С едно дете или 5 - животът е долу-горе еднакво забавен и горчив. Ако сте направили избора да имате едно дете, не позволявайте на други родители да ви казват, че всъщност природата ви копнее за повече деца, пише Келси Даун, на която ѝ е омръзнало да я питат няма ли да ражда още...
Когато бях достатъчно голяма, за да отговарям на въпроса колко деца искам да имам НЯКОЙ ДЕН, винаги съм отговаряла в мащаб: между четири и шест, казвах. Възрастните повдигаха вежди, чувайки тези цифри. Как така тийнейджърката мисли за шест деца?
Влечеше ме идеята как ще си оставам вкъщи и ще отмятам майчински и домакински работи, пишейки най-добре продаваните романи, разбира се. Но когато осъзнах колко много обичам работата си, това откритие дойде с необходимото преосмисляне на плановете ми. И мащабът ми се сви до две или три деца.
Тогава забременях и минах през 9-те месеца сравнително лесно - минимално сутрешно гадене, никакви усложнения, само отекли глезени и киселини.
Не обичах обаче да съм бременна. Със сигурност не заобичах и раждането. А първите няколко месеца след раждането? Да, определено не искам да минавам отново през тази забъркана от безсъние, тревожност и депресия мъгла.
Така желанието ми за деца отново се сви. САМО ДО ЕДНО!
Сега съм майка на сияещо, щуро, любопитно момиченце. Когато с мъжа ми я гледаме как щъка, определено единият от нас ще каже: "Почти разбирам защо хората се решават на второ и трето и така нататък." Но другият ще допълни: "Почти , но не съвсем."
Шегата настрана - разбирам импулса. Копняла съм за онези тихи мигове, в които малкото бебе заспива в скута ми. Но също така копнея за дните преди бебето и за много други моменти, които са в миналото. И знам, че за моето семейство, възможности и обстоятелства едно дете е правилният избор.
Ето защо настръхвам, когато ми се наложи да се обяснявам на хора, които не разбират избора ми да имам само едно дете. Споделям само малка част от нещата, от които ми е писнало:
-- "О, ще промените решението си...“
Не само това "О" и думите след него ме притесняват. "О" е придружено с едно такова особено накланяне на главата и снизходителна усмивка. Признавам си, че не можем да знаем нищо със 100 процента сигурност и да, вероятно световната историята показва, че хората винаги променят мнението си за това колко деца да имат. Но аз ви казвам моята истина, сега. "Ама, какво стана с момичето, което искаше пълна къща с деца?" Това стана: въпросното момиче не беше раждало и не беше сменяло четири пелени за два часа. Сега, бих казала, съм по-информирана от всякога.
-- „Няма ли дъщеря ви да страда, че е самичка, че си няма братец, ни сестрица?“
За това определено изпитвам вина, така че, моля, спрете да мятате сол с шепи в раната! Въпреки че аз имам прекрасна връзка с братята и сестра си (и техните половинки), познавам повече семейства, засегнати от болезнени роднински проблеми и неразбирателства. Няма гаранция, че моето дете ще бъде по-щастливо с брат или сестра. Освен това тя има много приятели и братовчеди (всички живеят наблизо).
-- “Кой ще ѝ помага да се грижи за теб, когато остарееш?”
Сериозно ли?! Не искам да се размножавам с изричната цел да имам гледачи в последните дни от живота си. Не, не искам дъщеря ми да се чувства обременена от грижата за родителите си! Това не може да е причина да се създаде още един живот. Мисля, че по-важно е да се гарантира на детето, че не е длъжно да ни се посвещава, когато... ами изкукаме.
-- "Е, не искате ли и едно МОМЧЕ?"
Първо, много грубо. Второ, изобщо не съм съгласна с предпоставката, че биологичният пол, с който сте родени, предопределя дали искате да ритате топка в калта или да шиете мини жилетки на една кука за кукли. Трябва да насърчаваме децата си да преследват всичко, което ги интересува. И, всъщност, каква е гаранцията, че ще имам момче втория път? Аха, ясно, да продължа да забременявам, докато момчето изскочи. Не, благодаря.
Обичам дъщеря си и засега тя е единственото дете, което искам да имам. Уважавам всички семейства, които се чувстват способни да обгрижват и възпитават още деца. Вярвам, че внимателно са обмислили това решение. Аз също имам нужда да се убедя, че това е правилно (извън горните 4 "причини" да увеличиш потомството си).
Източник: WorkingMother
Още:
Има някои неща, характерни за нашето детство (детството на тези, които сега сме в диапазона 35-40 годишни), които можем да обясним на децата си, ако се въоръжим с малко търпение, помогнем си с YouTube и стари снимки на хартия.
Можем например лесно да илюстрираме момичешката истерия от появата на Леонардо ДиКаприо в света на киното - пуснете им някой от ранните му филми, и вероятно ще разберат - детско-сладникавите физиономии са извечна класика.
Ако извадим албума със снимките от деветия рожден ден на братовчеда, много лесно ще се види, че по онова време нямаше такова нещо като "неподходящ" цвят за детски панталони или рокля - всички ходехме с това, което имаше, а то не беше много и разнообразно. Пола на точки и блуза на райета си беше съвсем в реда на нещата, при това за всички на рождения ден! Най-много някой да имаше зелен чорапогащник или сини дънки, защото баба му е имала долари за Корекома...
Помните ли как едно време маратонките изглеждаха като направени от пластмаса и се нацепваха в студено време? И сега има китайски боклуци, така че и това не е толкова трудно за обяснение.
Има обаче някои неща, които децата ще разберат по-трудно - например какво, по дяволите, сме правели по цял ден, когато сме били деца, като не е имало интернет, кабелна, мобилни телефони, дронове, таблети и онова безумие сегуей?
И как така не сме имали смарт телевизор със 100+ телевизионни канала? Пробвайте се да им обясните например, че през лятната ваканция гледахме Пинко в 19:30 (в детската пауза на "Всяка неделя") и 4-часовото „Милион и едно желания“, а в останалото време играехме навън с другите деца. И под "играехме" имаме предвид точно това - фунийки, катерене по дървета, стражари и апаши и разни други почти измрели детски забавления.
Да пробваме сега с нещо още по-сложно за разбиране. В някакъв етап от историята на българското човечество Аврора, Арсени, Букетка, Великан, Гица, Джанка, Изографил, Кифирка, Морфа, Пацка, Рою, Сафридка, Самолетка, Ташунка, Трудолюб, Франчешко, Ценцерушка, Щильон и Щоно са считани за напълно нормални имена. Да, хората са кръщавали така децата си!
Имало е родители, които са мечтали някои ден дъщеря им Ценцерушка да бъде похвалена на уредбата в училище като отличничка, или синът им Трудолюб да срещне любовта на живота си Пацка и да създадат семейство. Не че сега също няма залитане в другата крайност - почти сигурно е, че родителите на Виторио и Франческа сигурно искат подобни неща за децата си.
В един или друг етап от детството си, повечето от нас разнасяха мънички пластмасови яйца с малко екранче - на тези екранчета живееха сърцата ни, нашите домашни любимци, нашата „причина за съществуване". Нашето собствено Тамагочи. Обичахме го, слушахме малките си електронни крясъци от глад и от време на време забравяхме да го вдигнем достатъчно дълго, а то умираше в измъчена смърт. Тамагочито беше може би първият ни досег със света на електрониката и дигиталната Вселена, която поглъща и отнема истинското общуване, което впоследствие напълно се прояви чрез Фейсбук.
Много преди да почне да ни навира децата си в лицето ни, Уил Смит беше идеалният човешки екземпляр. Той несъмнено притежава световен рекорд за спасяването на света в по-голямата част от времето си, като едновременно успяваше да пусне безупречна шеговита фраза и хладнокръвно да кимне към камерата, а ние да изпитаме едно топло спокойно вътрешно усещане.
Уил Смит беше наистина страхотен супергерой, винаги готов да спаси света и момичето си накрая, а дори нямаше пелерина!
А сега имаме Джейдън Смит, който пуска туитове като този: „Ние Трябва да Спрем Да Учим Младите За Миналото И Да Ги Насърчим Да Променят Бъдещето.“ Или този: „Ако Всеки На Света Спре Да Ходи На Училище Ще Имаме Много По-интелигентно Общество.“
Макар на пръв поглед да са абсолютно еднакви, предпочитанията към The Backstreet Boys, NSYNC, Take That или East 17 говореше (и казват дори и сега) повече за вашия характер, отколкото който и да е тест на Роршах.
Да харесваш NSYNC означаваше, че харесваш Джъстин Тимбърлейк, тъй като той очевидно беше най-видимият от бандата със спагетено русата си коса и специфичен тембър. Истинските фенове го харесваха ВЪПРЕКИ спагетената коса и дънковите костюмчета.
Ако сте харесвали Backstreet Boys, това значи, че имате по-обхватен вкус, защото там нямаше някой супер як пич, който да изпъкне на фона на останалите. Ник беше селският здравеняк, Брайън беше срамежливият, чувствителен тип. Ей Джей беше опасното секси наркоманче. Кевин Ричардсън беше немият екземпляр със секси изваяното лицево окосмяване. Никой не харесваше Хауи.
Да избереш между двете групи беше като да избереш кое е любимото ти – пресечна точка, от която нямаше връщане назад.
Положението с Take That и East 17 беше още по-плачевно. Ще кажем само, че все още не знаем как изобщо East 17 се появиха на музикалната сцена - телевизиите можеха да запълнят ефирното време с кадри на разгонена котка в чувал и едва ли някой щеше да усети разликата.
“I wanna really really really wanna zig a zig ahh”
Да, това най-вероятно изобщо няма да можем да го обясним на децата си. Това са илюминатите на нашето поколение. Днешните деца няма да могат да разберат какво значеха тези думи, какво значение имаше тази група и техните песни за нас, за поколението, което ходеше в Алиби, където DJ Ради пускаше анимационно порно на екраните.
Факт е, че днешните деца едва ли помнят какво е казал Спондж Боб в епизода миналата седмица. Обаче я си признайте - кой от нас не помни Спас и Нели? Или черния микробус, който преследваше Бенджи, Закс и Звездния принц? Ей сега да ви бутнат и да ви кажат: „Отвертка!“, да познаем ли какво ще отговорите?
Сещаме се и как бързахме да се връщаме от училище специално за да гледаме класацията на MTV, как припадахме по Bon Jovi (преди да започне да ни е срам от този факт) и как купувахме списание Bravо с надеждата вътре да има плакат на Джони Деп, който да залепим на тапетите и да му се вричаме във вечна любов преди всяко лягане (години преди да разберем, че освен страхотен актьор е и задник, който бие жени).
Помним и кашоните с касетки и CD-та на "Славейков", където ходехме да ровим с треперещи ръце и да търсим новия диск на Sade с обложка, снимана на ксерокс.
Помним и още много, много други неща - купоните за сирене, първите паспорти (онези зелени отвратителни книжки), единиците за преписване и подсказване, първия Терминатор в кино Сердика (което в момента е гигантски ров), акумулатора в хола, с който семействата гледаха телевизия, когато имаше режим на тока, и какво ли още не - хора, филми, случки, характерни моменти, които никога повече няма да се повторят (някои от тях - за щастие).
Разбира се, много от тези неща днешните деца няма да ги разберат - а и няма нужда. Те си имат достатъчно интересни и вълнуващи свои детски моменти от настоящето (за близкото и по-далечното бъдеще дори не смеем да си помислим).
Но, както бяхме чели някъде из милионите сайтове, ако все пак някой път ви се наложи да им заковете вниманието по един категоричен начин, пробвайте с това:
(Някой ден ще кажа на внуците си, че съм по-стар от интернета - и ще им взема акъла)
Колкото и да четем, да се допитваме и консултираме, има някаква част от гледането на деца, която си е чисто експериментиране на принципа „проба-грешка“.
Няма как да е иначе при положение, че интернет е препълнен с всякакви форуми, групи, чатове и блогове, където има толкова съвети и мнения, колкото потребители са онлайн в момента. Трудно е, дори за умни и красиви като нас (това е ирония!), да преценим кой съвет е наистина смислен и практичен, и кой е абсолютна диагноза. В общи линии, опитваме се да се придържаме към научения от хилядолетия доказан урок:
Бебетата трябва да са нахранени, сухи, обичани и обгрижени.
За да стигне до този извод, обаче, освен „усмивките от старите ленти“, човечеството е трябвало да запамети и „кошмарите“ от същия период.
Приучете детето да ходи на гърне от 2-месечна възраст
През 19 и 20 век хората са смятали, че диарията може да бъде изцяло избегната, ако можете да контролирате червата си. Заради това родителите са се опитвали на научат децата си да ходят на гърне още от съвсем невръстна възраст. По-опитните възрастни им казвали да държат двумесечното бебе на гърне колкото е необходимо, докато бебето се научи. Както историята показва, явно нещо не са правили както трябва или гърнето е било в грешния цвят.
Веднага изхвърлете сапуна и водата! На родителите едно време е било казвано да мажат едноседмичното бебе с олио, за да го почистят. Ако някога сте пробвали да намажете себе си олио, знаете от опит, че ви кара да се чувствате по всеки друг начин, но не и чисти.
Ако не цяла бира, поне пяната! В Средновековието, когато водата е била силно замърсена, не е било безопасно за никого да пие вода, особено пък бебетата. А кое е следващото нещо, което може да утоли жаждата? Бирата, разбира се.
Да, правилно прочетохте. Давали са бира на бебетата. Даже май и по-скоро от Средновековието, което обяснява едно-две неща за нашето поколение.
А между другото, в Англия през 18 век водата и млякото са били заразени и не са ставали за пиене. Знаете ли какво са направили тогава британците? Наляли са си джин! Англия през 18 век очевидно е била пълна с нафиркани хълцащи бебета.
През 1916 година Джон Б. Уатсън, създател на направлението Бихейвиоризъм (от английското behaviour – поведение) - метод в психологията, основаващ се на предпоставката, че поведението може да бъде изследвано и обяснено научно без да се познават вътрешните умствени състояния, твърдял, че бебетата са „празен бял лист“. Според него, ако майките са твърде любвеобилни с децата си и прекарват много време в игра с тях, децата няма да израстнат подготвени за околния свят, в който няма да получават същото количество обич и внимание. Няма нужда да казваме очевидното, нали?
Преди години е било модерно да се смята, че ако кърмите бебето си, когато сте ядосана, това ще му причини колики. Отнело е време хората да прозрат, че настроенията не се пренасят чрез храната. Еврика!
Отново ще споменем този Джон Б. Уатсън, според когото бебето не бива да пречи на възрастния. Т.е., ако бебето ви изнервя или уморява, ако иска да го държите, а вие искате да отидете на маникюр, примерно, Уатсън е препоръчвал да го оставите самичко без ограничение за времето. Без „проверете го дали е още живо след 5 минути“. На родителите е казвано, че ако не им се занимава с бебето, не са длъжни да го правят. Още се чудим как ли е проработило това, но след като в момента населението на Земята е над 7 милиарда, значи сме жилави!
Носите плод! Поздравления!
Да похапнем по едно Реване, да изпием един "Етър" и да се разходим по ескалаторите в ЦУМ, за да отпразнуваме тази чудесна благодатна вест.
Така щяха да се развият нещата, ако бяхме в 1987-ма година, а не в 2017-та година, защото, както всички знаем и сме чували, ЕДНО ВРЕМЕ как се гледаха деца, ехееее... не като сега! И въобще днешните майки нищо не знаят, нищо не правят и изобщо - я да им припомним и осведомим (по-младичките от тях) как се гледаха деца преди 30 години!
И така, пускаме машината на времето и voila - Добре дошли в новата 1987-ма година!
Най-подходящо е да облечете пола на точки в размер милиони пъти ХL, в комбинация с елече в същия десен. Това ансамбълче ще съобщи на света "Ето ме, другари и другарки, аз съм бременна и мога да изям 40 тригуни и 20 пастички в сладкарница "Роза". Ако сте стигнали до тази статия в търсене на съвети за бременност, нямаме представа какво да ви кажем, честно. Защото през 1987-ма нямаше Гугъл, който да ви изкара акъла от ужас дали сте бременна с човешко бебе или заради онова нощно плуване в Панчаревското езеро след 9 месеца ще ви показват в Ефир 1. Така че, кротувайте спокойно и бременейте. Пийте си "Етъра", яжте си шипковия мармалад и гледайте Телевизионен справочник. Или там каквото показваха в 4 следобед.
Много е важно да се приберете от болницата с новородено, опаковано в най-кичозните, грозни, вълнени камизолки и парцали, които свекърва ви е успяла да оплете на 4 куки. Още от първия ден дайте на бебето Хумана, защото през 1987-ма нямаше рафт с адаптирано мляко от 100 различни производители, но пък се знаеше, че изкуствено създаденото мляко е по-съвършено и научно по-добро, отколкото кърмата на обикновената труженичка.
Ако новороденото плаче нощем, натопете биберона в мед и червено вино, дайте му я и после се завийте с руския юрган. Нощем бебета не се хранят, защото коремчетата им трябва да почиват! Каквото и да прави бебето, не го взимайте от кошарката! Не искате да порасне лигльо, нали? Колкото повече го гушкате и му обръщате внимание, толкова по-неподготвен ще е за околния свят някой ден! Никой не иска неподготвени за този враждебен свят хора!
Всяко дете обича да спи в свободна позиция на кожената задна седалка на Москвича, а понякога и отпред, стига да не пречи на татко си да сменя скоростите на таблото и да не се опитва да изяде горящата цигара. Сега има някаква нова мода да се слагат децата в някакви столчета и да се овързват с колани, но по онова време никой не е чувал и виждал столчета и колани. Най-добре, като всяко нормално дете, и вашето да се търкаля наляво-надясно от прозорец до прозорец през целия 10-часов път от София до Шкорпиловци. Не се притеснявайте от пушенето, цигареният дим укрепва дробовете на детето, подсилва се имунната му система и то не настива през зимата. Или поне не можете от целия тоя дим да го видите дали е настинало или не, което си е същото.
Сегааа... то истината е, че възрастните не бива да правят такива детински неща. Децата на възраст от около 2 години биват изпращани навън, пред блока или къщата, където остават без надзор, да играят с други 2-3...-10-годишни деца докъм 22 часа вечер. Децата на около 4-годишна възраст вече търчат по улиците и влизат с взлом - с изследователска цел, в чужда собственост, като полусъборения гараж на съседа-алкохолик надолу по улицата, закования таван с гълъбите на странната жена от горната улица, къщата на онези, високите съседи, на които дори не знаете името, изкоп на канализационна шахта и др.
Ако децата се намират на разстояние, където все пак могат да ви чуят, полезно е от време на време да застанете на портата и да крещите с пълно гърло "Емиле, прибирай се да ядеш!" Ако Емил не е гладен, значи му е студено и пак трябва да се прибере. Ако Емил пак откаже, тогава крещите: "Не ме карай да идвам там!" и накрая вадите тежката артилерия: "ЧАКАЙ САМО БАЩА ТИ ДА СЕ ПРИБЕРЕ!".
Когато навън вали или е минало 22 часа, и Емил все пак се е прибрал и реши да си говори с вас, не забравяйте да му връчите да чете една от задължителните 100 книги за лятната ваканция, или да гледа "Панорама", докато вие чакате дуплекса да пусне телефона, за да се обадите на Мичето.
Ключът към успешното родителстване е да удовлетворите базисните потребности на детето от храна, вода и подслон, и в останалото време да го използвате да иде за пет бутилки Светло и една замразена кокошка – когато има, разбира се, защото то не е като сега... в магазина непрекъснато да има бира и кокошки.
Детето е много полезно и когато ще се лее бетон за плоча на къщата, защото може да бъде включено да помага с носене на кофи и бъркане с лопата.
В квартала ви май има детска площадка, не сте сигурна. Знаете, че със сигурност има ясла, до нея - училище, обаче дали имаше и детска площадка... Знаете, че със сигурност има една площадка с бетонен слон в Младост 3, люлки и катерушка-ракета, обаче във вашия квартал не сте сигурна дали има!
Детските площадки от 1987-ма включваха стръмна метална пързалка от типа "тройна травма", по която детето хем може да си ожули лактите, хем да получи 3-та степен изгаряне през лятото, когато ламарината се нагрее до 150 градуса, хем може да падне отвисоко!
В смисъл - пускате го и все някакси ще се претрепе!
Също така на площадките има люлки със стоманени вериги, които тогавашните тийнейджъри нарочно навиваха върху скелето, за да не може да се качи по-малко дете (то и сегашните го правят), бетонни плочки или каменна настилка, върху която е почти сигурно, че детето най-малкото ще си разбие главата, и въртележка, изграждана по стандартите за безопасност на Чернобилска централа.
Ръждата, стърчащият пирон или олющено дърво са си естествена част от съоръженията и, дето се вика, не си бил дете, ако не си се одрал на ръждив пирон на детската площадка.
Майките от 1987-ма влачеха децата в НарКооп-а или хоремага, понякога буквално. Децата не смееха да пипат много по щандовете. Първо, защото имаше избор между едва 2-3 грозни буркана от лютеницата с хорото, зелен грах и юфка, и нищо, ама НИЩО не беше във фрапираща, цикламена опаковка с играчка и опулено анимационно лице върху кутията.
А и на децата от това време често им се отперваше един зад врата - кога с повод, кога профилактично. В НарКооп-а купувахме на детето нещо, което да съдържа всичките 4 групи храни от 1987-ма: захар, захарен сироп, глутен и оцветители. Не се притеснявахме, че след 2 Етъра и 5 дъвки "Турбо" детето не можело да седи мирно на чина си, защото другарката класна ги дисциплинираше ефективно в ъгъла за цял час. Така се изгражда характер!
Сексът, като цяло, е опасна, упадъчна тема, за която най-добре да се правим, че не съществува. Просто се преструваме, че такова нещо няма и не забравяме да засрамим детето, ако прояви някакво нездраво любопитство към тялото си или тялото на представител от срещуположния пол. Най-добре докъм 9 клас да им обясняваме, че бебетата излизат от корема, а влизат там чрез Божия благодат (то и за Бог не е много добре да говорим, та въобще въпросът е МНОГО СЛОЖЕН, и затова най-добре е нищо да не казвате, а само да мълчите).
За всеки случай на момчетата е добре да напомним, че от мастурбация се ослепява и се обелва кожата на дланите, а на момичетата, че гърдите са нещо като неудобните дръжки в градския транспорт - доста грозно и неприятно, ама върши определена работа, затова го търпим. По принцип на момичетата не се обяснява какво е цикъл, а им се казва, че "стават жени", в случай че до към 13-тата си годишнина са живяли в състояние на безполовост.
Когато са в мензис (думата се казва много тихо, почти шепнешком, защото направо цапа устата), момичетата се спасяват някакси с дебели тухли от лигнин в гащите, не излизат никъде и особено на църква (то пък кой ли ходи на църква??). Майките не забравят да кажат на дъщерите си, че от крема за лице им поникват косми и че ако си бръснат космите, ще се окосмят мнгоо повече и по-гъсто.
Всеки родителски проблем или несигурност се решава посредством метода "пердах". Ако детето реве, опердашваме го и то млъква. Ако нещо не се разбират със съседските деца и не искат да играят заедно - бой по канчето, докато станат най-добри приятели. Ако са говорили твърде много и ви задават поредния досаден въпрос - пляс един зад врата, да се осъзнаят малко.
Не искат да си доядат мусаката, понеже коремът им се препълнил с газирана напитка? Мусаката се изсипва във врата! Ако по време на пердаха детето се разстрои повече и ревне, значи... просто го опердашваме още повече, ама този път не забравяме да му кажем, че сега ще му дадем причина за какво да реве.
Тогава вече на детето всичко ще му се изясни, ще проумее как работи причинно-следствената връзка и ще усвои логиката, така че един вид ще му помогнете с образованието и уроците по физика някой ден.
Изобщо никой не се притеснява, че ще отгледа един неуверен, комплексиран човек, който е неспособен да се справя сам и ще има проблеми в изразяването на чувствата си някой ден, когато има собствено семейство. Какви чувства, какви емоции, какви комплекси, бе, другари!
И така... Ето, видяхте ли, че да си майка едно време е било лесно, не като сега с тоя интернет, с мнотото онлайн многознаещи майки, с опаковки, на които пише, че в храната има глутен и ядки, и с надписи като този, че Игра на тронове не бил подходящ за 9-годишно дете! А ако случайно имате някакви съмнения дали не носите привички от онова време, прочетете и По какво разбираме, че сме се превърнали в баба си*, и всичко ще ви се изясни!
