Мина първият ден от внезапното и скорострелно развило се онлайн обучение на децата в някои градове на България. Сигурни сме, че почти навсякъде то е било придружено от комични ситуации, може би някъде е имало и отчаяние, гняв и примирение. Този текст ни беше изпратен от една майка и ви го подаряваме, защото е смешен и показателен за начина, по който се развива образованието в последните две години.
Сряда. 13 ч. МАЙСТОРЪТ СИ ИЗНЕСЕ ДИСАГИТЕ, МАШИНИТЕ И СИ ВДИГНА ЧУКАЛАТА. С мъжа ми му казахме леко кисело, че няма да ни липсва идването му в 8.01 ч. всяка сутрин.
Сряда 14:30 ч. Захващаме се да чистим. За миг ми минава мисълта да оставя стаята на детето за утре, но някакво шесто чувство ме кара да я изчистя и нея.
Сряда 17:30 ч. Във вайбър групата на класа е публикувано съобщение от БТА как учениците до 4-и клас ще преминат онлайн от другата седмица със скоба "за да имат родителите време да създадат нужната организация". Викам си: Брей, че съобразително Министерство!
Сряда 21:30. Сядаме да вечеряме. Мъжът ми е сефтосал новата баня, но сме толкова пребити от умора, че нямаме време да се зарадваме.
Сряда 22:15 ч. вече полуспейки, минавам през хола, а по новините казват нещо като "…. учениците ще преминат онлайн без изключение за 1-4 кл.". Съзнанието ми някак го регистрира, но не го възприема - НАЛИ В ГРУПАТА ПИСАХА, ЧЕ ОТ ДРУГАТА СЕДМИЦА.
Четвъртък 03 ч. Събуждам се от глад (от умора вечерта съм яла само салата) и умът ми започва да работи. Обсъждам няколко важни въпроса със себе си, ставам до тоалетна, наслаждавам се на празния, чист и подреден коридор и се сещам, че ПО НОВИНИТЕ КАЗАХА: "БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ ЗА 1-4 клас"… Бързо, трябва да се обадя на баща ми, който утре в 7.45 ще закара детето в у-ще да му кажа ДА НЕ Я КАРА. Навън е светло, но е заради пълнолунието - сещам се, че е ТРИ ЧАСЪТ ПРЕЗ НОЩТА. Лягам си и си мисля, че детето ми е оправно - дядо му като го хвърли пред у-ще и си замине, то ще си дойде до вкъщи самичко… После се сещам, че старият ми компютър няма работещ звук, но пък новият си има всичко.
Добре, вече мога да заспя…
Четвъртък 8 без 10. Събуждам се миг преди да чуя щракване на ключ в ключалката, скачам, баща ми оставя багажа на дъщеря ни в коридора, а в следващия момент я чувам и нея, ревяща: "Мама и тате сигурно спят, а аз ще закъснея за часаааа".
Четвъртък 8:07. Опитваме се да влезем в онлайн класната стая, аз разчиствам последните кошове с играчки от пода на детската стая и направо гласно се поздравявам, че съм почистила стаята още снощи. Детето реве, че закъснява за час.
Четвъртък 8: 15 ч. Свързвам се с учителката по вайбър и разбирам, че онлайн часовете започват от 8.30.
Четвъртък 9: 20 ч. Дъщеря ни вече се смее от нейната стая и в междучасието след скоковете на въже по физическо разказва на приятелите си как е отишла до у-ще сутринта, как не е имало никой, как охраната много сърдито й е казала, че са онлайн, как после е тичала до вкъщи, за да успее за първия час…
Десет и двайсет сутринта е, а аз имам чувството, че половината ден е минал. Служебната поща е пълна с вечерни писма за преминаване на онлайн работа, за специална организация за достъп до сградата (имам материали там, които са ми необходими за работа от къщи и ТРЯБВА ДА СИ ГИ ВЗЕМА)… нямаме нищо за обяд и трябва да сготвя, а трябва да се отиде и до у-ще да се вземат някакви учебници…
Добре, че детето ни се оправя самó и ще иде да си ги вземе!
Налейте ми чаша розе СЕГА, моля! Това е само първият ден от онлайн обучението!
Ако заболеваемостта на 14-дневна база надхвърли 750 на 100 000 население, ще се затварят изцяло училищата и ще се преминава към дистанционна форма на обучение, информира bTV, цитирана от dnews.bg.
Това каза просветният министър Николай Денков след среща в Министерството на здравеопазването (МЗ) с експерти по отношение на мерките срещу коронавируса.
Това е предложение на здравното министерство и ние се съгласяваме с него, защото натискът върху болниците е много голям, заяви Денков, уточнявайки, че всички решения в системата ще бъдат взимани на база заболеваемостта на ниво община, а не на ниво област.
Най-рано след месец МОН ще подкрепи евентуално решение на МЗ за въвеждане на зелени сертификати в обектите с обществено предназначение, включително в образователните институции. Условието е то да важи само за преподавателите и непедагогическия персонал и да започне да се прилага най-рано след месец.
Гратисният период е необходим, за да се даде още една възможност на желаещите да се ваксинират. Трябва да стигнем до зелените сертификати в нашата система. В училищната мрежа ще трябва време те да се приложат за педагогическия и непедагогическия персонал, за да могат да се ваксинират учителите.
За учениците по никакъв начин не говорим за изискване за сертификати, уточни Николай Денков.
Той е съгласен и с предложението маските за всички работещи в училище и за учениците над 5. клас да станат задължителни. МОН предлага за учениците със специални образователни потребности да се изисква допълнително мнение от личния или лекуващия лекар.
МОН приема ротация за учениците от 5. клас нагоре при заболеваемост над 500 на 100 000 души на общинско равнище, ако съответната регионална здравна инспекция издаде такава заповед. Тя ще се прилага на ниво училище при над 20% отсъстващи ученици от училището или над 30% карантинирани паралелки.
Випуските ще се сменят през пет учебни дни. По-дълго ще може да се учи от вкъщи само в случаите, в които не достигат учители за присъствен учебен процес.
МОН ще запази досегашния принцип, според който при ротация първо ще преминават към обучение от разстояние в електронна среда випуските с най-много отсъстващи ученици. В общия случай ще остават вкъщи първо гимназистите с изключение на 12. клас.
При продължаващо влошаване на епидемичната ситуация и учениците от 12. клас, както и от прогимназиалния етап с изключение на 7. клас ще учат у дома.
Учениците от 7. клас и от начален етап ще учат онлайн само в краен случай при обективна невъзможност обучението да продължи присъствено.
Присъствено ще се обучават паралелките с най-малък брой отсъстващи. МОН предлага това да са не повече от 50% от учениците в училището, без да се смятат децата от предучилищните групи и учениците от 1. до 4. клас.
Преустановяване на колективните извънкласни дейности МОН приема намерението на МЗ да преустанови колективните извънкласни дейности при заболеваемост в общината над 500 на 100 000 души, за да се ограничи смесването на ученици от различни паралелки. Болничната система в големите градове вече е претоварена.
При това положение ние трябва да приоритизираме дейностите и в случая важно е, когато събираме деца от различни училища и паралелки, ние увеличаваме много риска от заболяване. Не трябва да смесваме деца от различни паралелки и затова подкрепям решението на МЗ да затворят всички обучителни центрове, в които влизат деца от различни места, заяви просветният министър.
Между двете министерства няма разминавания по предложението спортните занимания да се провеждат само на открито, ако съответната община попада в червена или тъмночервена зона (заболеваемост над 250 на 100 000 души). Причината е, че във физкултурните салони влизат различни паралелки и опасността от зараза там е по-висока.
При лошо време часовете по физкултура ще се провеждат в класните стаи. Според преподаватели по физическо възпитание и спорт в тях могат да се разглеждат правилата при различните видове спортове, да се обсъждат съдийски казуси, да се правят междупредметни връзки с биология, химия, математика и др.
През последните две седмици не се отчита нарастване на случаите на коронавирус сред учителите. Карантинираните ученици са 1,35%. Дори се наблюдава леко намаление спрямо предишните дни. Най-много са карантинираните ученици във Видин, а най-малко в Кърджали.
Разликата е почти 10 пъти, допълни Денков. По отношение на учителите най-много са отново във Видин, а най-малко в Плевен. Шест училища са в изцяло електронна среда.Затварянето на детски градини ще става само с предписание на РЗИ."
Това, което можем да направим в нашето министерство, е да задържим максимално децата в училище. Казахме пределно ясно, че това е нашата цел. Мерките са насочени в тази посока, обяви служебният министър на образованието проф. Николай Денков пред Българската националната телевизия, цитиран от dnews.bg.
Денков заяви, че родителите се опитват да поставят за тях невъзможна задача. От една страна, да запазят здравето на учители и ученици, от друга страна, да има 100% присъствено обучение, което обаче е невъзможно. В министерството търсят най-точния баланс.
Той напомни, че миналата година е имало над 100 учители, които са загубили живота си след прекаран Covid-19. Тази година могат да се създадат много рискове, ако има 100% присъствено образование. Трябва да се минимализират рисковете, каза министърът.
В момента не са предвидени мерки за гледане на децата, които си остават в къщи. Според Денков това са мерки съм министерството на труда и социалната политика.
Миналата година нито едно училище не достигнало до 10% заразени ученици, така че това е разумна граница за въвеждане на дистанционно обучение.
Големите ученици ще излизат по-често в електронно обучение, защото по-добре могат да си организират времето и да се справят по-добре с материала, каза проф. Денков. Това, което се променя от миналата година, е нивото на присъствие в училище.
Тази година ще се изисква 50% присъствие в училище, а не както миналата година - 38%. Това ще даде по-голяма възможност за създаване на различни организации - на смени да ходят учениците, по-добре да се организират седмиците – в кои седмици да са едни класове, в кои - други. На отраслов съвет е обсъждан и хибриден вариант - 50% от децата са в клас, 50% са вкъщи, след което се сменят.
Министерството има нагласа да бъдат осигурени тестове за децата, които имат признаци и за училища, които са осигурили тестване на всички деца - имат съгласие на учители и родители, и цялата организация е създадена. Тези тестове ще бъдат безплатни.
Денков заяви, че няма смисъл да се тества някакъв процент от децата, ако ще се прави регулярно. Или ще се тестват всички деца, или няма смисъл да се тестват част от децата, с изключение на тези, които имат признаци.
Децата в детските градини, без предучилищните групи, няма да носят маски. Предучилищните групи и децата от първи до четвърти клас в зеления пояс също ще са без маски.
Маски не се изискват на двора на училището, по време на часове по физическо възпитание в отворени помещения. Трябва да има, доколкото е възможно, физическа дистанция от метър и половина между децата.
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до образователния министър Красимир Вълчев, в която поиска редуциране на материала по български език и литература и по математика, обхванат в изпитите от Националното външно оценяване за учениците от 7 клас, както и за Държавните зрелостни изпити на учениците от 12 клас, пише dnews.bg.
На 10 декември 2020 г. в онлайн форум по проблемите на дистанционното обучение, организиран от омбудсмана, министър Вълчев заяви, че министерството мисли в посока да съкрати част от материала в изпитите за 7 и 12 клас. До момента обаче няма никаква яснота, което допълнително внася напрежение сред децата и родителите им.
В препоръката си Ковачева отново настоява и МОН да отмени матурите и през тази учебна година за учениците от 4 и 10 клас.
Поводът за поредната препоръка на обществения защитник са множеството жалби, подписки и петиции, в които родители и ученици изразяват тревогата си заради недостатъчно пълноценното усвояване на учебния материал по време на дистанционното обучение, съпътствано и с намалени часове.
Те посочват, че от 95 дни през изминалата учебна година, учениците от 6 клас са учили присъствено едва 22 дни, а през настоящата учебна 2020/2021 година присъственото обучение на учениците от 7 клас от началото на учебната година е едва 33 дни към март 2021 г., като подобна е ситуацията и с учениците от 12 клас.
„Гражданите посочват, че учениците месеци наред се обучават в електронна среда от разстояние и това се отразява на тяхната подготовка, като усвояването на част от материала е недостатъчно задълбочено и няма как той да бъде наваксан“, подчертава Диана Ковачева.
Омбудсманът акцентира в препоръката си, че към институцията, която представлява, всеки ден продължават да постъпват жалби от ученици, родители и представители на граждански и родителски организации, които искат отмяна на матурите през тази учебна година след завършването на 4 и 10 клас.
Те се аргументират с факта, че учениците не са усвоили пълноценно нужните знания и умения, тъй като дълго време са били в дистанционна форма на обучение, а и няма как да компенсират пропуснатото учебно съдържание. Обръщат внимание, че и към момента присъствените учебни занятия във всички училища в цялата страна са преустановени до края на месеца заради усложнената епидемична Covid обстановка.
„Бих искала отново да подчертая, че като национален омбудсман съм запозната с трудностите, с които учениците, учителите, а и родителите, се сблъскват при провеждането на обучението от разстояние в електронна среда. За всички ни е ясно, че то не може да замени пълноценно присъственото обучение и да осигури необходимото високо качество на образование“, категорична е Диана Ковачева.
Според нея сегашната ситуация отново затвърждава изводите, че искането за отмяна на матурите е абсолютно основателно, защото децата се нуждаят от подкрепа и възможност да покажат знанията си в нормални учебни условия, а не в момент, когато има сериозен риск от зараза.
Всички ученици ще завършат учебната година дистанционно, но ще бъдат в училищата за изпитите си. Това се реши на среща между министъра на образованието Красимир Вълчев, родителски организации и Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в образованието.
Предстои допълнително уточняване на датите на изпитите като всичко ще зависи от епидемиологичната обстановка в страната, но се предлагат следните варианти:
– за учениците от 7. клас: между 15 и 19 юни
– за учениците от 12. клас: между 1 и 5 юни
Въпреки дистанционната форма на обучение ще се допускат индивидуални консултации в училищата по желание на ученика или при преценка на преподавателя. Обмисля се и вариант за летни занимални, с които да се облекчат родителите, изчерпали отпуските си по време на извънредното положение, с цел да се върнат на работа спокойно.
Все още не е ясно какво ще се случи с изпитите на 4. и 10. клас. Не е взето решение и за детските градини и ясли. Предполага се, че следващата седмица може да има яснота и за тях.
Edit: (вече има решение на МЗ).
Днес в рубриката ни "Жените могат всичко" ви срещаме с 27-годишната Михаела, която е начален учител в 120 ОУ „Г. С. Раковски“ в София. Един учител, който изобилства от любов към професията и учениците си... толкова много, че даже някак усетихме колко ѝ липсва прашната класна стая. Учителите са от хората, които винаги са на първа линия.
За нас е огромно удоволствие да говорим с човек, който абсолютно доброволно е избрал всекидневно да се занимава с 30 деца, учейки ги на най-полезни и разнообразни неща. Всъщност съвсем доброволно ли избрахте тази професия?
Да, изборът беше доброволен. Все още си спомням бланката за попълване от кандидат-студента. В семейството ми няма учители, но пък са много горди с мен и пътя, който избрах да следвам в професията си.
В момента водя моя първи випуск, а учениците ми са вече 3. клас. Преди това бях 2 години учител в занималнята. Прекарах студентската си практика в 120 ОУ.
Как изглеждаше учителската професия за вас преди да започнете да я практикувате активно и как изглежда сега?
Докато следвах, през цялото време знаех, че искам да бъда учител в училище, а не в детска градина. От наблюденията виждах разликата и осъзнавах, че искам да бъда част от това общуване с децата, защото на тази възраст у тях се крие неузнаваема сила и природна интелигентност.
Представях си професията ограничено, като повечето хора – в рамките на учебните часове, прекарани с учениците. Имах големи мечти за различна образователна система, проекти, изработване на изделия и друг начин на учене и преподаване, но студентската ми практика ме свали обратно на земята и ми показа част от истината.
Да бъдеш учител е да гониш срокове, да броиш минутите от урока, да учиш, да разработваш уроци, да мислиш идеи за по-различно преподаване, да си палячо, да си приятел, да си майка, да си баба, дори и „ТАТЕ,...“ съм била, да оценяваш и да те оценяват, да пишеш документи... много документи, да влизаш в спорове, да те обвиняват несправедливо, да умееш да си дискретен, да си последователен, да си състрадателен, да си тактичен, да съумяваш да разговаряш с различни хора, да отстояваш идеите и принципите си... Учителската професия е много повече от тези 6 учебни часа на ден.
Всъщност времето прекарано с учениците е най-хубавото време от работата ми. Да си учител, значи да си много неща и сигурно пропускам доста.
Някога представяла ли сте си, че ще ви сполети ситуация като настоящата? Изобщо, в университета готвят ли младите педагози за преподаване в кризисни ситуации (каквито и да са те)?
Никога не съм си представяла да настъпи нещо подобно! Дори не съм си мислела, че преподаването от разстояние може някога да бъде необходимо, защото личният контакт в тази професия е много важен.
В университета нямат практика (поне по мое време) да подготвят студентите за такива или други кризисни ситуции. Някои преподаватели дори не те подготвят за истинската професия, а преподават лекции и учиш само някаква суха теория.
Аз бях една от отличничките в курса, но въпреки това се сблъсках с много нови неща, когато постъпих на работа. Подготвиха ме как да преподавам уроците качествено, но бяха пропуснали да ми кажат колко много административни задължения ще имам. Подготвиха ме отлично как да работя с ученици, но пропуснаха да ме подготвят за работата ми с родителите и с колегите. Това се учи в движение и с едно приятелско рамо насреща. И тук се краде занаят, какво си мислите?
Не можем дори да си го представим. Кажете обаче, какво е най-положителното, което може да извлечете от настоящия експеримент, наречен “дистанционно обучение”?
Първо това ще бъде едно наум при подготовката на бъдещите колеги. Сигурна съм, че ситуацията ще повлияе положително върху това. От колеги знам, че студентите на практика в нашето училище много активно се включват в момента и в тази форма на обучение.
„Дистанционното обучение“ ще има оздравителен ефект върху обществото. Родители, деца, учители и директори ще си направят много равносметки в този период. Надявам се всичко да мине бързо и скоро пак да сме в училище. Надявам се хората да осъзнаят ролята на учителя в живота на детето. Да видят обичта, старанието, подкрепата и големия професионализъм на българския учител.
С какво не можете да свикнете в дигиталното образование; какво отчитате като най-трудна за вас и за децата?
Преди няколко дни един мой ученик не искаше да си пише домашните и аз като добър приятел реших да го чуя по телефона, за да разбера какъв е проблемът.
Детето просто ми каза: „Ами, госпожо, аз просто не съм свикнал така! Тук бюрото ми едно... не знам, но не е като в училище! Столът ми не е дървен като в училище – само ми се върти! Аз там си знаех: първо учим, после си пишем домашните и накрая си играем с приятелите. Сега ми липсват!“
И аз така, не е същото! Децата ми липсват, контактът ми липсва, даже и дежурството в коридора – което мразех – ми липсва. Прашната стая и тя ми липсва...
Иначе се справяме. Децата също се справят. Доста добре се справяме...
А какво е най-трудно за родителите? Те как се справят с обучението?
На родителите хич не им е лесно. Разпиляват се между работа, домакинство и учене с едно, две или повече деца... Ограмотяват технически децата, стоят срещу камерите и се чудят защо не работи микрофонът, регистрират се тук, ама после и там, накрая и на друго място. Очите им са на 6, за да следят информация и изменения.
Някои се сблъскват с обучителните трудности на децата им, преминават в длъжност „госпожата от занималнята“. Някои избухват от създалото се напрежение, но повечето проявяват разбиране, оценяват учителския труд, благодарни са и се молят всичко да се върне постарому.
Вярно ли е, че едва сега обществото ни започва да оценява истински учителската професия? Какви са вашите наблюдения?
Много хора ще оценят колко е трудно да бъдеш учител след тази извънредна ситуация. Родители осъзнават, че задачата е лесна, но не могат да я обяснят на детето.
Малките срещи в онлайн пространството за някои деца се оказват изключително ползотворни. Децата имат нужда от своя учител. Имат нужда той да им каже, той да им покаже, той да им каже браво и да ги погали по главата.
Вярвам, че обществото в следващите години ще бъде с различно мислене. Аз вече виждам голяма подкрепа в работата си от директора на училището и от родителите на учениците ми.
Ако не бяхте учител, какво щяхте да правите? Мечтала ли сте си за друго като малка?
Мечтаех да стана журналист, но нещата се променят. Според мен за добро. Със сигурност знам, че не мога да практикувам еднообразна професия. Не си представям всеки ден да правя едно и също нещо не знам колко си години...
Като учител имам голямо разнообразие. Първо аз си го създавам, а после всеки ден преподавам различни неща. Мога да преподавам на 10 различни випуска един и същи урок за прилагателните имена, но тези уроци ще минат по 10 различни начина. Имам свободата да работя различно, имам подкрепата да го направя – от директора, от родителите и от самите деца, и това е удивително!
Всеки ден в училище е различен. Един ден може да си изцеден до капка, да заспиш на масата за вечеря след втора смяна, да си вихрушка от емоции, но в други дни ще бъдеш щастлив от нечий напредък, удовлетворен от свършената работа, емоционален от уважението и безкрайно обичан.
А децата ви (тези в училище, имаме предвид) за какво си мечтаят и с какво се различават от времето, когато вие бяхте на тяхно място?
Смятам, че мечтите им са доста реални. Някак си са здраво стъпили на земята. Аз май все още съм от „младите“ учители и разликата ми не е толкова голяма, но различия имаме. Аз на техните години не съм мечтаела осъзнато каква ще ставам като порасна. Скоро проведохме онлайн урок за мечтите им. Оказа се, че мога да изредя мечтите на всеки, защото никоя от тях не се беше променила от миналата година.
Съвременните деца са много различни от децата, които бяхме ние. Интересите, познанията, светогледът, начинът им на живот, заобикалящата ги обществена атмосфера и събития са коренно различни.
Аз не обичам да стоя в постоянната позиция на „учител“ в класната стая, а да седна на земята до тях в междучасието. Обичам да си говорим за домашните любимци. Обичам да се шегувам по средата на най-трудния и скучен урок. Обичам да ги гушкам и целувам. Държа да говорим за отношенията си искрено и да споделяме чувствата си независимо какви са. Стремя се да си имаме доверие и подкрепа.
Какво ще е първото нещо, което ще направите и в лично, и в професионално качество, след като всичко това приключи някой ден?
Нямам търпение да приключи, да се върнем в училище и да си пиша на дъската. Да проверявам с червения химикал и да пиша „Отлично!“ с моя си почерк върху хартия! Нямам търпение да си пуснем с децата един танц от „нашите“ и да танцуваме заедно, и да се смеем на движенията си в прашната стая с дървените столове.
Аз съм социален човек и обичам да говоря. Нямам търпение да се втурна в тълпата на метрото, да обикалям софийските улици и да изпия едно приятелско кафе в парка пред Народния театър.
Извънредното положение ни извади от зоната ни на комфорт. Когато успяваме да излизаме от зоната си на комфорт, ние се променяме към по-добро – надграждаме се. Надявам се след тази ситуация светът да се промени към по-добро.
Помолихме учителите да ни пишат и да ни разкажат как се чувстват в тази необичайна ситуация на преподаване. Жасмина Панайотова, учителка на втори клас, реши да ни сподели какво се случва с нея и нейните ученици.
Добре, имам цели 20 мин до ПС (педагогически съвет), който ще е виртуален, продължителен и мъчителен. Във Viber имам само 48 непрочетени съобщения, това нищо не е, ще ги отметна, докато колегите имат думата.
Нямам самочувствието и претенциите да съм говорител на всички учители. Най-малкото работя в частно училище (хоп - 70 % спряха да четат!), но и ние сме под шапката, закрилата и опеката на МОН. И аз работя с деца, и аз комуникирам с родители, и аз като всички учители съм просто човек, жена, майка (на две момчета, ученици). Имам страхотен клас, най-умните, чаровните, старателните ученици са моите. Супер свестни родители, подкрепящи до безкрайност колеги и директори – пощадена съм!
Дотук с общите приказки, сега по-детайлно да видим какво стана през последните 4 седмици.
Стана тя каквато стана!
Аз бях готова, мислех си, една седмица преди да се наложи да стартираме дистанционното обучение. Къде от паника и стрес, къде от далновидност си въртях в ума този сценарий с идеята, дори и да не ни го спуснат, да го предложа пък аз на родителите – да не се притесняват и те, че и аз, да си направим уроци по Skype... Друг път ще се доверявам повече на интуицията си, защото се надцених.
Учениците ми са втори клас, от две години водя усилена пропаганда и борба да им направя офлайн живота интересен, да ги науча да играят, да работят, да се стараят, да скучаят дори, но да не търсят все на хляба мекото и на живота лекото. Стигнахме дотам, че дори децата си измислиха девиз на класа „Ако е лесно, не е интересно!“ Велики са!
И сега, какво? Хайде пред мониторите. "Е не", казах си, "няма да стане!" Писах на родителите как биха искали да действаме. Единодушно и задружно стигнахме до извода, че децата са малки, не могат да седят по 6 часа пред мониторите, не е и нужно. Необходимо е да не спират да работят по малко, не прекалено, да не губят мотивация и желание и да продължим да си бутаме в нашата посока – повече четене, писане, работа с тетрадки, учебници, помагала и много, много проекти за разтуха и веселба.
Дотук добре, ама как да стане това. Нали знаете, че детето не идва с ръководство за употреба, дистанционното обучение също не дойде с такова. И в този повечето колеги направиха това, което могат, преценявайки всеки според децата си, дисциплината, динамиката в класа и възможностите си. Директорите помагаха кой с каквото може, борейки се с купища документации и изисквания от МОН, РУО, ХЕИ и НДК... За последното не съм сигурна, но така се усещаше.
А родителите... Тука вече морето се раздели на две. Първите три дни като новогодишна заря избухнаха почести, благодарности и хвалебствия и ние, учителите, сякаш повярвахме, че най-накрая ще ни разберат. Но уви, всяко чудо за три дни! Толкова отне да се започнат претенциите и жлъчните коментари, поне следейки социалните мрежи.
Аз, както казах, съм пощадена, но и при мен се усети напрежение и изнервяне. И как няма?! Всички сме затворени, несигурни, стресирани, и да, всички работим. Но нашата работа не е като вашата. Защото аз не мога да си позволя да застана пред децата и да си показвам чувствата, те не са виновни и си чакат учителката, която познават. За да ги грабне, да ги разсмее, да държи здраво контрола, за да се чувстват сигурни и защитени, дори и през Zoom.
Аз трябва да съм пример. Аз трябва да светя, за да се отрази в душите им светлината ми и да запали пламъчето. Много е просто: не можеш да научиш каквото и да е от някого, когото не харесваш...
Трудно е, тежко е, непосилно е на моменти, но си струва. Когато свърши това и се видим в клас, съм сигурна, че ще забравя на секундата денонощната работа, подготовката на уроците, комуникацията с родителите, попълването на документацията... заради децата, защото накрая всички се раздаваме заради тях.
Това, което ни сполетя, беше цунами след земетресение, още се учим да плуваме в мътни води и ще броим щетите тепърва. Но важното е да сме живи и здрави!
Една от основните теми в "новото нормално" е дистанционното обучение на децата ни. И как може да е иначе, когато родители, учители и деца са се впуснали в бясна надпревара с планове, материал и време, за да докажат, че всичко може да бъде написано, научено наизуст и сметнато по два начина. Психоложката Ирина Атанасова, доктор по Педагогическа и възрастова психология, психоаналитичен психотерапевт и медиатор, е в Майко Мила, за да ни каже, че трябва да намалим темпото. За доброто на всички.
Чета огромно количество постове в социалните мрежи, че децата са преуморени, че ученето им идва много, че темпото, което учителите налагат е ужасно високо. Чета и че учителите са преуморени и 14 часа, 7 дни в седмицата не им стигат да се справят с всичко. И двете страни са прави.
Случва се един взаимно индуциран процес, който няма да спре, докато родителите не се намесят в качеството си на субект, отговарящ за здравето и развитието на децата. Такава е ролята ни в семейния кодекс – на субекти, които отговарят за отглеждането на уморените ни от учене деца.
Дистанционното обучение започна с голям ентусиазъм. На него се дължи настоящото прегаряне.
ДЕЦАТА подходиха с голяма надежда, че училището ще се върне в живота им. Беше им доскучало вкъщи, от една страна. От друга, те по природа са любопитни създания, обичат да научават неща за света и училището отговаря на вътрешната им потребност.
РОДИТЕЛИТЕ се втурнаха да осигуряват устройства, принтери, камери и т.н.
УЧИТЕЛИТЕ се втурнаха да пращат задания и да преподават.
Първа грешка: никой не постави въпроса за обратната връзка. Как учителят ще разбере, че не е сбъркал с подхода или с количеството задачи?
Възможно ли е ентусиазмът на децата и отговорното поведение на родителите да са подвели учителите? Те бяха начинаещи ентусиазирани дилетанти, но ние им възложихме отговорността да знаят какво и колко. Учителите опитаха някакви уроци и задания и видяха, че задачите се връщат попълнени и в срок. Решиха, че това е по силите на децата и продължиха напред. Но ние, родителите, ги подведохме.
Отговорността на българския родител към образованието на децата е впечатляваща и не се е променила от Възраждането насам. Преди няколко години, в социологическо изследване се разбра, че българинът ще се лиши от храна, дрехи и кола, но пари за дом, за здраве и за обучение на децата ще намери.
И така, цялото ни общество се втурна да изпълнява програмата на МОН. Учителите пускаха задания. Децата с усилията на родителите ги връщаха напълно готови и в срок. И когато малките започнаха да казват „Не искам!“, ние, родителите, отговаряхме „Трябва, щом учителката го иска, виж как другите могат, а ти?“
Втора грешка: някой заряза детската психология и реши да кара само на педагогика.
Децата често казват „не искам“, когато всъщност им е тежко, трудно и чувстват, че не могат. Родителите го чуват като мързел, инат, липса на интерес. Подозирам, че е защото сме свикнали децата да ни се противопоставят, когато им отказваме удоволствия, или сме скучни.
Трябва да знаете, че това не е същото противопоставяне. Ние, родителите, сгрешихме. Доверихме се на преценката на някого, когото вече бяхме подвели с информация. Забравихме, че детето е истинският експерт в тази работа. То знае колко е обичайното натоварване в училище и колко различно е състоянието му през учебния ден сега. Детето усеща колко може да учи в тази нова образователна вселена. Но възрастните не го чуват. Те даже не го питат.
Надявам се наистина да разберем, че няма как учителят да има компетентна и адекватна преценка за ситуацията, защото НЕ знае за колко време дете на съответната възраст, само или с помощ от мама, е разбрало новия урок; решило е 7 задачи с триъгълници; написало е съчинение по литература; план на урока и т.н.
Защото поне 100 родители го заблуждаваме системно.
Учителите толкова искаха да ни накарат да помагаме на ученето, че не се усетиха, че трябва да ни възспират. Водени от желанието си да помогнем всички се втурнахме да успеем, а сме на ръба да се провалим.
И така, ние заблуждаваме системата. Лъжем я, че децата ни могат да учат дистанционно в същия обем и срокове, разчетени за присъствена форма на образование. Няма защо да се чудим тогава, че за един учебен ден от децата ни се иска:
Нека спрем тази месомелачка за учители и деца и да дадем шанс на дистанционното обучение да намери себе си и своя ритъм. Нека учителите получат обратна връзка къде е границата. Те няма как да знаят колко е достатъчно – и да искат, не могат да видят умората на децата ни.
Законът неслучайно ни е вменил задължението да действаме в най-добрия интерес на децата си. Това означава да не допускаме светът да ги притиска отвъд границата на психическото и физическото здраве и да търсим баланса между изисквания и права. Можем да дадем знак на учителите колко време децата ни са работили по техните задания. Имаме правото да искаме промени, да им кажем къде не върви. Сигурна съм, че те ще са благодарни за обратната връзка, за тях също е труден период.
Само заедно можем да направим така, че дистанционно образование да успее. Достатъчно е да позволим на децата да ни покажат докъде могат.
Ставам сутринта, обличам се, а детето вече се подрежда с всички учебници и тетрадките пред компютъра, за да влезе във Виртуалната класна стая. Отварям интернет и… сърцето ми пропада в стомаха. Заповед на Министъра на образованието.
„Няма да имате пролетна ваканция, маме…“
„Защо? Защо, мамо.“ Започва да плаче на секундата. „Защо нямаме ваканция, аз имам нужда от ваканция? Заради болестта ли? Защото вече нямаме право да ходим в градината и да излизаме, и да се виждаме с никого, и вече не трябва да има и ваканция?“
Не знам какво да кажа. Самата аз съм бясна. Чаках тази ваканция, за да си свърша работата, да престана да се занимавам с таралежи, хайдути и стрехи, а детето да си почине като нормален човек. Защото каквото и да става на тази земя, децата имат право на ваканция.
Чета заповедта на министъра. Трябвало спешно да се навакса материал.
Не, не трябва. Не трябва спешно да се навакса материал. Знаете ли какво трябва? Трябва да се гръмнете. Спешно.
Учителите, особено началните, са на ръба на всички сили. Проверяват домашни до 12 през нощта, постоянно говорят с неразбрали деца по телефона. Деца, които наваксват.
Всички ние, родители и деца, като впрегатни животни трябва да наваксваме тези бисери на живота и образованието. Детето ми е затворено вкъщи, постоянно наведено над компютъра, над тетрадките и постоянно на-вак-сва нещо. Наваксва за таралежи, зайци, защото най-лошото не е да умрем от болест. Нито да изгубим работата си, апартаментите си и да няма къде да ни настанят в болницата, затова да започнем трайно да обитаваме 348-о легло в шеста редица на Арена Армеец.
Най-страшното е дъщеря ми да не изпусне един месец от образованието, заложено за трети клас.
И как да не е? Вие помните ли когато бяхте трети клас? Помните ли оня април, когато животът ви се промени и тръгна в съвсем друга посока. Как от ларва се превърнахте в жираф? И аз не помня. Защото няма такова нещо. Защото нищо фатално не се случва в момента в българското образование. Фаталното се случва в психиката ни. Нашата и на децата ни.
Ваканция няма да има. Новината се разпростанява мигновено.
Всички са унищожени. Чувам се с една приятелка. Тя в момента е в час по английски на сина ѝ, който е първи клас: „Сърцето ми е разбито, сърцето ми е разбито, нямаме ваканция!“
Получавам видео коментар от друга майка на три деца, която през филтър на голям банан с очила, съвсем отговорно заявява, че след като е чула как 25 деца рецитират „Аз съм българче“ едно след друго във Вайбър, не ѝ се живее повече.
Трета, бясна до смърт, вече е написала, че ще бойкотира следващата седмица учебния процес, защото и тя е човек, защото всички сме хора и това не може да продължава повече.
Изведнъж, обаче, се оказва, че точно преди заповедта, имаме писмо от МОН, спуснато до всички училища, което гласи следното:
"Уважаеми директори и учители,
Прекъсването на учебния процес в училищата в страната във връзка с въведеното извънредно положение за ограничаване на разпространението на COVID-19 наложи промени не само в организацията и методите на обучение, но и в графика на учебното време. Обучението в електронна среда от разстояние стартира ефективно в много голяма част от училищата благодарение на обединените усилия на всички участници в процеса – директори, учители, родители, ученици. В хода на обучението се подобри организацията и ефективността, но наред с това се натрупа умора от интензивността на дейностите. В тази връзка препоръчваме в периода от 13 април до 16 април да се разнообразят заниманията и да се предостави възможност за разтоварване на учениците, като в същото време се ангажира тяхното внимание и се осигури спазването на мерките за социална изолация чрез провеждане в електронна среда на следните дейности: занимания по интереси; дейности за обща подкрепа в зависимост от индивидуалните потребности на учениците – напр. допълнително обучение за преодоляване на трудности и наваксване на пропуски в обучението в т.ч. и по обективни причини, индивидуални консултации, кариерно консултиране; обучение по предмети в областта на изкуството, технологиите и спорта, в случай че обучение по тези предмети не е осъществявано (достатъчно) за периода на извънредното положение; виртуално посещение на музеи, гледане и обсъждане на филми с учебна цел, обсъждане и оценяване на екипни проекти и др.; провеждане на часове на класа и/или занимания, насочени към здравното, екологичното, гражданското и патриотичното образование, към безопасността на движението, опасностите в интернет или в други области, определени съвместно с учениците; психологическа подкрепа за преодоляване на наложената социална изолация и за подобряване на работата в екип. Всяко училище може по своя преценка да разшири спектъра на възможните дейности, като съобразява дневната ангажираност на учениците да не надвишава 4 часа. В този период част от учителите, които в изтеклите три седмици активно и ефективно са работили с учениците си в електронна среда от разстояние и няма необходимост да предоставят индивидуални консултации на отделни ученици, може да използват времето не за пряка работа с учениците, а за анализ на напредъка, за обсъждане на платформи и приложения с цел оптимизиране на използваните от едни и същи ученици, за обучения и самообучение и др. От своя страна, ръководният екип на училището би могъл да използва времето за анализ и подобряване на организацията и координацията на дейностите с цел оптимално разпределение на времето, ресурсите и функциите за постигане на ефективни резултати, без това да води до прекомерен контрол и допълнителна административна тежест.
Разбира се, всеки педагогически специалист, който пожелае, може в този период да ползва и платен годишен отпуск."
Приятна ваканция!!!
Приятна ваканция??? В смисъл?
Никой не знае какво става. Как така наваксваме, па всъщност не наваксваме? Говоря с няколко учители в момента. Едни смятат, че заповедта отменя писмото от МОН, други – че реално има ваканция, но не и на хартия.
Всички седят и се чудят. Какво значи това, че учителите могат да излязат в платен отпуск?
Ще принуждаваме учителите да си вземат платен отпуск, за да няма училище ли? Ми те може и да не искат сега да си хабят отпуска. Може да им трябва, за да идат на море, а не да си седят вкъщи.
Появяват се предположения, че има училища, в които учебният процес е закъснял прекомерно и те имат нужда да наваксват. Но надали това е вина на децата и учителите. Вероятно това е проблем с бързото приспособяване на учебния процес. Не всички успяха да се включта адекватно, но и това ще стане.
Моите деца нямат какво да наваксват. Всички вървят в крак с учебния план насред дигитални стаи, крясъци, падане на интернета, изолация и световна катастрофа, децата ми са в крак с всички априлски таралежи и хайдути, благодарение на собствените си усилия, моите нерви и пълното изтощение на разкошните учители. Не благодарение на МОН
И всички ние заслужаваме истинска ваканция. Не фалшива. А на тези, които не са наваксали ще кажа само едно – не си го слагайте на сърце. Вие също имате нужда от ваканция.
