Да се грижиш за това да си във форма е нещо чудесно и всеки от нас е добре да го прави.
Има обаче хора, които изпадат в крайности - едни превръщат грижата за тялото в някакво робство, в което са валидни само няколко правила, а всичко друго е вредно и грешно.
Други пък тотално се отказват от грижата за себе си и живеят по силата на най-малкото съпротивление.
Днес с Lazar Radkov ще говорим за въпросните крайности и как да намерим златната среда, за да се радваме на този живот! #силатавтеб
С подкрепата на BILKA
Нека почнем открито и директно, защото така е най-добре да се започва.
Има два вида целулит: такъв, който се вижда, и такъв, който не се вижда, но го имаш.
Ако си мислите, че имате нужда да се отървете от целулита, всъщност имате нужда от приятен човек до себе си и страхотни приятели, с които да общувате пълноценно и да преживявате забавни моменти.
За да разберем дали целулитът е градска легенда, или е неоспорим факт, ще ви представим няколко обективни факта относно целулита и как да знаем какво да направим с него.
Думата „целулит“ за първи път се използва през 1920 в реклама на СПА процедури. Започва да набира популярност през 1960 покрай списание Vogue, където се обръща внимание на целулита като „нещо грозно“ и от което „жените трябва да се отърват“.
Целулитът са „дупки“ и неравности по кожата, най-вече по бедрата, задните части и корема, и най-вече при жените. Това е. Според различни проучвания се среща при 80–90% от жените и 10% от мъжете основно поради факта, че при мъжете съединителната тъкан е структурирана по-различно от тази на жените. Мъжете имат по-дебела кожа и складират повече мазнините между органите (висцерално).
Повечето хора си представят, че мастните клетки просто са набухани под кожата и между органите и си стоят там, за да показват колко сме дебели. Не е така. Условно можем да кажем, че мастните клетки са натъпкани в „кутийки“ от съединителна тъкан. Представете си пчелна пита. Разликата между мъжете и жените е, че при жените „кутийките“ са доста по-големи, а при мъжете – по-малки. Дори да им се появи целулит, мъжете имат по-дебела кожа и шансът да си проличи е доста по-нисък.
Всъщност проблем с целулита е точно НИКАКЪВ! Няма мерило за целулит. Ако се вижда – значи имаш. Ако не се вижда – значи имаш, но не се вижда.
Колкото повече мазнини имате, толкова повече ще ви личи целулитът. Колкото по-немощни, неразвити и нетонизирани мускули имате – толкова повече ще ви личи целулитът.
Мускулите придават приятната заоблена форма на различните части на тялото, опъват кожата и прилежащата ѝ съединителна тъкан и… „изравняват“ дупките. Съответно колкото повече мазнини имаме, толкова повече материал имаме да стои „на дупки“. Колкото по-малко мазнини имаме, толкова по-малко мастна тъкан имаме, която да „седи на дупки“.
При различните хора съществува известни разлики в здравината и в структурата на съединителната тъкан. Има изследвания, доказващи генетична предразположеност на някои хора да развият целулит.
Изследванията обаче показват, че редовната физическа активност и адекватното хранене неутрализират тази предразположеност.
Започнете да тренирате с тежести. Качете малко сила и малко мускули. Хранете се умно. Не гладувайте! Свалете мазнини с подходящо хранене! Пийте достатъчно вода!
Когато няма стимул и градивен материал да поддържа активните тъкани (най-вече мускулите) – т.е. тези тъкани, които изразходват най-много енергия в организма, тялото започва полека-лека да ги катаболизира – т.е. да ги разгражда.
Когато изядем част от тъканите, които изразходват най-много енергия, енергийните нужди на тялото намаляват, за да поддържа своите процеси – т.е. пада енергията, която изразходваме в покой, или с други думи забавя ни се метаболизмът.
Това, което се увеличава много, когато гладуваме, е гладът и още повече желанието за junk. В този момент е супер лесно да качим мазнини, защото се поглеждаме в огледалото и установяваме, че сме по-увиснали и по-отпуснати отпреди. Решаваме отново да минем на диета и… повтаряме цикъла, в който губим още мускули и качваме още мазнини.
Краткосрочно достигаме до skinny-fat фигурата. Дългосрочно крачим смело към откровено затлъстяване. Това значи да имаш нормално тегло или дори да се водиш слабичка (слабичък), да изглеждаш нормално (или добре) в дрехи и да изглеждаш мек/а и отпуснат/а без дрехи.
Ако имате много мазнини и почти никакви мускули, мазнините трябва да бъдат използвани за енергия – да бъдат изгорени. Мускулите са пещи за мазнини. Ако нямате, трябва да качите мускули. Първо, ще трябва да изградите мускулна тъкан. Това ще отнеме време. Може да качите размери. Осъзнайте това и бъдете постоянни.
Като качите мускули, ще ви бъде много по-лесно да свалите мазнини. Оттам ще свалите размери, но вече ще сте изградили приятните извивки и стегнатите мускули, които изглеждат добре. Пък ако все още смятате, че сте прекалено мускулеста – винаги може да свалите мускули с глад и кардио.
Но да се върнем на качването на мускули за сваляне на мазнини. Дайте си сметка, ако сте инвестирали 10 години, за да сваляте мускули и да качвате мазнини, нереалистично е да очаквате впечатляващи резултати за 3–4 месеца.
Антицелулитната козметика е приятел в този неравен бой. Как действа:
Но за да има добър резултат, трябва да я съчетаете със здравословен начин на живот – балансирано хранене, упражнения и достатъчна хидратация. Употреба на кремове и гелове с активни вещества като кофеин, ретинол, растителни екстракти може да намали видимите неравности. Изисква се време и постоянство.
Рим не е бил построен за един ден, а даже и от време на време е бил разрушаван.
Успех!
С подкрепата на BILKA
Bilka – българската марка, която повече от 30 години съчетава силата на природата с достиженията на науката.
Когато целта ви е „красива и стегната кожа“, можете да се доверите на Bilka Upgrape GRAPE ENERGY – антицелулитен гел с кофеин, ментол и натурални билкови екстракти. Разработен да действа точно там, където кожата има най-голяма нужда – бедра, ханш, корем, той видимо заглажда „портокаловата кожа“, подобрява микроциркулацията и придава усещане за стегнатост и свежест още след първите нанасяния. Сега в нова, модерна и свежа опаковка.
Какво го прави различен?
Гелът съдържа мощен коктейл от кофеин, екстракти от див кестен, бръшлян, зелен чай и бяло грозде – съставки, които синергично подобряват кръвообращението и засилват елиминирането на излишни течности и мазнини. А ментолът придава незабавно усещане за лекота и охлаждане – идеален старт и финал на деня. Нанасяйте с леки масажни движения сутрин и вечер. Красивата кожа не е лукс, а резултат от правилна грижа.
Ето ни обратно любимата на всички отслабващи тема - нисковъглехидратната диета. Кой ли не говори за нея, кой ли не я практикува - в един или друг вид и с разнообразен успех. Нека обаче да си говорим истината - НВД е чудесен режим за едни, и ужасен за други, колкото и да не им се иска на почитателите на НВД да го признаят. Днес обаче ще цитираме още 1-2 проучвания, които показват, че това е така и ще поговорим защо единственото сигурно в диетите е, че те работят, когато водят до енергиен дефицит.
В предната част говорихме за изследванията, които показват, че можем да отслабваме, докато консумираме повече въглехидрати, както и да надебеляваме, като приемаме почти НИКАКВИ въглехидрати (о, ужас!) Установихме, че е малко прибързано да се кълнем в нисковъглехидратните диети и е по-добре малко да изчакаме със заричането колко перфектни са те.
Време е обаче и да разберем защо това е така.
За съжаление, няма много изследвания, които позволяват да се сравнят нисковъглехидратните диети с алтернативни подходи, в условията на фиксиран белтъчен прием (тоест, при еднакъв прием на протеин във всички от изследваните подходи). Като се добави и човешкият фактор, изпитването на хранителни режими става изключително неблагодарна мисия!
При големите рандомизирани контролирани проучвания участниците биват инструктирани как да спазват определен режим за определен период от време. Скоро след това нещата бързо излизат от контрол и колкото повече време минава, толкова повече реалната диета се отличава от предписаната такава.
За този тип интервенции може да се каже, че изследват не толкова случващото се с човешкото тяло на определен хранителен режим, колкото случващото се с човешкото поведение след предписването на определен хранителен режим.
Така стигаме до супер стриктно контролираните изпитвания, където хората се подлагат на близък до затворнически режим и само дето не им изливат предписаните диети с фунии в гърлата. Поради факта, че тези експерименти са супер скъпи, брутално трудоемки и леко нехуманни, те са една малка шепа и са проведени с една още по-малка шепа участници.
Резултатите от един такъв експеримент са публикувани през 2015 година под авторството на Хол et al.
Кратък и малоброен, но изключително добре проектиран и контролиран, този опит демонстрира, че 30% енергиен дефицит води до по-голямо отслабване при ограничени мазнини (7,7% от калориите), отколкото при ограничени въглехидрати (29% от калориите).
Разликата в отслабването е незначителна. Значителното в случая е друго, а именно – загуба на мазнини е възможна и без въглехидратна рестрикция и при сравнително високи нива на инсулин.
Още на следващата година Хол et al. правят ново, още по-добро изследване, в което 17 мъже с наднормено тегло са затворени в лабораторията в продължение на 8 седмици.
По време на третата фаза на изследването участниците губят много тегло под формата на вода, което е очаквано, предвид естеството на диетата. Енергоразходът не нараства според очакванията. Наблюдава се значителен спад в темпа на загуба на мазнини – под кетогенния протокол участниците губят същото количество мастна тъкан, но за 2 пъти по-дълго време.
Заключенията от публикацията говорят сами за себе си:
„Въпреки бързия, значителен и траен спад в секрецията на инсулин и респираторния коефициент, наблюдаваме забавена загуба на мазнини. Данните не подкрепят предсказаните от въглехидратно-инсулиновия модел по-висок енергоразход и по-голяма загуба на мазнини.“
Масово се изповядва разбирането, че някъде има една универсално работеща и просто перфектна диета. Някои вярват, че са я открили, други са на мнение, че е въпрос на време да бъде открита.
По света съществува пъстро многообразие от традиционни диети, които поддържат или са поддържали спазващите ги общности в перфектно здраве и телесна композиция.
По-дългосрочните рандомизирани изпитвания, при които условията са по-близки до реалния живот, също не звучат окуражаващо по адрес на който и да било хранителен режим.
При тях най-съществената загуба на тегло се наблюдава в краткосрочен план (до 6 месеца), като в този времеви хоризонт обикновено се откроява предимството на диетите от нисковъглехидратен тип.
Здравето обаче не е краткосрочна цел, а затлъстяването и наднорменото тегло спадат към групата на така наречените “хронични” проблеми. Малкото проучвания, продължили повече от една година, не демонстрират превъзходство на която и да е диета.
В тях, с напредване на времето, се наблюдава постепенно регресиране към изходните килограми, следващо доста сходен тренд, независимо от режима.
Това е поредният индикатор, че нито една диета не е по-лесна за спазване за другите в дългосрочен план.
Проблемът пред науката и хората отдавна не е в откриването на универсалния механизъм за отслабване. Този механизъм е един и същ при всички работещи протоколи и се нарича „енергиен дефицит“. Въпросът е как да накараме хората да се придържат към този механизъм, без да залитаме в неетичните и лъжовни крайности на борещите се за надмощие диетични култове.
Личните истории за успех не дават отговор на този въпрос. Сега повече от всякога имаме нужда от много по-малко мнения и анекдоти и от доста повече данни.
За всеки човек, който е отслабнал с нисковъглехидратна диета и се е похвалил с това, има поне още десет души, които не са. Те не се хвалят, а ако случайно попитат защо не им е проработила диетата, получават отговор, че не са я спазвали по „правилния“ начин.
Науката все още не знае защо определени личности се радват на по-голям успех с диетата си от други. Нямаме достатъчно проучвания, които се фокусират върху индивидуалните различия между участниците и ключовите фактори, оказващи ефект върху постоянството.
Нямаме достатъчно научно базирана информация относно това как да адаптираме подхода си спрямо особеностите на отделния човек. Коронясването на която и да е диета като „перфектна“ е обратното на продуктивно, ако искаме някой ден да стигнем до тази информация.
Също така, тази статия не казва, че нисковъглехидратните диети не работят. Те работят също толкова прекрасно, колкото и всички останали диети, стига да бъдат спазвани.
Има хора, за които НВД работят по-добре, отколкото за други. Но има хора, в чиито културно, кулинарно и кой-знае-още-как обусловени индивидуални особености, НВД не се вписва добре и не е устойчив модел на хранене.
Тази статия не насърчава към злоупотреба с въглехидрати. Различните хора имат различна потребност от енергия под формата на въглехидрати, като тази потребност се диктува предимно, но не само, от телесната им композиция, както и естеството на тренировъчна и нетренировъчна активност, която упражняват.
Тази статия не насърчава към нискомазнинен или друг алтернативен на НВД модел на хранене. Данните от последните десетилетия на миналия век ясно показаха, че препоръките за редуциране на мазнините не произвеждат желания ефект, могат да бъдат тълкувани погрешно и водят до залитане в противоположната крайност.
Тази статия е за онези от вас, които не страдат от предубеждения или са готови да преразгледат съществуващите си такива, така че да живеят и дишат малко по-спокойно - особено ако им се дояде картоф, филия хляб, или, не дай си Боже, и двете!
Народът е казал, че смехът е здраве. Дори и усмивчица да не трепне във вас от този текст, поне ще имате малко по-критичен поглед върху някои от примамливите, но логически неиздържани аргументи в подкрепа на една или друга хранителна идеология с елементи на догматизъм.
В този текст, който идва с подкрепата на Live to Lift, ще разгледаме някои от митовете за популярните диети, както и защо се проваляме с гръм и трясък всеки път, когато се закълнем във всичко свято, че ПОВЕЧЕ СЛАДКО НЯМА ДА ПИПНЕМ!
Дори и да приемем, че хората, които не ядат червено месо, страдат от дефицити, а всички, които ядат червено месо, ще развият рак на дебелото черво, това далеч не значи, че човек има пред себе си само тези два избора.
Изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата друга алтернатива, че 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.
Някои прилики с действителни лица и събития са напълно тенденциозно подбрани.
Какво е общото между мобилния ви телефон и обиколката на талията, ще разкрием по един сензационен начин в този текст!
Фалшива дилема
Да вземем например ниско-въглехидратните фенове, които изтъкват хранителните дефицити на веганите в своя полза. От другата страна са веганите, които неуморно цитират данни, „доказващи“, че яденето на червено месо причинява рак. В бързината обаче пропускаме простичкия факт, че разнообразието от хранителни режими на този свят не се изчерпва с нисковъглехидратната диета и веганството.
Дори и наивно да приемем, че всички неядящи червено месо страдат от дефицити, а всички ядящи червено месо ще пипнат колоректален рак (или рак на дебелото черво), от това не следва, че човек има пред себе си само тези два избора. Подобно схващане е крайно елементарно и може да бъде от полза само на лишените от логически аргументи. Или въображение.
„Те ви лъжат!“
В общи линии става дума за същата тактика, но в малко по-различна премяна. Сравнително неутрален пример можем да дадем с омразните на абсолютно всички официални препоръки за здравословно хранене, които поголовно угояват, разболяват и морят народа. Ето ви една добра основа за лансирането на алтернатива, но има и един тънък момент, за който никой не се сеща.
Първо, къде са данните, че сме по-дебели, по-болни и по-умиращи от всякога?
Второ, къде са хората, които спазват официалните насоки за здравословно хранене?
Народът се тъпче като невидял с каквото му попадне пред очите, а май никой никъде не препоръчва подобно нещо.
Трето, но не и последно по значение - по коя логика изобличителят на една лъжа се превръща в носител на истината? Казано по детски, изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата на нейно място алтернатива 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.
„Изглеждам добре, следователно разбирам от хранене!“
Това има и друг вариант, който го допълва: „Оня, който ми противоречи, изглежда по-зле от мен, следователно разбира от хранене по-малко от мен!“.
Да, живеем в суетен и първосигнален свят, в който хората винаги ще се влияят на първо място от външния вид на човека, който се опитва да ни продаде дадена идея. Батките с мускулите очевидно знаят това-онова за тренирането. Или за анаболите…
Ако един онколог на световно ниво заболее от рак и умре, това ще омаловажи ли знанията и постиженията му? Питате ли зъболекаря си дали си е вадил зъб, преди да му дадете да извади вашия? Това, че автомонтьорът ви не намира време и желание да си оправи колата, ще понижи ли доверието ви в него?
Проблемът със здравословното хранене и още повече - с храненето за поддържане на определена физика, не е проблем толкова на методика и знание, колкото на воля и постоянство. Има поне сто и един начина да изглеждаш и да се храниш добре, тези начини са известни открай време, но големият въпрос е как да накараме хората да ги спазват.
Това, че някой изглежда по определен начин, ни дава представа единствено за начина, по който изглежда той. Неговата експертиза може и трябва да бъде оценена по коренно различни критерии.
Еволюционни недоумения
Ако разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, би трябвало да се смеете на изказвания от сорта на „Човекът е еволюирал, за да се храни по еди-кой-си начин!“.
Ако не започнете да разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, тогава ще продължите да се връзвате на подобни лафчета. Засега е добре да знаете, че когато говорим за храни и хранене в еволюционен контекст, ние неизменно говорим за онези храни и онзи начин на хранене, които са ни позволили да достигнем до репродуктивна възраст (известна още като пубертет) и да предадем гените си нататък.
Не говорим за дълголетие, не говорим за предпазване от болести, които настъпват с напредването на възрастта – говорим все за неща, които са малко или много даденост за модерния Хомо сапиенс. С други думи, бръщолевим си на тема, която не е особено интересна, колкото и това да не е в синхрон с определени догми в диетирането.
Всеки от нас поне веднъж в живота се е заричал, че:
„Спирам сладкото!“
„Спирам алкохола!“
След първончалния ускорен и мотивиран старт, често се случва, обаче, и залез в мотивацията и стремежа:
„От утре няма да ям повече сладко“,
което води до понеделник-вторник-сряда-четвъртък-цял ден без сладко; и после идва петък, когато сме на рожден ден, имали сме тежък ден в службата, вкъщи любимият не се е сетил да изхвърли боклука и може да усетим това дори (с мноооооого напъване) с носа си и … не щеш ли – се появява рожденикът, и започва да черпи с дизайнерски, швейцарски бонбони по домашна рецепта, всеки от които с различен дизайн и по-апетитно изглеждащ от останалите.
„Нямаме избор“ и си взимаме един и … О, Боже! …#шаомра… Божествен е! …#OMIRAM…
Последните микрони шоколадово блаженство се свличат надолу по гърлото ни, когато в главата ни протяжен вой надава аларма и се надига чувство на вина.
Вина. Чувстваме се зле. Вина. Самообвинение. Самобичуване. Себе-неуважение. „Как може да си толкова слабохарактерна?“…
… и така вече цялото неядене на сладко няма смисъл и …
… се омазваме от ядене на сладко!
В крайна сметка сме изяли доста повече захар, отколкото ако ни се ядеше и просто бяхме задоволили желанието си за сладко.
Въпросът е: „Какво да правя?“
„Разбий си телефона!“
Поне 99% от четящите този текст имат мобилен телефон и поне 99% от тях са го изпускали поне веднъж в живота си … не фатално! Как реагирахте, когато това се случи? Вероятно се стреснахте?
Притеснихте се да не се е повредил! Може да изгубите информация!
И изведнъж си спомняте – изпускали сте си телефона и преди, а преди две седмици се заклехте, че това повече никога няма да се случи! Повече няма да си изпускате телефона! В никакъв случай!
Но ето че това се случва отново, и се случва сега.
Разбрахте ли?
Следващия път, когато започнете даден хранителен режим и в един момент стъпите извън границите му – попипайте се за телефона – почти сигурно ще е във вас или поне някъде около вас.
И преценете – искате ли да си разбиете телефона?
Ако сте решили да минавате на даден хранителен режим – никога не казвайте „никога“, „завинаги“ и „повече няма“. Вместо това си дайте срок – една седмица, две седмица – максимум месец като начало.
Винаги си оставяйте 5-10% толеранс, колкото и стриктен режим да решите да правите.
Практиката е показала, че режимите с 90%, че и с 80% спазване дават по-добри резултати и дългосрочно и цялостно от тези, които се опитваме ограничим нещо на 100%.
Ако все пак не успеете да се вместите и в тези два съвета – помислете – бихте ли искали да си разбиете телефона докрай, ако просто сте го изпуснали и се е одраскал?
Успех!
Здравейте, уморени, изтощени, недоспали жени.
Жени, които се гледат в огледалото и се чудят къде изчезна момичето отпреди няколко години и кога на негово място се настани едно уморено, травмирано тяло и една тревожна, чорлава глава, която се буди посред нощ от мисли за децата, парите, работата и какво ли още не.
Здравейте и на вас, жени, които всеки понеделник си казвате, че започвате нов живот – по-здравословен, по-фокусиран върху вас и нуждите ви, по-активен и приятен. Докога издържате с този нов живот – до сряда или до четвъртък? Знаем, че едва ли е по-дълго от петък, не се срамувайте – и ние сме били така.
Да не забравим и тези от вас, които се чувстват безпомощни, депресирани, безсилни и напълно лишени от желание дори да станат от леглото и да свършат елементарните си всекидневни задачи. Знаете ли откога и защо се чувствате така? Търсили ли сте помощ, опитвали ли сте се да разберете къде се корени проблемът, или просто карате по инерция, пък докъдето стигнете…
Може би ще изненадаме някои от вас, но ние двете познаваме прекрасно всяко едно от тези състояния. Били сме (и все още понякога сме) смъртоносно уморени, изтощени, депресирани, лишени от желание да правим каквото и да било, и много, много недоспали. Прекарвали сме месеци в безсъние и тревожност, в компенсиране на стреса с храна, в липса на нормална двигателна активност и болести.
Но тъй като знаем и вярваме искрено (слава Богу!) в това, че за да е едно дете здраво и да расте пълноценно, на първо място трябва майка му да е в нормална психическа и физическа кондиция, преди година решихме да направим нещо по въпроса. Решихме, че така повече не можем да го караме – нито ние, нито децата ни, нито семействата ни.
Че не може Елисавета да продължава да работи на три места и да ходи превита от дискова херния, а Красимира да страда от месеци безсъние, тревожност и проблеми с храненето.
Казано накратко – взехме се в ръце и потърсихме помощ. Защото така трябва да прави всеки, който не може да си помогне сам – да търси съвет и помощ от по-умни и опитни от него хора. Елисавета поде здравната инициатива и се свърза с небезизвестния Лазар Радков и неговия фитнес клуб Live to Lift.
След поредица от консултации и разговори, двете започнахме да посещаваме тренировки при един от неговите изключително подготвени треньори.
Паралелно с това сложихме началото на промяна в навиците ни – на хранене, справяне със стреса, спане. Научихме много за това кои са основните компоненти на здравето – здравият и качествен сън, приемът на много вода и нормалното отношение към храната.
Така, постепенно, се роди и идеята, заради която пишем всичко това – новият ни проект „Силата в теб“ - едно онлайн убежище за всички жени, които искат да променят себе си, отношението си към храната и движението, да инвестират в здравето и психическата си устойчивост, и в резултат на това… да станат по-силни и щастливи.
В следващите 10 месеца ние тримата – Елисавета, Красимира и Лазар Радков, ще ви разказваме много за храната, храненето, митовете, свързани с храненето, диетите, метаболизма, хранителните групи, хормоните и всичко, което може да ви интересува в тази област.
Ще ви даваме идеи за вкусни, питателни, здравословни закуски, ще отговаряме на ваши въпроси и ще ви покажем, че може да влезете във форма и да се чувствате чудесно и без да се измъчвате с диети и недохранване.
Освен това ще ви покажем нагледно как дори и на 40 години може да правите невероятни неща с тялото си, да се научите да ходите на ръце, да катерите върхове, да клякате с тежести, да бягате, да танцувате на пилон и какво ли още не!
Непрекъснато ще говорим и за едно от най-важните условия да сме здрави и във форма – водата. Редовният и достатъчен прием на вода е широко подценяван фактор от много хора и точно поради тази причина ние сме го сложили на челно място в класацията ни на нещата, които ни карат да се чувстваме добре, или така наречената ни Света Троица: СЪН-ВОДА-МАГНЕЗИЙ.
За тази цел имаме и страхотен партньор в лицето на минерална вода БАНКЯ, които се включиха с готовност в инициативата ни, тъй като също вярват в това, че жените трябва да са силни, за да живеят пълноценен и щастлив живот.
БАНКЯ ще ни подкрепят и консултират през целия период на проекта, и ще се грижат за това да сме добре хидратирани по време на тренировки и всякакви спортни активности. С тяхна помощ ще ви разкажем много любопитни факти за водата – какви количества вода трябва да приемаме всекидневно, за какви процеси в тялото ни отговаря водата и какво ли още не!
Ще ви разказваме много и за съня, за безсънието и как ако не оправите първо проблемите със съня, няма смисъл да се опитвате да променяте каквото и да било друго. Ще ви запознаем с магнезия, ефектът му върху нервите и мускулите и до какво води дефицитът му.
И през цялото време ще обсъждаме с вас всичко, което правим, ще ви показваме на какъв етап сме от физическата си подготовка, ще ви покажем как да тренирате вкъщи преди да се осмелите да отидете на фитнес или друг вид спорт. Ще се опитаме да ви сприятелим с храната и различните хранителни продукти, и ще ви покажем, че е по-добре за вас да се храните, отколкото да гладувате.
И накрая, с общи усилия и желание, се надяваме да помогнем на тези от вас, които искат да променят начина си на живот и навиците си, така че да бъдат по-здрави, по-активни, по-пълноценни и по-силни
Защото ние наистина вярваме, че силата е в нас и когато знаем как да я постигнем, поддържаме и управляваме, можем да постигнем всичко (или почти всичко!), което искаме.
И така, започваме още днес. Бъдете с нас, задавайте ни въпроси, питайте ни, пишете ни – ние ще се постараем да отговорим на всеки въпрос и да ви предложим най-точната, конкретна и истинна информация за това как да бъдете здрави и силни.
Ето го и втория награден разказ в конкурса ни с Топ Форма за истории за здравословно отслабване (ако сте пропуснали първия - ето го тук 10 извода след 11 свалени килограма). Весела Първанова днес ще ни въведе в онези познати истории за години на борба с излишно тегло - от абсолютно фино и грациозно момиче с тегло 45 кг, под влиянието на претенциозното си гадже, тя се подлага на зверски режими и спорт, а оттам тръгват и останалите проблеми - заболяване на щитовидната жлеза и разтягане в нагоре-надолу в килограмите. Днес тя има две деца, изглежда прекрасно, а по време на последната бременност е качила ТРИ килограма (!!). Прочетете текста на Весела и си спестете грешките, които тя е правила - особено ако сте момиче, което изглежда и се чувства супер, но някой отстрани ѝ внушава, че това не е така. Момичета - обичайте се, уважавайте се и си вярвайте! А на Весела пожелаваме сили и здраве!
**************************************
Това борбата с килограмите, лакомията, диетите и влизането във форма са мои спътници от съзнателна възраст. Тормозила съм крехкото/тучното ми тяло многократно. Докато преди години не се огледахме критично, запознахме, приехме слабите си страни и започнахме да търсим нормален, здравословен начин да влезем във форма.
Вкратце - злоядото ми детство, генетиката и годините модерен балет ми подариха в тийнейджърските години тяло с килограми между 40-45 при ръст 1.60.
Ще си кажете - еее, тази какво ни занимава и пише, при такива мерки и теглилки!
Но 45 кг е моята отправна точка, от която започвам моята борба.
За “късмет”, в онези мои години на плосък корем (с плочки!), дупе със стегнати форми (тип "детско барабанче") и гръд А чашка (но пък стегната), размер дънки 26 (!!!), размер дрехи 34- или от детски магазин “Мечо малък”- имах гадже, което считаше, че не съм никак слабичка и трябва да съм на хранителен и спортен режим.
Така бях въведена в удивителния свят на фитнеса и хранителните добавки още в крехката възраст от 17 години, кляках с лост от щанга (25 кг!), имах си треньор с фитнес програма - за горна част и долна част на тялото - който изповядваше философията “Ако мускулът не боли, значи не работи!”, пиех протеинови смеси, вечерях бяло месо, без сол, захар, мазнини, броях калории и грамажи.
Това диети за 14 дни, диети от старите соц книжки (например, 3 дни на яйца, обещаващи - 4 кг; 2 дни на месо + кафе с мляко на третия ден - минус 4 кг; само на вода по пълнолуние) - всичко биваше изпробвано.
Тормозът, който си налагах, беше пълен, а в отражението не виждах реална картинка.
Ти си луда!, казваха най-близките ми, а аз не им вярвах. През призмата на влюбените си очи виждах само “нашишкавялото” си отражение. Не знам какво да кажа на момичетата, които виждам около мен да се измъчват по същия начин и да не се харесват.
Може би ако се познавах, уважавах и обичах повече тогава, нямаше да си го причинявам и търпя.
Месец преди бала открих, че ученето и писането на теми по история за кандидатстудентските изпити (седенето вкъщи), постоянното плюскане на макарони, спагети, шоколад и пържени картофи, са ме докарали до 50 кг - плюс 5 от обичайните.
О, ужас! Няма да си влезна в роклята за бала, какъв кошмар! Спрях/ограничих тестено, сладко, пържено, твърд алкохол, газирано. 3-4 пъти седмично тичах в градинката на Света Троица. И стана - стегнах се и свалих до 47 кг. Можело, значи, по друг начин.
В студентските ми години бях около 50-55 кг, докато заради хормонален дисбаланс напълнях (издух се рязко) с 14 кг за 1 година. Нищо не помагаше - диети, спорт, движение.
Депресията беше пълна - много е тежко, когато винаги си бил слаб, да разбереш какво е да си от другата страна. Ако преди XS ти е висяло и било голямо, сега да не влизаш в XL, а всичко в магазините да е S, M, L...
Успях с цената на воля, спорт и хранителен (белтъчен) режим да сваля 13 кг за 6 месеца и вече тежах 55 кг. След тези месеци дълго време не можех да погледна - камо ли да хапна, варено яйце. Задържах - с цената на волята си и сдържане на лакомията, килограмите си около 58-60 в следващите години - до сватбата ми.
Когато броени дни преди нея се меря и виждам, че тежа 62 кг.
Край, крути мерки! Само на вода.
Издържах 72 часа - чак ми излизаха звездички и залитах из офиса. Влезнах си в сватбената рокля!
След сватбата, след месеци на премествания и пътувания, разбирам, че съм бременна. Въпреки гаденето започва хапване за двама и само за 3 месеца съм вече +12 кг. В трети месец изглеждам като в шести, тежа 73 кг. Случи се missed, бременността не завърши щастливо.
И започна един ад с усложнения, хормони, депресия, зацикляне на желанието ми да бъда майка. 8 месеца по-късно, кръвните изследвания освен че потвърдиха нова бременност, показаха в пъти завишени нива на ТСХ - честито, хипотироидизъм. С това съм се борила, значи, години наред. Започна се лечение с хормони “по ръба на бръснача”, за да се запази бременността. Лежане, магнезий, хормони...
И хапване. Любима комбинация - черен шоколад с кисели краставички. И в 4 през нощта - ходене до Макдрайв за чийзбургери. На фона на всичкото това, повръщах плътно до 8-я месец.
Най ми е мъчно за една закуска в Париж - с кроасани, черно кафе и портокалов фреш, на които успях да се насладя само за броени минути.
Въпреки повръщането, влязох да раждам 82 кг. Благодарение на това, че след секциото ме държаха 72 часа без храна (“докато не пръдна”, както се изразиха в болницата), излязох оттам 70 кг фиданка.
И тук се почна едно тъпчене, за да имам кърма. Преди детето да навърши годинка, тежах 85 кг, още кърмех, вече едва ходех, краката и коленете не ме държаха.
Снимката е 2010 година, аз тогава съм на 28 години. И оттам се започна процесът на отслабване по метод проба-грешка. Започна се отново с ограничаване на храни, спорт с личен инструктор (страшно ефективно - никога не бих си причинила сама това, което ме караше да правя) и на празнуването на 10 години след бала с випуска ми тежах само 80 кг...
Половин година по-късно бях 75 кг, преминах през развод.
2011 година спрях хормоналното лечение, бях около 70 кг. Есента се преместихме в Бургас и ми подариха маратонки за тичане. Това е един от най-ценните ми подаръци. Две години режим с няколко тичания на седмица в Морската градина на Бургас, спиране на яденето късно вечер, повече кисело мляко, яденето на ориз и салата или месо и салата, постепенно намаляване на количествата и уважаване на желанията на тялото ми ме върнаха към заветните 55 кг!
Какво имам предвид под уважение на желанията - на мен преди цикъл ми се яде мазно и пържено - позволявам си чипс или пържени картофи.
Яде ми се сладолед? Ок, от най-големия и вкусен, да ми държи влага известно време. Пие ми се газирано - няма проблем. И без това се случва максимум веднъж в месеца.
Шоколадова торта? Дайте я насам, и без това не мога да изям повече от 1 парче наведнъж. Открих, че поддавайки се на изкушенията, те престават да са изкушения, които сънуваш нощем с къркорещ стомах.
Наслаждавам се на храната, благославям я и не съм гузна после. Не броя калории и не се самообвинявам. Също така открих, че е важен балансът - ял си тестено през деня, значи вечерята без хляб. Преял си в неделя - в понеделник по-полека, повече вода.
И така, плавно и естествено свалих последните свръх 15 кг.
През април 2014 спрях да тичам и спрях хранителния режим. На първата женска консултация с новата ми бременност записаха тегло 58 кг. До деветия месец - ноември 2014 година бях качила общо 3 /три!!!/ кг и тежах 61 кг.
При все че не ми се беше гадило нито веднъж и не се ограничавах. За разлика от кака си, която бременна ме караше да тичам посреднощ до Макдоналдс и ме научи да ям риба, малкото човече в мен нямаше особени желания освен 1 (една!) среднощно погълната от мен кутия сладолед.
Родих второ момиченце, номално на тегло- 3.2 кг. Брояха ми се ребрата, тежах 50 кг и не можех да си стоя на краката от слабост.
Този път офанзивата беше обратна - още в болницата, освен храната, която беше вкусна, но недостатъчна, поглъщах сутляши, бисквитени торти, буркани с мед, пиле с ориз (този път перисталтиката ми след секциото се активира веднага след операцията и 2 часа след раждането си похапвах доволно).
Прибирайки се вкъщи, тежах 53, за 4 седмици режим на неспане, денонощно кърмене и общо изядени 8 (осем) буркана с мед, станах 58 кг.
Към днешна дата съм около 62 кг - с 5кг над нормалните за мен, и съм работеща мама на все още пристрастен млекопиец. Недоспиванията и липсата на време ме карат да оценя горещо и с възторг всяка неприготвена от мен храна - готова, купена, сготвена от таткото.
Режим на хранене нямам, от кърменията озверявам от глад. Тичах последния месец 4 пъти седмично (минус 1кг, влезнах си в дънките!) в момента съм на пауза.
Далеч съм още от желаната форма, тя в момента не ми е приоритет, но все някога ще я постигна. Защото вече вярвам във себе си, познавам се и си обичам тялото.
Борбата приключи, сключихме примирие.
Малко преди Коледното ояждане, Елисавета ще ви въведе в света на диетите и нелепите упражнения с гирички. В края на краищата, тя е експерт по качване и сваляне на килограми и в това сами може да се убедите от текста ѝ "Килата, майка!". Слушайте я!
*********************************
Случвало ли ви се е, когато се събличате, бледите ви бедра да бухнат като неопечени козунаци и да се излеят върху дънките? Да се навеждате напред, за да надникнете под корема си и да проверите с какви гащи сте? С изумление и съвсем случайно да установите, че предната вечер сте изяли 37 мармаладени курабии и 4 агнешки пържоли? Последиците от подобни разгулни вечери могат да бъдат почти фатални и човек трябва да знае какво да предприеме.
Предлагаме ви три пътя за превенция:
Това е диетата, в която се яде месо и почти нищо друго. Започваш деня на високи обороти с омлети, постоянно мааш пържоли и в резултат първите дни се чувстваш добре. След една седмица, уви, еуфорията избледнява... Отказваш да ходиш при майка си - там има боб с ребра, огретен, пържени картофи, тиквички с ориз, кебап, гювеч, реване. Правиш отчаян опит да си приготвиш фалшив шоколадов мус от черен дроб, белтък и захарин. Събуждаш се с металически вкус на суджук в устата и мечтаеш за портокал, топнат в сметана. Изрязваш си от заобикалящото те свинско една топка във формата на портокал, гальовно я наричаш "Портокале мой" и тъжно я поглъщаш. Подходяща за хора, които обичат да вадят нож при по-разпалени спорове и публично мразят веганите.
Основана на разделното хранене, при която един ден приемате белтъчини, един въглехидрати, един мазнини и един, който забравих какво беше. При тази диета алгоритъмът на хранене надвишава в пъти интелектуалната мощ на упражняващите я.
В интернет съществуват големи групи за взаимопомощ и там можете да прочетете изключителни въпроси от сорта "Днес изядох един боб, но вътре имаше парче чушка. Какво да очаквам?" или "Сред броколите бе попаднал краешник хляб! Страх ме е за последствията".
Подобни коментари биват трескаво обговаряни с напътствия от сорта "Това, което се е случило с боба, е ужасно. Очаквай двугодишен застой", "И на мен ми се е случвало. После не спах три дни". Добрата новина е, че при тази диета има и ден, в който може да се ядат торти. Стотици хиляди жени по света заснемат тортите си и ги показват на другите жени в социалните мрежи. Диетата е подходяща за хора с много свободно време, което уплътняват във вадене на прошутото от пицата и шунката от руската салата...
Независимо дали сте работохолик или просто се правите на такъв, вие нямате време да се храните здравословно, и затова обикновено се тъпчете с баници и пици. За вас вече се грижат множеството здравословни кухни, които ви носят яденето в офиса. Само срещу 80 лева на ден получавате изискана брошура, в която пише, че днес ще ядете "Разтопено тофу с дъхави билки, глазирана сьомга с пюре от кестени и шоколадов фондан с ягоди".
Прекарвате 3 часа в настървено чакане и миражи за шампанско и преяждане в перлена вана. Това, което получавате, е унило кубче сирене със залепена трева по него, два пръста изстинала риба с топче клисаво пюре отстрани и малка бучка, подобна на бонбон Черноморец. Диетата е подходяща за хора, които имат много пари и обичат да стоят гладни.
Това е режим, при който пиете сироп, вместо да ядете. Просто, лесно и удобно. Сутрин вместо ябълка, изпивате чаша сироп, на обяд сироп на очи с две филии сироп отстрани, вечерта - сиропена супа и торта от сироп, естествено - сиропирана. Поради факта, че пиете само сироп, тежки и натрапчиви мисли започват настървено да ви спохождат. Сънувате огромни зрели домати, окъпани от сутрешната роса. Тайно се отърквате в сандвича на колегата или съчинявате дълги, прочувствени балади за сиренето. Диетата е подходяща за неагресивни хора с изключителна воля.
Това е диета, при която пиете вино, вместо ядене. Прилича много на диетата с кленов сироп, но е по-весела. По обяд вече сте леко подпийнал, подмятате закачливи реплики към колегите и редовно ползвате ментов спрей за уста, за да не ви уволнят. Привечер, когато повечето хора са много изгладнели, вие сте пиян на кирка. Можете просто да си легнете и да се отдадете на безпаметен сън. Диетата е подходяща за хора, които имат пари и воля да се лекуват от алкохолизъм, след като отслабнат.
В съвременното общество се предлага изключително разнообразие от глупави движения, които бихте могли да извършвате. От търкаляне и скачане, яздейки огромна топка, през "рисуване" на сложни фигури с гирички, до разчекване на пилон за стриптийз. Всички тези дейности са подходящи за хора с много свободно време, марково трико и тотална липса на самокритичност. Особено опасен е polе dancing - а, където под напора на телесната си маса и простите физични закони, можете да свършите с чатално разтежение и медицинска шина за врат. Препоръчваме ви безопасен и евтин вариант - гума за стискане.
Ако нито една от горните предложения не проработи, можете да изберете:
- Купувайте си панталони на ластик и широки, артистични роби. Шифоните също вършат работа.
- Запишете се на онлайн курс, който да ви убеди, че вътрешната красота е по-важна. Гледайте да е скъп, за да останете гарантирано доволни.
- Събирайте се с други щастливи хора с панталони на ластик, правете сладкиши, яжте пържоли с филии и бъдете щастливи.
- Минете на хероин. Дебели наркомани няма!
- Срещайте се с нещастни, разведени, самотни и наскоро уволнени слаби хора.
- Бъдете богати - не знам защо, това винаги помага.
Това е, когато за трети път се опитвате да отслабнете и нищо не се получава. Просто зарежете. Не се впрягайте, не плачете. Ще си останете от тези, по-тъжните няколко милиарда от нас, които цял живот разхищават платовете за дрехи и накрая приключват в дървена кутия XXL (или възголяма урна).
*********************
Текстът е оригинално публикуван в Егоист
