тумор, а не на човека. Така те установяват специфичните механизми, чрез които този тумор се разпространява в човешкия организъм. „Когато знаем причините, можем да лекуваме с таргетни терапии и имунотерапия. Днес лечението на злокачествените заболявания включва основно това и много по-малко химиотерапия. Това е революция, тя се случва в последните 20 години и аз като лекар съм неин свидетел. Всички древни цивилизации са познавали и лекували рака. Но лечението е най-успешно сега“, допълва тя.
Профилактиката е различна от скрининга и е добре като пациенти да правим разлика. Нейната задача е да премахне част от причините, които могат да предизвикат заболяването. „Качественото хранене е от изключителна важност. Какво означава качествено – нормално, балансирано и разнообразно. Трябва да се включват както белтъчини, така и въглехидрати и мазнини, но в различно съотношение. Избягването на определени храни, освен по причина алергия, не е основателно. Първо, раковата клетка яде всичко, каквото ядат и другите клетки. Второ, каквото и да ядем, то се разпада до проста захар и се включва в цикъла на Кребс“, обяснява д-р Росица Кръстева.
Водещите световни медицински центрове препоръчват средиземноморския тип хранене, тоест това, което се яде в Гърция, Италия, Испания. „Разбира се, че пърженото се изключва от правилното хранене, но ако някой хапне пържено пиле един път в седмицата, няма как да е проблем. Абсурдът с диетите и изпадането в крайности са пагубни за организма“, категорична е д-р Кръстева. И допълва: „Преди повече от 7 години гастроентеролози на един от техните световни конгреси изнесоха сериозни доказателства, че гладът уврежда черния дроб.“
Освен храненето, към профилактиката трябва да включим и нормалната физическа активност. Без значение дали ще се спортува целенасочено, или ще се правят например дълги разходки (препоръката е за поне 10 000 крачки на ден). Всеки може да избере физическата активност, която му харесва.
И не на последно място един призив, макар може би да не е точно част от темата за профилактиката: хайде да започнем да си обръщаме внимание. „Знам, че всички сме ангажирани, че работим… Но това не е оправдание. Чувала съм много пациенти да казват „Аз се грижих за мъжа си, той беше тежко болен и не си обърнах внимание“. И в много такива случаи се оказва, че установяваме рака късно. Тогава невинаги можем да започнем лечение и невинаги това лечение може да бъде успешно“, казва д-р Кръстева.
Не е възможно през 2024 г. в държава от Европейския съюз да не съществува единна скринингова програма за ранно откриване на злокачествените заболявания. Но е факт. Не разполагаме с такава. „Лечението на рака е скъпо – освен вложените средства за болните, държавата губи хора в работоспособна възраст, затова е много по-важно да вложим средства в скрининг и профилактика, с които да откриваме рака рано. Защото и статистиката показва, че тези разходи си струват“, категорична е д-р Росица Кръстева.
Не оставяйте за утре. Напомнете на близките си хора да се прегледат. Настоявайте да го направят. Напомняйте им с риск да станете досадни. Няма нищо по-хубаво от това някой да ти мисли доброто, но най-важното е да сме наясно, че отговорността за нас самите е в собствените ни ръце.
Материалът е създаден с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Материалът има единствено образователна и информационна цел и не представлява медицинско предписание. Съдържанието му е изготвено на базата на публично достъпни публикации, изследвания, проучвания или други информационни източници. Съдържащите се в източниците данни, мнения, становища и препоръки са на техните автори. Материалът няма рекламен характер и не може да служи за диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с вашия лекар при въпроси за вашето здраве.
„Какво точно правиш?“ Въпросът е към 10-годишния ми син, който е взел игла и я насочва към ръката си.
Времето за профилактични изследвания се приема тежко у дома. Не само детето, но и мъжът ми изпитва нестабилни емоции, когато се стигне до думата „игла“. Неведнъж му е прилошавало. Знам случай, в който е и припадал. Затова може да се каже, че подобно минорно настроение в такъв момент е нещо като семейна традиция, която се предава от баща на син.
Въпреки че не съм от хората, които се страхуват чак толкова от спринцовката, подхождам с уважение към всеки, който се ужасява от кръв и подобни изследвания му се виждат като лична трагедия. Наясно съм, че съм сред късметлиите, на чиито деца се прави подобна манипулация в повечето случаи за профилактика.
„И да се порежеш, в лабораторията пак ще ти вземат кръв, защото тази ще е вече замърсена“, казвам аз и така спира процедурата по самонараняване.
Разказвам му как аз съм се справяла навремето с тези моменти. Припомняме си за всички сериозни рани, които той стоически е издържал. Обсъждаме колко неприятно е самото убождане, но пък трае кратко. Уж се разбираме, но като се стигне до лабораторията, нещата се закучват.
Положението винаги минава на косъм, след това всички си отдъхваме щастливи, че и това е зад гърба ни. Но въпреки че успокоението след интервенцията е голямо, следващата година историята се повтаря.
И този път стигаме до съответната лаборатория. Познаваме лаборантката, която ще му взима кръв. Тя е страхотна, винаги мила, разбираща, внимателна.
Но този път, докато диктувам ЕГН-то на сина ми при регистриране, той с финес се обръща и се отправя към близките стълби. Заключва ръце в парапета и заявява, че няма да мръдне от мястото.
След нас има две жени, които в началото не разбират за какво иде реч, но постепенно положението се изяснява. Забелязвам тиха усмивка по лицата им, но и някаква съпричастност към детето. А то е категорично. Няма мърдане от стълбището.
След драматична пауза следва пореден опит за успокоение и насочване към стаята с иглата. Не се получава. Пускам хората на опашката пред мен. Оставам за известно време до сина ми.
Паузата продължава. „Ще си пусна нещо на телефона да ме разсейва“ - изведнъж казва той и победоносно бавно се отправяме към коридора.
След малко сме на стола. Лаборантката с усмивка и видима симпатия го пита къде му е по-удобно бъде убоден – от вената или от пръста. Избира се пръст.
„Не, вече не ми действа телефонът“, казва той и виждам как се напряга. Сядам на стола и го гушвам.
Спринцовката вече е в пръста му.
„Усещам, че само краката ми умаляват, а не цялото тяло“, казва синът ми, което си е чисто постижение, тъй като миналата година чувстваше как кръвта му изтича капка по капка.
Няма две мнения, че взимането на кръв е процес, свързан със стрес – не само сред по-малките. Без значение дали тестовете са профилактични, или поради заболяване, специалистите препоръчват човек да е предварително подготвен за тях.
Според StArtBio проучвания показват, че взимането на кръв на деца под 7 години е придружено от повече страх, но подобен стрес могат да изпитват и по-големите.
Не е нужно да му се спестява информацията, че ще боли, а е добре спокойно да му се обясни, че това няма да е сред най-приятните неща. Все пак пояснете и защо е важно изследването да бъде направено.
По време на манипулацията, може да му предложите да диша или да си мисли за нещо приятно.
Миналата година в нашия случай помогна идеята да си представя, че е на море с приятелите си.
Обещаваме си и най-вкусните изкушения веднага след приключване на изследването.
Предварително е добре да се изпие достатъчно количество вода (ако изследването позволява), за да може самата манипулация да е по-лесна.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако децата са по-малки, може да им се предложи да си носят любима играчка. Седмици или дни по-рано детето може да си поиграе с детски лекарски комплекти и то да прави изследвания на мама, татко или на някоя играчка.
По време на процедурата, родителят може да гушне детето, но без да го стиска силно. Предложете му да седне удобно, за да не се чувства притиснато. Когато започне взимането на проба, дръжте ръката му по начин, който все пак да го кара да се чувства удобно и в безопасност.
Покажете спокойствие, защото ако сте напрегнати, несъмнено това няма да повлияе добре и на детето.
Отвличането на вниманието може да бъде активно или пасивно. Активното разсейване се определя като техника, при която детето е ангажирано с някаква дейност, например видеоигри. При пасивния вариант децата остават тихи и спокойни, докато гледат телевизия или слушат музика.
Научните изследвания показват връзка между горепосочените техники и намаляването на болката. Резултатите са по-добри, когато тези техники се прилагат в съответствие с възрастта и психологическото състояние на детето, отбелязват специалистите.
Текстът на Десислава Ангелова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
Осмелихме се да почиваме на гости на прителката ми Мария, която оптимистично реши, че само защото не сме спали последните пет години, всичко ще бъде наред. Тя е с четири деца, но здрави – всичките ядат сами и като по команда. Но да не се отклоняваме...
Сигурно си мислите какво толкова може да се обърка, просто се премествате за една седмица в слънчева къща от един софийски квартал в друг, като идеята е просто да се наспите. Ако нямате дете с хистаминова непоносимост, едва ли бихте разбрали. И не сте длъжни.
Тези малки тазманийски дяволчета презареждат сякаш някой им налива енергия постоянно. Те имат свой ритъм, а брауновото движение бледнее в сравнение с това, което ви чака, ако благоверният ви мъж е поръсил доминантни гени в отрочето, гарнирани с мутации.
И с риск да ви досадя ще ви обясня, но само частично, за да не умрете от скука и ужас. На дете с подобни проблеми се готви всеки ден по четири пъти, защото – внимание – храната не бива да е замразена и престояла, иначе – познайте – ще качи хистамин. Ако не спазите диетата и малкото ви отроче успее да се докопа до някой стол, да го пренесе и да открадне от вашия глутенов хляб или шоколад... Да, вече се сещате, ще качи хистамин. Ще се превива от стомах, ще получи разстройство, с извинение, и куп други убавини и, да, познахте ще качи хистамин.
Освен това на подобни деца с генетични мутации им се следи витамин D, голяма част от групата B витамини и внимавате да не получат дефицити, защото какъв родител ще сте, ако го допуснете. Но пък какъв ли ще бъдете, ако не спазвате диетата, която – частично или не толкова (ако трябва да сме реалисти) – си противоречи с тази диета за червата, която предписа последният гастро от общо десет подобни специалисти.
Когато дъщеря ни се роди, ние бяхме ужасени, че повръща кърмата и ака зелено. Братовчедка ми на шега каза "Дотук с мита за ползите от кърмата", но дори когато мина по съвет на гастро специалист на специално адаптирано мляко и на по-късен етап, когато спря лактозата, не ни мина през ума за ужаса, който ни чака. Нали знаете онзи виц за песимиста, който падал надолу и казал "Не може да стане по зле", а оптимистът му казал "О, може, може...". Ние бяхме в този кошмар. Можеше и по-зле.
Генетичните мутации и генетичните непоносимости са в пъти по-зле от една-единствена непоносимост към лактоза. Млечни все ще избягвате някак и те не са чак толкова изкушаващи, но я се пробвайте да откажете дете от шоколад и всички продукти по диета за хистамин...
Или за детската градина, където ви мотаят, отказват да готвят диетично и не са навити. Въпреки уведомителния режим на БАБХ и позволението им да внасяме храна, която сме готови да готвим и да носим, въпреки становището на гастроентеролога, те ви отказват и ви показват, че детето ви не е за там. Неофициално разбира се. Как клетите хора биха успели да спрат вашия неуправляем звяр да яде от храната на съседното дете?! Как да им обясниш, че детето ви трудно се храни и често го боли корема, така че едва ли ще тръгне да краде храна... И че трудно изяжда дори собствената си, ако не го подкупвате и не го улисвате с интересни игри и песни.
Вие вече сте свикнали да следите зъбите. Защото, да, в момента няма рефлукс, но е имало ненагледното ви зверче и това е съсипало много от млечните му зъби. И ако първият зъболекар, на когото сте попаднали, не го е забелязал, се налага да отидете на втори, който намира шест кариеса. За късмет поне има представа какво е рефлукс и генетични мутации. Така че си тръгвате със здрави зъби и записан час за профилактика.
Както и редовните добавки, които са изписали последните лекари. И проверявате графика отново, за да не изпуснете логопеда, ерготерапията и останалите терапии. Другата причина, поради която се разкъсвате между "искам да пътувам" и "искам просто да се наспя".
"Искам да се наспя" печели, защото започвате да приличате на подобие на жив човек. А и ви е ясно, че ще трябва да готвите прясно ястие на всяко ядене, да купувате продукти по диетата, да давате добавки... Така че за вас съветите на някоя от мамите "да вземете на детето кроасанчета" и че "щяло да го израсте", дори не заслужават внимание, защото нервите ви са по-ценни.
Как да обясните на подобни хора, че генетични мутации и генетични непоносимости не се израстват и че с радост бихте дали всичко, за да сте и вие в тази позиция на "невежеството е блаженство", както сте били допреди пет години. Тези хора идея нямат (и дано и да нямат!) какво значат метилираните форми на витамини, нито какво значи да прекарвате толкова време по болници, лаборатории и терапии.
В лабораториите поне му дават подаръчета, докато при лекарите не е много забавно. И когато е невъздържано, излизате виновни вие, докато то изтърсва: "Лоша жена. Лоша доки". А отговорът на въпроса "Защо", който задавате, докато го дърпате настрани, за да не чуе леля доки, учудва и вас: "Не даде нищо. Няма подаръци...".
Вие сте били толкова захласнати от новите указания на поредния лекар, че просто сте пропуснали как детето ви с надежда разглежда моливите на бюрото на докито, което ви гледа с досада, защото сте поредния му клиент. И въпреки че сте си платили, защото касата не поема подобни прегледи, лекарят се разкъсва от желанието да ви препрати при колега или откровено да ви каже, че няма опит с подобни деца, но е хубаво, че сте решили да направите профилактика.
Проблемите при такива деца не се свеждат просто до непоносимост към лактоза например. Независимо дали можете или не, ще ви се наложи да мъкнете отрочето за проследяване на куп неща и много терапии. И няма значение, че мъжът ви са го изгонили от едната работа, защото е заспал в обедната почивка, понеже сте се разбрали да се редувате през нощта, тъй като иначе вас ще изгонят и на шефа ви вече му е писнало. Когато се е опитал да обясни, че детето му е с ТЕЛК и СОП, са му казали, че не бива да натоварва хората с личните си проблеми и че това не е проблем на работодателката му.
Просто родителите са длъжни да са от желязо, а и бабите се оказаха дезертьорки, така че в подобна ситуация няма как да не разбереш, че проблемът си е само твой. Особено когато и съседът отдолу ти го напомня, защото има остър слух и музикалните опити на детето ти да изпее "Чело коте книжки" по поръчение на логопедите го дразнят. Развива ти теорията как през деня работи от вкъщи, а през нощта иска да спи. Защо детето ти притичва през деня, защо е по чехли и не сме ли знаели, че се чува... И особено забавният въпрос: "А вие не го ли приспивате това дете? Защо понякога се буди в 04;00 през нощта?".
Не всяка нощ, но понякога дете с подобни непоносимости и генетични мутации си ляга около 20:00 и се събужда по което време реши. И после заспива пак... Родителят не го прави умишлено и няма полза, но как да го обясните на човек, който започва да ви заплашва кого познава в МВР и т.н., защото му пречите да си почива.
Той е прав за себе си и не го е грижа за нищо друго. Нищо че сградата е жилищна, а не офис, нищо че е трудно се контролира малко дете... И въпреки че майка му е лекарка и тя, и той се чувстват длъжни да покажат компетентност в област, в която явно не са специалисти. Изтърсеното омаловажително "О, то проблемите с хистамина не са сериозни, ще го израсте" ви оставя да примигвате, докато те отминават с бодрата крачка на вечно всичко знаещи българи.
Вие просто сте натрупали някакви петнадесет папки изследвания, обиколили сте кой ли не лекар, продали сте едно жилище и куп бижута, за да платите изследвания и добавки... Много ясно, че те знаят по-добре. Кой сте вие да спорите!? И докато се чудите колко безгранична е некомпетентността ви, ви връхлита съседката от горния етаж, въоръжена с маска, ръкавици и цялата хипохондрия, на която е способна, и ви разпитва дали детето ви не е заразно и дали имате хлебарки. Отговаряте набързо, че имате електронни устройства против хлебарки и че бързате за преглед, защото нямате кола и ще се наложи да сменяте градски транспорт.
Жената обаче не дава лесно да бъде отпратена и заедно с приятелката си адвокатка започва да заплашва патетично как ще уведоми кмета, МС и кой ли не, ако не напръскате и вие за хлебарки. Остава глуха за разумните доводи на приятел на семейството ви, който я уверява, че вече е напръскано и че имате електронни устройства отпреди това. И че хлебарки е имало и преди вие да се нанесете в блока, а не можете да пръскате на всеки три дни, защото имате и други разходи. Бабите се фръцват почти в балетна стъпка. И съседката ви пак заявява с почти налудничаво упорство, че ще уведоми общината, защото заради вашите електронни устройства хлебарките бягат от вашия апартамент, но целеустремено и целенасочено са нападнали именно нейния като единствен смисъл в живота си...
A той вече тихо ви предлага да дойде да поживее тук, защото било много весело. Излизате стремително към спирката, където една самоотвержена млада дама набутва на детето ви десертче с шоколад и мляко. Вие се опитвате да обясните нещо, а тя започва речта за ползите от млякото и как всяко дете трябва да яде познайте какво - да, мляко! Ама това, че вашето има непоносимост към лактоза... "А, няма нищо, ще го израсте." Ама било генетично... "О, объркали са се лекарите."
И докато вече ви идва да се метнете отнякъде, защото не успявате да изтръгнете навреме десерта и детето ви вече го е захапало като питбул, вече сте обявени за лоши родители. Детето реве с глас и тъй като има музикалните заложби на баба ви и леля ви, е изложило своята жалба не само до арменския поп, но и до всеки, който има нещастието да има слух в градския транспорт. Срещате доста обвинителни погледи, докато – познайте какво – детето ви е качило хистамин и затова е станало раздразнително и крещящо. Но в очите на всички останали вие имате глезено, невъзпитано дете, което лишавате от мляко и храна.
Измъквате се от автобуса, докато благодарите на късмета си, че вече сте близо до болницата. Сигурно се чудите защо двама души водят едно дете. Дано никога не ви се налага да узнавате всички подробности около болните деца. Няма нищо загадъчно и магично около тези мероприятия, които са регулярни. Просто често подобни деца се изморяват неочаквано. Може да им се приспи също толкова неочаквано, колкото е и събуждането им в 4:00 сутринта.
Не че не сте опитвали да им създадете режим за сън, но това просто не работи без тежка химия. При тях не работи и дао ензимът. А за химията сигурни ли сте, че искате да знаете? Чайчето с маточина обикновено е със сухи билки, а сухите билки не са много ок за подобна непоносимост, както и лимонена киселина и куп други неща, които се срещат в продуктите за заспиване и противоречат на нещата за хистаминова непоносимост. Но още по-вълнуващо е, ако отрочето ви се разболее, защото – познайте – в панадола има лактоза, а в еферелгана други неща, които не са полезни, обаче няма алтернатива.
Така че ако ви се наложи, се надявате да изберете по-малкото зло, защото от опит знаете, че за късмет детето ви поне в това отношение боледува рядко. Но пък се случва. И тогава ползвате от лентите за охлаждане, оцет и вода като първобитните хора и едни немски компреси, които ви е препоръчал немски хирург. Правите нужното и предпочитате превенцията, когато имате избор. Ако имате...
Безлактозното мляко може да свърши работа за мъжа ви, но за детето е рисково, защото има казеин и не се знае тези щамове, които има (тъй като никой не си е направил труда да напише какви са), дали са ок с непоносимостта към хистамин. И макар че млякото е много вкусно, ще ви се наложи да готвите два пъти – веднъж за вас и веднъж за детето. Освен това си напомняте, че трябва да купите част от добавките днес и да ги държите в хладилника на вашата позната, както и да не се изкушавате да внасяте в къщата нищо извън диетата, защото малкият следотърсач надушва шоколад от километър.
После не само на него ще му е кофти, но и вие няма да спите. А това означава, че мъжът ви ще е кисел и вие няма да сте адекватни на презентацията утре. Не можете да си позволите да отсъствате дълго от работа, защото не сте потомствени богаташи. Нямате професия, която ви позволява да работите дълго от вкъщи. И ако доходите ви са за 4-часов работен ден, това не само е кофти, но и затруднява пазаруването на диетична храна. А тя включва екстра върджин олио, кокосово масло, аспержи, риба, както и краставица, лук и някои други зеленчуци, които щом са зелени са "гадни" и малкият звяр е готов да врещи с все сила само при вида на клетата краставица, която не е горчива дори.
Ужасено, но старателно изчиствате пак, защото дори да са пресни, не ви се мисли какво може да се развие там, ако престоят. Но пък на вас ви се налага да чистите всеки ден, така че... Общо взето, почивката винаги е вълнуваща, когато нямате баби под ръка, не сте богати и сте с болно дете.
Особено готини са коментарите на някой мами: "Ех, аз пък съм с близнаци, но те сами си ядат, защото са добре научени". До научаване да беше – и куче може да се дресира, и дете да се научи. Ако е здраво. Както и хубавата родителска гордост. "Моето дете само си яде кифлата." Какво може да каже човек на подобни коментари. Или на други, че това било карма или наказание, когато още не си имал време да се окъкаш така паметно, че да си го заслужиш, а вече са ти натресли куп проблеми без избор и варианти за решение.
Нашето общество е готино като повечето неща в България, обаче нали знаете онзи израз "Уф, хайде да не е като хората, а да е както трябва, че кой знае какво ще излезе". И с подобни деца е така: на теория има нещо, на практика всеки дава съвети и безплатна критика.
Вие пак трябва да давате регулярно добавките, да ходите на профилактики, на изследвания, на логопед и т.н. Просто временно сте сменили мястото за така мечтания сън и сте по-близо да басейна, като се надявате малкият таз да се измори и да спи дълбоко после, за да може вие да поработите и да поспите, макар далеч по-малко от него.
Пари изкарваме и двамата, но разходите по едно подобно дете за добавки и логопед, ерготерапия и изследвания не са малки и всеки месец са различни, защото лекарите се вдъхновяват за различни неща. Някои са важни, други – безсмислени. Но ще сте лош родител, ако откажете. Пък и дори да четете много от немай-къде, все пак не сте медицинско лице и не можете да прецените. Но живеете тук все още и макар че личната лекарка на детето е непоколебимо уверена, че нямате нужда от направления и тя може да лекува с хомеопатия всичко, дори и генетични непоносимости, вие трябва да намерите начин това дете да получи навременна профилактика и всичко нужно за месеца, защото и без друго съседката вече ви плаши със социалните, ако не спрете с тези досадни чехли.
Още никой не е размахал вълшебната пръчка и не ви е намерил безплатна бавачка, за да ходите на работа по 8 часа. Но пък дори да отидете, тези занимания с терапии и прегледи са все в работно време. Ако не отидете на тях, ставате лош родител. Ако отидете, сте лош работник. Колкото и да искате да сте в ситуация win-win, просто нямате тази възможност и не успявате да го измислите.
Опитвате се да водите отрочето на плуване, на логопеди, на конче и на музика, докато следите да качи, а на да свали килограми заради ината и спецификите на черва и генетични убавини. Междувременно балансирате между диета за черва и диета за хистамин и се питате колко бързо минаха тези няколко дни и трябва да се връщате у дома. Нямате голямо желание не защото сте били на почивка и сте отпочинали, а защото живеете в жилищна сграда. Дори да сте сложили килими г-н Чувствителен слух пак ще ви мърмори, докато ви озвучава с пищна музика и шумни разговори по телефона.
Обаче българинът е така – собствената си купичка никога не вижда. Има нещо гнило в една държава, ако системи като здравеопазване и образование куцат. Но може и само да ми се е сторило. Все пак какво разбирам – на теория съм била отпуска и съм си починала и това докато намерих повечето скрити находища маркери и спасих мебелите на приятелката си от новия дизайнерски устрем на отрочето.
Когато сте системно недоспал, нямате сънна апнея, просто ви се спи. И не, не се получава, докато бебето спи, вие да спите, особено когато става дума за дете с непоносимости. Докато то спи, се налага да сготвите и да предвите кога и как да вкарате добавки. (Не всички са приятни на вкус.) И когато, на всичкото отгоре, мъжът ви ви натресе куче с оправданието "Ама виж го какво е сладко!", усещате как почивката ви сутрин между хранене и търчане до логопеда изтича между пръстите ви въпреки уверенията на детето, че то ще разхожда кучето. На вас вече ви е ясно, че това е голяма порода и че, дори да е умно, косматото нещо има нужда от обучение. Както и че дори да стиска, кучето трябва да се извежда по-често, защото е бебе.
И ви идва да отидете на почивка някъде за постоянно с еднопосочен билет.
Защо у нас все още се говори за това, че е опасно да се ваксинират бременни жени, при положение че вече има достатъчно събрана и обобщена научна информация от целия свят в посока на обратното? По стъпките на една „особена“ здравна препоръка с потенциал за сериозни последици за бременните и жените във фертилна възраст тръгна журналистът Надежда Цекулова.
Материалът е публикуван в Toest.bg и ние в Майко Мила го препечатваме с разрешение от изданието и автора, тъй като смятаме темата за особено важна и се надяваме информацията, събрана тук, да достигне до повече хора.
Бременните не трябва да бъдат ваксинирани. Жените, които планират бременност, не трябва да бъдат ваксинирани поне 6 месеца преди настъпването на бременността.
Това гласят препоръките на Експертния съвет по акушерство и гинекология към Министерството на здравеопазването от 18 февруари до 13 август 2021 г. Извадките не са лаконични – цялата препоръка се състои от три точки и точно четири изречения.
В документа няма никакви детайли, не е посочена референтна литература и научни източници, нито са вписани имената на авторите му. Той не е актуализиран след публикуването му на сайта coronavirus.bg през февруари и беше достъпен в секция „Публикации“ до 13 август 2021 г.
В същото време през последните две седмици водещи здравни и професионални акушеро-гинекологични организации като Американските центрове за контрол на заболяванията (CDC), Международната федерация по гинекология и акушерство (FIGO) и Кралския колеж по акушерство и гинекология (RCOB) актуализираха препоръките си за ваксиниране на бременни, акцентирайки, че не само е безопасно, но е желателно бременните да се ваксинират срещу Covid-19 поради повишената опасност от тежко протичане на инфекцията при тях.
След серия интервюта и опити за интервюта по темата с членовете на Експертния съвет по АГ при подготовката на тази статия, публикацията с препоръките в официалния сайт coronavirus.bg беше свалена – без обяснение.
Експертният съвет по АГ към МЗ се състои от седем специалисти. Координатор е проф. Асен Николов, а членове са проф. Славчо Томов, проф. Явор Корновски, проф. Екатерина Учикова, проф. Иван Костов, д-р Румен Велев и д-р Георги Стаменов. Още в началото на ваксинационната кампания те са натоварени със задачата да изготвят препоръки, свързани с процеса на ваксиниране на бременните жени в България.
Към началото на 2021 г. информацията относно безопасността на ваксинирането на бременни жени все още беше сравнително малко, а достъпните варианти на ваксини – ограничени. Макар предклиничните данни да даваха надежда, че няма да има негативни ефекти, Световната здравна организация (СЗО) възприе консервативен подход и препоръча бременните, които не са изложени на висок риск от заразяване с новия коронавирус, да отложат ваксинацията си.
Някои държави, сред които и България, припознаха този подход. Още тогава престижни професионални организации, като Американския колеж по акушерство и гинекология (ACOG) и Асоциацията по майчино-фетална медицина (SMFM), реагираха със становище, че няма причина бременните да се лишават от предпазване, и призоваха производителите на ваксини и научната общност да работят приоритетно по събирането на повече данни в тази посока. У нас обаче в средата на февруари беше създадена и публикувана препоръка, която е формулирана по-скоро като забрана за ваксиниране не само на бременните жени, но и на тези, планиращи скорошно забременяване.
Четири дни след публикуването на негативната препоръка относно ваксинирането на бременни и нераждали жени в официалните канали на МЗ, на 22 февруари 2021 г. софийската болница за женско здраве „Надежда“ публикува на страницата си препоръка пациентките ѝ да се ваксинират срещу Covid-19. Директор на болницата е д-р Георги Стаменов, който е и член на Експертния съвет по АГ, препоръчващ точно обратното.
„Мнозинството в Експертния съвет тогава беше категорично, че няма данни за ваксинирането на бременни. Ние в болницата обаче се събрахме и локално решихме, че не би трябвало да има проблем за бременната или за плода, въз основа на наличната информация. Аз съм твърдо „за“ ваксинирането на бременни жени и смятам, че е добре Експертният съвет да преразгледа това свое становище, защото трябва да си запазим бременните“, коментира д-р Стаменов. Той допълни, че докато бременните са по-резервирани и предпочитат да се изолират и да вземат друг вид предпазни мерки, то жените, които предприемат процедури по асистирана репродукция в неговата болница, масово се ваксинират.
Друг експерт, членуващ в Съвета – проф. Иван Костов, също сподели, че препоръчва на пациентките си да се ваксинират. „От началото на годината излязоха множество данни от държавите, които ваксинираха проактивно своето население, включително бременните. Вече знаем, че ваксините с информационна РНК са високоефективни при бременни жени, а от друга страна Covid-19 може да има много тежко протичане при тях. Всички водещи международни организации вече препоръчват бъдещите майки да се ваксинират с иРНК ваксини“, коментира проф. Костов.
На противоположното мнение е д-р Румен Велев. „Необходими са много категорични данни за това колко бременни жени са ваксинирани и какви усложнения са възникнали при тях, за да можем с лека ръка да препоръчаме ваксиниране“, смята той.
По думите му, има много странични фактори, които могат да повлияят на една бременност. „Ако бъде направена ваксина на една бременна жена, а тя получи усложнение по друга причина, тя неминуемо ще свърже това усложнение с ваксината и ще се получи една неудобна ситуация“, допълва д-р Велев. Според него следва да се положат повече усилия за ваксиниране на останалата част от населението, за да може колективният имунитет да предпазва бременните жени, без да е необходимо те самите да се ваксинират.
Категоричността на препоръката за неваксиниране се оказа изненада за някои от авторите ѝ. Според д-р Румен Велев обсъжданият помежду им текст е гласял, че бременните имат право да се ваксинират по своя инициатива, но това не е препоръчително поради липса на достатъчно категорични данни.
Той потвърди също, че ваксинирането на нераждали жени във фертилна възраст е силно препоръчително, независимо в кой момент след приключване на ваксинационния курс настъпи бременността, и се ангажира препоръката в тази ѝ част да бъде актуализирана.
Координаторът на Експертния съвет проф. Асен Николов обясни, че е в отпуск и не може да коментира казуса. Също заради отпуск проф. Екатерина Учикова предложи съдействието си след 20 август, а до редакционното приключване на този текст не успяхме да се свържем с проф. Славчо Томов и проф. Явор Корновски.
Настоящата серия разговори не е първият опит за дебат с членовете на Експертния съвет относно качеството и същността на препоръките, отнасящи се до ваксинирането срещу Covid-19 на бременни и нераждали жени в репродуктивна възраст. Още през март до Министерството и до Експертния съвет е изпратено заявление за достъп до обществена информация.
Авторката на заявлението Елена Лилкова подробно се аргументира, макар че няма такова задължение:
Единствената медицинска специалност, чийто Експертен съвет отхвърля ваксинациите срещу Covid-19, е специалността „Акушерство и гинекология“. Учудващо в тези препоръки е не само че те са в противоречие със становищата и препоръките на почти всички релевантни международни научни и медицински организации, но също и категоричният забранителен тон, в който са формулирани.
Към аргументацията са приложени референции към десет научни източника и са зададени шест въпроса относно отправената препоръка за неваксиниране на бременните и изчакване от 6 месеца между ваксинацията и забременяването за нераждалите жени.
В отговор проф. Асен Николов изтъква: „Изразяваме позицията на Експертния съвет, че е силно препоръчително всички небременни жени, които отговарят на условията, да се ваксинират срещу Covid-19.“ По отношение на бременните професорът пояснява, че „не трябва следва да се приема като не е препоръчително“.
Документът завършва със следното заключение: „Ваксинацията срещу COVID-19 на бременните, кърмещите и желаещите да забременеят остава тяхно лично право и отговорност. Информирано решение дали те да се ваксинират, или не, следва да бъде взето заедно с техните лични лекари и акушер-гинеколози, като бъдат обяснени и взети предвид всички потенциални рискове и ползи за тяхното здраве и здравето на плода.“
Въпреки че този отговор се различава значително от кратката и императивна официална препоръка, тя не е променена цели пет месеца след това.
Освен че поставя много жени в риск, препоръката в този си вид може да предизвика и правни последици, смята адвокат Мария Шаркова, специалистка по медицинско право.
„Когато членовете на Експертния съвет дават препоръка, базирана на актуалните научни данни, статистики и изследвания, те не поемат отговорност за решението на отделния пациент дали да се ваксинира, или не, защото са изпълнили ангажимента си да обобщят научните препоръки в сферата.
Обратното обаче е много по-рисково. Редовите лекари са длъжни да се съобразяват с тези препоръки, предлагайки или не предлагайки ваксина, а много жени могат да се откажат от ваксиниране, защото становището на Експертния съвет е такова. Ако вследствие на това някоя неваксинирана бременна жена се разболее тежко или загуби живота си, това може да има правни последици“, обясни адв. Шаркова.
Първите държави, които започнаха да ваксинират бременните жени още в началото на масовата ваксинация, са Израел и САЩ. Към онзи момент данните от предклиничните изпитвания на двете иРНК ваксини, които единствено се прилагат при бременни, не даваха основания за притеснения относно потенциални рискове.
Клинични изпитвания с бременни жени обаче не бяха провеждани. Регулаторните органи в САЩ (FDA) и Европа (EMA) не забраниха прилагането на ваксините при бременни жени, но в кратката характеристика на продуктите беше вписано, че данните са ограничени.
Така в началото на март 2021 г., докато проучванията на компаниите производители сред бременни жени тепърва набират скорост, се появиха първите резултати. Малки, независими едно от друго изследвания на американски и израелски екипи установиха, че жените, имунизирани по време на бременността, развиват ефективен имунитет и предават антитела на своите бебета през плацентата, а кърмещите, които се ваксинират – през кърмата. По този начин от инфекция с Covid-19 са защитени не само майките, но и новородените.
Изследванията в тази посока се задълбочиха и през юни в престижното списание New English Medical Journal излезе мащабно изследване, включващо тримесечно проследяване на повече от 35 000 ваксинирани бременни на възраст от 16 до 54 години. Резултатите потвърдиха първоначалните оптимистични данни за ефективността на ваксините с информационна РНК срещу Covid-19, а регистрираните неблагополучия по време на бременността са с по-нисък дял, отколкото в общата популация.
Междувременно през април Националната здравна служба в Англия започна кампания за ваксиниране на бременните. За да отговори на неяснотите и съмненията относно влиянието на имунизацията срещу Covid-19 при бременни, правителството на Обединеното кралство подкрепи специализирано проучване, изводите от което обаче тепърва се очакват.
В края на юли и началото на август 2021 г. най-големите релевантни международни научни и медицински организации актуализираха препоръките си. Американският колеж по акушерство и гинекология промени предходната си формулировка, че няма причини да се отлага ваксинирането на бременни жени. В актуализирания текст е записано, че организацията препоръчва ваксиниране на бременните и че техните акушер-гинеколози или други проследяващи здравни специалисти трябва да ги насърчат в тази посока.
Центровете за контрол на заболяванията в САЩ също актуализираха препоръките и поставиха акцент върху бременните жени заради данните за висок риск от тежко протичане при евентуално боледуване от Делта-варианта на коронавируса, който в момента доминира. Международната федерация по гинекология и акушерство публикува позитивно становище, в което подкрепя ваксинирането на бременни жени, и подчертава, че не е необходимо те да отлагат повече потенциалните ползи от ваксинирането. Федерацията отчита, че все още няма разработени ясни ръководства за ваксиниране на бременните жени.
СЗО все още поддържа по-консервативни позиции, препоръчвайки в последния си документ от юни 2021 г. ваксинация на бременните с висок риск от заразяване и на тези, които имат някакви съпътстващи заболявания. Сходни остават препоръките в Германия и Франция. Разликата с България е, че в тези две държави над 55% от населението е със завършена имунизация, което понижава риска от предаване на коронавируса към бременните жени спрямо риска в една неваксинирана популация.
Въпреки всичко разказано дотук, до 13 август 2021 г., петък, въпросът за преразглеждане на твърдата позиция, че „бременните не трябва да се ваксинират“ и „жените, които планират бременност, не трябва да бъдат ваксинирани поне 6 месеца преди настъпването на бременността“, не беше поставян пред Експертния съвет по АГ. Актуализация на тази препоръка не е искана от МЗ, нито от някой от членовете на Съвета.
В хода на подготовката на този материал д-р Румен Велев, д-р Георги Стаменов и проф. Иван Костов се ангажираха да инициират такова преразглеждане, а дискутираният текст беше свален от официалната страница без обяснение.
От пресцентъра на ведомството отклониха конкретните въпроси относно препоръката, като изпратиха следния текст с общо послание:
Ваксинацията в България е доброволна. Министерството на здравеопазването е осигурило свободен достъп за всички български граждани до 4 вида ваксини, oдобрени от ЕМА. Видно от кратката характеристика на продуктите, няма абсолютни противопоказания за поставянето им. Решението дали да се постави ваксина, или не, следва да се взема за всеки конкретен случай от лекар след преценка на медицинските основания за това.
Според Световната здравна организация жените, на които предстои раждане, са с по-висок риск от тежко протичане на коронавирусната инфекция. UNICEF от своя страна посочва, че няма нито една причина след ваксинация да се избягва забременяване.
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев не отговори на поканата за разговор.
Проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата, коментира, че макар в първите месеци да е бил резервиран по отношение на ваксинирането на бременни жени, в момента се чувства готов да обоснове промяна в своята позиция. „В САЩ и в Европа няма доказан нито един случай на проблем с безопасността на ваксините при бременни. Комитетът по безопасност на лекарствата към ЕМА не е разглеждал нито един такъв сигнал, при вече поставени хиляди дози ваксини на бременни жени“, обясни той. И допълни наблюденията си с цитираното и в този текст мащабно проучване, обхванало над 35 000 бременни жени.
По думите на проф. Гетов, не е необходимо да се чака ЕМА да промени кратката характеристика на някоя от ваксините, за да бъде взето национално решение за проактивно ваксиниране на бременните срещу Covid-19. „В момента в кратката характеристика на двете иРНК ваксини е записано, че те са разрешени за употреба при бременни жени, но има ограничени данни. Промяна може да се направи само тогава, когато притежателите на разрешението за употреба, в случая компаниите производители, я поискат“, обясни проф. Гетов.
Въпроси и отговори за бременни и планиращи бременност – разговор с д-р Цветелина Великова, имунолог
1. Има ли повишен риск от аборт след поставяне на иРНК ваксина срещу Covid-19 на бременна жена?
Имаше подобни съмнения заради два белтъка, които имат сходна структура. Малка част от спайкпротеина на вируса SARS-CoV-2 наподобява част от друг протеин, свързан с образуването на плацентата, наречен синцитин-1.
Отдавна се доказа, че те имат сходство от няколко аминокиселинни последователности на ниво първична структура на белтъка. Но когато се нагънат в пространството и придобият вторична, третична и четвъртична структура, вече няма нищо общо между тях.
Така че теоретичната хипотеза, че антителата, насочени срещу спайкпротеина, може да атакуват плацентата, беше отхвърлена, включително върху животински модели, а след това се потвърди и с клиничните данни от прилагането при хора.
2. Има ли риск при поставяне на ваксината през първия триместър от бременността?
Рискът в случая е, ако жената вдигне по-висока температура като нежелана реакция на ваксината. Тук пак има възможност да се контролира този риск, като на бременната се препоръчва да свали температурата с парацетамол. При кратка употреба той не вреди нито на майката, нито на плода.
3. Има ли риск за развитието на плода?
Към настоящия момент няма абсолютно никакви данни нито от предклиничните изпитвания, нито от натрупания до момента клиничен опит, че ваксините влияят по какъвто и да е начин върху развитието на бебето преди или след раждането. Имаше голям брой жени, които забременяха в хода на клиничните изпитвания – те бяха проследявани много внимателно и при тях нямаше установени неблагоприятни събития.
4. А има ли риск да възникнат нежелани реакции в по-дългосрочен план, в бъдещия живот на тези бебета?
Остава тревогата на майките, че ваксинирането може да има някакви дълготрайни последици върху децата им. Ние вече знаем обаче, че ваксината всъщност не преминава през плацентата. С други думи, тя не въздейства директно върху бебето.
Имунният отговор се образува само при майката, и когато ваксинацията е направена по време на бременността, образуваните антитела преминават през плацентата и могат да бъдат налични след раждането и при плода. Така че ваксинирането на бременните във втори и трети триместър от бременността изключително добре защитава както майката, така и бебето.
5. Има ли притеснения за фертилността на жените в репродуктивна възраст?
Не, напротив. Най-добрият вариант при жени, които планират бременност, е да се ваксинират преди бременността, защото все пак се изисква време, в което да се създаде имунитет. Това ще им даде възможност да бъдат спокойни по време на бременността.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
Съвсем скоро ви споделихме историята на едно семейство, обикаляло с обезводненото си дете няколко болници и впоследствие чакало за прием в Инфекциозна болница, който така и не се състоял. Под публикацията ни във Фейсбук се включиха десетки родители с още такива истории, в това число и такива, които са били на същата опашка в същия момент.
Днес публикуваме историята на една майка, която пожела да остане анонимна. Тя е изпратена към страхотните хора от Проект #ЗАДОБРОТО, които междувременно са сигнализирали на новия директор на Педиатрията (където се случва всичко). Д-р Здравков се е ангажирал да проследи казуса и да направи всичко възможно това да не се повтаря повече.
От #ЗАДОБРОТО са изпратили и сигнал до Министерство на здравеопазването и до столичната РЗИ, както и до депутати, имащи отношение към детското здравеопазване, във връзка с условията в Инфекциозна болница и липсата на възможност за прием на деца в обективно влошено състояние.
Ето го поредния епизод от абсурда, наречен "българско детско здравеопазване". (Понякога абсурдът е комедиен, в случая обаче е трагедия.)
Преди години на една лекция за Lean водещият разказа за опита си в British Airways. След не знам
колко летателни часа всеки Airbus трябва да бъде разглобен до съставни болтчета, инспектиран
обстойно и сглобен наново.
Извършвали са наблюдения седмици наред и едно от нещата, които установявили, е, че главният механик губи много време в това да извървява дълги разстояния по пистата, за да си вземе необходим инструмент и да се върне отново при машината.
Веднага били назначени хора, които да вършат това вместо него. Тичайки. Защото важният е той. Заплатата му отговаря на квалификацията му и е ценен заради това, от което разбира.
Вследствие British Аirways съкращават времето за тази поддръжка с X часа. Умножени по XXXX самолета и по XXXXXXX полета в годината, стигат до съкращаване на разходите в десетки, стотици хиляди долари.
Открийте "механика" в следващата история:
Наложи се да заведа детето в Педиатрията по настояване на наблюдаващия го ендокринолог. Каза: „Ще ви хоспитализираме в понеделник.“ Ама нали САМО за изследвания? „Спокойно. Само за няколко часа. Протоколът е такъв“. Викам си, нямаме друго място с толкова много детски специалисти. Явно много ще са пълни тези изследвания. Така трябва.
Разцепвам секундата. Казано ми е да сме навреме – все пак сутрешни изследвания на гладно. Чакаме. Май да отвори Приемната.
Има задължителните вендинг машини с лакомства и детски топки. Обяснявам защо не трябва да се яде нищо и защо няма да купим топче сега.
Подканват ни. Попълвам всякакви съгласия. Давам Документи (1). Служителката звъни поне два пъти по телефон да потвърди някаква пътека. И протокол. Скараха му се да не говори.
Регистратура. Давам същите документи (2) и нови от Приемната. Казват ми да се кача на горния етаж и да чакам да ни приемат.
Отделение по диабет. Няма звънец. По едно време някой отвори вратата. „Носите ли документи (3)?“ Направо да влизаме. Никой не е чувал за калцуни. Апаратът за дезинфектант зад вратата е счупен. Има столчета за изчакване точно до столовете и масите за хранене на пациентите. Виждам закуската. Една филия и варено яйце.
Чакаме. Никой не ме пита нищо. Суматоха е. Чува се, че за някой няма легло. Извеждат дете с диария от близката стая. Детето се изпуска. Хигиенистката е отвратена. Кара се на този и онзи бързо да се махат от там, докато позачиства с парцал. Подвиква на родителя откъде да си извади чаршафи и да си ги смени, защото „всичко е омазал тоя вашият“ .
Успявам да спра случайно минаващ с болнични дрехи. Идея нямам на каква длъжност е. В 5 секунди трябва да формулирам за какво сме там. Казва: „Олееее, това е детето за еди какво си. Ама ние нямаме места! Дайте документите (4). Ще ви викнем. То не е яло, нали?“
Вратите на болничните стаи са отворени. Мърлящина. За една майка явно няма място вътре при детето ѝ. Стои на масата до филията с яйце.
Детска болница е. До нас има една играчка върху рафт. Отдавна частите ѝ са изчезнали. Има и шкаф с няколко книжки. Никога не е бърсана прахта там. Отиваме да ги разгледаме. Скъсани са. Казвам: „Нищо. Ще разберем за какво става въпрос“. Мисля си: „Има ли някаква малка поне радост за дечицата, на които се налага да стоят тук с дни?“.
„Ей сега след малко влизате вие, че нямаме хора.“ В този момент се появява и ендокринологът ни. Тя е професор. „Минахте ли? Къде са ви документите (5)?“. „Не, не са ни повикали. Дадох ги на…. “ Следва сърдит фасон. Не разбирам защо. Отминава ме.
Влизат голяма група специализанти. Не знам защо ги върнаха от коридора, по който бяха тръгнали. До края стояха на масичките и си говореха.
Продължавам да наблюдавам, че са заети. Влиза дете с 40 градуса температура. Чака до нас. Сцените със спешните случаи са пред очите ми. Не настоявам пред никой нищо. Ние не сме спешни. Други са наистина зле. Не сме и заразни. До момента поне не бяхме.
Викат ме с детето да даде урина „ей там“. Алеле… смрад! Става ми неудобно пред него защо го водя на такова място. Няма сапун. Раждала съм в Шейново, затова знам и хартия да не търся. Ок, нося си такива неща.
„След малко ще ви повикаме за кръв“.
Професорът се връща от друг етаж и директно на най-важния въпрос – „Вижте, госпожо! Цялата болница обикалям за вашите документи (6). Имате ли идея колко са важни тия неща! Тук не се влиза без направление номер…“
Тя ги е търсила! В цялата болница! Професорът търси документи в цялата болница!? Ама аз го имам направлението. Тя ми го издаде миналия четвъртък. Нали се опитах да обясня, че дадох документите на колегата още в 9:00. „На кого!?“. Бях видяла къде влиза човекът с болничните дрехи. „Ето там!“ Водя я. С документите (7) е подпрян един прозорец. Никаква шега не е.
Тук някъде си въобразявам, че ще излъжа Зелена зона, ако протакам есемесите с по 10-тина минути.
„Доведете детето за кръвта и внимавайте къде стъпвате, че пак стана…“
Влизаме. Вътре е и детето с диарията. Бащата е изправен и го държи на ръце. Поглежда ме сякаш да се извини, че е изцапано. Момченцето му е с полуотворени очи.
„Дайте една игла отнякъде! С какво да го бода това дете!“ Вади се „отнякъде“. За ръкавици поне от кумова срама изобщо не можем да говорим. „Искам сега да го хванете за ръцете и главата и да не мърда.“
Успокоила съм го. Той все още дори не мига от ужас. Вече мога да му дам закуската от чантата си. Нося го на ръце. Нося и документите (8). Бързо трябва да слезем до рентгена. Там приключваме за кратко.
Чакаме на някой си етаж да дойде администраторката и да попълни документи (9). Откриват я и идва. Професорът диктува близо час. Идва човек с цивилни дрехи, който ми дава серум. И този човек го търсиха преди малко. Питам това за какво е? Трябвало да изследвам кръвта и в частна лаборатория. Често се случват отклонения! Никаква шега не е и това.
Отписване от Регистратурата. Оставям огромна папка с документи (10). За мен не остава нито един лист дори. Тичаме до колата. Там е!
В следващите дни се легитимирам по телефона, за да получа резултатите от изследванията. Разбирам, че скоро ще трябва отново кръв. Защото неща като витамин D, TAT и MAT в болничната лаборатория не могат да тестват.
Изобщо нещо редно дали имаше в историята?
И къде е "механикът"? Лекарят за пациента, професорът за специализанта, майката за детето... всички търсят документи! А административните звена преброихте ли?
Правя уточнение, че публикацията е единствено израз на уплах и тъга. В нея изказвам наблюденията си
за утежнена администрация и ниска хигиенна поддръжка. От години държавните лечебници не са
предпочитани от немалко хора поради незадоволителните битови условия в тях.
Не поставям под въпрос експертизата на докторите. Твърдя, че те трябва да са освободени от грижи за документация и трябва да изпълняват това, в което са незаменими, а именно - грижата към
пациента и бъдещите лекари.
Нямаме доктори под наем и не можем без тях, а те изнемогват и трудно предлагат качество без условия, материална база, стимули, реформи, иновации. Светът се развива със светкавични темпове и ако мениджърите не се движат със същата скорост, операцията под тях първо изостава, а в кратки срокове - застива в точка.
Знаем много добре каква мъка е приемането на деца в ясли и градини в София. Дори не ни се говори по този въпрос.
Но за "радост" на всички забавните моменти с детските заведения не спират дори и след приема на детето.
Самото набавяне на един куп документи и записването е изключителен купон. А той, за съжаление, може да бъде развален от липсата на точно един конкретен, мокър, правоъгълен печат, който поставят на едно-единствено място в София.
Божидар Божанов е толкова вдъхновен от този момент, че му посвещава цял текст. С негово позволение го публикуваме в Майко Мила! и отиваме да си набием по един печат.
Наскоро трябваше да приемат сина ми в ясла. Съответно трябваше да набавим един куп документи – два здравни картона, бележка от лекар и четири изследвания.
Няма да коментирам факта, че все още имаме „здравен картон“ (че и два, даже), а не „единен здравен запис“, или смисъла от това да отидеш при лекар, който да ти напише хвърчащо листче, че детето ти не е контактувало с болни.
Ще коментирам обаче изследванията, и по-точно – удостоверяването на тяхната автентичност.
Направихме всички изследвания, разпечатахме резултата от сайта на лабораторията и ги занесохме заедно с другите документи.
Само че – проблем. Трябвало да имат печати.
Жена ми се разходи до лабораторията, сложиха ѝ един печат, обаче и това не беше достатъчно – трябвало да има втори, правоъгълен печат. Не можело да го приемат без него. Винаги било така.
А правоъгълният печат го имало само в централата на лабораторията – в другия край на града.
Попитах кой и защо го изисква – оказа се РЗИ (Столичната регионална здравна инспекция). Проведох около 15 разговора с 5-6 различни души в РЗИ, изчетох приложимата нормативна уредба (Наредба 26, Наредба 3), и общо взето заключих три неща:
Накрая се разходих до другия край на града, за да ми „набият“ правоъгълен печат.
Но това не би трябвало да остава така – в ситуация на пандемия да обикаляме лаборатории и болници, увеличавайки риска от заразяване, без абсолютно никаква разумна причина за това.
Така че предприех следните мерки:
Целта е да има законосъобразни правила, директорите на яслите и инспекторите на РЗИ да знаят какви са правилата, а не да си ги измислят на място или да правят „както винаги са правили“, без да има нормативно основание за това.
Писмата до РЗИ и Столична община са скучни, но ще приложа писмото до Министерство на образованието, защото там са реалните предложения за промяна.
Както сподели един от хората в РЗИ, съществува проблем с фалшиви изследвания, и „декларациите не работят“ (на моето предложение да спазват административнопроцесуалния кодекс и да приемат декларация за истинност на изследванията):
Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. [..]
Писмото до министъра предлага единствено нормативни изменения – с изключение на ал. 3, т. 3, останалите варианти са налице и в момента.
Използването на електронни печати е по принцип правилния подход в дългосрочен план, но изисква надграждане на системи.
Уважаеми г-н Министър,
Във връзка с неписано правило Столичната РЗИ да изисква два различни печата върху изследвания за приемане на деца (по реда на чл. 20 от Наредба 26 от 18.11.2008 за устройството на дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях), и отчитайки:
1. Голямото неудобство за родители в това да бъдат куриери на администрацията и в 21-ви век да обикалят за различни видове печати, особено в контекста на пандемия;
2. Риска от предоставяне на фалшиви изследвания
3. Факта, че повечето лаборатории имат онлайн системи за предоставяне на резултатите от изследвания
4. Усилията за въвеждане на електронно здравеопазванебих искал да предложа следното изменение на Наредба 26:
В чл. 20 се създават нови алинеи 3-5:
(3) Автентичността на изследванията по ал. 1, т.3-5 се удостоверява от лабораторията, извършила изследването, по един от следните начини:
1. чрез възможност за проверка с телефонно обаждане на база на уникален идентификатор на изследването. Телефон за контакт и номер на изследването трябва да са посочени в документа с резултатите.
2. чрез предоставяне от страна на родителите на данни за достъп до онлайн система за проверка на резултата
3. чрез електронен печат на лабораторията върху електронен документ с резултатите, по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.)
3.
(4) Резултатите от изследванията по ал. 1, т.3-5 се приемат на хартиен носител и по електронен път, на адрес на електронна поща или чрез системата за сигурно електронно връчване по смисъла на § 1, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление.
(5) Резултатите от изследванията по ал. 1, т.3-5 се съхраняват за срок от 12 месеца, след което се унищожават.Съхранението на данни за достъп (потребителско име и парола) е по принцип рисково, но в случая то е идентично на съхраняването на самите изследвания, като в същото време предоставя възможност за проверка на автентичността на данните.
Би следвало да се обмисли вариант и за по-обща уредба на въпроса с автентичността на медицински изследвания, когато те се изискват по силата на нормативен акт за осъществяване на дадено право.
С уважение,
Божидар Божанов
В по-общ смисъл, за цялата драма с печатите преди време бях подготвил изменение на административнопроцесуалния кодекс, с която да се забрани изискването на печати:
„§ 1а. (1) Във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги не могат да изискват полагане на печат върху документ на хартиен носител за удостоверяване на авторството.
(2) Авторството на документ по ал. 1 се удостоверява от неговия издател чрез саморъчен подпис. Документът съдържа информация за имената на лицето, което го е издало, качеството и длъжността, в които действа, както и основанието на неговата представителна власт.
(3) Органите, лицата и организациите по ал. 1 не могат да отказват приемане на документ от граждани и юридически поради липса на поставен печат.
(4) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 3 на отговорните длъжностни лица се налага административнонаказателна санкция по чл. 305 от Административнопроцесуалния кодекс.“
(Следват изменения на двайсетина закона, които в момента изискват печат под някаква форма, които ще ви спестя.)
Защо се занимавам с нещо толкова дребно? Нали вече записахме детето, повече едва ли ще имаме тоя проблем?
Защото това е чудесен пример защо няма електронно управление.
На теория има, на практика някой някъде иска печат от някой друг и няма правен аргумент, който да го убеди в обратното.
Затова трябва наредба по наредба, член по член, административен орган по административен орган да се налага електронната реалност.
И защото е важно да променяме мисленето на всички нива – и на политическо ниво, и в администрацията, а и в съгражданите си, които с години са обикаляли за печати, защото „как така без печат“.
Преди време ви разказахме за д-р Джианоти, която е генерален директор на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН). А сега сме много радостни да обявим, че тази свръхвдъхновяваща жена гостува в България и имаме възможност да я видим и чуем на живо. Поводът е 20-ата годишнина от участието на нашата страна в научната програма на организацията, а посещението ѝ включва откриване на изложба и лекция. Изложбата представя постери, прототипи и инсталации от ЦЕРН, сред които ще има и такива, разказващи за работата на българския екип там.
Откриването е в четвъртък (21 ноември) от 11:30 в Инкубатора на София Тех Парк, а експозицията ще остане там до 28-и. През цялата седмица ще има и поредица лекции, представящи актуални научни теми.
Тон дава самата Фабиола Джианоти с нейната лекция Research (and much more...) at CERN. Тя ще се проведе в същия ден от 15:00 часа в аудитория А205 на Физическия факултет на Софийски университет (бул. Джеймс Баучер 5).
Горещо ви препоръчваме, ако можете да разбутате малко програмата си, за да чуете тази удивителна жена и впечатляващ учен.
