Нови мерки срещу разпространението на коронавируса ще бъдат наложени до края на деня, съобщи Dnews след специален брифинг на здравното министерство.
Новата заповед на министър Кацаров ще влезе в сила от 7 септември и ще важи до 30 октомври.
"Няма място за паника. Ситуацията е сериозна, но няма причина за паника. Ниският процент на ваксинация налага да предложим нови мерки", обяви той и допълни, че в страната в момента напълно доминира Делта вариантът на вируса.
"Училищата ще започнат присъствено", обяви министърът. Децата не са длъжни да плащат цената, на това, че ние, възрастните, не направихме така, че да се ваксинираме. Считаме, че в тази ситуация учебният процес може да започне присъствено", каза той.
Ето какви ще са временните противоепидемични мерки на територията на страната, считано от 7 септември:
По думите на министъра, мерките са обсъдени със специалисти и са поискани становища от съсловни и работодателски организации. Всички предложения са разгледани и оценени.
Национална мрежа за децата представи десетото издание на мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“
„Бележник“ е независим доклад, който оценява напредъка на държавните политики за деца. Той включва и конкретни препоръки за бъдещата работа на държавата и институциите.
Автори на Бележник 2021 са 39 експерти от гражданските организации и 7 външни оценители. Чрез проведените анкети във формирането на оценките и препоръките се включиха и 700 деца, млади хора, родители и професионалисти, както и децата „рапортьори“ от Националния Юрочайлд форум.
Среден 3,09. е общата оценка за работата на държавата и институциите през 2020 година. Същата е средната оценка и за изминалото десетилетие.
Ето какви са оценките по области и основните изводи от доклада:
Среден 3,06
Продължават да липсват координирани усилия за насърчаване на участието на децата във формирането на политики и взимането на решения, които ги засягат. То остава на училищно ниво и е водено в голяма степен от възрастните.
Среден 3,19
Без Национална стратегия за детето продължават да липсват интегрирани политики и цялостна визия за преодоляване на детската бедност, като делът на бедните трайно се увеличава. Задълбочават се демографските проблеми, свързани с миграцията и разслоението на обществото. Социалната подкрепа е неефективна.
Среден 3,12
Пандемията и свързаните с нея ограничения създадоха трудности за семействата и децата в алтернативна и резидентна грижа. Децата в институции и децата бежанци бяха изолирани за дълги периоди почти напълно от света, което затрудни процесите на закрила и извеждане в приемна грижа и осиновяване.
Среден 3,07
Продължава тенденцията за увеличаване на случаите на деца жертви на насилие и липсата на превенция. Все още няма достатъчно достъпни услуги за пострадали от насилие деца. Ситуацията на дистанционно обучение постави в още по-голям риск децата и отвори въпроси за киберсигурността и тормоза в дигитална среда.
Среден 3,10
2020 г. не отбеляза напредък в реформата на съществуващата система на правораздаване спрямо децата. Министерството на правосъдието не посочва планове по придвижване на Закона за възпитателните мерки спрямо непълнолетни, нито дава надежда за скорошна отмяна на остарелия Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Среден 3,22
Проблемите с недостига на специалисти и липсата на координация между системите остават нерешени. Няма развитие по приемането на Националната стратегия за ранно детско развитие. Мерките, свързани с епидемиологичната ситуация, влошиха съществено грижата в родилните и неонатологичните отделения. Няма развитие и в областта на ранното детско обучение и грижа.
Среден 3,09
Една от водещите теми през годината беше създаването на Национална гражданска инициатива „За истинска детска болница“ и поетият от правителството ангажимент да построи съвременна детска болница. До края на 2020 г. обаче перспективите за реализация на изцяло нов, отговарящ на всички изисквания проект, остават минимални. В същото време качеството на здравните грижи и достъпът до тях беше силно ограничен, а физическото и психичното здраве на децата се влоши като резултат от дългата изолация и дистанционното обучение.
Добър 3,71
В началото на пандемията система успя за сравнително кратко време да организира неприсъствената форма на обучение, но до края на годината останаха проблемите с липсата на цялостен обхват на всички групи ученици, недостига на електронни устройства и интернет връзка, липсата на достатъчна подкрепа за децата със специални потребности и децата от маргинализирани групи. Здравното и сексуалното образование останаха на заден план.
Среден 2,75
Възможностите за спорт и структурирано оползотворяване на свободното време за деца бяха практически блокирани през по-голямата част от календарната година. Правителството не положи никакви усилия за компенсиране на липсата на извънкласни занимания и спортни тренировки. За сметка на това публичното говорене беше насочено към децата като вирусоносители, което допълнително влоши психологическото напрежение върху тях и даде повод за повече ограничения.
Пандемията направи още по-видими пропуските и липсата на координация между отделните системи. Децата не бяха приоритетна група за подкрепа в нито един момент. Влошените икономически и социални условия повишиха риска от изоставяне на деца.
Пълното затваряне на детските заведения доведе до сериозни затруднения за хиляди родители. Неприсъственото обучение повиши риска от отпадане от образованието на деца от маргинализираните групи и силно затрудни децата с увреждания.
Детското здраве и достъпът до здравни грижи бяха сериозно компрометирани, възникнаха рискове за детското психично здраве. Част от противоепидемичните мерки бяха въведени без отчитане на негативните ефекти върху здравето на децата. Затварянето и социалната изолация доведоха и до съществено увеличаване на нивата на домашно насилие.
За първи път в рамките на Бележник беше направен анализ на финансовите инвестиции на българската държава в децата за последните четири години. Между 2017 и 2020 г. разходите за децата и семействата увеличават дела си в БВП от 4,1% на 4,7%, отбелязва анализът. Ръстът се дължи изцяло на нарастване на средствата за образование, като средствата, предназначени за здравеопазване, дори са намалили дела си в БВП с 0,1 процентен пункт.
Ако за всяко дете се отделяха по равно средства, през 2017 г. това биха били 3344 лева на дете, което се равнява на 3,95% от БВП, или 7,60% от всички публични разходи. През 2021 това биха били 4 718 лева на дете, което се равнява на 4,7% от прогнозния БВП и 11,7% от очакваните общи публични разходи.
Пълният финансов доклад ще бъде представен скоро.
Резултатите от оценките през годините сочат, че все още липсва цялостна визия за благосъстоянието на децата в България. Нещо повече, през последните четири години се наблюдава влошаване на ситуацията във всички области, засягащи политиките за деца, и сериозно отстъпление от поетите ангажименти за гарантиране на правата им.
Този текст, написан от майката на Красимира (няма да ви казваме кога, ще видите сами накрая), посвещаваме на всички лекари и здравни работници, които неуморно и безусловно упражняват професията си, грижейки се за нас. Благодарим ви!
… дата на раждане … ЕГН … адрес … личен паспорт … омъжена … неосъждана … предявявам иск и настоявам за наказание по съдебен ред за извършените срещу мен престъпления, както следва:
Системно, съзнателно и целенасочено разрушаване на моите човешки и професионални качества, изграждани с години и струващи скъпо на обществото. От ентусиазиран млад поликлиничен лекар аз бях превърната в безличен и бездушен чиновник, заринат до шия в неразбиране и отхвърляне на моите най-естествени професионални стремежи. При това бях обвинена, че самата аз съм опозорила тази толкова хуманна професия, превръщайки я в чиста бюрокрация.
Тази теза беше приета с въодушевление от моите пациенти, които търсеха отговор на много въпроси и го намериха в тази удобно скалъпена причина. Никой от тях обаче не се запита защо ми е на мен да се превръщам в бюрократ, след като самата аз страдам от този факт.
Но така или иначе всичко лекарско и човешко у мен отстъпи място на бясната гонитба за проценти, бройки и показатели. Търпях с години, но сега търпението ми се изчерпа и с малкото съвест и съпротивителна сила, които са ми останали, заявявам: не мога, не искам и няма да превръщам моите пациенти в бройки за амбулаторни прегледи, домашни посещения и диспансеризация!
Не мога, не искам и няма да им оказвам нито медицинско, нито здравно обслужване, което в продължение на години ми бе натрапвано и замени толкова простата, естествена и вековна медицинска помощ!
Не мога, не искам и няма да ги вписвам в картони, карти, талони, журнали, тетрадки, тефтери и листове, които постепенно, коварно и неусетно изместиха моята мисъл, моето сърце и моята душа!
Не мога, не искам и няма да участвам в работно време в събрания за повишаване качеството и културата на медицинското обслужване, които ми отнемат още един час от и без това краткото време за общуване с моите пациенти!
Не мога, не искам и няма да попълвам отчети и да пиша планове, защото плановете в сфера като здравната са, най-меко казано, смешни, а отчетите никога не са верни!
Не мога, не искам и няма да изписвам скъпи лекарства и такива, които никога не се намират по аптеките.
Не мога, не искам и няма да участвам в съвещания на никакво равнище и да отчитам показатели за детска смъртност, социално-значими заболявания и неврози сред учениците, защото никой не може да бъде накаран да отговаря за неща, за които не е виновен!
По точка първа отправям обвиненията си към онези, които години наред, безсилни да се справят с растящото недоволство сред моите пациенти и влошените здравни и демографски показатели сред населението, си измиваха ръцете с уж моята некомпетентност, бездушие и незаинтересованост. В стремежа си да загладят нещата, те вдигаха лозунги, измисляха „нови организационни форми на обслужване”, рушаха традиции и се опитваха да създават нови. Измисляха нормативи и наредби, издаваха заповеди и всекидневно ги изменяха.
Обвинявам ги, че ми отнеха възможността да творя в професията си, да проявявам инициативност и съответно да нося отговорност за резултата от нея.
Обвинявам ги, че системно и преднамерено ме унижаваха с проверки и комисии, като никога не докосваха същността на нещата, а се интересуваха единствено от цифри и стандартни фрази.
Обвинявам ги, че никога не вникнаха в моите нужди и затруднения, а ме товареха с дейности, с които целяха да ми отнемат и последната възможност да мисля по горепосочените проблеми.
Обвинявам ги, че никога не защитиха моето име, достойнство и професионално верую, щом това засягаше тяхното спокойствие или заплашваше поста, до който са стигнали.
Обвинявам ги, че ме предадоха.
В продължение на години сред моите пациенти беше насаждана мисълта, че аз съм им длъжник – теза, основана единствено на факта, че съм положила клетва. При това не Хипократова клетва, а нова, социалистическа клетва, с което ми бе отнета възможността да се чувствам по особено романтичен и обвързващ начин продължител на древно и непреходно човеколюбие.
Разбирайки, че съм безсилна да отхвърлям техните капризи, моите пациенти се втурнаха да ме очернят и заплашват, да пишат оплаквания и жалби, да ме нагрубяват и огорчават. А аз бях длъжна да търпя и да пиша обяснения, да се явявам пред комисии и да споря с невежи. Подобни всекидневни сцени подкопаваха бавно, но сигурно моите физически и психически сили и, изправена пред стената на принудата и заплахата, аз се примирявах с наложените наказания, преглъщах огорчението и сълзите и навеждах смирено глава.
Но сега търпението ми се изчерпа и затова заявявам най-отговорно: не мога, не искам и няма да мълча пред пациенти, които се отнасят към мен като към непослушен, развален или неусъвършенстван робот!
Не мога, не искам и няма да прощавам, когато ме вдигат посред нощ на шега заради сключен бас или истерична прищявка!
Не мога, не искам и няма да позволявам повече да се руши авторитетът ми, както няма и да позволя този авторитет унизително да бъде обсъждан от безпринципни и неориентирани лаици. Защото никакви дискусии, обсъждания и открити диалози не могат да ми го върнат!
По точка втора обвинявам онези, които години наред гледаха на лекарската професия като на послушна и зле платена домашна прислужница, а на медицината – като на нейна капризна и неграмотна леля.
Обвинявам ги в разточително прахосване на интелектуален потенциал, в заговор срещу професията и срещу мен, с пагубни за моите пациенти последици.
Обвинявам ги в профанизиране на медицинската наука, което доведе до масови псевдонаучни и псевдоздравни знания у моите пациенти и измени фатално тяхното отношение към мен.
Обвинявам ги, че възможностите им за регулиране на социалните взаимоотношения между мен и пациентите ми се разминават драстично с дадените им права.
Години наред бях системно лъгана, че разполагам с модерна медицинска апаратура и навременна специализирана информация, които ми позволяват да осъществявам лечебно-диагностична дейност на световно ниво. И докато аз се измъчвах с разваления апарат за кръвно налягане, мен ме уверяваха, че разполагам със скенери, томографи и литотриптери, доказваха, че тази апаратура, доставена по второ направление, повишава многократно възможностите на клиниките, институтите, научните звена и лаборатории. В същото време години наред ми забраняваха да се интересувам от болестта СПИН и ми пробутваха дилетантски научни съобщения и неспециализирани издания, оставяха ме без учебници, справочници, списания и вестници.
Затова заявявам най-отговорно: не мога, не искам и няма да повярвам, че разполагам с въпросната апаратура, докато обикалям новите комплекси пеша, с развален апарат за кръвното налягане!
Не мога, не искам и няма да повярвам, че се намирам на световно научно-техническо ниво, докато в моя кабинет не бъде прекаран елементарен телефон!
Не мога, не искам и няма да хукна на домашно посещение със скенер под мишница, защото моята стара, мила, добра пациентка, чийто домашен лекар ме направиха, не се нуждае от скенер, а от домашна рехабилитация и социални грижи!
Не мога, не искам и няма да ползвам модерната медицинска апаратура, защото по време на грипната епидемия (която тъй рядко поразява нашата страна!) 40-те деца пред кабинета ми в поликлиниката не се нуждаят от горепосочената апаратура, а от моя опитомен и осъвременен вариант на доктор Охболи, от моя опитен и сигурен слух, от вярната ми слушалка и все по-оскъдната ми усмивка!
Не мога, не искам и няма да специализирам във водещи клиники и институти, защото колегите ми там гледат на мен като на човек от втора ръка, недоучен просяк, чирак от низините, недобросъвестен изпълнител на техните гениални идеи!
Не мога, не искам и няма да черпя научна информация от взет назаем циклостил, откраднато ксерокопие или струващо една моя надница омазнено списание, купено от битака!
Не мога, не искам и няма да участвам в колегиуми, на които се повтарят учебници, издадени преди 30 години, докато видяното и наученото по време на дълготрайни задгранични командировки остава в нечии дисертации и никога не стига до моята нещастна, забравена, бедна поликлиника!
По точка трета обвинявам онези, които години наред системно и некадърно, съзнателно и безотговорно проваляха материално-техническата база на здравеопазването и неговата информационна осигуреност, както е прието да се нарича липсата на елементарни за тази област пособия.
Обвинявам онези, които не виждаха или не искаха да виждат необходимостта и престъпната липса на такива лекарства като антистенокардин, резерпин и аспирин, на елементарни сърдечносъдови препарати, кръвозаместващи разтвори, експресни лабораторни тестове, апарати за кръвно налягане, шевен материал, спринцовки за еднократна употреба, учебници и научни списания, хирургичен инструментариум, рентгенови филми.
Обвинявам онези, които внасяха скъпоструваща апаратура, а после я разпределяха неправилно и я оставяха да гние по складове и дворове.
Обвинявам онези, които поставиха компютри в сринатите бараки на болниците и поликлиниките, обявявайки този акт за постижение на научно-техническия прогрес.
Обвинявам онези, които разрешиха или безучастно търпяха да се строят мраморни площади в съседство на петнадесетгодишните дупки на първите копки за строителство на болници и поликлиники.
[…]
Обвинявам онези, които ме поставиха в допотопна, пълзяща линейка, счупена и изгнила, студена и необорудвана, за да оказвам висококвалифицирана бърза, спешна и неотложна медицинска помощ.
Обвинявам ги затова, че поради незнание и недалновидност не съумяваха да отделят първостепенните от второстепенните нужди и не разбираха огромната и многократна възвращаемост на капиталовложенията за здравни цели.
Години наред ме убеждаваха, че упражнявам най-хуманната, най-благородната професия и за това мое изключително право ме възнаграждаваха символично. Опитваха се да компенсират с набързо скалъпено тържество за 7 април, благодарност по радиото или потупване по рамото. Определиха ми тарифа за час, за разположение, за дежурство, за „нощни и дневни”.
Опитваха се да ми внушат, че единствено аз, лекарят, изпитвам такива алтруистични чувства към целия народ, че безвъзмездно, всеотдайно и неуморно трябва да отдавам своите знания, умения, сили и чувства за неговото благо, при това безплатно.
Принудиха ме да се карам с колегите за платени дежурства. Да карам такси. Поради това – да се явявам сутрин в кабинета си недоспала и нервна. Определиха ми тарифа за благодарността – един брой кутия бонбони и три стръка цветя. Не ми позволиха да купувам книги, да ходя на театър и да се обличам добре. Ерго – отнеха ми възможността да имам самочувствие.
Затова най-отговорно заявявам: не мога, не искам и няма да празнувам 7 април в хотел „Родина” защото от една година чакам обещаното повишение на заплатата ми! Повишение, което бе унизително спазарявано и отъждествявано с точки и точици.
Не мога, не искам и няма да бодърствам героично в спешното звено, защото адски ми се спи от прекараната с таксито нощ!
Не мога, не искам и няма да вписвам извънредните часове в специална тетрадка, защото самото вписване струва повече, от полагаемите ми се 50 стотинки на час!
Не мога, не искам и няма да вървя с гордо вдигната глава, защото нямам никакво основание за това!
По точка четвърта обвинявам онези, които години наред не издигнаха глас, за да защитят моя единствен по своята неповторимост труд. Обвинявам онези, които не го оцениха, защото не го умееха. Както и онези, които им вярваха. Обвинявам ги, че ме направиха уязвима. Че единствено на мен не ми дадоха право на свободна практика. Че ми отнеха професията. Че я приравниха с най-комерсиализираните услуги, без обаче да ѝ дадат съответните облаги.
Обвинявам ги, че ме обвиняваха и преследваха.
За да няма никакви недоразумения, искам да поясня, че обвиняемите са онези конкретни, неизмислени и съществуващи началници, ръководители, главни лекари и техните заместници, завеждащи отделения, методисти, специалисти, председатели на комисии, шефове на направления, управления и обединения, профсъюзни деятели и партийни отговорници, които ревностно изпълняваха, администрираха, командваха, наказваха и рапортуваха, но никога не управляваха.
Онези, които винаги стриктно следяха дали съм събрала членския внос. Онези, които измисляха викторини и конкурси, които провеждаха мероприятия и срещи, разговори и дискусии, годишни отчетни събрания и безброй други задължителни и безкрайно ненужни кръгли маси, заседания на комисии, подкомисии и работни групи и съвещания на активи. Онези, които вземаха мерки, съставяха програми със срокове и отговорници, вкарваха ги в компютри, отпечатваха листовки и размножаваха доклади, кичеха коридорите на поликлиниката със знаменца и лозунги, закачаха красиви номерца на кабинетите, а своите обзаведоха с дипломатическа мебел.
Но никога не говореха с мен.
Никога не застанаха на моето място.
Никога не се втурнаха с подкосени крака към нечия избухнала болка.
Никога не разбраха на кого всъщност са призвани да служат.
Никога не отстояваха принципи.
Никога нямаха собствено мнение.
Никога не ме защитиха.
Никога не протестираха.
Никога не си подадоха оставките.
Имената им не мога да назова.
Доказателства нямам.
Към всичко казано дотук прилагам единствено моята изгубена вяра, смачканата ми любов към професията и това, което е останало от мен самата.
Затова моля да бъде започнато следствие и виновниците да бъдат издирени и сурово наказани.
За истинността на всичко се подписвам:
д-р ИВОН КОЖУХАРОВА
Сп.”Отечество”, бр.20/1989 год.
"Вчера с много експерти коментирахме какво трябва да се случи занапред. Най-високо натрупване на мнения има за връщане на учениците от 12-ти април в училище. Децата ще се върнат в детските градини и яслите на 5-ти април", каза на брифинг министърът на здравеопазването Костадин Ангелов, цитиран от dnews.bg.
Ето още кои мерки остават и кои ще отпаднат след 31 март:
Моловете и големите магазини няма да бъдат отворени от 1 април. Обмисля се отваряне на ресторантите само с открити градини. Нощните заведения остават затворени.
„От 1 април театрите ще работят на 30% капацитет. Моловете няма да бъдат отворени от 1 април, както и големите магазини. Изключение ще се направи за тези, които могат да осигурят пространства на открито. За ресторантите най-голяма подкрепа се събира експертното становище, че ще бъдат отворени само тези, които имат открити площи - градини. Нощните заведения остават затворени“, заяви здравният министър.
"От 1-ви има предложение фитнесите да работят при 30 процента капацитет. Най-вероятно това ще бъде факт в заповед, която ще издам. Засега не предвиждаме мероприятия на закрито да се провеждат до края на април", посочи Ангелов.
Предвижда се учениците от 5-и до 12-и клас да се върнат в училищата от 12 април. Заедно с министъра на образованието ще бъде изготвен график, по които да се случи това. Детските градини ще могат да заработят от 5 април.
До 12 април ще остане настоящата форма на присъствено обучение в университетите - само за специалностите, които са отбелязани в заповедта към момента, стана ясно още на брифинга.
На национално ниво броят на хоспитализациите намалява. Надяваме се, че се намираме на най-високата точка на третата вълна, обяви още проф. Ангелов.
У нас тази сутрин пристигнаха 51600 дози от ваксината срещу COVID-19 на „Модерна“. От склада на „Бул Био-НЦЗПБ“ ваксините ще бъдат разпределени към регионалните здравни инспекции в страната.
Кремена Кунева вършее на няколко фронта едновременно и на нас ни се струва, че “удържа” чудесно всеки един от тях. Работи за няколко компании като финансов директор и управител, участва в създаването на стартъп аутомотив платформа, освен това е създател и председател на фондация „За доброто“, пише, свири на пиано, сади цветя и е майка на разкошно 4-годишно момиче.
Пали се от смислени каузи и от действащи хора, готови за промяна. Самопредизвиква се постоянно с нови задачи и си настройва личната мотивация на вълна участие във всекидневните чудеса, които държат света ни цял.
Кремена започва инициативата за модернизация на детското здравеопазване “За доброто” като лична кауза, но бързо завихря около себе си екип от супер жени, които действат точно като нея – бързо, организирано и с мисъл за онези, които идват след нас и на които пък може и да се отвори възможност да водят по-добър живот в България.
Ето какво още ни разказа тя за себе си и за порасналата кауза “За доброто” в рубриката ни “Жените могат всичко”.
– Ако трябва да се опишете с няколко думи, кои биха били те?
– Ако мога да се опиша с няколко думи, ще съм незавършена при всички пложения. Може би съм прекалено много неща и вероятно не съм поне още толкова. Опитвам се да бъда себе си най-вече. Но ако трябва все пак да кажа няколко думи, вероятно ще са: човечна, непрекъснато мислеща и анализираща, експресивна, емоционална, социална, понякога хиперактивна, понякога пасивно наблюдаваща, често вглъбена в смисъла на разни неща от живота. Нещо такова. Опитвам се да бъда добър човек.
– Според нас ви се получава. В тази връзка, ще ни разкажете ли как започна всичко със “За доброто”?
– “За доброто” започна с първия ми личен сблъсък с детското здравеопазване в България. Видях недопустимото състояние на детските болници. За щастие, си тръгнах бързо, но реших, че не желая да съм от тези, които не се връщат да променят нещата за следващите деца.
Видях нечовешки материални бази и невероятни лекари и сестри на ръба на отчаянието. Това не можеше да остане така. И в този момент, когато изборът ти не е случаен – както обичам да казвам –, цялата Вселена застава зад теб.
Събрахме се група невероятни хора, група, която ставаше все по-силна, жива, активна, допълваща се. Ремонтирахме няколко детски отделения, дооборудвахме други, а в началото на пандемията в България, знаейки отвътре за състоянието на болниците, решихме да помогнем и с осигуряване и бърза логистика на лични предпазни средства, респиратори и медицинска техника. Беше велика кампания, защото най-силното не бяха събраните средства, а огромната енергия на хиляди хора, които свършиха чудеса за няколко месеца.
– Как се разви инициативата и къде е тя днес?
– В края на миналата година създадохме официално фондация „За доброто“ с основна цел спомагане на процесите по модернизация в детското здравеопазване и подкрепа на деца в неравностойно положение. Основахме Фонда за децата на герои – медици и педагози, загубили битката с Covid-19 в изпълнение на служебния си дълг. Към настоящия момент Фондацията е поела грижата за 21 деца, като им изплащаме месечни стипендии в размер на 500 лв. с надеждата това да се случва до завършване на тяхното средно образование. Най-малкото ни детенце е на 3.
– Разкажете ни за последната си кампания. Какво искате да постигнете с нея?
– Последната ни кампания е #детскиболницивБългария2021 и това е информативна кампания, с която целим да покажем на обществото пълната картинка на състоянието на детските отделения в страната. Скоро ми изпратиха снимки от затвора в Сливен като сравнение със състоянието на детското отделение в Стара Загора. Е, познайте кое от двете изглежда по-добре?
Тази кампания е от изключително значение за нас, защото сме достигнали предела на търпимостта си към хората, които в продължение на десетилетия са позволили това и продължават да го позволяват.
Материалните бази са само едната част от проблема. Следва липсата на адекватна политика за детско здравеопазване, за квалификацията и заплащането на педиатрите и сестрите, за отношенията между лекари, родители и деца пациенти.
Време е да направим тази “снимка”; да си дадем сметка какво сме позволили да се случва на децата ни с нашите действия и бездействия; и да изискаме незабавна промяна.
Вярвам, че ще успеем, ако този път го направим всички заедно. Много е тънка линията между хубавия и спокоен живот и момента, в който се оказваш на място, където детето ти трябва да бъде лекувано, а то плаче от ужас къде точно се намира.
– Как се оправяте с всички “дини”, които носите, и коя е “най-тежка”, но най-сладка?
– Оправяме се, защото сме феноменален екип от 8 жени, всяка с различна професия и знания. До такава степен сме се напаснали, че сякаш сме едно цяло. Най-тежкото не е работата. Най-тежкото е отношението на хората, които вместо да помогнат, се опитват да пречат, да демотивират съзнателно или несъзнателно.
Когато правиш нещо изцяло на доброволни начала, дори една дума има огромно значение. Една дума може да напълни резервоара ти с гориво, а може и да ти спре тока. И тогава да си кажеш “Абе, за кого го правя…”. Най-сладкото е да си спомниш, че всъщност го правиш за децата. И ако си успял да помогнеш и на едно дете, може пък да си помогнал на цял един бъдещ свят.
– Кое ви ядосва най-много в действителността, в която живеем? Какво най-много искате да се промени?
– Това, че хората приемат за нормални неща, които не са, и не само че не желаят нищо да променят, а се опитват да те спрат да действаш и ти. Обществото ни сякаш е с притъпени сетива за проблемите, защото едва ли не не го засягат лично. Струва ми се, че повечето хора не осъзнават, че всяка несправедливост един ден може да достигне и тях самите. Тогава обаче няма да имат време и сили да променят каквото и да е.
Това искаме да се промени – критичната маса, действащата маса. Вярата на хората, че заслужават по-добър живот. “За доброто” започна като социален експеримент в името на тази идея – дали заедно като общество можем да променяме средата, която не ни харесва. А по пътя към промяната да променим и себе си и да заразим още много хора с истинския смисъл на правенето на добро. Ако всеки, който се сблъсква с нещо нередно, се опита да го промени не за себе си, а за човека след него, то един ден ще се окаже, че някой е променил нещата към по-добро и за теб. В това е смисълът.
– Как обяснявате на дъщеря си действителността ни?
– Обяснявам ѝ света такъв, какъвто е. Не ѝ измислям приказни светове. Казвам ѝ колко е важно да е смела и да следва мечтите си, но и да уважава различията между хората. Да бъде критична, когато някой просто казва „Това е така“. Да бъде добра с хората, но и да знае, че невинаги нещата стават така, както ѝ се иска.
Е, съвсем наскоро това се “обърна” срещу мен. На настояването ми да си изяде вечерята получих отговор: „Мамо, невинаги нещата се случват така, както искаш, и това е супер готино!“.
– Как толкова инициативен и борбен човек като вас се зарежда, когато му падне батерията? Откъде идва мотивацията за всичко, което правите?
– Аз лично понякога наистина си мисля, че има моменти, в които съм хиперактивна и след това определено имам нужда от дни, в които тотално да изключа. Тогава правя съвсем обикновени неща – обичам да копая из двора и да садя и разсаждам цветя, за които никога не съм чувала, да чета книги по цели нощи, да се разхождам с дъщеря ми, да приготвям храна, да се смея с приятели, да пиша в тефтер разни безумни неща, които ми хрумват, да слушам джаз, да разучавам някакви готини парчета на пианото... Да стъпя здраво на земята. И после пак към небесата.
Следете кампаниите на проект "За доброто" във Фейсбук.
Три нови заповеди на министъра на здравеопазването бяха издадени вчера, за да се въведат актуализации във връзка с епидемичната обстановка, като временните мерки ще важат от 1 февруари до 30 април.
От 4 февруари се допускат присъствени учебни занятия за децата от 5-и до 12 клас по график.
- от 4 до 17 февруари в училище влизат учениците от 7, 8 и 12 клас;
- от 18 февруари до 2 март – присъствено се обучават учениците от 5, 10 и 11 клас;
- от 4 март до 17 март – учениците в 6, 9 и 12 клас.
От следващия месец можем да ходим на кино и на танци, например, (в заповедта: "разрешава се участието в занятия на творческото, танцовото и музикалното изкуство") при 30% капацитет на помещенията и спазване на дистанция.
И фитнесите отварят с 50% от капацитета на помещенията.
От 1 март при капацитет до 50% се допускат посещенията в заведения за хранене и развлечения, с изключение на нощните заведения.
От февруари отварят и моловете – в тях ще бъдат допускани деца само с придружител.
Считано от 29 януари до 30 април се въвежда изискването пристигащите у нас да предоставят документ за отрицателен резултат от проведен до 72 часа преди влизането в страната PCR-тест. Без такъв документ се предвижда 10-дневна карантина.
Изключение от изискването за отрицателен резултат от PCR-тест се допуска за водачите на автобуси, извършващи международен превоз, водачите на товарни автомобили, извършващи или приключващи международен превоз, екипажите на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, пограничните работници и транзитно преминаващите през страната.
От 1 февруари в закрити обществени места е задължително носенето на защитни маски за еднократна или многократна употреба. Същото изискване важи и за откритите обществени пространства, когато струпването на хора не може да бъде избегнато. Това означава, че отпада възможността вместо маска да се използват шлемове или други средства, покриващи носа и устата.
Изключение се допуска за клиентите на местата за хранене и питейните заведения, за спортуващите, за децата до 6-годишна възраст, както и за изказващите се по време на семинари, пресконференции и т.н.
С пълните текстове на заповедите, можете да се запознаете на страницата на Министерство на здравеопазването.
Въпреки че днес разпределението на ролите между мъжете и жените е много по-равнопоставено и светът е пълен със семейства, в които доминираща финансова роля има жената, в глобален мащаб нещата не изглеждат така.
Изравняването на възнагражденията на мъжете и жените на пазара на труда ще отнеме още над 200 години, прогнозират авторите на доклад на Световния икономически форум (СИФ), предава БТА.
Годишният доклад за равенството обхваща 149 страни и изследва нивата му в четири области: образование, здравеопазване, политика и трудов пазар.
Според експертите на СИФ има подобрение в заплащането спрямо миналата година, когато разликата между възнагражденията за мъжете и жените се бе увеличила за пръв път от 10 години.
Намалява обаче участието на жените в политическия живот и достъпа им до системите на здравеопазване и образование.
Изводите на експертите са, че при сегашното темпо неравенствата между мъжете и жените в повечето области ще бъдат премахнати едва след най-малко 108 години.
202 години пък ще бъдат необходими, за да се намали неравнопоставеността на трудовия пазар. Въпреки че тази област напредък има, той не е голям: разликата в заплатите продължава да бъде близо 51%.
По-рано тази година анализ на международния сайт за сравнение на заплати Paylab.com показа, че средната разлика в заплатите на жените и мъжете у нас е от 28 до 30% в полза на мъжете. За сравнение в Хърватия и Словения разликите са средно от 10 до 11%. Според същия анализ има разлики дори когато сравняваме заплатите на най-добре платените жени и техните колеги мъже. Средно възнаграждението на тези жени достига само 78% от средната заплата на най-високоплатените мъже. До голяма степен това се дължи на факта, че жените много по-често заемат ръководни длъжности в по-малко прогресивни отрасли.
Годишният доклад за равенството на СИФ показва подобна тенденция: жените са слабо представени в секторите на дейност, които са в растеж и изискват умения и познания в науката, технологиите, инженерството и математиката. Жените са едва 22 процента от специалистите в сектора на изкуствения интелект.
Ситуацията с равенството на половете, разбира се, е различна в отделните страни и региони. Начело са скандинавските страни, като най-голяма степен на равенство има в Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия.
Сирия, Ирак, Пакистан и Йемен са държавите с най-големи неравенства между мъжете и жените. Сред 20-те най-големи икономики в света Франция е начело, заемайки 12-о място в световната класация, следвана от Германия, която е на 14-о място, Великобритания (15), Канада (16) и Република Южна Африка (19). САЩ слизат от 49-о на 51-о място.
Очаква се страните от Западна Европа да заличат разликите между жените и мъжете през следващите 61 години. В Близкия изток и Северна Африка това ще отнеме 153 години.
Да не забравяме обаче и едно друго изследване, според което работещите майки, които осигуряват по-големия дял от семейните доходи, е два до три пъти по-вероятно да управляват изцяло графика на дома и семейството, за разлика от партньорите им – работещи мъже.
Т. е. колкото повече пари изкарва майката, толкова повече семейни отговорности има. Така че има какво още да се желае по отношение на равенството и в още една, пета, област: семейството.
