Нели Трифонова, която редовно ни изпраща текстове по различни теми, отново е писала за емоциите на майката и детето. Този път текстът е свързан с адаптацията при тръгването на ясла.
Тази година септември месец не донесе очаквания хлад. Независимо от температурите обаче началото на учебната година си остава по план и за големи, и за малки. Дори и за най-най-малките. За някои това е повод за радост, за други – за тъга, а някои… Някои си оставаме със смесени чувства. Неминуемо обаче на повърхността отново излизат вечните теми, свързани с всичко хубаво и лошо, което ни очаква с настъпването на този период. А социалните мрежи традиционно са най-голямото бойно поле.
Що се отнася до най-малките (каквото е и моето дете), битки като „за и против адаптираното мляко“, „за и против режима“ и „за и против екраните“ са (временно) изместени от „за и против яслата“. Майки, бащи, баби, лели, стринки и работещи в ясли и детски градини спорят ожесточено кое е „най-доброто“.
От едната страна на барикадата са тези „за“ яслата. Обикновено те настояват, че детето ще се социализира, ще научи нови неща, ще свикне да спазва ред и като цяло ще „напредне“. Майката пък ще се върне на работа, ще продължи да се развива професионално, ще е отново сред възрастни хора, ще си „върне част от себе си“ и… най-накрая ще може да си изпие кафето, докато е още топло.
От друга страна са тези „против“. Те говорят за травми и цитират проучвания, че детето е най-добре да се отглежда в семейна среда до 3 години. Изтъкват, че всички „умения“ могат да се придобият у дома и че всъщност децата на тази възраст не играят заедно. Освен това групите (в яслите) са големи, децата боледуват често, системата е остаряла и в крайна сметка „защо сте ги правили тия деца, като не искате да си ги гледате, БЕ?!“.
По средата остават онези със смесените чувства. Като мен. Те вероятно биха се грижили по-дълго за децата си у дома, но в крайна сметка, както е казал народът – сиренето е с пари. Тук са (сме) и тези, които имат нужда да се реализират и по друг начин и… нека не се лъжем, не е лошо от време на време човек все пак да си изпие кафето топло.
Може много да си говорим за това как се стигна дотук. Как се стигна до това грижата за децата, себереализацията на майките и успешното финансово оцеляване на семейството да са често несъвместими. Като, разбира с, и по тази част от темата най-настървените воини ще намерят аргументи, контрааргументи, а понякога и най-обикновени поводи за заяждане. Но нека останем в реалността, в която в крайна сметка живеем. Ясла има и деца, които я посещават – също. Затова криво-ляво, за доброто на децата (а и на родителите), обявяваме (временно) прекратяване на огъня и слагаме на масата за преговори нейно величество Адаптацията.
Как да подготвим детето, какво да му говорим, колко често да ходим до яслата да я вижда предварително, какви книжки да купим? После за същинската адаптация – с родител ли да е, или без, колко да стои детето първите дни, да спи ли, да не спи ли. Говорим си и какво да очакваме и как да се справим с него – раздялата, плача, храненето, съня, боледуванията. И тайничко се надяваме, че имаме дете еднорог, което няма да плаче (много), ще ходи „с желание“ и няма да боледува повече от 1-2 пъти.
Потънала във водовъртежа на всичко това обаче, се питам какво всъщност се случва с майката. За връщането на работа, възможността да проведеш нормален разговор с друг възрастен и най-накрая да си изядеш обяда седнала и на един път – ясно. Но какво се случва вътре в майката. И тук пак имам предвид тези от нас със смесените чувства.
Сякаш вчера дъщеря ми беше всичко на всичко две шепи, сгушени на гърдите ми, а сега я държа за ръка и я водя по пътеката към входната врата, през която ще влезе. Сама. Без мен. Приемането на това, че детето ти постоянно расте и се променя и заедно с това става все по-отдел(е)на и самостоятелна личност, е неизменна част от това да си родител. Преминаването през тази врата обаче е нашата първа истинска раздяла и може би най-силното осъзнаване, че бебето ми вече не е бебе. И това е ужасно трудно.
Повтарям си, че тя знае колко много я обичам и че нищо не може да отмени това. Казвам ѝ, че съвсем скоро ще се върна и отново ще сме заедно. Опитвам се да запазя привидно спокойствие, защото знам, че аз и тя сме огледала и всичко, което чувствам, чувства и тя. Но как да неутрализирам болката от момента, в който виждам как вратата се затваря зад нея, а аз не мога да я прегърна и утеша?
Стоя отпред и си задавам хиляди въпроси. Дали ще успеят да я успокоят? Дали ще се грижат добре за нея? Дали все пак ще ѝ хареса там? Осъзнавам колко много време ще прекарва в яслата и как хората около нея ще станат неизменна част от живота ѝ, от израстването ѝ, от превръщането ѝ в личност. Дали ще са добър пример за нея?
Отдалечавам се и усещам физически как контролът вече не е изцяло в нас, родителите. Постепенната загуба на контрол също е част от това да си родител, но тук няма нищо постепенно. Мисля си за доверието. За доверието към мястото и хората, останали зад гърба ми. Знам, че чувството, че съм изоставила детето си е хиперболизирано. Че там наистина ще се грижат за нея, че все пак ще играе, ще срещне нови хора, ще има нови преживявания, нови емоции, а аз ще си остана нейният сигурен пристан завинаги.
Опряла съм гръб в оградата и прекарвам през ума си това, което ме чака сега. Работата, колегите, възможностите за реализация, може би в някакъв момент и… хобитата, мисля си плахо. Усещам вина, че „избирам“ малко повече себе си. Знам, че имам право да се вълнувам за едното и да съм тъжна за другото. Но това не прави противоречието по-лесно за осмисляне.
За първи път съм далеч от детето си за толкова дълго време. Повече от година съм градила тухла по тухла един нов живот, нова рутина, една цяла нова идентичност. Не беше никак лесно, а сега се налага да разруша 1-2-3 от стените и да започна отново. Дали ще се справя? Дали ще мога да съм толкова много неща наведнъж, колкото трябва, колкото всъщност знам, че искам и имам нужда да съм? Мисля си, че сега всеки момент с дъщеря ми ще ми е още по-свиден, още по-мил. Мисля си, че сега всеки момент за мен също ще ми е много ценен.
Чакам да взема детето. Вълнувам се. Дали ще плаче сега, или пък ще се зарадва да ме види? Прегръщам я силно, много силно.
Казват, че адаптацията в яслата трае различно за всяко дете. Някои се адаптират веднага, на други им отнема седмица, две, месец. Понякога тя така и не се получава. Питам се колко време отнема адаптацията на майката? Дали всъщност някога се случва изцяло? Или просто, както с много други неща в майчинството, продължаваме напред въпреки всичко. Въпреки въпросите, съмненията, вината, че може би това не е непременно „най-доброто“.
А всъщност, можем да водим безкрайни битки за това кое е „най-доброто“. Проблемът обаче е, че ние не живеем в идеален, стерилен свят и това „най-добро“ идва с толкова много условности, че в крайна сметка често се оказва, че в реалността то просто не съществува. Тук ми се иска да кажа, че в такъв случай, вместо да кръстосваме шпаги, е по-добре да помислим какво искаме да променим в тази реалност. Това обаче е амбициозно и дългосрочно начинание и междувременно можем просто да търсим повече начини да разговаряме, да слушаме, да се свързваме, да подкрепяме. Това със сигурност е най-доброто за всички.
Статия от партньор
Изборът на раница за детето е по-важен, отколкото изглежда. За да няма дискомфорт, неправилна стойка и болки в гърба, детето ви има нужда от точния модел. Ето как да сте сигурни, че сте го намерили.
Родители и деца често спорят в магазините за дрехи и обувки, но и раниците не се избират с единодушие. Децата може да искат да ходят на училище или детска градина със супергерои, феи, принцеси, коли, животни, футболисти на гърба си и какво ли още не, но родителите имат друго предвид. Макар именно визията да грабва окото, много фактори влияят при покупката на раници: комфорт, здравина, полезни функции, качествена изработка. Тук събираме полезни съвети, които да ви улеснят в избора, без да забравяме, че и основните ползватели на раниците трябва да са активна част от него.
Не е нужно да чакате да купите детски раници от офертата на ССС или при специални промоции. Разбира се, седмиците преди първия учебен ден са най-подходящото време, но сегментът е достатъчно разнообразен и динамичен целогодишно. Тънките текстилни модели са идеални за лятото, докато през зимата може да заложите на синтетични алтернативи с водоустойчиви покрития и подплата като найлон и еко кожа. Интересни са също раниците от велур и вълнено кадифе, от джинсова материя, а също и спортните модели за по-големите. Материалите са важни заради теглото и издръжливостта на раниците, които често биват захвърляни нанякъде, докато децата играят, учат или си почиват.
Сигурно ви е направило впечатление колко тежки са ученическите раници. Тетрадки, учебници, помагала, пособия, а ако добавите кутия с храна, теглото става доста голямо за ученика, особено в начално училище. Прекалената тежест и неправилното натоварване могат да доведат до болки в гърба, врата и раменете. При още по-малките деца може да се стигне до прегърбване и неправилна стойка. Правилото тук е, че раницата не трябва да е по-широка от рамената и по-висока от торса на детето и не бива даслиза под талията. Винаги гледайте размерите, ако купувате онлайн, например в платформата на ССС и др. Ако детето ви е в детската градина, задължително изберете възможно най-леката раница.
Ергономичният дизайн с поддръжка на гръбначния стълб е най-добрият вариант, когато търсите в магазини с богат каталог като ССС. Определено заложете на модел с широки подплатени презрамки с регулиращ механизъм. Те не се впиват в рамената, а разпределят тежестта равномерно и намаляват напрежението. Посъветвайте детето да носи раницата не на едно рамо, а да използва и двете презрамки, за да свикне. По отношение на безопасността – моделите със светлоотразителни елементи или ярки цветове подобряват видимостта на децата в градска среда.
Някои деца обожават да подреждат раниците си, докато при други цари истински хаос. За щастие, в големите вериги като ССС ще намерите десетки различни варианти, които да решат тези проблеми. Удобни странични джобове, вътрешни прегради, преден джоб с цип, „тайник“ за портмоне и телефон – всичко това е налично. Множеството отделения служат не само за сигурно съхранение на вещите, но и за разпределяне на тежестта. За деца в предучилищна възраст е достатъчен прост дизайн с един голям преден джоб, а тийнейджърите може да харесат модел с три или четири джоба, пристегнати с копчета или връзки.
За децата важи максимата, че по раницата посрещат. Тя е аксесоарът, който те носят всеки ден, ден след ден. Затова изборът на цвят, щампа или лого на производителя е особено важен. Позволете им да изразят себе си, избирайки цветовете и вида на своята раница. Голямо лого или пищен принт, шарен или едноцветен модел, от бежово до матово черно – децата ще се зарадват да вземат крайното решение. И вероятно ще го направят доста бързо. Вече знаете къде да насочите вниманието им. И ето как всички са доволни. Да не повярва човек.
Когато говорим за качество в детските градини, често си представяме нова сграда, повече учители, по-малки групи и модерни програми. Това със сигурност е важно, но в Норвегия – една от страните с най-напредничави политики за ранно детско развитие – фокусът е друг.
С Пламена Николова от Фондация Rise България говорим как изглежда истинското качествено образование в ранна възраст и как може да бъде подкрепено не само с правила, а с разбиране и отношение. Ще ни сподели и впечатленията си от Norwegian Early Childhood Education Research Conference, която се проведе на 22 и 23 октомври в Ставангер.
„Качеството в ранното детство е многопластово.“ Около това се обединиха всички участващи в конференцията. А именно, че освен условията и организацията на градините, много по-голямо значение има процесното качество – начинът, по който възпитателите общуват с децата, как ги успокояват, насърчават, слушат и разбират. Това важи особено за най-малките – децата под три години, за които сигурната и чувствителна връзка с възрастния е в основата на развитието им“, разказва за Майко Мила Пламена Николова, ръководител на направление „Ранно учене“ във фондация Rise България.
Норвежки изследвания показват, че дори най-дребните моменти – погледът, тонът на гласа, реакцията на плача или отказът, влияят пряко върху емоционалната стабилност и ученето на детето. Интересното е, че така нареченото „не“ на малките не се приема като проблем, а като естествен начин децата да изразят себе си и да участват в случващото се около тях.
Пламена очертава и една много важна спойка – когато семейството и градината работят в екип. В много норвежки детски градини родителите са активни партньори. „Споделят се наблюдения, води се диалог, вземат се съвместни решения. Изследванията, представени на конференцията, показват, че когато родителите и педагогическият екип имат общо разбиране за нуждите на детето, това се отразява много положително върху неговото спокойствие и развитие.“
Пламена допълва, че се отчитат редките случаи, в които въпреки усилията и подкрепата на различни специалисти и социалната система учителите не са успели да помогнат на детето. Тези ситуации са свързани най-вече с невъзможна или трудна комуникация и отказ на родителите да съдействат, най-вече когато става дума за емигрантски семейства, макар и в Норвегия те да са малък дял и да се адаптират сравнително лесно в сравнение с други страни от ЕС.
В Норвегия все по-сериозно се работи с идеята, че децата, дори в ранна възраст, могат да „кажат“ как се чувстват в детската градина. Това не става с анкети, разбира се, а чрез внимателно наблюдение, разговори, рисунки и игра.
„Качеството не се оценява само от възрастните, а и през преживяването на детето.“
„Четенето, езиковата среда и достъпът до книжки също заемат централно място. Не като формална дейност, а като част от всекидневието“, разказва Пламена. „Педагозите в норвежките детски градини често рефлектират върху това как четат, как разговарят с децата и какво послание им предават чрез езика си. Някои използват дневници и инструменти за самооценка, които им помагат да подобряват практиките си.“
„Всяка ситуация се използва за активно учене – от игрите навън до прост акт като храненето на обяд, на което обаче се обръща много голямо внимание. Учителите помагат на децата да сервират и сядат да се хранят с тях, като използват момента за разговори и сближаване, за опитване на нови вкусове и храни“, уточнява още тя.
Пламена ни разказва как в една от представените добри практики учители на конференцията споделят как насърчават децата да опитват нови вкусове. Норвежците имат правило, че може да се откаже нова храна, само ако след 10-ия път на детето още не му харесва. „Учителите тогава приемат, че наистина няма да сервират тази храна на това дете, но първо се минава през плавни опити, подканяне, топване на пръст и облизване, за да се опита непознатата текстура. Учителите винаги имат подръка хляб или плодове за нежелаещите да се хранят, но опитът им показва, че това се случва изключително рядко и повечето деца рано или късно опитват и харесват всяка предложена храна.“
Прекарването на време навън – в градска среда и сред природата, не е задължително, а се подразбира – няма алтернатива. Логично е и въвеждането на специална стратегия за физическата активност в детската градина от 2020 г. и проследяването на ефекта от нейното приложение. „Норвегия е много тясно свързана с природата, като дори в големите градове и в столицата Осло има сауни, които хората използват след къпане в морето, включително през зимата, а всяко норвежко семейство има вила или бунгало извън града, така че преходите и къмпингуването са част от семейната традиция за прекарване на свободното време“, разказва Пламена.
На конференцията е представен интересен модел на оценка и самооценка на педагозите и ръководителите: учители от една детска градина наблюдават и дават обратна връзка на своите колеги в друга детска градина. Всички споделят, че по този начин им е много по-лесно да подобрят работата си и да видят неща, които им убягват във всекидневието. В тази обратна връзка участват и самите деца, като учителите разказват, че веднъж дадена им тази възможност, децата я търсят и нямат търпение да дойдат денят и часът, в който ще споделят какво мислят за детската градина и за преживяванията си в нея.
„Самостоятелността, в която се възпитават всички норвежки деца от най-ранна възраст, е впечатляваща, както и цялостната организация на градовете и съзнателността на възрастните към това средата да е безопасна, така че децата да могат да се справят самостоятелно, да ходят с колело на училище във всякакви атмосферни условия, да боравят с различни сечива, да излизат на градски екскурзии още в яслата и детската градина“, разказва Пламена. В съвместен проект с Португалия норвежците установили, че децата им рядко търсят помощта на своя учител в детската градина (което се отчита като негатив) в сравнение с португалските деца, за които учителят е абсолютен авторитет, а културата – много по-близка и скъсяваща дистанцията.
Още не сме свършили, скрол надолу
Норвежките детски учители също имат своите проблеми и предизвикателства. Макар и съотношението дете – възрастен в Норвегия обичайно да е 4:1, и там съществуват оплаквания за необходимост от повече възрастни в класната стая, прекомерно текучество на персонал, ниска квалификация на помощник-учителите, прекалена административна натовареност. „В същото време представители на академичните среди отчитат и спад в желанието на младите хора да записват педагогически специалности по причини и тенденции, за които има разбиране, че са комплексни и трябва да се изследват. Затова и в повечето университети в големите градове на Норвегия съществуват специализирани изследователски центрове по ранно детство и ранно образование, които на ротационен принцип организират и годишната конференция“, казва Пламена.
„Радваме се, че екипът ни успя да се срещне с толкова осъзнато и обърнато към децата и общото благо общество като норвежкото. А детската градина, в крайна сметка, както беше обобщено на конференцията, не е въпрос на бройки деца и възрастни, нито на условия на средата, а на качествени взаимоотношения и чувствителност към детската природа и безценния за развитието период на децата от 0 до 7 години“, категорична е Пламена Николова от Фондация Rise България.
Цяла България е в шок от разследването на журналистката Тина Ивайлова, от което става ясно, че семейството на четиригодишно момиченце от град Каблешково е подало информация и жалби за системен тормоз над детето от учителка в детска градина „Радост“ в града. Родителите на детето твърдят, че тормозът е всякакъв, в това число има и съмнения за сексуално насилие.
Разследването на Тина можете да видите тук:
За целите на този материал ще преразкажем по-долу някои съществени моменти от разследването на Тина Ивайлова:
Преди седем месеца Петя – майката на четиригодишното дете, забелязва промени в поведението на по-малката си дъщеря. Детето упорито отказва да посещава детската градина, има тревожност, кошмари, проблеми със съня, виждат се наранявания по ноктите. Тогава майката започва да я разпитва и разбира, че госпожата в групата – Мариета Герова, била ударила две момчета, а нея била бутнала по коремчето, за да седне на столчето. Но това е само началото на историята, за съжаление.
Госпожа Герова често повтаряла на майката: „Тя ми е любимка, много е красива. О, днеска колко си красива! Всеки ден е много красива. Всеки ден специални комплименти, гушкания. Беше ми неудобно от другите деца“, спомня си Петя. Такива коментари е имало и при първото оставяне на детето за следобеден сън в групата, допълва майката. „Сутринта казвам на Герова, че ще остане за следобеден сън, подготвила съм пижамка, всичко, и тя ми отвръща: „О, много се радвам. Много жалко, че днес не съм цял ден. Ех, утре съм цял ден.“ Думи, които никой родител не предполага, че в случая са червени флагове.
Семейството забелязва странни следи по ноктите на ръцете на детето. Според тях не е от удар. А дъщеря им, освен че не иска да посещава детската градина, отказва да излиза и от вкъщи. И с множество разговори и въпроси какво не е наред в градината, детето проговаря:
„Нали няма да кажеш на Герова?“, попитало то, и разказало, че: „я удря с юмрук в корема, в главата, дърпа ѝ ушите, устните, удряла я през ръцете, извивала ги, дърпала пръстите на краката…“
След признанията на детето, Петя пуска жалби. След като вече е започнало да споделя, момиченцето признава пред майка си и за счупените нокти, които по негови думи са наранени от госпожа Герова. Петя води дъщеря си на преглед в „Съдебна медицина“ в Бургас, а Мариета Герова веднага излиза в болничен. В съдебномедицинската експертиза е потвърдено, че на детето му е причинена болка и „получените наранявания отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава в описателната част, от действието на твърди предмети с ограничена повърхност, каквито могат да са и човешките пръсти.“
Детето първо разказва на майка си подробно какво се е случило и как след това е имало кръв. „Каза ми, че госпожата я е натиснала с ръка между краката. Имала е кръв. После я е заболял коремът“, разказва Петя. Показва и малка раничка в интимната област. По думите на детето, всеки път това се е случвало в тоалетната, най-често докато другите деца спят.
Момиченцето твърди също, че лелята от тяхната група неведнъж е ставала свидетел на посегателствата срещу нея. Дори е изпирала бельото ѝ. Към днешна дата, както се вижда във видетото, леля Иринка не си спомня това. При срещата с журналистката Тина Ивайлова тя отказва да коментира, като обяснява, че нищо не е видяла и чула, докато е била на работа.
Момиченцето е прегледано и от екип от гинеколози, които са установили разкъсване на химена.
Учителката Мариета Герова категорично отрича всички твърдения за системен физически тормоз и сексуално посегателство.
Според прокуратурата: „Не са налице доказателства относно извършване на сексуално насилие по отношение на детето, както и извършване на блудствени действия с него. Има разминаване в медицинските заключения относно блудствените действия. Документи, предоставени от семейството преди разследването, получени от частни прегледи, установяват разкъсване на химена на 4-годишното момиченце.“
Назначената от разследващите медицинска експертиза обаче опровергава това. Затова е взето решение за назначаване на втора независима съдебно-медицинска експертиза, която все още не е готова.
Според разследващата журналистка Тина Ивайлова обаче нещата не са точно така. Тя заявява в свой пост във Facebook следното: „На брифинг районният прокурор на Бургас Мария Маркова е излъгала, че по делото за детската градина в Каблешково няма приложени съдебно-медицински документи, които показват наранявания по половите органи на детето. Направила е и внушения, че медицинските документи, представени от родителите, били противоречиви и „частни“. Нито са частни, нито противоречиви. Съдебно-медицинските документи са издадени от Съдебна медицина в УМБАЛ – Бургас“.
Към това твърдение Ивайлова прилага снимки на експертизата.
Тя дава и още фактологията, като обяснява, че сигналът за случая е подаден през март. Според Тина разпитът на детето в т.нар. „синя стая“ е проведен три месеца по-късно. След още три месеца е назначена психиатрична експертиза.
„Темповете на работа на наблюдаващия прокурор са „завидни“, въпреки „приоритетното разследване“, за което говори Районният прокурор. „Приоритетно“ вероятно е с днешна дата, заради сигналите, подадени до Главния прокурор, не само от екипа ни“, пише Тина.
Тина Ивайлова споделя още, че разполага със записи на детето, в които то разказва „брутални неща“. И допълва, че може да ги предостави на експерти, които да установят дали едно 4-годишно дете може да си съчини подобни разкази.
Предстои втора част от разследването на журналистката.
Междувременно, без да сме сигурни какво точно се случва, всички ние като родители и като част от това общество се запитахме какво правим, ама какво РЕАЛНО правим, за да няма насилници, които да работят с децата в детските градини и яслите. Всъщност, каквото и да е развитието по този случай, много хора са склонни да вярват на семейството, точно защото повечето от нас са се сблъсквали с агресия и напълно неприемливо отношение от персонал в детските заведения – дали към собственото ни дете, или към чуждо. Малко ли записи и скрити камери, поставени от родители в дрехи и играчки на деца, излязоха в последните години, на които се чува вербална, а понякога и физическа агресия? И какво последва? Нищо. Някой е уволнен и след време спокойно си намира работа в друга детска градина или ясла, защото просто персонал няма.
„Крайно време е – не, крайно време беше преди 10 и 20 години, сега е въпрос на оцеляването на стотици деца – да се създаде регистър на работещите с деца“, пише в свой пост във Facebook Пламена Николова, която е ръководител на направление „Ранно учене“ във фондация Rise България. Според нея на хора, които са извършили сериозни дисциплинарни нарушения и тежки престъпления спрямо деца, трябва да се отнема възможността да практикуват професии, пряко свързани с работа с деца. „Чувството на безнаказаност и липсата на реални последствия превръща тези хора в още по-големи хищници, а в момента няма какво да ги спре да търсят място, където да се скрият и да продължават с насилието над деца под една или друга форма – дали физическо, или психическо, или и двете“, казва още Пламена.
За Майко Мила тя коментира, че най-шокиращото е, че всички ние дълбоко в себе си (може би не толкова дълбоко) знаем, че подобни случаи има. Може би не толкова често в детската градина, но със сигурност в институциите за деца, лишени от родителска грижа, в училищата, в интернатите, в много семейства. „Очите ни са насила отворени за неща, от които имаме навика да отвръщаме поглед като общество. Като това, че системното насилие над деца често се прикрива всячески от другите възрастни в един затворен колектив“, казва още Пламена Николова
„Големият въпрос, който стои от десетилетия пред системите, работещи с деца, е как закрилата да се прилага на ниво хора, на ниво персонал. Кой да има достъп до децата, с какви нагласи и в какво психично състояние са хората, които влизат в занималните и класните стаи, в домовете, в спортните зали, в болниците? В момента няма никакви механизми, които да възпрепятстват дори хора с доказани нарушения в една детска градина да продължат работата си в съседната, или учители, упражнили насилие над дете, да се преместят в друго училище“, коментира тя.
Говорим по темата и с Александър Миланов – клиничен социален работник в болница „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Работи с пациенти с онкологични заболявания, техните семейства и медицински екипи, като специализира в кризисни интервенции, психоонкология и психосоциална подкрепа. Активно участва в проекти за защита на децата и застъпничество за уязвими групи.
„За насилие над дете в институционална среда трябва да имаме пропаднали контролни механизми, игнорирани предупредителни сигнали и най-тревожното за мен – култура на мълчание и бездействие. В такива случаи рядко имаме само един лош човек. Почти винаги има хора, които са забелязали промени в поведението на детето, видели са неадекватни действия на колегата, чули са сигнали от други деца и са решили да мълчат, да не усложняват нещата.“ И допълва, че тази толерантност е форма на съучастие.
Според Миланов това, което обществото нарича сексуално насилие, всъщност е патологичен акт на власт, контрол и деградация, при който има сексуално поведение. Самият сексуален елемент, според мен, не е цел, а е инструмент за унижение и подчинение. Става дума за преживяване на сексуално удовлетворение от самата идея за безпомощност и зависимост.
„Проникването (с пръсти, предмети или полов контакт) е акт на символично унижение, чрез който възрастният утвърждава своята власт и абсолютното подчинение на жертвата. И не на последно място, трябва да говорим и за садистично преживяване на сила, като причиняването на болка и страх не е страничен ефект, а част от преживяването.“
За личност с антисоциални черти именно страданието на другия е основният източник на удоволствие. Това може да се разглежда като като резултат от дефицит на емпатия, липса на вътрешни задръжки и дълбока травматична история или деформации в сексуалното развитие. Разбира се, подобно поведение може да се разглежда и като крайна форма на дехуманизация. Телеснота нахлуване не е просто физическо посегателство, то е послание, че детето няма граници, не е защитено и е изцяло под контрол, обяснява социалният работник. Той допълва, че когато има данни за телесно увреждане в гениталната област, промяна в поведението, симптоми на страх, тревожност или регресия, не може да се изключи възможна сексуална и физическа травма, независимо дали тя може да бъде юридически доказана.
„Психиката на едно дете не функционира по логиката на съдебния процес, тя реагира на преживяното, независимо дали то ще бъде квалифицирано като блудство в съдебната зала. Дори и ако не се намери сексуален мотив, поведението може и трябва да бъде разглеждано като сексуализирано насилие или злоупотреба с власт чрез телесно посегателство с унижаващ характер. В такъв контекст сексуалният елемент не е непременно водещата цел, а инструмент за контрол, подчинение и „премазване“ на жертвата.“
В контекста на случилото се, Миланов допълва, че: „говорим за тежка психопатология. Жените, които извършват сексуално насилие, обикновено имат сериозни дефицити в емпатията, в границите и в начина, по който възприемат другия човек. При някои от тях става дума за повторение на собствена травма, те самите са били жертви на насилие и подсъзнателно възпроизвеждат динамиката, в която са били поставени. При други има тежки личностови разстройства, при които другият не е субект, а средство за удовлетворяване на патологични потребности.“
Още не сме свършили, скрол надолу
„Както казах, има и случаи, в които сексуалното насилие не е мотивирано от влечение, а от нужда за контрол, власт или унижение. При тези жени сексуалният акт е само инструмент, а е начин да обезличат, да разрушат, да се почувстват силни там, където се чувстват слаби. Това е и причината травмата за детето да е толкова дълбока. Насилието от страна на жена, особено ако тя е била в ролята на възпитател, учител или обгрижващ, руши не само усещането за сигурност, но и базовата вяра в това, че светът е предвидим и защитен.“, каза още Миланов.
В предходен материал „10 часа между 4 стени. Плесента на българското образование“ споделихме за един огромен проблем в държавните градини – неизвеждането навън на децата. Исках да напиша „рядкото извеждане навън“, но предвид фактите – то наистина липсва в много ясли и градини от септември до май, „неизвеждането“ си е по-точно.
Едно от обясненията на персонала за тази практика на държане на децата в помещенията е ученето на материала по държавния образователен стандарт (ДОС), както и разбира се, липсата на достатъчно учители. Допитахме се до двама експерти по ранно детско учене, за да можем да ви дадем някакъв поглед над работата и задълженията им, а изводите да си направите вие колко задължителни са прословутите книжки, по които децата „работят“.
Педагозите не само не са задължени всекидневно да използват познавателни книжки, но точно обратното – в ядрота на тяхната работа стоят играта и преживяванията, казва Пламена Николова, ръководител „Ранно учене“ във Фондация Rise България.
„В допълнение, дневният режим в градината предполага задължително излизане навън, съобразено адекватно с останалите дейности, които не бива да възпрепятстват и противоречат на играта. Всъщност, времето навън, дори само в рамките на двора на детската градина, дава огромни възможности за активно учене и усвояване на всички заложени компетентности от образователния стандарт. Дава и поле на учителя да развие учебна ситуация. И то във всеки един момент по най-близкия и естествен до децата начин – чрез игра и преживяване“.
А когато към това добавим и безспорните ползи от чистия въздух, от каляването, от досега до естествени природни материали, както и от свободната неръководена игра, която спомага развиването на социалните умения и самоконтрола на децата, няма ситуация, в която от детската градина да могат с разумни и валидни аргументи да откажат играта на открито всеки ден.
Изискванията към дейността на детските градини и предучилищните групи в училищата, както и към педагозите в тези учебни заведения, са установени в Наредба № 5 от 3 юни 2016 г. за предучилищното образование.
Чл. 15. (1) Целодневната организация осигурява възпитание, социализация, обучение и отглеждане на децата в рамките на 12 астрономически часа на ден през учебната година.
(2) Началният час на сутрешния прием и крайният час за изпращане на децата за деня се определят с Правилника за дейността на детската градина или училището.
(3) В целодневната организация в учебното време се редуват основна и допълнителни, а в неучебното време – само допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, като се осигуряват и:
1. условия и време за игра, почивка, включително следобеден сън;
2. условия и време за хранене – сутрешна закуска, обяд и две задължителни подкрепителни закуски – между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята;
3. дейности по избор на детето.
(4) Учителите в групата определят редуването на формите на педагогическо взаимодействие и организират деня на детето в предучилищното образование.
„Тоест може да кажем със сигурност, че организацията на деня, както и цялостното разпределение на основните и допълните дейности и педагогически взаимодействия е отговорност и преценка на педагозите, както и на педагогическия екип и директора. Дневният режим се определя чрез правилника за дейността на детската градина и предвижда както планирани ситуации, така и свободни игри, допълнителни дейности, разходки, дейности по интереси, почивка, сън, хранене“, обобщава Пламена.
Според Чл. 19. (1) При заявено желание на родителите и срещу заплащане детската градина или училището може да осигури условия на територията си за организиране на педагогически дейности, които не са дейност на детската градина или училището.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват извън времето за провеждане на основните форми на педагогическо взаимодействие и се организират при спазване на действащото законодателство.
„В този смисъл извънкласните допълнителни дейности (спорт, танци, английски или други допълнителни дейности) трябва да бъдат съобразени с дневния режим и да не пречат както на педагогическите взаимодействия и ситуации, така и на времето за игри, сън, почивка, разходки и др.“, обяснява Пламена.
Според чл. 21. ал. 2 „при провеждането на педагогическото взаимодействие учителите използват игровата дейност за постигането на компетентностите по чл. 28, ал. 2.“
Ал. 3: „Детската градина и училището осигуряват игрова дейност във всички видове организация на предучилищното образование през учебното и неучебното време.“
Ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.): „Детската градина и училището осигуряват игри на открито за децата от всички възрастови групи поне два астрономически часа дневно при целодневна организация и поне един астрономически час дневно при полудневна организация винаги когато климатичните условия позволяват това.“
В чл. 23 ал. 1 изрично се посочва, че „основната форма на педагогическо взаимодействие е педагогическата ситуация, която протича предимно под формата на игра“.
Пламена обяснява, че цитираните членове от Наредбата категорично показват, че педагогическите взаимодействия и постигането на държавния образователен стандарт по направления е изцяло под контрола и зависи от организацията на учителите и детската градина, като единствено възможно оправдание за неизлизане навън и неспазване на режима за свободни игри, включително във външните пространства, биха могли да бъдат тежки климатични условия.
Към това може да добавим, че в Наредбата ясно и недвусмислено е записано, че основната форма на педагогическо взаимодействие е ИГРАТА, а работата с познавателни книжки не се споменава никъде като задължителна или дори като препоръчителна форма. Те могат да се добавят единствено при желание на учителя и да са дидактичен помощник за усвояване на някои знания и умения. Но отново предпочитана форма следва да бъде играта и активното учене чрез преживяване.
Ако погледнем към Приложение № 1 към чл. 28, ал. 2, т. 1, което навлиза в детайлите на всяко едно от образователните направления, ще видим, че:
„Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности.“
Пламена казва още, че във всяко едно от направленията допълнително е посочено, че е задължение на учителя да осигури подходяща игрова среда и средства. Ако приемем математиката като „най-сериозно“ от тези направления, се задава също насока за предпочитане на игровите методи за усвояване на знания и умения. От друга страна, по темата за „Околен свят“ в поне две от образователните ядра – „Социална и здравословна среда“ и „Светът на природата и неговото опазване“, целите са пряко свързани с опознаване на природата и околния свят, преимуществено в реална външна среда.
Яна Кирова преподава английски език в ДГ „Слънце“ във Вършец, като преди това е била собственик на частен детски център. Използва алтернативна програма с природни елементи по система за ускорено учене. Системата, по която преподава английски език за ускорено учене на International Centre for Accelerative Learning, работи по съвсем различен начин от традиционната.
„Разбира се, имам разписана програма за всеки урок, но се водя по децата. Ако видя, че някоя дейност не е интересна за тях, или не се възприема добре, я завършвам по-бързо и минавам към следващата. Ако пък интересът им се задържи по-дълго и се задълбочат, тогава оставям другите планирани за деня дейности за следващия час. За мен важни са участието и усилията на децата в процеса, а не толкова дали ще изпълним плана за деня. В същото време програмата е достатъчно гъвкава и понякога я допълвам с дейности извън описаните в нея, за да ги запозная с интересни традиции от други култури – например Китайската нова година, лов на яйца преди Великден, Хелоуин и др.“, разказва Яна Кирова.
В един неин урок се включват няколко различни дейности, а не една, както е в традиционната програма. Дейностите са различни като темпо и цели. В един урок могат да се редуват музикални и двигателни дейности със седящи, разказвателни и творчески. Обикновено на децата им е нужно време да привикнат към такава динамика.
Яна не използва учебници и традиционни учебни помагала, а всякакви други дидактични материали за работа. В програмата, която следва, важно е децата да имат избор, защото това въздейства положително на самоувереността им. И в нейния час целият процес преминава под формата на игра и преживяване. И винаги оставя по няколко минути за свободна игра в края на часа.
„Бих препоръчала на младите учители да се вслушват повече в децата, с които работят, и да се опитват да се водят по техните интереси. Когато едно дете се чувства включено в процеса по вземане на решения, то се чувства и много по-значимо, и съответно е склонно да сътрудничи много по-лесно. При такъв начин на работа е важно също и да се поставят здравословни граници, за да не се бърка свободата със слободия“, категорична е тя.
И допълва, че самият акт на излизане и учене навън е достатъчно екзотичен в детските градини. Особено когато не е еднократно, а се превърне в регулярна практика, както е в нейните часове. „Може би в контекста на държавната градина е достатъчно екзотично, че играя с децата на криеница, оставям ги да тичат свободно в контролиран от мен периметър и усещат малко повече свобода. Знам, че това невинаги се харесва на другите учители в градината, а дори и на някои родители. Но лекият хаос, който допускам, е напълно умишлен, за да имаме здравословни отношения с децата. Както и за да можем да извлечем максимума от малкото време, в което сме заедно.“
Пламена Николова акцентира върху факта, че навсякъде се наблюдава повече академичен подход в ранна възраст, отколкото е необходим и адекватен за децата. Макар и да има осъзнатост, че играта е водеща, т.нар. академичност често се търси и от самите родители. Много от тях, включително в по-бедните общности, смятат, че основна цел на детската градина е да научи децата да четат и пишат и че няма друг начин за усвояване на тези умения. Това се дължи в голяма степен на неразбиране на понятието „ранно детство“ и на нуждите на децата. Ние самите като поколение сме обучавани по подобен начин и смятаме, че това е пътят към успеха.
Много е трудно възрастните да си представят как ученето става през игра, защото сме свикнали, че тя е за свободно време – нещо неструктурирано, забавно, несериозно. Тя може да бъде всичко това, но също и учене.
В същото време много учители се пускат по инерция заради предлагането на книжките като образователна възможност. Така не се изисква от тях да подготвят нищо, защото материалът е смлян и поднесен наготово, макар и скучноват и еднопланов за децата. А и така лесно могат да докажат какво са правили днес – попълвали са книжките. Ученето чрез игра и преживяване изисква повече усилия и предварителна подготовка, а реално е трудно да се покаже на родителите, на директора, на регионалното управление на образованието какво е свършено днес.
Разбира се, това не е вярно, тъй като писането в книжки не значи автоматично научаване на материала, нито играта е разнозначна на губене на време. Необходимо е много голямо преосмисляне и промяна на светогледа на учителите и директорите, както и на подготовката на педагозите в предучилищното образование и ранното учене.
Всъщност, повечето български учители с по-голям опит и стаж потвърждават, че те са обучавани изцяло в игрови методи и това е била основата на подготовката преди 20 години, както и основната методика на учене.
Пламена наблюдава тенденция през последните години като резултат от натиска в началното и средно образование все повече материал да се сваля надолу в класовете. Както и все по-засилващата се по ред причини невъзможност децата да се ограмотят качествено в начален етап. Това очакване се проектира върху детските учители – че трябва да подготвят децата за началното образование с методите на самото начално образование. А това не е необходимо.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ранното учене има своите работещи методи и те са естествените за децата игра и преживяване. Така те имат много по-добра училищна готовност от връстниците си, които са писали в книжки и са седели на чинове още във втора група в детската градина.
Какви са предимствата и недостатъците на предучилищната група в училище и в детската градина? Има ли разлика в подготовката на децата? Имат ли реален избор родителите между двете институции, или изборът е предизвестен?
Ако решите да кандидатствате в предучилищна група в училище или в детска градина, то единствено трябва да се съобразите с Наредбата за прием на деца в общинските самостоятелни детски ясли, детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на вашата община. В София например се подава онлайн кандидатура чрез информационната система за прием в детските градини и подготвителните групи в училищата – https://kg.sofia.bg. Системата подрежда възможните варианти за подготвителни групи по тип, район, в училище или в детска градина, а в скоби е изписано каква е организацията – полудневна или целодневна.
Предучилищната подготовка е задължителна за децата, навършили 4-годишна възраст. А през учебната 2025/2026 местата в предучилищните групи в общинските училища в София са 1717.
На въпроси, зададени от Майко Мила, експерти от МОН отговарят, че „разлика между предучилищна група в детската градина и в училище няма, освен институцията, в която се намират“. Нормативните изисквания към организацията и съдържанието на предучилищното
образование са определени в Наредба № 5 от 2016 година за предучилищното образование и са еднакви към групите в детските градини и към тези в училище.
На практика обаче не е точно така.
Родители, които са записали децата си в предучилищна група в училище с полудневна организация, се принуждават да взимат децата си на обяд (най-често 11:30) поради липса на места и условия за следобеден сън или по други причини за липса на целодневна организация. От МОН коментират, че „задължителното предучилищно образование, освен от детските градини, може да се осъществява и от училищата, които могат да осигурят условия за това, при условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, а за децата на 4-годишна възраст – само когато в населеното място няма детска градина“.
В превод: училището не е задължено да предложи целодневна организация, ако няма условия за това. Именно затова и организацията в много училища, независимо от града, е полудневна от 8:00 до 11:30 часа.
В училищата, в които формата на обучение е целодневна, има леглова база, адаптирани санитарни помещения, приобщаващ екип – логопед, психолог, ресурсен учител и педагогически съветник, самостоятелни междучасия, осигурено столово хранене – закуска, обяд, следобедна закуска.
Няма разлика в образователното съдържание. Държавният образователен стандарт за предучилищното образование се прилага и от детските градини, и от училищата, които осъществяват задължително предучилищно образование.
Предучилищното образование в България е регламентирано от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и подзаконовите актове на МОН.
| Характеристика | Предучилищна група в детска градина | Предучилищна група в училище |
| Възраст на децата | 5 – 7 години | 5 – 7 години |
| Място на обучение | В рамките на детската градина | В училищна среда |
| Учебна програма | Определена от МОН, с фокус върху игрови и практически дейности | Определена от МОН, по-близка до училищния формат |
| Форма на обучение | Основно игрова, с плавен преход към обучение | По-структурирана, с повече учебни елементи |
| Учители | Педагог с квалификация „Предучилищна педагогика“ | Учител с квалификация за предучилищно и начално образование |
| Продължителност на деня | Целодневна (около 10 часа) | Полудневна (4 – 5 часа) или целодневна (в зависимост от училището) |
| Хранене | Осигурено в детската градина | В училищната столова или от вкъщи |
| Следобеден сън | Да | Не (обикновено) |
Примерен дневен режим:
В училищната среда децата постепенно се адаптират към по-структурирания учебен процес, но все още обучението е игрово и съобразено с детските възможности. Имат междучасия, а групите са малки – между 10 и 15 деца. Но не всички училища имат целодневна форма на обучение (даже тези с целодневна са рядкост), което принуждава родителите да взимат децата си на обяд или да им осигурят платена занималня за втората половина от деня.
Изборът между предучилищна група в детска градина и училище зависи от предпочитанията на родителите, спецификите на детето и възможностите на съответните институции. Ако се чудите къде да запишете детето, при разглеждане на двата варианта по-често се оказва, че детската градина е по-добре за децата – чисто емоционално и практически.
„Най-голямото предимство на детската градина е, че осигурява плавен преход между детството и училището“, казва Антоанета Златанска, дългогодишна директорка на детска градина „Чучулига“ в Пловдив. В детската градина децата все още учат чрез игра, което прави ученето приятно и мотивиращо. „В същото време, ние ги подготвяме с базови знания и умения, които ще им бъдат необходими в първи клас. Без излишен стрес, а чрез естествено любопитство“, допълва тя.
Именно затова обстановката е по-игрова и близка до досегашния опит на децата, докато в училището се осигурява плавен преход към първи клас. Няма универсално правилно решение, категорична е директорката – най-важното е детето да се чувства добре и да има положително отношение към ученето.
„Децата в предучилищната група в детската градина имат образователни ситуации по математика, български език и околен свят. Но също така творчески дейности като рисуване, музика и спорт. Голямо внимание се отделя на социалните умения. Децата се учат да общуват, да споделят, да изразяват чувствата си. Разбира се, има време за игри и почивка“, коментира директорката. И допълва, че в детската градина децата изграждат самостоятелност, социални умения и увереност в себе си. Също така развиват езиковите си способности, логическото мислене и фината моторика. „Нашата цел е да ги подготвим не само академично, но и емоционално – да обичат да учат и да се чувстват сигурни в новата си роля като бъдещи ученици.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Някои деца са по-емоционално узрели и готови за училищната среда по-рано, докато други имат нужда от по-плавен преход, какъвто предлага детската градина. „Важно е родителите да бъдат внимателни към емоционалното състояние на детето. Преходът от предучилищна група към първи клас често предизвиква смесени чувства – вълнение, любопитство, но и притеснение, страх от непознатото, дори тревожност“, казва психоложката Джулия Божидарова. И допълва, че децата се сблъскват с нови правила, различна среда и по-високи очаквания. За да преминат по-лесно през този етап, е важно възрастните да валидират техните емоции – да ги изслушат, успокоят и уверят, че не са сами.
„Помага, когато заедно четем книжки по темата, играят „на училище“, посещават бъдещата класна стая или се срещат с учителката предварително. Тези малки стъпки изграждат чувство на сигурност и увереност, което е в основата на едно спокойно и позитивно начало.“
Извеждат ли достатъчно децата навън в яслите и градините? Има ли стандарти за това? Спазват ли се? А струва ли ви се нормално едно тригодишно да стои от 8 до 10 часа между четири стени? Да разръчкаме тази буца, заседнала в българското образование. И да помислим как можем да променим това.
Беше октомври, 10-ти, 11:15. Минавам случайно покрай две детски градини в голям столичен квартал, отивайки към магазина. Не, не съм ги следяла умишлено като таен агент на ЦРУ. Пустош. Празен двор. Телефонът показваше 20 градуса. Наистина необичайно топло време, но си бях направила даже и скрийншот. Бях по тениска. Описвам ви така подробно обстановката, както съм я запомнила, за да прецените подходящо ли е децата да са навън по това време. Но за съжаление, това е само един от многото пъти, в който деца в двора на градината няма. А времето навън е прекрасно.
Ако членувате в една от най-големите групи за детски ясли и градини във Facebook и още една – за образование, ще научите много интересни факти за тези институции. Често срещам благодарности към адекватността на персонала в градините, на които им се налага да се справят сами с 25–30 деца, и в сивито им трябва да пише „успешно влизащи в ролята и на звероукротители в зоопарк“. Към учителите също, към директорите.
Преобладават жалбите и оплакванията под формата на осъдителни анонимни коментари. От тежестта на домашните работи на учениците, гадната храна в ученическия стол, липсата на плавна адаптация в яслите, неефективни учителски практики, безумни искания за 1000 различни хартиени бележки и множество още оплаквания от родители. И към детските градини, и училищата. Списъкът наистина е дълъг.
Явление, характерно предимно за детските ясли и градини. Имам наблюдения, че в училище поне успяват да ги изведат в двора в големите междучасия (малките ученици 1–4 клас). Имат часове по физическо на двора. Както и има практика за повече класни стаи на открито. Надявам се поне тук да има повече инициатива от учителите за излизане навън, когато е възможно.
Децата в някои общински ясли и градини прекарват месеци, без да излязат навън. Настъпи ли есен, зима и лято, сякаш тези институции минават към системата 10:4 – 10 часа между 4 стени. Да кажем, че няколко седмици през пролетта може да видим децата навън, сумарно за час на ден. Явно тогава има перфектни условия за извеждане навън? Не духа от северозапад умерен вятър, който да доведе със себе си циклон. А в останалите сезони тенденция ли е децата да са по цял ден вътре?
Ще кажат някои: „Има си закон, има си програма, то не е ей така, каквото всеки родител иска – да се прави“.
Според Наредба 26 и 3 (за дейността в яслите и градините) с промени от 16.07.2022 г. „децата прекарват на открито минимум по два часа на ден освен при лоши метеорологични условия (дъжд, силен снеговалеж, силен вятър, екстремални стойности на температурата на атмосферния въздух през студения и топлия период на годината или друга метеорологична обстановка, застрашаваща здравето и живота на децата) и/или влошено качество на атмосферния въздух“.
Тук ще забележите, че няма упоменати градуси. А само метеорологични условия. И ще отворя една скоба - при превишение на допустимите нива на фини прахови частици общините отправят ПРЕПОРЪКА към училищата и детските градини да намалят физическата активност на открито. А не ги задължават да държат децата вътре.
Повечето родители и преподаватели са съгласни, че играта на открито е естествена и критична част от здравословното развитие на детето. Стотици научни изследвания доказват, че чрез свободно избрани дейности за игра на открито децата научават много умения, включително социална компетентност, решаване на проблеми, творческо мислене и умения за безопасност. Когато играят на открито, израстват не само емоционално, но и академично. Те развиват преценка за околната среда, участват в игри с въображение, развиват инициатива и придобиват разбиране за основни понятия като изследване на свойствата на обектите и как да използват прости инструменти за постигане на задача. Но според чиновниците това не е структурирана дейност и не е записана изрично в програмата на Държавните образователни стандарти (ДОС). А трябва.
Темата е „дъвкана“ много – от директори, учители и родители. И винаги се стига до един извод. Проблемът: как един учител (в часовете без помощник-учител) да облече и изведе 20–25 деца, да ги прибере и да успее да преподаде материала за деня!?
юИма и родители, които не са съгласни децата им да играят в двора на детската градина през зимата, „за да не изстинат“. Но кое е по-вредно – да изстине детето или да хване грип или вирус!? Стоенето вътре (понякога над 8 часа на ден, за съжаление), от своя страна, подпомога циркулацията на микроби и бактерии и е много по-вредна за детето, отколкото играта навън, категорични са множество педиатри.
Учители еднорози ги наричам аз. Ще разберете защо в следващите редове. Има ги, съществуват. Учители, които искат най-доброто за децата и се борят за това. Въпреки системата. Въпреки ПРОГРАМАТА.
Учителка, от пловдивска детска градина, пожелала да остане анонимна, споделя за Майко Мила как успява да извежда децата сутрин и следобед през цялата година. Ежедневно при това, когато метеорологичните условия го позволяват.
„Детската градина има дневен режим, включващ времето за приемането на децата, задължителните образователни ситуации по ДОС и, разбира се, свободното време за игри навън. Времето за излизане често се случва да е след 11:00 часа, когато изпълним работата по учебната програма“.
Например в седмицата 6 – 10 януари 2025 г. децата в тази детска градина в Пловдив са извеждани всеки ден сутрин и следобед. „Когато децата са облечени с подходящи за сезона дрехи, шапки и ръкавици, ги извеждаме да играят на воля в снега. Или в предходния ден предупреждаваме родителите да ги облекат подходящо. Помагаме на всички деца да се облекат и това не е проблем – отговарям за себе си – иначе защо бих избрала тази професия!? Ние като учители, освен че подпомагаме децата в тяхната социализация, ги подкрепяме, за да се научат да се справят самостоятелно в ежедневните дейности на самообслужване“, допълва учителката.
На въпроса дали родителите са съгласни децата им да излизат ежедневно независимо от сезона, учителката казва, че ако се допитват до всеки родител, ще чуят разнопосочни мнения. Затова се придържат към законовите разпоредби и се стремят към доброто на децата, които са им поверени, защото именно децата са най-важни. „Изключително съм против това учителите да търсят лесното и да не предпочитат закалителната игра навън“, допълва още педагогът.
Относно дали излизането пречи на обучителния процес, тя отговоря, че времето е достатъчно за всички дейности. И още нещо, немислимо е според нея децата да са над 10 часа затворени в една стая.
Джема Голдънбърг, учителка и бивш помощник-директор, напуска работата си като помощник-директор в училище в Англия, за да направи докторантура в областта на въздействието на престоя на открито върху стреса, вниманието и саморегулираното поведение на децата.
С надеждата, че би могла да промени мнението, че „истинското учене“ трябва да се случва навън.
„Прекарах много години в преподаване в начални училища в Лондон и почти цялото това време прекарах вътре в класната стая. Никога не ми е изглеждало естествено да държим малките деца затворени през по-голямата част от деня. Никой от нас не е създаден да седи цял ден на едно място. Нашите мозъци и тела са еволюирали на открито сред природата“, допълва тя.
Колкото повече време децата в предучилищна възраст прекарват на открито, толкова по-добре се концентрират върху ученето в бъдеще, категорична е Джема Голдънбърг. Децата, които прекарват повече време в игри навън, са по-малко склонни да се показват признаци на понижено внимание и повишена хиперактивност, дори години по-късно (бел. р. проучване Ulset et al, 2017). Други учени са доказали, че след като децата са играли или учили на открито, те са по-концентрирани към учебния процес (Lundy and Smith, 2020; Kuo et al, 2018). Учителката цитира голям брой изследвания, които също доказват, че времето навън сред природата намалява стреса. Сърдечната честота, кръвното налягане и нивата на хормоните на стреса са по-ниски, когато хората са в естествена среда.
Дали някой български учител или директор няма да тръгне по нейния път? Много се надяваме. Защото е време да разръчкаме тази ПРОГРАМА.
Още не сме свършили, скрол надолу
Анна А. Шиндарова, блогър в ПроСтранство, родител на две деца, в градинска и училищна възраст, завършила филология и педагогика, даде гласност на още един проблем. Липсата на свободната игра в детската градина (била тя на открито или на закрито).
„Именно времето, прекарано в свободна игра, предсказва по-късно уменията за саморегулация. Чрез играта децата учат, експериментират, развиват въображението си. Чрез играта взаимодействат социално и общуват най-пълноценно. Чрез играта порастват. Но не дирижираната, а именно свободната игра – с клечки и шишарки, гоненицата и криеницата, строежите на крепости, дори ролевата игра на коте и стопанка или бебе с майка.
В дните с театри или повече допълнителни дейности това време намалява и преди обяд буквално не остава такова. Гимнастика, закуска, занимание с тетрадки, плод, дейност английски, дейност приложни, обяд. Междувременно минаване през тоалетна и миене на ръце на 25–30 деца. Следобед – сън, обличане, закуска, ново занимание с тетрадките, още една допълнителна дейност. И времето за игра идва след 17:00. Да, не мога да обвиня госпожите, че понякога не успяват да изведат децата в свободния промеждутък от 30-тина минути. И аз не бих успяла. Ако го направят, то децата имат буквално 10–15 минути навън и отново се прибират за поредната структурирана дейност“.
Ще кажете: „Госпожо, като сте недоволна, гледайте си детето, извеждайте го. Играйте с него. Тук е ТАКА. Хем ви е безплатно, хем мрънкате.“
Проблемът е не в учителите и директорите. Не ги съдя. Не мисля и че всички родители нападат тях. Малкото останали учители с желание и любов към професията и децата се борят. Ежедневно. Със закостенялата образователна система, която следва планове, писани от чиновници, които си нямат ни най-малка представа от какво има нужда детето днес. А дали не е просто малко игра навън?
Искат ли градините деца със СОП (специални образователни потребности)? Каква реална подкрепа включва терминът СОП? Какви диагнози попадат в него? Как в градината могат да помогнат на родителите с дете с трудности да бъде диагностицирано и подпомогнато в развитието?
Чели сме истории, за съжаление, не една, не две, на деца с аутизъм, които не са желани в детска градина. Този проблем е често срещан и при други родители на деца със СОП. Последната беше на 5-годишно момче с аутизъм, което връщат от няколко столични детски градини. Майката разказва, че в градините предпочитат деца с детска церебрална парализа и умствена изостаналост. Нямало кой да смогне да се грижи и за нейното.
Проблемите в случаите като този са два: липсата на достатъчно педагогически персонал и подкрепа от ресурсни специалисти. Децата със специални образователни потребности, особено с диагноза аутизъм, често изпитват затруднения с общуването. А когато се чувстват неразбрани или застрашени, е възможно да реагират агресивно. Това провокира и притеснението на педагозите, че в група от 25 деца не могат да се справят. Дори с три или пет деца с аутизъм.
Учителите се чувстват затруднени, но не желаят да бъдат цитирани с имената си, разбираемо защо. Темата е трудна и за тях, и за родители и директори. „Деца с проблеми в развитието има във всяка група. А в градината само по един специалист. Той трябва да работи със средно по 15 деца, а времето му стига за по 15 минути на дете веднъж седмично. Това е крайно недостатъчно“, споделя ни педагог от столична детска градина. Учителите и помощник-възпитателите работят сами с групата и с децата със СОП. Винаги има ощетени. Просто не е възможно да обърнеш едновременно внимание на всички.
Дори когато има деца със СОП в детските градини в София, само 181 или 27%* от тях, разполагат с ресурсни екипи на място. Ресурсните специалисти в София са 267. Но те отговарят и за децата в училищата. А това означава, че един специалист трябва да подпомага средно 18 деца със СОП във всички възрасти.
Това е значително повече от оптималния брой и води до претоварване на специалистите. А оттам и до недостатъчна подкрепа за децата. За да се справим с тези недостатъци, в София функционира и Регионален център за подкрепа на приобщаващото образование. Той разполага със 74 специалисти. Като те могат да оказват допълнителна помощ в училища и детски градини, където липсват хора с тяхната експертиза.
Въпреки усилията на центровете и наличието на допълнителни експерти, проблемът с недостига на квалифицирани кадри в детските градини продължава да бъде сериозен.
Често се случва ресурсни учители, които са преминали допълнителна професионална квалификация, да не са специализирали в области, пряко свързани с работата с деца със СОП. А това допълнително усложнява ситуацията. „На този фон, родителите често срещат трудности в намирането на подходяща помощ за своите деца“. Това ни споделя Марияна Червенкова, основателка и управителка на Център за деца от аутистичния спектър „Вярвай“.
В София, според справка на МОН, в общо 393 предучилищни детски заведения (включително училища с подготвителни групи) има 52 032 деца, от които 2329 са със СОП. Което представлява 4,47% от общия брой деца в предучилищна възраст. Интересен факт е, че процентът на децата със СОП нараства с възрастта – от 0,02% в яслените групи до 7,3% в четвърта (последна) градинска група. А това се дължи на по-късното диагностициране на техните специални потребности. Именно когато вече са включени в образователната система, допълва Червенкова.
Същевременно, в 36,64% от тези заведения (144 на брой) няма нито едно дете със СОП. От тях 101 са частни детски градини. „Това показва, че въпреки законовите изисквания, не всички градини или училища предлагат реална подкрепа за деца със специални нужди“, отбелязва Марияна Червенкова.
„Оказва се, че персоналът в градините невинаги е подготвен да посрещне предизвикателствата при адаптацията и работата с деца от аутистичния спектър. Освен подкрепата, която оказва МОН, родителите могат да се възползват и от социални
услуги за децата си. Предоставянето на социални услуги за деца цели създаването на условия за пълноценно развитие чрез грижа и подкрепа. Например посещение при психолог и логопед“, допълва Евелина Чанева, психоложка в Дневен център за деца с увреждания в Пловдив.
Евелина казва, че основните трудности, за които споделят родителите на деца със специални потребности, са няколко. Забавяне в поставяне на диагнозата, дефицит на подготвени кадри в градините и липса на информация за възможностите, които стоят пред родителите. И трите са ключови дейности, които персоналът на градината може да подпомогне. За съжаление, в България диагноза се поставя след 3-годишна възраст. Това, според специалистите, се получава заради медицинската система и нейната недостатъчна подготовка за ранна интервенция. Въпреки че симптомите на аутизъм могат да се проявят още преди 3-годишна възраст, родителите са насърчавани да изчакат навършването на тази възраст.
„При децата от аутистичния спектър първите наблюдения на ранните маркери се отчитат, когато детето започне да посещава ясла или градина. Тогава родителите забелязват разлики в уменията или в поведението на детето“, казва Чанева. „Но не всички деца посещават ясла и тогава тези първи наблюдения започват да се отчитат след 3-годишна възраст – при обследването в детска градина. Именно по този начин често се стига до късно диагностициране на проблема.“
На последните страници на здравната карта, която има всяко дете, има описани характерните за възрастта умения. „Ако имате колебания, веднага ги споделете с личния лекар на детето, за да ви насочи към съответните медицински специалисти и/или се възползвайте от социалната услуга „Информиране и консултиране“ в Център за обществена подкрепа във вашия град.“
Фокусът при организирането, предоставянето и управлението на социалните услуги за деца е самото дете с неговата уникалност на възможностите за реализация. Без значение на етническа принадлежност, пол, увреждане, възраст, социално положение.
За да ползва дете специализирани социални услуги, финансирани от държавния бюджет, родителят може да подаде заявление в дирекция „Социално подпомагане“. В сайта на Агенция за социално подпомагане можете да се информирате за услугите и доставчиците на социални услуги близо до вас.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Ако педагозите в детската градина забележат, че дадено дете има затруднения с речта, не реагира при повикване по име, проявява проблемни поведения като плач, агресия, удряне, хапане, самонараняване, има нарушения на съня, трудности с храненето или със самообслужването, те трябва да уведомят родителите и да ги насочат към необходимата подкрепа“, казва Марияна Червенкова.
Освен тези признаци, често децата със специфични образователни потребности може да имат редуциран или нестабилен очен контакт, не следват инструкции, трудно преминават от една дейност в друга, не приемат отказ или нямат умения за изчакване, както и им е трудно да се социализират с другите деца. Може да е притеснително и когато дете играе по специфичен начин с обектите, има трудности с баланса и координацията, допълва още Марияна.
Център за деца от аутистичния спектър „Вярвай“ предлага безплатни консултации за родителите на деца, които може и да имат известни затруднения с достигането до важните за възрастта маркери. На тези консултации родителите ще могат да се срещнат със специалисти и да получат професионални насоки и съвети за развитието на тяхното дете. Целта на провеждането на консултациите е да бъдат засечени достатъчно рано нарушения в развитието на деца с цел навременна намеса.
Специалистите са логопед, ерготерапевт, сертифициран терапевт за приложно-поведенчески анализ и специален педагог. Те работят с деца с аутизъм, сензорни затруднения, проблеми с комуникацията, храненето и други специфични нужди.
„С ранната подкрепа можем да помогнем на децата да се справят с предизвикателствата и да развият нужните умения за по-добра адаптация във всекидневието и в социалната среда“, допълва Червенкова.
И призовава и държавни, и частни градини да се информират как да процедират при дете с нарушения в развитието.
Детските градини в България съгласно Закона за предучилищното и училищното образование са задължени да приемат деца със специални образователни потребности (СОП). Това включва деца с различни затруднения като сензорни увреждания (например проблеми със зрението или слуха), физически увреждания, множество увреждания, интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър и емоционални или поведенчески разстройства.
Според действащите регулации в една група в детската градина могат да се приемат до три деца със СОП. В случаите, когато няма друга група или паралелка в населеното място, която да осигурява същото образование, този брой може да бъде по-голям.
Също така, при деца със СОП в групата се изисква допълнителна подкрепа, която се предоставя след оценка на индивидуалните нужди на детето. Тази оценка се прави по молба на родителите и се извършва от специализиран екип, специално създаден със заповед на директора на детската градина. Този екип обикновено включва психолог, логопед, ресурсен учител и при нужда други специалисти. Например рехабилитатор на слуха и говора или учител за деца с нарушено зрение.
За да бъде квалифицирано със СОП, детето трябва да има оценка от Регионалния екип за подкрепа за личностното развитие на децата. Това дава допълнителни точки при кандидатстването. В самостоятелните ясли няма ограничение за деца със СОП. На тази възраст се счита, че това например може да са случаи на деца с увреден слух, уточнява Червенкова. Документът за СОП се издава от Регионалния екип за подкрепа за личностното развитие. Разбира се, след срещи с необходимите специалисти.
За всяко дете със заповед за допълнителна подкрепа общините са длъжни да осигурят място и специалисти. Подавате заявление за обследване на детето в Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование във вашата община. Назначават дата, на която да се явите с детето, и под формата на игра със специалисти се обследва детето. На тази база се издава заповед за допълнителна подкрепа в градината.
Между другото, проекти за работа с деца със СОП има в много градини. На теория.
Последният обхваща 1500 детски градини и училища с групи за задължително предучилищно образование (66% от всички в страната). Те ще получат финансиране за реализиране на дейности в подкрепа на децата и семействата по проекта „Силен старт“ на Министерството на образованието и науката. Проектът ще се изпълнява в продължение на пет години, като през този период бъдат инвестирани над 105 млн. лв.
Проектът „Силен старт“ планира да даде възможност за силен и равен старт на различни групи деца. Както със специални образователни потребности, така и на деца от уязвими групи, но и на деца с дарби. Това е свързано както с допълнителната подкрепа в детската градина, така и с общата подкрепа, включително и с психологическа подкрепа на децата, което е много важно в тази възраст.
*Данните от цялото проучване можете да прочетете тук
Човек и добре да живее, пуска детето си на детска градина. Не всяко дете свиква за седмица, две или месец, както се очаква.
Плач, тръшкане и „Не, не искам на градина“. Ако детето ви е влязло в този сценарий, ще трябва да подпомогнете адаптацията му в яслата или градината. Как на практика очакваме от 2-3-годишни да се адаптират в изцяло ново среда БЕЗ присъствието на най-важните хора в живота им!? Как да ги подкрепим и как да установим какви са тревогите им?
Възможно е да имате изключително социално дете и да очаквате, че ще се приспособи за кратко време, или пък да имате по-затворено дете и да предвиждате продължителен и сложен процес на адаптация. Но в действителност не е ясно кое от двете деца ще се адаптира по-лесно, споделя ни Цвети Христанова, консултантка по позитивно родителство с опит в трудната адаптация на деца в ясла и градина.
Споделя ни, че и в двата случая е важно да имате търпение. „Важен е вашият език на тялото, да излъчвате сигурност и спокойствие, защото по тези невербални сигнали едно дете се ориентира дали нещо е страшно, или не“, допълва Цвети. Ако имате възможност, започнете с по-кратки престои в градината, като постепенно увеличавате времето. Това ще помогне на детето да се чувства по-комфортно и сигурно в новата обстановка.
Четенето на книги, които разказват за други деца с подобни страхове и тревожности, може да бъде успокояващо за децата, които изпитват същите чувства, допълва Цвети. Защото да се притесняваш за тази нова и непозната стъпка е нормално, но също така и показваме, че всичко ще бъде наред.
Детските страхове не бива да бъдат пренебрегвани, а на децата трябва да се дават инструменти за справяне с тях. „Вие сте техния основен „инструмент“, обяснява Цвети. „Прочетете заедно книга, която представя обстановката и детайлите вътре в яслата или градината, рутината и заниманията. Когато детето види какво правят другите, както е описано в книжката, получава ясна представа какво го очаква на новото и непознато място. А това дава усещане за сигурност.“
Също толкова нормално и за вас като родители е да се чувствате тревожни в първите дни от тръгването на детето на детска ясла или градина. Напълно разбираемо е да изпитате разочарование, когато виждате други деца да играят щастливо, докато вашето се държи за вас със страх и със сълзи в очите. Но най-важното, което трябва да запомните, е:
„Вашето дете ще се адаптира“, успокоява ни Цвети Христанова. Ако това не се случва, трябва да се помисли върху факторите, които допринасят, и дали за това има причина извън вас и вашето дете.
Може да отнеме повече време, но с разбиране, търпение и продължаваща подкрепа детето ви вероятно ще заобича ходенето на градина.
Когато го изпращате сутрин пред детската градина, го уверете, че ще се върнете, и запазете сбогуването кратко и мило.
„Прекомерното задържане само ще направи раздялата по-трудна, а следващия път детето може да плаче още по-силно, ако е научило, че това е ефективен начин да ви задържи. Колкото и да е болезнено за вас да си тръгнете, докато то плаче, вероятността да започне да играе щастливо скоро след като излезете от полезрението му не е малка“, допълва Цвети Христанова.
„Но не си тръгвайте тайно, тъй като това може да подкопае доверието на детето ви и да влоши тревожността от раздялата. Винаги се сбогувайте! Помахайте за довиждане и тръгнете усмихнати и спокойни дори вътрешно да не се чувствате така“, допълва консултантката.
Важна е и фразата „Мама ще идва всеки ден. Мама винаги се връща“, за да знае детето, че няма да бъде изоставено (каквито най-вероятно са и мислите му в този момент).
Цвети ни напомня да се свържем с детето чрез въпроси като например: „Какво те плаши в градината?“. Говорете с него и разберете от какво се притеснява. Дали се страхува, че няма да се върнете? Или че някой ще бъде груб с него? Може би се тревожи, че няма да знае къде е тоалетната или че няма да знае какво трябва да прави? Или че не знае към кого да се обърне, ако има нещо. Това се случва най-лесно чрез ролеви игри, с които малките са много по-склонни да споделят какво всъщност им тежи.
„След като установите конкретните страхове, ще можете по-добре да отговорите на притесненията на детето и да работите и с учителя, за да намерите начини за справяне“, допълва Цвети.
Друг съвет е да даваме пример чрез самите нас. Децата около 3-годишна възраст, които за първи път започват детска градина, имат по-силна нужда да разберат защо трябва да ходят там. „Давайте примери как мама и татко ходят на работа и защо това е необходимо, като подчертавате, че градината е тяхната „работа“. Тук идва и тънкият момент, в който детето ще копира вашето отношение към работата – дали в понеделник сутрин сте фрустрирани или нещастни, че трябва да ходите на работа, докато детето ви се приготвя за градина?“, казва Цвети Христанова.
„Направете график по дни и го закачете на хладилника, задрасквайки дните до градина заедно. Използвайте карти за визуализация, за да покажете на детето какво и кога може да очаква, както и точния момент, когато ще дойдете да го вземете. Например „Събуждаш се от сън, закусваш, играеш и мама идва“, продължава с идеите Цвети.
Когато децата преминават през големи промени, каквато е започването на детска градина или смяната ѝ, или дори само промяна в групата, често виждаме поведение, което изглежда като крачка назад в развитието – например повече плач, залепване за родителите, инциденти с напишкване или нужда от помощ с неща, които вече са могли да правят сами.
„Това е така, защото тези промени в средата и в ритъма на всекидневието са стрес за децата, което означава, че те имат по-малко капацитет да спазват правила, да сътрудничат и да обръщат внимание на други задачи“, разяснява ни Деница Фишър, преподавателка от Асоциацията по позитивно възпитание.
Една от основните причини за регресията е нуждата от емоционална сигурност и привързаност. Не само че новата среда може да изглежда страшна за децата, но и се очаква от тях да се адаптират там без присъствието на най-важните хора в живота им.
И в опит да си възстановят чувството за сигурност, те инстинктивно търсят повече контакт с родителите си или проявяват поведение, което показва нуждата им от утеха и защита. „Това не е „лошо поведение“, а знак, че детето се затруднява с емоциите си и търси подкрепа и присъствие“, допълва Деница Фишър.
„Ако обаче ние като родители преценим, че детето има нужда от повече дисциплина или сериозно напомняне на правилата и реагираме на неговото търсене на близост с критика – „Ти да не си бебе, че да те храня аз?!“, с внушаване на вина – „Защо не ми каза, че имаш пиш? Аз колко пъти те питах?!“, или с отблъскване – „Остави ме малко, де, нали виждаш, че готвя! Ееее, две минути не можеш да изчакаш“, то несъзнателно потвърждаваме на детето, че има за какво да се притеснява“, допълва Деница. И обяснява, че по този начин към неговия стрес и тревожност добавяме още емоции – тъга, болка, разочарование. Разбира се, че при този микс от чувства детето е по-избухливо и по-лесно се разстройва.
Още не сме свършили, скрол надолу
Деница съветва да подхранваме усещането за свързаност, преди да коригираме поведението. Това значи да помогнем на детето да усети, че е обичано и е в безопасност. Създаването на стабилна, предсказуема нова рутина и показването на търпение и подкрепа му помагат да се адаптира по-лесно към новата среда.
– О, искаш аз да те храня? В детската градина винаги се храниш сам/а и сега искаш аз да ти помогна? Добре, мога да помогна.
– А, май гащите са мокри... Случва се понякога. Ела да се преоблечем, а следващия път, като усетиш, че ти се пишка, ми кажи.
– Искаш нещо? И аз искам да ти помогна. Ей сега ще приключа с готвенето и после ще се радвам да правим нещо двамата.
Вашето дете едва ли ще бъде единственото, което изпитва тревожност от раздялата, и определено няма да е първото, което учителите трябва да утешат след раздялата с вас. Опитните педагози ще бъдат готови с песни, игри и други забавни дейности, които да му помогнат да се адаптира към новата обстановка. Изграждането на емоционална връзка с госпожата е един от важните ключове за успокоението на детето, както и ясното осъзнаване, че именно на нея може да се разчита, когато мама я няма. И вие играете голяма роля в този процес.
Цвети Христанова ни дава съвети как вкъщи да подпомогнем връзката между детето и учителя. „Говорете за учителите по име, винаги с усмивка: „Сутринта госпожа Дани ще те посрещне в стаята и ще ти помогне да… Ако се случи нещо, отиди при нея и ѝ кажи.“.
Ако детето ви има любима плюшена играчка, попитайте учителя дали може да я вземе със себе си. Повечето ясли позволяват на децата да носят такива предмети, но ги ограничават до шкафчетата или раниците и им позволяват да ги използват само по време на сън. В много случаи само наличието на любим предмет може да даде на детето чувство на сигурност.
За някои деца тревожността в първия учебен ден може да отмине само след няколко дни, ако изобщо я има. За други сълзите и страховете могат да продължат седмици. Както всяко дете има свой собствен набор от преживявания и емоции, така и времето, необходимо за адаптация, ще варира от едно дете до друго.
„Може би най-важното е да запомним, че не трябва да убеждаваме детето колко невероятно място е яслата или градината, колко много я обича, когато сутрин ви каже, че не иска да ходи. Просто го прегърнете, целунете и му кажете „Разбирам те. И ти ще ми липсваш. Ще дойда да те взема възможно най-бързо!“, казва Цвети.
Независимо дали тревожността на детето ви ще продължи няколко дни или няколко месеца, вероятно това е само фаза, през която ще премине, но за която му трябва вашата помощ и подкрепа.
Все въпроси, които си задаваме, преди да пуснем децата си на ясла и детска градина.
Всяко начало е трудно. Сложен е и преходът на детето от семейния дом и навлизането му в социалния живот. Но колкото стресирано е самото то в този период, може би двойно повече тревоги преживяват и неговите родители. Особено ако преминават през процеса за първи път.
Според психоложката и директорка на Асоциация „Родители“ Яна Алексиева при тръгването на детска градина е добре да се запазят повече позитивни емоции. От ключово значение е и спокойствието на родителите. Адаптацията на детето зависи най-вече от тяхната готовност да го пуснат да се отдели за пръв път от тях.
„За да настъпи това спокойствие е важно родителите да имат възможност да започнат опознаване на детската градина и изграждане на доверие към учителите. Това може да стане с молба за предварителна среща, посещаване на родителска среща и спокойно време за задаване на въпросите и нуждите на родителите относно детето. За съжаление, това все още не е част от масовата практика“, казва Яна Алексиева.
Но така именно се случва в ДГ 117 „Надежда“ в столичния квартал „Младост“.
„Със записването на децата в детска градина правим родителска среща през лятото. На нея родителите се запознават с екипа“, обяснява педагогът Мариета Христова.
Новите семейства, чиито деца ще постъпят при тях се канят да видят помещенията, в които ще расте детето им. Запознават се с дневния режим, който при най-малките е изцяло съобразен с особеностите им и поведението в дома им.
„Изискваме информация с какво обичат да се занимават и какво правят с родителите си и се съобразяваме с този режим“, допълва Мариета Христова.
На тази среща се раздават анкетни карти, които близките на детето попълват. Въпросите са насочени точно към индивидуалните му особености, с които да се съобразят в яслата.
Това, което наблюдава и Мариета Христова, е, че майките, особено ако става въпрос за първото им дете, са силно притеснени.
„Тези, които вече имат дете в детската градина, не са така тревожни. Имат опит и знаят как става раздялата и постепенната адаптация. Затова се опитваме да успокоим младите родители, като им разкажем за престоя на детето в детската градина“, казва педагогът.
Следва и втора среща с родителите в двора на детската градина. Там майките могат да дойдат с децата си. Да играят навън на уредите, които има в градината – пързалки, катерушки, люлки.
Целта е възрастните да опознаят и другите деца, както и самите деца да се видят едно друго. За тези срещи се определят няколко дни, в които времето е хубаво. Обикновено те са през септември преди постъпването на децата в детската градина.
Подобна среща съдейства и за подготовката на детето за първите дни в градината. Това е важно, за да се намалят тревогите му.
„Добре е на детето да започне да му се разказва, че детската градина е интересно място, където ще играе и ще намери нови приятели“, подчертава психоложката Яна Алексиева. Тя съветва, ако детето има любима тема, да му се обясни, че именно в градината ще научи много повече за нея.
Още преди да е постъпило, е хубаво да започнат разходките до мястото, за да свиква с пътя дотам. Да вижда сградата и как други деца играят на двора.
Родителите също така трябва да са подготвени, че стрес ще има, както би имало и при самите тях, ако сменят работното си място. „И за да избегнат стреса, доколкото е възможно, е важно да се знае, че нищо не е на всяка цена. Добре е да сме спокойни и да сме отделили време за адаптацията и собствените си емоции“, допълва специалистката.
Личното спокойствие е и най-добрата подкрепа, която възрастният може да даде на детето. От изключително значение е то да бъде спокойно и уверено, че го изпращаме на интересно и позитивно място.
„Важно е да разказваме търпеливо какво следва, какви са графикът и ритъмът на градината“, казва Яна Алексиева и допълва, че за да се избегне допълнителен стрес, е необходимо в началото детето да бъде взимано от ясла в точния час, когато му е обещано.
„Малките стъпки помагат, за да има баланс между градината, семейството и преживяванията на детето“, казва още тя.
Мариета Христова също отбелязва, че графикът е много важен за детето и в тяхната детска градина го следват при новопостъпилите деца. Така там се отделят между 3 и 5 дни, в които да бъдат посрещнати първите 2–3 нови деца.
След като те свикнат с пространството и с екипа и тяхното поведение се успокои, следва прием на следващите. В този период родителите също е добре да присъстват. Условието е да не играят само със собственото си дете, да не се фиксират само върху него, а да общуват и с другите. Така и тяхното ще види, че е хубаво да се забавлява с останалите деца.
Ако детето се е заиграло, ангажирало се е с някакво занимание, родителят може да се отдели от групата за известно време, като отиде в друго помещение. Т.е. да е наблизо и ако детето се разтревожи и го потърси, той отново да влезе при него и да го успокои.
Още не сме свършили, скрол надолу
Другото важно нещо е детето да идва с любима играчка. Така то пренася част от своя дом, от сигурната среда в новата. С тази играчка то може да спи в леглото при следобедния сън, както и да е с нея през цялото време, в което пожелае.
„Съобразяваме се с поведението на детето през целия период на адаптация“, казва Мариета Христова.
В 117 ДГ в София започват с организираните занимания по-късно – към края на октомври или началото на ноември. За да може детето вече да се е отпуснало и да припознава мястото като свое. Също така участието му в занимания е само пожелателно. Ако не иска да се включи, може да гледа отстрани и в момента, в който е готово, тогава да влиза в процеса.
„От нас се иска да адаптираме детето, да го въведем в новата среда, да почувства детската градина като свой дом и да е уверено, усмихнато и спокойно“, допълва Мариета Христова.
И ако са малко случаите в държавните градини, където изобщо се позволява на родителите да участват в адаптация на децата си, то има частни градини и кооперативи, където това продължава, колкото е необходимо за детето и родителя. В кооперативите дори е задължително възрастният да отдели достатъчно време и да остава в новото пространство, докато не е сигурен, че детето му се чувства спокойно и припознава средата като своя.
Понякога адаптацията продължава по-дълго. Може дори да изглежда, че е преминала и изведнъж детето отново да прояви симптоми на несигурност. В такива случаи в кооперативите родителят отново се връща и остава там, колкото е необходимо.
„Емоционалните преживявания се забелязват от повечето родители“, смята Яна Алексиева и уточнява, че трябва да бъдат взети под внимание случаи, при които детето не се чувства добре и не иска да ходи на градина. „В ранната възраст децата все още трудно споделят и разказват всичко. Това става поради липса на богат набор от думи, както и защото все още трудно се ориентират във времето и кога какво се е случило.“
Затова и според нея всекидневната комуникация с учителите, търсене на обратна връзка как се чувства детето през деня, има ли нещо интересно, което да иска да разкаже или нарисува, е много важна.
„За повече споделяне от страна на детето е от значение да не забравяме, че и ние като родители е добре да споделяме с децата си“, допълва тя.
На това мнение е и Мариета Христова. Затова екипът в детската градина поддържа непрекъсната връзка с родителите, за да знаят какво е правило детето при тях, а те също очакват от родителите да им разказват какво е правило у дома. Този контакт е в полза и за двете страни, за да са наясно всички през какви емоциите то преминава.
Всъщност е съвсем ясно: изобщо няма да е лесно. Поне в началото. Да, детето понякога няма да спи, няма и да яде. Ще се скара с някого за играчка или друго. Ще плаче за вкъщи.
Да си пожелаем на повече места да има възможност за плавното му навлизане в новата и непозната за него среда, което си е съвсем естествен процес. Но като всеки процес отнема време, има своите спокойни и тревожни моменти. И именно родителите и екипът в детската градина са тези, които е добре да действат заедно за по-лекото преминаване през тях.
