здравословни

Ние сме това, което ядем. Но как всъщност хранителните ни навици отразяват личността и културата ни? В опит да разберете това, фотографът Грег Сегал пътува по света и снима деца от различни страни, използвайки в сценографията продуктите, с които обикновено се хранят.

Проектът Daily Bread: What Kids Eat Around the World е сниман в продължение на 3 години в 9 държави: САЩ, Индия, Малайзия, Германия, Франция, Италия, Сенегал, Обединените арабски емирства и Бразилия. "Фокусирах се върху децата, защото хранителните навици започват от ранна възраст", казва Грег Сегал пред Bored Panda. Той моли хлапетата да съставят дневник с всичко, което са консумирали в рамките на една седмица, и после включва ястията в снимките. Целта му е да покаже цялата хранителна палитра на едно дете и да провокира родителите да се замислят за режима на своите.

Според него хората не подхождат с достатъчно внимание към това, с което се хранят, защото все по-често не ние сме тези, които приготвяме храната си. Затова в книгата е отделено място на културите, в които е заложено не само готвенето като ценност, но и отглеждането и "улова" на храната от хората.

Кауакани Яуалапити: "Когато сте гладни, просто отивате до реката с мрежата си"

Кауакани Яуалапити, 9 г., е част от племето яуалапити в Бразилия. Живее в национален парк Шингу, резерват в Амазонската низина. Когато се ражда, майка ѝ я изолира от членовете на племето, които не говорят езика арауаки - така Кауакани е първото дете от 1940 г. насам, което e израснало с автентичния език на племето. От баща си тя научава португалски. Обича да чете исторически книги, особено за египтяните. По-голямата част от дните ѝ минават в игра в реката. Помага на домакинството, набавяйки маниока и правейки тапиока от него. Лови риба. На всеки няколко месеца Кауакани пътува до Канарана, където учи компютърни умения, въпреки че никой в селото не притежава компютър; няма електричество или течаща вода. Диетата на Кауакани е много проста: риба, тапиока, плодове и ядки.
„Трябват ми пет минути, за да си уловя вечерята“, казва момичето. „Когато сте гладни, просто отивате на реката с мрежата“. Червената боя на очите и по тялото ѝ е забъркана от семената урукум и я предпазват от зли духове.

Една от тенденциите, които книгата отразява, е, че децата от големите градове в западния свят се хранят по „зловещо подобни начини“, по думите на фотографа, въпреки че имат съвсем различни хобита и интереси.

И обратното – често най-качествените храни се консумират не от най-богатите, а от най-бедните. „В САЩ семействата с ниски доходи са най-големите потребители на нездравословна храна, защото е евтина. Но в Мумбай една пица струва 13 долара - непосилна сума за повечето хора. Така че много семейства там се хранят с достъпни и здравословни продукти като леща и карфиол.“, казва Сегал.

Анчал Сахани, която яде карфиол и колекционира опаковки от шоколад

Анчал Сахани, 10 г., живее в малка тенекиена барака на строителна площадка в предградие на Мумбай, Индия, с родителите си и своите брат и сестра. Баща ѝ изкарва по-малко от 5 долара на ден, които са достатъчни майка ѝ да приготвя бамя, карфиол с къри, леща... Анчал би искала да ходи на училище като други деца и да стане учителка, но е заета с домакинска работа и се грижи за малкия си брат. Когато има време, излиза извън строителната площадка, за да се наслаждава на аромата на жасмин и лотос и да наблюдава как децата от квартала играят крикет и бягат свободно.
**Докато се разхожда, събира опаковки от шоколад, които намира по пътя около магазина за хранителни стоки.**
**Анчал мечтае също майка ѝ да я обича по начина, по който обича братчето ѝ.**

Фотографът работи с около 60 деца, 52 от които са включени в книгата, документираща фотопътешествието му. "Започнах да снимам сина си и приятелите му от училище в задния си двор в Алтадена, Калифорния. После реших, че проектът ще има по-голям смисъл, ако се представи разнообразието от хранителни навици на повече места по света. Ако степента на затлъстяване в дадена страна е 25%, имах за цел да отразя това число в моята малка извадка.“

Ето още 7 от прекрасните снимки, включени в книгата на Сегал, представящи деца от всички места, които е посетил.

Мейса обича овесена каша и козе месо, но и хляб със спагети...

Мейса Ндяйе, 11 г., от Дакар, Сенегал, споделя една стая с баща си, майка си и брат си в сърцето на "Parcelles Assainies" - създадена през 70-те години комуна, приютяващи най-бедните жители на сенегалската столица. Мейса живее срещу стадиона и пазара, чиито стотици сергии предлагат всичко - от прясна риба до сватбени рокли. Благочестив мюсюлманин и ученик в ислямско училище, Мейса обича овесена каша и козе месо, от което се старае да консумира по-малко през седмицата. По-често пълни френски хляб със спагети, грах или пържени картофи. Мейса обича футбола и се надява да стане звезда като Меси или Роналдо. Ако имаше достатъчно пари, щеше да си купи хубава малка спортна кола. Мечтае майка му и баща му, който е хладилен техник, да могат да емигрират във Франция, за да печелят достатъчно пари.

Розали може да готви леща с наденица. И да я яде

Родителите на Розали Дюран, 10 г., от Ница, Франция, са разведени и тя живее по равно време с всеки от двамата. Това ѝ позволява да е близо както до Средиземно море, така и до френските Алпи. Има здравословна диета (която включва много прясна риба, като сардини), отчасти благодарение на баща си, ресторантьор, който я е научил да прави палачинки, салати и леща с наденица - любимото ѝ ястие. Единствените храни, които не обича, са рататуй, спанак и краставици. Своето чувство за стил, Розали има от майка си, която е моден дизайнер. Иска да бъде интериорен дизайнер, а сега се занимава с тайландски кикбокс, скално катерене, гимнастика и изпълнява магически трикове. Нищо не ѝ липсва, въпреки че би искала да отиде в Лос Анджелис и да види булевард Холивуд. Ако имаше достатъчно пари, щеше да си купи яхта.

Берил, която отглежда спанак на терасата си

Берил О Джин, 8 г., Куала Лумпур, Малайзия, живее в тиха жилищна сграда с родителите си и двамата си братя и учи в близкото училище. Баща ѝ е инженер, а майка ѝ управлява детски център. Нейното любимо ястие са спагети със сос карбонара. Берил отглежда бок чой и спанак на балкона си, не е ѝ позволено да пие газирани напитки и отказва да яде джинджифил. Тя мечтае да бъде мажоретка.

Юсуф - ирландска кръв в Дубай

Юсуф Абдула Ал Мухайри, 9 г, живее в Мирдиф, Дубай, ОАЕ. Майката на Юсуф е ирландка, дошла в Дубай, за да работи като сладкар. Тя се жени за местен мъж, с когото се разделя след раждането на Юсуф. Той обича готвенето на майка си, макар че сам си прави бъркани яйца и препечен хляб. Обича да чете, да рисува, да се катери, да язди коне и да създава научни проекти. Иска да стане пилот или полицай. Ако имаше пари, щеше да купи Ферари. Любимите му герои са Батман и майка му. Иска тя да се омъжи отново и да има братя и сестри.

Райската градина на Ханк

Ханк Сегал, 8 г., Алтадена, Калифорния, живее с майка си, учителка по пеене, и баща си, който е фотограф, близо до подножието на планините Сан Габриел североизточно от Лос Анджелис. Ханк и неговите родители отглеждат чери домати, артишок, тиквички, спанак, нар, грах, розмарин, мащерка, босилек, люти чушки, моркови, малини, дини. Любимите герои на Ханк са Алберт Айнщайн, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн. Ханк иска да бъде инженер в НАСА, когато порасне.

Андреа, който не иска и да чуе за карфиол

Андреа Теста, 9 г., от Катания, Италия, живее в къща с родителите си и 6-годишната си сестра. Баща му е офицер в италианската армия, а майка му е домакиня. Любимото ястие на Андреа е паста карбонара с много бекон. Обича аромата на портокали и череши. Не иска и да чуе за карфиол. Любимият му герой е Робинзон Крузо. Мисли да стане лекар, защото знае, че лекарите изкарват много пари. Иска да си купи безпилотен самолет и малко куче.

Шницел, без гарнитура от броколи, моля!

Джун Гросе, 8 г,, от Хамбург, Германия, обича да се снима, тъй като майка ѝ е моден фотограф. Любимата ѝ храна е шницел. Не понася броколи. Обикновено се чувства заситена след хранене, но много бързо огладнява отново. Мечтае да лети до Луната и обича да чете "Дневниците на вампирите", чудейки се преди да заспи дали вампирите наистина съществуват.

Още:

ЯДЕШЛИ???

По-добри родители сме навън, отколкото вкъщи. И в това няма нищо лошо, казва за Scarymommy Елизабет Броудбент, която прави дисекция на образите МАЙКА-ЗА-ПРЕД-ОБЩЕСТВОТО и МАЙКА-ВКЪЩИ!

„Толкова си търпелива“, възхити ми се една приятелка. Гледаше ме как се справям с поредното тръшкане на 6-годишно хиперактивно дете с онзи „хората-ни-гледат“ спокоен глас.

„Няма проблем, че се чувстваш така, мило“, говорех аз. „Искаш ли да те прегърна много силно? Хайде да хапнем нещо заедно.“

„Не знам как го правиш“, въздъхна приятелката ми.

Засмях се и отвърнах: „Просто съм по-добър родител пред публика.“

Когато съм навън, виждате МАЙКА-ЗА-ПРЕД-ОБЩЕСТВОТО.

Тази майка винаги вади най-здравословните дреболии за хапване. Носи вода в дизайнерски бутилки за многократна употреба, а не кутии със сокове. Дрехите на децата ѝ винаги се съчетават по много деликатен начин с избора на цвят, картинка или шарка. От децата се изисква да носят разни неща и да помагат на мама. Жилетките им за плуване са стегнати, още преди крачетата им да докоснат пясъка, и по-голямото винаги държи по-малкото за ръка.

Въпросната МАЙКА-ЗА-ПРЕД-ОБЩЕСТВОТО спира и изслушва внимателно 4-годишното, на което нищо не му се разбира. Пуска фрази от сорта на „Разбирам“, „Много съжалявам, че се чувстваш така“ и „Сигурно е ужасно неприятно.“

Освен това игнорира тръшканията като дзен будист.

Най-вероятно мразите тези лъснати като от PR гуру майки. Това, което не знаете е, че, за да се справят те с този публичен образ, алтерегото им МАЙКА-ВКЪЩИ трябва да спре и да купи пилешки пръчици на път за детската площадка, защото тези пръчици гарантират по-малко мрънкане от страна на дивото ѝ потомство. Така, де, в крайна сметка днес вече са яли протеин, нали?

У дома „рекламната“, „PR“ или, както искате я наречете, майка, не се занимава с проклети бутилки за многократна употреба. Децата ѝ започват деня си със сок в чаша, после искат още, тя им крещи да си налеят вода, защото е прекалено заета да прави това, което правят майките, когато са прекалено заети с чистене, прибиране на играчки, чистене, отлепяне на дъвка от нечия коса.

Освен това децата ѝ не ядат здравословни закуски. Вместо това се промъкват в кухнята и отварят чипса все едно правят аутопсия – с ножици. Изхрупват го, оставяйки трохи по цялото канапе, докато гледат „Междузвездни войни: Епизод I – Невидима заплаха“, защото дори изборът им е за филм от поредицата „Междузвездни войни“ е скапан.

Децата не помагат на Мама вкъщи, както помагат на Мама в общество.

Когато бъдат помолени да почистят, се просват на земята като мъртви зверове и започват да скърцат, че мразят да чистят и че чистенето е загуба на време. За разлика от PR майката, частната майка някак успява да изперка на репликата “загуба на време” и тотално губи иначе мекия си глас за пред обществото.

Няма ги и тия „Знам как се чувстваш“ и „Хайде да поговорим.“ Веднъж измъкнала се от публиката, майката вкъщи прави опустошителна лекция за малки деца на тема “Правя толкова много за вас, а вие си мислите, че това е загуба на време? Не? Тогава си затваряйте устите и почвайте да чистите, преди съвсем сериозно и конкретно да откача.”

ТАЗИ ЛЕКЦИЯ НЕ ПОМАГА. ЗАПЛАШВА, ЧЕ ЩЕ ИМ ВЗЕМЕ ИГРАЧКИТЕ. И ТОВА НЕ ПОМАГА.

Накрая се налага да седи с тях и да им помага, нещо, за което няма време, но те все някак са успели да приберат достатъчно неща, за да не си набучи крака на парченца от Лего.

МАЙКА-ВКЪЩИ няма време за тръшкането на децата. МАЙКА-ЗА-ПРЕД-ОБЩЕСТВОТО ги окуражава да си поемат дълбоко въздух, докато те ѝ крещят „МРАЗЯ ДА СИ ПОЕМЕМ ДЪЛБОКО ВЪЗДУХ!”.

Затова пък тя си поема и казва: „Тогава хайде да поиграем на телефона“, но те продължават да крещят в лицето ѝ „МРАЗЯ ДА ИГРАЯ НА ТЕЛЕФОНА!“

По тази причина МАЙКА-ВКЪЩИ знае, че тази простотия не си струва старанието. И когато тръшкането започне, тя се оттегля. Децата тръгват след нея, защото тръшкането изисква публика, естествено. Тя не спира да върви. Накрая тя е навън и си полива цветята, докато някакъв малък човек крещи неразбираемо зад нея, а тя се моли съседите да не чуят.

Майката в общество има спокоен глас. Майката вкъщи има глас на жена, с която никой не бива да се закача.

Майката вкъщи живее в протрит клин, не се гримира и не си оправя косата, докато не се наложи да излезе навън. Децата ѝ мислят, че черните ѝ панталонки са някаква специална мамешка втора кожа. Майката в общество винаги е с червило и изряден педикюр. Много е вероятно синовете и/или дъщерите ѝ също да се с изрядно изрязани нокти. Освен това децата ѝ имат готини прически, които изискват ползване на стилизиращи продукти.

Децата на Майката вкъщи не са любезни. Пискат постоянно: „ИСКАМ ЗРЪНЧО!“ или „ДАЙ НЕЩО ЗА ПИЕНЕ!“, или „ПУСНИ ОКТОНАВТИТЕ ВЕДНАГА!“

Децата на PR майката са обучени, че „моля“ се казва винаги, на живот и смърт. Ако пропуснат, тя припомня с напевен тон „И какво казвамеее сегааа?”

Майката вкъщи или тотално игнорира всички зле словообразувани изисквания, или просто се предава с кротко вдигане на рамене наум. Майката пред аудитория никога не би се примирила с такива глупости. Ще има разговор на ухо и извинение, и всичко ще завърши с прегръдка и пляскане на ръце.

МАЙКА-ЗА-ПРЕД-ОБЩЕСТВОТО е много, много по-висшестояща от МАЙКА-ВКЪЩИ.

Всички сме по-добри родители, когато някой ни гледа (или, така, де, съди). Всички сме по-добри пред публика, която:

казва, че изглеждате като рок звезда, когато се справяте с тези тръшкания.
е възхитена от обноските на децата ви.
възкликва: „Мамка му, ще ми се и аз да носех бутилките на децата.”

Ами, много ясно, че ви се иска, мисли си МАЙКА-ЗА-ПРЕД-ОБЩЕСТВОТО. Защото тя е жестока. Тя може всичко. Тя никога не е сломена или изморена. Тя е пълна с енергия, готова да покори деня.

Още не сме свършили, скрол надолу