Как математиката, неразбирането ѝ, психологията и политологията се събират в уменията на един учебен терапевт? И как този терапевт, напук на образователната система у нас (така политически изгодно изоставена в архаичност), с разбиране на детската психика изгражда път към числата?
За да си отговорим на тези малко сложни (поне за нас) въпроси, се срещаме с Донка Дойчева-Попова. Тя е психолог, политолог, завършила е висшето си образование в Мюнхенския университет „Лудвиг-Максимилиан“, автор е на рубриката „Възможното образование“ в онлайн изданието „Тоест“.
Доказателство за това е и усилието ѝ в подкрепа на Хуманитарната гимназия в Пловдив – училището, което тя самата е завършила, и което се нуждае от ремонт. Може да видите повече по темата и да подпишете петицията.
Преди години Донка Попова разбира, че не е глупава, както са я определяли някои учители, понеже не схваща математиката, а има дискалкулия. Започва да рови какво е това чудо на чудесата, сертифицира се и затова днес помага на деца със същото обучително разстройство. За дискалкулията у нас се знае малко и като за повечето „такива неща“ и за нея можем да махнем набързо с ръка в стил „баба ти само дискалкулия е имала, айде стига лигавщини“. И добре че има хора като Донка. Ето я днес в Майко Мила.
Образованието Ви и заниманията Ви са съвкупност от политология, математика и психология. По какъв начин събирате всички тези дейности в работата си в момента?
Както и да го гледаме, те са свързани. Звучи малко абстрактно, но е така. Като психолог разбирам какво е общото между математиката и политологията и изобщо как стигнах дотук. Като политолог разбирам, че математиката и психологията са неизбежни за по-адекватното функциониране на системите в държавата, на целия свят.
Всъщност като дискалкулик – защото аз съм човек с дискалкулия и не бих се определила като математик, въпреки че заобичах математиката – разбирам как и политиката, и психологията биха могли да помогнат за осъществяването на една по-адекватна, по-успешна образователна среда за всички деца.
Защо образованието е толкова близо до сърцето Ви? Казвате, че и Вие сте с дискалкулия. Има ли връзка с това?
Може би. Може би на първо място просто ме е грижа за децата, защото образованието е основата на цялото човечество. Ние сме тук, където сме, точно поради образованието, което някакви хора преди нас са започнали да градят. Ние надграждаме и не спираме.
И не искам децата днес да минават през това, през което ние сме минали преди 10, 20, 30 и така нататък години. Всъщност нищо не се е променило и наблюдаваме една пълна неадекватност на образователната система. Кипи безсмислен труд от много, много години. После тези деца биват изплюти от системата без подготовка за реалния живот.
В същото време има и примери, които ни вдъхват кураж и започваме да си мечтаем. От тях виждаме какво можем да постигнем, ако адаптираме образованието към съвременния живот. И затова се оказва, че си заслужава човек да се бори. Мисля, че всеки от нас познава някой, който е плод на чужда образователна система или на различен модел на образование от онзи стандартния, срещу който се борим в момента.
Завършила съм висшето си образование в Германия и в един момент си дадох сметка, че там научих основните неща за обществения и личния живот, дори за това как се става възрастен и отговорен гражданин. Случи се, защото бях рязко посадена в плодотворна почва. Много ми се иска тази плодотворна почва да я създадем и тук.
Вие сте учебен терапевт и се занимавате с хора, които имат дискалкулия. Споменахте я вече, но какво точно представлява дискалкулията?
Първо бих обяснила какво е учебен терапевт, защото дискалкулията е следствие. Учебният терапевт си го представете като детектив, който търси и най-често успява да намери причината защо едно дете не напредва толкова добре в училище. Не опира до частни уроци, до ходене на школа, не е до това детето да прави още от същото, което и без това не може или не разбира, и не знаем какво му има. Много често тези деца биват наричани „мързеливи“, „глупави“ и отношението към тях не е такова, че да бъде променено поведението им.
Дискалкулията е разстройство, описано във всички справочници за заболявания и диагнози. То означава неразбиране на математическите действия.
Дели се на два типа. Може да се дължи на нарушени аритметични умения или на нарушения в пространственото ориентиране. Много често двете се появяват заедно, защото ако нямате добро пространствено ориентиране, и аритметиката в един момент няма как да си я представите, тъй като тя става доста абстрактна.
Когато попаднах на описанието на диагнозата преди доста години, се хванах, че всъщност съм имала дискалкулия и това е причината да се откажа от математиката.
Въпреки че моята учителка казваше, че съм глупава и не ставам за математика, реално не е било така. Просто е трябвало някой да проговори математическия език на моя език, по начина, по който аз си го обяснявам. И точно това правя с децата.
Какви са симптомите? Как може да разберем, че детето ни вероятно има дискалкулия?
Симптомите могат да бъдат най-разнородни, като започнем от най-обикновените неща. Например, ако детето в предучилищна възраст няма интерес да играе с пъзели, с Лего, с нещо, което изисква пространствена ориентация, това е една малка червена лампа, която можем да проследим и да видим нататък как ще се развие.
После в първи клас например можем да наблюдаваме
Всяко число има няколко аспекта на разбиране. Единият е знакът, който изписваме. Чуваме думата за числото 4 и изписваме знака за четири. Другият аспект е разбирането за количеството. Тоест, като чуя четири, си представям четири на зарчето например.
Имам деца, с които броенето наобратно, макар и във втори, трети клас не се получава. И тук има някаква причина. Нещо стои на пътя на това дете.
Едно дете например тръгва от 62 назад, стига до 61, 60 и вместо 59 казва например 79. И в този случай установих, че до такава степен е нарушено пространственото ориентиране, че то дори не може да си представи една числова ос.
Децата с дискалкулия успяват в голяма степен да я прикрият с по-бавно решаване на задачи, защото те, неразполагайки с помощник, който да преведе на техния език това, което трябва да направят, си измислят свои начини, които са много по-обстоятелствени.
Представете си един давещ се човек, който се опитва сам да се спаси без пояс. И на тези давещи се в математиката деца, им подавам пояса и им казвам: „Няма нищо срамно да имаш този пояс. Мога да ти покажа още 10 начина и който ти хареса, него можеш да използваш.“ Няма един задължителен път в математиката, който трябва да следваме. Има много и се опитвам да ги отворя за децата.
Осигурявам място, на което тези деца могат да бъдат себе си. Могат да свалят защитата, която са изградили. Давам им силите да погледнат своята слабост в очите и да заживеят с нея, да я пречупят. И тук не говорим за лечение, а за това детето да израсне един уверен в себе си човек, който може да борави на всекидневна база с най-необходимата математика, която му е нужна, за да бъде адекватен член на възрастното общество.
Ако сега влезем в произволен четвърти клас например и съобщим, че в класа има две деца с дискалкулия, учителят дали ще разбере за какво говорим?
По-вероятно е да не разбере. Затова съм приела като своя мисия да говоря непрестанно за това, може би да се повтарям даже. Най-хубавото за едно училище е да разполага с такъв специализиран терапевт, при който, ако има сигнали за дискалкулия, детето да бъде изпращано.
Аз работя в частно основно училище и най-хубавото е, че не само се помага на децата, но съм обучител и на учителите. И когато един учител е чувал и знае, той няма просто да реши, че едно дете за трети път не си пише домашната работа и го прави напук, а ще си зададе въпроса защо не си пише домашната работа.
Много се надявам и други училища да отворят вратите си към учебните терапевти. Няма да им отнема толкова време и съм сигурна, че мога да им помогна да разберат за какво точно да следят и как да направят поне началното обучение по математика по-разбираемо за децата.
А от държавни училища търсили ли са Ви?
Не, въпреки че съм ходила на няколко места, за да предложа помощта си абсолютно безвъзмездно, единствено защото съм се чувствала принадлежаща към някаква общност и като родител, но уви...
С голяма група няма как учител да се справи сам, но той може да приспособи поне една част от материала, който преподава, така че да стане по-разбираем за деца с дискалкулия. А на тези, които нямат дискалкулия, просто ще им е още по-интересно. Това не е да преподават математика за изоставащи деца и всички напреднали да са пренебрегнати. Напротив! Има много по-адекватни математически материали, които могат да помогнат за изграждането на по-добро математическо разбиране. И тези материали ги няма в класните стаи, а всъщност струват дребни пари и е несправедливо да не предоставим тази възможност на децата.
Разкажете ни малко за подкрепата от родителите.
Да кажем, че родителите по един или друг път стигат до мен, детето е минало тест (за установяване на дискалкулия, бел.ред.) и се налага да започнем работа. Естествено, аз оставям това решение на родителите. Но има една част от тях, които казват, че не е нужно, че детето има други силни страни, че някак ще избута математиката... Има и друга група родители, които просто казват: „Това не е вярно.“
И ми е жал, защото виждам как детето ще трябва да се промушва цели 12 години през образователната система, без да има кой да му помогне. И това дете няма да спре да ходи на частни уроци, ще продължи да не разбира най-елементарните неща като например разделяне наполовина…
Няма да забравя как сравнително в началото, когато изобщо започнах да говоря за дискалкулия, ме потърси една жена, която беше на около 40 години и вече с доста успешна кариера. Тя ми призна, че и до ден днешен се опитва да скрие, че не може да сметне наум дори елементарни неща. И ние много работихме и тя успя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако приемем, че от всяка диагноза или тип разстройство има и някаква „полза“, може ли да говорим за такава при дискалкулията?
Силата в една такава диагноза е да си наясно, че има едно нещо, което не можеш. Обаче има и други хора като теб. И през това да се намери отговор на въпроса какво мога, кое е моето нещо.
Децата и без това страшно се лутат в избора на път и ние много рано им налагаме този избор. Още в седми клас те трябва да си изберат гимназия. После завършват и им казваме „Сега си избери професия“.
Моята класна в Хуманитарната гимназия казваше: „Всяка любов е предпоследна“. Добре е да научим децата, че всяка професионална любов е предпоследна и че няма нищо лошо да се развиват. И аз не знаех, че може да има нещо общо между политология, психология и учебен терапевт. А го намерих и то наистина съществува.
За последния въпрос ще ни е нужно отделно интервю, но все пак, синтезирано – Вие как си обяснявате, че сякаш някой иска умишлено да остави образователната система архаична, вместо да я приспособява и осъвременява?
Така е, защото на тази система ѝ липсва човещина.
Много е важно за системата да остане йерархична. Това е неизбежно за една система, разбира се, но чрез насилие и подчинение никога няма да се получи. И ние накрая винаги ще имаме неадекватни възрастни. И може би политическата система най-добре се възползва от такива неадекватни, тихи, кротки и небунтуващи се хора.
Когато се върнах от Германия и заживях отново в България, ми отне доста време да се приспособя към реалността тук. Много често чувах: „Ама забрави какво е там. Тука е така.“ Но не съм спряла да се боря срещу това „Тука е така“, защото смятам, че не можем да го допуснем. Не трябва да го допускаме.
Трябва някъде там да скъсаме тази верига. И това става само с уважение, с човечност.
Това е специфично нарушение на ученето с невробиологичен произход, което засяга способността за разпознаване, обработка и запаметяване на езиковата информация. Най-често се проявява чрез затруднения в четенето, писането и правописа, въпреки наличието на нормално интелектуално развитие и предоставено адекватно обучение, разказва ни Илия Сталев – психолог с над 10 години опит в работата с деца, юноши и родители. Основната причина да говорим за дете с дислексия е т.нар. фонологичен дефицит – трудност при разпознаване и превръщане на звуковете в думи. Това затруднява свързването на букви със звуци и разпознаването на думи.
Дислексията често се предава по наследство и е по-вероятна при деца с фамилна обремененост или забавено езиково развитие. Ранното ѝ разпознаване – още в предучилищна възраст, е от решаващо значение. Родителите първи могат да забележат признаци като бъркване на звуци, трудности с римите и с назоваването на буквите. В училищна възраст се проявява с четене под очакваното ниво, слабо разбиране на текст, фонетичен правопис, бъркане на визуално сходни букви и избягване на писмени задачи. При възрастни остава като затруднение в правописа, обобщаването на текст и усвояването на чужди езици.
Това е обучително затруднение, което засяга способността на детето да изразява мислите си писмено. Тя, както и дислексията, не е в резултат от ниска интелигентност или недостатъчно обучение. Децата с дисграфия обикновено имат нормално езиково развитие и запазени когнитивни способности, но изпитват трудности именно в координацията между моторните, зрителните и езиковите умения, необходими за писане.
Писането е комплексен процес – включва фината моторика, пространствената ориентация, езиковата обработка, работната памет и организирането на идеи. Когато координацията между тези процеси е нарушена, се появяват характерни затруднения, уточнява психологът. Децата с дисграфия често пишат бавно и нечетливо, с изкривени или разположени на различни места букви. Нерядко изпускат или разместват букви в думите, което прави текста труден за разбиране. В писмената им работа се наблюдават правописни и граматически грешки, които не отговарят на общото им езиково ниво.
Затруднението се проявява още в начина, по който детето организира писмения текст – изреченията са кратки, с ограничена структура, а преминаването от идея към идея е трудно. Това води до значително разминаване между онова, което детето може да изрази устно и онова, което успява да запише на хартия.
Причините за дисграфията са разнообразни и често свързани с особености в мозъчната организация, които засягат моторната и езиковата обработка. Понякога се наблюдава и при деца с други затруднения в развитието като хиперактивност с дефицит на внимание или аутизъм. Наследствените фактори също могат да играят роля.
Важно е да се знае, че децата с дисграфия не избягват писането от мързел. Често то е свързано с умора, фрустрация и дори болка в ръката. Поради повтарящите се неуспехи, мотивацията за учене може да пострада, а увереността да се понижи значително.
Затруднение в ученето, което засяга способността на децата да разбират и използват числата. Те се затрудняват с основни аритметични операции, трудно преценяват количествата и се объркват при решаването на задачи, дори след многократни упражнения.
Тези затруднения не се дължат на липса на усилие или когнитивни дифицити, казва още Илия Сталев. По-скоро са свързани с начина, по който мозъкът обработва числовата информация. При много деца има наследствена предразположеност, а в някои случаи рискът нараства при преждевременно раждане, неврологични състояния или натрупан негативен опит с математиката в училище.
Учениците с дискалкулия изпитват затруднения с броенето, разпознаването и използването на математически символи като +, –, × и ÷, объркват се при работа с мерни единици, време или пари, и се чувстват несигурни при пресмятане наум. Те могат да разчитат дълго време на броенето на пръсти, да пресмятат бавно, да избягват дейности с числа и да се тревожат в ситуации, изискващи бързи изчисления. При по-малките се наблюдава трудност при свързването на числата с реални предмети, а при по-големите – затруднения с графики, планиране и ориентация, както и неуверено боравене с калкулатор.
Този термин се свързва с трудности в контрола и координацията на движенията. Децата с това състояние често изглеждат тромави, трудно се справят с дейности като обличане, използване на прибори, рисуване, писане или каране на колело. Причината е в нарушеното предаване на сигнали от мозъка към тялото, което затруднява изпълнението дори на познати движения, независимо от интелектуалното развитие на детето.
Първите признаци могат да се проявят още в ранна възраст – закъснение в прохождането, трудности при пълзене или използване на ръцете при игра. По-късно проблемите стават по-видими при спорт, писане и дейности изискващи координация. Децата с диспраксия често изпускат предмети, удрят се в мебелите или им е трудно да следват последователни инструкции.
Важно е да се знае, че диспраксията не е резултат от мързел или липса на мотивация. Тя може да се съчетава с други трудности като дислексия, ХАДВ (хиперактивност с дифицит на внимание) или нарушения от аутистичния спектър. Сред възможните рискови фактори са преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и фамилна обремененост.
Оценката на състояния като дислексия, дисграфия, дискалкулия и диспраксия изисква цялостен и мултидисциплинарен подход. Не съществува един-единствен тест, който да постави диагноза – вместо това се използват поредица от специализирани изследвания, наблюдения и интервюта с родителите и учителите, казва още психологът.
Обикновено в оценката участват логопед, психолог, специален педагог, ерготерапевт, а при необходимост – педиатър или невролог.
Основните етапи включват:
Още в детската градина или началните класове – помага за навременно разпознаване на трудностите. Това дава възможност за подкрепа, която може да повлияе положително на детето. Оценката трябва да бъде адаптирана към възрастта и индивидуалните особености, като целта не е просто поставяне на диагноза, а разбиране на нуждите и потенциала на всяко дете.
Ефективната подкрепа в училище за деца с обучителни и двигателни затруднения изисква тясно сътрудничество между родители, учители и специалисти – педагози логопеди, психолози, ерготерапевти и ресурсни учители, казва психологът. Общото при всички състояния е нуждата от подкрепящ и индивидуализиран подход, при който акцентът пада върху силните страни на детето, а не върху дефицитите. Вместо да се наказват грешките е по-добре да се поощряват усилията и да се създава безопасна среда за учене. Често се налага адаптиране на учебния процес, например удължено време за изпълнение на задачи, използване на алтернативни форми за представяне на знания (като устни отговори или работа с компютър), както и прилагане на визуални, практически или сензорни материали.
При деца с дислексия основен фокус е разбирането, че трудностите с четенето и правописа не произтичат от липса на старание, а изискват специфична подкрепа – като оценяване по съдържание, а не само по формални грешки. При дисграфия подкрепата включва развитие на фината моторика, подобряване на графомоторните умения и използване на алтернативни средства за писане. Децата с дискалкулия се възползват от визуални опори, игрово обучение и практически дейности, които свързват математиката с реалния живот. При диспраксия ключова роля имат малките, но значими адаптации в ежедневието и ученето – разбиване на задачите на по-малки стъпки, демонстрации, подходящи помощни средства и редовна терапевтична работа. Във всички случаи системната подкрепа – както в училище, така и у дома – е от решаващо значение за развитието на потенциала на всяко дете.
Ако едно дете има установена обучителна или двигателна трудност това не означава автоматично, че то попада в категорията „дете със специални образователни потребности“ (СОП). Съгласно Наредбата за приобщаващо образование, дете се определя като дете със СОП, когато състоянието му налага продължителна, специализирана подкрепа за личностно развитие, надвишаваща обичайната педагогическа помощ.
Още не сме свършили, скрол надолу
С други думи, не диагнозата сама по себе си, а степента на въздействие върху ученето и адаптацията в училищна среда определя дали детето ще бъде формално признато като дете със СОП. Това решение се взема от екипа за подкрепа за личностно развитие в детската градина или училището, въз основа на заключение от психолого-педагогическа оценка. При нужда, детето може да получава ресурсна подкрепа, адаптирана учебна програма, консултации с психолог или логопед и други форми на подкрепа в рамките на приобщаващото образование.
Дискалкулията е сравнително непознато понятие в България. У нас повече говорим за мързеливи или глупави ученици. Какво е добре да знаем за дискалкулията и защо е толкова важно да говорим за нея без срам и без да се правим, че не я виждаме – публикуваме, със съгласието на авторката Донка Дойчева-Попова – материала ѝ за toest.bg.
Добрите умения за смятане са поне толкова важни, колкото и добрите умения за четене. И това далеч не важи само за годините, които прекарваме в училище, а се разпростира върху целия ни живот. Хората, срещащи затруднения при смятането, имат по-трудно ежедневие (при пазаруване, при паркиране и при множество действия в работата и в свободното си време) и същевременно са силно ограничени в избора си на професия.
За дискалкулия говорим, когато човек среща затруднения още при първите стъпки в аритметиката – събиране, изваждане, умножение и деление. Това означава, че дискалкулията е стабилно в развитието си разстройство, което в повечето случаи започва много рано, още в детската градина, и остава непроменено до напреднала възраст.
В Международната класификация на болестите намираме дискалкулията в група F81: Специфични разстройства на училищните умения, F81.2 Специфично разстройство на аритметичните умения. В DSM (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) тя е под номер 315.1 – „С нарушения в математическата грамотност (разбиране на числа, запомняне на аритметични факти, точно или плавно смятане, точни математически разсъждения)“.
От неврокогнитивна гледна точка дори елементарното смятане е сложен процес. За него ни е нужно цифрово познание. Цифровото познание обхваща всички мисловни процеси, които засягат разбирането и преработването на числата (произнесени числа; числа, записани с арабски цифри), както и процеса на смятане (наум или писмено). Цифровото познание (когниция) се различава в множество аспекти от останалите когнитивни процеси и френската изследователка Мари-Паскал Ноел проследява следните три аспекта на числата:
Същевременно, когато говорим за числа, според Станислас Деан имаме предвид различни видове кодиране:
Това показва, че дори само едно липсващо звено в необходимите за смятането взаимовръзки може да причини трайно спиране на процеса на разбиране на математическите действия.
Б. е във втори клас и е с диагностицирана дискалкулия. Вече сме имали няколко срещи, но още не мога да разбера основната причина да не може да борави с числата над 10. Използваме специални материали (познати от Монтесори), в които единиците са кубчета, а десетиците са пръчица от десет кубчета. Показвам количеството за 11 и построявам кубче върху пръчица, казвайки – „Виж, направих думата – един-на-десет – единадесет!“.
Б. се ококорва и след кратък размисъл признава:
Аз не знаех, че тази дума означава това! Може ли да пробваме и с другите думи?
Така установих, че детето е научило думите за числата от 11 до 19 като думи на чужд език, без да е разбрало значението им и без да може да си ги представя количествено. Доверието, което бяхме създали в предишните ни срещи, помогна на Б. да сподели с мен нещо, от което се е срамувал, защото е виждал, че съучениците му се справят, и за което не би се сетил, дори да попита. Защото как питаме за неща, които не знаем, че съществуват?
Причините за дискалкулия са доста разнообразни. Тя може да се дължи на невробиологични предпоставки, например заболявания, доказани като генетични нарушения – спина бифида, синдром на Уилямс, хромозомни дефекти, засягащи Х хромозомата.
Все още са малко, но съществуват изследвания, които доказват различната структура на мозъка при хора с дискалкулия. При тях са намалени нервните пътеки, които свързват париеталните дялове помежду им и със задната част на слепоочния дял (темпорален), която участва във възприемането на визуално представени обекти и написани думи. Доказана е намалена активност на теменните дялове (особено на интрапариеталната бразда) при задачи за сравнение на големини, сравняване на числа и при смятане. Доказано е също, че сивото вещество в интрапариеталната бразда и околните области е с по-ниска плътност при диагностицирана дискалкулия.
Интересен е и генетичният компонент на това разстройство. При еднояйчните близнаци има 12 пъти по-висок риск, ако единият от близнаците е с дискалкулия. При двуяйчните този риск е 8 пъти по-висок. При братя и сестри, от които само един е засегнат, има 5 до 10 пъти по-висок риск и някое от другите деца да покаже същия дефицит. Това говори изцяло в подкрепа на невробиологичните причини за дискалкулията.
И все пак никое проучване не може да даде един-единствен правилен отговор на въпроса откъде идва дискалкулията, защото тя е хетерогенно разстройство. Рисковите фактори за нейната поява се крият в три основни полета.
Първото е на индивидуалните особености, които включват липсата на концентрация, нарушено внимание, памет, мотивация, вродени слухови нарушения и др. Децата със синдром на дефицит на вниманието (и хиперактивност) – СДВ(Х), например имат 2,5 пъти по-голяма предразположеност към дискалкулия – тук бихме потърсили причината първо в концентрацията и паметта.
Второто поле е училищната среда. Огромно значение тук имат методите на преподаване, личността на учителя, учебниците и помагалата, съучениците.
Третата важна част е социокултурната и семейната среда, които, освен че влияят пряко върху психологическите компоненти от първото поле – на индивидуалните способности, – включват в себе си езиковото развитие, стимулите за учене, помощните средства и много други.
Тези три полета се влияят взаимно и са силно зависими едно от друго. Ето толкова сложна е плетеницата, свързана с произхода на дискалкулията.
На всички гореизброени фактори обаче трябва да се гледа не като на предпоставки за дискалкулия, а като на вероятност, като на рискови фактори, които биха могли да улеснят появата ѝ, но не водят непременно до нея.
Още не сме свършили, скрол надолу
Диагностицирането на дискалкулията е особено необходимо, защото специализираните тестове могат много точно да покажат дали е само временно, или трайно затруднение, към което трябва да се подходи индивидуално и специфично. Те също така помагат по-бързо и ефективно да се установят точните слаби места, към които да се насочи помощта.
За съжаление, най-често дискалкулията остава скрита до IV–V клас, когато заради рязкото повишаване на трудността математиката става непостижима за децата, които по някакъв начин само са избягвали срещаните затруднения. Често родителите казват, че проблемът се е появил едва в V клас, а преди това детето е смятало съвсем добре. Това обаче не е така, защото детето не е разбрало или не умее да прилага техники и логика, които не е усвоило поради една или друга причина. Всеки учител и родител може да бъде нащрек за ранните признаци на дискалкулия, а някои от тях са следните:
Опитваме се да осигурим възможно най-позитивната учебна среда. Старайте се да не сравнявате децата едно с друго. Дайте им възможност да ви се доверят в личен разговор и да се почувстват разбрани. Дайте им да „пипнат“ числата – използвайте топчета, камъчета, разделяйте ги на групи и ги събирайте пак.
Много важно е да визуализирате числата с позицията им на числовата ос. Опитайте се да създадете представа за отделните едноцифрени числа в главата на всяко от децата. Имайте предвид, че във всеки клас има поне няколко ученици с дефицит в математическите умения, и бъдете нащрек за тях. Тези деца се нуждаят от повече време за същото количество работа, затова се постарайте да го осигурявате при контролни и класни работи, а също и при външни оценявания. Не задавайте въпроса „Какво толкова не му разбираш, нали го обясних?“.
Подкрепяме и разбираме детето. Не го наричаме мързеливо или неставащо за математика. Защото, макар и да ни изглежда така (детето не иска да пише домашните си по математика или е избягало от час, боли го корем в деня на контролното и т.н.), това е единствената защита, която познава. То вече е научило, че дори да се старае, пак не се получава, затова се опитва всячески да заобиколи следващото неизбежно разочарование под формата на лоша оценка. Детето е развило вече коморбидно разстройство – освен че се затруднява, то има и страх от математиката, защото е натрупало негативен опит с множество неуспехи.
Математиката, четенето, писането в детска възраст се асоциират с образователни постижения, водещи до по-добри оценки и съответно до по-добро образование (избор на учебно заведение). Доказано е, че в зряла възраст този избор има пряка връзка със социалния ни статус.
Често казваме за някого или за себе си, че не ни бива в математиката, и така незабелязано създаваме впечатлението, че няма какво да се направи по въпроса. А това изобщо не е така. Дискалкулията не пречи да имаме съвсем нормален, дори успешен живот. Защото математиката далеч не е всичко, от което се нуждаем, но поне част от нея е неизбежна, за да сме пълноценни първо за себе си, а после и за света около нас.
Ясно ни е, че всички някак преминават през образователната система и излизат рано или късно от нея. Въпреки множеството доказателства, че затруднения от типа на дискалкулията имат пряко влияние върху бъдещия социален статус на засегнатия, както и върху професионалната му реализация, икономическия му статус, кредитната му репутация, включително и върху здравния му статус, то е наистина учудващо защо все още в България затруднения като дискалкулията са абсолютно непознати, но за сметка на това продължаваме да говорим за мързеливи деца.
