Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Рафие Шерифова е майка на Мелин, която съвсем скоро е навършила 2 години. Рафие участва в конкурса с история, описана като писмо до дъщеря ѝ. За да може един ден да я вдъхнови и да вярва, че ще открие човек, с когото да създадат семейство.
„Рожбичке единствена моя, ще ти разкажа историята за една любов и за знаците, които Вселената ни даде.
Всичко започна един далечен август – моят месец. Една прохладна планинска вечер с небе, обсипано със звезди. Видях падаща звезда и си пожелах него – човека, когото сега казваш, че те е родил, а щом аз оспоря, ти се смееш весело и отсичаш категорично, че не аз, а баща ти те е родил (на две годинки го твърдеше това) . Ха-ха!
Да, пожелах си мъж, който да е моето море, което се вълнува, щом види мен. Пожелах си мъж, който да е най-добрият баща. И не след дълго го срещнах.
Беше много по-горещ, много по-специален, по-вълнуващ и незабравим. Месецът, в който съм родена, същият този месец, в който си пожелах на една падаща звезда да срещна баща ти, се появи ти, моя мъничка звездичке.
Видяхме падаща звезда. Беше краят на декември. Една вечер се прибрахме и пътувайки в колата, видяхме падаща звезда. Беше пълна тишина, разменихме си по един поглед и за двама ни беше ясно – една ярка малка звездичка започваше да живее в мен. Тогава тъкмо чакахме да разберем дали съм бременна.
След тази падаща звезда дори нямаше нужда да си правя тест за бременност. След няколко дни направих тест. Знаехме резултата, но искахме да имаме и него за спомен.
Така започна всичко. Беше вълшебно и става все по-красиво.“
Всяко семейство е уникално, уникални са и решенията, които членовете му взимат. Тук ще откриете личната история на Челси ДеСуза, която НЕ иска второ дете. Защото, да си кажем честно, на никого не му пука какво очаква магазинерката, стринка ви или третата ви братовчедка... Нито нахалната съседка, която подканва: „Хайде, време ви е за второ! Нали няма да я оставите самичка?“
„Къде е малкото ми братче?“, попита дъщеря ми след 3-тия си рожден ден, с широко отворени очи, пълни с любопитство. Не бях бременна, нито исках бебе №2, мислех си. Изпитах чиста паника, така че избухнах: „Не ми говори за никакви братчета! Не са налични сега (сякаш дъщеря ми можеше да ги поръча от магазина за бебета).“
Не ме съдете. Наистина се чудех как да се справя със ситуацията. За щастие, тя не ме отрази, но оттогава го повдига като тема на разговор поне веднъж на всеки две седмици. Тъй като инквизицията ѝ стана по-редовна, осъзнах, че това не е фаза на желание за брат или сестра.
Какво искаш и какво е най-добро за семейството?
Колкото и да исках да дам на дъщеря си всичко, което я прави щастлива, това да има братче или сестриче не беше в списъка. Ако и вие се чудите дали да увеличите семейството си, моите искрени мисли по въпроса може да са ви от полза.
От малка повтарях, че ще имам две деца, точно като майка ми. Брат ми и аз имаме 4,5 години разлика. Това беше планът ми. Докато не се промени. В един момент държах новородено и следващото нещо, което помня, е дъщеря ми Ариа вече на 3 години. А желанието за второ дете не беше наблизо. Колкото повече мислех по темата, толкова повече си променях решението. Ако трябва да съм напълно честна, цели три години след като родих дъщеря си, усещам, че едва сега съм се възстановила от процеса.
След като най-накрая погледнах директно очи в очи моята следродилна тревожност и почувствах, че съм открила коя съм извън ролята си на майка, всичко най-после се успокои.
Честно казано, не съм готова да премина през всичко това отново.
Не мисля, че някога ще бъда, и това е напълно ОКЕЙ. Въпреки че ми липсва да съм бременна и идеята да имам още едно дете, използвайки знанията, натрупани от отглеждането на дъщеря ми, е вълнуваща. Но списъкът ми с плюсове и минуси не е 50 на 50. Вътрешният дебат, който имах със себе си, говори за по-голям казус, с който съм сигурна, че много майки се борят. А именно – да живеем за хората, които обичаме, и да вземаме решения въз основа на това, което ще направи другите хора щастливи. Като същевременно заглушаваме онова, което наистина искаме от сърце. Като майки копнеем да направим околните щастливи и в това няма нищо лошо – докато не ни принуди да изоставим посоката, която реално желаем за живота си.
Още не сме свършили, скрол надолу
Всички сме виждали как във филмите се митологизира, че единствените деца са разглезени и не обичат да споделят, че са самотни или че се превръщат в комбинация от всичко негативно. Колкото и абсурдни да бяха тези идеи, бях разстроена от тях. Това, което трябваше да науча от главоблъсканицата, е да бъда напълно честна за чувствата си, без да изпитвам срам или вина.
Искаме да направим това, което е най-добро за нашите деца, а обществените норми могат да ни вкарат в противоречие със самите нас.
Бях на крачка да имам второ дете, което знаех, че донякъде ще унищожи психичното ми здраве. И то, за да дам на дъщеря си това, от което смятах, че има нужда – или това, което ми казваше ТО (обществото).
В началото ме притесняваше, когато приятелите и семейството ме питаха кога ще имам второ дете. Докато дъщеря ми порастваше, едно гласче в главата ми непрекъснато звучеше като аларма, която ме събуждаше. В един момент си помислих дали и кога ще направя скока и ще се ангажирам ли да имам още едно дете. И тогава натиснах бутона за отлагане. Постоянно давах отсрочки за финалното решение. Когато бях уверена в това, от което се нуждаех, когато си позволих да почувствам истинските си емоции, тогава успях да се примиря с факта, че не искам повече деца.
Това, което трябваше да осъзная, е, че няма да ме убият въпросите за второто дете, а съмнението в собствената ми преценка. Веднъж стигнала до просветлението, че съм приключила с децата, нищо не можеше да ме накара да се усъмня в решението си. Въпросите останаха само въпроси дали бих се придържала към това, което обществото вече ми беше нажило.
И моят отговор отново и отново беше: „Не, няма да имам друго бебе“ и това е ОКЕЙ.
Източник: The Every mom
Не е лесно да си родител. Точка. Отговорността за формирането на един изцяло нов човек, който ти се иска да излезе от отбора на свестните, на моменти е смазваща. Но това, което всички трябва да запомним, е да не се вземаме прекалено на сериозно в позицията на строгия родител и възпитател. Защото децата ни ще станат, каквито ще станат. И е много вероятно страшно да приличат на нас.
Вяра Стойкова ни разказва за всички онези неща, на които иска да научи дъщеря си. Както и като какъв човек се надява да я възпита и защо се надява да бъде зла като майка си.
Искам дъщеря ми да бъде добър човек. Тя Е добър човек. Виждам го в очите ѝ още от деня на раждането. Сладка е, мъничка е, гушка силно (когато е на кеф), целува още по-силно, плаче, сърди се, тръшка се, дразни ме ужасно много. Тя е добра и се надявам светът да я запази такава.
Искам дъщеря ми да има късмет. Пожелавам ѝ да среща по пътя си добрина. И светли хора. И приятели, които ще се сещат за нейното име, когато изникне някаква страхотна възможност. И любови, които да не ѝ разбиват сърцето прекалено много, често и силно.
Искам дъщеря ми да бъде зла като мен. Не… не искам да е злодей, да бъде лош човек, който прецаква останалите. Но искам да се научи на всички онези качества и трикове, които сякаш имат леко негативен отенък. Но майка ѝ вече знае – малко „злина“ никога не е излишна.
Искам дъщеря ми да знае кога и как да каже „Не“. Да не се притеснява да отказва и да не се страхува да приоритизира себе си. Да цени качествата, времето и енергията си. И да не ги пилее за хора, места и чувства, които не си заслужават.
Още не сме свършили, скрол надолу
Звучи жестоко, но знам на колко неща ме е научил горчивият провал. Да си изплачеш мъката и срама, да си съблечеш достойнството, да си го изпереш и пак да си го сложиш. И си като нов.
Искам дъщеря ми да бъде егоист. Искам да поставя себе си на първо място. Може би не винаги, може би не всеки път. Но поне понякога. Не е родена, за да бъде мъченица върху нечий чужд кръст.
Да не се страхува да каже на фризьорката, че прическата, която ѝ е направила, е грозна. Или на маникюристката, че ѝ е сложила отвратителен цвят лак. Или пък да върне храната в ресторанта, защото е студена, развалена или в чинията има косъм.
Искам да знае, че може да си добър човек и едновременно с това да кажеш „Това не ми харесва“ и „Не съм съгласна“. Защото да бъдеш добър, не е човешкият еквивалент на изтривалка.
Искам дъщеря ми да бъде зла, добра и каквато още се налага. Да име смелостта да бъде искрена, но и хитростта да премълчава. Да има „топките“ да отстоява себе си, но да познава думата „емпатия“. И да бъде ангажирана – със света, който я заобикаля, с проблемите, които трябва да се решават, и с бъдещето, към което се стреми.
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Тодорка Атанасова пише писма до сина си и до дъщеря си.
Сине, пише ти мама. Здравей!
Сякаш вчера чух първия ти вик.
После : „Мамо, имам рана“!.
А аз побързах и за миг
превързах болното коляно.
Сякаш вчера четохме с теб,
приказки за царството голямо,
Снежанка, Мечо Пух, Храбрият войник,
а ти прошепна тихо:
„Мамо, Дядо Коледа, защо не живее тук ?“
С теб растях и аз. Опознавахме света.
Учех те, че няма по – велико чудо от това:
да носиш ти любов , където и да стъпиш някой ден,
колкото и да бъдеш устремен.
Да не чакаш нищо наготово, да ти донесе успех.
Да не търсиш отговори, само от А до Я,
защото безкрайна е азбуката на Света.
И да си останеш верен , пък дори и предаден.
Ти, мило детенце, намери своето местенце,
ако ще и на едно листенце.
Избери трудния, но винаги твоя път!
Обикновено, в гъстата гора, чака госпожица една.
Безстрашен мъж бъди, ако искаш да я спечелиш ти.
Но, запомни: Тя на никого не принадлежи!
Можеш само да я обичаш ти така,
както мъж обича истински жена:
с отворени очи, с лекота.
От мен имаш безрезервна подкрепа
и едно майчино рамо,
това е мило дете само.
Майчината сълза сине, побира цялата Земя!
Ще я откриеш, дори, когато ме няма.
Бъди щастлив и много доволен. Волен!
С обич: Мама
Мило, мое момиче, когато ти се роди, или по-точно изгря, малко след полунощ на 17 януари, разбрах, че всички приказки са истински. Толкова истински, че имат силата да преобразуват нощта в ден и деня в нощ и хората в свои герои.
Тогава аз получих най-бялото вързопче на света и цялата снежна белота, която беше отвън влезе в стаята. При нас. Лицето ми лумна и всички януарски снежинки, които виждах през прозореца, отразени от светлината на уличните лампи, които ми приличаха на слънца, се разтопиха.
Оттогава не мога да дам друго определение за уличните лампи. Не мога. Така ги наричам – слънца. Нощта, за която в момента ти пиша е най – красивото нещо, за което съм писала някога и за което толкова много ми се пише, че не знам дали ще ми стигне времето да напиша всичко.
И да ти кажа всичко. Но пък знам, че времето ще напише достатъчно за една приказка, която ти да разказваш. Осъзнавам как се раждат най-красивите определения за любовта. Майчините. И ти ще разбереш, съкровище. Съкровеното.
Обичам те, мое бяло гълъбче, и ти пожелавам ненагледен полет през света на твоята приказка. Успех за сбъдване на съкровени мечти и споделена радост. Здраве и човечност.
И когато аз отлетя като онова балонче, което ти купих от първия панаир и за което ти се натъжи, гонейки го с детските си очички в небесната шир, ми се иска да знаеш, че дори когато ме няма, ще ме има за теб – винаги. Ти само погледни светлината на уличните лампи. Това е.
С обич: Мама.
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Мариета Домусчиева успява с едно писмо да пише и до себе си, и до дъщеря си. Ето го и него:
Един ден, ако имаш късмет, при раздаването ще ти се падне дъщеря. След време, ако имаш още мъничко късмет и не оплетеш тотално конците, ще разбереш, че това е бил подаръкът ти от вселената.Тя ще е шумна-щастлива-обсебваща-дразнеща-радостна-тъжна-обичаща-мразеща-съдеща-прощаваща... Тя ще е взривоопасен емоционален коктейл и най-трудната ти за преглъщане чаша…
След време ще осъзнаеш, че е твоето спасение и учител – ще те спаси от самата теб. Първо ще те научи как се обича безусловно, а след време, с още мъничко късмет, ще те научи как да обичаш и себе си, как да живееш без съмнения и угризения, без чувство на вина… Е, поне ще опитвате заедно и ще се надявате някой ден да се получи.
Гледай, слушай, учи… Греби с пълни шепи от младостта и свободата. Тя ще се окаже най-добрият ти приятел, единственият човек в това времепространство, който вибрира на близка до твоята честота. Но ще го пуснеш с усмивка и с надежда да е лек, щастлив и изпълнен с красота и любов пътят му.
Ако ти е останал още мъничко късмет, ще ти се даде поправителен – ще прегърнеш детето на твоето дете и ще откриеш напълно осъзнато красотата на новия живот. Ще преоткриваш смисъла във всичко отново и отново, защото:
„За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.“
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Това е писмото на Павлина Атанасова към нейната дъщеря тийнейджърка.
Когато се появи преди 15 години, изцяло промени живота ми.
Докато растеше, с всяка изминала година забелязвах как поразително много приличаш на мен и по външност, и по характер. Моята мини прекрасна версия!
И най-важното – със силно развито чувство за справедливост! Обичаше от всичко най-много да рисуваш. Правеше изненади за рождените ни дни – картички и сувенири от мидички и шишарки. И всичко беше тайно – скриваше се в една стая и не даваше никой да влиза, докато не свършиш.
Много бързо се дразнеше, палиш като клечка кибрит. После също толкова бързо ти минава.
Веднъж в училище мой съученик ме дразнеше в часа. Изведнъж побеснях. И без да мисля, му обърнах стола, на който седеше. После така се изплаших, че ще ме накажат. Слава богу, ми се размина. Ама му беше за урок. Повече не ме закачи.
Какви ли варианти не ни минаваха през ума... Накрая се спряхме на нетрадиционно име. Сега в цялото училище няма никой с такова име. Уникална си ни и ти!!!
Сега вече си тинейджър бунтар. Правиш ми непрекъснато забележки, че си голяма, а пък аз продължавам да се държа с теб като с малко дете. Не ми даваш да се сприятелявам със съучениците ти, за да не навлизам в твоя запазен периметър.
Гледаш ме с несравнимо обожание и ми казваш, че съм най-добрата майка и не съм като другите. Споделяш всички впечатления и вълнения. Имаш ми пълно доверие. Като се върна назад в годините на моето детство, съвсем откровено мога да твърдя, че ме превъзхождаш във всичко!
Няма да спра да ти го повтарям – обичам те много, ти си светлината в живота ми!
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Това е изключително емоционалното писмо на Надежда Христова до дъщеря ѝ, в което ѝ пожелава най-прекрасните неща – такива, които всички бихме пожелали на децата си.
Скъпа Мони,
Пиша това писмо до теб, месец преди да навършиш деветия си рожден ден, но сякаш го пиша до малкото 9-годишно момиче в мен. Пиша със сълзи в очите и с бучка в гърлото, защото има толкова много неща, които искам да ти кажа и толкова много неща, от които искам да те предпазя.
Такава, каквато си. Няма значение дали си слаба, или пълна, дали си ниска, или висока, дали си с дълга, или с къса коса. Ти си прекрасна, защото блестиш отвътре. Обичай се и се грижи да поливаш и подхранваш вътрешната си красота, защото тя те прави да цъфтиш отвън.
Имаш прекрасно семейство, което те обича, и винаги можеш да разчиташ на нас, но най-вече имаш вътрешна сила, която ще ти помогне да постигнеш всичко, което пожелаеш.
Ти си умно и способно дете, с което всеки родител би се гордял. Поставяй си цели и ги постигай. Бъди борбена и не се отказвай. Знам, че можеш да направиш всичко, което пожелаеш.
Греби с пълни шепи от този шарен живот и се забавлявай. Нито един ден не трябва да бъде скучен!
Срещай се с нови хора, посещавай нови места, не се страхувай от различното. Когато опознаваме нови светове, опознаваме и частичка от себе си.
Не се страхувай да се влюбиш, защото любовта дава криле. Пожелавам ти да срещнеш добър и достоен за теб човек, да изживееш голяма любов и да създадеш силно семейство.
Не губи енергия в хора, които не те заслужават, и за неща, които те ограбват физически и емоционално. Цени се и се пази!
Пожелавам ти да имаш истински хора в живота си, на които да можеш да се опреш. Невинаги ще бъдем до теб, но верните приятелите ще ти подадат ръка, когато е трудно. Раздавай се и бъди добър приятел.
Животът е осеян с препятствия. Много често се лутаме в различни посоки и не знаем дали сме на правия път. Знай, че когато ти е трудно, винаги можеш да разчиташ на мен за съвет. А когато вече ме няма, слушай вътрешния си глас и върви напред, защото моите съвети, опит, мисли и памет са частичка от теб.
Обичам те!
Мама
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Това е писмото на Илияна Рашева, в което тя се обръща към дъщеря си с много мили думи, но „яж въглехидрати“ е нещото, с което най-много се отъждествихме. Та, така – яжте въглехидрати, обичайте се, пишете ни и току-виж сте спечелили награда.
Скъпа моя, ненагледна...
Бъди тази, която си. Точно такава. Не променяй нищо.
Греши. Вярвай. Обичай.
Точно както досега...
Не спирай да си пъхаш носа, където искаш, да се хвърляш презглава, да гониш табута, не бъди предпазлива, обуздана, удобна, не бъди това, което другите очакват да си.
Не се страхувай, върви срещу това, което те плаши. Танцувай – какво като те гледат? Върви срещу всичко, което смяташ за грешно.
Бъди непредсказуема, дива, изследвай света си, заобикалящия те свят. Яж въглехидрати. Мечтай. Буди се с цел, бъди амбициозна, възпитана и учтива.
Оставай до късно. Кажи му, че го харесваш. Вярвай в себе си, вярвай в ангели, навестявай по-често баба и дядо. Позволи си да бъдеш безразсъдна, глупава, упорита, търси се. Бъди любопитна, задавай въпроси, бъди смела, пътувай сама накъдето ти забие сърцето. Отиди при него и му се обади, когато си на летището.
Каквото стане. После ще видиш, че е било онова, от което си имала нужда. И не забравяй да се обичаш.
Вярвай, за Бога, вярвай в любовта,
По-малко се оглеждай, преди да излезеш на среща – изглеждаш чудесно. Бъди самоуверена, мъжете си падат по кучки, но не бъди кучка в истинския смисъл. Бъди дама, знай си цената, бъди достойна, бъди интересна, бъди висока летва. Научи се да смяташ наум бързо. Бъди весела – усмивката ти е супер.
Не се стеснявай. Покажи се. Пред себе си и пред света. Покажи харизмата си, чувството си за хумор, те са пленителни.
Не искай да си перфектна, искай да си свободна. Чети повече книги. Вдъхновявай. Не позволявай на хората да ти казват какво можеш и какво не, какво е възможно и какво не, не позволявай на някой да те унижава. Грижи се за семейството си и за себе си, не бягай от отговорности, не изпускай нито един момент, който ти спира дъха, и не съжалявай за тези, които пропусна.
Греши спокойно, всичко се случва както трябва. Справяш се повече от добре.
Гордея се с теб... И те обичам безкрайно...
Мама
Стихотворението на Пламена Методиева е посветено на дъщеря ѝ Габриела и е част от конкурса ни „Истории от лято 2022". Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
Преди да си блясък в очите,
ти беше копнеж на сърцето,
отправях аз взор към звездите
и молех за тебе небето.
И чаках те, дълго те чаках,
с надежда да сбъднеш мечти,
че твойта душа ще прегърна
и в щастие ще полетим.
В един слънчев ден появи се,
измина година дори,
две шепи любов ти роди се,
момичето с най-сини очи.
Внезапно деня ми осмисли
и всичките следващи дни,
сега даже "мамо" изричаш
и с радост сърцето тупти!
РЕДАКЦИЯ (към 14 май): Чудесни, добри хора, благодарим ви за съпричастността и готовността да помогнете. В момента преустановяваме събирането на дарения за Вили и Катюша, защото се събраха достатъчно средства, които да ги подкрепят в дългосрочен план. Ще ви държим в течение за всичко, което предстои оттук насетне. Благодарим ви!
Катюша отглежда сама 30-годишната си дъщеря Вили, която има ДЦП и изисква постоянни грижи и внимание. От години двете нямат сигурен дом и покрив над главата си, след като Вили става на 18 години и държавата спира да я подпомага дори и с малкото средства, отредени за такъв тип социална подкрепа. Междувременно умира съпругът на Катюша и двете с Вили остават съвсем сами.
Майката е принудена да продаде наследственото си жилище, за да плати натрупани сметки и заеми и оттогава двете жени сменят квартири, като дори е имало период, в който са спали на улицата съвсем в близост до социално подпомагане на община Илинден, откъдето не им обърнали никакво внимание, разказва Катюша.
В последните 5 години двете обитават гараж, пригоден някак за живеене. Оправяли се с 300 лв. пенсия, която получава Вили. 200 лв. от тях всеки месец отивали за наема на гаража, с остатъка са водели някакъв живот много под границата на бедността.
Няколко дни след Великден тази година собственикът на гаража решава, че не иска повече да го отдава под наем на двете жени, прибира си последните 200 лв. и ги изхвърля на улицата. Те нямат къде да отидат, нито към кого да се обърнат. За щастие добър човек от квартала, в който живеят, им подава ръка и ги настанява в хостел, където двете жени живеят в последната седмица.
Те обаче няма как да останат там още много дълго време и затова е от изключителна важност да им се подсигури, по възможност, общинско жилище. След това с постоянния адрес и необходимите документи Катюша трябва да може да кандидатства и да стане личен асистент на дъщеря си и да получава доход за това, за да могат да живеят малко по-нормално.
Фондация Майко Мила реши да се опита да подкрепи двете жени, като им помогне за осигуряването на жилището и организира кампания за набиране на средства, които ще се разходват за наем, сметки, храна, памперси за Вили и други консумативи от първа необходимост, докато Катюша и дъщеря ѝ успеят да се установят.
Открита е специална дарителска сметка в лева, която е само и единствено за кампанията в подкрепа на Вили и Катюша. От нея не се удържат никакви проценти и всички средства, постъпили по тази сметка, ще бъдат разходвани с напълно прозрачна отчетност за нуждите на двете жени.
Ето номера на сметката:
IBAN: BG97FINV91501017539244
Титуляр: Фондация Майко Мила
Основание: за Вили и Катюша
Има и PayPal: olemalebg@gmail.com
Благодарим на всички хора и организации, които ще вземат случая на Вили и Катюша присърце и ще помогнат кой както може.
Фондация Майко Мила ще ви държи в течение за всичко случващо се с двете жени и се надяваме, че с общи усилия ще успеем да им помогнем да заживеят по-нормално.
