Електронните устройства са силен провокатор, който разклаща устоите в света на майчината вина. Оказва се особено труден балансът между приемането на удобствата от използването им (като например страховитата им сила да спират детския плач) и предпазването от нежеланите последствия (като пристрастяване към тях или проблеми с психичното здраве).
Според ново проучване, начинът, по който родителите използват същите тези устройства, както и колко време прекарват в социалните медии, влияе и на отношението на децата им към тях.
В изследването са събрани данни от над 10 000 семейства с деца на възраст 12 и 13 години. Те са от текущо дългосрочно проучване, фокусирано върху мозъчното и когнитивното развитие на подрастващите. Резултатите от последния анализ, публикувани в Pediatric Research, показват, че най-добрият начин да контролирате времето, прекарано от децата пред електронните устройства, е да започнете с това да се погледнете в огледалото.
Вероятно не това е новината, която сте искали да чуете. Струва ви се очевидна и все пак не е лесно хапче за преглъщане: начинът, по който родителите използват електронните устройства, определя стандартите за това как те се използват и от децата ви вкъщи.
И ако тийнейджърите прекарват твърде дълго време в социалните медии или са ангажирани с видеоигри и са забили поглед в мобилните телефони, то това поведение е свързано с родителите, които:
Около 73% от родителите казват, че използват електронни устройства около тийнейджърите си.
Подражанието може да е най-искрената форма на ласкателство, но за родителите този фактор може да е най-трудното, с което трябва да се съобразяват.
Друг важен аспект, който изследва проучването, е дали използваме електронните устройства като награда или наказание. Интересно е, че когато родителите ги използват по този начин, децата прекарват повече време пред тях.
Логично е, че засилването на връзката с времето за електронни устройства като награда (и задържането му като наказание) може да доведе до проблемна употреба.
Колко лесно е да се отдадем на бесзмисленото скролване като „малко удоволствие“ за себе си в разгара на натоварения ден? В идеалния случай децата ни ще се насочат към по-здравословни и устойчиви тактики за грижа за себе си.
Друга точка, свързана с използването на устроийствата като контрол на поведението, е проблем, който далеч не е свързан със смарт устройствата: известно е, че тийнейджърите и дори преди тази възраст, децата НЕ обичат да им се казва какво да правят.
Опитите да бъдат контролирани, са отхвърлени по принцип. Особено вероятно е желанието за контрол чрез тактиката „прави каквото казвам, а не каквото аз правя“ да има обратен ефект.
Не губете надежда, защото действията ви като родител може да променят ситуацията. Родителският мониторинг и ограничителните настройки могат да доведат до намаляване на времето, прекарано пред екрана и до по-малко проблемна употреба.
Правилата, границите и наблюдението все още са ефективни. Д-р Кен Гинсбърг, професор по педиатрия в Детската болница във Филаделфия, който не е участвал в проучването, предлага разговорът за мястото или времето без електронни устройства да започне с „Аз определям правила, защото ме е грижа за теб“.
Не можем да контролираме всичко, но това не означава, че трябва да си заравяме главите в пясъка. Няма магическа таблица със стикери или цялостна система, която да отключи положително влияние върху подрастващите ни деца.
Още не сме свършили, скрол надолу
Резултатите от проучването показват, че децата активно използват електронни устройства и това влияе на живота им, както и на този на родителите.
Дали използваме електронните устройства, за да подхраним любопитството или за да научим нещо, или пък да споделим смешен момент, ще бъде регистрирано от децата. Може да използваме електронните устройства, за да избягаме от стреса, да си набавим доза тръпка или одобрение. Нашата работа е да останем ангажирани към това, което ценим, независимо дали е онлайн или офлайн.
Социалните медии имат толкова голяма сила да свързват, колкото и да изолират, а технологиите имат същия спектър на потенциал в индивидуалните ни взаимоотношения.
Когато знаем какво правят децата ни и поставяме здравословни граници, които сами моделираме, се превръщаме в съотборници, вместо в противници. Можем заедно да се ориентираме в променящия се пейзаж, излъчващ се от нашите „джобни правоъгълници“.
Източник: Scary Mommy
В информационния виртуален свят възникна нов подвид хомо сапиенс - хомо дигитал или дигитален човек. Нашите деца също не са изключение. Постоянното използване на електронните устройства води до формиране на специален тип възприятие: децата свикват да възприемат информацията в малък обем, ограничен от екрана на телефона. Това води до проблеми с разбирането на печатни текстове. Чат-културата на комуникация и възприемане на света води до факта, че при работа с печатна информация учениците не могат да запомнят визуално и логично изречения от повече от десет думи. Тоест дългите изречения изобщо не се възприемат или запомнят.
Младите хора буквално „не излизат“ от интернет и търсят там решение на всеки проблем, вкарвайки буквално всичко в търсачката. Пристрастяването към електронни устройства и телевизия води до психологическа зависимост. То поглъща времето, необходимо за учене, почивка и спорт. И може би се появява ново заболяване - мобилна зависимост.
От друга страна съвременните електронни устройства са поредният скок в технологичната цивилизация. И е безсмислено да се отрича тяхното значение за децата. Те са проникнали в почти всяка сфера на живота и чуват, виждат и разказват. Показват видеоклипове и правят много други неща, които децата харесват. Устройствата са страхотни универсални инструменти за комуникация и забавление. Те отварят света на науката и технологиите за детето, което му помага да върви в крак с времето.
Но трябва да дозираме натоварването върху психиката, тъй като изтощаването на нервните центрове, което започва в ранна детска възраст, може да доведе до образуването на невротичен симптомен комплекс.
Що се отнася до влиянието върху психиката на детето, трябва да се отбележи рискът от заместване или изкривяване от електронните им „приятели” на развитието на висши психични функции: памет, мислене, въображение, реч, внимание. Дългосрочната памет на детето се прехвърля в приспособлението. Приспособлението извършва математически операции, анализира история и литература, рисува картини и диаграми и т.н. Всъщност се превръща в придатък на мозъка, без който по-късно детето трудно ще се адаптира в обществото и пространството. И ще му бъде по-трудно да бъде критично към събитията и хората.
При липса на контрол от страна на възрастен, телефонът или таблетът стават не само източници на информация, но заместват авторитетни възрастни и истински приятели, определят норми на поведение и създават ценности. Възникват заплахи не само за емоционалното и социалното развитие, но и реални рискове за живота.
Задачата на възрастните е да контролират използването на устройствата от децата. И също така да не им позволяват да заменят семейството и приятелите в реалния свят.
Рано или късно реалността се усеща. Светът на човешките отношения е много по-сложен от набор от емотикони. Истинските хора имат глас, поглед, движения, а детето може да се окаже срамежливо, свито, мълчаливо или прекалено самоуверено и приказливо. Малкият потребител на смартфона просто не е готов за живия живот. С порастването му неговият въображаем свят се пропуква. Повишава се рискът да не се адаптира към реалността, което се изразява в депресия, различни зависимости и психични заболявания.
Става въпрос не толкова за хобито и за самата игра, с която си запълва времето, а за чувството, което детето влага в това. Дали детето има въображаема семантична надстройка е лесно да се определи. Уговорете се с него да не използва устройството си известно време и да вижте какво ще се случи. Очаквайте невероятен отпор. Ако все пак успеете да се преборите, бъдете подготвени за факта, че синът или дъщеря ви искат да прекарват време с вас, така че и вие ще трябва да махнете смартфона си.
Електронните устройства симулират реалност, в която децата могат по-рано да влязат в контакт с голям репертоар от човешки опит: игрови, психологически, социални и дори професионални. В тази виртуална среда може да „облечете“ различни маски и да изпробвате нови роли. Може да изберете това, което ви подхожда. В същото време всеки, който си е сложил "очила", знае, че свалянето им причинява дискомфорт. Освен това "очилата" неизбежно създават „сляпа“ зона. Например усещането за безсмъртие - усещането, че можеш да бъдеш убит по сто пъти на ден в играта създава илюзорни представи, в които детето може да се загуби. Рискът, който води до Game Over („Играта свърши“) е оправдан. В края на краищата, веднага след като играта започне отново, играчът отново е жив.
Родителите обикновено сами дават на децата си електронни устройства. И то доста рано - от шест-осем месеца. Мотиви, разбира се, ще бъдат изтъкнати всякакви: искам бебето да овладее броенето, азбуката или чужд език. Освен това устройството осигурява спокойствие. Родителят може да си върши работата, без да дебне дали детето няма да направи някоя пакост. Реално погледнато то може да стои мирно часове с телефон или таблет в ръцете. Но си струва да разгледаме по-отблизо ефекта от подобни дейности.
Неусетно се стига дотам, че детето прекарва много повече време с електронните устройства, отколкото би прекарало в традиционни дейности. Трудно е да си представим дете, което изучава английски с часове. Но същото дете може да седи с часове със смартфон. Разбира се, самообучението има определен резултат. Но той е за сметка на физическата активност, която е също толкова важна за пълноценното развитие.
Има обаче и по-сериозен проблем. И той е, че родителите вече не са „експерти“ по възпитанието и социализацията на децата си. Родителите обясняват откъсването си от процеса на социализация по различни начини, често позовавайки се на уникалната дигитална природа на новото поколение, което абсолютно се нуждае от дигитална среда. В резултат на това се губи културата на родителство. Губи се връзката между поколенията чрез предаването на опит.
Под въздействието на компютърните игри някои деца могат да развият пристрастяващо (зависимо) поведение. То се характеризира с желанието да напусне реалния свят и да се премести във виртуалния още от ранна ученическа възраст. Психичното състояние на детето се променя. То престава да осъзнава стойността на реалната комуникация с близки възрастни и с връстници. А също така много по-малко се интересува от обикновените ролеви и предметни игри. Което пък влияе отрицателно върху развитието на комуникативните умения и фината моторика.
Много родители са наясно с потенциалната вреда, но я смятат за незначителна. Освен това първите признаци на пристрастяване често се пренебрегват. И след като ги открият, родителите започват да критикуват и наказват детето. Но това не решава проблема, а само го изостря и отчуждава детето от тях. Няма лесно решение, но може да се опитате да смените екрана с книги или настолни игри. Дори час по-малко екран е от голямо значение за психиката на детето.
Задачата на възрастните е постоянното моделиране на игрови и образователни ситуации, в които става необходимо да се формират и упражняват различни психични функции (памет, внимание, реч, пространствени умения и др.). В противен случай трудностите в развитието на словесни и пространствени умения (не само четене и писане, но и формиране на речник, разпознаването на часа по аналогов часовник и т.н.) могат да се окажат хронични. А това ще попречи на успешното обучение в училище.
В много страни се наблюдава значително увеличение на честотата на дисграфия и дислексия. Експертите свързват тези „детски“ проблеми с факта, че самите родители са започнали да четат по-малко.
А и най-вероятно родителите имат сходни проблеми. Например свръхобработването на снимки, преди публикуването им в социалните медии. Става важно как изглеждаш в тях, а не как изглеждаш по принцип. Което не е добре и за тийнейджърите, и за родителите им.
В заключение можем да обобщим, че всяка електронна "играчка" има своите ползи. Технологичният прогрес е нещо, от което със сигурност трябва да се възползваме. Ролята ни като родителите е да успеем да навигираме децата си през този дигитален свят, така че да извлекат максимума от него. Ако можем, разбира се. Защото – хайде да си го признаем – все по-често децата ни са доста по-напред с материала, що се отнася до електронни устройства и всякакви технологии.
