Сигурни сме, че ще чуваме за успехите на Лиана Апостолова все по-често, затова ви обръщаме внимание да запомните името ѝ. Как се помни и как се забравя, и въобще какво се случва в мозъка ни, е сферата, в която д-р Апостолова е най-силна.
Тя е професор по неврология, радиология и молекулярна генетика към Университета в Индиана, САЩ, и задълбочено се занимава с болестта Алцхаймер. Толкова задълбочено, че един ден като нищо ще четем “Лиана Апостолова” и “Нобелова награда” в едно изречение.
Преди това ви я представяме в Майко Мила, за да разкаже малко повече за това обществено значимо заболяване и за работата си.
В момента Лиана има клиничен кабинет в Университета на Индиана, където приема, диагностицира и проследява пациенти два пъти седмично, а през останалото време се занимава с наука.
Прави го вече 20 години, а в момента оглавява мащабен проект в 25 университета в САЩ, който изследва ранната форма на Алцхаймер, засягаща хора до 65 години.
Под нейно ръководство са 19 клинични екипа, които набират болните и събират данните, и още 13 научно-изследователски отбора, които анализират тези данни.
Междувременно Лиана е ръководител и на няколко други клинични проучвания с конвенционални пациенти с Алцхаймер в напреднала възраст. Преподава на студенти по медицина и специализанти по неврология и психиатрия.
Намери време да говори и с нас, за което от сърце благодарим.
Кажете ни какво въобще е болестта Алцхаймер?
Това е невродегенеративно заболяване и най-честата форма на деменция в света. Деменцията е общ синдром на когнитивни нарушения, които се появяват най-често в напреднала възраст. Не е умственото изоставане, при което има недоразвитие на определени когнитивни способности в детска възраст.
95% от хората, които развиват болестта, са над 65-годишни, като след тази възраст рискът се повишава експоненциално. Само 3 до 5% развиват болестта по-рано в живота си.
Казвате, че Алцхаймер е най-честата форма на деменция, но какво го различава от останалите видове деменция?
Алцхаймер се причинява от натрупване на два протеина в мозъка – амилоид и тау. Счита се, че амилоидът е основната причина, а тау се натрупва впоследствие.
Докато сме млади, имаме активна система за изчистване на амилоида, но при повечето болни от Алцхаймер с възрастта механизмите за прочистване на този токсичен продукт се забавят. Това е механизмът на заболяването в късна възраст.
Редките генетични форми на Алцхаймер се дължат на мутации, които причиняват свръхпродукция на амилоид. И при хората с Даун, при които има три копия на хромозомата, на която е генът на амилоида, се стига до свръхпродукция. Всички хора с Даун за съжаление развиват Алцхаймер на около 30–40-годишна възраст.
Причинява ли Алцхаймер неизбежно смърт?
Заболяването е изключително разпространено в цял свят и е в топ 6 на причините на смърт след инсултите, раковите, белодробните и сърдечните заболявания; а сега Covid-19.
Смъртта настъпва не защото хората губят възможността да помнят, да планират, да се ориентират, а защото се залежават.
Когато загубят способностите си за амбулация и са приковани в болничното легло, те стават много податливи на инфекциии на пикочните пътища, пневмонии, сепсис – и тези инфекции ги побеждават.
Наследява ли се болестта?
При класическата форма говорим за наследяване на риск за болестта, тъй като тя не се предава само с един-единствен ген. При Алцхаймер в късна възраст роля играят много гени, които, в зависимост от комбинацията, наследена от родителите ни, предопределят нашия индивидуален риск.
Болестта по майчина линия носи малко повече риск от тази по бащина линия. Но дори и двамата родители да имат Алцхаймер, това не значи, че децата им непременно ще развият болестта.
Обяснете ни защо се занимавате специфично с Алцхаймер при по-млади хора?
Причините за болестта и за по-бързата ѝ прогресия сред по-младите не са ясни. И понеже тези болни са едва 3-5% от всички хора с Алцхаймер, заболяването в по-ранна възраст не беше систематично проучвано досега.
В един институт могат да се съберат приблизително 50-60 болни, но с мрежа от клинични бази из всички щати можем да съберем 700-1000 и тогава имаме възможности за сериозна наука и силна статистика. Това ни е целта – да направим проследяване на болните и да изучим подробно болестта.
Срещаме се с пациентите веднъж на 12 месеца за детайлни изследвания – събираме клинични данни, психологични изследвания, ДНК, кръв, ликвор, образна диагностика – ЯМР и ПЕТ с контрастни материали, които се свързват с двата протеина на Алцхаймер и демонстрират натрупванията.
Идеята е след като придобием представа какво се случва с тези болни в рамките на първите 24 месеца, да ги включим в терапевтични проучвания на нови медикаменти.
Какво ви прави впечатление по време на проучването с по-младите хора, страдащи от Алцхаймер?
Поради малкото случаи на младата форма на болестта, лекарите не са подготвени достатъчно и не диагностицират болните навреме. На повечето пациенти им се казва, че им няма нищо, че е стрес или депресия.
Ако пациентът е жена, обикновено ѝ казват, че е в менопауза. Така болните ходят недиагностицирани, влошават се, губят функции, без да разбират защо.
Много биват уволнени на възраст, на която нямат достатъчно спестявания. И много се грижат за деца в училище или в колеж, когато губят доходите си. Семействата им не разбират какво става и ги обвиняват.
Важно е колегите да разберат основните разлики между нормалното старческо отслабване на паметта и деградацията на паметта от Алцхаймер.
Да не можеш да намериш думи или да си спомниш името на приятел моментно не е Алцхаймер, а си е нормално стареене на мозъка.
Моментът, в който влезеш в една стая и си кажеш „За какво дойдох тук?“ и информацията се възстановява след минута-две, не е Алцхаймер.
При Алцхаймер информацията се забравя напълно и не се възстановява. Не се формират спомени. Затова и възрастните хора с Алцхаймер могат безкрайно много пъти да питат едно и също нещо – например „Кога ще дойде синът ни да ни види?“, и да не помнят не само отговора, но и че са питали.
Други тревожни промени са, че се губят, плащат сметки по два-три пъти или забравят да ги платят систематично, купуват едно и също нещо по няколко пъти и пр.
Какво бихте посъветвали хората с близки и роднини, болни от Алцхаймер?
Ако се грижите за такъв болен човек, не бива да му се ядосвате и да го обвинявате, защото той не е виновен. Конфронтацията не помага.
Ако например болният си е внушил, че сестра му е жива, а тя отдавна е починала, няма нужда да се конфронтираме с него, по-добре е да се съгласим или да подминем разговора. Важно е да има спокойна динамика при тази болест, а и при всяка друга.
Семейството има нужда от образование, да се запознае с литература, от която да разбере как да се справи с проявите на болестта и какво го очаква. Има много какво да се научи от книгите, от групите за подкрепа, от професионалистите и експертите.
Аз бих препоръчала Гражданското Сдружение Алцхаймер България на всички, които имат близки с Алцхаймер.
Около 80% от бременните жени, казва науката, свидетелстват за разсеяност и откровено забравяне на всякакви елементарни неща от всекидневието - деца, обувки, ключове. Което ще рече, че има едно огромно количество смешни моменти като тези, които следват по-долу, причинени от "бременния мозък".
Според учените в периода на бременността мозъкът на майките се подготвя за бъдещите предизвикателства при отглеждането на детето и става по-адаптивен.
Но промените, които настъпват, по някакъв начин се отразяват на когнитивните способности на жената, докато е бременна.
Ние не знаем какво точно се случва с мозъка на жените по време на бременността, но много майки могат да се закълнат, че никога в живота си не са се чувствали по-"изсвирясали".
Ето няколко примера за много смешни неща, случили се на съвсем истински жени със съвсем истински мозъци, събрани от Bored Panda из социалните мрежи (примерите, не мозъците).
Jeremy McLellan
"Със съпругата ми излязохме на разходка и изведнъж тя се уплаши, че сме оставили бебето вкъщи. А то все още е в корема ѝ."
Holly likes to cook
"Понякога забравям, че съм бременна и като минавам покрай огледалото си казвам: "Боже, колко съм се отпуснала"."
Анонимен
"Сгънах няколко кърпи и ги прибрах в хладилника. В ХЛАДИЛНИКА. Просто си стоях пред отворения хладилник, без да мога да преценя да се смея ли, да плача ли..."
Falak Abbas
"Забравих името на собствената си компания, докато говорех с клиент."
david jehnson
"Влязох в кабинката на тоалетната, спуснах дъската на тоалетната чиния и пуснах водата. След това си излязох, тотално пренебрегвайки факта, че още ми се ходеше до тоалетна."
Rhoni Contreras
"Тръгнах си от работа и влязох в чужда кола."
Riley Millay
"Бременният ми мозък е особено зле в последните дни. Току-що се погледнах в огледалото и видях, че съм си направила САМО ЕДНАТА ВЕЖДА??? Извинявам се на всички, които съм срещнала днес."
"Вместо да пия вода, току-що отпих бебешко олио."
"Ето какво се случи тази сутрин: отидох на работа с две различни обувки."
"Търсих из цялата къща бая време и започнах да откачам, защото закъснявам, но най-накрая си намерих проклетите ключове. Често срещан страничен ефект, когато си родител и си бременна."
"Когато сложиш препарата за пране в хладилника..."
"Мислех си, че "бременният мозък" е измислица. Не е. За да направя бъркани яйца тази сутрин, счупих едното в купа, а другото – в чиния."
"Когато стигнеш дестинацията си и осъзнаеш, че си по пантофи."
"Моментът, в който осъзнаеш, че си се разсеяла и си забравила, че играеш на криеница, а 2-годишното се крие вече 20 минути... Нито веднъж не помръдна."
w3rewulf
"Жена ми, бременна в 39 седмица, отиде до магазина, "за да вземе някакви неща за вечеря". Ето с какво се прибра:"
"Моментът, в който осъзнаваш, че си толкова уморена, че си си обула панталоните наобратно."
"Може би страдате от "бременен мозък", ако си извадите пулсовия оксиметър и се опитате да си отключите колата с него."
Stacieinhorrorland
"Бременният мозък е абсолютна истина. От детската градина на дъщерите ми ми изпратиха това. Много ме е срам."
rachycurtis
"Бременният мозък е истина!!!!"
"В случай че някой се чуди, влязла съм в гаража с отворена кутия масло и съм я оставила на пасажерското място, вместо в хладилника."
"Не много добър избор за блуза, когато си с "бременен мозък". Почти се напиках, когато се погледнах в огледалото."
Начинът, по който бременността се отразява на емоционалното ни състояние може да варира от съвсем поносими (поне за нас, за околните не гарантираме) промени в настроението до по-тежки странични ефекти.
Те се дължат не само на комбинация от биологични промени в тялото, свързани с нивата на хормоните естроген и прогестерон. Промените в емоционалното ни състояние зависят от простия факт, че бременността и подготовката за раждането са достатъчно стресиращи и стават двойно по-стресиращи при реплики от рода на „ПО-СПОКОЙНО, ЗАЩОТО ЩЕ СТРЕСИРАШ И БЕБЕТО…“
„Минаха няколко години, откакто бях бременна, но наскоро, когато приятелка ми разказваше как бременността променя поведението ѝ, си спомних всички странни неща, които и аз правех и изпитвах“, пише Шона Хендли за mamamia.com.au. За да каже на всички бременни, че състоянията, през които минават са абсолютно нормални и често срещани, Шона се обръща към пет жени, които споделят какви са ги вършили по време на бременността:
ПЛАЧ
Независимо дали е заради хормонални или пък чисто логистични промени, ревливостта и свръхчувствителността са често срещани състояния по време на бременност. „Откакто забременях, емоциите ми са като влакче на ужасите“, казва София и добавя, че редовно се озовава в тежки епизоди на плач, което не е било характерно за нея преди.
„Буквално мога да се разплача върху закуската си, защото не е толкова добра, колкото съм си представяла. Плаках и когато нарисувах маската за Хелоуин на съпруга ми, защото изобщо не приличаше на модела, който използвах за вдъхновение…".
СЪЛЗИ ОТ ЩАСТИЕ
Честият плач обаче може да не е свързан с разочарование, а с дълбоко вълнение, докато гледате някое риалити по телевизията. „Дайте ми някое семейно шоу или състезание, и гледайте какъв рев настава“, споделя Мел. „Особено пък, ако някой спечели някаква битка - склонна съм да изплача река в чест на победата на хора, които изобщо не познавам!“
Веднъж Мел обаче се разплакала след едно кихане - защото усетила как ѝ отнема цялата енергия, която ѝ била останала!
ЗАБРАВЯНЕ И ЧУВСТВО, ЧЕ "ЗАТЪПЯВАШ"
За Сара забравянето бил един от първите признаци, че е бременна. "Бях на работа и тотално бях изключила върху какво точно работя. Но освен че бях направила куп глупави грешки, най-втрещяващото беше, че се опитах да отговоря на БАНАНА, вместо на телефона, когато той звънна. Слава Богу, никой не отговори отсреща, защото тогава щях да помисля, че съм напълно луда!“
Забравянето е най-голямата промяна и при Брон, която всеки ден губи часове в търсене на вещите си. "Вкъщи често се озъртам за телефона или ключовете и ги намирам във фризера, хладилника или килера. Също така използвам неправилни съставки или подправки – например захар за сандвича, вместо сол, или сол за чая…".
ФРУСТРАЦИЯ
В самия край на бременността много жени изпитват силно раздразнение. За Кари то достига такива размери, че тя отчаяно започва да се опитва да "измъкне бебето“. „Вече се чувствах тотално ПРИТЕЖАВАНА“, казва тя. "Опитах да ям къри, ананас, косях поляната, вървях с единия крак на пътя, а с другия на тротоара нагоре-надолу по улицата, за да опитам да го разтърся, дори танцувах, а аз никога не танцувам!
Най-накрая, след секс с мъжа ми, бебето ни удостои със своето присъствие в 42 гестационна седмица!“
Надяваме се след тези признания да сте се почувствали една идея по-спокойни, че не сте сами в състоянията, които ви връхлитат. Не забравяйте и компанията на новото приложение Майко Мила! Бременна съм!, чиято мисия е да ви преведе щастливо и безпрепятствено през бременността.
Повече за апликацията ще разберете, когато я свалите на своя iPhone или Android от съответния Store на телефона ви.
Майко Мила! Бременна съм! обещава да бъде ваш неотлъчен приятел и душеприказчик до края на бременността ви и никога, никога да не ви се сърди, ако в 12 през нощта му признаете, че много ви се яде диня със сладолед!
