Един от най-сложните въпроси по време на бременността е да се избере име на бебето. Подобни важни решения неведнъж са ставали повод за кавги и трайни семейни конфликти и са засенчвали така вълнуващата новина за появата на новия член в семейството.
В Happiestbaby.com дават идеи как да подходим към тази толкова съществена тема.
Какво се крие в името? Всъщност много… да дадете име на детето си може да се окаже една от най-трудните части на бременността (освен самото раждане, разбира се). Помислете какво е важно за вас, когато давате име на бебето си. Искате ли нещо уникално, традиционно или търсите нещо между двата варианта? Въпреки че никой освен вас не може да избере идеалното име на бебето ви, ето някои полезни съвети за това какво да вземете предвид, когато му го давате.
Вярно е, че давате име на бебе… но е важно името, което сте избрали, да може да расте заедно с него и след като навърши пълнолетие. Някои имена са наистина сладки за бебета, но си представете как звучат за възрастен човек.
За да разберете как стои въпросът с избраното от вас име, започнете да го произнасяте на глас. Представете си как би изглеждало това име в молба за работа.
Ако пък изборът на официално име, което ще подхожда на детето ви в неговата зряла възраст, ви се струва твърде строго за бебе, то винаги можете да използвате сладки прякори, докато то е малко.
Случвало ли ви се е да чуете някой да извика името ви в претъпкана стая, но да не говори с вас? Това може да се случи с вашето дете, ако изберете популярно име. Но не се притеснявайте: има много информация за най-предпочитаните имена на деца. Вижте къде се нарежда избраното от вас име в списъка на Националния статистически институт.
Все пак не обръщайте прекалено внимание на тази подробност. Интересното при съвременните тенденции в избора на име е, че малцина кръщават децата си с най-популярните имена. И ако Ема е най-предпочитаното име за момиче в САЩ през 2018 г., то е дадено само на 1% от новородените момичета през 2021 г. (Имайте предвид също, че имената стават популярни, защото са обичани!)
В противоположния край на спектъра, някои родители може да открият, че искат напълно уникално име за своето бебе – именно, за да избегнат популярността. В този случай отново е полезно да се провери списъка с имена в Националния статистически институт, за да видите къде се нареждат избраните от вас имена.
Когато става въпрос за уникален подход, може би ще искате първо да го изпробвате. Отидете в някое кафене и дайте на бармана името, което сте избрали. Как звучи то, когато го извикат? Дали го произнасят неправилно? Правилно ли е изписано?
Още не сме свършили, скрол надолу
Да "усетите" името е лесен начин да откриете дали детето ви може да има трудности по-късно в живота си с нещо "твърде" различно. Все пак няма нищо срамно и в това да бъдеш оригинален.
Чудесен вариант да отдадете почит на вдъхновяващ член на семейството е да предадете името му. Беше ли баба ви Елизабет любимият ви човек, докато растяхте? Отдайте ѝ почит, като кръстите бебето си на нейното име. Друг начин да продължите фамилното име е да изберете такова, започващо с първата буква на името на човека, който е бил важен за вас.
Обичате името Маделин, но мразите прякора Мади? Може би трябва да помислите за друг вариант… или не! Винаги можете да насочите приятелите и семейството си към използване на пълното име на бебето или на предпочитаното от вас прозвище - просто го направете от самото начало, за да им създадете навик. Не забравяйте, че е добре да поправяте и хората, които наричат бебето ви с друг прякор. Чакате да се роди Теодор, когото дядо ви вече нарича Теди. Внимателно му кажете, че ще се казва Тео или Теодор, а не Тед или Теди.
Достатъчно трудно е да намерите име, което да ви харесва, да не говорим за такова, което да се хареса и на двамата с партньора ви. Но е важно да сте на едно мнение, когато става въпрос за името на най-новия член на семейството. Ако се затруднявате да вземете решение, помислете за компромисен вариант: единият от родителите да даде името на първото бебе, а другият - на второто.
Поставете се на мястото на бъдещото си бебе! Запомнете: Давате име на своето дете за целия му живот… Бихте ли искали и вие да носите името, което сте му избрали?
С раждането на бебето се появяват хиляди въпроси относно храненето му, тъй като това е най-важната и отговорна задача за родителите.
Кърменето винаги се е смятало за най-добрия начин да се храни бебето, за да расте силно и здраво. Идва обаче момент, когато детето трябва или да се дохранва, или да се включат други течности към диетата на детето.
Предстои задачата да се избере шише и биберон за хранене на бебето. И на този важен момент трябва да се обърне специално внимание, тъй като биберонът, от който бебето ще пие, трябва да отговаря на множество критерии.
На първо място той трябва да е подходящ за детето по отношение на мекота, размер и еластичност.
Съвременните биберони са изработени така, че да наподобяват зърното на гърдата и самия процес на кърмене.
Подходящият биберон ще развие на мускулите, които участват в засукването и същевременно ще предпазят детето от разваляне на захапката.
Изборът на биберон за хранене е отговорна задача, тъй като правилният избор ще предопредели комфорта на бебето и здравословното му функционирането.
Трябва да се знае за какво ще се използва биберонът – дали е за кърма, вода, за сок или за адаптирано мляко.
Много майки са наясно, че биберонът не бива да има голям отвор, за да не тече бързо млякото. Най-добре и при новородени, и при малко по-големи деца - вземайте биберон за новородени.
Времето за изпиване на дозата мляко е около 15 минути. Не е добре бебето да изсмуква за по-малко време, но не е и хубаво да суче много по-бавно. Затова, ако се налага, може да смените и няколко биберона, докато намерите оптималния.
Убедете се, че детето пие бавно, сякаш суче от гърда, но без да се уморява излишно.
Бибероните се правят от каучук или от силикон.
Каучуковият биберон е от естествен материал. По-мек е от силикона и се препоръчва за новородени или за бебета, на които все още не са започнали да растат зъби. Мекият материал ще позволи на детето да полага по-малко усилия, за да изпие течността.
Има и някои недостатъци. Бързо променя цвета си поради абсорбиране на течности. Поглъща миризми и се захабява. Има кратък експлоатационен срок, не понася високи и ниски температури и може да причини алергии при някои деца.
Силиконът е по-твърд материал, така че е чудесен за смесено хранене. Твърдостта на този тип биберон стимулира бебето да не мързелува и да полага усилия при хранене (като при кърменето), което ще помогне за запазването на сукателния рефлекс.
Силиконовите биберони се препоръчват за бебета, хранени с адаптирано мляко, на възраст от три месеца.
Силиконовият биберон е топлоустойчив, така че е лесен за дезинфекция. Той не губи формата си и може да се ползва по-дълго от каучуковия. Друго предимство е, че не причинява алергии.
Важно е да знаете, че биберонът, направен от какъвто и да е материал, трябва да бъде сменян в рамките на определен период.
При силиконовия смяната с нов биберон трябва да се извършва веднъж месечно.
За биберон от каучук се препоръчва смяна на всеки две до три седмици.
Също така, ако по него има някакви повреди, се изисква незабавна подмяна, тъй като в този случай обемът и скоростта на постъпващата храна могат да се увеличат.
Формата на обикновено обло зърно е тествана във времето и отдавна е доказала своята ефективност. Тя стимулира езика на бебето да заема позиция както при кърмене.
Не всички бебета обаче могат да се хранят с този биберон и в някои ситуации трябва да изберете други опции.
Той има форма, която напълно повтаря женското зърно и е в помощ на майките, които искат да продължат да кърмят.
Той е със скосен ръб, допринасящ за правилното развитие на небцето и долната челюст, както и за осигуряване добра захапка. Този модел често се препоръчва, ако лекарят е обърнал внимание на някакви специфики при челюстите на бебето, които го налагат.
Не се препоръчва за кърмено бебе, тъй като стимулира езика да стои ниско и зад венците, а по време на кърмене детето изважда езичето си напред, той покрива венците и се обвива около зърното на гърдата. С този биберон това движение се блокира и бебето се обърква.
В процеса на храненето с шише бебето може да поглъща въздух заедно с храната - това се нарича аерофагия. Големите количества въздух в стомаха могат да причинят чести регургитация (неволево връщане на мляко) и колики при децата.
За предотвратяване на аерофагията са разработени специални биберони с клапан против колики, който предотвратява поглъщането на въздух по време на хранене.
Когато избирате биберон, трябва да обърнете внимание на диаметъра на отвора, тъй като скоростта, с която ще тече храната, зависи от това.
Неподходящият размер ще затрудни детето и ще направи храненето неприятно. Интензивността, с която трябва да се поглъща млякото, зависи от активността на бебето и продължителността на храненето.
Ето защо е необходимо да изберете биберона в съответствие с възрастта на детето, апетита му и консистенцията на храната.
В никакъв случай млякото не трябва просто да тече от бутилката, защото е необходимо детето да прави усилие, за да го засмуче.
Най-често биберонът за новородено има само една малка дупка. Този дизайн ще стимулира активността и ще накара бебето да полага същите усилия, както при хранене от гърдата на майката.
Трябва да се отбележи, че е добре да се използва специален и различен отвор за различни храни или течности. Например антирефлуксното хранене съдържа сгъстители и следователно размерът на отвора за такива течности трябва да бъде по-голям.
Друг важен критерий е местоположението на отвора, когато поднасяте шишето. Трябва да обърнете внимание на това. Защото при неправилно поставяне детето може да се задави.
Някои видове биберони имат допълнителни отвори, които предотвратяват възможността за слепване на самия биберон по време на хранене.
Основата на биберона също е важна. Много бебета имат нужда от по-широка основа, други засукват по-лесно обикновения биберон с тясна основа. Връзката между основата на биберона и връхчето трябва да е плавна, за да може бебето да си нагласи устата и да я отвори широко (както при кърмене).
Устните и езика трябва да са в позиция като при засукване от гърда. Наблюдавайте бебето внимателно как захваща с уста биберона и дали около ъгълчетата на устата му не се събира мляко. При правилно пиене от биберон млякото не бива да излиза отникъде, а да се поглъща от бебето изцяло.
От 0 до 1 месец – биберон за новородени с минимална скорост, най-често има една дупка;
От 1 до 3 месеца – с 2 дупки и бавен поток;
От 3 до 6 месеца – с 3 дупки, като скоростта все още е бавна;
6+ месеца – има 4 дупки, бърз поток на млякото, има възможност за пропускане на плътна течност.
Има и модели на биберони с възможност за регулиране на скоростта, те може да се използват за деца от три месеца.
За правилния подбор на биберона е много важно да предложите на детето няколко възможности, след това да оцените неговата активност по време на хранене и състоянието му след хранене. Ако бебето е неспокойно и раздразнено след хранене, това трябва да е сигнал за смяна на биберона с друг модел.
Добре е да знаете, че бибероните трябва да се стерилизират всеки ден, поне да навършване на шестмесечна възраст на детето.
Говорили сме как да отгледаме малки книжни плъхчета в дигиталната ера, както и колко е важно да започнем да четем на децата от първия миг.
Днес Деси Алексиева е отново тук, за да ни сподели цели 11 начина как четенето да стане част от живота и на деца, и на родители по лесен, приятен и забавен начин. Приятно четене, както се казва!
Като човек, който "професионално” се занимава с четене на деца (0-3 г. и 4-10 г.), мога да споделя някои наблюдения и техники за стимулиране на ранното четене. Слагам “професионално” в кавички, защото, когато стартирахме Fox Book Cafe, създадохме и първите в България групи за интерактивно четене за най-малките деца (от 0 до 3 г.) и техните родители и наблюдавам ежедневно кои начини работят и кое помага на децата и родителите да са ангажирани и да се забавляват. Вярвам, че опитът ми ще помогне и на вас, за да помогнете пък вие на децата да заобичат книгите.
Четете по едно и също време (например преди заспиване). Това създава на децата усещане за сигурност и очакване. Спомняте ли си лисицата от „Малкият принц“, която иска той винаги да идва по едно и също време?
Тя казва на Малкия принц: „Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си…".
Необходими са обреди. Децата имат нужда също да подготвят сърцето си (и ума си).
Повторението е важен елемент от развитието на когнитивните умения. То създава трайни невронни връзки, трайни умения за учене и създава усещане за сигурност и компетентност у децата – те знаят какво ще се случи и могат да покажат какво са научили.
Това им дава възможност да съпреживеят отново историята, да открият нови неща в нея, да се включват и да довършват изреченията, да разказват. Когато четенето на една и съща книга ви е омръзнало и сте прочели 10 книги или 10 пъти една и съща книга, можете да включите в четенето аудиокниги или подкаст за деца.
Подкастът „Лисиците четат“ е специално създаден да стимулира активното слушане у децата, а то от своя страна стимулира въображението и когнитивните умения.
Децата учат с подражание и нашето поведение е това, което им създава модели и интерес. Когато наблюдават, че вие четете, те ще знаят, че това е нещо важно и интересно за вас и ще започнат да ви подражават в по-късна възраст.
Не приемайте това като задължение, просто не забравяйте да се грижите за себе си и ако обичате книгите, просто си доставяйте удоволствието от четенето, без да се притеснявате, че в този момент не четете на децата си.
Това поддържа по-дълго интереса и вниманието на децата от най-ранна възраст. Сменяйте динамиката – четете бързо, когато героят, например, тича, а бавно, когато искате да създадете очакване, че нещо ще се случи.
Издавайте смешни звуци, това кара децата да се забавляват. Четете с нисък тембър репликите на герои като мечки, лъвове, слонове и с висок тембър репликите на пиленца, малки животни и т.н.
Важно е да можете да си “вземете” максимално неща, които да стимулират взаимодействие с книгата. Хубавите илюстрации не са визуално претоварващи, те допълват основната история и „разказват“ допълнителна история.
Изследвайте заедно с детето илюстрациите, откривайте скритите закачки, които добрите детски илюстратори са се постарали да нарисуват за вас и за децата.
Много често си говорим с родителите на малки деца, че добрата детска книга не е само текст. Тя създава представи с илюстрациите, размера си, с това, че може да ни запознае със светове, до които няма как да достигнем по друг начин.
Използвайте максимално текста и илюстрациите..
Стимулирайте въображението на детето, като го карате да “взема” плодове от илюстрациите, пука балони, гали и гъделичка животните, реше косите на децата, показва частите на тялото. Играта наужким е изключително важна за развитието на въображението, а то е в основата на всеки творчески процес и на развитието на езиковите умения.
Назовавайте всеки цвят, животно, предмет – така разширявате познавателния хоризонт на децата и създавате трайни умения за учене, връзка между образ и звук, а в по-късен етап от четенето – и връзка между написаната дума и нейното звучене.
Имитирайте звуците на животните, превозните средства, звуците на музикалните инструменти – това прави четенето забавно за децата и развива умението им да подражават на звуци – изключително важно за развитието на говора.
Превръщайте се в нещотърсачи и откривайте и малките детайли, които се крият в книгата – освен че ще се забавляват, децата ще развиват своето устойчиво внимание и наблюдателност, както и визуалната памет.
Мерената реч е чудесен начин за дълготрайно запаметяване на големи масиви от текст (справка – епосите и древногръцките трагедии). Мерената реч обучава децата на принципите и ритъма на езика, учи ги как взаимодействат звуците в думата.
Децата се учат да очакват и отгатват думата, която се римува с края на предишната строфа. Това им позволява в бъдеще да отгатват какви са следващите думи, които ще прочетат. Това е важно умение за четене, защото ние четем думите в контекст.
Римите помагат в дългосрочен план и за развиване на умения за писане – децата научават, че думите, които се римуват и звучат подобно, имат и общи букви.
Свързвайте текст с движения, развиващи грубата и фината моторика – имитирайте летене със самолет, плетене с пръсти. Когато са стимулирани повече сетива, ученето е по-интересно и дълготрайно.
Редувайте активно четене (с движения) и тихо четене със стимулиране на активното слушане. Това помага на децата да развият концентрацията си и постепенно да могат да възприемат по-дълги откъси. Под тихо четене тук имам предвид четене подобно на това за приспиване – с равен и тих глас, без промяна на интонацията.
Поставете книгите на достъпно за детето място и му давайте възможност да избира само книгите, които да четете. Така го стимулирате да развива собствен вкус за четене и можете да откривате какви са неговите интереси и да ги развивате.
Децата четат нашите емоции по-добре, отколкото предполагаме. Времето за четене е различен начин за общуване. Мислете за дългосрочните ползи от него – развитие на концентрация, когнитивни умения, дългосрочно положително влияние върху академичните успехи, развитие на фината и груба моторика, умения за общуване.
И не забравяйте, когато избирате книги за децата, бъдете готови да ги четете по 1000 пъти.
Водещ критерий за прием в първи клас в общинските училища в София остава уседналостта, пише dnews.bg.
В първа група попадат децата с постоянен или настоящ адрес в прилежащия район на училището, които не са променяни над 3 години преди датата на класирането. В нея влизат и тези с брат или сестра до 12-годишна възраст, които учат в същото училище, независимо от адреса.
Втора група са децата с постоянен или настоящ адрес в района на училището от 1 до 3 години, а в трета група са тези с адреси, непроменяни през последната година. В четвърта група пък попадат децата, които живеят извън прилежащия район на училището към деня на класирането.
Когато децата от една група са повече от обявените места в план-приема на дадено училище, те се класират по допълнителни критерии.
Според тях най-много точки – 6 се дават за деца с 50% трайни увреждания или с един или двама починали родители.
5 точки получават деца от многодетни семейства, близнаците и тези с адрес в район, граничен на прилежащия на училището.
4 точки са предвидени за кандидат-първокласник с брат или сестра над 12-годишна възраст в същото училище, както и за завършилите подготвителна група в него.
3 точки са отредени за децата от приемни семейства или осиновените. В случаите, когато броят на кандидатите, отговарящи на еднакви условия, е по-голям от броя на свободните места, кои ще бъдат приети, ще определя жребий.
Децата могат да кандидатстват за приемане в неограничен брой училища, но електронната система ще ги класира само в едно от тях според реда на желанията. След всяко класиране ще се публикуват списъци, а родителят ще получава информация по електронната поща. Той ще трябва да запише детето си в указаните срокове, в противен случай мястото остава свободно за следващо класиране.
Графикът на дейностите ще се изготвя за всяка календарна година и ще се публикува на сайта на системата до 30 март. Регистрирането и кандидатстването ще се извършват по електронен път.
Проектът за Система за прием в първи клас в София е качен за обществено обсъждане под формата на писмени консултации на сайта на Столичната община. Предложения, коментари и становища могат да се подават до 1 март.
Първо трябва да направим уговорката, че всяко раждане е естествен процес – без оглед на това дали майката е приела някакви обезболяващи медикаменти или не. В случая, когато казваме “естествено”, говорим за раждане без такива.
След като стана ясно, какво означава “естествено раждане” за целите на текста, можем да продължим и със самия него. А той по същество включва информация за това какви предимства и какви недостатъци има раждането със и без упойка.
Това може да е полезно, когато бременната жена изготвя своя план за раждане и взема решение за някои важни моменти от целия процес. Разбира се, ние рядко имаме пълен контрол над процеса, но това е един съвсем друг текст.
Каквото и решение да вземе бременната жена, какъвто и план за раждане да изготви, най-важното от всичко е нейният избор да е информиран и да има доверие на екипа, с който ще протече раждането ѝ.
"Измислихте ли име?" вероятно е един от най-често задаваните въпроси към бъдещите родители в целия свят. "Мисленето" на име, особено напоследък е натоварено с големи очаквания и много често борбата за оригиналност излиза извън мащабите на този и други светове - справка името на новороденото дете на Илън Мъск и Граймс, което звучи като заглавие на прототип за някакъв роботизиран домашен помощник, нещо като R2D2, само че по-незапомнящо се.
По въпроса дали е добре да живееш с много често срещано име, или тъкмо обратното – оригиналният напън на родителите отваря врати в бъдеще, разсъждава Сара Тод в своя статия за Quartz и съвсем честно отбелязва, че самата тя живее в сянката на името Сара, което едва ли не носи всяка втора жена на улицата.
Има стих в една поема на Чеслав Милош, която помня много добре: "Любов значи да се научиш да гледаш към себе си/ така, както човек гледа към предмети в далечината/ защото ти си просто едно нещо сред всички останали." Както се предполага в това стихотворение, ключът към щастието е да разбереш, че не си специален, за да може по този начин да се свържеш по-добре със света наоколо.
Харесва ми това схващане, особено като се има предвид, че никога не съм се чувствала изключителна. В края на краищата се казвам Сара.
А това е четвъртото или петото по популярност име в Щатите между 1980 и 2000 г. Аз съм родена през 1983-а. Практическият ефект на всичко това е, че прекарах детството си, очаквайки да бъда една от много, щом вляза някъде. Собственият ми баща ме викаше с името и фамилията ми, когато някой ме търсеше по телефона, просто за да ме разграничи от другите Сари, които може би се мотаят горе в стаята ми.
Ако целта на името е да означи обекта, често срещаното малко име е много неефективно. Когато някой на улицата извика "Сара!", обикновено не си правя труда да се обръщам, знаейки, че най-вероятно в близост има още "Сари". И така започнах да мисля за "Сара" не като име, предназначено специално за мен, а като някакво общо описание – нещо като "жена" или "момиче", или като нещо друго, което важи и за мен, и за много други хора.
Наскоро се зачудих дали и останалите хора, носещи популярни имена, имат същото отношение към собствените им названия. Има доста информация за възможните негативи и позитиви от това да носиш рядко име. Но какви са психологическите ефекти в това да израснеш с име, което се налага да делиш с всички останали?
Какво е името?
Фактът, че си задавам този въпрос е показателен за времената, в които живеем, смята Лора Уотънбърг, основател на сайта за измисляне на имена Baby Name Wizard.
"Мисля, че предишните поколения са се стараели имената на децата им да се вписват. Но в последните 20 години фокусът е 100% към това да изпъкват", казва тя. "Родителите истински се притесняват да не би децата им да са обикновени."
Уотънбърг отдава тази културна промяна на няколко фактора, сред които въвеждането на статистика за броя имена и експлозията на кабелната телевизия, която даде възможност на хората да се срещнат с по-голямо разнообразие названия. Но най-важната промяна е зората на дигиталната ера. "Два аспекта на интернет имат голямо влияние", казва Уотънбърг. "Всеки от нас избира потребителски имена за акаунтите си и някак свикнахме с идеята, че името трябва да е уникално, за да е ползваемо."
Търсачките също промениха начина, по който мислим за имената. "Преди беше така, че ако имаше една Софи Адамсън, има и още 100 други Софи Адамсън, и тя никога не би узнала за тях. Но сега родителите пишат някакво име в търсачката и виждат, че то е "заето" и изпадат в паника."
Разбираемо е защо родителите се притесняват при избора на име: имената ни изпращат сигнал към света кои сме. На базово ниво може да дават идея за възрастта, етническия ни произход или религиозната ни принадлежност. Проучване показва, че имената ни могат да отразяват и социално-икономическия статус и политическите възгледи на семействата ни. И тъкмо защото името разкрива толкова много информация на света, изборът му е игра с високи залози. Както пише Мария Конникова в Ню Йоркър: "Срещаме се с някакво име, имплицитно асоциираме различни характеристики с него и използваме тази асоциация, макар и несъзнателно, за да правим необосновани предположения за компетентността и способностите на човека, който го носи."
Но има и изключение: често срещаните, класически имена издават много малко. Библейските имена винаги са на мода, което значи, че хората, които ги носят, може да са във всеки един възрастов диапазон. Може да са еврейски или християнски имена, може и изобщо да не са свързани с религиозна принадлежност. Има бели хора Майкъл или Дейвид, или Мари, има и черни, и латино, и азиатци със същите имена. И тези имена не са задължително свързани с политика. Според изследване за политическото поведение от 2016 г. "белите майки в либерални квартали е също толкова вероятно да дадат на децата си библейски имена като Джейкъб, Даниел, Хана или Сара, колкото и майките в консервативни квартали." Когато се натъкнете на човек с име Дейв, Джен или Майк, е по-вероятно да им отговорите на имейла или да дадете вдясно в Тиндър."
Много хора обаче с право се гордеят с това, че имат специфично име, което да говори по някакъв начин за културата и произхода на семейството им. А пък да носиш име, което крещи отвсякъде "базово", си има своите предизвикателства. За да видя какви може да са те, се обърнах към това, което познавам най-добре: извадка от други "Сари".
Останалите Сари и аз
Повечето Сари, с които говорих, споделиха, че не чувстват името съвсем като свое. "Сара" никога не е било име, което ми принадлежи. Не казва и нищо за моята личност", казва Сара Балистрери, преподавателка от Ню Йорк. "Това не е толкова моето име, колкото име, което споделям със страшно много други жени. Това е една от причините, поради които знаех от съвсем млада възраст, че няма да променя фамилията си, тъй като от нея черпя някакво самочувствие и принадлежност към семейството ми."
Изглежда фамилиите имат добавена стойност в моята представителна извадка. "Хората много често се обръщат към мен с фамилията ми, което много ми харесва. И това може би се дължи на факта, че фамилията ми е уникална за разлика от собственото ми име", споделя Сара Щокъл, писателка, работеща върху образователни технологии. "Харесва ми и че във фамилията ми няма род, така го чувствам повече като моето име, отколкото като някакво име за "момиче". (Не всички Сари обаче, имат щастието за полово неутрална фамилия: моята е Тод, което също е и мъжко малко име, извикващо асоциации за колежанчета от братствата с вдигнати яки.)
Някои Сари казват, че всъщност им харесва да споделят името си с други хора. Сара Кеслър, репортерка в Quartz, споделя, че винаги е чувствала някаква инстинктивна близост с останалите жени с името Сара, които среща. "Все едно сме част от някакъв клуб", добавя тя.
Радостта да се впишеш
Със сигурност има положителни страни в това да носиш често срещано име, особено като дете, когато да се впишеш е изключително важно. Емили Ардън, собственичка на организацията за изкуства ReCreative Spaces, казва, че като дете е била много приятно изненадана като е успявала всеки път да намери името си по ключодържатели и бижута, и защото името ѝ се превежда лесно в много култури и народи. "Имах купичка, която баща ми ми беше донесъл от Париж, с Емили, изписано на френски, която страшно обичах", споделя тя. "Никога не ми е пукало, че името ми не е особено "оригинално"."
Още една колежка, редакторката Дженифър Чанг, казва, че е благодарна на родителите си – първо поколение имигранти от Тайван, че са ѝ дали популярно американско име. Това ѝ е позволило да се чувства по-спокойна сред съучениците си в началното училище в Тексас с предимно бели деца. "Китайците обикновено кръщават децата си с имена, които извикват късмет или са някакво пожелание за бъдещето", казва тя, "нещо, което ще ги пази или ще ги прави щастливи. Така че това, че са ми дали обичайно име като Дженифър, за мен значи, че са имали желание да бъда приета като американка."
Да направим имената по-лични
В Западния свят нещата са в друга посока – хората по-скоро се стараят да измислят уникални имена, което говори за по-индивидуалистичната природа на западната култура. "Да откриеш име, което има автентични корени, но не се използва, е най-търсеното", казва пред Ню Йорк Таймс през 2013-а Памела Редмънд Сейтран, основател на платформата за имена Nameberry.
Уотънбърг добавя, че тази културологична промяна обикновено отразява притеснения относно икономическата мобилност и конкуренцията. "Родителите се тревожат за бъдещето на децата си и искат да им заделят почетно място на пазара на живота", казва тя. "Някои смятат, че ако името на детето им е отличително, това ще им помогне."
Винаги я има и възможността да се опитваш да си смениш името с някакво по-необичайно. Когато бях в пансион на 16 години, реших, че ще се представям с едно от вторите ми имена – Шарлот. Но в крайна сметка си останах със Сара. За да съм Шарлът, според мен трябваше да се обвържа с определена персоналност – по-фина и женствена, и да съм момиче, което ходи по изложби през уикендите и говори безупречен френски. Проблемът не беше, че не се чувствам като Шарлот, а че се страхувах, че няма да се справя да живея като такава. А пък Сара не предполагаше никакво обвързване с какъвто и да е лайфстайл.
Подаръкът
Скорошно изследване, публикувано в Журнала по личностна и социална психология, потвърждава моите подозрения за анонимността, която носи често срещаното име. В течение на осем експеримента изследователите помолили хора от Франция и Израел да разгледат снимки на непознати хора и да се опитат да отгатнат имената им от списък по пет опции. Участниците посочвали правилното име много повече пъти, за да е чиста случайност.
Защо? Според учените това е заради факта, че външният ни вид е обусловен от културни очаквания и стереотипи, асоциирани с името ни. "Обусловен си да изглеждаш по определен начин, защото искаш да се впишеш и да бъдеш приет", казва един от авторите на изследването и професор по маркетинг в бизнес факултет Стърн на Нюйоркския университет Ан-Лори Селиър. Хората очакват момиче на име Радост да е весела и усмихната и затова тя развива такава персоналност в отговор на това.
Но има и изключения. "Ако говорим за стереотипи, стереотипът за Сара е "шумна", казва Селиър. Има прекалено много примери – Сара Мишел Гелър, Сара Пейлин, Сара Силвърман.
А колкото до това дали е добре, или зле да израснеш с име, което е като измита чиния, Селиър не може да е категорична. "Може би има прекалено много свобода какъв да си и затова да не ти харесва. Да имаш прекалено много избор не е добре." От друга страна, когато не си овладян от културни натрупвания и очаквания, можеш да правиш със себе си каквото си искаш.
И това всъщност е подаръкът, койот съм получила от родителите си, когато са ме кръстили. Може и да нямам много живописно име, но то ме е накарало да се чувствам свободна. Като дете познавах Сара, която си беше книжен плъх, познавах и Сара, която беше дръзка и популярна сред другите деца. Имаше Сара, която можеше да прави всякакви трикове по катерушките и друга, която беше клоунът на класа. Чела съм за хора с моето име, което с изобретатели, музиканти, активисти и писатели. Така че израснах с идеята, че може би няма да ми се налага да избирам. По този начин родителите, които дават обикновени имена на децата си, може би правят друга орисия: можеш да си каквото си поискаш.
Както вече ви разказахме, в София Тех Парк тече страхотната инициатива Базар на професиите, която запалва децата на възраст между 8 и 16 години да си изберат професионална пътека и да започнат да я следват. Днес е денят за посещения на организирани ученически групи, но утре е ред за такива като нас - родители с подопечните им деца, които искат заедно да получат малко ориентация и вдъхновение за бъдещето.
Нашите приятели от Българската мрежа на глобалния договор на ООН, които са организатори на събитието, ни дадоха едно рамо с акценти от утрешната програма, а ние сме искрено благодарни, защото с толкова богат лекционен панел не може да се смогне без организация.
Вече писахме как е организиран базарът, но за задните редове казваме пак: щандове, на които специалисти от близо 20 компании ще представят своята работа, и презентации на над 40 професионалисти от най-разнообразни области на кариерното развитие, които ще ни подкокоросват през половин час какви да станем, като пораснем. Уточняваме, че ще е през половин час, защото времето, отделено на всеки лектор е толкова - да няма неразбрали.
Щандовете отварят в 10:00 и ако сме навреме, можем да направим едно бързо кръгче, преди да влезем на лекцията на Марин Трошанов в 10:30. Марин е автор на трилогията романи „ЛАМЯ ЕООД“ и ИТ специалист. Той ще ни разкрием как се плува в бурните води на информационните технологии, докато създаваш мрачни фентъзи трилъри. Бива го с децата и това го знаем още от 2017-2018 година, когато стана един от най-популярните участници в програмата “Писател назаем” на “Аз чета”, която срещна гимназисти със съвременни български писатели.
Даваме си половин час почивка и в 11:30 отиваме да слушаме Ганчо Ганчев, професионален астроном, астрофизик и фотограф, който ще ни смае с мащабите на работното си място - Космоса, и ще ни изстреля сред звездите, където е вперен погледът му по цял ден.
С голям интерес бихме чули и презентацията на лейтенант Иванка Димитрова, която очакваме да ни покаже, че военната служба не е запазена територия само за мъже, а пък Людмила Павлова и Кристина Канинова ще говорят за медиацията като професия.
С лекцията на Елена Анастасова от Parentrain.me "Разбира ли ме тийнейджърът? А аз разбирам ли го?" ще отметнем и полезното за нас като родители, надявайки се да имаме една идея повече представа как да подобрим или скрепим отношенията си с децата, за да сме по-добри майки и бащи, а не просто дуднещи глави.
Мария Янкова, програмен директор Образование в Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), ще разкаже какво означава да си защитник на правата на детето. Нейната мисия е всяко дете да познава и отстоява своите права. Изключително важна професия и много благороден избор за кариерно развитие - заслужава си да я чуем, ако можем.
Хората с една от най-готините професии - летенето, ще бъдат представени от Йордан Колев, професионален пилот на Боинг и Еърбъс, но и писател, който ще открехне малко вратата към пилотската кабина, за да видим какво става и в предната част на самолета. Неговата презентация е от 15:30.
Вдъхновяваща с таланта и отдадеността си на работата е и композиторът и пианист Мария Каракушева, която ще ни вземе от залата и със силата на музиката ще ни метне на петолинието, за да видим света през нейните очи на музикант. Винаги е ценно да разберем как се култивира талантът.
Та така, светлото бъдеще не е пред нас, както казват, а е до нас и го държим за ръка - остава само да го запалим по нещо интересно, за да грейне, а Базарът на професиите е идеално място да направим тъкмо това.
С едно дете или 5 - животът е долу-горе еднакво забавен и горчив. Ако сте направили избора да имате едно дете, не позволявайте на други родители да ви казват, че всъщност природата ви копнее за повече деца, пише Келси Даун, на която ѝ е омръзнало да я питат няма ли да ражда още...
Когато бях достатъчно голяма, за да отговарям на въпроса колко деца искам да имам НЯКОЙ ДЕН, винаги съм отговаряла в мащаб: между четири и шест, казвах. Възрастните повдигаха вежди, чувайки тези цифри. Как така тийнейджърката мисли за шест деца?
Влечеше ме идеята как ще си оставам вкъщи и ще отмятам майчински и домакински работи, пишейки най-добре продаваните романи, разбира се. Но когато осъзнах колко много обичам работата си, това откритие дойде с необходимото преосмисляне на плановете ми. И мащабът ми се сви до две или три деца.
Тогава забременях и минах през 9-те месеца сравнително лесно - минимално сутрешно гадене, никакви усложнения, само отекли глезени и киселини.
Не обичах обаче да съм бременна. Със сигурност не заобичах и раждането. А първите няколко месеца след раждането? Да, определено не искам да минавам отново през тази забъркана от безсъние, тревожност и депресия мъгла.
Така желанието ми за деца отново се сви. САМО ДО ЕДНО!
Сега съм майка на сияещо, щуро, любопитно момиченце. Когато с мъжа ми я гледаме как щъка, определено единият от нас ще каже: "Почти разбирам защо хората се решават на второ и трето и така нататък." Но другият ще допълни: "Почти , но не съвсем."
Шегата настрана - разбирам импулса. Копняла съм за онези тихи мигове, в които малкото бебе заспива в скута ми. Но също така копнея за дните преди бебето и за много други моменти, които са в миналото. И знам, че за моето семейство, възможности и обстоятелства едно дете е правилният избор.
Ето защо настръхвам, когато ми се наложи да се обяснявам на хора, които не разбират избора ми да имам само едно дете. Споделям само малка част от нещата, от които ми е писнало:
-- "О, ще промените решението си...“
Не само това "О" и думите след него ме притесняват. "О" е придружено с едно такова особено накланяне на главата и снизходителна усмивка. Признавам си, че не можем да знаем нищо със 100 процента сигурност и да, вероятно световната историята показва, че хората винаги променят мнението си за това колко деца да имат. Но аз ви казвам моята истина, сега. "Ама, какво стана с момичето, което искаше пълна къща с деца?" Това стана: въпросното момиче не беше раждало и не беше сменяло четири пелени за два часа. Сега, бих казала, съм по-информирана от всякога.
-- „Няма ли дъщеря ви да страда, че е самичка, че си няма братец, ни сестрица?“
За това определено изпитвам вина, така че, моля, спрете да мятате сол с шепи в раната! Въпреки че аз имам прекрасна връзка с братята и сестра си (и техните половинки), познавам повече семейства, засегнати от болезнени роднински проблеми и неразбирателства. Няма гаранция, че моето дете ще бъде по-щастливо с брат или сестра. Освен това тя има много приятели и братовчеди (всички живеят наблизо).
-- “Кой ще ѝ помага да се грижи за теб, когато остарееш?”
Сериозно ли?! Не искам да се размножавам с изричната цел да имам гледачи в последните дни от живота си. Не, не искам дъщеря ми да се чувства обременена от грижата за родителите си! Това не може да е причина да се създаде още един живот. Мисля, че по-важно е да се гарантира на детето, че не е длъжно да ни се посвещава, когато... ами изкукаме.
-- "Е, не искате ли и едно МОМЧЕ?"
Първо, много грубо. Второ, изобщо не съм съгласна с предпоставката, че биологичният пол, с който сте родени, предопределя дали искате да ритате топка в калта или да шиете мини жилетки на една кука за кукли. Трябва да насърчаваме децата си да преследват всичко, което ги интересува. И, всъщност, каква е гаранцията, че ще имам момче втория път? Аха, ясно, да продължа да забременявам, докато момчето изскочи. Не, благодаря.
Обичам дъщеря си и засега тя е единственото дете, което искам да имам. Уважавам всички семейства, които се чувстват способни да обгрижват и възпитават още деца. Вярвам, че внимателно са обмислили това решение. Аз също имам нужда да се убедя, че това е правилно (извън горните 4 "причини" да увеличиш потомството си).
Източник: WorkingMother
Още:
Да откриете акушер-гинеколога, който ще е с Вас преди и по време на цялата бременност, може да е наистина тегава работа. Особено, като се замислите, че този човек ще отговаря за това вие и бебето или бебетата да са добре по време на раждането. Ако знаете точно какво търсите в този лекар, ще Ви е много по-лесно.
Този акушер-гинеколог препоръчан ли е и от кого?
Има ли и какви са отзивите за него/нея?
С кои болници е свързана практиката на акушер-гинеколога?
Какво е отношението на акушер-гинеколога и каква е политиката на болницата към личните предпочитания и желания на пациентката при раждане?
Какъв е опитът и каква е практиката на този акушер-гинеколог с рискови и усложнени бременности?
Колко бебета изражда на година?
Колко струва раждането в това медицинско заведение?
Колко струва изборът на екип?
За да е точно този акушер-гинеколог в екипа, колко ще ми струва?
Кой ще замести този акушер-гинеколог, ако не е на смяна или в същия момент на моето раждане е в друга операция?
Какъв опит има този акушер-гинеколог с епизиотомията, ако се наложи?
Какво е отношението и как подхожда акушер-гинекологът към обезболяващите при раждане?
Какво е отношението на акушер-гинеколога и болничната политика към това моят партньор да присъства на раждането?
Как мога да се свържа с този акушер-гинеколог в извънработно време? Мога ли да го/я потърся с въпрос без насрочен час или има колега, към когото да се обръщам?
Един от най-важните критерии е собственото Ви усещане дали лекарят Ви е слушал наистина, когато споделяте притеснения или какво искате и на какво се надявате. Ако с бъдещият акушер-гинеколог сте на доста различни мнения за забременяването, бременността и раждането, че дори и следродилната грижа и възстановяване, по-добре да продължите да търсите. От опит знам колко е важно да имате доверие на гинеколога си и да знаете, че Ви подкрепя.
Темата за отказа на някои жени да имат деца е трудна и предизвиква много дискусии, в които неминуемо се стига до разговори дали това е етично, дали е форма на егоизъм или право на всяка жена да решава сама какво ще прави с живота и тялото си. В Майко Мила! вече сме публикували разказ по този въпрос - Когато една жена не иска да има деца, а наскоро публикувахме и текст с признанията на жени, които съжаляват, че имат деца - Съжалявам, че имам деца.
Днес обаче ще говорим за онези от нас, които решават да не раждат деца заради... климатичните промени. Да, истината е, че в екологично отношение планетата върви на зле и това кара много жени да се отказват съзнателно от това да имат деца - за да не ги обричат на живот в нездравословни и потенциално опасни условия.
************************
Промените в климата са истински, предизвикани са от човека и се влошават. През септември нивата на въглерод в атмосферата стигнаха необратими нива, за които учените ни предупреждаваха от години.
Това са лоши новини за нас и още по-лоши за евентуалните бъдещи поколения. А те ще поемат най-тежките последствия от метеорологичните промени, не ние. Поради този факт някои жени преосмислят идеята да имат деца.
Хариет Спарк, координатор социални медии и инструктор по гмуркане в Сидни, Австралия, е една от тях. „Работя в сферата на опазване на околната среда и всекидневно чета и научавам за безбройните проблеми пред света, като масовото измиране на коралите в Големия Бариерен риф.“
Спарк се въздържа от репродукция по две причини: Не желае да бъде участник във вече съществуващото изчерпване на жизнени ресурси, като доведе още едно човешко същество на планетата и не желае да роди дете в свят, който намира за обречен. „Звучи драматично, но просто съм реалист.“, казва Спарк. „Начинът, по който живеем в момента, не може да поеме повече хора.“.
Стефани Уайс, писателка в средата на 40-те си години, базирана в Ню Йорк, също решава да не ражда от притеснение за заобикалящата я среда.
„Преди години до мен достигна едно проучване“, споделя тя пред сайта Broadly, като има предвид изследването на двама учени от Орегонския Щатски Университет от 2008 г. „9 441. Това е количеството метрични тонове въглерод, които се добавят към атмосферата с всяко дете, което имате. Не може никога да го отнемете обратно. Това ме спря.“.
Същото това проучване поставя тези 9 441 метрични тона въглеродни емисии в перспектива – ако средностатистическата американска жена реши да рециклира вестници, списания, стъкло, пластмаса, алуминий и стоманени контейнери през целия си живот, би опазила околната среда от само 17 метрични тона въглеродни емисии.
И докато концепцията за въздържане от раждане на поколение заради трагичното състояние на света ни определено не е новост, групи като Conceivable Future са.
Неправителствената организация се стреми да „осведомява относно заплахата, която климатичните промени представляват за правото на репродукция“.
„Обединяващият въпрос е: Как климатичните промени влияят на репродуктивните избори, които правят харата?“, казва Меган Калман, съоснователка на Conceivable Future. „Този въпрос вълнува много голям брой хора“.
Чрез местни групи и международна подкрепа организацията се надява да отвори дискусия за жените навсякъде. „Даваме пространство за всеки да изследва това много лично, но и политическо решение, тъй като е пряко свързано с техния собствен живот.“, казва Калман.
На събитията, които Conceivable Future организират на различни локации, публиката е разнородна. „Някои хора са убедени, че няма да имат деца, други са отдадени на това да имат, а има и такива, които още не са решили“, споделя тя. „Понякога се събират много деца, доведени от майките си, на срещите“.
Решението дали да имаш дете не е лесно за една жена. И все пак може да реагират на аргумента, че въздържанието от репрродукция е най-добрият избор за околната среда.
„Много по-вероятно е младите жени да приемат това насериозно и да видят посланието като окриляващо“, казва Травис Рийдър, изследовател в Johns Hopkins Berman Institute of Bioethics.
Младите мъже, добавя той, е много по-малко вероятно да се въздържат от това да имат поколение.
„За всички тези години преподавателска дейност, броят на мъжете, които изведнъж са променили позицията си, е изключително малък. Те открито заявяват мнението си. Мисля, че доста от мъжете съзнателно или несъзнателно допускат, че винаги ще имат възможността да създадат семейство, след като някой друг върши по-голямата част от труда“.
Тази мъжка арогантност е позната и на Уайс: „Предимно мъже в личния ми живот и онлайн ми казваха, че съм себична да взема такова решение. Бях в сериозна връзка с партньор по времето, в което взех това решение. Дори не бяхме стигнали етап, в който да обмисляме създаването на поколение, но той все пак оспорваше решението ми. Смяташе, че не съм права в етичния контекст – че съм егоист“.
Уайс смята, че взима прагматично, морално решение – светът не може да поеме повече, затова тя няма да въвежда нов живот в него. Иронията в това, че бившият ѝ приятел я нарича „егоист“ не я сломява. „Мъжът дори не се замисля за решенията, които една жена трябва да вземе за кариерата и за тялото си“, споделя тя.
