Изкуственият интелект е едновременно най-преувеличената и най-подценяваната тема на нашето време. Едни са убедени, че ще ни остави без работа до няколко години. Други смятат, че е просто поредната технологична мода. Истината вероятно е някъде по средата.
В този епизод на „Следващите 10“ разговаряме с Мартин Куванджиев за това как AI вече променя начина, по който работим, учим, търсим информация и вземаме решения. Кои професии са най-застрашени? Какви умения ще стават по-ценни? Какво ще означава да бъдеш конкурентен човек в свят, в който машините могат да пишат, анализират, програмират и да създават съдържание?
Говорим още за образованието, за любопитството като умение, за Китай и технологичната надпревара, за това защо четенето може да се превърне в предимство, а не в даденост, и за страховете, които съпътстват всяка голяма технологична промяна.
Разговор за бъдещето, което вече е започнало.
„Не четох, но съм възмутен.“ Посмейте се на това изречение, а след като ви замръзне усмивката, нека си дадем сметка заедно, че шегата описва много точно начина, по който все повече хора потребяват информация днес.
В новия епизод на „Следващите 10“ Красимира Хаджииванова разговаря с Георги Караманев и Андрей Любенов за критичното мислене във времената на изкуствения интелект.
Говорим за:
Партньор на епизода е Yettel в рамките на техните инициативи за медийна и дигитална грамотност, с които можете да се запознаете в сайта им.
Абонирайте се за канала ни в YouTube и споделете разговора с човек, който винаги първо се възмущава, а после чете.
Още не сме свършили, скрол надолу
В епоха, в която филтрите, вайръл видеата и перфектните изображения изпълват екраните на младите, родителите се изправят пред ново образователно предизвикателство: да научат децата си да различават истинското от изкуственото. Това, което преди беше само въпрос на разпознаване чрез слух или шега, сега е сблъсък с хиперреалистични видеа, създадени от изкуствен интелект, клонирани гласове или снимки, показващи сцени, които никога не са се случили.
„Стигаме до момент, в който да видиш вече не означава да повярваш“, предупреждава пред El País Хани Фарид, професор в Калифорнийския университет в Бъркли и един от водещите световни експерти по дигитална съдебна експертиза. Според Фарид способността да се прави разлика между реалност и измислица се е превърнала в нова форма на грамотност: визуалната дигитална грамотност.
Компютърният психолог Михал Косински, доцент по организационно поведение в Стопанския факултет на Станфордския университет, и известен с изследванията си върху човешкото поведение спрямо системите с изкуствен интелект, е съгласен:
„Тийнейджърите са особено уязвими, защото мозъкът им все още развива критичното мислене и те имат склонност да вярват повече на това, което виждат, и на това, което споделят връстниците им.“
Според него не става дума да бъдат изолирани от технологиите, а да им се предоставят инструменти, с които да поставят под въпрос това, което потребяват – да бъдат научени да си задават въпроси, преди да повярват или препратят нещо.
Мария Гомес, майка на 15-годишно момче, го преживяла лично. „Синът ми ми показа видео в WhatsApp на известен човек, който прави нещо скандално. Изглеждаше напълно истинско. Цялата училищна група го беше споделила. На следващия ден разбрахме, че това е монтаж, направен с изкуствен интелект. Той се почувства ужасно и каза: „Как да знам, след като изглежда истинско?“
Подобни сцени се повтарят в много домове. И не става дума само за разпознаване на фалшиви изображения, а и за справяне със срама или несигурността, които тези измами пораждат.
Кай Шу, изследовател, специализиран в дигиталната дезинформация и изкуствения интелект в университета „Емори“, обяснява, че „ключът е в насърчаването на здравословен скептицизъм“. Не става дума да ги научим да не вярват на нищо, а да задават въпроси:
Тези въпроси, казва Шу, са първата стъпка към критичното мислене в дигиталния свят. У дома, добавя той, родителите могат да превърнат това в навик. „Когато синът ми ми покаже нещо изненадващо, му казвам: „хайде да видим кой го е публикувал първи.“ Понякога това се превръща в игра“, разказва 45-годишната Мария.
Напредъкът на генераторите на изображения и видеа – модели, способни да възпроизвеждат изражения, гласове или пейзажи с поразителна точност – е довел дотам, че дори експертите трябва да бъдат нащрек. Фарид, който повече от две десетилетия анализира дийпфейкове (*дийпфейк е фалшификация, при която, с помощта на изкуствен интелект се заменят лица или думи на хора), отбелязва, че макар изкуственият интелект да се подобрява всеки ден, той все още оставя малки следи:
„Да се научат децата да забелязват тези детайли може да бъде едновременно забавно и поучително упражнение: да гледате видео заедно и да търсите фалшивата следа“, добавя експертът.
Елена Руис, специалист по откриване на дийпфейкове в стартъп за киберсигурност, потвърждава това: „Когато едно видео предизвиква много силна емоционална реакция – страх, възмущение, изненада – и се споделя с послания като „виж това веднага“, това е моментът да се спрем и да проверим. Такъв вид емоционален импулс е перфектната примамка при дезинформация.“
Руис препоръчва да се използват прости инструменти като обратни търсения на изображения, например TinEye, или проверка на източниците. Но тя също така предупреждава, както Фарид, че автоматичните детектори все още не са безпогрешни. „Има компании, които обещават 99% точност, но често те се обучават с много конкретен тип фалшиви видеа и после се провалят в реални ситуации“, припомня тя.
Карлос Мендес, инженер и бивш служител на OpenAI, добавя важен нюанс: „Изкуственият интелект не е враг. Той е изключително мощен, креативен, полезен инструмент. Но проблемът възниква, когато спрем да мислим. Тийнейджърите трябва да разберат, че красива снимка или впечатляващо видео могат да бъдат фалшиви и че тяхната преценка е най-добрият филтър.“
Според него преподаването на критично мислене не е само задача на семействата, а и на учебните заведения. „Точно както се научихме да четем и пишем, сега трябва да се научим да гледаме със съзнание“, казва той.
Лукас Рамос, на 16 години, признава, че преди е споделял видеа, без да се замисля. „Виждах нещо невероятно и го изпращах на приятелите си. Когато разбрах, че едно е фалшиво, се почувствах глупаво. Сега първо търся в Google, преди да препратя. Станал съм малко по-недоверчив, но и по-спокоен“, признава той.
Това спокойствие, казва психологът Косински, е от съществено значение:
„Не става дума да живееш с дигитална параноя, а да придобиеш момент за размисъл. Изобилието от информация може да предизвика тревожност. Ако ги научим да се спират за секунда, преди да реагират, печелим много.“
За по-малките деца подходът трябва да е различен. Умът им все още смесва фантазията с реалността, а възхищението им към визуалното е огромно. Такъв е изводът в изследване на Stanford Graduate School of Education, публикувано през 2024 г. Според данните децата между 8 и 12 години обикновено възприемат изкуствения интелект като нещо „магическо и забавно“, а не като възможен източник на манипулация.
Поради това Косински препоръчва да се използват прости примери: да се покажат две изображения – едно реално и едно, генерирано от изкуствен интелект – и да се попита по какво се различават: „Да се направи като игра или споделена история помага да се изградят тези умения, без да се създава страх.“
Училищата също могат да играят решаваща роля, пише в доклада School partnerships addressing child well-being and digital technology от 2025 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според документа въвеждането на сесии по дигитална реалност, поканата на експерти по киберсигурност или предложението учениците сами да търсят оригиналните източници на вайръл съдържание са стратегии, които вече се прилагат в някои учебни заведения в света.
Още не сме свършили, скрол надолу
Фарид подчертава, че образованието трябва да върви с темпото на технологиите:
„Не можем да оставим младите хора да плават сами в океан, пълен с дигитални акули.“
Задачата не е лесна, но също така не е невъзможна. Тя изисква разговор, съдействие и практика. Точно както учим децата да гледат наляво и надясно, преди да пресекат улицата, трябва да ги научим да наблюдават внимателно, преди да повярват на това, което виждат на екрана.
Мария го обобщава ясно: „Сега, когато синът ми ми покаже видео, го питам: „Как мислиш, какво би станало, ако това е фалшиво?“ И проверяваме заедно. Това е момент за разговор, за мислене, за учене и за двама ни.“ А Лукас кимва: „Вече не споделям, без да се замислям. Спирам, питам, търся. Чувствам се по-сигурен.“
Източник: El País
Текстът е създаден с подкрепата на ITCE
„Животът е прекалено кратък, за да правим нещо, което не ни носи удоволствие.“
Думите са на една жена, която не спира да търси себе си и да се предизвиква с нови знания. Тя е майка, съпруга, била е със сигурна професия, но скача в дълбокото, защото разбира, че онова, което прави, не е нейното.
Галина Найденова живее в Пловдив и е завършила предучилищна и начална училищна педагогика. Има и второ висше – бакалавър по психология. Искала е да работи в Детска педагогическа стая, но осъзнава, че е твърде чувствителна и изживява много силно историите на другите хора, затова частта с психологията остава под формата на диплома у дома. За по-малко от две години е работила и в системата на МВР – в Паспортна служба, но напуска, защото не ѝ харесва.
Следват 10 години в системата на образованието – първо като учител в детска градина, а след това и като директор на градината в село Голям чардак, Пловдивско. И въпреки че обича децата, липсата на гъвкавост и невъзможността да си взема отпуск и болничен, когато нейните деца са болни, се превръщат в част от причините за решението ѝ да напусне.
Признава, че от години е искала да смени сферата. Когато факторите се натрупват, Галина излиза от застоя. Съпругът ѝ е програмист и голяма част от семейните им приятели са в ИТ сферата. „И където и да отидем, те си говорят някакви неразбираеми за мен неща“, казва тя. Това до голяма степен предопределя избора ѝ за смяна на професионалното поприще.
Галина, съпругът ѝ и двете им деца. Снимка: Личен архив
И въпреки подкрепата, която получава от съпруга си, притесненията, пред които се изправя, не са малко. Един от тях е нивото ѝ на английски език, което според нея не е било достатъчно добро, макар семейството да е живяло в чужбина и да е ползвала чуждия език. Но както казва сама, съвсем различно е да трябва да боравиш с него в професионална среда и с термини.
Другото, което я плаши и я спира да напусне работа, за да се преквалифицира, е финансовата част. С мъжа ѝ са новодомци в къща, купена с ипотека, а кредитните им вноски са високи.
Съпругът ѝ все пак застава до нея и я мотивира, че сега е моментът да действа, като заявява, че е готов известно време само той да издържа семейството.
Така преди една година Галина Найденова напуска работата си като директор в детската градина. Майка ѝ, която 42 години е работила в детска ясла, е била уплашена от идеята на дъщеря си, най-вече от финансова гледна точка.
Решението да се преквалифицира в ИТ сферата обаче вече е взето. Галина първо започва курсове за QA и лекторът я убеждава, че нивото ѝ на английски не е толкова ниско, колкото тя мисли.
„Прочетох три книги на английски – специализирана литература. И оттогава си имам една тетрадка и все още си записвам нови думи“, разказва ни Галина.
Галина продължава да надгражда нивото си по английски език
Така, все по-мотивирана, тя вижда в LinkedIn, че е отворено кандидатстването за академията Jump2IT на SkillsAssembly в партньорство с Accenture Technology и ITCE.
„Доста се колебаех, защото нищо не ми говореше data analysis, за каквото беше програмата. Ставаше дума и за AI, но за това бях чувала“, казва Галина.
Впоследствие разбира, че ще получи световно признати сертификати от Microsoft, ако мине успешно през академията, както и документ, че е завършила обучение под шапката на утвърдени в сектора фирми. Отново с морална подкрепа от съпруга си, тя кандидатства за академията, където е приета.
След края на програмата не успява да вземе първия сертификационен изпит за основи на изкуствения интелект – не ѝ достига една точка. Спъва я терминологията на английски.
„Много се разочаровах, много гадно ми стана, но бях толкова шашната. Започнах пак да уча думите. Гледам думата и си измислям изречения с нея... И дори докато си мия зъбите, си мисля за думите. Бях си залепила листчета около работното бюро, за да ги запомня“, казва Галина, която явно знае как да превърне неуспеха в мотивационен заряд.
Галина успява да вземе изпита и получава сертификат
Заслуга за вдъхновението ѝ имат и лекторите от академията. В предишната академия, в която е участвала, е била една от най-възрастните, „въпреки че още нямам 40“. Но вместо позитивен стимул, там е чувала „вече си на възраст, теб никой няма да те иска.“
Работното място на Галина. Снимка: Личен архив
Подкрепата в Jump2IT обаче е огромна:
„Абсолютно всички там са толкова мили, слънчеви и прекрасни. Попаднах в нов свят. Супер човешко отношение! Почувствах се като вкъщи. Много добре приета. Нямаше и един човек, който да се държи негативно, високомерно или по начин, който да те накара да се почувстваш неудобно, че не знаеш нещо.“
Един от обучителите, на които Галина симпатиризира професионално, е Ангел Георгиев. Сесиите, които води са на тема изкуствения интелект. И въпреки че преподава уж за „изкуствени неща“, се оказва, че Ангел умее да прави съвсем естествена връзка с участниците в програмата. За него Галина казва:
„Той е много, много положителен. Държи се абсолютно приятелски. Говори ни на малки имена. С него липсва обичайната дистанция между учител и ученик и сме абсолютно равни.“
Ангел Георгиев
Ние, разбира се, потърсихме този ангел на изкуствения интелект и преподаването, защото много обичаме да изкарваме пред строя учители, на които хората се възхищават. Ангел Георгиев отчита като най-голям признак за успех и при Галина, и при останалите участници в академията постоянството и желанието за получаване на нови знания и умения.
„За мен това винаги е най-големият фактор. Хората са от много различни индустрии, включително и Галина, но нейното желание да отдели допълнително време за учене извън самите сесии; да научи неща, които не са заложени предварително в програмата, но ще ѝ помагат – това е основата на успеха ѝ.“
За да събуди интереса на обучаващите се, Ангел използва няколко ключови подхода. Един от тях е приложимостта.
„Опитвам се всички неща, за които говорим, да ги свързвам с това, което хората разбират и осъзнават, понеже групата е много различна. Аз се придържам към някакви по-общи постановки, всекидневни задачи, работа и всъщност уменията и знанията, които преподаваме, да бъдат прехвърлени през това: „Утре, когато правя нещо, по какъв начин ще ми е приложимо това, което в момента чувам и искам да упражня?“
Вторият механизъм е неговият подтик хората да упражнят онова, което той казва. Тоест не просто да го слушат, а да им дава конкретни задачи и упражнения, за да схванат как работи системата.
Според него е много важно, когато се учи нещо ново, да стане ясно как работи концепцията, а след това новите знания да се интегрират в практиката. Например: подреждане на данни, изчистване на данни и работа с конкретни задания към изкуствен интелект – това са умения, които са извадени от контекста, с идеята да бъдат разбрани технически. Следващата стъпка е човек да установи как да приложи знанията към конкретен реален проблем, който има. И това превключване между двете, казва Ангел Георгиев, води до по-голяма ангажираност на хората.
Онова, което привлича вниманието на Галина е надграждането на целия процес в академията. Организаторите вземат предвид евентуални пропуски и обратна връзка от участниците от минали издания на програмата и във всяка следваща година се усъвършенстват.
„Академията ми даде знания, увереност и приятели. И всички лектори те мотивират да дадеш най-доброто от себе си.“
В момента Галина е в процес на търсене на работа и въпреки че обявите за базисно ниво в ИТ сферата не са толкова много, както ни казва, тя е категорична, че връщане назад няма, и че това е посоката, в която иска да се развива. През лятото са били обявени места и за учители в детски градини, но вместо сигурното, Галина решава да търси работното място, в което се чувства себе си.
Галина Найденова. Снимка: Личен архив
По отношение на намирането на работа Ангел Георгиев обяснява, че дори завършилите академията да не успеят да си намерят работа в ИТ сферата в следващата една година например, „те ще са придобили умения, които ще могат да приложат почти навсякъде, във всяка своя професионална авантюра или ново преживяване, което имат.“ И допълва:
„Дори самият аз не мога да кажа след пет години какви ще са новите професии, но тези умения със сигурност са необходими, за да се създадат тези нови професии. Опитваме се да направим нашата програма максимално приложима. Всички курсове от нашата академия са такива, че могат да се приложат във всекидневието и в контекста на конкретните позиции в ИТ индустрията. Това, което изкуственият интелект показва, е, че имаме нужда от много на брой качествени данни. Да управляваме добре данните е умение, което винаги ще се търси.“
Доколкото разбираме от разговора си с Галина тя напълно може да се съгласи, че след академията се чувства много по-можеща, по-знаеща и с по-високо самочувствие. И докато преди рядко е казвала „Аз съм директор на детска градина“, днес с високо вдигната глава би изброила всички технически умения, които е натрупала и усвоила.
Галина има специален помощник, докато се обучава. Снимка: Личен архив
А на всички, които също като нея имат огромно желание за преквалификация, но и гигантско количество страх, Галина казва да следват мечтите си, защото „не си струва да вършим нещо, което не ни предизвиква.“
„Да се надграждаме не само като знания, а и като отношение към света, като отношение към другите.“
Защото не се знае утре как ще ни завърти животът и какви лимони за поредната лимонада ще ни предложи.
Текстът е създаден с подкрепата на ITCE
ITCE е водеща консултантска компания и доставчик на технологични обучения с повече от 25 години опит в подпомагането на организациите да развиват своите хора и да ускоряват дигиталната си трансформация. Според класацията Digitalk Top 101 на Капитал, ITCE за пета поредна година заема първо място сред доставчиците на IT обучения в България, което е признание за качеството и иновативния подход, които компанията постига за своите клиенти. Обучителният фокус на ITCE е върху разработването на персонализирани програми, които комбинират най-добрите практики в Agile, ITIL, управление на проекти, Data и AI. Компанията подготвя екипите да се адаптират към новите технологии, да работят по-ефективно и да прилагат знанията си в реални бизнес казуси.
Изследване на Института за продължителност на живота на Университета в Канзас установило, че родителите вярват повече на изкуствения интелект (ИИ), отколкото на здравните специалисти.
Калиса Лесли-Милър, докторант по клинична детска психология в Университета на Канзас, и нейният екип провели проучване със 116 родители. На тях дали здравни материали за храненето и съня на бебета. Едните – написани от здравни специалисти, а другите – генерирани от ChatGPT.
„Участниците открили минимални разлики между двата текста“, казва Лесли-Милър. Като текстът на ChatGPT бил оценен като по-достоверен, точен и надежден.
Един от факторите според експертите са простотата и достъпността на ChatGPT. Интелектът има способността да представя информация по директен и лесен за разбиране начин. А това привлича хората, допълват екпертите в проучването.
„Мога да разбера защо родителите, без да знаят източника, биха предпочели формулировката на ИИ“, казва д-р Мордехай Раскас, директор по телемедицина в PM Pediatric Care. „Мислете за ИИ като за най-добрия продавач. Той знае точно какво да каже, за да ви спечели“, допълва докторът.
Когато родителите искат бързи насоки, без да чакат пред лекарския кабинет, ИИ платформите се оказват привлекателни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Експертите алармират, че въпреки удобството искането на здравен съвет от източник като ChatGPT е рисковано. „Информацията може да е неточна или да не е съобразена с конкретните обстоятелства. Например да ви посъветва да дадете лекарство, което не е съобразено с възрастта на детето“, казва Лесли-Милър.
Освен това отговорите на ИИ се генерират от огромно количество обща информация, но с липса на клиничен опит. „При децата дребните здравословни проблеми могат да ескалират бързо, така че наличието на квалифициран специалист, който оценява ситуацията, е от съществено значение.“ Няма еднозначен отговор при диагностицирането и лечението на дете, казва Кристина Джонс, старши медицински съветник в PM Pediatric Care.
Въпреки това остава въпросът дали родителите биха питали сами ChatGPT за диагноза или лечение на болно дете?
Въпреки че не звучи особено безопасно да се съветваш за здравето на детето си с ИИ, направихме експеримент. Попитахме ChatGPT какво би ни посъветвал, ако детето е с висока температура – 39 градуса, има зачервено гърло и хрема. Отговорът бе изчерпателен. Първо ни препоръча винаги да се консултираме с лекар, особено ако симптомите се влошат.
„Предписа“ и лекарства. Интересното е, че интелектът не се ангажира с точни дозировки. А ни посъветва да следваме посочените на листовката или препоръчаните ни от педиатъра.
Не липсваха и полезни съвети, които със сигурност няма да навредят, като хидратация, почивка, промивки на носа с физиологичен разтвор и използването на изпарител или овлажнител в стаята. Въпреки че препоръча чай с мед за деца над 1 година, няма как да съобрази много фактори покрай меда и въвеждането му в менюто на детето.
Тъй като ИИ инструментите стават все по-разпространени и достъпни, все по-важно е да се изгради механизъм на наблюдение, за да се гарантира, че генерираната от изкуствения интелект информация е точна и безвредна за хората.
Източник на новината: Parents.com
Проблемите на образованието в България са сериозни и ние сме писали доста за тях. Например - Математиката: новият национален спорт в търсене на нормално образование или Колко дървета умряха за учебниците в 10-килограмовата ученическа раница…. Но проблемите не са само наши - в по-голямата част от света образователните програми изостават от бързото развитие и промени наоколо. Това е опитът на един известен журналист от Великобритания да даде насоки за промяна.
„За един ден нашата професия беше заличена. Събудихме се и открихме, че уменията ни са излишни.” Това ми казаха двама успешни графични дизайнери за въздействието на изкуствения интелект. Старото обещание, че творците ще бъдат по-защитени от автоматизацията в сравнение с останалите професии, се срина за една нощ. А ако визуалните артисти могат да бъдат заменени от машини, то кой е в безопасност?
Няма разговор за „справедлив преход“ за графичните дизайнери или за другите професии, които ще бъдат унищожени. И макар да има много разговори как може да се промени образованието, много малко се прави, за да се подготвят учениците за свят, който се променя толкова бързо. Младите хора ще се сблъскат с внезапни промени не само в работата си. Вероятно ще станат свидетели на сериозен срив в околната среда и на колапса на някои системи, създадени от човека.
Защо сме толкова неподготвени? Защо управляваме живота си толкова зле? Защо сме толкова умели в материалните подобрения, но сме толкова неспособни в създаването на общество, в което всеки може да процъфтява? Защо бързаме да спасяваме банките, но зяпаме, докато системи на Земята отказват? Защо позволяваме на психопати да ни управляват? Защо очевидни лъжи се разпространяват като горски пожар? Защо се справяме по-добре в работните отношения, отколкото в интимните? Какво липсва в образованието, за да се получават такива пропасти в живота ни?
Твърде често обаче образованието ни води към стари начини на мислене, към умиращи професии, към механизъм за изяждане на планетата все едно всичко е постарому. Твърде рядко образованието ни извежда от нашите когнитивни и емоционални примки, от примирението с политическата и икономическата система – това ни убива.
Не претендирам, че имам точни отговори. Но вярвам, че някои принципи биха помогнали. Единият е, че сковаността е смъртоносна. Всеки аспект на образователната система, който приковава учениците към фиксирани модели на мислене и действие, ги застрашава да са по-уязвими от бързи и големи промени. Не може да има по-лоша подготовка за живота от стандартните тестове за оценяване. Всички мнения на родители са, че това е смазващо преживяване за повечето ученици. Че тези тестове потушават ентусиазма, че са спускане по тясна, оградена писта и изискват строги ограничения, точно когато умовете им се стремят да разцъфтят и да се разширят.
Екстремните изисквания на тестовете и изпитите през цялото ни обучение намаляват обхвата на нашето мислене.
В природата няма такива граници. Ако нашето интердисциплинарно мислене е слабо, ако продължаваме да не виждаме по-голямата картина, това е отчасти, защото сме били обучени толкова брутално да разделяме.
Образованието, във възможно най-голяма степен, трябва да носи радост и удоволствие. Не само защото радостта и насладата са от съществено значение за нашето благополучие, но и защото е по-вероятно да устоим на големи промени, ако гледаме на придобиването на нови знания и умения като на завладяващо предизвикателство, а не като на тежка заплаха.
Има аргументи за и против национална учебна програма. Това е нивелир, който гарантира, че всеки е изложен на общи стандарти за грамотност и смятане. Осигурява защита срещу измамни учения – като например отричането на Холокоста. Позволява приемственост, когато учителите напускат работата си, и ясна пътека на знанието от година на година. Но тази програма е силно податлива на коварните действия на политиците.
Когато ни учат едни и същи неща по един и същ начин, ние губим устойчивостта, която разнообразието ни осигурява. Това, за което най-много съжаляват учителите, с които говоря, е липсата на време. Интензивните комбинирани изисквания на учебната програма и режима на изпитване не оставят почти никакво време на учителите да реагират на възможности и събития или на децата да развият собствените си интереси. Един учител отбеляза, че
Ако искаме да имаме национална учебна програма, съществуват определени теми, които тя със сигурност трябва да обхваща. Много ученици ще завършат образованието си, без изобщо да бъдат обучавани на принципите на комплексните системи. И все пак всичко, което е важно за нас (мозъкът, тялото, обществото, екосистемите, атмосферата, океаните, финансите, икономиката...) е комплексна система. Комплексните системи работят на коренно различни принципи от простите системи. Когато не разбираме тези принципи, тяхното поведение ни изненадва. Двете екзистенциални заплахи, които бих поставил в горната част на моя списък, класирани по комбинация от вероятност, въздействие и неизбежност, са сривът на околната среда и колапсът на глобалната хранителна система. И двете включват сложни системи, които минават отвъд критичните си прагове.
Това прави International Baccalaureate*. Смятам, че тази опция трябва да е достъпна във всяко училище.
Способността ни да се адаптираме към голяма промяна зависи от това, което практикуващите наричат „метакогниция“ и „метаумения“. Метакогницията означава мислене за мисленето. В брилянтно есе за Journal of Academic Perspectives Наташа Робсън твърди, че докато метакогницията е имплицитна в текущото преподаване – „покажете работата си“, „обосновете аргументите си“ – тя трябва да бъде изрична и поддържана в бъдеще. Учениците трябва да бъдат научени да разбират как функционира мисленето – от неврологията до културното обуславяне. Трябва да бъдат научени как да наблюдават и осъзнават своите мисловни процеси. И как и защо могат да станат уязвими за дезинформация и експлоатация. Самопознаването може да се окаже най-важната тема от всички.
Метауменията са всеобхватните способности – като саморазвитие, социална интелигентност, откритост, устойчивост и креативността. Това са способностите, които ни помагат да придобием новите умения, изисквани от внезапната промяна. Подобно на метапознанието, метауменията могат да бъдат преподавани.
За съжаление
който трябва да преодолеем. Например след идентифициране на емпатията като решаващо метаумение, един наръчник на Skills Development Scotland съобщава, че: „Емпатията е идентифицирана като ключов фактор за успеха на бизнеса. Компании като Facebook, Google и Unilever са признати за отлични в това отношение.“ Рядко съм чел по-депресиращо изявление.
Обучението само по себе си няма да бъде достатъчно, за да ни изведе от многото кризи и бедствия, пред които сме изправени. Днешните възрастни трябва да поемат отговорност и да се изправят срещу тях. Но образованието трябва поне да ни даде факла, с която да осветяваме мрака по пътя.
*International Baccalaureate е фондация, базирана в Женева. IB е основана през 1968 г. и предлага четири образователни програми за ученици на различни възрасти. Целта им да научат учениците на колкото се може повече за света около тях и на уменията, чрез които се взимат отговорни решения за бъдещето. Финалната диплома от IB е еквивалент на гимназиалната такава, но на нея се гледа по-добре от големите университети.
Автор: Джордж Монбиът, Гардиън
