Днес говорим за непоисканите съвети, които много често отиват непремерено и несправедливо към хората, които най-много обичаме, или към такива, които никак не го заслужават. Най-малкото защото им е достатъчно трудно и без нашите напътсвия.
За опитите за забременяване, загубите и трудните разговори ни разказва авторката на този текст, която предпочита да остане анонимна.
Тази реплика често я чувах в тийнейждърството си и за да не свърша по този начин, гледах да забавя момента с децата. Забременях, докато отлагах за „по-натам“.
Не така се случиха нещата със сестра ми, чувала същата мантра с години. Мина през поне три клиники за репродуктивно здраве и Х на брой специалисти. Още беше в началото на 30-те си години. Със съпруга ѝ си направиха всички необходими изследвания и стана ясно, че е добре да се ориентират към инсеминация и ако не стане – да се хвърлят в дълбокото с инвитро процедури.
Все едно от нея зависи кога ще си намери партньор, с когото иска да споделя родителство.
При втория лекар нещата не изглеждаха по-различно откъм подобно отношение, но пък и сестра ми вече с повече „опит в занаята“ сякаш беше имунизирана за подобен род забележки.
Клиниката беше голяма, носеше ѝ се славата на пълна със специалисти, които знаят как да съдействат. След два неуспешни опита на инсеминация, дойде ред и на инвитрото. Опитите бяха отново в същата болница. Два ембриона се развиха добре и единият беше прехвърлен в сестра ми. Тя вече го обичаше. Говореше му, все едно е реално бебе.
Последваха още няколко подобни процедури, смяна на клиники... Всеки път всичко започваше с вълнения и надежди и контрастно завършваше с поредната регистрирана загуба.
Загуба – точно това е думата. Всеки нероден ембрион сестра ми и нейният мъж възприемаха като загуба на дете.
Беше ми непосилно да наблюдавам през колко тежък период преминават. А моята „подкрепа“ се състоеше в това не просто да съм опора за сестра ми, но и да ѝ давам от онези непоискани съвети, от които тя със сигурност нямаше нужда.
И макар да не повтарях нейните ужасни наставления за безопасен секс по време на тийнейджърството, които никой млад човек не иска да чува от родителите си по този начин, думите ми звучаха все така нелепо.
Зачудих се доколко тези съвети да не вземем да забременеем, докато „не му е дошло времето“, са останали в нас и продължават да работят на този по-късен етап – срещу нас.
Още не сме свършили, скрол надолу
Поне регистрирах собствената си безпомощност, заради която реагирам толкова тъпо с човека, когото много обичам и чувствам най-близък. И се зачудих как точно на нея не ѝ спестявам глупостите, които сигурно е чувала от кого ли не.
Никой не ни учи как да даваме реална подкрепа, да бъдем емпатични, без да прекрачваме една важна граница с хората, колкото и близки да са ни те.
Помните ли клипа на Енигма на Return to Innocence, в който с обратен кадър козите вървят назад или пък яйцето се прибира в черупката си? Сигурно всеки е искал да върне времето за нещо. Аз бих лишила сестра ми именно от тези моменти.
Как приема новината за поредните приятели и познати, които чакат бебе. Как вижда децата на познатите си, които растат, влизат в детска градина, училище, университет.
Откровено си говорихме за това, че се радва за тях и в същото време колко я боли за нея.
По света процентът на успеваемост във висококачествените центрове за инвитро оплождане е около 60. Гаранция няма при никого. Самата процедура съвсем не е щадяща и всеки, захванал се с това, е приел, че може да има последици и рискове.
У нас процентът на успеваемост е значително по-нисък – около 20.
Това, което може да спестим на близките си, тръгнали по този сложен път, е да не ги заливаме допълнително със съвети, от които те не само нямат нужда, но направо им вредят.
Спрях с идеята за „перфектни“ разговори със сестра ми. Признах, че не ме бива в това и че се опитвам да осъзная през колко дълбоки емоции преминава. Казах ѝ, че би била чудесен родител. И че ще съм до нея в решението да продължи с опитите или да спре.
Бременността е важна крачка за всяка двойка, която може да сближи партньорите, но и да ги отдалечи един от друг.
Ако се чудите дали връзката ви се разпада в този момент, или защо човекът до вас вече не ви е така близък както преди, в този текст има някои възможни обяснения.
Когато една жена разбере, че е бременна, често приема новата си роля на майка почти незабавно. Малка част от мъжете обаче са в състояние да изпитат същото вълнение като жените, когато научат за бременността. Обикновено започват да изпитват подобни чувства едва след като детето се роди и го държат в ръцете си.
Ето защо някои мъже не разбират емоционалните промени, през които преминава партньорката им. Това може да доведе до някои сериозни проблеми в отношенията.
Проучване показва, че се забелязват сериозни промени в динамиката на отношенията преди и след появата на бебето. Наблюдава се и внезапно влошаване в самооценката за позитивните и негативните аспекти на функционирането на връзката.
Бременността е време на огромна радост и очакване, но също така може да доведе до значително натоварване в отношенията между партньорите. Комбинацията от хормонални и физически промени, емоционални сътресения и увеличени отговорности създава предизвикателства, с които някои двойки трудно се справят.
Често срещана причина за негативен развой в партньорските отношения по време на бременност е очевидната промяна в хормоналните нива при жената.
Бременността предизвиква въртележка от хормонални промени в организма. Тези колебания могат да доведат и до интензивни промени в настроението, правейки емоциите ѝ непредсказуеми.
Това определено е предизвикателство за партньорите и може да доведе до недоразумения и напрежение във връзката.
Ефективното общуване е жизненоважно за всяка връзка. Стресът и вълнението, свързани с предстоящата поява на бебето, могат да затруднят партньорите да изразят ясно чувствата си.
Мъжете също изпитват различни емоции в този период поради допълнителните отговорности. При тях също има несигурност или претовареност. Затова откритата комуникация и споделянето на отговорностите помага на партньорите да се адаптират към новата ситуация заедно.
Неправилната комуникация води до неразрешени конфликти и трупа емоции, които в крайна сметка се вклиняват между двойката.
Затова е от изключително значение двамата да общуват открито, да проявяват съпричастност и да си оказват емоционална подкрепа.
Всички знаем, че мисълта, че ставаш родител е вълнуваща, но и плашеща. Нарастващите отговорности и тревоги, свързани с родителството, съвсем естествено внасят допълнителен стрес във връзката.
Двойките изпитват страхове и притеснения относно способностите си да се грижат за детето. Могат да изникнат финансови проблеми или притеснения около променените роли след появата на бебето.
Тези вълнения създават напрежение във връзката и дори могат да доведат до съмнения относно съвместното бъдеще.
Връзката ви може да изглежда, че виси на косъм и заради промяна в гледната точка.
С напредването на бременността фокусът на бъдещата майка естествено се измества към благополучието на бебето.
Този нов приоритет понякога кара партньорът ѝ да се чувства пренебрегнат или незначителен, което го обижда или води до дистанцирането му.
Много двойки усещат, че връзката им се разпада, докато чакат бебе, тъй като намалява интимността помежду им. Част от жените чувстват, че съпрузите им се отдалечават по време на бременността.
Бременността може да доведе до физически промени, които също влияят на интимността в двойката, провокирайки ни да се чувстваме непривлекателни и несигурни.
Дискомфортът, хормоналният дисбаланс или опасенията за безопасността на бебето могат да намалят честотата на физическата интимност, което води до разочарование или чувство на отхвърляне в единия или в другия партньор.
Добре е да сте имате предвид, че такива промени могат да настъпят. Само тогава можете целенасочено да помислите как поддържате интимността във връзката по време на бременността. Има много начини да си останем близки и да продължим да се харесваме един друг. Понякога имаме нужда от време, за да се преоткрием.
Бременността води до повишена умора и стрес при бъдещата майка. Натрупването на напрежение натоварва връзката, като предизвиква раздразнителност и емоционална дистанция. Всичко това в крайна сметка може да доведе до прекратяване на взаимоотношенията.
Очакванията за бременността и родителството на единия партньор могат да се различават значително при другия и това да ви направи нещастни във връзката. Нереалистичните или неизказани очаквания като нищо ще донесат разочарование или най-малкото объркване, когато се окаже, че реалността не съответства на тези представи.
Ако двойката е наясно с промените, които предстоят, могат да отстранят проблемите и да укрепят връзката си. Това би им помогнало да се насладят максимално на този изключително вълнуващ момент от съвместния им живот. (Ако правите ремонт като повечето двойки, очакващи бебе, ще се изпокарате грандиозно няколко пъти – приемете го. Но това не е повод да зачеркнете всичко.)
Още не сме свършили, скрол надолу
Бременността е въртележка от емоции и партньорите трябва да проявяват разбиране и толерантност. Добре е да поемат отговорност и да работят за поддържане на силна емоционална връзка, която да предотврати проблемите.
Намирате се в етап сериозни промени и е естествено да се сблъскате с предизвикателства. Затова е съвсем нормално не всичко да върви гладко.
И спокойно. Въпреки че почти всички двойки срещат трудности, далеч не всички се разделят.
Това зависи от начина, по който партньорите се справят с промените и се подкрепят взаимно. А ако се наложи, може да се прибегне до помощ отвън – семеен терапевт може да успее да калибрира по-добре разминаващите се емоции в двойката.
Източник: Marriage.com
Всички сме ги виждали. Онези двойки в социалните мрежи, които ни заливат отвсякъде със снимкова и словесна информация за любовта им и прекрасния им живот заедно. Не спират да припомнят колко хубаво са си изкарали на морето тази година, как са влюбени като в първия ден и колко е важно човек да е като тях, защото това е любовта.
Учудващо, обаче има някои проучвания, които доказват, че в повечето случаи това е точно обратното, пише huffington.com. Навиците ни за постване онлайн са свързани с това, което учените наричат “видимост на връзката” или с други думи степента, до която правим връзките си част от нашия публичен образ.
Прекалено голямата “видимост на връзката” и прекалено многото постове за партньора може да говорят за маскиране на несигурност в отношенията.
Научната хипотеза е, че стиловете привързване (как се свързваме емоционално и как се привързваме към другите в живота ни като възрастни) стоят в основата на видимостта на връзката и желанието ни да постваме за нея.
Според учените хората с избягващ стил на привързване, които са склонни да се отдалечават от партньорите си, показват по-малко желание за видимост на връзката, а тези с тревожен стил на привързване, които имат нужда от постоянно препотвърждаване на отношенията, имат по-високо желание за видимост.
Има и трети стил на привързване, т.нар. сигурен стил, но него учените не са успели да асоциират с определен тип навици за постване в социалните мрежи.
Хипотезата на учените е потвърдена след данни събрани от 108 колежански двойки, които участвали в изследването, като водели дневник за връзката си в продължение на две седмици.
“Когато хората се чувстват по-несигурни за чувствата на партньора си, имат навика да правят връзката си по-видима”, пишат изследователите. “Тези проучвания подчертават ролята на връзките в това как се представяме пред другите.”
Брачният консултант и семеен терапевт Дженифър Чапъл Марш, която не е обвързана с изследването, потвърждава тази динамика в двойките, тъй като я забелязва и в кабинета си.
“Хората с избягващ стил на привързване обикновено се дистанцират и отдръпват от партньорите си, докато тези с тревожен стил на привързване почти винаги търсят потвърждение на връзката си дори в социалните мрежи”, казва Чапъл Марш.
Тя дава следния пример, за да илюстрира разликата между двата стила привързаност. Ако в една връзка имаме партньори и с избягващ, и с тревожен стил на привързаност, партньорът с избягващ би бил доволен и на тиха интимна вечеря, а другият, тревожният партньор, ще е прекалено зает да поства всичко за вечерята, за да може да ѝ се наслади. И колкото по-студен и дистанциран става единият, толкова по-голямо е желанието в другия да поства.
“Тази загуба на свързаност помежду им провокира пик в тревожността на партньора с тревожен стил на привързаност, което резултира в постване на обща снимка във Фейсбук, за да събере “лайкове”. Много често тези хора имат нужда от положително внимание, когато партньорът им не предлага достатъчно сигурност за връзката им.”
Партньорът, който не поства, може да почне да се оплаква, макар и да не е задължително раздразнен от аспекта на свръхсподелянето. По-често тези хора се дразнят, че партньорът им предпочита постването пред прекарване на качествено време заедно”, казва терапевтът Зак Бритъл.
“Наративът за социалните мрежи, който чувам най-често в кабинета си, е свързан с оплаквания, че единият или и двамата партньори са пристрастени към телефоните си”, добавя Бритъл. “Социалните медии са възможност хората да отвърнат глава от връзката си и да погледнат към някакъв друг стимул. Има си и обяснение защо го правят; съществуват достатъчно данни за допаминовия кик, който идва заедно с получаването на лайкове и със споделянето на твой пост от другите.”
Каквато и да е причината за свръхпостването – тръпката от лайковете или друга по-съществена причина за несигурност във връзката – ако сте страничен наблюдател, раздразнен от постоянните щастливи постове, имайте предвид, че хората обикновено споделят най-важните, интересни и вълнуващи моменти от живота си, а не най-тежките. И в края на краищата няма една категорична причина защо някои хора споделят толкова много самохвални постове.
“Свръхактивният ни приятел в социалните мрежи може и да е искрено щастлив и да иска да го изрази през платформите или може да чувства, че трябва да се докаже по някакъв начин пред аудиторията си, или пък му се иска да отвлече вниманието от други аспекти на живота си, в които се чувства несигурен”, смята Даниел Кеплер, терапевт с опит в консултацията на двойки.
В заключение може да се каже, че нито една връзка не е толкова перфектна, колкото изглежда в Инстаграм. “В момента живеем в такива времена, в които е социална норма да си усмихнат на снимки, дори когато пет минути, преди да бъде направена кадърът, си се карал с партньора си”, казва Кеплер.
И макар че за външните наблюдатели свръхсподелянето може да изглежда като напънато старание, Бритъл съветва да не си вадим крайни заключения за двойките само от това. “Ако се стараят да си докарат определен образ, вероятно пазят нещо – някакъв образ или идеал”, казва Бритъл. “Защо? Като терапевт смятам, че е важно да се задава този въпрос, без задължително да се очаква отговор. В края на краищата историята на всяка двойка е уникална. А социалните медии им позволяват да измайсторят версия на тази история, дори и да не е реалистична.”
След текстовете за тормоза, който му причиняват Дядо Коледа и Феята на зъбките, и още по-силния Пичове, правете деца!, вече можем да наречем Анегелин Балсамаджиев наш любим редовен автор, който днес взе, че избухна по темата за редовната липса на секс!
Колко често правите секс с половинките си? Остро започнахме, въпросът е деликатен. Отлагам го.
Да се върнем към началото. Има няколко варианта да започнеш връзка и почти всички са свързани със секса.
В първия случай Той е мощен, единствен и основополагащ – разказваш за него на приятелите си. Не, че при останалите не го правиш, но с този се фукаш. Проблемът е, че страстите започват да спихват, а когато си вдигнете гащите, трябва да има какво да си кажете. Някои успяват, но други – не.
Във втория случай сексът започва нормално, нищо особено, но се опознавате, намествате, напасвате, напипвате и нещата потръгват. (Сега, има едни, които никога - нито се напасват, нито се напипват, но тях сега не ги мислим) Та, прави си човек нормален секс, общува достатъчно с половинката си и животът се оказва хубав.
В един момент обаче, общуването започва драстично да надделява. Тогава хората от този вид се стягат и си казват: „Да, ама животът е хубав“.
Третият случай за старт на връзка е свързан с душевно-интелектуалния аспект в отношенията, със същността на другия. Тогава се удивляваш от интелекта, способностите, таланта, в някакъв момент се докосваш и до НЕЩОТО, но това не е водещото. Някои даже и не го откриват веднага.
Има още няколко архетипа при двойките, но колкото и от тях да изредим, все ще опрем до „Синдромът на тихата спалня“. Терминът ми е звучал винаги отвратително. Една спалня, двама души, лягат едновременно, гръб в гръб или единият чете, другият се прави на заспал – двамата мислят едно и също – НЕУДОБНА ТИШИНА!
При хора с настъпил синдром обаче има бъдеще. Все пак, това са повечето двойки.
Сега ще дам няколко много подходящи съвета за тези с угризенията, че са загърбили хамалогията секс:
-- Набелязвате си някой много хубав филм и заспивате на него. Колкото по-хубав е филмът, толкова по-пълноценна и лишена от секс ще бъде връзката ви. В този случай имате страхотно оправдание: „Ами гледах страхотен филм, но заспах!“
-- Ако усетите, че ще останете сами някъде, където навремето бихте правили секс – веднага поканете още хора. Най-добре е единият да се напие много и да си легне преди другия, така спокойствието ви е в кърпа вързано.
-- Ограничете всички възможни подаяния от бабите, които биха гледали децата – това ще ви обрече на свободно време. В този случай, ако някой от двамата отиде да се приготвя в банята, веднага излезте с кучето или кажете, че ви боли корем.
-- Имайте предвид, че любовници не се броят – не е честно. Важното е да си стопроцентов „тих синдромаджия“. Открий неподозирана страст към лова и риболова – клише е, но гледам, че работи. За дамите препоръчвам народни танци и пилатес.
-- Сейте заблуда у приятелите си. Нека всички си мислят, че вие двамата правите повече секс от тях. Това няма да ви помогне, но със сигурност ще напрегне връзката на конкуренцията.
-- В никакъв случай не правете комплименти за външния вид на партньора ви, така той ще остане с впечатление, че искате нещо от него. Изключение правят само моментите, в които сте сред хора – нека предизвикаме още един семеен скандал!
-- Установете си ден за излизане с приятели по женски или съответно по мъжки. Така два дни от тягостната седмица са ви вързани. Остава да се справите с другите пет, но с по-горните съвети ще успеете.
Надявам се този текст да не ви подтикне в грешната посока. Осъзнайте се – през 2019 година сексът вече не е модерен. Майката и бащата в някои държави се наричат Родител 1 и Родител 2, говорим за полово неутрални семейства. Не пречете на децата си, а и на вас самите, да бъдат нищо.
Говори се, че думата либидо ще отпада от речниците. В училищните столове вече вместо чай, ще сервират бром. Порнографските вестници са по антиквариатите, а нормалното порно с мащеха, която учи доведения си син на полезни неща, също ще остане в историята.
Съветвам ви довечера да привикате човека до себе си, плътно до себе си и заедно да го направите за последен път, а от утре вече по новия правилник!
Още:
